makebulgar

Всички тези неща са човешки мисли и заключения, тъй че представляват научен въпрос. Костенурката в блатото, жирафът в саваната, бялата мечка в антарктика или бактерията на дъното на океана не дискутират въпросите свързани с боговете. Тоест богове за тях не съществуват. И трябва да се наблегне на множественото число, тъй като в исторически аспект хората са си измисляли доста богове. Еврейският Йехова от Библията със сигурност не е единствения бог. Монотеизма се появява на няколко места в света, като се опитват да го наложат египтяните с техния Атон, после зороастрийците се опитват да направят същото с Ахура Мазда, а Йехова е просто едно от племенните божества-закрилници, което евреите успяват да опишат в книгите си като единствен бог, и което по-късно християните популяризират.

Eто една лекция за аланите и последните им генетични проучвания.

Ето с какво започва книгата на Хармата за историята и езика на сарматите:

Разбира се, че и българския език се е развил. Допълнен е със стотици и хиляди чуждици през вековете. Но ядрото му остава почти същото и на негова база българския се определя като славянски. При това тук говорим за език, а не за писменост. Много ясно, че днес трудно ще четем средновековната или най-ранната кирилица, но когато попа чете молитвите в църквата го разбираме. Тоест четенето е трудно, но разбирането е лесно. Писмеността не ни интересува в тази тема. Интересува ни ядрото на езика. Според едно мнение на Я.Хармата унгарския език днес е с хиляди чуждици от различно естество и произход, но в ядрото му 85% от използваните в бита и живота на хората думи са маджарски думи, и именно те определят езика като угро-фински. В ядрото на нашия български език има много думи, които са част от славянската лексика, но същевременно съществуват и в иранските езици. Повечето от тези думи са общо индоевропейски, но те са с най-голяма близост в славянските и ирански езици. Списъка е огромен, като се почне от Жена, Дете, Живот, Аз, Браня, Бодър, Бог, Вир, Дъжд, Дай, Двери, Дърво, Дан, Гадая, ... При толкова големи сходства в лексиката днес и вероятната по-голяма близост в древността между езиците на предшествениците (балто-славяни и скито-сармати) как можем да определим кой език се е наложил и дали резултатният език не е креолска смес.

Няма никакви уловки. Просто ме интересува казуса с евентуалната смяна на езика в средновековна България и по какъв начин е станала смяната. Днес се отхвърля вероятността (пра)българите да са били славяноезични, и се приема се, че смяната на езикът им е станала лесно защото: Българите са били малко и са били претопени от склавите; Старобългарския език е бил наложен като служебен и религиозен. Тези хипотези са от едно време, но днес има много нови открития и мнения относно ситуацията през 7-10 век. Първо и генетиката, а и хрониките показват, че българите всъщност не са били чак толкова малко. Второ, има учени като Р.Рашев, които предполагат че българите са говорели или са познавали славянския и преди 680 година, тъй като са били в контакт със славяноезични още северно от Черно Море. Трето днес учените приемат, че (пра)българите са били част от ираноезичните скити и сармати, а не са били тюркоезични. Доколкото днешната ситуация в историческата наука е по-различна заради новите факти е логично и да търсим по-различен прочит и на появата на старобългарския език. Тоест двете хипотези за появата му, които се приемат като единствени, следва да се допълнят и с други възможности. Тези нови възможности или хипотези трябва да разглеждат варианти като славянизиране на скито-сарматски наречия, смесването на близките по лексика протосклавски езици и северноирански езици и т.н. Заглавието на темата е по-общо тъй като желанието ми е да се достигне до отговори относто старобългарския език чрез различни примери свързани с други езици. Тоест да не се впускаме в спорове на тема прабългари и славяни, а да видим какви са принципите на смесване на езиците по света. След като видим принципите който иска може да ги използва за да търси дали не е възможно чрез тях да се погледне по някакъв начин в историята на българите от преди 680 година.

Интересното е дали изначално славянските езици не са креолски. И също така къде отиват езиците на скитите, антите на какъв език са говорели и други подобни. Тоест ако има археологическа връзка между народите от степите и лесостепите защо да не търсим и по-голяма езикова връзка, а не както сега да приемаме че някои езици са безследно изчезнали, още повече доколкото нямаме много данни за тях.

