makebulgar

Болярите е можело да отзоват владетеля с цареубийство. Но ако е бил жив е имал властта по закон. Така Сабин, който много вероятно е бил ромеин, като бяга в Константинопол българите остават в пат, без владетел, без възможността да го убият, и без правото да изберат нов. Затова и пращат посолства до Константинопол, и в крайна сметка Сабин абдикира в полза на Умор. И той е убит след 40 дена и българите поставят който те си искат на власт.

Куполите не са важни, а е важна планировката. Нашите храмове като планировка имат точни аналози в Римската империя.

Нито казвам че монголите са донесли от Монголия строителството, нито казвам че под Плиска има стар римски град, а само казвам това което казват и археолозите - че Плиска е строен със познати и използвани в империята строителни техники и материали, и че са използвали принципи описани в ромейските книги по военно и градско строителство. Това води до извода че българите са използвали наети от империята или пленени професионални архитекти и майстори. Дали са били от Балканите или от Сирия е друг въпрос. Това че варвари или други хора от периферията на империята са наемали или използвали ромейски архитекти и майстори е добре документирано. Атила използва пленен ромеин да му построи банята. Олбия наема архитект от Византион за да възстанови стената и да усили фортификацията срещу варварските дакийски племена. Хазарите също наемат византийски инженери да им построят Саркел, и те го правят от тухла по ромейски. Тъй че богатият Муртаг който сключва 30 годишен мир с империята явно е имал достъп до ромейските майстори и ги е използвал.

Галахаде, не казвам, че монголите са донесли градостроителството от изток, а че това което виждаме в Болгар днес са строежи от по-късен етап, а не ранни български градежи. И в Болгар и в Биляр е имало каменно строителство, но без каменна стена, и затова и се водят дървени градове. Плиска също в началото е дървен град, но в центъра му има огромен каменен дворец. Преслав сигурно също е имал дървена ограда но също е имал и каменен бург в центъра. Водопроводите на Плиска са допълнение към протичащата през града река, която и днес тече. В града има и много други източници на вода, и който е обикалял валовете на Плиска с кола знае че на някои места трябва да се преминават бродове, има блато там, и е опасно да не затънеш. Водопроводите според сведенията на археолозите тръгват от стари каптажи направени от най вероятно от ромеите. И със сигурност обсаждащите Плиска е имало от къде да се снабдяват с вода, тъй като наоколо покрай пътищата е пълно с изворни чешми. Региона е пълен със стари каменни чешми. Туида, Мадара и Ескус не са първообрази на Плиска, но някои от строителните им принципи се срещат в Плиска и в Персия, и това не са стените, кулите или строителните техники, а за други принципи става на въпрос.

За Волжка България няма смисъл да търсим под вола теле. Каменните сгради които виждаме днес са от монголско време или от малко по-рано, но не са традиция занесена там от българите. Българите там правят дървени градове, и специално викат арабите от халифата да им построят град и джамия. Ако са имали познанията сами да си построят всичко щяха да го направят сами. Безспорно са били с градска култура, но градовете им са били с дървени огради и валове само. Няма как 200-300 години да строят дървени градове и после изведнъж да се сетят как се строи от камък с най-нови технологии. Същото е и в Дунавска България. Тук при Муртаг каменните градежи се строят със ромейски строителни техники, които са описани и които се използват от ромеите. Това че има разлики от ромейските крепости в планировката, броя на кулите и други детайли си има причина, която не е чак толкова неразбираема. Броя на кулите зависи от използваните стратегии на отбрана и от други неща. Дори и в римските крепости броя и типа на кулите не винаги е избиран само със отбранителни цели. В Плиска са заложени принципи на планировка които са същите и в римски крепости и градове като Туида, Ескус, Мадара, и просто не се знае за тях. Същите принципи се срещат и на изток в някои персийски крепости. За Плиска това че е в полето, че има водопроводи, че е на наклонен на юг терен, са неща описани в ромейските книги като препоръки относно построяването на нови градове. При римските градове при които е имало възможност да се правят подземни водопроводи са били правени. Големи надземни акведукти са правени там където няма достатъчно близки и подходящи водоизточници. За храмовете и най-вече за централния пък не казвам, че имат преки аналози със ромейски храмове (въпреки че има и преки аналози в най-западните предели), а казвам че имат преки аналози в ромейската архитектура. Проблема е в това как са възприети и наречени от науката ни. Търсенето на всяка цена на подобни храмове на изток и сравняването със каквито и да е квадратни храмове от Персия или с гробници от Волжка България не е много научно, тъй като те по принцип не следват същия архитектурен план характерен за Плиска.

