makebulgar

А това за Новия Завет трябва да се прокламира заедно със цялата история по създаването му на гръцки в елинистичните градове на Мала Азия и Близкия изток. Трябва подробно да се опише това как християнството е преобразувало старите култове към разни езически божества в нови култове към Дева Мария и всякакви светци. Библеистиката има много добри открития и проучвания в тази насока, но евангелистите не обичат да говорят за тях.

Това учените да са атеисти не е никаква мода, а е просто следствие от натрупването на знания. Няма как да вярваш в това, че Бог е създал Адам и Ева от кал при положение че знаеш за еволюционната теория и други неща. Няма как да вярваш измислицата, че бог е създал света за 6 дена и че света е на 6000 години при положение че знаеш всичко от палеонтологията, геологията и т.н. Тоест няма никаква мода, а е въпрос на образование. Колкото по-висше, толкова по-далеч от вярата в измислени от хората неща записани в една книга. Като си прочел 10 000 научни книги как да вярваш само в една при това написана преди 1500 или 2000 години. Иначе за борбата със злото си има закони и дори и партулират вече от одела за борба със злото.

Всъщност Големият взрив е все още недоказана теория, която не е свързана със свръхестествени неща, и съответно нито един учен не му се кланя като на Бог. По скоро вярващите доколкото вярват в нещо наречено Бог смятат е всички останали вярват по същия начин в някакви сътворение дори и да не си го признават. За съжаление няма как истинските учени които са запознати с астрофизиката, ядренатафизика и други подобни, да вярват в подобни свръхестествени създатели. Учените примерно от сферата на физкултурата, социологията, икономиката, пожарното дело или други подобни които не изискват познаване на структурата на материята сигурно разбира се могат да вярват в богове, но те са друг вид учени и не могат да се приемат за авторитети.

То това хубаво, но днес милиарди хора са атеисти, без някой да ги смята за луди, и най-важното без да имат нужда някой имагинерен свръхестествен създател да им създава света. Всичкото китаец и будист по света са атиести, а и сред бледоликите вече процента е значителен и нараства ежегодно. Дори и мусулманите вече не са доволни и не вярват много в обещанията на Корана за рая с девствениците.

Методът на добив на шистов газ е вреден по принцип без значение какво е името на компанията. Използват се милиони тонове питейна вода смесена с безброй отровни химикали, като сместта първо се вкарва в земята, където остава частично, и след това се изкарва колкото може на повърхността в хвостохранилища, които съответно като поизсъхнат чрез вятъра разпиляват отровите във въздуха. И съответно добива изисква плътно надупчване и замърсяване на територията.

Е то ако копираме всяка жълта или не толкова жълта статия или анализ от жълтите или икономическите интернет вестници или всякакви други злободневни теми, съответно и форума ще пожълтее. А на научни теми май вече не се пише.

Въпросът е къде е научната стойност на подобна публикация? Разследващите журналисти да не би да са учени? Действията на Цацаров по какъв начин водят до развитие или популяризиране на науката?

Ако всичко беше реално и възможно в тази теория сега въпросният teogen с клипчетата от форума от линка по-горе, щеше да е на мястото на Мъск и щеше да продава летящи над земята коли. Но изглежда номера не минава пред физиката.

Типичен пример за лобистка статия, вероятно платена от Шеврон или от някоя от компаниите занимаващи се с газ. Америка за България действа задкулисно с меки средства, като финансира медии и съответно публикациите им са проамерикански, либертарянски и антибългарски. Държавата ни се проваляла, щото вземала решения в нейна полза, а ако държавата се прададе така че някоя компания да изтрови четвърт от нея тогава държавата няма да се е провалила. Статията е пълна с буквални манипулации като най-добрия пример е сравнението на алпийска Швейцария и Пакистан. По-добре да бяха сравнили Швейцария със Сахара и да бяха извели заключението че ако Сахара беше по-богата щеше да е цялата зелена.

Еми няма какво много да се споделя. Не съм използвал никакви патентни консултации, тъй като в закона всичко си пише, а и като отидеш в Патентно ведомство ти казват всичко нужно. Правиш си описанието с патентните претенции в едно изречение, прилагаш съответните чертежи с обозначенията в текста, подаваш заявлението, и чакаш. след година или малко повече получих отказ от експертизата, оспорих го, получих нов отказ, и него оспорих и така няколко пъти, и накрая разбраха къде е идеята и изобретателската стъпка, и дадоха патента. След това направих един бизнес план за реализиране на производство, участвах с него по един проект, и ми дадоха безвъзмездно от един британски фонд към 15 000 лв. за стартиране на производство. Закупих съответните машини, започнах производство както на изобретението така и на други подобни неща, и така няколко години. После се наложи да спра производството и да замразя проекта.

