makebulgar

Преди да се разгледа сериозно на научна основа непопулярното и направо кощунствуно спрямо старите възгледи твърдение, че прабългарите са били славяноезични, трябва първо да се допусне още едно непопулярно допускане, че в езиците на северночерноморските и азиатски степняци - скити и сармати, е имало "славянска" лексика, но не заета, а изначална! Когато се допусне възможността сарматите да са били до определена степен славяноезични изначално, тогава всичко се подрежда. Това допускане обаче трябва да преодолее сегашните представи, че за езика на скити и сармати може да се вадят изводи само по няколко имена от Боспорското царство...

Цялото това обяснение чрез някакъв вероятен аналог със староанглийския, с мнението на някъкви англичани от кръчмата, с обявяването на нещо за табу, с разказа за паленето на книги, и накрая харвардския учен който си казва тежката дума, която трябва да е авторитетна, е чиста проба лош опит за защита на някаква загубена позиция свързана с хипотезата за тюркския произход на прабългарите. Много лош опит, който е извън всякаква наука и е изпълнен със ненаучни методи. Напрактика целта му е префинено да демонизира българите които не са съгласни със старата хипотеза! Първо, сравнението със староанглийския език е напълно некоректно, тъй като в случая говорим за старобългарски, тюркски и староирански езици, говорим за езици които не познаваме напълно - на скитите и сарматите, говорим за езиците на Централна Азия от античността... Единственото сигурно в случая е това, че в старобългарския език го няма онзи алтайски слой, който се предполага ако прабългарите бяха тюрки и за които знаем вече, че генетически са близки до съвременните българи. Добър пример е маджарския език, който е със стотици тюркски думи в основата си. Но не и старобългарския. Той е пълен с думи които наричаме славянски, но напрактика са индо-ирано-славянски, и можем да приемем, че са били и в езика на скитите и сарматите, доколкото те генетично и географски са близки до ираноезичните и до славяноезичните. Това обаче го няма в Британика, и професорите от Харвард едва ли ще твърдят че в езиците на степняците от Северното Черноморие "славянските" думи не са заети, а са собствени. Второ, отхвърлянето на тюркската хипотеза в България не е плод на народен фолклор, на табута, на изгаряне на книги и проч, а е плод на систематични научни анализи и проучвания на най-видните български учени, които като истински учени са подложили на критичен анализ онези старите хипотези и твърдения от старите книги. Тези проучвания доказват несъстоятелността на старата хипотеза и са достатъчно добре фактологически подкрепени. В новите книги и статии на видни археолози, историци, генетици и други учени всичко е добре описано, но първо трябва да бъде прочетено, и второ трябва човек да може да го възприеме. Ако някакви стари знания са затлачили консервативно мисленето му, то е възможно той да отхвърли новите проучвания дори и да вижда, че са прави. Тогава грешката ще е в него. А старите хипотези на Златарски, Микола, и останалите автори от миналото и близкото минало, които са ги подкрепяли сляпо и без много фактология ще се загубят във времето не защото лошите съвременни българи не ги искат, а защото са били грешни. Трето, позоваването на някакъв авторитет със титлата "харвардски професор", който бил саркастичен в някаква лекция относно българите е напълно елементарен подход при аргументацията относно тюркската хипотеза. При този подход човек - 1. не се съобразява със мнението на българските историци, 2. отхвърля възможността харвардските учени да грешат позовавайки се на някакви неточни енциклопедии пък били те и британски, а не на новите открития. Позоваването на сарказма на този лектор и пренебрегването на всички археологически, исторически, а вече и генетични сведения и доказателства свързани с прабългарите е най-малкото ненаучно, обидно за българската наука и може да мине за пред старците в кръчмата, но не и пред учените. Сигурно е, че въпросният харвардски лектор ако седне да прочете по-подробно темата и новите проучвания, и ако си поговори замо за 1-2 часа със някои от съвременните български учени които отхвърлят тюркската хипотеза, то в края на краищата лекциите и мнението му може да се изменят. Просто той е някакъв американец, за който теми като прабългарите, Първото българско царство, и Византия са доста далечни... Той се намира на хиляди километри от ТУК и гледната му точка е като на страничен, незапознат, който се вълнува много повече от други теми.. Вероятно той е само историк, и не е запознат със сведенията от българската археология, генетика, езици, обичаи, религии.. --- На фона на всички нови проучвания за прабългарите е недопустимо да гледаме само в някакъв чувашки език, да водим шамани от Монголия, да търсим в Китай, а не в Кавказ... Просто научната реалност е друга..