Дали някои разполага със сканиран вариант на тритомния сборник 'Археология на българските земи' от 2004г.? И дали би го споделил, тъй като библиотеките са далече.

Една подобна каруца има и в музея в Гоце Делчев.

Парите за строежите на църквите сигурно са били от църковен данък или от дарения на християните, както е било преди, и както е сега.

Галахаде, сравнението на Плиска с Болгар е неправилно. Каменните строежи които днес виждаме в Болгар са от татарско време, тоест след 13 в. Болгар е описан като дървен град. За Плиска пък като казваме че е строен със ромейски строителни техники и от наети ромеи майстори и архитекти не казваме че е античен римски град, а че е строен с ромейски техники. Града е строен на етапи както казват археолозите, но каменните стени, тухлената цитадела и много други неща са си ромейски строителни техники. Д.Овчаров, а и други са ги описали много ясно нещата. Квадровия градеж, двойната стена с емплектон от трошляк и хоросан, червения фугиращ хоросан, тухлите на цитаделата, петоъгълните кули, дълбокото фундиране, използването на колове и скари под фундамента и много други неща са си строителни техники описани в ромейските книги. При нас са малко по големи квадрите и строителството с тях не е характерно за периода при ромеите, но и за тези неща си има логични обяснения. За българите през 9 век производството на тухли може да е било скъп лукс сравнено с дялането на квадри в кариерите. Важното е науката да се оттърси от някои от митологемите или недоказаните хипотези, които се приемат априори. Такива са митологемите за връзка на шарапташите с планировката на градовете, търсенето на азиатски прародини на византийските строителни техники използвани в Плиска, и т.н. Така наречените ни езически храмове имат аналози в римската империя, без да твърдим че са римски, тракийски или проч. Въпросът е дали ги наричаме правилно.

За езическите храмове принципно учените ни търсят паралели къде ли не на изток из Сасанидска Персия, Бактрия или Кавказ, но напрактика подобни (почти на 100%) са си съществували и тук на Балканите и на запад в Римската империя. Тъй че трябва да се преосмислят нещата. Плиска изглежда е строена изключително от наети ромейски майстори-архитекти (или обучени в империята българи), и това се отнася освен за всички строителни техники, но и до храмовете.

Галахаде, това са общоприетите хипотези около откритите в Плиска неща, но дали са верни е друг въпрос. Примерно за кръстовидната сграда се приема от някои че е мартирум на Ернавота, но съществуват доказателства че сградата е от византийско време, и съответно хипотезите трябва да се променят.

Това че планът на така наречените храмове отговаря на планът на града е по скоро някаква митология, създадена на база концентричности и други подобни. Несериозно е подобно доказателство. Шарапаните или жертвениците без значение дали са били за шира (което е по-вероятно) или за кръв, също нямат нищо общо с планировки на храмове и градове, а са си с изработка подчинена на чисто практични функции - течността да изтече лесно в някакъв съд. Схемата "Вавилон" или познатата при нас схема на играта Дама също е спекулативно да се свързва със планировки на градове, храмове или жертвеници/шарапани, тъй като схемата е чертана и в античността, и играта е играна и от ромеите, без те да имат градове като Плиска.

