makebulgar

Еми не играем на отгатни обекта, а просто го споменавам. Обектите ще станат ясни скоро, и ще ги разкрия в приложение към книга която подготвям за печат. За това и сега се въздържам с повече подробности. Конника е на специално място, между тракийски и римски археологически обект, а защо мястото е специално ще стане ясно скоро.

Свързани са по някакъв начин, и мястото на конника е специално. Въпросът е, че българите преизползват тези тракийски и римски обекти, като същевременно в Плиска замъкват много архитектура и по нея започват да копират и да правят свои неща не без помоща на наети майстори от империята през 30-годишния мир при Муртаг. Особено това става ясно по-късно в Преслав, където се създава български вариант на византийската култура. Защо именно там е изграден Конника става ясно когато се види кои са въпросните археологически обекти и каква им е връзката. Отговорът е толкова нетрадиционен, че едва ли някой ще се сети каква е връзката, особено при положение, че дори не може да се познае за кои археологически обекти става на въпрос.

Римските монети може и да са направени по третипа на македонските. Все пак Македония е една от най-важните провинции които завладява империята, и именно с походи от Македония завладяват или по-скоро налагат влиянието си в Тракия.

Разбира се че има династични връзки между тракийските династи и македоните. Още по времето на Ситалк през средата на V в.пр.Хр. династичните връзки с атиняни, македони и други племена са силни. Синът на Ситалк - Севт I, се жени за сестрата на македонския владетел Пердика - Старатоника. От там насетне всички останали одриски владетели имат и македонска кръв. По-късно връзките стават още посилни.

На сайта http://coinproject.com в който има обявени над 13 500 монети на Александър Велики са дадени и само две монети от Одесос. И двете са от 3-2 в.пр.Хр. тоест от македонския/елинистическия период и са с конник с кон в крачка като Мадарския конник.

Пеонските монети с конници от линка са от 335-315 B.C, тоест отново от македонския период.

Още една интересна книга относно критическото научно мислене в превод на руски - Дайана Халпрен. Психология критического мышления. - https://www.litmir.me/br/?b=138731

Миналия петък на 23.08. на Белинташ случайно попаднах на интересна случка, която се оказа масонска среща. Докато бях на скалата там започнаха да прииждат костюмари по бели ризи и официални обувки, носиха разни погачи, храни, факли и прочее инвентар за някакви ритуали. Не останах да наблюдавам ритуала, тъй като бях на поход. В интернет чета че през 2017 на същата дата масоните имали среща там и извършвали орфически обичай - http://www.grandlodgebulgaria.org/bg/?p=3590 Подобен род възстановки на религиозни обичаи напрактика представляват неопаганизъм, и показват, че масоните не са просто "строители", а че са си и секта, която има и финансово-пирамидална структура.

Конното изображение в Тракия се налага във времената след завладяването на Тракия от римляните. Римляните завладяват първо Македония. Преди това македонците завладяват Тракия и съответно налагат много от своята култура на траките. Примерно в Северна България не много далеч от Мадара влиянието на македоните може да се види в гробниците от Свещари. Типични македонски гробници с тракийско влияние в тях. Македонското влияние го има и на юг, като Севтополис е изграден през елинистическия период и името му е дадено по македонска традиция като Александрия, Антиохия, Селвекия, Тесалоники, Лизимахия и т.н., Севт III се е оженил за македонка и децата му са били и македонски наследници. При това култът към самотракийските велики богове в Тракия се разпространява с македонското завладяване. Преди Филип II и Александър също имаме доста примери на династични връзки между траки и македони, като те са били създавани паралелно на връзките между траки и атиняни, траки и скити и т.н. Тоест конника като изображение по монети, пръстени и печати се появява в класическия период когато тракийските династи са пряко обвързани с македонските. Конника като изображение по монетите на Балканите става популярен първо при македонските владетели. По-късно се появява и върху тракийски монети, като явно традицията идва от Македония вероятно с династичните връзки. През I век когато царството на траките пада, според траколозите единствения досег на обикновения трак до конни изображения са били монетите.

Във Плиска и в Преслав има достатъчно примери на предмети на изкуството. Повечето са направени по византийски модели и под силното византийско влияние. Става на въпрос за колони, фризове, мозайки, скулптури и др, които човек може да види в музеите. Някои неща са откраднати от римските градове и после са били копирйни. Не всичко е на нивото на древногръцкото и древноримско изкуство, но като за 8 век е било приемливо. Тоест мадарския конник нищо не му пречи да е издялан по модел на тракийска оброчна плоча. По онова време българите копират от ИРИ, и доколкото оброчните плочи са от земите на ИРИ, то е нормално българите да са копирали и конника. Въпросните две части от оброчни плочи в естествен ръст на тракийския конник са именно оброчни плочи, като това ясно се вижда от тази част която днес се намира пред Шуменския музей. На нея вероятно е имало и надпис. Фактът че двете части са открити при източната порта на Плиска е показателен че плочата е била поставена така че да се вижда. И е била популярна явно в Плиска, а това е и причината да бъде копирана в Мадара. В естествен ръст са и двата паметника. Българите разбира се правят конника влагайки и свои неща (като стремето), но иконографията на конника убиващ лъва си е по-стара.