Специално за езика няма факти, които да доказват тюркската същност на езикът на прабългарите!!! Тоест няма факти подкрепящи това твърдение. Тюркската хипотеза се крепи на няколко календарни, военни и административни термина и на около 15 алтайски думи в старобългарския език. Новите проучвания показват, че титлите на прабългарите са преоблдаващо не-тюркски, имената на рода Дуло са ирански, календарът е централно азиатски, но не китайски нито тюркски, а е ... Тоест тюркската хипотеза няма основи принципно. Аргументите на тюркската хипотеза са нищожни, а не са някакви "натрупани факти" които доказват тюркската хипотеза. Иранската/сарматска същност на прабългарите обаче е подкрепена с достатъчно доводи и факти - археологията (погребения и обичаи при прабългарите идентични със сарматските); език ( думи като аз, кога, къде, мога, дете, жена, дъжд, дар, баг, ...., които са освен славянски, но и староирански), религията (слънце- и огне-поклонници); имената ( ирански - аспарух, безмер, кормисош, гостун...)...

Трябва първо да се обоснове това защо се гледа само към китайски символи и чувашки превод. И ако се действа така без да се съобразяваме с всички нови открития относно древните българи до къде ще стигнем - до научно откритие или до под кривата круша!? Има един друг изследовател - Йордан Вълчев, който по същия начин без да е никакъв специалист по лингвистика навлиза в дебрите на чувашкия език и превежда всичко свързано с прабългарите през чувашки по най-елементарен и лаишки начин. Един историк, който се занимава с темата за символите трябва да се съобразява с новите достижения от археологическите, историческите, генетичните и лингвистичните проучвания, а не да създава разработки базирани на хипотези от преди 30 години изградени на още по-стари и недоказани хипотези и предположения. И това трябва да прави въпреки, че може да е лично ангажиран със старите хипотези. Истинските учени променят позициите си когато се появяват нови доказателсства, а основния принцип на науката е критичното разглеждане на старите хипотези и теории с оглед на новите открития.

Според Чобанов така наречените шарапташи, не били нито жертеници на които се колили животни, нито били камъни за преси за вино, а били олтари на които се изливала някаква течност, без да се знае каква е. Някои от тях били твърде малки дори и за жертвеник за кокошки, а каналите били груби и не ставали за вино. Подобна плоча с размери 20 х 20 см е част от кръглия плочник северно от Цитаделата над новооткрития "Тервелов" дворец.

В предаването Час по България от вчера Т.Чобанов разказва разни неща по темата древни българи и за археологията. Генетичните изследвания показали че българите са европеиди, а археологическите проучвания и новите анализи на Евгения Коматарова показват, че двуобредните български некрополи не са българо-склавски, а са български, но явно от две групи българи разделени по религиозен, родов или друг признак. Славяни не се виждали по Долния дунав от Късната античност до 681 година. Evgeniya Komatarova-Balinova СРАВНИТЕЛЬНАЯ ХАРАКТЕРИСТИКА ЭЛЕМЕНТОВ ПОГРЕБАЛЬНОГО ОБРЯДА БИРИТУАЛЬНЫХ МОГИЛЬНИКОВ НИЖНЕДУНАЙСКОГО НАСЕЛЕНИЯ И САЛТОВО-МАЯЦКОЙ КУЛЬТУРЫ Evgeniya Komatarova-Balinova Аспаруховите българи и северите - археологически срещу исторически свидетелства