Изглежда доказателствата че езическите ни храмове са езически храмове са все косвени. Това че върху някои от тях по-късно са построени църкви е косвено доказателство което може и да не доказва нищо. Въпросът е дали фактът че в по-старо време църкви са строени върху езически храмове доказва същото нещо и в Дунавска България. Или просто е избрано мястото на някоя стара представителна сграда, от която е преизползван строителния материал. При кабиюшкия храм се говори за приемственост, тъй като отдолу имало следи от дървена сграда, и това доказвало според някои хора че българите имали същите храмове и в езическия период. Това обаче важи само ако сградата е била храм, иначе говори за друго. Изследователите на Балканите и Римската империя са документирали и други каменни сгради построени на мястото на по-ранни дървени такива. Будините в Северното Черноморие имали дървени храмове, а и днес има много дървени църкви без абсиди в Русия, но това дали доказва нещо не е ясно.

Косвено доказателство за някакъв вид християнство при българите може да са храмовете от "езическия" период. Храмовете с планировка правоъгълник в правоъгълник приличат на някои стари кавказки църкви с правоъгълна планировка без абсиди, и с каменна ограда околовръст.

Като слънце- и огнепоклонници българските колобри явно са били някакви зурванисти или маги. Това е така, тъй като освен че вероятно почитаме Зурван по някакъв начин със сурвакарите, то имеме и писмени сведения, че българите са били от Вярата на Магите, а също така имаме и сведение в което се казва че богомилите, чието учение повтаря зурванитски митологии, се наричали маги.

Дуло и българите може да са били слънце- и огне-поклонници, но и същевременно и тантристи, а не християни или тенгристи. Тантрата или по ирански Бон "основа, база" има същите шамански ритуали и танци с маскирани мечоносци като при нашите кукери, което име пък значи "песоглавци" на онези източни индоевропейски езици. Пиенето от чаша от череп също е ритуал и там. Титлата шаман също идва от онова учение където учителите се наричат самана.

Въпросът възниква от това че в Плиска след покръстването започва някакво преустройство във вътрешния град - срутени са сгради, има ново строителство в цитаделата, строи се църква, прави се площад, нови бани има, и т.н. Тоест строителна площадка е имало. Борис през това време дали е живял в палатка до строежа или си е живял вече в Преслав. Голямата базилика може и да е започната с идеята да е държавен център, но идеята може и да се е променила, и в крайна сметка да е станала просто църквата в манастира на Борис. Преслав е град вероятно още от времето на Муртаг, за което предположение си има определени причини, като езическите храмове и други.

Въпросът е какви са доказателствата че Плиска остава столица след покръстването?! Това, че в Плиска е построена голяма базилика, че са разрушени някои сгради и са построени църкви доказва ли че столицата е била там? Знаем, че Симеон строи Преслав и от там управлява, но знаем също че града има и по-ранен живот, тоест още по времето Борис е бил важен град. Ако Плиска е загубила столичния си статут още през 865 година, това може да обясни някои промени направени в града, които обичайно се свързват със приемането на християнството, а не със промяната на статута на града.

Виталиан, който води някакъв вид религиозен бунт или война нали му помагат българи и хуни, тъй че е възможно българите да са били запознати с различните видове християнство по онова време и да са били вземали страна някаква по някакви причини различни от финансовите.

Въпросът може би е в това дали е имало християни в Кавказ, Северното Черноморие и Малка Скития. Готите ариани със сигурност са били в Малка Скития и Мизия, а дали от тях са останали чак до 7 век не е сигурно. Българските владетели може да са били някакви ариани или нещо подобно. По надписите на Муртаг често текстовете започват не с традиционния кръст, а с кръст който наричат "ро-кръст". По Северното Черноморие в гръцките градове вероятно е имало християни, а в Кавказ аланите имат църкви, като и за тях се казва че само елита бил християни, а народа бил езичници. В Северен Кавказ има християнски църкви чиито основи представляват два вписани правоъгълника подобно на голямото "капище" или храм в Плиска, като външния правоъгълник е каменен зид-ограда.

