makebulgar

Въпроса не е в това, че философите и интелигенцията са живеели дълго, а въпросът опира до това, че най-дълго живеещите са имали най-дълъг опит, ставали са най-големи мислители и писатели, и са имали най-голям авторитет. Тоест освен тези хора е имало и други които са били дълголетници, но те просто не са имали образованието за да оставят следа и да знаем за тях. Освен това образованието е давало по-високо качество на живота и по-голяма заплата, и от там и малко-по дълъг живот. Дълголетие + Висше образование = Популярност в бъдещето на научните ти трудове. Дълголетие без Висше образование = Популярност на личността ти само в настоящето. Средна продължителност на живота + Висше образование = Невъзможност да напишеш фундаментални трудове. Средна продължителност на живота без висше образование = Пълна забрава за историята.

Всичко е въпрос на гледна точка. Ако човек гледа от настоящата си гледна точка, която включва сегашната му заплата, сегашното му семейно положение, сегашната му възраст, сегашният му умствен товар, то живота под наем може да изглежда хубав, подвижен, евтин, поносим, и т.н. Ако погледне обаче от друга гледна точка, през неговите си очи, но във времето напред след 20 години, тоест във времена когато ще има деца, които ще трябва да издържа и изучава, във времена в които жена му едва ли ще иска да сменя квартира всяка година, във времена в които подвижния живот няма да му е по вкуса, във времена в които ще иска качеството му на живот да зависи от самия него, а не от наемодателя, то може би ще се замисли повече и ще погледне към заема.

Удобството на заема от банка, е че получаваш парите на момента, купуваш жилище веднага, и започваш да живееш по-качествено на момента. Тези неща ще ти струват няколко хиляди лева, но пък предимствата които получаваш си струват. Иначе нищо не ти пречи да отделяш всеки месец по 200-300 лв, да ги влагаш във влог и със него да си строиш сам къщата, но проблема е, че ще я построиш по този начин след 10 години, че трябва да имаш силна воля да не харчиш тези пари за други неща, и съответно винаги да отделяш достатъчно за влога без да прекъсваш през целия този период. Този вариант е по-спокоен, но и през цялото време качеството ти на живот ще е по-ниско. Варианта в който теглиш заем с ипотека, е по-стресиращ, но качеството на живота ти е по-голямо. Вноската по заем от една страна е стресираща, но от друга страна те дисциплинира, и дори те прави по-умен, тъй като ако спреш да плащаш губиш много.

Проблемът е, в гледната точка на нуждаещите се. Не разбират, че проблемът е техен, а не на наемодателите. А това, че някой бърза също си е негов проблем, а не на наемодателя. Има предостатъчно хотели в които човек може да се нанесе за час, и от там на спокойствие да си търси квартира цял месец без да бърза.

От първите три грави от книгата става ясно, че всъщност П.Богдан не е разполагал с много източници и историята му изглежда е доста бедна. Поне по отношение на Първото царство, и "езическия" период.

Доста преспективна идея си е. Нито китайците са заели календара от българите нито българите са го заели от китайците. И едните и другите са го заели от трети източник.

Всъщност Кандимиров не е първият който прави връзка с китайския 60-годишен календар, и той просто прави публикация в интернет по въпроса. Първи мисля е В.Бъчваров, а след него през 2000 г. П.Петров издва книжка в която разглежда по-подробно въпроса. Втората част на Именника очевидно не следва 60-годишната таблица, но това вероятно е поради допуснатите грешки в следването на циклите, които грешки са станали при датировките след Тервел. Първата част доколкото е реконструирана ретроспективно назад от някои от създателите на Именника явно показва, че календарът е бил със 60-годишния цикъл. Явно календарът е бил сложен дори и за онези времена и са го объркали. Успели са да следват животинския цикъл, но са объркали втория.

Разбира се, че числителните отброяват години, като цикъла им в първата част на Именника е 10 години. Така е и при китайския 60-годишен календар.

Всъщност съвсем не е трудно човек да си купи доста голяма къща в някое село. Но ако искаш някой да ти даде безплатно 250 кв.м. в София или друг град значи си се объркал.

