makebulgar

Ако докажеш, че тохарите са келти, ще докажеш келтската теорията за произхода на българите. Само дето това е през 2 век преди Христа, и траките тогава им разказват играта на тия келти.

Еми нали това ти казвам, че нещата не винаги са в компетенцията на всеки и не всеки може да ги разбере и да ги вижда. Особено ако не чете проучванията и какво пишат съвременните ни учени.

Е то не е задължително да ти е цел, а може просто да ти е стил на воденето на дискусия. Съвсем нормално е съзнателно или несъзнателно да отклоняваш темата и да влизаш в логически заблуди и манипулации, когато нямаш някакви аргументи в защита на думите си. Най-често се прави несъзнателно, тъй като много хора не разбират по принцип риториката и манипулциите, които могат да се използват в нея съзнателно или несъзнателно. В тахирито има реани елементи копирани от истински извори, като в тях включваме и митологичните неща, които са в тези оригинални извори. Обаче наред с реалните исторически събития и митологията от изворите, има и лично творчество на Фаргат Нурутдинов. Тоест, негови измислици, фантасмагории и фалшификации. Така че, заради тях тахирито е фалшификат или исторически роман, който за някой може да е интересен за четене, но в който е доста глупаво да се вярва, и е още по-глупаво да се ползва като исторически извор.

И сега идва най-важният въпрос, какво друго общо имат келтите с Балканите или степите през ранното средновековие, когато се появяват българите. Келтски миграции на Балканите, келтски държави, келтски език....?!? Или просто Берм и Болг са емигрирали на изток в степите от Нормандия или Белгия, узурпирали са някакви тамошни степняшки племена, и са се претопили в тях. Или може би в степите е имало келти номади още от край време.

Е те учените работят върху хипотезите, развиват ги, вървят напред. Въпросът е, че тия въпроси и хипотези не са от компетенцията на всички, така че няма как всички ЗАЕДНО да казват какво мислят и да определят кое е вярно и кое не. Просто много хора не разбират нещата и няма как да ги разберат. Извън компетенциите им са. Съответно всякакви такива лаици, които четат и вярват на джагфар тарихи, и не са седнали да прочетат какво пишат учените ни днес, няма как да участват в нещо което се прави заедно за науката. Ще си тъпчат на едно място, тъй като не четат и не разбират новите неща, а са прегърнали някакви теории и идеи, в които искат всички заедно да повярват.

Колкото и да се отклоняваш към други извори и източници тахирито няма да стане по-малко фалшив извор. Който го чете си губи времето. А останалите извори с Болг и Берм са си отделна тема за анализ, като и при тях анализа не трябва да е повърхностен от рода на "щом е написано Болг и Берм, значи прабългарите са келти, германци или извънземни". Такива заключения са доста повърхностни, лаишки и елементарни.

Еми за да направиш обективен исторически анализ трябва временно да приемеш за верни или да отхвърлиш като неверни всички съществуващи хипотези и теории, иначе можеш пристрастно да приемеш една от тях за вярна и да пропуснеш някои възможности, които да те изведат на правия път. Ако обяснението за аварите е възможно, то трябва да видим защо да е невъзможно обяснението за славяноезичните, тъй като знаем, че по-късно титлата ни е кънез, а не е някакъв тонгузо-манджурско-жужански хаган или нещо подобно. Някак не звучи логично великата българска държава и вадетелите й да се чувстват наследници и покорители на великия аварски хаганат, да заемат великите аварски титли, но след има-няма 50 години да почнат да се кичат с титлата на някакви славяноезични маргинали, които си нямали никаква държавност преди това. Както вече разбрахме онази история със славянското море и изчезналите заедно с приемането на християнството прабългари не е много актуална, така че трябва да обясним освен титлата канасубиги, но и появата на върха на държавата и на титлата кънез.

Е не прилагаме двоен стандарт, защото двете неща са коренно различни. Именника е автентичен извор, без значение дали в него има легендарни компоненти, докато Джагфар Тахирито си е фалшификат направен и лансиран в пространството от булгариста и историк-източниковед Фаргат Нурутдинов.

