makebulgar

Смесица от исторически факти и спекулации, и литературни и националистически интерпретации са хрониките. И са написани от писател, а не от историк. Все едно да искаш да си построиш айфелова кула, но за чертежите да си наемеш художник, а не инженер. Ето една кратка критика върху хрониките - https://www.academia.edu/3696561/ПАРАИСТОРИЯТА_КАТО_БЕСТСЕЛЪР_СТЕФАН_ЦАНЕВ

Според генетиката всички европейци са дошляци за ужас на автохтонците...

Дори и някой да се възползва от кампанията ако това води до намаляване на боклука дори и техните действия са похвални. Вероятно от кампанията най-много се възползва създателя й, но ако тя води до разчистване на боклуците и до някой друг кувьоз в болниците отново можем да го похвалим. Все пак инициативата изисква те да отделят време за да я поддържат.

По темата за прабългарите специалисти могат да бъдат не някакви медиевисти от германия, гърция и англия, които изучават основно хуни, римляни, темплиери и други подобни, а специалисти могат да са археолози, лингвисти, генетици, които се занимават със детайлите свързани с прабългарите. Примерно Т.Чобанов със сигурност не подкрепя тюркската теория. Р.Рашев също в последните си трудове почти я беше отхвърлил... Няма как медиавистът от Лондон примерно да знае какво значи думата читем или вечем или твирем. За тях той знае само онова което може да прочете от някоя публикация от преди 100 години от Златарски или Микола, или на Москов, и със сигурност не позвава проучванията от последните 30 години на П.Добрев или на другите които са го изследвали Именника и са издали нещата само на български език. Тези нови проучвания имат добри попадения и показват че термините не са тюркски... Тоест календарът не е тюркски, и от там цялата хипотеза за тюркоезичните прабългари която е създадена на база Именника става несъстоятелна..

Примерно последните анализи показват, че двуобредните некрополи от ПБЦ не са славянска и българска смес, а българите просто са имали двуобреден ритуал, който се оказва сарматски тип. Същото е и с Именника, в който термините не доказват какъв е бил езикът на българите, тъй като термините не са нито тюркски, нито ирански, а са от друг език, като календарът е бил зает. Същото е и със титлите много от които може да са заети, като същото е и със няколкото алтайски заемки в старобългарския, където от друга страна е пълно със стотици ирански думи.

Тия медиевисти не трябва много да им се взима за чиста монета мнението относно произхода и езика на българите, тъй като просто не са специалисти в тези области. Специалисти са онези български учени които днес се занимават с генетика и с разкопките на българските столици и с анализи върху археологията на северното черноморие. Тоест изброените медиевисти базират мненията си на цитати от трудове на българи и руснаци, а не на собствени наблюдения. Относно тюркоезичието на прабългарите пък цитират обикновено някакви остарели книги като тези от Микола, Златарски и компания от преди 100 години, които от своя страна се основават на нелепи приемания относно езика на прабългарите на база Именника, на база няколко титли и думи от старобългарския, и на база езика на татарите от Казан и на балкарците от Кавказ. Съвременната наука обаче не приема много от онези постановки от преди 100 години, и съвременните български учени не подкрепят онова което пише в Енциклопедия Британика примерно. Просто има много нови данни от археологията и от езикознанието. Относно Тангра и Р.Рашев и други специалисти наблягат на това, че доказателства няма за съществуването му при българите, и надписа от Мадара не е доказателство, а също и османския документ в който се говори за тенгри при българите (волжките) не е доказателство. Медиевистите от извън България преди да бъдат цитирани трябва цитиращия да ги запознае с последните проучвания през последните 20 години от археологията, езикознанието, историята, генетиката и други, които те не познават. Медиевистите обикновено основават мненията си на други мнения изказани преди тях от други медиевисти, а не разчитат на новите открития от последните години, и избягват авангардни изказвания и нетрадиционни теории които ще ги скарат със професорите които са цитирали. Живко Аладжов, е специалист, но основните трудове които е писал са от преди 1989 г. и съответно са подковани със съществуващите по онова време догми. Тоест по онова време той и останалите твърдят безспорно, че прабългарите са тюрки, и всичките им анализи се въртят около тази теория. Защото Златарски тогава е бил идол.

Стила на горенаписаното прилича на груб превод от чужд език, и вероятно Али е измислен герой. Това, че никой не споделял опита си с младите е някаква пълна лъжа и манипулация. Навсякъде всеки споделя, като най-добре това става в университета като си платиш уроците. Съответно отиваш там и учиш 5-10 години. Хората споделят и в десетки и стотици книги, но трябва да ги прочетеш. Само с питане и за 2 часа не става.