Надписа от Мадара няма как да го подминем, той е археологически факт, но проблемът е в четенето му. Той не е просто повреден, а от него липсва 80%. Единственото му четене е направил Бешевлиев, във времената когато тюркската хипотеза е била официална и когато е търсен онзи Бог на който се позовават българите в друг един текст. По онова време е било логично този бог да е бил тюркския тенгри, и съответно Бешевлиев търсейки го го е "открил". Той си е съчинил въпросните 80% от неговото четене. А буквите които са събрани в така наречената тангра са ..ТАГГ.... РА... на два реда, съответно те могат да са част от началото или края на други гръцки думи (...гаг гра..; ...тагг ра...; ...та ггра...). Тоест четенето на Бешевлиев не може да бъде приемано за чиста монета или за доказателство, а е някакъв вариант пречупен през много призми едната от които е недоказаната тюркска хипотеза. Това, че някои учени в миналото са нарекли алтайските думи в старобългарския и унгарския езици - прабългарски език или „Old Bulgarian“ не означава че те са прави. Те са изказали тези твърдения на база някакви свои виждания и на база някакви сведения и мнения относно произхода на прабългарите, но всички те не са много сигурни. От самото начало хипотезата за тюрките-прабългари е изградена на несигурни основи, като най-главна от тях е сведението че прабългарите са волгари, тоест идват от Волга, което четем в едни хроники, и от там се прави асоциацията че прабългарите са идентични с тюркоезичните волжки българи, а това е невярно. От там тръгват грешките в самото начало при руските историци. Втората стъпка в грешните расъждения е прочитането на календара на прабългарите през тюркски езици, което за Микола, Прицак, Златарски и други било несъмнено доказателство че прабългарите са тюркоезични. Но напрактика това е само един календар и няма доказателства че той е собствено древнобългарски, а не е зает. Много от календарните термини в него не са тюркски, а са индоевропейски от Централна Азия. По календар не може да се определя език иначе сега трябваше са се определяме като римляни щом имаме термини като Януари, Март и Декември в календара. Същата е ситуацията и с титлите и няколкото военни термина при старите българи, които се определят като тюркски. Доста несигурно е от тях да се извежда цял език. Тюркските заемки при маджарите пък може и да имат нещо общо с чувашкия език или с езика на волжките българи, тъй каато маджарите идват някъде от Волга, но какво общо има това с езика на прабългарите!?

Това са несериозни въпроси, зададени псевдонаучно, като с идеята че "зелените" мълчат по тях, се цели логическа заблуда. Напрактика тези въпроси не са важни за екологията, ако ще и ламинарните въздушни течения да се превръщат в тригонометрични, а под слънчевите панели да растат само мухъл и хлебарки. Глупави въпроси.

Самото задаване на въпроса с Тангра, Тура и Тейри е нелогично, безсмислено и излишно. Няма никаква логика, като единствено причината за задаването на този въпрос е тюркската хипотеза. Тя обаче не е издържана и е стара. Днес има нови проучвяния и доказателства против нея. Тюркоезичието на Волжка България и балкарците не доказва тюркоезичието на прабългарите, тъй като там текат други процеси под силното влияние на хазарите, суварите, кипчаките, монголите... Чудно е как тук толкова лесно се приема славянизирането на прабългарите, без почти никакъв остатък в старобългарския език, а за Волжка България толкова лесно се приема че прабългарския там бил фундаментален и неизменим през вековете на хазарско владичество, на федеративност (булгари, сувари, барсили), на кипчакизация по време на монголите и т.н. Това, че чувашите/суварите не са българи е пределно ясно и освен езика го доказва и генетиката.. има едно чувашко изслезване по този въпрос, което отхвърля връзката чуваши-прабългари. Тъй че и всякакви подобни асоциации Тура-Тангра-Тейри са си безмислени. При българите по-скоро има огнени обичаи като зурванитските, а слънцепочитането което е писмено документирано явно ни насочва към главния бог на прабългарите. Приказките за Слънчо и Слънчова майка не са случайни. Относно буквите Ш и Ж е интересно това да се търсят китайски паралели, но при положение, че те са част и от европейските писмености и от финикийската то по скоро натам трябва да се гледа.

И въпреки приликите няма доказателства, че българските символи произлизат от китайските. Доказателствата са сериозно нещо и без тях хипотезите висят във въздуха. Проблемът е, че сходни символи са възниквали по целия свят без пряка връзка между древните общности. Така ако тук се търсят паралели с китайски символи, други изследователи намират паралели с алански (Ж.Войников) или пък със палеобалкански и микенски (П.Серафимов). Тоест приликите са налице, но доказването на връзката е сложно, и трябва да е съобразено с историческите събития и с други неща. Във връзка с приликите в символите някъде беше описан експеримент в който на група от изолирани един от друг хора или деца им е била възложена задача да създадат нови кодиращи азбуки със нови символи. В крайна сметка тези хора създали такива нови азбуки-кодове, но се оказало, че някои символи се повтаряли.

Интересното е, че всяко човешко преселение е ползотворно и еволюционно положително само когато е в тясна връзка със стария свят. Тоест развиват се само колониите, които имат контакт и обмен със стария свят, докато онези които губят връзка със мястото от което идват губят и развитието си. Стария свят е имал причини да направи преселение, и преселниците са знаели какво търсят и защо тръгват на път, но новите поколения на новото място ако нямат връзка със стария свят губят идеята защо са там и стават по прости така да се каже и спират развитието си въвлечени в оцеляването на новото място. Пример са индианците и аборигените, които в новите си земи остават на пръвобитно ниво, докато стария свят от който идват се развива, лети, цепи атома.... Тъй че новите колонии в космоса, ако нямат връзка със стария свят, и ако той бъде унищожен, най-вероятно ще си останат примитиви на днешното ниво, и никаква генетика няма да промени това..

