makebulgar

Не е точно така. Тюркоезираните волжки българи приемат исляма доброволно, тъй като това им носи изгоди - съюз с Багдад срещу хазарите. Дунавските също приемат християнството заради изгоди - мир с Византия, много поданици християни и дори много прабългарски елит преминал към християнството, религия която ще обедини населението и т.н. По същите причини приемат християнството и маджарите и много други, поради изгоди, а не насилствено.

Именно това е въпросът - какви са били езиците на скитите и сарматите! И доколкото данните ни за тези езици са оскъдни или почти никакви, за да постигнем някакъв резултат в тази посока трябва да се използват различни методи на интерполиране, спекулиране (предположение), вероятносни изчисления и реконструкция. Тези методи могат да изглеждат доста ненаучни когато говорим за древните езици, но използването им не цели да създадем и реконструираме скитския и сарманския език, а целта ни е да добием някаква обща представа, да имаме идея, да знаем какви са възможностите свързани с тези езици. От тук могат да се появят и нови хипотези и нови анализи в науката история. Проблемът със скитските и сарматски езици е, че много лесно са вкарани в групата на иранските езици, като за целта са използвани няколко топонима и имена от Боспорското царство, които са съпоставени с осетинския и с други източни и западни съвременни и древни ирански езици. Осетинският обаче не е езика на скитите и савроматите на Херодот, а е късен език за който се предполага че е наследник единствено на аланския. Аланския е ирански, но е късен и е донесен от Централна Азия. От друга страна търсенето на някакви насоки относно лексиката на скитските и сарматски езици се прави чрез сравнението на основната лексика свързваща старобългарския и днешните славянски езици със староиранските езици тъй като скитите и сарматите първо географски се намират между славяноезичния и ираноезичния свят, второ тъй като генетически древните и съвременни славяноезични и древните ираноезични народи са близки, като близки до тях са и скитите и сарматите, трето тъй като археологически европейските славяноезични и азиатските ираноезични произлизат от една и съща култура, и четвърто и най-важно славянските и иранските езици да доста близки помежду си лексикално сравнено с близостта им до останалите индоевропейски езици. Тоест виждаме, че споменатите по-горе прилики, които са стотици, могат да ни насочат приблизително към това каква е била лексиката на скити и сармати. Дори тази насока да е доста спекулативна, използвайки я можем да се насочим към лексиката на тези народи. С много голяма вероятност тя е била доста близка до тази обща славяно-иранска лексика за която говорим. От тук вече могат да се правят следващи спекулации (предположения) относно възникването на протославянските езици и до каква степен е възможно съвременните славянски езици или част от тях да произлизат от смесването на скитските и сарматски езици с други съседни на тях балтийски, германски и други езици. Относно скотовъдната терминология на славянските езици това, че в съвременните славянски езици не съществуват повече от иранските термини може само да покаже, това, че вероятно иранската терминология не е съществувала и в лексиката на скитите и сарматите. Доколкото сме сигурни, че скитите и сарматите участват съществено в етногенеза на българите и на останалите славяни то това е единственото логично обяснение. От тук следва и извода, че скитите на изток и скитите на запад от Каспийско море и Урал са били две близки, но и различни езиково групи. Западните лексикално вероятно са били много по-близки до езика който реконструираме като протославянски. Подобна близост на скитските и сарматски езици до протославянския обяснява по добър начин безконфликтното преминаване на България към писмения старобългарски език, обяснява изчезването на скитите и сарматите, а също така обяснява и голямото количество славяноезични, превзели Централна и Източна Европа и Балканите.

Съвсем не казвам, че науката греши принципно, а казвам, че науката не винаги е точна, особено когато говорим за хуманитарните науки и в частност когато говорим за прародина и предшественици на славяните. Всички знаем, че в историята и археологията много от заключенията не са крайни, а са вероятностни поради липсата на достатъчно обективна информация за миналото. Просто информацията е оскъдна. Хипотезата за славяноезичните конници от степите може и днес да изглежда радикална, но нищо чудно в бъдеще да стане по-популярна. Особено ако учените наблегнат на изучаване не на разликите, а на общата лексика в езиците на степняците скити и сармати и разни протосклави и протовенети. Общата славяно-иранска лексика като аз, мога, къде, жена, хубав, дар, държа, ад, рай, бая, шетам, брат, бог, вир, четири, да, за, дръглив, дърво, двери, дан, десет, първи, и много други, може и да докаже по някакъв начин, че в степите е имало славяноезични!! Може и в степите да не съществува археологията характерна за южна Полша и за Беларус, но това не означава, че описаната славянска лексика не е съществувала в степите.

