makebulgar

Въпросът не е как Грейтест тюрк разбира нещата, а въпросът е по какъв начин квантовия скок на електроните и двойките електрони доказват възможността за съществуване на паралелни вселени и телепортация. Не ни интересува сценария за филма който можем да напишем за някакви две паралелни вселени и за някакви близнаци, а ни интересува логиката и доказателството на валидността на квантовите закони и за по-големите обекти като атоми, хора, планети, вселени!!?...

И по какъв начин квантовия скок на електроните доказва паралелните вселени, телепортацията и т.н.? И от там каква е връзката със Съдбата?

Квантовия скок си е квантов скок, и се отнася до електроните, а не до някакви телепортации, и паралелни вселени. Това че някои учени на негова база си фантазират сценарии за филми като Стартрек си е техен проблем. Тези фантазии обаче не са наука. Тоест когато човек (особено когато е само любител) чете научна литература, трябва да приема за факти само доказаните неща, а свободните хипотези да ги забравя до доказването им. Защото иначе обикновено му се губи границата между доказаните теории и недоказаните хипотези, и съответно може да твърди че учените били доказали нещо, което не е било доказвано...!

Не са доказани, нито на лист, нито на таблет, нито на черната дъска. Паралелните вселени са обикновени недоказани хипотези. Тоест от думите ти ти не познаваш науката, а се водиш от някакви твои субективни виждания, преценки и логика. Субективните виждания и представи на хората често са доста грешни, особено когато се отнасят за космоса, квантовата физика и други сложни науки. Защото са сложни затова и не всеки може да се занимава с тях, а само дълго училите тясно специализирани учени. Но никой не забранява на обикновенните хора да се изказват субективно и грешно..

Паралелните вселени не са суеверия, а са хипотези. Науката все още не ги е доказала, тъй че няма как да твърдиш че това е "точно така". Недоказаните хипотези си остават едни предположения (спекулацион), и ако някои твърди, че някога те ще бъдат доказани, то това вече е отклонение от науката и е навлизане във вярата. Това имах предвид, че суеверията могат да се преборят само с много четене и с осъзнаване на това какво е науката, какво са хипотезите, какво са теориите, и как цялата система работи, а също така как работят и псевдонауката и вярата.

Ако не си вярващ, но вярваш в предопределености и смяташ, че има някакви висши сили насочващи битието ни, то вярата ти най-точно може да се нарече суеверие. В основата на суеверията е основно страха от неизвестното и непознатото, а те са плод на незнанието. Всичко се оправя единствено ако човек седне да чете и да учи всякакви науки, така че да не вярва в разни параллни вселени, в някакви измислени фантастични наши братя в други вселени, и съответно да седне да прочете малко и за квантовата физика, така че да не ползва термина безсмислено. Иначе формулата на съдбата е следната: Съдба = Карма + Собствени действия + Случайности Кармата е това, което получаваш в наследство от родителите и семейството си. Това са първите 7 години, това е образованието, това е личния пример който ти дават, това е наследството на фамилията, това е рода, племето, държавата в които живееш. В санскрита кармата е наследството което получаваш, и корена на думата идва от "работа", "занаят", "професия", и затова там има касти в които какъвто се родиш такъв и ставаш. Ако семейството ти са работници - ставаш работник, ако семейството са ти войни - ставаш войн. Собствените ти действия са онова което ще направиш за да подобриш съдбата си или да я влошиш. Те зависят пряко от кармата, и ако кармата ти не е била добра ще ти е по-трудно да подобриш съдбата си, а ако кармата ти е добра ще ти е много по-лесно да се справяш всичко, и съответно ще живееш по-добре осигурявайки по-добра карма и за бъдещите си поколения. Собствените ти действия обаче могат и да не зависят от кармата, и дори и с най-добрата карма можеш да предприемеш волево такива действия, които да те съсипят и да променят съдбата ти. Случайностите пък са онова което не зависи нито от действията ти, нито от кармата ти, а е плод на стечение на обстоятелствата. Това може да са земетресения, автомобилни катастрофи, печалба от тотото, или случайна среща с някой който ще промени живота ти. Случайностите тъй като са неочаквани, за да се справиш с тях и да ги превъзмогнеш трябва да си много добре подготвен за изненади. А това означава да тренираш. Да тренираш физиката си, да тренираш психиката си, да изучаваш света и случайностите. И в крайна сметка се вижда, че съдбата е реално изчислима с процент неопределеност. Ако кармата, тоест миналото ти и това на родителите ти и държавата ти е лошо може да нямаш знанията и уменията да действаш, и съответнно съдбата ти ще е лоша. Разбира се, ако осъзнаеш това и вложиш много усилия в изучаване на това как да действаш, то в крайна сметка можеш и да промениш съдбата си към по-добро. Примерите за този случай са много, но изискват голяма всеодайност. От друга страна ако кармата ти е много добра, но решиш да я изоставиш, като примерно се отадеш на пороци, и взимаш наркотици, правиш престъпления и други подобни, то съдбата ти също ще те изостави. Ако кармата ти е добра и я подкрепиш, най-вероятно съдбата ти ще се усмихне, ще имаш хубава работа, ще имаш хубаво семейство, дълго ще си здрав и ще си щастлив. Всички тези сценарии обаче винаги могат да поемат в друга посока, доколкото съществува случайността. Живееш си с много хубаво наследство и си много добър, но случайно те отнася кола на някоя пешеходна пътека. Или пък си голям бедяк по отношение на кармата и случайно печелиш от тотото 10 милиона.