Темата е за коша. Иначе ще се продължи с либерастията, а всичко патриотично ще се обявява за комплексарщина. Защитниците на тези глупости трябва да кажат ще пуснат ли в дома си при децата си 3-ма емигранта от Африка, по възможност гейове!? Или пък във входа на блока си, ще пуснат ли 10 афганеца-талибани? Либерастията е възможна единствено в мирно време, но онези страни в които има мир знаят че за да има мир трябва да се готвиш за война. Да си готов да воюваш, и да се пазиш, да имаш закони и да ги устояваш... Нихилизма който струи от темата и от онзи послеслов в началото също е политическа позиция.

Тук не става въпрос само за комплекса за малоценност, а като цяло става на въпрос за виждането на върбанов, че патриотизма е следствие от комплекс за малоценност. Последното изречение в послеписа на темата за патриотизма и маймуните говори красноречиво за това, че целта на върбанов не е била да обсъжда научно въпроса за комплексите на бедните, а целта е била да си каже великоумното мнение относно патриотизма. За сведение на върбанов, патриотизма не произлиза от комплекс за малоценност, а има други причини за него. Това, че върбанов не може да анализира правилно нещата не е проблем на патриотизма, а е проблем на върбанов. Темата е политическа, доколкото върбанов се изказва относно политическо виждане, което не е само български патент, а популярно сред много държави. Патриотизма е заложен в конституцията и законите на националната държавата каквато е България, и който говори против него говори и против тях. А това, че върбанов или друг не прави разлика между патриотизъм и псевдопатриотизъм си е негов проблем, и затова и препоръката е хора които не разбират материята и термините да не се занимават с политика и с теми свързани с политиката, за да не объркват останалите и да не ги вкарват в заблуди и конспирации.

Темата всъщност трябва да се изтрие, тъй като е политическа. Представя някаква либерална гледна точка, но не по научен начин, а чрез омаскаряване на опонента, който в случая е патриотизма. Напрактика това е някакво либерално анти-патриотично мнение на върбанов и цитираните от него автори. В днешно време много хора отричат либерализма, свободията, свободното придвижване на милиони хора и свободното им заселване по чужди земи. И това не е нещо лошо. Либерастите отричащи националните държави и правото на нациите да защитават земите и бъдещето си не са по-добрия избор. Анархията която може да настъпи в следствие на либерастията е по-голямото зло от една национална държава. Коренът на думата патриотизъм е думата "баща", и е свързан със бащиното наследство, което е завещано от бащата, дядото и прадедите, и това наследство не е само земя, но е и език, култура, държавност... Ако либерастите желаят да предоставят собствения си дом, собственото си семейство и живот на произвола на чуждите и различните, и желаят милион неконтролирани емигранти в къщата си, то това си е тяхно право, но не трябва да го налагат на останалите чрез разни псевдо анализи за комплексарщина и проч. Проблемът, е че либерастите обикновенно са онези бедните без наследство, които искат да вземат от другия нещо безплатно, искат да се настанят в дома му... или пък са просто защитници и противници на идеи които не разбират напълно. И това под презумпцията за пълна свобода и свободия. На такива хора, които не разбират принципите и целите на държавата, на конституцията, на законите, трябва да им се забрани да говорят за политика. Политическите теми тук пише, че са забранени, още повече когато са вредно целенасочени срещу един политически възглед и привържениците му.

Хималайската сол има желязо и е червена, и затова е полезна донякъде за тези които страдат от липса на желязо, но едва ли ще ги излекува. Особено ако не е хималайска, а просто търговеца е боядисал обикновенна сол с червена боя за да печели. А това с радиацията си е спекулация. В ядрените централи не се използва хималайска сол за защита, а се използва олово, бетон и борна киселина.

