makebulgar

Тоест избираш Южен буг защото ти харесва, а отхвърляш Кубан защото не ти изнася! "Куба́н (на старогръцки: ‛Ύπανις Хюпанис, на латински: Hypanis, Vardanes) е река в Северен Кавказ."

Има, Кирил Милчев.

А къде можем да прочетем в оригинал сведението, че давидим дали не е извадено от контекст, дали не е изопачено от някой кимеролюб и т.н.

Със сигурност е объркал много неща, нали е компилатор. Именно заради това че не е оригинален не е и интересен на науката чакт толкова и не го превеждат много хората.

Еврейския календар не е еврейски, а е вавилонски.

Факт е, че и трите големи южнославянски народа - българи, хървати и сърби имат ирански/сарматски теории за произхода си. Българите заради археологията и имената, хърватите заради името си, което е и име на провинция в Персия, и сърбите заради името на сарматското племе сербой.

Въпросният Руф Авиен е правил Описание на земния кръг, а не е писал пътепис, тоест чел е разни стари книги и е компилирал, а не е общувал с кимерийци при Меотида.

Е значи проблема е още по сериозен щом отхвърляме и еволюцията.

Недобре обмислено и нелепо твърдение, което не почива на научни доказателства и данни. Говорим за късните сармати единствено доколкото можем да говорим за археологията на българи, алани и салтово-маяцката култура. В езиково отношение може единствено да се предполага (спекулира).

Е това изглежда е безспорно, че скитите и сарматите са едни от предците на славяните, но да не забравяме, че скитите и сарматите са описвани като кочевники, и че са препускали далеч на изток из степите. Когато Александър Македонски си говори със скитския вожд на Амударая, той му казва че скитските земи се простират чак до Дунава, до Тракия. А осетинците не са иранизирани кавказци, а са наследници на средновековната аланска държава в Кавказ.

Еми не е ираномания, тъй като иранската теория е мейнстрим в съвременните научни среди в България. Тоест говорим не за лаици, а за професионалните учени, историци, археолози. А подобно говорене за ираноманска псевдонаука явно показва че си имаме работа с тракедонист, а това е по-скоро диагноза. Обикновено тракедонистите са лаици, водят се от гурута като П.Серафимов, не могат да вадят логични заключения, и не се съобразяват с мнението на професионалните историци и траколози.

Никъде не зачезват българите, като според генетичните изследвания на прабългарските кости съвременните българи сме много близо до прабългарите от 7-8 век. И няма как да се казва че прабългарите са зачезнали заради езика при положение, че в езика ни съществуват много думи, които са използвали скитащите из степите конници, а и уседналите в Централна Азия. Думи като чедо, жена, дан, бог, мога, къде, аз, четири, ям, тича, дар и стотици други много вероятно са били в речника на някои от препускащите из степите на Азия скити, сармати, масагети и други. Има ги запазени там тези думи в речниците на старите ирански народи.

Там е работата, че не знаем коя е прабългарската част от старобългарския. Преди 100 години разни историци и лингвисти на база термините от Именника и на база тюркоезичието на казанските татари и на балкарите в Кавказ правят теория че прабългарите са тюрки и от там изолират тюркизмите в старобългарския като прабългарски. За съжаление тази теория не е доказана и не почива на сериозни основи. Затова и тя си остава само стара недоказана теория. На практика от старобългарския език освен онзи нищожен пласт от 15 алтайски думи могат да се изолират и солидни гръцки и латински пластове, а също така и солиден ирански или по-скоро ирано-славянски пласт и съответно на тази база прабългарите можем да ги пишем и ромеи, елини или скити. Преди 100 години руски, френски, германски и други историци са създали една теория и нашите учени водейки се по световния елит я възприемат, развиват, и през комунистическо налагат като официална. През цялото това време обаче теорията остава недоказана. Тоест всеки който казва или намеква, че прабългарския език е тюркски и че в старобългарския език прабългарска част са само алтаизмите, трябва да знае, че стъпва по тънък лед, който се топи. На практика няма стабилна основа тази теория. Археологията сочи не към тюркски произход, а към късно-сарматски с всички условности които се съдържат в това название. Същото сочат и имената на Дуло, а също така и сотиците славяно-ирански думи в езика ни.

Именно в това се състои дефекта на пабългаристиката, че се търси постоянно прабългарски не-славянски език, а също така че на прима виста "знаем че има доста" от онези прабългарски не-славянски думи в сарославянски... Когато се отървем от този недостатък, можем да видим всички онези стари ирански думи които са интегрално включени в старобългарския книжовен език, и тогава ще можем да видим една картина на конници препускащи из степите и говорещи на тази лексика, която днес определяме като славянска, но която не се е появила около Висла, а е била употребявана дълго из степите.

Азиатски означава, че каледнарът е създаден в Азия, почти идентичен е с китайския 60-годишен календар, а термините сатем, читем, твирем са от един стар индоевропейски език от онези земи на изток от Казахстан и Персия. Еми може да не ти е ясно, но за други е ясно. В Именника няма Кроват, а имаме Курт, което е иранско име, а също така нямаме и Боян, а имаме Безмер, което също е иранско име. Ето две статийки по въпроса: Ирански елементи у първобългарите (Веселин Бешевлиев) - http://www.protobulgarians.com/Statii ot drugi avtori/Statii ot drugi avtori za indo-evropeyskiya proizhod na prabaalgarite/V_ Beshevliev - Iranski elementi u pyrvobylgarite.htm Боспорското наследство на прабългарите. Защо Аспарух е носил това име и произход на знака IYI (Камен Станев) - http://www.bulgaria-is-alive.com/K_Stanev_Bosporsko_nasledstvo_na_praBG.pdf Разбира се тези неща всеки лаик може да ги оспорва псевдонаучно в славяно-тракийси уклон като Спароток/Павел Серафимов, но за науката фактите си стоят.

