makebulgar

Ако те интересува думата бик ето ти малко други варианти: бик (славянски), буга, бога (азерски, туркменски, киргизки и казакстански, турски), бика (унгарски), бука (мокшански, таджикски), бух (монголски), вака "крава" (испански, неаполитански, португалски, румънски, сардински, сицилиански, венециански), вакх "крава" (френски), букх "крава" (бретонски), бухи " крава" (баски), бугх "крава" (корниш).

Тракийски елит има по мъжка линия при спартокидите, а после при аспургидите е по женска.

"Под „народна етимология“ се разбира наивният опит да се осмисли някоя неясна дума." "Решаването на метаезикови задачи не е присъщо само на учените, защото човек по принцип е „етимологизуващо животно“ и винаги търси произхода на думата. „Докато етимологът провежда научен анализ, за да изследва историята на думата, несведущият се задоволява със случайни съпоставки на непознатата дума с друга, която му е добре позната, опитвайки се да разбере нейния състав, без съпоставката да има опора в реалните факти и да отчита техния произход“ (Бояджиев 2011: 52)." "Т. Бояджиев изтъква, че народна етимология се проявява най-вече при заемането на нови думи, като новата дума се свързва със стара, създавайки произволни отношения между форма и съдържание (едно непознато съдържание и друго познато съдържание, една позната форма и една непозната форма, една позната форма и едно непознато съдържание, една непозната форма и едно познато съдържание). Така може да се даде пример, че врата по народна етимология произлиза от врат, което ще рече от въртеливото движение, но всъщност не става дума за въртеливо движение, а за индоевропейския корен *vriti, който означава ограда, плет (Младенов 1941: 78). Следователно народната етимология може да се определи като важен принцип за семантична деривация, познат още и като катахреза – произвеждат се нови думи въз основа на преосмисляне на дадена вече известна форма (Квинтилиан 1999)." "В своя речник, посветен специално на това явление и даващ за първи път такъв обширен материал по темата, Б. Парашкевов (2013) определя три вида народна етимология: (1) асоциативна – когато е налице семантична връзка с друга сходно звучаща лексикална структура, напр. смок (гъст дим над градската атмосфера) от глагола смуча, стрес (уплаха) от треса се; (2) модификационна („корективна“) – когато е налице промяна в гласежа в посока към позната дума в допълнение на преосмислянето (асоциацията), и (3) фономорфологична народна етимология – когато се произвеждат нови думи по познат модел – напр. тризнаци или петзнаци по аналогия с близнаци." "Народната етимология е най-осезаема, когато се анализира във връзка с езиковите контакти, влиянията между езиците и лингвокултурния обмен. Когато се заемат думи от други езици, заетата дума се осмисля на местна почва във връзка с познат звуков комплекс. Така се проявява несъзнателна и наивна паронимия поради грешна мотивация на етимона. Христоматийни са следните примери – шумка (понеже е тънко като листо) от шунка; полюлей (понеже се полюшва) от полилей; реванол (понеже се реве от него) от риванол." "Заедно с народната етимология, която е наивна от гледна точка на науката, съществува и не по-малко наивната псевдонаучна етимология. Така например, за да не бъдат обвинени в елементарно мислене, редица интелигенти „разобличават“ народната етимология, като предлагат алтернативни обяснения, понякога не по-малко причудливи, но толкова сериозни, че укрепват „авторитетите“, докато всъщност затвърждават някоя заблуда." ЛЕКСИКАЛНИЯТ КОМПОНЕНТ В СОЦИОЛИНГВИСТИЧНАТА КОМПЕТЕНТНОСТ: НАРОДНА ЕТИМОЛОГИЯ И НАРОДНА ДЕЗАМБИГУАЦИЯ - Ангел Г. Ангелов Народни етимологии - Борис Парашкевов

Явно ти липсват основни познания по история на траките и на Боспорското царство. Не четеш научни книги, а само уикипедия, и след това пишеш умопомрачителни теории и питаш умопомрачителни въпроси. Чукча не читател, а писател. Иначе, тракийските имена Котис, Раскупорис и Ремелтак отиват в Боспорското царство чрез една жена - Гепепирис, дъщерята на тракийския цар Котис VIII, и внучка на тракийския цар Реметалк I, от сапейската династия. Гепепирис става жена на царя на Боспорското царство Аспург, като някои от децата и внуците им след това са кръстени на тракийските им дядовци и прадядовци. Реметалк I и Аспург са царе-клиенти на римските императори Октавиян Август и Тиберий, и от тях получават римско гражданство. Реметалк носи и името на Август, и на монетите му са изобразени с римския император, като същото е и с боспореца Аспург и император Тиберий.