Богът-слънце 25-ти декември бил свързван също и с Митра, тъй като той бил бог-слънце. Католическият литургист Марио Ригети (допълвайки Дучесне, а също и Кулман) твърдял, че: След мира на църквата в Рим, за да се улесни приемането на вярата от езическите маси, тя намерила за удобно (!) да въведе 25-ти декември като празник на физическото раждане на Христос, за да ги отклони от езическия празник, който се празнувал в същия ден в чест на “Непобедимото слънце” Митра, завоевателя на мрака (бележка под линия 74, II, стр. 67 цитат също и в Бачиочи: Bacchiocchi, From Sabbath to Sunday (От събота към неделя), Pontifical Gregorian University Press, Rome, 1977, стр. 260). По такъв начин Митра бил богът на празника на слънцестоенето, 25-ти декември, който следвал веднага след Сатурналиите. Виждаме как чрез това божество възниква в Рим почитането на неделята (денят на слънцето). Посвещенията към Митра били като към Soli invicto Mithrae или Непобедимото Слънце – Непобеденото Слънце, както го нарича Фрейзър (стр. 304). Това имало връзка с него и като Sol Invictus Elagabal в публично-достъпната форма на религията. Прозвището Отец било ранг, който се носел от от свещениците на Митра. Това прозвище е забранено за християните (Матея 23:9). То навлязло в християнството чрез култовете-мистерии. Онова, което действително станало, било, че първоначалните календари на римската система започвали седмицата в събота и били в употреба през първите години от епохата на Август (27 пр. Хр. до 14 сл.Хр.) след откриването на календара на Нола (ср. A. Degrassi, бел. под линия 26, стр. 104; ср. Bacchiocchi, пак там, стр. 244). Тази система се вижда, че е свързана със системата на Митра (както знаем това от епикурееца Целз (около 140-180 сл. Хр.)), при която слънцето заемало най-високото място по стълбицата на възкачването през седемте врати на стълбата на Митра от Сатурн до Слънцето. Това е класически шаманизъм и се практикува от религията на анимизма по целия свят. В книгата на Ориген Contra Celsum (Против Целз), 6, 21-22, виждаме, че Целз изброява планетите в обратна последователност, като дава възможност на слънцето да заеме важната седма позиция. По-късно виждаме как тази система се появява като символизмът на осмия ден в Римската система на седмицата, която започва в деня на Сатурн, който съвпада със събота, и завършва с деня на слънцето или неделя, която винаги била празник. Системата по имената на планетите също не била според приетия ред на планетите и хората не можели да си обяснят разликата (ср. Plutarch Complete Works, III, стр. 230; ср. Bacchiocchi, пак там, стр. 246). Разликите могат да се видят също и чрез сравнение със Зигурата на Вавилонската система и седемте нива на възкачване до лунния бог там (ср. със статията Златният телец [222]). Заявлението на Тертулиан (Ad Nationes, 1, 13, ANF, III, стр. 123) се опитва да опровергае обвинението в поклонение към слънцето. Тертулиан се съгласява, че по онова време християните били започнали да се молят обърнати на Изток и били направили денят на слънцето (неделята) празничен ден. Той директно хвърля отговорността за почитането на неделята вместо съботата върху почитащите слънцето култове, там където, казва той, избирали деня на слънцето, предпочитайки го пред предишния ден на седмицата (т.е. съботата или деня на Сатурн) (ср. Bacchiocchi, стр. 248-249). По онова време обаче те се отдавали на религиозно поклонение както в онзи ден, така и в християнската събота.

Коледа и Небесната Дева Според Юлиянския календар 25-ти декември се считал за ден на зимното слънцестоене (Frazer, пак там, стр. 303; ср. Pliny, Natural History (Естествена история от Плиний), xviii, стр. 221). Мислели, че този ден е рождения ден на слънцето, тъй като дните започвали да стават по-дълги и от този повратен момент в годината силата на слънцето започвала да нараства. Ритуалът на Рождеството, твърди Фрейзър, така както се празнувал в Сирия и Египет, бил забележителен. Празнуващите се оттегляли във вътрешни светилища, от които около полунощ издавали висок вик “Девицата роди! Светлината нараства!” (пак там, ср. Cosmas Hierosolymitanus, вж. бел. под линия 3 на стр. 303) Египтяните дори представяли новороденото слънце чрез образа на бебе, което на рождения си ден (зимното слънцестоене), те изнасяли и го показвали на неговите поклонници (пак там, ср. Macrobius Saturnalia, i, 18, 10). Фрейзър казва: Няма съмнение, че заченалата и родила на двадесет и пети декември син била великата източна богиня, която семитите наричали Небесната Дева или просто Небесната Богиня; в земите на семитите тя била разновидност на Астарта (или Иштар) (пак там, отбелязвайки Franz Cumont s.v. Caelestis в Pauly-Wissowa’s Real-Encyclopädie der classischen Altertumswissenschaft, v, 1, 1247, sqq). Това е произходът на учението за вечното девство на майката на Исус Христос. То няма никакво основание нито в Библията, нито във фактите. Майката на Христос не се наричала Мария и Библията ясно твърди, че е родила други деца. Ще се върнем към този мит по-късно.