"And beyond the Gates are the Bulgarians with their own language, a heathen and barbarous people, and they have cities; and the Alans, and they have five cities; and the men of the race of Dadu (?), and they live on the mountains and have strongholds; the Unnogur, a people living in tents, the Ogor, the Sabir, the Bulgarian, the Khorthrigor, the Avar, the Khasar, the Dirmar (?), the Sarurgur (?), the Bagarsik (?), the Khulas (?), the Abdel, the Ephthalite, these thirteen peoples dwelling in tents;" http://archive.org/stream/cu31924027994726#page/n337/mode/2up

а един извор казва, че единствено българите и аланите имали градове в Кавказ...

Сарматите и хуните и те ли са траки!?

Еми те хората си го пишат - асимилирани генетични компоненти, а не изконни славянски гени. За асимилирането на ромейски генетичен материал в средновековна България знаем всички, освен автохтонците които виждат само траки.

Но всъщност няма голямо значение къде са били жилищата на българите по това време - на Дон, Днестър или Днепър. Важното е, че Йорданес ги описва в Скития, а не в Тракия. Така рухва автохтонната хипотеза. В Тракия за Йорданес няма българи.

То това хубаво, но ако от Белград опънеш линия на север то там на Балтийско море няма да откриеш Ести.

Еми то е ясно какво е станало. И в хрониките много ясно е написано. Написано е и за това как местните стават ромеи, написано е и това как от север идват нашественици които колят, бесят, отвличат. Написано е как нашествениците склави се били настанили на целия полуостров и се чувствали като собственици на земята. А българите до 681 година са описвани като нашественици, като армии, като чужди.

Еме не е точно изчезване, а е претопяване. Римската империя ги е претопила и асимилирала. А по късно част от наследниците им, но вече с чисто римско самосъзнание стават поданици на България и вливат кръвта си в българския етнос. Гръкоезични са по онова време и само малка част са латиноезични.

Крайно време е Меси да стане шампион. Толкова титли изгуби че сега ще играе на 1100% и резултатите ще се видят добре...

Всъщност доколкото става ясно от клипа учените може и да грешат в изводите си и да са се объркали. Експеримента който показват, чрез който са обучили пчелите като са им давали някакъв лист и на него са намалявали броя на някакви неща и след това са ги награждавали с храна когато избират по-малкия брой, може и да не е много точен. Не е точен, тъй като докато учените си мислят, че пчелите броят елементите с които са били обучавани, самите пчели най-вероятно са правили съвсем друг избор. Просто са избирали по-белите листи, и избора им не е бил по бройка, а по сила на бялто и по сила на светлината. Очите на пчелите са фасетни и реагират на количество светлиина в зависимост от посоката, реагират на определени цветове, и на движение. Пчелите тъй като имат инстинкт за събиране на храна, и знаят колко важна е тя за оцеляването им през зимата, винаги ще изберат най-изгодния вариант който им носи най-много храна. В случая най-изгодния вариант за тях е най-светлия, и съответно избират него.

Ето го и видеото към статията.

