makebulgar

Плочата от Плиска не е важно от къде е довлечена. Важното е, че българите са имали модел, шаблон или идея по които да направят Мадарския конник. А мястото му е между един тракийски и един римски археологически обект, като другите обекти нямат значение, и мястото е специално.

Логиката изградена досега от учените е ясна и смислена - прабългари-конници => култов прабългарски паметник с конник и надписи и с сасанидски паралели. Всичко е просто и логично. Но има някои неща които смущават простотата на мисълта. На първо място са оброчните плочки с тракийски конник около Мадара. След това са онези части от такива плочи с конник в естествен ръст от Плиска. След това е самото място избрано за конника, което се намира между един тракийски и един римски археологически обект. При това традициите ни свързани с кушиите може и да не са конски прабългарски обичай, тъй като на събора в Константинопол през 681 година има забранителни укази свързани с кушиите, които явно са били разпространени в империята и по някакъв начин са били приемани за езически обичай наред с 1 март и календите. Тоест простата логика може и да показва нещо, но не трябва да забравяме, че тя не е просто следствие на някакви факти, а е следствие на подреждане освен на малко факти, но и основно на мнения, предположения (спекулацион) и хипотези на учените. Доколкото много от тези мнения, предположения и хипотези не са доказани следва, че и изградената логика може и да не е напълно правилна.

Много грешна логика и мисъл с тоя въпрос "защо, другаде няма ли..."! Тука почвата е била удобна и е поникнало такова конно религиозно цвете, а другаде почвите (хората) са били други.

Между другото, в Шуменския музей, в съкровищницата има няколко монети на Филип II и Александър със конници на реверса, а също така има и монети на Каркала с конник. Тоест монетите с конник са били популярни по тия земи около Мадара. Пред музея е изложена и частта от оброчна плоча с конник в естествен ръст от Плиска, която по-рано споменахме.

Преди време на една генетична карта на европа бяха нарисували народностите според гените, като на балканите имаше "траки" и "македони", а в централна европа на мястото на Унгария бяха сложили "ашкенази". Тоест доста манипулативни заключения.

Става на въпрос че прелитащия със светлинна скорост покрай земята ще вижда растоянието София-Бургас по-късо, но реално той не може да го измери директно. Всичките му опити да измери това разстояние ще са косвени и от там относителни. Тоест резултатът му за него може да изглежда верен, но реално ще е грешен.

Ще изглежда различно, но ще е едно и също. Ако между София и Бургас под земята има 50 милиона камъка допрени един до друг по целия път, то тези 50 милиона камъка и разстоянието което измерват ще са едни и същи винаги. Дори и да прелиташ със светлинна скорост покрай Земята, това разстояние ще си остане същото. Може би ще виждаш камъните по-малки, но реално те ще са си същите.

Ако заплатата на младите учени е много висока, дали ще се стараят достатъчно да се развиват, или ще се загнездят и ще пускат по една статия годишно.

Теорията на относителността е валидна за разни различни координатни системи, но като цяло всичкит те могат да се приравнят към една система и съответно навсякъде времето ще тече по един и същ начин. Тоест забиваме началото на координатната система в центъра на Вселената, слагаме посоките Х, Y и Z, и всичко измерваме спрямо нея.

Според различни статии из нета при гр. Обзор на черноморието имало крепост и град наричани Навлохос, Хелиополис, Темплум Йовис или Теополис. Въпросът е кои са източниците относно този град и какви са причините да има толкова важно култово значение. Названието Хелиополис е доста интересно и прави паралел с египетския култов град, като по-късно е заменено с Темплум Йовис (Храм на Юпитер), а Теополис говори за това че явно е бил важен култов център. Навлохос (Наулохас, Тетранаулохас, Татранаулохас) си остава доста неясно име и е използвано по времето на Одриското царство.