ПРОИЗХОДЪТ НА КОЛЕДА И ВЕЛИКДЕН http://www.bulgaria-is-alive.com/religiq-4.html Сатурналиите В древния Рим имало празник, който се празнувал през месец декември. Необходимо е да знаем за него, за да можем наистина да разберем какво се случва по време на Коледа. Този празник се наричал Сатурналии. Това бил празникът на Сатурн, на когото жителите на Лациум, т.е. латинците, приписвали земеделието и уменията, които са необходими, за да има цивилизован живот (Smith’s Dictionary of Greek and Roman Antiquities (Речник за гръцките и римските древности на Смит), 2nd ed., London 1851, стр. 1009). Той се падал в края на декември и населението гледало на него като на време за пълно отпускане и веселие. Докато траел празникът съдилищата били затворени. Не се вършела никаква държавна работа. Училищата били във ваканция. Да се започне война се считало за неблагочестиво, а наказването на престъпник се считало за оскверняване (пак там). Робите били освобождавани от тежка работа и им било позволено да носят “пилеус”, който бил знак за свобода. На тях им се предоставяла свобода на словото и били обслужвани по време на специален банкет от своите господари, чиито дрехи те носели (пак там). Всички слоеве на населението се отдавали на пируване и веселие и на размяна на подаръци между приятелите. Хората с по-ниско социално положение давали восъчни фитили на своите висшестоящи. Тълпи изпълвали улиците и, както казва Смит, много от обичаите имали забележително сходство с обичаите на Коледа и сирна неделя (пак там). На заниманията с хазартни дейности се гледало снизходително от страна на властите, както в по-късни времена се гледало на играта на карти на Бъдни вечер даже и от най-строгите. Цялото население захвърляло тогите и обличало свободно висящи наметала, наричани синтезис, като се разхождали с пилеус на главата. Речникът на Смит твърди, че тази практика напомня за носенето на домино (маски или костюми за дегизиране), на островърхите шапки и на другите видове маскировка, които били носени по време на по-късноте коледни празненства от маскирани актьори и от актьори-пантомими. Сереите или восъчните фитили или осветителни тела вероятно са били използвани, така както се използват моколите в последната нощ на карнавала. Нашата традиция да палим коледни свещи вероятно произлиза от тази традиция. На края, с цел забавление по време на частни събирания се избирал цар наужким, в което можем веднага да разпознаем церемонията на Дванайстата нощ (пак там). Ще се сблъскаме с това и по-нататък. Сър Джеймс Джордж Фрейзър в своето класическо проучване посветено на магията и религията (The Golden Bough (Златният клон), McMillan, 1976 г.) казва, че този цар наужким бил напомняне за някогашни идилични времена, когато царувал Сатурн, и даването на временна свобода на робите по това време, било отглас от предишното време, когато всички били свободни и нещата били справедливи (пак там, ix, стр. 308 и следващите). За римските войници, разположени по времето на Максимиян и Диоклециян край река Дунав, е отбелязано (от Франц Кюмон), че тридесет дни преди празника си избирали помежду си чрез жребий млад и красив мъж, който да наподобява на Сатурн. Те го обличали с царски одежди, за да прилича на Сатурн. Той се разхождал на публични места, съпровождан от свита от войници и се отдавал на своите страсти, независимо колко низки и срамни били те. В края на период от 30 дни той си прерязвал гърлото върху жертвеника на бога, който олицетворявал. През 303-та година жребият се паднал на войника-християнин Дасий, но той отказал да играе ролята на езическия бог и да зацапа последните си дни с разврат. Той отказал да се поддаде на заплахите на своя командир на име Басус и съответно бил обезглавен от войника Йоан в Дорусторум в петък 20-ти ноември 303-та година, което било в четвъртия час на 24-ят ден от новолунието (Фрейзър, пак там). След като е публикувано, това историческо сведение се потвърждава от Франц Кюмон когато в криптата на катедралата в Анкона бил открит бял мраморен саркофаг със следния надпис на гръцки и с характерен за епохата на Юстиниян шрифт: Тук лежи святият мъченик Дасий, донесен от Дорусторум. Саркофагът бил докаран там от църквата в Сан Пелегрино през 1848 г., където бил положен под високия олтар и било записано, че бил там през 1650 г. (Фрейзър, стр. 310). Фрейзър казва, че това хвърля нова светлина върху характера на Господаря на Сатурналиите, древният Господар на Безпорядъка, който първенствувал по време на зимните гуляи в Рим (пак там, стр. 311). Тук ние виждаме докъде достигнали традициите, както и елементите на човешко жертвоприношение, които били характерни за празниците както през декември, така и по време на равноденствието. Християнинът Дасий предпочел мъченическата смърт вместо да участва в тези гуляи. Тъй като Сатурн бил древен народен бог на Лациум, началото на Сатурналиите се губи в далечната древност (пак там). Има три предания, свързани с празника. 