То всъщност тюрките нищо не са и загубили когато са приели исляма, тъй като въпросния тенгризъм не е някаква религия, а са примитинви култове и шаманизъм. Нищо общо с гръцките богове, с персийския зороастризъм, със исляма или пък със слънчевата вяра с олтари и храмове която са имали българите. Тенгри всъщност не е някакво върховно божество от рода на Йехова, Алах, Христос или Сланцето, а е просто дума еднаква с нашата "бог".

Не е точно така. Тюркоезираните волжки българи приемат исляма доброволно, тъй като това им носи изгоди - съюз с Багдад срещу хазарите. Дунавските също приемат християнството заради изгоди - мир с Византия, много поданици християни и дори много прабългарски елит преминал към християнството, религия която ще обедини населението и т.н. По същите причини приемат християнството и маджарите и много други, поради изгоди, а не насилствено.

Именно това е въпросът - какви са били езиците на скитите и сарматите! И доколкото данните ни за тези езици са оскъдни или почти никакви, за да постигнем някакъв резултат в тази посока трябва да се използват различни методи на интерполиране, спекулиране (предположение), вероятносни изчисления и реконструкция. Тези методи могат да изглеждат доста ненаучни когато говорим за древните езици, но използването им не цели да създадем и реконструираме скитския и сарманския език, а целта ни е да добием някаква обща представа, да имаме идея, да знаем какви са възможностите свързани с тези езици. От тук могат да се появят и нови хипотези и нови анализи в науката история. Проблемът със скитските и сарматски езици е, че много лесно са вкарани в групата на иранските езици, като за целта са използвани няколко топонима и имена от Боспорското царство, които са съпоставени с осетинския и с други източни и западни съвременни и древни ирански езици. Осетинският обаче не е езика на скитите и савроматите на Херодот, а е късен език за който се предполага че е наследник единствено на аланския. Аланския е ирански, но е късен и е донесен от Централна Азия. От друга страна търсенето на някакви насоки относно лексиката на скитските и сарматски езици се прави чрез сравнението на основната лексика свързваща старобългарския и днешните славянски езици със староиранските езици тъй като скитите и сарматите първо географски се намират между славяноезичния и ираноезичния свят, второ тъй като генетически древните и съвременни славяноезични и древните ираноезични народи са близки, като близки до тях са и скитите и сарматите, трето тъй като археологически европейските славяноезични и азиатските ираноезични произлизат от една и съща култура, и четвърто и най-важно славянските и иранските езици да доста близки помежду си лексикално сравнено с близостта им до останалите индоевропейски езици. Тоест виждаме, че споменатите по-горе прилики, които са стотици, могат да ни насочат приблизително към това каква е била лексиката на скити и сармати. Дори тази насока да е доста спекулативна, използвайки я можем да се насочим към лексиката на тези народи. С много голяма вероятност тя е била доста близка до тази обща славяно-иранска лексика за която говорим. От тук вече могат да се правят следващи спекулации (предположения) относно възникването на протославянските езици и до каква степен е възможно съвременните славянски езици или част от тях да произлизат от смесването на скитските и сарматски езици с други съседни на тях балтийски, германски и други езици. Относно скотовъдната терминология на славянските езици това, че в съвременните славянски езици не съществуват повече от иранските термини може само да покаже, това, че вероятно иранската терминология не е съществувала и в лексиката на скитите и сарматите. Доколкото сме сигурни, че скитите и сарматите участват съществено в етногенеза на българите и на останалите славяни то това е единственото логично обяснение. От тук следва и извода, че скитите на изток и скитите на запад от Каспийско море и Урал са били две близки, но и различни езиково групи. Западните лексикално вероятно са били много по-близки до езика който реконструираме като протославянски. Подобна близост на скитските и сарматски езици до протославянския обяснява по добър начин безконфликтното преминаване на България към писмения старобългарски език, обяснява изчезването на скитите и сарматите, а също така обяснява и голямото количество славяноезични, превзели Централна и Източна Европа и Балканите.

Съвсем не казвам, че науката греши принципно, а казвам, че науката не винаги е точна, особено когато говорим за хуманитарните науки и в частност когато говорим за прародина и предшественици на славяните. Всички знаем, че в историята и археологията много от заключенията не са крайни, а са вероятностни поради липсата на достатъчно обективна информация за миналото. Просто информацията е оскъдна. Хипотезата за славяноезичните конници от степите може и днес да изглежда радикална, но нищо чудно в бъдеще да стане по-популярна. Особено ако учените наблегнат на изучаване не на разликите, а на общата лексика в езиците на степняците скити и сармати и разни протосклави и протовенети. Общата славяно-иранска лексика като аз, мога, къде, жена, хубав, дар, държа, ад, рай, бая, шетам, брат, бог, вир, четири, да, за, дръглив, дърво, двери, дан, десет, първи, и много други, може и да докаже по някакъв начин, че в степите е имало славяноезични!! Може и в степите да не съществува археологията характерна за южна Полша и за Беларус, но това не означава, че описаната славянска лексика не е съществувала в степите.

