makebulgar

Тая работа с непознаваемостта на Бог може и да изглежда философски позволена, но напрактика може и да не е много научна. Във даденото видео човека на 1:13:28 дискутира именно смешната аргументация с непознаваемостта и свърхестествеността, която често използват псевдоучените.

В Австралия зареждат електромобилите с дизелгенератори - https://ekabu.ru/182409-v-avstralii-elektromobili-zaryazhaet-dizelnyy-generator-foto.html

Като го слуша човек този Александър Соколов човек вижда целия спектър от лъженаука която изгражда писанията на нашия спароток-серафимов.

Как вести полемику со сторонником лженауки

Нищо ново под слънцето както се казва. Днес просто богатата средна класа е много повече, и съответно живее в охолство и свобода. По същия начин преди 100 години в големите градове богатите които имат образование са се дистанцирали от бедните и обикновенните, на война са били командири и генерали, и са ходели в клубове достъпни само за такива като тях. Още по-назад във времето е било същото и аристокрацията се е деляла от простолюдието. Днес може всички за се генерализират в някакъв калъп наречен "снежинки", но напрактика от тези високо образовани и богати снежинки стават най-добрите учени и професионалисти. Няма как да станеш добър учен, ако си постоянно на война или в казармата, или ако по 10 часа в залата да блъскаш за бицепс, така че да си як мъж който да се справя със всичко. Тоест системата днес е такава, че дава сигурност и богатство, и съответно хората се възползват от това. Един ще се възползва така че да не прави нищо и да си живее живота аляши, но други ще се възползват така, че да пращат коли в космоса, или да създават супер роботи или смартфони без зареждане.

Като грамофонна плоча... познатата песен която всички са слушали и им е станала безкрайно досадна, но някой постоянно я пуска щото си мисли че всички я харесват.. Разбира се че светът ще си е същия. Поне това показва палеонтологията. Човекът не е нито началото нито краят на света. Милиони години преди човека да слезе от дървото стотици хиляди видове са си съществували без да имат нужда от някой да ги сътворява за 6 дена от кал. Такива са фактите. Динозаврите в земята не са поставени от Бог за да изпита вярата на вярващите. Ако хората изгърмят всичкия ядрен арсенал на Земята и се избият унижожавайки и повечето животни по земята, животът няма да спре, нито пък земята ще е унищожена, и след няколко милиона години биоразнообразието ще е възстановено. Еволюирал свят, но предсказуем, без да има нужда някой да го създава с вълшебна пръчка. И за тези предположения не трябва да се философства много, тъй като те се опират на различни науки и на достатъчно научни открития.

Еми няма как господ да знае тъй като както разбрахме засега няма данни че съществува. А това, че няма как да знаем дали съществува или не, също е мисъл плод на човешкия мозък. Извън съзнанието разбира се, че съществуват много неща, и много от тях науката е доказала че съществуват. Ако всичкия човек по света измре в следствие на астероид или зараза, света ще продължи да си съществува. Тоест съзнанието на всички хора по света дори и да изчезне, материалния свят си остава. Непознаваемостта на Бог съответно също е една фикция. Спасителен остров за онези които вече не вярват много много в историите от Библията или Корана и се опитват да превърнат всевиждащия и всеможещ Бог в невидим и недосегаем за хората. В миналото са давани като доказателства разни чудеса, Бог си говорел директно с Моисей и пророците, а днес тъй като няма доказателства, пророци и спасители се твърди, че Бог е невидим, глух и ням.

Онова което невярващите в богове приемат за Обективна истина няма как да се приравнява с боговете, а вярването въ съществуването на обективна истина не е религиозно вярване. Атеизма не изключва правото на човек да вярва в някакви убеждения, а изключва съществуването на боговете като реално съществуващи свръхестествени същества или сили контролращи всичко, даващи възмездие, създаващи света, живеещи на Олимп, правещи непорочни зачатия и так далье.

Еми не, Бог не е обективна истина, а е фикция. Преди време хората са "доказвали" съществуването на богове със разни чудеса - този прогледнал, другия проходил, от небето падали жаби, нахранил тълпата с една риба и т.н. Днес тъй като няма толкова наивни хора да вярват в подобни неща се излиза със версията за непознаваемостта. Тоест вярващите тъй като не могат да докажат че има богове казват че са непознаваеми. Тоест Бог ни закриля, пази ни от болести, спасява ни, прави чудеса, създава света, създава животни и хора, но за нито едно от тези неща нямаме доказателства тъй като бил непознаваем. Същевременно хиляди вярващи катастрофират и мрат по пътищата или във войни, хиляди остават сакати и неизлекувани от богове, хиляди вярващи умират от глад въпреки молитвите си....