Маготине много твърдо си убеден в тези неща които казваш, но твърдите убеждения на хората често са грешни, дори когато са учени. Славяните днес са езикова група, а не етнокултурен феномен. И това е така тъй като има и примерно славяноезични цигани, има славяноезични кавказци и казаци и други подобни, които не произлизат от онези култури които археолозите определяте като раннославянски. Обективната информация с която работи науката по въпроса включва генетиката на днешните славяни, включва средновековната материална култура на няколко народа и археологически култури приемани за славяни (славяноезични) и включва и съвременните и средновековни славянски езици. Анализите върху тази обективна информация обаче са само едни субективни гледни точки на историците и археолозите. Както знаем историята и археологията не са точни науки, а донякъде може да се каже че не са и науки в точния смисъл на думата, тъй че дори и доказаните теории в тази науки се приемат с едно наум, доколкото говорим за мнения и хипотези, за наблюдения върху артефакти, и за консенсусни решения върху някои въпроси. Науката работи с научния метод, но използваните в конкретните науки методи невинаги разкриват пълния потенциал на науката. Затова и най-големи скокове има в науката когато се откриват нови научни методи и техники за изследване и получаване на обективната информация.

Както установихме вече същите споделени гени са разпространени и в степите, и дори в Кавказ при карачаевците са основна група, така че подхода си е научен. Въпросът е че повечето от учените археолози и историци не могат да излязат от рамките на изкопаното и написаното в хрониките. Така археолозите се придържат стриктно към създадените до момента хипотези на база разкопките и чакат нови разкопки за да си развият нови хипотези, а историците четат, че някой хронист е написал че антите, склавите и венетите са един народ и не могат да излязат от схемата, че освен тези народи е можело да има и други славяноезични племена по същото време. Стереотипна наука е това, която не смее да погледне интердисциплинарно и по-гъвкаво на фактите и данните. Асоциирането от учените на определени археологически култури с ранни славянски племена и последващото ограничаване на възможните раннославянски племена само към тези археологически култури, съдържа споменатата систематична научна терминологична грешка възникваща от използването на езиковия термин "славяни" като определителен за археологически култури по-ранни от 10 век. Израза "раннославянски археологически култури" разбира се че може да бъде използван за периода преди 7 век, но чисто научно трябва да се допусне и определянето като раннославянски и на други култури - степни, планински и др., които имат малко общо с определените като сигурни раннославянски култури.

Важното е когато говорим за народи и археологически култури преди 10 век да не използваме названието славяни, тъй като в днешно време това название го използваме и като езиков термин определящ група езици. Ако го използваме може без да се усещаме да допускаме систематична терминологична грешка, която да ни обърква заключенията. Ако обявяваме само антите, склавите и венетите и свързваните с тях археологически култури за славянски, можем да испуснем от анализа едно или повече племена с други имена и с друга археологическа култура, които обаче също може да са били славяноезични.

Могат да нямат нищо общо археологически, но това не им пречи да имат много общо лингвистически. Просто термина славяни не трябва да се използва когато говорим за народи преди 10 век. Ако говорим за ранното средновековие и античността могат да се използват единствено етнонимите които са били използвани по онова време - скити, венети, анти, склави, но не и славяни. Не можем да определяме само и единствено антите, венетите и склавите като славяни, тоест като говорещи на славянски езици, тъй като просто не знаем и намаме данни колко още от споменатите в изворите антични и средновековни народи са били славяноезични. Това че един гръцки извор определя това, че склавите, антите и венетите са един и същ народ с определена култура - земеделци, пешаци, горски хора, не означава, че само те са били славяноезични, и че единствено техните археологически култури са били създадени от славяноезични. Термина "славяноезични" е много по-подходящ когато говорим за езиците на някои племена които обсъждаме за периода преди 10 век, а названието "склави" е много по-подходящо когато говорим за споменатите в хрониките в периода преди 10 век склави.

При това според генетичният им профил повечето карачаевци са с със "славянската" хаплогрупа R1a1a-M198 (около 36 %) , а това показва, че на Кавказ е имало някакви протославяни или по-скоро някакви скити.