Нищо не трябва да се дава. Всеки трябва да си купува сам. Единственият безплатен имот е килията в затвора. 250 квадрата в с.Крива круша, Новозагорско не струват чак толкова много, тъй че всеки може да си ги позволи и да си строи на воля.

Еми нищо не пречи на който не му харесват течащите кранове в София, да си наеме луксозен апартамент в Перник за същите пари и да си пътува до София по работа. Локацията в София е достатъчно добра за да има хора които да не отделят много средства и да предлагат и ниско качествени услуги в тази сфера, а голямото желание на наемателите да живеят в София ги кара да плащат по-високи цени за ниското качество.

Наемодателите отдават услуга - използване на жилище за определен период от време, и тях не ги интересуват възможностите на евентуалните наематели. Тях ги интересува това от предлаганата услуга да имат максимални доходи и печалба. По същия начин хотелиерите определят цената на услугите си не според възможностите на клиентите си, а според други фактори като локация, качество на услугата, пазар и други подобни. Наемателя не може да държи сметка на наемодателя за стойността на услугата за която сключва договор, тъй като не може да е наясно с всички аспекти от причините поради които наемодателя извършва подобни услуги. Наемателя не може да определя това дали стойността на услугата е адекватна или не, тъй като тя се определя от наемодателя в зависимост от споменатите по-горе фактори. Наемателя единствено има право на избор, и ако цената на услугата която иска не му харесва има право да избере друга услуга с по-ниска цена, и съответно с по-ниско качество. И така той не е излъган да се нанесе някъде, а сам е избрал определана услуга с определена цена. Тоест цената зависи от много неща, и ще е по-висока в София, но ще е по-ниска в Перник. В Центъра на София ще е по-висока цената дори и в скапано жилище, поради по-добрата локация, но ще е по-ниска в луксозно жилище в Етрополе. По същите причини цената на стая в хотел в центъра на София е много висока, а в крайните квартали има по-ниски цени. Наемателя според джоба и желанията си избира, и никой за нищо не го лъже. Такива са законите на пазарната икономика, а ако наемодателя бъде принуден да се съобразява с възможностите на някои наематели, то това е социализъм или комунизъм.

Винаги по-умният вариант е да изплащаш собствено жилище, отколкото да плащаш наем. Ако имаш възможност разбира се. Ключовата дума в случая е "живея", и доколкото ще трябва да живееш някъде в някакво жилище и след 10, и след 20, и след 30 години, трябва да си прецениш дали искаш през цялото това време да плащаш наем. И най-важното, трябва да прецениш дали през цялото това време ще можеш да плащаш наем. Щото не знаеш какво може да се случи, и ако останеш без доходи и не можеш да плащаш наема когато си на 50 години, най-вероятно ще останеш на улицата. Тъй че най-добрия вариант е да изплащаш собствено жилище, дори и ако трябва за известно време да се ограничаваш, да не пушиш, да не пиеш, да не ти е нов телефона и колата, и да работиш на две места ако трябва. Тези неща можеш да си ги позволиш докато си на 20 или 30 години, но резултата ще се види по-късно, и в един момент ще дойде момента и ще си изплатил апартамента. Ще си спестил и инвестирал пари по този начин, и дори и да останеш без работа на 50, ще имаш някакви по-изгодни опции от това да останеш на улицата.

еми не е фантасмагоричен този език, а си е напълно реално съществуващ индоевропейски език. Календарът от Именника съвсем не е презумпция, а явно си е реално съществуващ календар при българите от 7-10 век. Има много предположения и за превода на термините и за структурата му, но има и някои неща които не са презумпции, а са си факти. Такива неща са структурата на календара която е записана в първата част на Именника, която структура е с двойни термини, такова нещо е и датировката от Чаталарския надпис, такова нещо е и края на Именника където владетелите са подредени в правилен хронологичен ред, и датировките им са точни. Като цяло нещата относно календара на древните българи не са отчайващи, а се изясняват много добре когато се види кой е този индоевропейски език от който са числителните, и като се проследят някой пътища на разпространение на този календар в Централна Азия, върху които досега изследователите не са мислили. Всичко това го подготвям за публикация, но засега не съм сигурен кога ще се получи. Преди това ще публикувам една книга за календара на траките!