Разбира се, че едно заключение което се базира на дадени следствия и наблюдения може да има вероятностен характер. Особено когато говорим за исторически, археологически и други неточни науки. На база наличните изследвания на Библеистиката сме сигурни, че ранните, а и по-късните християни, са копирали истории от езичеството и са ги прикачали към историите на Христос, апостолите, и по-късно на светците, и от там можем да заключим, че така се е случило и с историята на войника Георги към която са били прикачени езически легенди и геройства. Това е вероятностно предположение (спекулйцион) тъй като не можем да го питаме дали е убил змея, но то е базирано на определени наблюдения, следствия и факти, които го правят допустимо и вероятно.

Тук съвсем е излишно при цитирането на думите ми да се добавят някакви скоби и чрез тях да се променя целия смисъл на думите. В случая имахме в предвид че в един случай генерализирането може да е грешно, но в друг може и да е полезно. При дедуктивния метод може и генерализирането да е грешно, но при индуктивния е то е основно.

Върбанов, изображенията на коник в Тракия не предхождат изображенията на Св.Георги в Тракия с 7 столетия както пише в дадената от мен статия на Иванов. Милен Иванов относно този период цитира някакви англичани, но и той и те имат в предвид че от приемането на християнството до оформянето на християнския култ към св.Георги има дълъг период от време. През този период през който така да кажем не са били произвеждани оброчни плочки тракийския конник все още си е бил известен на местното римско население. Просто хилядите оброчни плочки са били налице. Някъде забравени, другаде още почитани, но реално съществуващи икони. И една или може би две такива каменни икони в естествен ръст българите замъкват незнайно от къде до портите на Плиска! В статията Иванов цитирайки някакъв чужденец пише, че не може да се проследи нишката от края на езическия (римско-тракийски) период до появата на иконографията на светците-конници, но това са само техните мнения. Реално такива езически нишки съществуват постоянно през целия период след приемането на християнството в римската империя и тези нишки могат да се проследят. Могат да се проследят чрез много примери, един от които е и онзи със св.Илия и Илио (Хелиос). Близо 300 години след приемането на християнството през 680 г. на събора в Константинопол поповете издават едни правила с които искат да забранят все още съществуващите сред населението обичаи да се празнуват езическите обичаи на 1 март, календите и други. И тези обичаи се оказват толкова стабилни че просъществуват чак до 21 век, и днес се кичим с мартеници на 1 март. Тоест езичеството остава плътно преплетено в християнския период и на поповете от църквата са им трябвали няколко стотин години да измислят начин как да го тушират. През този период явно са съчинявали историите и легендите за светците-войни.

А означава ли това, че св.Георги е убил змея. През 11 век змеьове съществували ли са!? Ако образа на змея от иконите на св.Георги е митологична интерпретация пренесена от по-стари легенди защо изобрежението на конник да не може да идва от митологията или от по-ранни иконографски образи!? Генерализирането понякога е грешно, но понякога е полезно. В нашия случай можем да изброим още десетки други християнски светци които получават легендите и митовете от езичеството. Да не говорим, че и историите на самият Христос са си заети от по-ранни епохи митове и природни явления. Тоест ранните християни са копирали много и са заемали много. Вероятно следователно средновековните християни са изфабрикували и историята за войникът герой Георги.

Pre-Christian predecessors Further information: Chaoskampf, Thracian horseman, Saint Theodore Tiro, Tetri Giorgi, Verethragna, Zahhak, and Perseus and Andromeda The iconography of military saints Theodore, George and Demetrius as horsemen is a direct continuation of the Roman-era "Thracian horseman" type iconography. The iconography of the dragon appears to grow out of the serpent entwining the "tree of life" on one hand, and with the draco standard used by late Roman cavalry on the other. Horsemen spearing serpents and boars are widely represented in Roman-era stelae commemorating cavalry soldiers. A carving from Krupac, Serbia, depicts Apollo and Asclepius as Thracian horsemen, shown besides the serpent entwined around the tree. Another stele shows the Dioscuri as Thracian horsemen on either side of the serpent-entwined tree, killing a boar with their spears.[2] The development of the hagiographical narrative of the dragon-fight parallels the development of iconography. It draws from pre-Christian dragon myths. The Copticversion of the Saint George legend, edited by E. A. Wallis Budge in 1888, and estimated by Budge to be based on a source of the 5th or 6th century, names "governor Dadianus", the persecutor of Saint George as "the dragon of the abyss". Budge makes explicit the parallel to pre-Christian myth, Thracian horseman with serpent-entwined tree (2nd century) Funerary relief of a Roman cavalryman trampling a barbarian warrior (4th or 5th century) Fenestrella interpreted by Louvre as Horus on horseback spearing Set in the shape of a crocodile (4th century).