Обектите не са нито римската вила или ранновизантийската крепост, нито някакви тракийски светилища на нимфите в пещерите. Конника е между тракийски и римски археологически обекти, които българите доказано са преизползвали през 7-9 век.

Еми как... като се доверяваш на подчинените си експерти, и съответно като имаш капацитета да го правиш когато това е най-добре за фирмата. Дори и да си прост юрист или ако просто си завършил стопанско управление или индустриален мениджмънт, това е достатъчно за да управляваш някаква фирма, без да си специалист в конкретните инженерни области които са нужни за производството и дейността на фирмата.

Примера не е много удачен в случая тъй като говорим за управленска длъжност в администрацията. Като отидеш в болницата да те лекуват със сигурност няма да те интересува кой е директора на болницата, или от къде е намерил пари собственика й за да я притежава. По същия начин никой няма да изисква от въпросната Николова да му асемблира компютър, да създава мрежи, или да програмира антивирусни и антихакерни защити. Задачите в управлението са да се вземат решения на къде да се насочват финансите, и кои проекти да бъдат одобрявани. В случая относно стратегиите за киберсигурността ще трябва да бъдат вземани някакви решения, а проектите ще бъдат изготвяни от експертите под Николова. Ако не знаете, преди време дори и атомната ни централа се управляваше от човек който не беше енергетик и който беше влязъл в политиката от бизнеса с банички.. но централата не спря. Просто тези които не са тесни специалисти си назначават заместници и проблема се решава. Често въпросните заместници-специалисти не могат да бъдат назначени директно като управители по различни причини. Може да нямат управленски опит, може да не са политически активни, може в миналото да са имали проблеми и т.н.

Министрите и другите ръководители на ведомства не пишат стратегии. По същия начин областните управители се назначават от държавата за да управляват и да налагат държавните решения по места.

Разбира се че не е "Калинка" въпросната дама. Има си образование и е юрист. Съвсем друг е въпросът дали трябва да е началник точно на този отдел в администрацията. Като юрист обаче вероятно има капацитета. Може би е по-добър избор от някой кибер-специалист компютърджия, който разбира от компютри, но не и от управление. Простолюдието гласоподаватели и данъкоплатци трябва да разбере, че държавата се управлява от политиците избрани от тях, и в администрацията не винаги хората ще са тесни специалисти. По този начин премиер или президент могат да станат полковник, генерал, бодигард или пожарникар, без да са политолози, и съответно държавата пак може да си върви и просперира, ако имат капацитета да управляват.

В никаква вселена не се свива. Ако фотона се движи по оста X между източника и наблюдателя (ние) то когато преместим гледната точка и координатната система във фотона то вселената спрямо него ще се движи по тази ос или по успоредни на нея. Ние и всичко което се намира на тази ос Х от нашата страна ще се приближаваме по нея към фотона, а нещата около нас ще се движат паралелно спрямо тази ос, не към фотона, а към място в пространството отдалечено от фотона на същото разстояние на което са нещата от нас. В обратна посока източника и цялата вселена Ще се отдалечават от фотона - източника по оста Х, а материята която е извън оста Х - по други паралелни оси. Никакво свиване няма.

Не е ясно къде е проблемът. Ако допуснем, че един фотон е центъра на координатната система нищо не се променя. Ние се движим със скоростта на светлината към него, а източникът му се отдалечава от него със скоростта на светлината. Пространството си е същото, и времето си е същото. Променили сме гледната точка, но всичко останало си е същото. От гледна точка на фотона цялата вселена се придвижва спрямо него със скоростта на светлината.

Върбанов, научната хипотеза се създава, а когато бъде доказана става научна теория. Относно галопиращия Александър Македонски от монетите му, вярно е, че не убива лъв, но както се вижда от златния медальон даден по-горе той е изобразяван и убиващ лъв. Ако проучиш тракийските оброчни плочи ще видиш същото, и там конника често убива някаква твар, но не винаги. При оброчните плочки имаме всякакви конници - галопиращи, убиващи животни, убиващи хора, и като казват специалистите има синкретизъм в изображенията и често образите са на римски богове. Тоест галопиращия обожествен Александър, Филип или други владетели от още по-ранните македонски монети може да са послужили за оригинал на тракийската иконография, но впоследствие към нея са били добавени и други идеи и образи. Сигурното е, че голямото разнообразие от образи на конници по оброчните плочи не са плод на отделни идеи хрумнали индивидуално на коняяздещи римляни от различните селища на провинция Тракия, а са някаква религиозна традиция. Тоест конници яздещи коне има много, но иконографията е създадена по някакви религиозни причини. Началото на тези причини ние предполагаме, че са свързани с обожествените македонски владетели. Това са хипотези и предположения изказани на база съответните описани по-горе наблюдения, и Върбанов или друг може да ги критикува или обсъжда или развива както иска и свободно. Според траколозите ни култът към Конника Херой при траките възниква първо при тракийската аристокрация и през римския период при изравняването на траките в рамките на империята култът става и общонароден. Тракийската аристокрация от предримския период обаче знаем, че е тясно обвързана с македонските династи, като това е и една от причините да смятаме, че и някакъв македонски култ към обожествения Александър е бил пренесен в Тракия.