Е по-скоро са обявени за непознаваеми тъй като няма доказателства за тях. Иначе това за доказателствата за несъществуването е голяма глупост. Човек ти казва че някакви думи на някакви хора са несъстоятелни тъй като няма доказателства за тях, а ти искаш аз да доказвам думите им. Всеки който твърди че има богове трябва да обоснове сам думите си с доказателства. Позоваването на свещени книги и на други легенди не върши работа.

еми засега няма научни доказателства за съществуването на богове и други безусловни, безначални, безкрайни, безсмъртни, неродени свръхестествени неща. единствено доказано е че за такива неща имаме сведения само от хорските думи.

Тия неща са измислица на човешкия мозък. Фикция. Термини които са опозиция на условното, крайното, смъртното, роденото. Чисто мисловни интерпретации.

Всички тези неща са човешки мисли и заключения, тъй че представляват научен въпрос. Костенурката в блатото, жирафът в саваната, бялата мечка в антарктика или бактерията на дъното на океана не дискутират въпросите свързани с боговете. Тоест богове за тях не съществуват. И трябва да се наблегне на множественото число, тъй като в исторически аспект хората са си измисляли доста богове. Еврейският Йехова от Библията със сигурност не е единствения бог. Монотеизма се появява на няколко места в света, като се опитват да го наложат египтяните с техния Атон, после зороастрийците се опитват да направят същото с Ахура Мазда, а Йехова е просто едно от племенните божества-закрилници, което евреите успяват да опишат в книгите си като единствен бог, и което по-късно християните популяризират.

Eто една лекция за аланите и последните им генетични проучвания.

Ето с какво започва книгата на Хармата за историята и езика на сарматите:

Разбира се, че и българския език се е развил. Допълнен е със стотици и хиляди чуждици през вековете. Но ядрото му остава почти същото и на негова база българския се определя като славянски. При това тук говорим за език, а не за писменост. Много ясно, че днес трудно ще четем средновековната или най-ранната кирилица, но когато попа чете молитвите в църквата го разбираме. Тоест четенето е трудно, но разбирането е лесно. Писмеността не ни интересува в тази тема. Интересува ни ядрото на езика. Според едно мнение на Я.Хармата унгарския език днес е с хиляди чуждици от различно естество и произход, но в ядрото му 85% от използваните в бита и живота на хората думи са маджарски думи, и именно те определят езика като угро-фински. В ядрото на нашия български език има много думи, които са част от славянската лексика, но същевременно съществуват и в иранските езици. Повечето от тези думи са общо индоевропейски, но те са с най-голяма близост в славянските и ирански езици. Списъка е огромен, като се почне от Жена, Дете, Живот, Аз, Браня, Бодър, Бог, Вир, Дъжд, Дай, Двери, Дърво, Дан, Гадая, ... При толкова големи сходства в лексиката днес и вероятната по-голяма близост в древността между езиците на предшествениците (балто-славяни и скито-сармати) как можем да определим кой език се е наложил и дали резултатният език не е креолска смес.

Няма никакви уловки. Просто ме интересува казуса с евентуалната смяна на езика в средновековна България и по какъв начин е станала смяната. Днес се отхвърля вероятността (пра)българите да са били славяноезични, и се приема се, че смяната на езикът им е станала лесно защото: Българите са били малко и са били претопени от склавите; Старобългарския език е бил наложен като служебен и религиозен. Тези хипотези са от едно време, но днес има много нови открития и мнения относно ситуацията през 7-10 век. Първо и генетиката, а и хрониките показват, че българите всъщност не са били чак толкова малко. Второ, има учени като Р.Рашев, които предполагат че българите са говорели или са познавали славянския и преди 680 година, тъй като са били в контакт със славяноезични още северно от Черно Море. Трето днес учените приемат, че (пра)българите са били част от ираноезичните скити и сармати, а не са били тюркоезични. Доколкото днешната ситуация в историческата наука е по-различна заради новите факти е логично и да търсим по-различен прочит и на появата на старобългарския език. Тоест двете хипотези за появата му, които се приемат като единствени, следва да се допълнят и с други възможности. Тези нови възможности или хипотези трябва да разглеждат варианти като славянизиране на скито-сарматски наречия, смесването на близките по лексика протосклавски езици и северноирански езици и т.н. Заглавието на темата е по-общо тъй като желанието ми е да се достигне до отговори относто старобългарския език чрез различни примери свързани с други езици. Тоест да не се впускаме в спорове на тема прабългари и славяни, а да видим какви са принципите на смесване на езиците по света. След като видим принципите който иска може да ги използва за да търси дали не е възможно чрез тях да се погледне по някакъв начин в историята на българите от преди 680 година.

