makebulgar

Еми според съчинението на Я.Хармата, който се води специалист по темата живият осетински език е наследник единствено на аланския език, а пък аланите не са нито скитите нито савроматите, и никога не били наричани сармати в латинските и гръцки хроники. А дали согди, бактри, хотани и други подобни са говорели на същия език като европейските скити е доста спорно. Вероятно тези народи са говорели сходен език със аланите, доколкото аланите идват от онези земи, и затова и се намират иранските паралели между тях и осетинския.

Тези неща са безспорно верни, но са и доста казионни и реално не решават някои съществени проблеми от историята и лингвистиката. Славяните или словените като езиков термин се сформират доста късно чак след 10 век или дори през 16 век, доколкото тогава това название се налага. До тогава има склави, анти, венети, българи и други племена, без да се обединяват под едно езиково название. Славяноезичните със сигурност не са възникнали като народ през 4-5 век, защото те не са нито археологическа култура нито са сведение от гръцка хроника, а са живи хора, чиито деди са си живеели нейде из селищата в полетата и горите или в степите (!) и със сигурност са си говорели на тази същата лексика която наричаме днес славянска. Думите им не са се появили от нищото през 4-5 век. Езиците на европейските скити и сармати от друга страна е много трудно да се сложат в рамките на така наречените ирански езици, и е много трудно да ги дефинираме, тъй като просто нямаме много данни за тях. Може и да са били като езиците на согди, бактри, или други саки от изтока, но може и да не са били. Това че персите обобщават всички северни конници като не-арийци със същия език не означава че езикът на европейските скити е староперсийски или авестийски. Просто нямаме данни за него, и е напълно възможно той да не е бил като езика на източните саки. Абаев и останалите специалисти са определили скитския и сарматския като ирански основно чрез ономастиката от Северното Черноморие в сравнителен план с речника на осетинците, но някои специалисти като Я.Хармата смятат, че осетинския е наследник само на аланския език, а аланите от своя страна били късни пришълци, които нямали много общо с по-ранните скити и сармати от европейските степи. В Боспорското царство от където са повечето ирански названия както знаем се паявява и един силен персийски владетелски род от Понтийското царство, а това означава, че иранската ономастиката от персийски и източно сакски тип от Северното Черноморие може и да не е точно скитска или сарматска и да се е появила по друга линия. Тоест вижда се че нещата относно езиците на скитите и сарматите не са стопроцентово сигурни. Огромния брой обща лексика между българската (славянската) и староиранската и индо-арийската лексика говорят за това, че тази лексика е съществувала и при скитите и сарматите. От там прехода от тези народи към протославяните е бил доста плавен и безболезнен.

По моята логика не можем да говорим за славяни и за иранци през 5 в. пр.Хр., и по онова време езика на скитите е бил нещо подобно на онова което по-късно ще се определи като прото-славянски. При това за езика на скитите не знаем до каква степен е бил ирански. За него нямаме преки данни, а имаме някакви източни езици които се приемат за наследници на саките, имаме няколко скитски думи от гръцките извори, и имаме малко ономастика свързана със северното Черноморие.

Да, ираноезични са били и са използвали индо-иранските думи Аз, Кога, Къде, Мога, Дете, Жена, Чедо, Държа, Дар, Шетам, Тичам, Бог, и т.н. и т.н., но не били славяноезични... ? Проблема е в това, че при изучаването на древните езици от степите лингвистите се спират повече на различията, а не толкова на близостите, а те може да се окаже, че са били по-големи от предполагаемото.

Преди време беше доста смело твърдение да се твърди че прабългарите не са тюрки, а днес нещата са различни... Трудно е да се асимилира това със славяноезичните конници поради стереотипите наложени относно езика на скитите, относно това какво може да се разбира под протославянски език, относно стереотипа наложен от гръцките хроники за бита на склавите и други подобни стереотипи. В речника на древните степни "ирански" народи доста от собствено иранската лексика е "славянска", тъй че всичко е въпрос на гледна точка и решение кое е език, кое е диалект, и къде трябва да се сложат границите на различието.

Има хиятус, но човеконаселението на склавите и антите не се е появило от нищото. Хиатуса е в историческите сведения, а не в живота на хората, родовете и племената. Херодот конкретно описва скитите, като казва че царските скити са конници и номади, но имали и подчинени скити, част от които Херодот нарича земеделци. Тъй че няма конфликт. И заради това можем да допуснем, че по-късно през ранното средновековие освен славяноезични земеделци като склавите е имало и изначални славяноезични конници, каквито са били българите.