Нямаме им образите защото късното средновековие го пропускаме. Поробват ни.

Същевременно не съществува и никаква приемственост между християнският св.Илия с неговата златна колесница и Илио (Ηλιος, Хелиос), който обикалял небосклона със златна колесница. Просто и двамата обичали да се возят на колесница, което е напълно естествено също както това да яздиш кон и да те изобрязяват като конник. Никаква приемственост, просто хората са ги наблюдавали лично с очите си и съответно са ги описали както са ги видели. Почти по същия начин по който са видели с очите си св.Георги да убива ламя... или може би динозавър!

Да, това е напълно вярно, но същевременно докато около византийската столица и на изток са се опитвали да измайсторят образа на св.Георги, на Балканите вграждали старите оброчни плочки в християнските църкви и параклиси, а християнските кръстове забивали по езически капища и върху могили, където преди били поставяни оброчните плочи... И по традиция през XX век все още ходили по тези светилища и могили да се молят...

Във връзка с прехода от героите към светците имаме цяла дисертация по темата на Милен Иванов - От култа към хероя към култа към светеца в южнодунавските земи (III - VII век) - http://www.thracians.net/images/autoreferat_milen_ivanov_10.05.2012..pdf А от него имаме и още една статия по въпроса за Св.Георги - Още веднъж за Тракийския херой и св. Георги - https://www.academia.edu/35476973/Още_веднъж_за_Тракийския_херой_и_св._Георги

Тенгризма ще го изучаваме, само ако имаме някакви следи от тенгризъм при пра-българите. За сега обаче нямаме, а имаме само данни за огнени обичаи, в един документ се казва че българите са огнепоклонници, в друг се казва че са от Вярата на Магите, трети казва че бог им бил Едфу, имат езически храмове за разлика от тенгрианите и т.н. Слънцето и Луната са били почитани и от римляни, траки и перси, но това не ги прави тенгриани, тъй че няма как сведението за почитането на Слънцето и Луната при българите да го свързваме с някакъв тенгризъм. Превода на Бешевлиев на текста от колоната е адекватен за неговото време и за неговото познание относно прабългарите по онова време. Тоест имаме доза субективност съобразена с епохата и с личните му познания и виждания. От тогава насам има много нови научни открития и анализи, които доказаха, че българите имат по-голяма връзка със сарматите, а не с тюрките. И самият Бешевлиев има статия за иранските елементи при прабългарите. При него субективизма е свързан вероятно и с фамилията му, която идва от името на селото на баща му и която се превежда през турски. Тоест през онзи период имаме съществуваща една политика на приобщаване на турскоезичното население чрез тюркската хипотеза и вероятно по тази линия, а и заради основно разглежданата тюркска хипотеза по онова време, той е разглеждал текста през призмата на тюркския тенгризъм и е търсил целенасочено името на Бога. Иначе превода на Бешевлиев на надписа от колоната е със съответната доза спекулативност, доколкото той реконструира липсващите букви на своя воля. Липсващите букви са доста много, и реконструкцията му е оспорима. Това, че никой епиграф или лингвист не се е заел с тази задача не доказва правилността на реконструкцията на Бешевлиев. И разбира се, че е възможна и по-добра реконструкция, доколкото от текста липсва огромна част, и спекулациите и реконструкциите могат да са най-различни. Никой обаче не му се занимава с това, тъй като въпросът не е важен към момента.

Бутилките се преработват, но тъй като са обемни първоначално се пресоват. След като се съберат разбира се от събирачите или от контейнери за разделно събиране. Въпросът е, че бутилките по-лесно се събират, и преди пресоването им и преработката им трябва да им се свалят капачките, а това е излишен труд който може да се избегне. Във видеото е описано всичко след 6:08. Обичайно бутилките са пластмаса от типа 01 (РЕТЕ), а капачките са от типа 02 (HDPE).