За тях е оцеляване, а не деликатес.

Ще трябва да им дадат и дърва, щото снега трудно гори. Отвратителна е разбира се гледката, но явно хората са много гладни и биха изяли каквото намерят. Затова и сигурно ги наричат самоеди, тоест канибали! Интересно ще е какво ще се случи ако се изведат от средата им и се поставят в по-богата среда със плодове, хляб и други подобни, дали ще им се услаждат повече, и след колко време ще забравят за суровото месо.

Издирването на животни със сходно звучащи названия в крайна сметка води до откриването на много подобни паралели (примерите са насистина много), но това не означава нищо, тъй като в нашия случай се изследва циклов животински календар, а той не е нещо което е възникнало самостойно на различни места. Тоест календарът има някакъв първоизточник в миналото, и той е задал много от параметрите му, и така както цикъла от 12 години е еднакъв при много от тези календари, така и при много календари названията са преводни и отговарят на същите животни от първоизточника. По тази логика при проучването на нашия календар очакваме сходни конструкции от животни, числителни и подредби. Дори и някое от животните да е друго това не променя нищо, доколкото може да се установи структурата на този календар. Напрактика замяната на едно, две, три животни от календара не е фатално. А прилика между плъха и самура има, особено ако трябва да опишеш едно от двете животни на някой който не е виждал самур или на друг който не е виждал плъх. Напрактика това, че някои календари са отместени не означава че не е възможно да има синхронни с китайския календар циклови 12-годишни календари. При нашия случай приемаме, че календара е синхронен с китайския доколкото датировката сигор по Чаталарския надпис се датира лесно в годината на вола по китайския календар, и доколкото сигор/шегор може да се преведе като крава. Много малко хора са запознати с темата и с произхода на цикловите календари, и съответно не знаят, че съществува и 32-годишен животински календар в който има делфини, камили и други подобни екзотики, малко хора знаят, че в Индия е имало 60-годишен Юпитеров календар при който е имало корегиране на изоставането на реалното движение на Юпитер... Тоест изоставането, "грешките" и други подобни аномалии могат да имат обяснение, но човек трябва да познава много добре всички календари по целия свят, да познава древната астрономия, да познава древни езици и т.н. Всъщност Прицак греши по няколко линии, като първата е това, че в календара има месеци, а втората е, че числителните от именника поради факта, че имат паралели във Волжка България задължително трябва да се издирват в тюркските и алтайски езици. Напрактика нищо не пречи и числинтелните от надгробните камъни в Волжка България и числиттелни при други алтайски народи да имат нетюркски и неалтайски произход. Особено това е в сила когато се използват в календар. Мнението че повечето числителни били неясни или изопачени се основава на това, че те са тълкувани през тюркски и алтайски езици където нямат съответствия и е нужно да са неясни и изопачени за да се включат в календара. Напрактика обаче повече от 50% от известните числителни като тутом, читем, твирем, шехтем, вечем са си индоевропейски от един индоевропейски език. Българските варианти са леко изменени, но са много близки до оригиналите.

Ето ги и първите две глави от книгата: http://macedonia.kroraina.com/bd/pbb_1.html#4

Чакаме с нетърпение да видим дали Петър Богдан не е споменал нещо от Именника в книгата си.

Не само, че ще излезе нещо от този тюрлю-гювеч, но ще излезе много ясно и научно обосновано. Проблемът е, че "месеците" не са месеци, и превода на тези термини към момента не е добре направен. Просто до момента в литературата изследователите не са открили точния език от който идват повечето термини. Първоначално поради тюркската теория се е търсило в тюркските езици, после малко по-обосновано се е търсело в иранските поради някой сходства, но и в двата случая търсенето е било в грешна посока. Езика от който са термините е индоевропейски, доста известен е, и напрактика може да се проследи и връзката му с цикловия календар в Централна Азия.