Маготине много твърдо си убеден в тези неща които казваш, но твърдите убеждения на хората често са грешни, дори когато са учени. Славяните днес са езикова група, а не етнокултурен феномен. И това е така тъй като има и примерно славяноезични цигани, има славяноезични кавказци и казаци и други подобни, които не произлизат от онези култури които археолозите определяте като раннославянски. Обективната информация с която работи науката по въпроса включва генетиката на днешните славяни, включва средновековната материална култура на няколко народа и археологически култури приемани за славяни (славяноезични) и включва и съвременните и средновековни славянски езици. Анализите върху тази обективна информация обаче са само едни субективни гледни точки на историците и археолозите. Както знаем историята и археологията не са точни науки, а донякъде може да се каже че не са и науки в точния смисъл на думата, тъй че дори и доказаните теории в тази науки се приемат с едно наум, доколкото говорим за мнения и хипотези, за наблюдения върху артефакти, и за консенсусни решения върху някои въпроси. Науката работи с научния метод, но използваните в конкретните науки методи невинаги разкриват пълния потенциал на науката. Затова и най-големи скокове има в науката когато се откриват нови научни методи и техники за изследване и получаване на обективната информация.

Както установихме вече същите споделени гени са разпространени и в степите, и дори в Кавказ при карачаевците са основна група, така че подхода си е научен. Въпросът е че повечето от учените археолози и историци не могат да излязат от рамките на изкопаното и написаното в хрониките. Така археолозите се придържат стриктно към създадените до момента хипотези на база разкопките и чакат нови разкопки за да си развият нови хипотези, а историците четат, че някой хронист е написал че антите, склавите и венетите са един народ и не могат да излязат от схемата, че освен тези народи е можело да има и други славяноезични племена по същото време. Стереотипна наука е това, която не смее да погледне интердисциплинарно и по-гъвкаво на фактите и данните. Асоциирането от учените на определени археологически култури с ранни славянски племена и последващото ограничаване на възможните раннославянски племена само към тези археологически култури, съдържа споменатата систематична научна терминологична грешка възникваща от използването на езиковия термин "славяни" като определителен за археологически култури по-ранни от 10 век. Израза "раннославянски археологически култури" разбира се че може да бъде използван за периода преди 7 век, но чисто научно трябва да се допусне и определянето като раннославянски и на други култури - степни, планински и др., които имат малко общо с определените като сигурни раннославянски култури.

Важното е когато говорим за народи и археологически култури преди 10 век да не използваме названието славяни, тъй като в днешно време това название го използваме и като езиков термин определящ група езици. Ако го използваме може без да се усещаме да допускаме систематична терминологична грешка, която да ни обърква заключенията. Ако обявяваме само антите, склавите и венетите и свързваните с тях археологически култури за славянски, можем да испуснем от анализа едно или повече племена с други имена и с друга археологическа култура, които обаче също може да са били славяноезични.

Могат да нямат нищо общо археологически, но това не им пречи да имат много общо лингвистически. Просто термина славяни не трябва да се използва когато говорим за народи преди 10 век. Ако говорим за ранното средновековие и античността могат да се използват единствено етнонимите които са били използвани по онова време - скити, венети, анти, склави, но не и славяни. Не можем да определяме само и единствено антите, венетите и склавите като славяни, тоест като говорещи на славянски езици, тъй като просто не знаем и намаме данни колко още от споменатите в изворите антични и средновековни народи са били славяноезични. Това че един гръцки извор определя това, че склавите, антите и венетите са един и същ народ с определена култура - земеделци, пешаци, горски хора, не означава, че само те са били славяноезични, и че единствено техните археологически култури са били създадени от славяноезични. Термина "славяноезични" е много по-подходящ когато говорим за езиците на някои племена които обсъждаме за периода преди 10 век, а названието "склави" е много по-подходящо когато говорим за споменатите в хрониките в периода преди 10 век склави.