Малко вероятно, но не и невъзможно. Херодот казва че сарматите говорели на развален скитски език, тоест въпреки очевидните различия езиците им са били разбираеми помежду им. Билингвистична среда при която двата езика са много близки лексикално много лесно ще се превърне в среда с един език богат на думи и от двата езика. За тюркизираната аристокрация трябва първо преди да се твърди че я е имало да се уточни какво се влага в термина "тюркизирана". Ако се визира това, че аристокрацията свободно си е говорила на някакъв тюркски език, който е бил зает от друго племе (което е много съмнително), то вероятно можем да използваме този термин. Ако обаче говорим за случай в който аристокрацията е използвала само няколко военни титли, няколко календарни термина и военен инвентар, то няма как да говорим за тюркизация, а трябва да и използва друг термин. Иначе ще трябва днешния български език да не го наричаме славянски, а трябва да го наричаме гръко-османо-англо-германо-франко-латино-славянобългарски, тъй като администрацията ни използва много по-стари или по-нови заемки. А по въпроса за това в кои зони на степите е имало славяноезични може да се спори. Ако се изхожда от стереотипите за това коя археологическа култура и кой начин на живот могат да бъдат свързан със славяноезични, то в степите сигурно няма как да поставим славяноезични. Но ако се допусне че е имало и славяноезични с друг бит и начин на живот, то и ареала на славяноезичните ще се разшири. Ако скитите имат нещо общо със протославяните, тоест ако протославяните произлизат от европейските скити, то тогава е възможно да открием скити славяноезични и в Кавказ, тъй като скитите са го преминавали.

Бръснача на Окъм би работил по този начин само ако се ограничим да гледаме историята на волжките българи. Обаче ги има и дунавските прабългари, а тях не можем да ги обявим за тюркоезични тъй като просто в старобългарския липсва достатъчно дебел тюркски пласт. При нас ако алтаизмите са примерно 30, то за сравнение при маджарите те са над 300. Затова и тях византийците са ги наричали турци, а нас не са. Слоя "иранизми" в старобългарския обаче е доста дебел, и ако към тях прибавим и общите ирано-славянски думи, то нещата стават почти сигурни за това какъв е бил езика на прабългарите.

Това сведение за аланите които забравили езика си и го сменили с тюркски може да се отнася за част от тях, но друга част от тях не са го забравили езика си, и както знаем все още си го говорят този език в Осетия. Тоест нищо не пречи прабългарите като скито-сармати да са били с някаква форма на ирано-славянско наречие, което да еволюира до старобългарския език, но същевременно друга част от прабългарите да бъде тюркизирана в пределите на хазарския хаганат и после да създаде тюркоезичните волжки българи.

В речника на маджарите пък термините свързани с земеделието са тюркски заемки... Тоест били са в контакт с тюрки-земеделци.

Избива се, преселва се, изселва се, поробва се, и т.н. нищо ненормално за средновековието. И тия неща са много добре описани от ромеите. Пишат хората как единия народ нахлува през Дунава, пишат хората за чужди племена (!) идващи от другаде, пишат за отвличания на ромеи, пишат за ромейски наемници и пленници в България, и още много други неща пишат хората. Но никой не ги чете. Само четете резултатите от генетичните изследвания, но ги четете като дявола Библията.

Всъщност процесите на подмяна на население, на асимилиране на население и на смяна на езика не са някакъв еднократен процес, а са процеси случващи се през вековете. За автохтонците българите днес са траките от времето на Терес, със същия език, със същото самосъзнание и т.н., но през този 2600 годишен период е изтекла много вода и много събития. И през него местните са били част от Римската империя, после стават пълноправни римски граждани, после стават и християни унифицирайки се с останалите римляни, после като римляни воюват срещу нашествениците от север... Българите в книгите и каменните си надписи си наричат това население ромеи или греки. За тези ромеи и греки новодошлите през 5-6 век склави и българи са нещо различно от самите тях. Различни са по език и религия. Българите наричат ромеите които заварват на Балканите с названието греки, тъй като езикът им е гръцки.

Еми който явно не е чел нищо съществено за волжките българи няма как да прецени кое е научно и кое не е, а може само автохтонски бъртвежи да ръси. Като за начало можете да се спрете на археологията и погребенията на прабългарите, които в Дунавска България често са в гробове с ниши... Ибн Фалдан описва същата традиция при народа сакалиба (българите) във Волжка България. При това онази държава е известна именно като България, а столицата й е Булгар, а не Пулхар. Там били слънцепоклонници и огнепоклонници преди да приемат исляма. Така пишат арабските автори.

Е ми как каква основа?! Основата е археологическа, историческа, генетична, религиозна... Човек който се е интересувал малко от въпроса ще знае, че онези българи имали сходни с дунавските прабългарски погребални обичаи, онези българи също били огнепоклонници и слънцепоклонници, а генетично преобладаващо са същите като нас - европеиди, брахикефални, като и в изворите се говори за Черна България в пределите на Хазарския каганат, в тях пише и за това, че хазарите завладели земите на българите, пише за Аспарух, който преместил царството заради войната с Хазарите и т.н. Учените от Казан говорят доста за сарматската основа в етногенеза на съвременните казански татари, а тази основа най-лесно може да е дошла от българския им произход. Тоест има наука, но обикновенно автохтонците я отхвърляте тъй като не приляга на идеологията.