Еми конкретика ако искаш имам един патент и за описанието му се изискваше да напиша изречение от страница и половина. Експертизата и оспорването ѝ отне към 5 години, но в крайна сметка ги убедих че има изобретателска стъпка и дадоха патента.

Ако искаш да печелиш пари от изобретението трябва да се мине целият път по патентоването с оформяне и подаване на заявление, с чакане за експертиза и евентуалното ѝ оспорване, и съответно със заплащане на нужните такси (които всъщност не са много големи). Ако не можеш да отделиш съответното време и пари явно не искаш да печелиш пари или пък знаеш че изобретението не е изобретение нито е важно. И ако все пак получиш патента или започваш собствено производство и разпространение, или продаваш лиценз на друг.

Ако ровиш за корени, грудки и трюфели и случайно се е случило да го правиш на някоя закопана крепост дали ще те вкарат в затвора!?

Най-популярният научно-популярен канал в Русия с множество предавания от ТВ "Наука" (https://naukatv.ru/) https://www.youtube.com/channel/UCIi2Tk2POJkRgWHD7HGBa7Q

А нещо за календарът и Именника има ли в книгата?

Византийския икономист и депутат трябва да обясни не как върви еврото, а защо византийците живееха на заем и държавата им фалира.

Един академичен учен би направил първо забележка относно заглавието, от което не става ясно, че в книгата се говори главно за българите извън България, което става ясно чак в анотациите. Издателят пък би казъл че 440 страници са твърде много за една книга и би я ограничил със стотина-двеста страници. Рекламата на книгата също явно куца без издател тъй като гугле не вади никакви данни за подобен вид книга с това име от сега или от преди 5 години. Иначе по същество интересно е дали в книгата е разгледан въпросът за преселенията на българите от загубените територии като численост, договори и години на емиграция.

https://conservative.bg/komunisticheskata-pravopisna-reforma/

Реформа русской орфографии 1918 года Материал из Википедии — свободной энциклопедии Реформа, в основном, состояла в изменении ряда правил русского правописания, что наиболее заметным образом проявилось в виде исключения нескольких букв из состава русского алфавита. История реформы Реформа обсуждалась и готовилась задолго до её практического проведения. Впервые она оформилась в виде «Предварительного сообщения» Орфографической подкомиссии при Императорской Академии наук под председательством А. А. Шахматова (1904). В 1911 году особое совещание при Академии наук в общем виде одобрило работы предварительной комиссии и вынесло по этому поводу свою резолюцию: детально разработать основные части реформы; соответствующее постановление было опубликовано в 1912 году. С этого времени появляются единичные издания, напечатанные по новой орфографии[1]. Официально реформа была объявлена 11 (24) мая 1917 года в виде «Постановлений совещания по вопросу об упрощении русского правописания», а 17 (30) мая на основании указанных материалов Министерство народного просвещения Временного правительства предписало попечителям округов немедленно провести реформу русского правописания; ещё один циркуляр вышел 22 июня (5 июля)[2]. Декретом за подписью советского Народного комиссара по просвещению А. В. Луначарского, опубликованным (без даты) 23 декабря 1917 года (5 января 1918 года), «всем правительственным и государственным изданиям» (среди прочих) предписывалось с 1 января (ст. ст.) 1918 года «печататься согласно новому правописанию»[3]. С нового года (по ст. ст.) первый номер официального органа печати СНК газеты «Газета временного рабочего и крестьянского правительства»[4] вышел (равно как и последующие) в реформированной орфографии, в точном соответствии с изменениями, предусмотренными в Декрете (в частности, с использованием буквы «ъ» только в разделительной функции). Однако прочая периодическая печать на территории, контролировавшейся большевиками, продолжала выходить, в основном, в дореформенном исполнении; в частности, официальный орган ВЦИК «Известия» ограничился лишь неиспользованием «ъ», в том числе и в разделительной функции (заменяя букву апострофом)[5]; так же печатался партийный орган газета «Правда». «Декрет о введении новой орфографии» (с 15 октября того же года) за подписью Покровского и Бонч-Бруевича от 10 октября 1918 года, опубликованный в «Известиях» 13 октября[6], возымел фактическое действие, хотя и с опозданием: «Известия» перешли на новое правописание с 19 октября того же года, в заглавии газеты — после 25 октября; «Правда» также перешла на новую орфографию с 19 октября (№ 226 — не все материалы). Содержание реформы В соответствии с реформой: из алфавита исключались буквы Ѣ (ять), Ѳ (фита), І («и десятеричное»); вместо них должны употребляться, соответственно, Е, Ф, И; исключался твёрдый знак (Ъ) на конце слов и частей сложных слов, но сохранялся в качестве разделительного знака (подъём, адъютант); изменялось правило написания приставок на з/с: теперь все они (кроме собственно с-) кончались на с перед любой глухой согласной и на з перед звонкими согласными и перед гласными (разбить, разораться, разступиться → разбить, разораться, но расступиться); в родительном и винительном падежах прилагательных и причастий окончание -аго после шипящих заменялось на -его (лучшаго → лучшего), во всех остальных случаях -аго заменялось на -ого, а -яго на -его (например, новаго → нового, ранняго → раннего), в именительном и винительном падежах множественного числа женского и среднего родов -ыя, -ія — на -ые, -ие (новыя (книги, изданія) → новые); словоформы женского рода множественного числа онѣ, однѣ, однѣхъ, однѣмъ, однѣми заменялись на они, одни, одних, одним, одними; словоформа родительного падежа единственного числа ея (нея) — на её (неё). В последних пунктах реформа, вообще говоря, затрагивала не только орфографию, но и орфоэпию и грамматику, так как написания онѣ, однѣ, ея (воспроизводившие церковнославянскую орфографию) в некоторой степени успели войти в русское произношение, особенно в поэзию (там, где участвовали в рифме: онѣ/женѣ у Пушкина, моя/нея у Тютчева и т. п.). В документах орфографической реформы 1917—1918 годов ничего не говорилось о судьбе редкой и выходившей из практического употребления ещё до 1917 года буквы Ѵ (ижицы); на практике после реформы она окончательно исчезла из алфавита.