Питането ми е свързано основно с българския език. Доколко е възможно старобългарския по своето същество да е креолска смес от два езика. Ако тези два езика въпреки различията си са имали много обща лексика дали е възможно единият език да не се вижда ясно.

Култа към така наречения Тракийски херос нищо не пречи да е започнал от култа към Ал.Мак. въпреки монетите или пръстените на одриските царе. И това е така тъй като за Ал.Мак. имаме данни че е обожествен, докато за тракийските владетели това само се предполага. Единствено за Рез, Севт III, Орфей и Залмоксис имаме данни че са били обожествени. Проблем е и времето. Оброчните плочки са от римско време, като през този период всякакви тракийски царе са забравени, докато в империята култа към Ал.Мак. си остава наред с култа към императора. Оброчните плочки при това не представят някакъв единен образ който можем да наречем Тракийски херос, а представят като конници-победители различни божества и понякога синкретични образи в това число и на римски богове.

Ето информация за плочите или по-скоро частите от оброчни плочи от Плиска -

Всъщност тезите са спекулативни, доколкото са изтрели в тъмното при липсата на толкова много неизвестни. Примерно това, че Мадарския конник е създаден като копие на оброчната плоча намираща се до източната порта та Плиска е хипотеза която няма как да докажем, но според мен е хипотеза по-близка до реалността от другата по-стара също недоказана хипотеза за персийския произход на иконографията на конника. Другата част от историята за връзката на тракийските оброчни плочи с конник с Александър също са спекулацион (предположения). Хипотезата я разглеждаме единствено доколкото и относно Тракийския херос има много неизвестни, а също така и доколкото траките през IV век пр.Хр. са били в много тесни политически, династически и религиозни връзки с македоните. Връзки които са слабо известни на хората.

Въпросът ми принципно е свързан именно с българския език, и доколко е възможно чрез други примери да се открие моделът на появата му при българите. Ако средновековните българи са смес от (пра)българи и склави, то дали е възможно да се реконструира принципа на смесването само на база средновековния български език познат като старобългарски. И дали е възможно по този начин да се открие и каква е била езиковата група на (пра)българите. Дали е възможно да се определи по такъв начин това дали (пра)българите са били ираноезични и доколко прабългарският им сарматски им език е бил по-близък до класическите ирански езици или до по-древните индоевропейски езици на скитите и праславяните. Примерът с македонците които като мнозинство не са си загубили езика през годините на властта на малцинството сърби е показателен за това, че при смесването на два близкородствени езика граматически надделява езика на мнозинството въпреки въвеждането на много лексика от езика на властимащото малцинство.

Въпросът е какво ще се случи в езиково отношение ако по някаква причина два народа с по-близки или по-далечни езици от една езикова група или от сродни езикови групи се обединят и заживеят заедно. Примерно ако смесим в една държава заза и балучи, или поляци и българи, или българи и сърби, или примерно немци и англичани! Дали ще се наложи единият от езиците или резултатът ще е смесен език, и ако се наложи единият то кой ще е езикът - на повечето, или на по-силните? При смесването само лексика ли ще се смеси или и граматика!? Въпросът може да разгледа както за съвремието, но по-интересно ще е да се разгледа за средновековието.

Като говорим за тракийските владетели от IV в.пр.Хр. не трябва да се забравя, че династиите на одриси и гети са обвързани със македонската династия чрез бракове. От там и е логично силното македонско влияние при осриси и гети в архитектурата, култовете, монети и други. От там е обяснимо и защо е възможно в Тракия да се е разпространил култа към обожествения Александър като конник. През македонския период основно в подвластните на македоните градове в Тракия се разпространява култът към Самотракийските богове. Светилището в Самотраки е било държавно светилище на македоните.

Монетите на Котис са от Филипово време. Двамата са си съвременици. А тракийските монети често били сечени в елинските полиси, които били подвластни на тракийските басилевси. Плащали си данъците като секли монети за тракийските басилевси. Тракийският култ към конника-герой не е възникнал случайно при траките през II-III в сл. Хр. Траколозите смятат, че след падането на Тракия под римска власт царския и аристократичен култ към конника (а вероятно и към обожетвения Александър!?) се превърнал в общонароден. По-късно по същия начин езическите култове и светилища са обсебени неусетно и от християнството.