Интересното е дали изначално славянските езици не са креолски. И също така къде отиват езиците на скитите, антите на какъв език са говорели и други подобни. Тоест ако има археологическа връзка между народите от степите и лесостепите защо да не търсим и по-голяма езикова връзка, а не както сега да приемаме че някои езици са безследно изчезнали, още повече доколкото нямаме много данни за тях.

Питането ми е свързано основно с българския език. Доколко е възможно старобългарския по своето същество да е креолска смес от два езика. Ако тези два езика въпреки различията си са имали много обща лексика дали е възможно единият език да не се вижда ясно.

Култа към така наречения Тракийски херос нищо не пречи да е започнал от култа към Ал.Мак. въпреки монетите или пръстените на одриските царе. И това е така тъй като за Ал.Мак. имаме данни че е обожествен, докато за тракийските владетели това само се предполага. Единствено за Рез, Севт III, Орфей и Залмоксис имаме данни че са били обожествени. Проблем е и времето. Оброчните плочки са от римско време, като през този период всякакви тракийски царе са забравени, докато в империята култа към Ал.Мак. си остава наред с култа към императора. Оброчните плочки при това не представят някакъв единен образ който можем да наречем Тракийски херос, а представят като конници-победители различни божества и понякога синкретични образи в това число и на римски богове.

Ето информация за плочите или по-скоро частите от оброчни плочи от Плиска -

Всъщност тезите са спекулативни, доколкото са изтрели в тъмното при липсата на толкова много неизвестни. Примерно това, че Мадарския конник е създаден като копие на оброчната плоча намираща се до източната порта та Плиска е хипотеза която няма как да докажем, но според мен е хипотеза по-близка до реалността от другата по-стара също недоказана хипотеза за персийския произход на иконографията на конника. Другата част от историята за връзката на тракийските оброчни плочи с конник с Александър също са спекулацион (предположения). Хипотезата я разглеждаме единствено доколкото и относно Тракийския херос има много неизвестни, а също така и доколкото траките през IV век пр.Хр. са били в много тесни политически, династически и религиозни връзки с македоните. Връзки които са слабо известни на хората.

Въпросът ми принципно е свързан именно с българския език, и доколко е възможно чрез други примери да се открие моделът на появата му при българите. Ако средновековните българи са смес от (пра)българи и склави, то дали е възможно да се реконструира принципа на смесването само на база средновековния български език познат като старобългарски. И дали е възможно по този начин да се открие и каква е била езиковата група на (пра)българите. Дали е възможно да се определи по такъв начин това дали (пра)българите са били ираноезични и доколко прабългарският им сарматски им език е бил по-близък до класическите ирански езици или до по-древните индоевропейски езици на скитите и праславяните. Примерът с македонците които като мнозинство не са си загубили езика през годините на властта на малцинството сърби е показателен за това, че при смесването на два близкородствени езика граматически надделява езика на мнозинството въпреки въвеждането на много лексика от езика на властимащото малцинство.

Въпросът е какво ще се случи в езиково отношение ако по някаква причина два народа с по-близки или по-далечни езици от една езикова група или от сродни езикови групи се обединят и заживеят заедно. Примерно ако смесим в една държава заза и балучи, или поляци и българи, или българи и сърби, или примерно немци и англичани! Дали ще се наложи единият от езиците или резултатът ще е смесен език, и ако се наложи единият то кой ще е езикът - на повечето, или на по-силните? При смесването само лексика ли ще се смеси или и граматика!? Въпросът може да разгледа както за съвремието, но по-интересно ще е да се разгледа за средновековието.