Омарчевски правопис от Уикипедия, свободната енциклопедия Омарчевски правопис се нарича условно понякога българският правопис, въведен с правописната реформа на правителството на БЗНС през 1921 при министър Стоян Омарчевски. Той остава в сила до 1923, когато е възстановен (с някои поправки) Иванчевският правопис. Основни положения От съвременния български правопис, омарчевският правопис се отличава твърде малко. По-съществените разлики са в: изхвърляне от азбуката на буквите ъ, ь и ѣ. мекост на съгласна пред о се бележи с й: синйо, Ганйо. правилото за употреба на пълен и кратък член при съществителните и прилагателните в единствено число от мъжки род: пълен член се употребява пред дума, започваща с гласна, а непълен – пред дума, започваща със съгласна или на края на изречението. Това правило се нарича евфонично (противопоставено на настоящото синтактично правило). представянето на звука [ъ] с буквата ѫ (голяма носовка). правилата за употреба на удвоените предлози „със“ и „във“: по омарчевския правопис „във“ се пише пред думи, започващи с в, ф или хв, а „със“ – пред думи, започващи със с, з, ш, ж или щ. С публикуването на „Упътване за общ правопис на българския език“ за пръв път се кодифицира и употребата на главни букви, също така някои въпроси на сричкопренасянето.

Иванчевски правопис от Уикипедия, свободната енциклопедия Иванчевският правопис е името, давано понякога[1] на първия официален български правопис, въведен с наредба на министъра на народното просвещение Тодор Иванчов през 1899 г. Той остава в сила до въвеждането на Омарчевския правопис през 1921, а през 1923, с известни изменения, е възстановен в основните си положения и действа до Комунистическата правописна реформа от 1945 г[1]. Основни положения Иванчевският правопис, наричан понякога Дриновско-Иванчевски[1], е поправка на Дриновския правопис и се характеризира със: представяне на звука [ъ] с буквите ъ и ѫ (голяма носовка), като различието се прави на етимологическа основа[1]. употреба на буквата ѣ (ят) на етимологическото ѝ място[1]. употреба на краесловни ерове[1]. синтактично правило за писане на пълен и кратък член[1]. писане на групите ър/ръ и ъл/лъ по североизточното произношение. писане на глаголните окончания с а и я.

През 1918 година болшевиките в Русия провеждат реформа при която буквата Ъ отпада като окончание на съществителни и глаголи от мъжки род. Причината била икономия на място и време. Буквата нямала смисъл, но увеличавала текстовете и времето за четене с 8% и съответно била премахната.

Един от основните похвати в лингвистичната псевдонаука на П. Серафимов е търсенето и откриването на обяснение на имената и думите. Десетки и стотици гръцки думи, топоними, имена на богове и хора са обявявани за негръцки тъй като "нямат обяснение на гръцки" и съответно са обявявани за тракийски/пелазгийски тъй като имали обяснение на български. Подобен похват представлява чиста манипулация, доколкото въпроса се разглежда пристрастно и едностранчиво (единствено през призмата на българския език), и по начало Серафимов не е лингвист и не е изучавал древногръцки или друг древен език за да бъде авторитет по въпроса от къде може да произлиза дадена дума или име.