И на фона на всички тези расъждения на база генетика и археология, не трябва да забравяме и разказа на Херодот. Той описва това как скитите завръщайки се от походите си срещу персите заварили в земите си голямо бедствие - жените им се били събрали с робите им, като новото поколение от този брак било враждебно към тях. Тези скитско-робски деца били принудени да избягат. (Хрд. Ист. IV, 2-4) Въпросът е на къде са избягали тези скито-роби и дали те не са склавите и другите славяноезични които се разселват на запад и юг. Херодот ясно указва това, че скитите били номади или конници (кочевники), докато робите били поробени да им работят земята. Така се появяват и скитите-земеделци. За склави и други славяноезични принципно приемаме че били основно земеделци. Сарматите пък и те явно били някакъв скитски клон, като били смес от скити и амазонки, и говорели на развален скитски език, тоест на някакъв диалект.

.

Ето ги и славяните.

Преселвяния на хора и обезлюдявания на земи през средновековието и античността е имало доста, а с местните при нахлуването на чужденци се е случвало обикновено традиционното - мъжете са избивани, а жените присвоявани. Така местното население ако не се е изнасяло е било асимилирано. Езикът на местното население по-лесно се е губил, а този на пришълците е доминирал и е асимилирал местните езиково, доколкото езика на силните обикновенно надделява. Още повече когато говорим за пришълци с организирана държавност, йерархия и традиции каквито са били българите, маджарите, а вероятно и склавите. Затова и езиците им оцеляват и се налагат.

Тия неща са за друга тема. Автохтонски небивалици и лаишки лакърдии.

Същата е работата и с термините от календара. Има няколко алтайски думи, но основната маса думи особено числителните са от един индоевропейски език разпространен в онези земи.

Тоест казваш няма гравитация там, и човека ще може да си лети свободно!?. Светлината не може да лети там, но човека може!. Свободно падащ, без ограничения. Няма такъв филм. Човека няма на може да достигне до този хоризонт. Черната звезда ще го притегля с такава сила, че ускорението му ще го разкъса дълго преди да стигне хоризонта.

Формулите са v1 =g1t и v2 =g2t, тоест ускоренията са различни за тела с различна маса. Разликите са минимални и напрактика за невъоръжено око перото и тиквата ще падната едновременно, но напрактика тиквата пада по-рано. Закона за всеобщото привличане на масите е следния: Силата на привличане зависи от масите на двете тела, като в двата случая перо-земя и тиква-земя определяща е масата на земята. При перо с маса 1 грам и тиква с маса 5 кг пуснати от 1 метър височина силите на привличане ще са съответно F1= (6.674×10−11) х 0,001 х (5,9736×1024) = 3,986 ×1011 и F2= (6.674×10−11) х 5 х (5,9736×1024) = 1,993 ×1015

Малоуме, не е ясно какво точно казваш. Затова и явно не е вярно. Теглото напрактика си е сила определяна от закона за привличане на масите и съответо няма как да не съществува. Просто има различни стойности във всеки един момент при движението на телата. Черната дупка, космическия кораб, перото и топчето са все обекти които имат маса. Топчето и перото както по-горе казах летят към земята с приблизително една и съща скорост, като разлика има, но тя е много малка и се определя от различните маси на двете тела. Разликата се получава при пресмятането по закона за привличане на масите. При космическия кораб който се движи към черната дупка нещата са същите - масите на човека и на космическия кораб са приблизително еднакви, сравнено с масата на черната дупка, но масите се различават, и съответно върху човека ще действа по-малка сила на привличане към черната дупка. Човека буквално ще се залепи за седалката или ще се залепи за задния прозорец на космическия кораб. Масата на кръвта на човека също е по-малка от масата на човека и съответно кръвта му ще изостава назад. При ускоренията при черната дупка, които са примерно 1500 g малките разлики в масите ще водят до видимо разместване на частите на човека.

Гравити, обясни за простия човек който не е чел защо около черната дупка няма гравитация при положение, че тя има маса!