Има грешки, но животинския цикъл е сравнително точен, така че смисъла поне на животинския цикъл е бил ясен. Вторите термини обаче са били доста по-сложни за разбиране и използване, тъй като вероятно са достигнали до прабългарите пренесени през няколко езика, и съответно там има повече грешки.

Еми за такива въпроси като онзи с жилото какво друго освен игнор очакваш. Фолк-хистори въпроси. Другите са елементарни, защо не било вол, а било крава и на кой език сомор е плъх. Няма голямо значение точно какво е животното, дали е вол, крава, плъх или самур. В много варианти на календара животните са с малки различия. В някои варианти примерно има крокодил вместо дракон.

Вол, крава или бик е все едно и също по принцип.

Не е само годината на вола, ами се засичат с китайския цикъл и дилом, сомор и именшегор от втората част на Именника. Тъй че прочита през тюркски и други езици на шегор, дилом, сомор и имен, като "вол", "змия", "плъх" и "кон" си отговарят много точно на животинския цикъл. Иначе, за тълкуването на термините през всевъзможни викингски, шумерски и анунаки езици - възможно е, но е далеч от научното. Всяко нещо е възможно да се тълкува по всякакви псевдонаучни начини, тъй като живеем в свободен свят. Друг е въпросът доколко може да се правят различни тълкувания в пределите на научното.

Искаш конструктивна дискусия, но не мислиш и не действаш конструктивно, а идеологически и псевдонучно. Текстовете в Именника и в другите два източника са много ясни, че представляват хронологически документи, и от досегашните проучвания, които са подкрепени с определени данни, факти и анализи, се е достигнало до определени верни заключения относно съществуването на календар, относно това, че е животински, относно това, и че част от термините са тюркски. Това са все доказани неща и излизането от тях е псевдонаука. Този анализ е логическа заблуда, тъй като не отчита всички останали неща от другите два източника относно календарните термини. Чурешки вече е правил опит да доказва, че термините не са календарни, а че са някакви названия на градове, но всички опити в тая насока за отхвърляне на календара са безсмислени и псевдонаучни.

Може да означава и че първия термин е животинска година, а втория е година от друг десетичен цикъл. В първата част на Именника имаме точно такава схема на подредба на вторите термини.

Интересна забележка, като май досега никой не й е обръщал внимание. Във втората част може също да означава "години", тъй като има два датиращи термина, и никъде не е указано, че втория е месец.

Днес като пишеш за септември, октомври, август и май, превеждаш ли ги и бъркаш ли ги, и правиш ли връзка между етимологията на термините и местата им в календара?!

Тенденциите са към намаляване на самоубийствата. Ето каква е била картинката 2000 г. И ето ситуацията 2019 г. Таймлапс на промяната към по-малко самоубийства може да се пусне тук - https://ourworldindata.org/grapher/death-rate-from-suicides-gho?

Еми хората които са се занимавали с епиграфските паметници от Волга и Кама предполагам са достатъчно добри специалисти, филолози и палеографи. Фактите са такива, че числителните редни по каменните надписи са типични тюркски с типични тюркски окончания -инч, -нч, -нш, като единствено окончанията "-м" са изключения, и те говорят за някакъв диалект или за външно влияние (иранско или друго). В надписите е използван както з-тюркски, така и р-тюркски, а също така арабски, и арменски на 5 камъка. Повечето са на р-тюркски, който се сравнява лесно с чувашкия, който по същество не е някакъв монголски или манджурски, а е тюркски. Реконструкциите на числителните по камъните на база чувашките и тези от Именника са направени добре, но подобни и по-добри реконструкции могат да се направят и чрез стандартните тюркски числителни.