Така е това с физиката, но принципно то не означава, че всеки физик може да е генетик, инженер, икономист, политик, езиковед или историк. Тоест физиката те запознава с някои неща от природните явления, но за останалите си оставаш любител. Относно примера с Бразилия разбира се че е удачен. И там имаме преоблазаващ ген (африкански) и там имаме друг народ който е създал държавата (португалците), и там имаме преселения, и там имаме местни които днес са смесени с пришълците. Тоест подобнипроцеси са обичайни, и няма как да ги изключваме за Тракия и България, още повече че си имаме хроники които описват преселенията, инвазиите и другите събития на Балканите. Няма как да се пренебрегнат. Написаното от Цонев е много ясно. Археолози като Р.Рашев и компания са разкопали девташларите и не са го извикали да си направи луминисцентните изследвания. Затова са лоши археолозите. Съответно Цонев датира девташларите в древността, тъй като такива камъни има в древността по Европа! Чиста логика и наука! Да ама не. За негово съжаление девташларите са си от средновековието и са издегани паралелно с Плиска. Те са поставени на ключови места между Плиска, Кабиюк, Стана, и други места. Цонев както казахме има добри проучвания относно долмените, но до там. Всички опити да доказва древността на девташларите са свободни хипотези, като целта му е явно да изкара Плиска античен град. Затова и е заедно със спартокистите на онази пресконференция в БТА.

the Emperor Caracallas struck in Thrace coins representing Alexander with exactly the same iconology ( Caracallas was known by historical sources to be a fanatical admirer of Alexander). The emperor even instituted in Philippoupolis, now in modern Bulgaria, struggles in honor to his great indulgence called "ΑΛΕΞΑΝΔΡΕΙΑ".

Е те Александър и Исус са си били обикновени хора, но обожествени и хероизирани. За това и е напълно възможно в легендите написани за Исус да са вплетени освен легендите за Хор, но и онези за Александър, а вероятно и на други богове. И между другото конници върху монети не се появяват за пръви път при Филип II, а се появяват при Аминта I, като той царува преди всички тракийски царе имащи конници по монетите.

Критика религии имеет длинную историю, начиная с первого столетия до н. э. в Древнем Риме и «О природе вещей» Тита Лукреция Кара и продолжая до настоящего времени с приходом Нового атеизма, представленного такими авторами, как Сэм Харрис, Дэниел Деннет, Ричард Докинз, Кристофер Хитченс и Виктор Стенджер. В XIX веке критика религии перешла на новый этап с выходом работы Чарльза Дарвина «Происхождение видов». Последователи развили его идеи, представляя эволюцию как опровержение Божественного участия в творении и истории человечества. Основываясь на предположениях Дарвина и трудах Фейербаха, Маркс продолжил критику религии с позиций философского материализма. Критики религии (Лео Таксиль, Е. М. Ярославский) утверждают, что теистические религии и их священные книги не боговдохновенны, а созданы обычными людьми с целью разрешения социальных, биологических и политических проблем. И сравнивают положительные аспекты религиозных верований (душевное утешение, организация общества, поощрение чистоты нравов) с их отрицательными сторонами (суеверие, фанатизм).

Еми щом не виждаш значи явно не си прочел темата от начало. Атеизма произлиза от науката, и никой нищо не си присвоява. Ако варващите се заемат сериозно с наука, но не само тясна специализация в някаква сфера, а изучаване на физика, ядрена физика, космос, биология, история, история на религиите, медицина, библеистика, механика, геология, палеонтология, психология и т.н. то неминуемо в тях ще се породи съмнението, а от там до отказване от релията е една стъпка разстояние. Проблемът, е че хората учат до един момент и спират, а за толкова малко време няма как да изучат всичко, и съответно им е по-добре да останат вярващи и религиозни. Психологическа нужда е това. По-лесно е да кажеш "божа работа", вместо да се задълбочиш и да анализираш проблема в същина чрез науки разни.

Ако попиташ християните ще ти кажат, че Бог е направил така че християнството да се наложи, а не царя. Преди налагане на християнството в Римската империя има дълъг период в който християните работят и се развиват, пишат евангелия, оформят религията, и в целия този процес доказват агресивно на езичниците как техните богове са неистински, как Слънцето и Юпитер не са богове, и т.н. И се позовават на учените, които отдавна следят движението на планетите, правят календари и т.н.