При свободно падане върху черна дупка ще се размажеш по същия начин по който ще се размажеш ако скочиш без парашут от самолет към земята. При свободното падане на перото и топчето в онзи експеримент с вакума те също удрят земята. Движението винаги е ускорително, освен ако няма нещо което да го спира. Скачащия от самолет го спира съпротивлението на въздуха и така може да достигне до уравновесяване на скоростта. В космоса обаче няма съпротивление на въздуха и космическия кораб ще се движи ускорително към центъра на черната дупка. Ускорението ще зависи от масата на черната дупка. Чудно е просто защо ги обсъждаме тези неща. Всеки който поне малко е учил физика следва да ги знае или поне да стигне до тях с прости расъждения.

Ето и малко експерименти с ускорение при които човек се натрошава и кръвта му спира: "Първите сериозни проучвания върху претоварването и действието на земната гравитация върху човешкото тяло дължим на един американски военновъздушен офицер – Джон Стап. Той се подложил на серии от тестове, за да разбере как силите на земното притегляне влияят на човешкото тяло. Стап бил подлаган на различни натоварвания със сили до 35 g(претоварване, при което човешкото тяло тежи 35 пъти повече от нормалното му тегло). По време на най-тежките тестове някои от костите в тялото му се натрошили, а пломбите от устата му изпаднали. Но най-неприятният ефект, който изпитал, се оказал в… кръвта му. Когато ускорението е хоризонтално,тялото понася натоварването сравнително добре, защото кръвният поток остава в същата хоризонтална плоскост. Когато обаче натоварването и ускорението са вертикални, нещата се влошават драстично. Над определено ниво на натоварване (около 4-5 g за повечето хора) човешката кръвоносна система не успява да изпомпва с достатъчна сила кръвта, като кръвното налягане рязко спада до минимални нива. При такива натоварвания кръвта буквално се събира „на едно място“ за кратко време. Затова за пилотите са създадени и специални костюми с въздушни джобове, които по време на натоварване се раздуват в определени места и не позволяват на кръвта да се оттича от горните части на тялото (мозъка), което е и причина пилотите да губят съзнание. Стап успява да оцелее след свръхчовешки тест, по време на който тялото му е ускорено до скорост 1017 км/ч, като след това е спряно до 0 км/ч само за 1 секунда. По време на това спиране претоварването е толкова огромно, че тялото му е тежало повече от 3500килограма! И все пак той оцелява, като умира години по-късно в дома си на спокойствие и на… 89 години!" Тези експерименти са правени за изключително кратки времеви интервали и затова и човека е оцелял. При излагане на огромни ускорения от рода на тези до черните дупки за по-дълго време, изхода ще е фатален, а човека ще е размазан.

Еми науката става с мислене, а не с учебници и статии. На падащия ще действа 1500 g, или там колкото е в зависимост от масата на Черната дупка. Всички знаем за онзи експеримент с топчето и перото поставени във вакумна тръба, които падат с приблизително една и съща скорост. Тази скорост зависи от земното ускорение и в много малка степен от масата на перото и топчето. При този експеримент перото и топчето са в безтегловност едно спрямо друго, но и на двете им действа гравитацията на земята и земното ускорение и те летят към нея. По същия начин човек намиращ се в космически кораб навлизащ в Черна дупка ще се движи с ускорение 1500 g, като той ще се движи към черната дупка с почти същата скорост с която се движи и кораба му. Човека ще е почти в безтегловност единствено спрямо космическия кораб тъй като масите на човека и кораба са почти еднакви сравенно с масата на Черната дупка. Човека обаче няма да може да понесе подобно ускорение, тъй като различните части на тялото му и вътрешните му течности имат различна инертност и това ще разкъса тялото му.

Значи казваш, че там където дори и светлината не може да устои на гравитацията хората могат спокойно да си живеят и да се движат!? Да, ама не, не могат. Един човек издържа с пределни усилия ускорение 9 g, а там при черната дупка ще е примерно 1500 g, тоест тотално смазване.

Имах предвид, че на всички, дори и на учените, им е нужно спасение. Няма значение дали ще е под формата на Спасител или ще е под формата на Червеева дупка през която човечеството трябва да се спаси при катаклизъм със земята. Хората имат нужда да се спасят или по-точно казано да оцелеят, и това е първичния инстинкт да самосъхранение. Астрофизиците искат да вярват че можем да оцелеем, и затова измислят червееви дупки през които да се спасим. А кинофилмите от Холивуд експлоатират това и го предлагат на зрителя като лесно смилаема молитва за спасение с хепиенд. Щеше да е много депресиращо в Интерстелар да покажат малко реализъм и главния герой преминавайки хоризонта на събитията да се размаже като пихтия от гравитацията и радиацията и съответно да не успее да спаси света. Никой религиозен водач не би направил грешката да разказва на вярващите това, че няма да бъдат спасени.