Синхронноста е възможна единствено, ако се допусне, че календарните термини са календарни термини и имат превод. Ако отхвърляш възможността те да бъдат преведени разбира се, че нищо няма да е възможно, няма да съществува календар и е по-добре да се занимаваме с друго. Към момента обаче има и хора които да допуснали възможността термините да имат превод, като ред филолози или любители са се изказали по въпроса, открили са паралели относно термини като тох, шегор, сомор, дван, верени и т.н., като са търсили специално названия на животни и числителни, тъй като е изказана обоснована хипотеза, че термините се отнасят до циклов календар. Преводите които са дали тези филолози и любители може да не харесват на всички, може да са били пристрастни с тюркската хипотеза, и може дори и да са грешни в някои случаи, но са някаква изходна точка. Някои от тези термини имат много добри аналози в източни езици, тъй че те не трябва да се пренебрегват. Такива са шегор, сомор, тох, дилом, теку и други. Различията при превода на термините и това, че те се отклоняват от китайските им аналози не означава, че календара не е циклов и че не е синхронен с китайския. В цикловите календари на изток често има съчетани названия от няколко различни езика, като примерно както казахме вече, при тюрките се използва китайското название за годината на дракона, а има календари при които животните не са същите като в китайския календар. Това обаче не им пречи да са синхронни с него. Така при нашия календар дори и сомор да означава животното самур, това не пречи годината му да съвпада с китайската година на плъха. Учените са приели, че сомор отговаря на годината на плъха не само заради това че самурите и плъховете са близки по изглед животни, но и поради чисто математични и календарни съответствия, тъй като ако се изчисли назад от Умор по данните от Именника и по животинските години от източните календари излиза че сомор отговаря на годината плъх. Синхронноста на българския и китайския календар идва освен от първата част на Именника в който термините следват 60-годишната китайска таблица, но и от датировката от Чаталарския надпис която е сигор и е датирана и с идндиктион, от датировката на Умор, която е дилом, и датировката на Телец, която е сомор. Ако оспорим това че дилом е змия, шегор е бик, а сомор отговаря на годината на плъха, разбира се че няма да има синхронност, но в случая разглеждаме настоящето състояние на науката по въпроса с календара и Именника, като приемаме преводите.

Уарлорде, на колко години си, и колко ти остават до 45-50 годишна възраст!? Защо не експериментираш с диетата на ненците, че да видиш колко ще издържиш и как ще се чувстваш. Пробвай само за месец.

Галахаде, нищо не разбираш, и математиката ти куца. Затова по добре не смятай, а вземи една китайска таблица на 60-годишния календар с формат 12×10, нанеси датировките на петимата от първата част на Именника и ще видиш че всичко си е много прецизно точно.

https://bg.wikipedia.org/wiki/История_на_България_(Петър_Богдан)