Еми това не е точно мое твърдение, чувашолозите и татаролозите, които са проучили епиграфските паметници на Волга, твърдят именно това, че -инч, -нчи, -нш и -меш са едно и също нещо от различни епохи и географии.

Всъщност при *vičām реконструкцията може да не е точна, тъй като всъщност в арабската азбука няма буква означаваща звука В. Използваната арабска буква و звучи по-скоро като дълго о. Така арабското изписване би звучало като ооджм, или уджм, което всъщност е много близко до обичайното тюркско юч "три". Прицак или който е направил възстановката е изхождал от звученето на чувашките думи и от нашето вечем, но чувашките форми са късно документирани (18 век), а вечем от Именника може да означава съвсем друго число от език от друга езикова група. Останалите числителни от надписите с окончание -м, предадени чрез оригиналното звучене на арабската азбука, също звучат по-различно, тъатм „четвърти“, биялм „пети“, джиатм „седми“, скрм „осми“, тхрм „девети“ и оонм, унм „десети“. При чувашките окончания на числителните -мъш/-меш, се приема, че били някаква съставна форма от рода -ам-еш, -им-еш, но реално са си вариация на тюркското -инч, -нч, което в надписите от Волга от 13-14 век е било записвано като -нш. Тоест, и при чувашите нямаме окончание -ем, -ом, а имаме традиционно тюркско окончание, което през 13-14 век е било -нш, а през 18 век е станало -мш, -мъш, -меш.

Не съм твърдял, че календара е зает от старотюркския, а че вероятно е дошъл от Тюркския хаганат. Това, че не разбираш как така в хаганата наред със старотюркския календар е имало и други календарни системи е твой проблем. Вовин не се занимава с Именника, цитирал съм го по въпроса за старотюркския календар, който има отношение към темата с нашия календар дотолкова, доколкото ти самият твърдиш, че нашият бил зает от старотюркския. Прицак не е толкова важно какво е открил, важното е, че е събрал откритото на едно място още преди 70 години. Този, който не е открил абсолютно нищо, е Москов, чиито постановки в т.нар. "ново" тълкуване на Именника са преписани от Прицак с леки изменения и допълнения. Единствената му оригинална идея е тази за съвладетелството, която, освен че е смехотворна, няма и отношение към въпроса за произхода на календара. Прицак е събрал каквото е открил, и Москов му признава заслугите, като в систематизирането на проучвянията пише, че един от етапите на проучванията започва с книгата на Прицак от 1955 г. Москов и Войников не ги фаворитизирам и не смятам, че са писали напълно научно, но са изследователи, които са се занимавали с проблемите на Именника и календара, и са написали книги, които можем да четем на български. Не са по-различни от всички останали десетина автори, които пишат по темата начело с П. Добрев. Новото тълкувание на Москов е основно за това, че 13-месец се е наричал алем, като Войников копира тази хипотеза дословно. И при двамата, а и при Прицак основна грешка е, че приемат за достоверна хипотезата за това, че в Именника са споменати месеци, подобно на тюркските календари. Ще се радвам, ако можеш да дадеш някакви източници за въпросните числителни от волжкобългарските надгробни паметници, че да ги видим какви са и колко близки са до тези от Именника. В книгата на Прицак на стр. 45 са дадени някакви възстановки на волжкобългарски числителни с окончания -ъм, -им, които са изведени основно от чувашки, като са дадени със звездичка (*), тоест възстановки са, като вероятно възстановки са и изписванията на арабски. Иначе в книгата на Ф. Хакимзянов "Епиграфические памятники Волжкой Булгарии и их язик" от 1987 г. (стр.54-56) от надгробните надписи, които са от 13 век, са дадени числителни бройни, които са кипчакски и са близки до общотюркските: ber, eki, uch, tort, besh, alti, zheti, segiz, тогуз, он, онбер. Числителните редни са много малко по надписите, като се образуват от бройните с наставка -нч или -нче. Тоест няма -ом, няма -ем, или други подобни. Ако календара е зает цялата прабългаристика трябва да се преразгледа и преоформи. Хипотезата, че от календарните термини може да се извлече прабългарски език е основната грешка от миналото. Ако половината термини не са тюрко-чувашки, а са индоевропейски тогава ще трябва сериозна корекция на прабългаристиката. И като се разбере от кой език са термините ептен ще отпаднат календарните термини като извор за прабългарския език.