Това с гравитацията се подразбира от самото споменаване на термина Черна дупка. Колкото е по-голяма с толкова по голямо ускорение ще се размажеш върху нея. Хоризонта на събитията ще го приминеш под формата на йонизиран газ. И ще ти е малко трудно да дръпнеш ръчките на катапулта.

Еми някои неща се подразбират, когато говорим за черни дупки. Примерно знаем, че черната дупка има огромна маса, като тази в центъра на Млечния път се предполага, че е 4 милиона слънчеви маси, и от там можем да сметнем гравитацията на черната дупка. На слънцето гравитацията е 274 m/s², а това е близо 28 пъти повече от земната гарвитация и близо 3 пъти повече от ускорението което може да понесе човек (9g=88m/s²). Тоест върху Слънцето ако оцелеем от изпържването на слънчевия огън и радиация, ще бъдем смачкани три пъти по-мощно от колкото може да понесе човек. При черната дупка гравитацията е в пъти по-голяма и просто човек там близо до нея ще стане на палачинка, ако преди това не е изгорял от плазмата която се върти около черната дупка и от радиацията която влиза и излиза от нея. Така че, космонавта няма как да си издърпа коланите за катапулта, тъй като той там няма да може да съществува. Гравитацията ще го е смачкала, плазмата и радиацията ще са го изпържили. Проблема е в това, че много физици имат желание фантазиите им да се сбъднат, и така да могат да преминават през червееви дупки, да могат да влизат в черните дупки и да се телепортират в други измерения на далечни разстояния. Това обаче не е наука, а е вяра, като тя е много подобна на вярата в Спасителя, който ни спасява от нещо зло. За физиците и другите учени злото е космоса и неговите непреодолими рзмери, като на тях им трябва спасител от рода на череевите дупки, който да ги измъкне от безнадеждната отдалеченост на Земята от останалите планети и звезди.

А можете ли да сметнете колко на брой и като площ трябва да са ВЕИ за да заместят АЕЦ и ТЕЦ, и колко батерии ще трябват за да се съхранява енергията им за през ноща!?

Обоснови се за това че нещата са погрешни. Моите твърдения са свързани с общоприетата представа за същността на Черните дупки. Ето какво пишат в енциклопедията: "Падане в черна дупка Да си представим, че злощастенкосмонавт пада радиално към центъра на проста невъртяща се черна дупка. Колкото повече се приближава към хоризонта на събитията, толкова по-дълго е нужно на излъчваните от него фотони да излязат от гравитационното поле на черната дупка. Далечен наблюдател би видял как спускането на космонавта се забавя, докато приближава хоризонта на събитията, като че ли без никога да го достига. Въпреки това в собствената си отправна система космонавтът ще пресече хоризонта на събитията и ще достигне сингулярността в краен период от време. След пресичането на хоризонта, той вече няма да може да бъде наблюдаван от външната вселена. Докато пада, той ще забележи как краката му постепенно стават все повече червено-отместени, докато станат невидими. При доближаване до сингулярността,градиентът на гравитационното поле от главата до краката му ще стане значителен и той ще се чувства разтегнат и, в крайна сметка, разкъсан. Този процес е известен като спагетификация. В близост до сингулярността градиентът става достатъчно голям, за да разкъсваатоми. Точката, в която тези приливни сили стават фатални, зависи от размера на черната дупка. За много голяма черна дупка, като предполагаемо намиращите се в центъра на галактиките, точката се намира доста навътре от хоризонта на събитията, така че космонавтът може да го премине безболезнено. Обратно, при малка черна дупка тези приливни ефекти могат да станат фатални дълго преди достигането на хоризонта на събитията." Тоест, нашия космонавт от филма няма как да си дърпа катапулта на седалката, и няма начин да преминава в други измерения и да се връща удома си зад библиотеката, тъй като като премине онзи хоризонт ще е гравитационно разкъсан, радиационно деградиран и душевно липсващ.