Ако Канасубиги може да е заета титла от аварите, по същата логика може да е заета и от славяноезичните с техния кънез, който по-късно е познат и като наш. Явно логиката, която се лансира тук, е, че българите взимат титлите и званията на победените народи, каквито са и аварите и славяноезичните. Аварите по-рано по същата логика може да са заели от славяноезичните титлата каназауци, кото пак да е дериват на кънез. По-късно българите правят чаша от черепа на римския император и отново взимат титлата и стават царе.

По същия начин няма прабългари преди 33 000 години в Идел-Урал или там някъде из степите, както разказва Нурутдинов. Интересното е, че постоянно се появват хора прочели някоя от измислиците на Джагфар Тарихи, които говорят като познавачи на Истината, която другите, особено учените, не разбират и подценяват.

Княз Слав и жреца Терес. Според Антон Дончев са участвали в събитията по времето на Аспарух. Хипотетично. При Нурутдинов нещата са още по-фантастични.

И при Антон Дончев има частична истина, тъй като имената Аспарух, Терес и Слав са на исторически личности. При джагфар тахири е същото. Нурутдинов като историк източниковед е бил запознат с много от изворите, така че е компилирал от оригинални източници някои неща, но фантастичните и мегаломански булгаристки измислици са си негови и ги няма в изворите. Оригиналните неща, които е взел от изворите е по-добре да се четат от оригиналния източник, или от научни разработки върху тях, а не от тахирито, където не всеки може да зацепи кое е от извор и кое е измислица на Нурутдинов.

Нещо като малка фалшификация, а не сензация. Ако има будали да купуват пендарите с Муртаг и Крум значи човека ще направи пачка от тях, и бизнес модела ще е добър. Но изглежда са фалшиви, както и търга на който някои уж е дал 50 000 долара за една. Много е тънка линията между нумизматът занимаващ се нелегално с антични монети, и фалшификаторът на монети. Като знаеш колко пари можеш да направш от някакви парчета бронз или злато, изсечени по определен начин, става изкушаващо да имаш много от тях, и съответно можеш да почнеш да си ги правиш.

Фалшификат си е, не е въпрос на недолюбване. Онова което четете в Тахирито е или копирано от оригинални извори, които са познати на науката, или е творчество на Нурутдинов. Сказанието за Аспарух, княз Слав и жреца Терес на Антон Дончев е доста по-добра историческа творба, сравнено с Тахирито.

Бройката гласували има значение единствено за намаляване на процентите на купения вот и на процентите на малцинствата. А избора на най-добрите, които могат да управляват не е на дневен ред. Избора е от предоставените възможни от партиите.

Евангелията оригинално са написани на гръцки от гъркоезични евреи, които създават основните легенди около християнството.

Твърде тъмна изглежда и в двата варианта. И е с много малко детайли. Историята също не изглежда автентична с тези планини и с езерото или широката река в средата. Епична, но не исторически реалистична. Аспарух не е сигурно, че е бил при такива езера и планини от които изтичат такива реки от изток. На Хофарт картината с Аспарух и конницата на брега на Дунава е доста по-реалистична и е с куп цветове, детайли и събития. Бих си я окачил на стената.

ДДС, данък смет, данък автомобил и сметките за интернета и телефона не ги включвай в процентите. Въпросните 37% данъци и осигуровки от заплатата, за които говорим, са включително онези които плаща работодателя. Иначе няма да ти излезе сметката. Интересно е само защо са решили да ги делят така, част да са от работодателя и част от работника, при положение, че парите така или иначе идват все от работодателя. Можело е само работодателя да ги привежда, или е можело само работника. Явно е някаква счетоводна сметка, която позволява на работодателите да плащат по-малко данъци или нещо подобно. Или е някаква застраховка така че да се избегне това работника да взима брутната заплата и да я харчи цялата без да си плаща данъците и осигуровките.

От общо около 37% данъци и осигуровки 60% са за работодателя и 40% са за работника.