Открит е оригиналният ръкопис на първата История на България от Петър Богдан 27-11-2017 http://severozapazenabg.com/открит-е-оригиналният-ръкопис-на-първ/ Текст: Весела Николаева Историческо откритие окончателно слага край на спора за първата история на България. Оригиналният ръкопис на епископ Петър Богдан е намерен и вече няма никакво съмнение за неговото съществуване и съдържание. За откритието съобщава проф. Лилия Илиева от Югозападен университет „Неофит Рилски“ в предстоящия брой на сп. „Балканистичен преглед“. Информацията вече е достъпна онлайн, а списанието ще излезе от печат през 2018 г. В момента екип филолози и преводачи подготвят за печат оригинала на първата българска история, който ще излезе през идната година. За историческата наука откритието няма аналог в последните десетилетия. То доказва с абсолютна сигурност съществуването на „Историята“ от Петър Богдан Бакшич и поставя Чипровци на полагащото му се място като културен и образователен център на Балканите още през 17 век. „Историята“ предшества тази на Паисий Хилендарски с повече от век и е един от етапите в борбата на българските католици за независимост от Османската империя. Апогеят на този процес е Чипровското въстание, в което се включват големи части от Северозападна България. Разгромът на въстанието оставя в забрава огромна част от Чипровската книжовна школа. От днешно време е трудно да открием дори информация за книги и дейност на чипровските книжовници, затова откритията на проф. Илиева са изключително важна находка за българската история. Ето какво разказва самата тя пред Severozapazenabg.com: „Ръкописът се е запазил, защото винаги е имало хора, които са го оценявали. За съдбата му със сигурност установих, че той е имал шанса да попадне в колекцията на италианския историк и ерудит маркиз Джузепе Кампори (1821- 1887). Майката на маркиза се е казвала Мариана Булгарини и вероятно това е причината трудът на Петър Богдан да събуди неговия интерес. След смъртта на маркиза неговата колекция преминава в Университетската библиотека на град Модена, където се намира и до днес. Имам предположения къде е бил ръкописът преди да попадне в тази колекция – още през 1983 г. в един от манастирите на Дубровник попаднах на данни за ръкопис на нашия автор, който обаче отдавна беше напуснал манастирската библиотека, без да има данни за съдбата му по-нататък. С последното изречение отговарям на въпроса ви „как стана“ – отдавна я търся. Хората, които търсят книги, знаят, че съществува една сила, наречена „Библиотечният ангел“ – това е един ангел, който ни помага в търсенето по библиотеки.“ Досегашните открития, включително и откритите части от преписите на „Историята“, са приемани като косвени доказателства за съществуването на произведението. По тази причина мнозина са се отнасяли скептично и приемат труда на Петър Богдан като недоказана историческа легенда. През 1979 г. проф. Божидар Димитров прави важно откритие – ръкопис от 9 страници от Библиотеката на Ватикана, написана от хърватския свещеник и филолог Иван Пастрич. До новото откритие е загадка дали това е редактирано или точно копие на част от „Историята“. Тогава е установено, че книгата е била отпечатана във Венеция от наследниците на Петър Богдан. Досега отпечатан екземплят не е открит, но проф. Илиева е оптимист, че е напълно възможно това да се случи. Тя открива следите на ръкописа първо в частна колекция, откъдето вероятно е бил откупен за публична италианска библиотека. Това прави възможно откриването му от българския екип. Основната подготовка по издаването на „Историята“ е на проф. Цветан Василев от Софийския университет „Св. Климент Охридски“, се посочва в публикацията на „Балканистичен форум“. Изданието ще бъде превод по оригиналния текст, факсимиле, бележки и коментар. Факсимиле от ръкописа на „Историята“ | снимка: проф. Лилия Илиева, ЮЗУ „Неофит Рилски“ в academia.edu Като оригинално заглавие се приема „За древността на бащината земя и на българските неща“. Самият автор се е подписал като „Петър Деодат Чипровски“, подобно на съгражданина си Марко Чипровски, за чиито важни философоски трудове предстои да разкажем, отново благодарение на откритията на проф. Илиева. От гледна точка на масовата публика откритието на първата българска история едва ли ще има незабавен и ярък ефект. За всеки, изкушен от историята, откритието е неоспоримо доказателство за съществуването на Чипровски Ренесанс, предшестващ Възраждането на българските земи и трагично прекъснат след въстанието. „Определено можем да датираме с точност (макар и приблизителна) възникването на първия итруд, посветен на българската история. Петър Богдан е бил завършил своя труд през 1668 г., след което го оставя за редактиране на хърватския филолог Иван Паштрич, който е и духовник. И той, както и българите – италиански възпитаници през 17 век, се е подписвал и с италиански вариант на името си, като Джовани Пастрицио. И Петър Богдан е предавал името си в други форми, например – на латински като „Петрус Деодатус“ (Деодатус също значи „даден от бога“), давал е името на село Железна (близо до Чипровец) като „Ферара“ (има същото значение) и т.н. Петър Богдан е голям интелектуалец, но той е и духовно лице. Като такъв той не се интересува много от материалнте неща в живота, интересува се от духовния живот. Затова, ако някой очаква в своя труд той да е описвал жестоки битки и кървави победи, ще остане разочарован“, разказва проф. Илиева. Във Венеция книгата е била отпечатана малко след смъртта на Петър Богдан – след 1674 г. Напълно възможно е скоро да открием и печатен екземпляр – в Италия културното наследство се опазва от векове с цената на големи усилия и като приоритет. Малка компенсация за унищожението, на което е подложена българската книжнина по време на Османската империя.