А преди телевизора и радиото да ги изобретят хората седели ли са накуп по семейному да се занимават заедно с нещо подобно?!. Тоест телевизора както първоначално е станал обект на всеобщ интерес така днес вече е обект на индивидуален интерес. Със сигурност обаче не телевизорът определя това дали семейството е единно и дали общува. Съвсем други сили го държат или разделят. И в крайна сметка идва момент в който децата си отиват...

От известно време съществува инициативата за събиране на капачки с цел подпомагане на здравни заведения за закупуване на кувьози за недоносени деца. Инициативата е мащабна и обхваща почти цяла България. В основата на инициативата обаче седят чисто екологични цели, като вероятно инициативата е създадена за да стимулира и създава културата на мислене на хората относно разделното събиране на отпадъци. Напрактика болниците лесно биха закупили кувьозите, и ако имаше голяма нужда правителството лесно би закупило кувьози за всички болници с няколко милиона лева. Стратегията да се използва желанието на хората да помогнат на безпомощните новородени като даряват отпадъци в случая явно е добра, като тоновете капачки които се събират са показателни за това. Причините за това кампанията да се създаде обаче не са само в парите за болниците, а са и други. Най-важните са три: 1. Ограничаване на замърсяването на природата. 2. Предпазване на живота на животните, които биха погълнали капачките. 3. Подпомагане на процеса на рециклиране. От тези точки най-важна е третата и тя води до подобряване и на останалите. Подпомагането на рециклирането се състои в това, че рециклирането на бутилките и капачките става отделно. Бутилките и капачките обикновено са от различни материали, като това освен визуално може да се установи и от указаните върху тях цифрови или буквени знаци за типа пластмаса от които са създадени. Тоест в процеса на рециклиране капачките трябва да се свалят от бутилките, като този процес приложен върху милиони и милиарди бутилки отнема безброй много време и ресурси. Следователно ако хората изхвърляйки бутилките не поставят капачките на тях, и ако ги събират разделно и ги предават или даряват за рециклиране, ефекта ще е многопластов - подпомагане на болници, спасяване на живота на безброй животни, подпомагане на процеса на рециклиране, и може би най-важното - изграждане на култура за разделно събиране на отпадъците при всеки човек. Стратегията явно наистина е добра, и превъзхожда онази със сините, зелените и жълтите контейнери.

Това с принтера е ясно, чиповете изключват на определен брой копия, но това се отнася само за домашните и евтините, а професионалните бачкат много. За айфона пък нещата ако са така не е много добре за него. Може би друга марка е по-добрия избор. Примерно имам от незнам вече колко години ноут 4 на сам и сунг, и си работи перфектно и дори от година и половина вече го ползвам без никакви протектори и калъфи.

Сериозно изследване което да отговаря на вижданията и изискванията на питащия вероятно може да направи единствено питащия. Иначе дискусията е сериозна щом някой изказва мнение по въпроса. Това, че на питащия не му харесва е друг въпрос. Интернета изнервя сямо онези които имат причини да се изнервят, а не всички. Ако човек си е добре интернета няма да му навреди, тъй като той няма и да отделя много време в мрежата. Същото е и с телевизора. Ако му е скучен и банален живота на човек може и ди си губи много време да гледа сериали или да чати в безмислени блогове или из фейса, но ако живота му е пълноценен нещата ще са други. Тоест при някои хора е едно, а при други друго, и съътветно няма как да се обобщава. Интернета си е прекрасно нещо и възможностите които дава са толкова големи, че проблемите на някой тинейджър или на някой пристрастен към мрежата няма как да се пишат като нещо което засяга всички.

По същия начин можем да кажем, че на човека му е навредило това, че заради електрическия ток стои до късно вечер дълго след залеза и си недоспива, или че заради четенето и писането на хората им намалява зрението, или пък че заради колите ходим по-малко, или пък заради това, че имаме къщи сме отвикнали от природата.. и т.н. Тоест нововъведенията имат и някои недостатъци и може би вредят по някакъв начин на хората, но имат и значителни предимства заради които няма как да се откажем от тях. Така интернета и смартфоните можем да си ги ползваме за каквото ни е кеф. Можем да работим с тях, можем пари да изкарваме, можем да се забавляваме с информация, филми, игри и всякакви други неща, можем да се замеряме с тях дори ако искаме. Но едва ли ще се откажем от тях. Имат много повече предимства.

Може и да не започва нова дума с ГГРА, а може и да завършва. Може и последната буква на едната дума да е ....Г, а първите на следващата дума да са ГРА... Варианти доста има.

маджарите са средновековни дошляци