Това са малко популистки изчисления като от опозиционни политици за пред медиите. Така, че да се шашка простолюдието и да псува държавата и управляващите. Иначе, реалността е, че от тези 37% в които са включени и осигуровките и данъка, към 27-29% се падат на работодателя, а за работника са 8-10%. Тоест, работника плаща горе-долу колкото е плоския данък. Останалите 27-29% от работодателя така или иначе работника няма как да ги получи като заплата в джоба си, тъй като те не са част от договорките отосно заплатите. За рабтодателя те са разход, който няма да даде като заплата на работника, ако случайно държавата не си ги поиска. Осигуровките обаче човек си ги връща частично един ден, тъй като в крайна сметка се предполага, че ще получава пенсия след време, а също така ако се разболее от някоя болест лекарствата и операцията може и да са му безплатни. Част от данъците се връщат и заради колективната сигурност от полиция, пожарна и армия, за които отиват, които въпреки, че не да идеални като институции, осигуряват определено спокойствие, което иначе би било по-скъпо. Така че, ако трябва да сме по-точни към 1-1,5 месеца работим за държавата, и още 3 месеца работим за пенсия и лекарства, а останалото получаваме като пари.

250 лв над средната от миналата година си е добър ръст. С по 10% да ги вдигаме всяка година и ще ги настигнем западните еворпейци след има няма 10-15 години.

Предполагам идеята на Попов е, че през атическия период не е добавена цялата история за Рез и убиването му, а само частта със златните доспехи и пищната колесница.

Съвсем не съм наясно Илиадата кой я е редактирал и кой я е смятал за свещена. Попов пише за някакви атически редакции, но не знам точно какво е имал предвид и от кой период са. Доколкото си спомням идеята му е, че редакциите са от класическия период, когато тракийските царе са "златни". Напълно възможно е някои неща от историите в Илиада да са съчинени и допълнени във времената на Омир, когато е въведена и писмеността. Тогава устните предания и поеми са били комбинирани със съществуващите графични изображения на исторически и митологични събития върху стени, делви, ритони и други носители.

Не казвам, че Омир си е измислял невъзможни неща, а че има пълна възможност историите да са допълвани във времената на Омир. Дали е той или е онзи от който е чувал историите, все някои ги е украсявал. Всички тези монолози и диалози в Илиада е трудно да се повярва, че са били пренесени 500 години в оригинал в усни предания. По скоро при предаването и пеенето им са били украсявани със съвременни за певците истории и украси. Относно кожения шлем със зъбите от глиган от следващите строфи на поемата се вижда, че шлема е специален и се е предавал като култов предмет през поколенията. Ето строфите: "Този шлем някога взе Автолик като плячка, когато в град Елеона събори дома на Аминтор Орменов. В Скандия дар го поднесе на Амфидамант китерийски, Амфидамант го предаде подарък на госта си Мола. Мол го дари на сина си, герой Мерион, да го носи. Най-после шлемът покри и главата на цар Одисея." Тоест, шлема е бил култов, предаван от поколенията като наследство и като подарък, и съответно явно за него се е пеело описателно дълго след като такива шлемове вече не са се правили и ползвали. И тези песни за кожените шлемове няма никакви проблеми да са били украсявани и допълвани, без самото описание на шлема да се изменя радикално. При това, според уикипедия, такива шлемове са се ползвали не 1000 години преди Омир, а само към 200 години или дори по-малко. Такъв шлем от Елатея е датиран през 10 в. По същия начин по който историите за Ахил са преправяни, видоизменяни и украсявани, е възможно да са създадени и Илиада и Одисея. Част от имената и събитията са предадени от песните и са съхранили някаква историческа достоверност, но друга част е творческо допълнение. Далозите в Илиада в следващите строфи също са интересни. Ако им се вярва безрезервно ще излезе, че по онова време Зевс и Атина са били реални божества с които героите от поемата са си общували в първо лице. Днес знаем, че всички тези богове са си измислици и митология, така че не е логично да приемаме всичко в поемата като достоверно и като пряк документален разказ с диалози от 13 в.пр.Хр.

Бродниците може да се окаже, че са някакви наследници на степни славяноезични племена от ранното средновековие. За бродниците все още не е ясно какъв им е произхода, като има хипотези за връзки с аланите, готите, тавроскитите, хазарите и българите.