Тохарски е имало няколко. Задай си въпроса защо в единия от тохарските има числително шухт и дали е близко до нашето шехтем.

Еми не ми е ясно какво точно са открили Прицак, Вовин или някой друг споменат тук академик относно термините и календара. В статията на Вовин не пише много за термините, а Прицак го чета в нета на немски, който не разбирам, така че не съм сигурен какво е написал. Дава примери с чувашки думи и такива от татарските надписи, но повечето от паралелите са доста повърхностни. Относно числителните от татарските надгробни камъни от 13 век в статията на Прицак на 45 стр. са дадени всички термини с арабски букви, а на латиница са със звездичката * пред тях, а това означава, че това са някакви реконструкции. Не знам кой ги е правил, и кой е чел и разтълкувал надписите, но онзи, който цитира Прицак е предложил като волжко-български някакви реконструкции. Реконструкциите според мен не са дословен прочит на написаното на камъните, а е комбинация от написаното, от чувашки думи и от термините от Именника.

Затова и казвам, е го наричам условно тохарски D, тъй като не е като другите.

Тия неща с белината произлизат от там, че белите ни кръвни телца убиват бактериите, тоест дезинфекцират организма, чрез синтезиране на хипохлорит. Белината е натриев хипохлорит и се ползва за дезинфекция, а калциевият хипохлорит, тоест "хлорната вар", се ползва за дезинфекция на басейни и други неща. Пиенето на разтвор на белина в безопасни концентрации вероятно ще дезинфекцира хранопровода и устната кухина, но уцелването на безопасната концентрация ще е трудно и по-скоро човек ще се изгори заради предозиране. Изгарянето е химично, тъй като хипохлорита е силен окислител и разрушава органичните материи.

Календара с доста голяма вероятност е зает, но не задължително от уседнал народ. Монголите и тюрките също са номади, но си го ползват календара.

За съжаление това, че някакви академици и професори са написали нещо не означава, че то е истината и реалността, а може да означава на първо място, че те са си изказали мненията. Колко тези мнения са верни е друг въпрос. Ако се доверява човек сляпо на авторитетите може да допусне систематична грешка. По същия начин повечето академици, професори и лаици днес смятат за безспорен факт, че календарът от Именника е типичния тюркски календар с означение на годините и месеците, докато реално там месеци няма, и е вярна другата теория за 60-годишен календар. Така 80% от написаните неща от Войников и Москов, чиито теории Войников приема за чиста монета, са грешни и са резултат от систематична грешка.

Теорията не твърди, че всички думи присъстват в един език в същия вид като в Именника, а че числителните са от един език и той не е алтайски, а е индоевропейски. Единствено алем не се вписва добре в теорията, тъй като там липсва. Всъщност ако дефинират Тохарски С като езика на Крорайна, то езика за който говорим е друг. Можем да го наречем условно Тохарски D.

Ако няма никакви теоритични обосновки, а само някакъв експеримент, е напълно възможно наблюдаваните явления да не са студен синтез, а да са просто химия, която той не може да обясни. Доста трудно е да разберем думите му как водорода влиза в жичката и в резултат се получава хелий. Газ влиза в метал?! Или пък има предвид, че газа преминава през намотката на жичката? Просто не звучи правдоподобно и научно. За парите сам казва, че експеримента струва доста евтино, така че финансирането на независим експеримент, едва ли ще е скъпо. Пък и нали работи в престижен университет в Канада, който се предполага, че има пари. Искането на някакви милиони само с някакъв експеримент със жичка, без теоритична обосновка на експеримента, на пръв поглед отговаря на всички критерии за псевдонаучност, като парите вече говорят и за шарлатанство. Шарлатаните основно искат да изкярат пари отнякъде. Истинския откривател, който е сигурен в научността на експериментите си първо ще патентова експериментите и откритията и чак след това ще ги разгласява и популаризира за събиране на пари.