1. Празникът се приписва на Янус, който при внезапното изчезване на своя благодетел от човешките обиталища му издигнал на форума жертвеник като божество и разпоредил ежегодни жертвоприношения. 2. Според Варро празникът се приписва на странстванията на Пеласагите при първото им заселване в Италия. Тогава Херкулес, при завръщането му от Испания, се твърди, че премахнал поклонението и практиката да се принасят човешки жертвоприношения; и 3. Трететото предание приписва Сатурналиите на последователите на Херкулес, който установил празника след завръщането си в Гърция. При двете последни предания виждаме сходство. По такъв начин практиката на този земеделски празник има определени общи елементи с пролетния празник Истър, както ще видим по-нататък. Елементът човешко жертвоприношение, който е общ за всички традиции, може също да се проследи назад във времето и да се стигне до поклонението на Молох като лунния бог Син, а също и на Астарта (вж. статията Златният телец [222]). Този аспект на жертвоприношение се проявява и в поклонението на бога Атис (вж. по-долу). Издигането на храмове е регистрирано в историческата епоха, като например при управлението на Таций, Тарквиний Супербий, до консулството на един А. Семпроний или М. Минусий (497 г. сл. Хр.) или по времето на Т. Ларсий предната година. Изглежда, че на различни етапи церемониите били пренебрегвани или изопачавани и след това съживявани и разпространявани (пак там). Първоначално Сатурналиите се падали на 14-ия ден от календите на януари. При въвеждането на Юлиянския календар празникът бил продължен до 16-тия ден, което предизвикало объркване сред по-невежите, и император Август постановил, че три цели дни (а именно: 17-ти, 18-ти и 19-ти декември) трябва да бъдат считани за свещени за всички бъдещи времена (пак там). Неизвестен властник прибавил четвърти ден, а Калигула прибавил пети ден, наречен “Ювеналис”. Същият след време отпаднал от употреба, но по-късно бил възстановен от император Клавдий. Строго погледнато, през периода на Републиката само един ден бил посветен за религиозно съблюдаване. Празненствата обаче траели за много по-дълъг период. От гледна точка на историята, Ливий говори за първия ден на Сатурналиите (Liv. xxx, 36). Цицерон пише за втория и за третия ден (ad Att., v 20; xv 32). От Новий нататък (Attelanae) се употребява изразът “седем дни на Сатурналиите”, като тази фраза се използва също и от Мемий (Macrobius, i, 10) и Марциал (xiv, 72; сравни със Smith, пак там). Марциал говори също и за петте дни, разпоредени от Калигула и от Клавдий. Тези пет дни имат освен това и древно календарно значение. Смит казва, че в рамките на този период имало всъщност три празника: 1. Самите Сатурналии започвали на 17-ти декември (16-тия ден от календите на януари). 2. Следвали Опалиите (14-ти от календите на януари или 19-ти декември), които в древността съвпадало със Сатурналиите. Двата празника заедно траели пет дни Този празник се празнувал в чест на Опис, за която се твърдяло, че е съпругата на Сатурн. Първоначално празникът се празнувал в същия ден като Сатурналиите и по такъв начин темата за Майката-богиня и любовница се вижда в произхода на празника. Ще се сблъскваме с тази тема навсякъде. Последователите на Опис изпълнявали своите оброци седнали и докосвали земята, на която тя била богиня (Smith, пак там, art. Opalia, стр. 835). 3. Шестият и седмият ден били дните на Сигилариите, които носели името си от малките глинени фигурки, които се излагали за продан в този период като играчки, които да бъдат давани като подаръци на децата. По такъв начин целият период траел от 17-ти декември до 23-ти декември при Юлиянския календар, когато на децата се давали подаръците. Сега ще продължим напред с цел по-добре да изучим религиозните идеи в основата на тези празници. Общите неща в традициите на празниците са твърде очевидни, за да ги пренебрегваме.