Били са българоезични българи, но много отдавна. И както пишат изворите не са някаква измислица, тъй като Черна България съществува в пределите на Хазарския каганат. Булгар е създаден от тях, но отиват там на Волга не от Стара Загора и Севтополис, а от Дон.

И това е около 450 години след Кубрат, като в тези 450 години онези българи живеят 250 години под властта на хазарите, а през останалото време във федерация със суварите и други тамошни племена. Тоест езикът за който говори Кашгари няма как да го приеме за някакво доказателство за вида на прабългарския език.

Тази верига от предположения поне има някаква научна база стъпила върху археологията и писмените сведения. Съвсем друго е да се предполага съвсем свободно на авхотнонна база чрез предположения и спекулации, и основно чрез изтъкване на "факти" изведени от контекста без съобразяване с научните методи. А цивилизованото население на Балканите всъщност е започнало да се цивилизова чак в късната античност и в ранноелинистичния период, като почти всичко от цивилизацията му е пряко свързано с културата на древногръцките полиси и вносаната персийска култура.

И да не забравяме генетичното изследване на чувашите, което ги разграничава от българите и в което е отбелязана някаква кавказка и месопотамска връзка при тях, а българите ги слага близо до руснаци и иранци - http://protobulgarians.com/Statii za prabaalgarite/Genetichni izsledvaniya/Chuvash - origin.htm Хора вероятно си е гръцка заемка. А окончанията в племенните названия вероятно са някаква стара индоиранска форма свързана със санскритското гуру - "лидер", "водач", "учител", "господар". Съотетно името на племето уточнява кой е водача му. С този прочит са свързани и легендите за Авар, Булгар, Кутригур, Утигур, които са водачи на съответните племена. В Индия примерно сургуру са расата или семейството на божествата (sur, sura).

Еми смъртността е включена. Първо направих сметката с 2.0, но така излизат умопомрачителни стотици милиарди наследници. А дали наследниците на Чингиз е възможно да са имали по 1-2 сина по онова време и след това е спорно, но примерите за хора в средновековието с 3 или повече мъжки деца са доста.

Как ли пък са доказали че именно Чингиз е този прародител!? Няма как това да е вярно. По-скоро монголите в тяхното незавидно положение си търсят великия прародител, който да им вдигне самочувствието. Същите са като автохтонците и античните от вардарско. Иначе чисто математически можем да сметнем, че за 42 поколения от по 20 години от времето на Чингиз до днес, при плодовитост на мъжки деца от 1,5 и при 10 жени които е имал Чингиз, днес излиза че наследниците му трябва да са 165 милиона. Тоест сметките с тези 500 000 наследници не са много точни и не е задължително той да е оплодил половината степи. Според тези сметки при една жена, и при 1,5 мъжки наследника средно на поколение днес трябва да има човека 16,5 милиона наследника мъже - https://news.bg/curious/chingis-han-ima-16-miliona-potomtsi.html Тоест може всеки монголец който има една жена да е въпросния прародител.

Конструирането на подобен прабългарски-огурски език е толкова наивно колкото конструирането на прабългарски-ратински. Подобен праезик може наистина да съществува, просто трябва да подберем от старобългарския няколко латински думи в които вместо Л се използва Р, и новия прабългарски език е готов. Така можем и прабългарски-гръцки да измислим...

Чиста палатализация си е. Това че са им дали специално име на преходите свързани с буквата Ръ не ги прави по различни от останалите подобни звукови преходи.. Относно въпросния ротацизъм който се търси с лупа в някакви хипотетични прабългарски тюркски думи, първо трябва да се докаже че думите са прабългарски. Шаран, Верига, Губер и други подобни спокойно могат да са заемки, от суварски, аварски, хазарски, кумански, или дори от алански примерно. Тоест доказването на тези думи като прабългарски трябва да предхожда всички останали анализи за това кой език е огурски, и кой чукундурски.

Малък е процента чисто стистически, но това няма голямо значение, важното е че ги има. Мозъците на хората просто винаги търсят информация и забавления, а формите на информационните носители не са от значение. След 10 години цялата информация може да я получаваме директно на изкуснтвената леща в окото и на вградения в зъба високоговорител, и така хората ще изглеждат още по-зомбирани тъй като ще се шляят със замечтан поглед и ще изглежда, че си говорят сами, но нещата както знаем не винаги са такива каквито изглеждат...