Темата в която пишем е "Заблудата Атеизъм". Тоест вярвящ казва, че атеизма е заблуда. Тоест имаме агресия от страна на вярващ към невярващите. Тоест тук не обсъждаме в условни наклонения, а ни трябват аргументи, примери и доказателства. Не философстваме на тема дали е възможно или не е възможно нещо, а търсим доказателства и аргументи за двете позиции. Видяхме, че аргументациите от рода на "не е доказано че бог не съществува - значи съществува", са логически заблуди и грешки в аргументацията. И обратното може да се каже, че е такава заблуда, тоест твърдението, че липсата на доказателства не изключва съществуването на Бог, но науката по принцип работи с доказателства и не може да се каже, че науката е заблуда. Тоест науката изисква доказателства, и ако доказателства за боговете не са дадат, за науката боговете остават несъщетвуващи до откриване на доказателствата. До сега за подобни доказателства са изтъквани разни чудеса, богонаписани книги или други подобни, но науката е доказала че тези неща не са доказателства.

Твърде недостатъчи познания и аргументи са това относно християнството и атеизма.

Значи съвсем не си наясно какви са причините за приемането на християнството, и за начините по които християнските проповедници аргументират върховността на тяхната вяра спрямо езическите богове. Християнството възниква именно когато науката вече обяснява много добре природните феномени. Християнството възниква в римската империя в елинистична среда, където елинската наука е била на високо ниво. За персите елинските философи и учени са били атеисти. Относно Император Ашока, той не налага религия, тъй като будизма не е религия, а е философия. Там няма богове. Но често будистите поддържат държавите в които са, и не са в конфликт със верите на останалите. И зороастризма първоначално не е религия. Ахура Мазда и останалите "богове" от пантеона им са морални принципи, а не свръхестествени същества.

Еми това си е чисто и просто една словесна манипулация. Груба и нагла философска манипулация. Логически заблуди отвсякъде. Човек ти казва, че атеизма не е вяра, а ти му отговаряш че може да има вярващи в атеизма. Разбира се че може да има вярващи, това няма как да го изключим, но 99% от атеистите не са вярващи, и атеизма не им е религия. Единствено когато радикалните вярващи започвнат за налагат вярата си единствено тогава атеистите се занимават със вяра и религии! Тоест атеистите не се молят всяка вечер преди ядене на Не-Бог, нито пък ходят в неделя групово да пеят псалми в Не-Църква.

Ние нека докажем първо дали са достоверни обикновените богове, божества, богини и други подобни съществуващи из книги, легенди и предания, пък после да философстваме за абсолютен бог. Ако техните легенди са измислени може да излезе, че като цяло концепцията за боговете е несъстоятелна. Ра, Хелиос, Митра и Зевскип са измислени богове за описание на природия обект Слънце и за описание на движението му. Тоест тези богове са изчезнали тъй като науката е доказала че са измислици. Именно това че науката доказва несъстоятелността на подобни стари богове е наложила и появата на по-абстрактен абсолютен бог - създател и спасител. Просто хората в миналото са имали психологическа нужда да вярват и да имат обяснение за случващите се неща в природата.

А Айнщайн, Наполеон и Исус къде ги забравихме. Авторитети ни трябват, а не глави.

Е не, в атеизма не се вярва. Не е религия. Той е резултат от религиите. Няма как да се сравнява атеизма и религиите, нито пък въпросите които поставят атеистите могат да се копират и да се връщат като аргумент. Просто атеизма и религията са на космическо растояние едни от други. От религията получаваш примирение (или отрязани глави и инквизиция), а от атеизма получаваш наука и развитие. Смартфона в джоба не е божие дело, а е десетилетия работа на хиляди инженери, математици, физици, които не са смятали че всичко им е дадено наготово от някой свръхестествен.

От това следва, че култа към обожествения Александър (синът на Зевс-Амон) вероятно е останал в различни форми дълго след като умира. И малко от този култ отива при Исус, малко при Тракийския конник... Хипотетично