Всъщност нещата не са толкова зле, и всичко е въпрос на гледна точка. Тези тестове явно не са обективни, още повече че не е ясно кои деца са били проверявани, как са били проверявани и т.н. Това, че едно дете не иска да учи математика не означава, че е слабо образовано и в бъдеще може да стане добър художник или писател, или пък доктор. И обратното онова което не го влече литературата може да стане добър инженер или компютърен специалист. Тъй че тестовете са само за някакви сравнения, но те не са много важни. В България може да се получи добро образование, може да се придобие добра професия, и децата учат а родителите им също им помагат. Няма как да е по друг начин.

Всъщност това не е точно така. В 12:44 настъпва слънцестоенето ли тропика, тоест обръщането на слънцето, като то достига най-ниската точка и утре по пладне ще е малко по-високо. Това обаче не е най-късия ден, тъй като продължителността на деня се определя не точно от височината на слънцето, а от времето между изгрева и залеза. Напрактика има около 6-7 дена в периода 18-26 Декември, които са с еднаква дължина на деня, която е най-къса през годината.

Варненския некропол е датиран точно чрез радиовъглероден анализ 4560–4450 пр.Хр., а при с.Юнаците имаме едно мънисто, което е открито в някаква къща, за кояато археолозите предполагат че била по-ранна със 100-200 години. Но това си е археологическо предположение на база археологически материал, а не е научно издържано като това с радиовъглеродния анализ. Месопотамия или Инд дали са откривани толкова ранни злата, датирани толкова точно??

Провокациите на троловете принципно са насочени именно към това да раздразнят съответната целева група. А фактът, че рамус осъзнава и анализира дразненето, дразнителите, реакциите и други подобни неща причинени от неговите провокации говори много лошо. Провокациите разбира се, че не водят до едни и същи реакции при различните хора, и има хора които реагират, а други си мълчат, трети излагат някакви аргументи и т.н. Ако рамус иска на провокациите му да се реагира умерено и систематизирано подобно на Историк, а всички останали да си траят така че да има мир и спокойствие то явно не познава добре човешката природа. Някои хора обаче могат да преценят и да не обръщат внимание, ако не искат да изпадат в дългословни препирни с високообразован философ, който може да си говори до безкрай без да се съобразява с думите на другите.

Реагирам винаги когато има нещо интересно за изследване и проучване, а в случая интересното беше от къде е тръгнал спора. Като се върнем назад и виждаме че рамус е действал като трол. Наистина сложен трол с висше образование и изтънчен език, който е способен на логическо мислене и може да пише много, но конкретно в случая с тези експерименти и провокации е действал като трол. Ако рамус не осъзнава това, колкото и думи да изговаря няма как да не се водят битки и шахматни срещи. Явно за 15 години в интернет рамус не е разбрал това, или го е разбрал и умело го използва за да троли и провокира. Форумът принципно е за споделяне на идеи и мисли със зачитане на правото на мнение на другите. А когато някой мисли че е по-висш и съответно почва да си прави провокации и психологични експерименти, и да обвинява останалите че нямат критично мислене и са в матрицата, то нищо чудно да бъде позорно изгонен от форума замерян с яйца, домати и зеленчуци, както са правили едно време.

Напрактика по темата за "матрицата" излиза, че тя се отнася само за представата на рамус която той е придобил за 15 години из интернет форуми. Въпросът е обаче не че съществува някаква "матрица" която върлува из интернет както той представя нещата, а въпросът опира до това, че хората са едни и същи и еднакво реагират на провокации и психологически експерименти, какъвто рамус сам признава че прилага в другата тема. Това е естествен процес на провокация да се реагира с реакция, а рамус го обявява като социална "матрица" обвинявайки другите че не са индивидуалисти и че се придържат към нея. В интернет подобни провокативни и експериментални действия се наричат тролене.

Рамусе, преди да анализираш опонентите си се върни и си прочети отново мненията и как си провел диалога и в тази и в другата тема. Провокациите и експериментите, били те направени и префинено и културно, но така че да нанасят вреди и да водят до последствия и реакции си остават лошо деяние по принцип. Тъй че пропада не този който е реагирал на тях, а този който ги е създал и който им се наслаждава. В другата тема до момента на твоята провокация и експеримент аби изказва достатъчно добри мнения относно начина на преподаване на знания и на възприемчивостта на най-малките деца към някои неща от познанието. Понякога добрия пример е много по-полезен от специализираните думи, въпреки че те може би най-точно описват материята.