Списъците са полезни, но още по-полезни са етимологическите речници, тъй като там лингвистите са поработили. Примерно във въпросния списък на Сводеш само при българи и макета имаме думата голям, докато при оснаналите сравнени езици имаме разни варианти на думата велик и руското болшой. Етимологическия речник обаче говори за голям по друг начин - старобълг. голѣмъ μέγας (Номоканон, ХІІІ в.), сръб. голем, пол. стар. holemy „много голям“, словен. holmeš „огромен“, старопол. golemszy (1592 г.), старочеш. holemý „голям“, диал. halama „мъжага“, старорус. голѣмыи „голям, висок“ (ХІІ в.), рус. диал. голямый, галямый „висок, кльощав, дългокрак“, галяма, голяма „множество, куп; (наречие) извънредно много“. Праслав. *golěmъ.

Връзка между прабългарски и ирано-арийски може и да не откриеш, тъй като първия език го определят като тюркски, а ирано-арийски не съществува. Но ако направиш сравнение между примерно старобългарски, авестийски, санскрит и други стари индо-ирански езици се откриват доста паралели. Примерно иранските думи шетам, тича, аз, куче, бог, брат, жена, мощ, дете, чедо, вир, четири, дар, дан, дебна, двери, душа, гадина, грива, говедо, грабя, хубав, къде ...

А с траките имаме ли нещо общо?

То това хубаво, но написаното в Именника е датирано с азиатски календар, а имената на владетелите от Дуло са ирански.

За съжаление имената на животните не са много добър атестат за развитието на езиците, тъй като са едни от най-често заменяните и приемани названия. Просто за хората в миналото животните са били разменна монета и обект на лов и съответно са били една от първите комуникации между непознани племена с различни езици. Ние казваме крава, а в европа казват на козите крава, карва (венец.), краба (сард.), карба, капра (лат.), а и един род елени се нарича карабу, като крав-яд на санскрит е хищник, месояден. Ние казваме говедо, а повечето индоевропейци имат за тях думи като ко, ку, гау, кау, кое, като има и гавер (корн.) и гафр (уелс), които значат коза. Тюрките пък казват кечи/кеши на козите, на овните - коч (тур.) или кос (унг.), а някои тюрки казват на агнетата кузу. Ние имаме козел, а в персийски и урду газал е млад/малък елен, като при арабите имаме и гхазал откъдетто идва и името на газелите. Персите казват на козите боз, а латинците на кравите - боз или бос, и от там и името на бизоните и бозайниците. Ние казваме агне като латинците - агнус, но някои народи ги наричат беран (чеш.), барани (унг.), веруз (мокш.), беркс или бериндир (кюрд.). Българите преди време казвали на овена баран, подобно на чехи, словаци и поляци - баран, норвежци - въран, но и подобно на кюрди - беран и перси - барре. Казваме при това и овца подобно на латинците - овис, но и подобно на санкритското овика "овца". Казваме и бик подобно на повечето славяноезични, подобно на тюркските буга (каз., кирг.), бога (тур.), бика (унг.), подобно на таджикското бука, и монголското бух. Същевременно и в останалата Европа казват на кравите и вака (исп., порт., рум., сард., сиц., венец., неапол.), вакх (фр.) , букх (брет.), бехи (баск.), бугх (корн.). Казваме също така и вол, като подобни названия ползват и много европейци относно бика - бул (англ., нем.), пул (ест.), боли (исл.), булис (латв.), а в много други е бо, бов, бой. Немците казват на воловете окс, подобно на унгарците - окор, което е свързано и с българското шегор, но и с турското и туркменско сигир "крава", със санскритското шикара "рогато животно", или с индийското чикара "равнинен елен" и сагар "вид елен". Това е само за рогатия добитък. Същата мешавица е и при кучета, прасетата, конете, плъховете, петлите и други.

При подобни сравнения не трябва да се пропускат авестийския и санскрита, тъй като тав се виждат някой сходства със старобългарския които показват някои неща. Ето една табличка със подобни сравнения, която отдавна не е опреснявана и редактирана - http://www.bulgaria-is-alive.com/ezik10.html

Това имах в предвид, че смъртността зависи от размера, тъй като погълнатата доза зависи от масата на индивида. Затова и по-малките оцеляват по-лесно в такива случаи, а големите трябва да са по-далеч за да оцелеят.

София - Варна 70 лв за 5 ч 20 мин с дизелов SUV 61 лв за 50 мин със самолет 32 лв за 6 ч 20 мин с автобус 28 лв за 5 ч 20 мин с малка икономична кола на газ 12 лв за 7 ч 30 мин с влак

Хлебарката ще оцелее от ядрената бомба само при определени условия - да е далече от взрива, да е скрита под разни отпадъци и руини така че да не я жулят много вредните въздействия и т.н. Същото се отнася и за човека, ако е достатъчно далече и се окаже в подходящи условия може и да преживее. При хлебарките и при човека "достатъчно далече" са различни разстояния, които зависят от размера на хлебарките и хората. Тоест хлебарките са не по-малко застрашени от нас. Това, че като им се отреже главата живеят някой друг час без глава не ги прави безсмъртни, и в крайна сметка умират.

И второто се чете у или о (кох/кух, а не кевх/кейвх), но какво ли значени има това при положение че най-важния въпрос в лингвистиката станаха предлозите.