Янош Хармата в книгата си за езика на сарматите казва, че "ролята на номадските народи кимерийци, скити и сармати, се очертава със все по-голяма яснота от гледна точка на еволюцията на славянската култура и етническаите и характеристики." Г.Вернадски определя ролята на сарматите като по-значима, във връзка с южните славяни, и според него славянските и сарматски племена, живеят заедно в предхристиянските времена в Южна Русия. Това донякъде се потвърждава от археологията и данните за Черняховската култура, където са открити двуобредни некрополи с трупополагане и трупоизгаряне. Р.Рашев заради тези причини и заради лекотата с която България въвежда книжовния си език изказва мнение че още преди Аспарух българите са били славяноезични. Та въпросът е дали има днес славяноезично племе което се е развило в историята изолирано без контакт със скити и сармати? Кандидати могат да са някои западни славяни, но и за тях може да се спори.

Разбира се че не цялото българско племе се е заселило на едно място в така наречената Варна до разселването си из цяла Мизия. Усвояването на нова територия е поетапен процес със постепенно заселване на колонисти и гарнизони в новите територии. Плиска не е била лагер в който е можело да се събере цялото българско племе, а е била основно резиденция със добра фортификация и защита.

Чавдар идва вероятно от турското çavdar "ръж". В североизточна България, а също така и в Турция има много селища или топоними звучащи като козлуд, като на турски това значело нещо като "орехово", доколкото в турския имаме коз "орех". От там и е дошло името Козлодуй, като наблизо там е и гр.Оряхово, който бил кръстен така заради старите орехови гори които съществували в миналото по ония земи. До гр.Нови пазар има едно село Зайчино ореше, което е буквален превод от турското Таушан козлуджа. В една книга за историята на Сливен са дадени повече от 30 стари названия на града, като Сливен е съвременното звучене на старо име, чието значение не знаем. Вероятността името на града да идва от името на реката или местността е доста голяма. Описанията на "така наречената Варна" не са свързани със описание на град или село, а с описание на местност. Патриарх Никифор казва “... А българите ... преминали Истър, към така наречената Варна, близо до Одесос, и до разположената по-нататък вътрешна земя и когато видели, че мястото е укрепено и осигурено отвсякъде, и от реката и от непреходимата местност, установили се тук...". Друго описание на Варните е "някакви гъсти гори и планини с пещери." или пък "някакви гъсталаци и възвишения". Никъде не пише че става на въпрос за крайбрежни земи или за град с пристанище. "така наречената Варна" най-вероятно е река Провадийска която по старите карти е наричана р.Варна, или е възможно Варна да е цялата област от Шумен до морето, тъй като там е пълно със възвишения и пещери - плата и скални манастири. Това е именно вътрешната земя. В случая споменаването на Одесос не е задължително да означава че Варна е много близо до Одесос, тъй като Одесос може да е бил просто главна координатна ос в разказа, която трябва да насочи читателя към местността или областта за който се отнася той. Одесос е бил главния град на Долна Мизия и Скития, тъй че може да е бил споменат по тази причина. Южния вал на Плиска се намира на 1,7 км северно от р.Варна/Провадийска река.

Споменатите 10 000 скити на Булгар, и 10 000 кутригури на Баян, и много други подобни количества от хора от по 1 тумен, явно са си разказваческа спекулация. И ал-Балхи споменава, че в Сувар и Булгар във Волжка България живеели по 10 000 души, но и това не отговаря на реалността, тъй като по площ Булгар е 4 пъти по-голям от Сувар.

В крайна сметка като извод можем да кажем, че въпреки че при българите има няколко титли използвани и при някои тюркски народи, по тях не може да се съди че българите са били тюрки. Ако титлите не са собствено български то явно българите са били в контакт със някое племе използващо тези титли. Българите явно не са били в достатъчно голям контакт нито с тюрките от тюркския хаганат, нито с познатите ни ирански народи от персийския кръг от Централна Азия. Най-логично е да се заключи че българите са били част от скитските и сарматски племена, за които знаем, че са имали и така наречените "Царски" племена, които със сигурност са имали някаква силна и стабилна военна йерархия с нужните титли. Нямаме писмени данни за титлите на северните индоевропейски племена от степите, но това не значи че те са ги нямали, както не значи че техните титли са се изгубили, без да останат наследство при други по късни народи носещи други имена.