Темата може и да е разгледана за първи път по барелефите от близкия изток но едва ли тръгва от там. По-скоро има няколко различни източника на произход. Персийците на Дарий на Балканите всички ги знаем, но те са време отдалечено на 1000 години от българите и Плиска. Така е, има тракийски конници и от пред македоните, но както казват специалистите изключително в и само в пръстени и други подобни от царски или аристократични погребения. Протометата на фиалите не е сигурно че са тракийски тъй като е имало много внос от елинските полиси. Аналогии има, но го няма междинното звено, което да обясни как традицията от Персия е стигнала България. Ако имаше още един-два конника в Кавказ и Крим нещата щяха да са други. Може да се предполага че сирийските майстори които са строили двореца на Тервел (известен като дворец на Крум) са донесли ноухауто от персийските барелефи, но този вариант остава в сферата на спекулациите без доказателства. Змей имаме и на онзи конник от Афганистан, който оприличават с Мадарския конник. А римските провинциални монети на някой обожествен император може да са послужили като първообраз на другия светец-конник - св.Димитър, който е изобразяван убиващ противник в краката на коня. Християнството асимилира много езически обичаи, богове и светилища. Връзката между езическите божества и християнските светци може да се търси и в самата дума светец, която освен че идва от името на небесните светила, но дори употребата ѝ е запазена в божествен смисъл. В Западна България и в сръбския шоплук има интересен обичай и традиция при която отделните родове и селища почитат определен светъц който ги покровителства, а те му правят курбани и жертви. Онези които са закриляни от един и същ светъц не можели да се женят помежду си (тъй като са рода). Тоест имаме типичен пример за остатък от езическите религии в които племето има бог-закрилник.

Съвсем не търсим под вола теле. При Мадара са открити доста оброчни плочки с конник, а в Плиска до източната порта е отрита част от оброчна плоча на тракийския конник в естествен ръст. Тоест българите са имали модел от който да копират. А Персия е твърде далеч. Нито в Северното Черноморие, нито в Кавказ има скално изсечени конници, тъй че е малко вероятно това да е царска традиция носена от българите.

Стандартна е позата и точно това сочи връзка между иконографията. Траките започват да си правят оброчните плочи с конник защото са познавали македонските монети. Българите правят конника вероятно копирайки от оброчна тракийска плоча на конник в естествен ръст, която е стояла до източния вход на Плиска. А иконографията на Св.Георги вероятно следва по-стари образци. Образът му идва от някаква легенда и митология, като той със сигурност не е убивал дракон. И много вероятно не е съществувал. Образът му е по-скоро християнска адаптация на някакъв езически бог. Александър пък освен това, че има подобни изображения, е обявен от египетските жреци за бог - син на Зевс-Амон, брат на Дионис...

Конелюбивите траки всъщност преди да паднат под македонска власт са нямали традицията да изобразяват конници по монети и плочи. Единствено по пръстените на знатните. Конниците по монетите подобни на този от медальона на Александър се разпространяват със Филип II и Александър. През македонския период да рисувани и конете по стенописите по гробниците. Оброчните плочки с конник пък стават традиция през римския период. Връзката със Св. Георги я има доколкото много икони с него са почти аналогични на изображението от медальона на Александър.

Още един пример на добро изображение на Александър Македонски аналогично на изображенията на Св.Георги.

Ако биченето на публикации внася нови неща в науката колкото и да са дребни, и особено ако развенчава автохтонните спекулации, то това има полза. Гагаузките гени са гените на тези които днес се определят като гагаузи. От тук насетне произхода на гените им е съвсем различна тема.

Тези унгарски скити са доста слабо познати у нас. Унгарците пишат за тях, но при нас няма много публикации. В унгарските равнини се заселват и преселенци от Ямна...

Китайците просто не вървят. Никой друг няма да им учи йероглифите и езика. Има твърде много други народи и китайците нямат думата. Като говорим да езици и азбуки говорим за това, че за съвременния западен свят, а и за голяма част от източния, цивилизацията и писмеността им е наследство от Римската империя и от древногръцката култура. Това са фактите. И това няма как да се промени. Съответно поради тези причини есперантото е създадено не на база китайски и със йероглифи, а на база латински на латиница.

От снимките се вижда кой е съвременния международен език.