Върбанов, явно от въображение не разбираш.. А също така и от научен спекулацион.. Иконографията на Св.Георги убиващ Дракона е абсолютно сигурно, че е легендарна, и е сигурно, че той не е убивал дракон. Съответно ако искаме да разгадаем как тази иконография се е появила в християнски контекст трябва да мислим малко по нестандартно, да поспекулираме, да правим нетрадиционни предположения. Учените са доказали, че християнството заема доста стари легенди и образи и ги прилага към Исус и Библията, тъй че не можем да не предположим, че и разни легенди и икони като тази за Св.Георги не носят наследството от по-стари такива. Същото е и с Мадарския Конник. За него е сигурно, че не е просто конник, който се е появил изневиделица в ума на някой прабългарин, и той изневиделица е решил да го дяла в скалата. Той е иконография която идва от по-стари времена. Нея се опитваме да разгадаем, като дадените примери с монети и оброчни плочи са някакви следи в тази насока. Тази иконография е особен вид и не могат относно нея да се дават примери от рода на: "коне яздят хората навсякъде следователно навсякъде паметниците с конник са плод на собствени идеи..."! Мадарския конник убива лъв, и тази игонография не може да се разглежда като просто конник и да се сравнява със снимка на някакъв циганин яздещ кон. Подобен род аргументация е чиста проба арогантност... или пък просто е липса на възможности. Тоест това, че Върбанов или друг от простолюдието не може да види нещата зад съвременните им образи и научни представи, не значи че няма други които се опитват да ги видят при това по по-различен научен път/ъгъл.

Върбанов, с циганска логика и нелепи примери до никъде не се стига. По тоя начин нищо никога няма да откриеш. Мадарския конник е изграден на специално място което е до римско селище и до тракийски обекти, но не е правен нито от траки нито от римляни. До римското селище е, но не е там заради римското селище, а поради друга причина.

Еми принципно днес в столиците са най-големите паметници. Между другото конника край село Мечка ни е известен, но той както става ясно е малък и е с друго изображение. Вероятно е имало там манифактура за подобни конници и е трябвало да бъде свален от скалата и продаден. Нищо общо с Мадарския конник. Между другото също така едва ли е взривен от иманярите, а по-скоро си е още там, но е заровен под тиня и кал. Там някъде до него имало и пещера, в която по времето на Шкорпил можело да се влиза свободно, а днес е запълнена с наноси и от нея се вижда само горната част на нивото на земята. Мадарския конник не е построен до това римско селище.

Конника е средновековен вероятно защото е монументален паметник намиращ се в центъра на средновековната българска държава. Траките са правели оброчни плочи, но чак в римския период, и при това в центровете на техните държавни образуввания не са изграждали такива паметници. Мадара при римляните не е центъра на света, а е глуха периферия, и съответно няма никаква причина да бъде мястото на което да се изгради такъв паметник в римско време. Римската вила е най-обикновена и не е от такова значение, че чак скални релефи да се правят до нея. Конникът се намира на специално място между тракийски и римски археологически обекти, но те не са нито Мадарската крепост, нито храмът на нимфите и Асклепий, нито римската вила, нито работилницата или светилището. Обектите са други, и през българския период са били усвоени от българите и преизползвани от тях. В случая не казваме, че Мадарския конник е изграден от българите като образ на Филип или Александър Македонски, а казваме, че траките са приели конното изображение във времената на македонците, след това в римско време образа е станал популярен заради римските императори почитащи Александър Велики, а няколко стотин години по-късно българите изчукват Мадарския конник в естествен ръст използвайки за модел довлечена от някъде тракийска оброчна плоча с конник в естествен ръст.

Плочата от Плиска не е важно от къде е довлечена. Важното е, че българите са имали модел, шаблон или идея по които да направят Мадарския конник. А мястото му е между един тракийски и един римски археологически обект, като другите обекти нямат значение, и мястото е специално.

Логиката изградена досега от учените е ясна и смислена - прабългари-конници => култов прабългарски паметник с конник и надписи и с сасанидски паралели. Всичко е просто и логично. Но има някои неща които смущават простотата на мисълта. На първо място са оброчните плочки с тракийски конник около Мадара. След това са онези части от такива плочи с конник в естествен ръст от Плиска. След това е самото място избрано за конника, което се намира между един тракийски и един римски археологически обект. При това традициите ни свързани с кушиите може и да не са конски прабългарски обичай, тъй като на събора в Константинопол през 681 година има забранителни укази свързани с кушиите, които явно са били разпространени в империята и по някакъв начин са били приемани за езически обичай наред с 1 март и календите. Тоест простата логика може и да показва нещо, но не трябва да забравяме, че тя не е просто следствие на някакви факти, а е следствие на подреждане освен на малко факти, но и основно на мнения, предположения (спекулацион) и хипотези на учените. Доколкото много от тези мнения, предположения и хипотези не са доказани следва, че и изградената логика може и да не е напълно правилна.