makebulgar

Класирането на нациите по интелигентност е доста условно, доколкото се базира на проведени тестове за интелигентност на малка част от населението, а не чрез някакъв метод за проверка на всички. Тоест, класацията е на желаещите да направят тестове. Сред нежелаещите обаче може да има много по-интелигентни, но просто да не им се занимава да решават някакви тестове. Сред тях са бизнесмени, учени и всякакви други професионалисти, които си имат по-важни задачи от това да решават тестове. Те са обичайно с висше образование, доктори, професори, които през обучението си са преминали през стотици тестове и изпити, с което са доказали интелигентноста си. Класирането е условно и заради това доколко дадена нация иска да е напред в него. Ако някоя нация реши, че за нея е престижно да е напред в нея, може да създаде предпоставки повече от образованите и интелигентни хора да решат теста, а ниско образованите да са ограничени в достъпа до него. Обичайно обаче държавите не се интересуват, и съответно тестовете могат да ги решават всякакви хора, включително ниско интелигентните с претенции. От там и коефициента им пада.

Е явно за теб да си учен е да си сертифициран или да си част от академията. За мен учен е онзи, който работи по съответния за дисциплината научен метод, или работи по създаването на нови научни методи. Така сред сертифицираните и онези в академиите могат да се появят такива, които не следват научния метод или се отклоняват в други сфери, където нищо не занят, и тях също можем да ги наречем псевдоучени, въпреки сертификата им и академичната длъжност. Те обаче са изключения.

Ненаучно е да слагаш в един кюп историците и някакви които се "занимават с история" и след това да правиш някакви общи графики и статистики. Две различни неща са историците и другите, които наричаме любители на историята. Съответно за двете групи трябват две различни графики и статистики. Сред любителите на историята има такива, които с времето стават много начетени, но си остават любители до момента в който започват да работят с научния метод, тоест да работят научно. Тогава преминават от едната група в другата и вече са част от другата статистика. Така че любител си остава човека, колкото и начетен да е, ако не спазва научния метод и изисквания при защитаване на някакви хипотези и теории. Колкото и начетен да е този любител твърденията и хипотезите му ще са псевдонаука, ако не следва научния метод при създаването и рекламирането им. Съществува вероятност някоя от хипотезите му в крайна сметка да се окаже вярна, но тъй като не я е представил научно, тоест не е имал образованието или капацитета да работи научно, някой друг ще обере лаврите и той вече ще е учен.

Един от механизмите на псевдонауката.

Еми друго е нямало какво да помнят. Нямало е телевизор, нямало е кино, нямало е милионен град, нямало е наука и учене на неща различни от заобикалящия живот в селото. За 10-20 години ще изучиш и кътните зъби на комшиите си и няколкото стотин съселяни. Ще знаеш и всички овце по име, а също от скука може и да си... говориш с тях...

Нито един гений не твори инстинктивно, а създава шедьоврите или изобретенията си след години усилен труд, обучение и търсене на нестандартни подходи. Обучението за това да станеш гений започва още след раждането. Също така зависи и преди раждането майката как е отгледала детето 9 месеца. Пораженията върху плода, които могат да възникнат през тези 9 месеца могат да определят до някаква степен детето ще е интелигентно, психически устойчиво и здраво. Десет години да тренираш няма как да е едно и също като десет години да тренира Стоичков. Различни са ви родителите, различно сте отгледани първите 7 години, различни са ви приятелите, различно ви е основното и средното образование, различни са ви треньорите, различни са ви съотборниците и т.н. и т.н. На Стоичков първите 10 години тренировки във футбола са в училище, и не е ритал футбол само в часа по физическо, а е тренирал постоянно. И после спортно училище, футбол в казармата... Няма как да повториш този дългогодишен път и да искаш с десетина години тренировки по 2-3 часа 3-4 пъти седмично, между запоите в кръчмите, да станеш Стоичков.

Темата тук обаче не е дали необразованите притежават интелигентност, а е за това, че свръх образованите, които са супер интелигентни в своята област, в останалите области може и да създават ирационални теории и хипотези. Тоест имаме Дънинг-Крюгер ефект, който свръхинтелигентните не осъзнават че им се случва. Или има друг случай при който осъзнават, че са некомпетентни в другите области, но социума ги предлазполага да говорят в тях.

Сателити и самолети по инстинкт не се изстрелват и не летят. Философстването на философите е интересно само до момента в който трябва да преминеш от нематерялното в материалното. Лекари и хирурзи с основно образование няма. И при тест за интелигентност е по-голяма вероятността лекаря и хирурга да имат по-високо ниво от онези без образование.

Колкото и да си съобразителен няма как без образование да изстреляш сателит в космоса, да напишеш програма за компютъра или да станеш съдия.

И кучето бързо съобразява, за да оцелее, за да се нахрани, за да се пребори за водач на глутницата, за да свали някоя кучка, но това не е интелигентност, а животински инстинкти. Интелигентността са онези неща, които учиш като база данни и които можеш да използваш, за да не си животно.

Циганите тук не могат за завършат средно образование, а събратята им в Индия имат атомни централи, ядрено оръжие, пращат ракети в космоса, световни шампиони по шах са при мъжете и жените, диаспората им в САЩ е начело на някои от най-големите корпорации, а във Великобритания един стана премиер. Расата им каква е? Европейци, азиятци или чернокожи?

Еми има ги проучванията, но няма как да стане без четене на статии и книги. Примерно ето какво пишат в един от източниците в доклада - Personal Habits and Indoor Combustions: IARC Monographs on the Evaluation of Carcinogenic Risks to Humans Volume 100E. IARC. 2012 https://publications.iarc.fr/122 "Въпреки че алкохолните напитки могат да съдържат няколко потенциално канцерогенни съединения, този синтез се фокусира върху ролята на етанола и ацеталдехида в канцерогенезата, свързана с алкохолните напитки. 4.3.1 Свързани с етанола механизми на карциногенеза Ролята на метаболизма на етанола в инициирането на тумора се подразбира от асоциациите, наблюдавани между различни форми на рак и полиморфизми в гени, участващи в окисляването на етанол. Дали или до каква степен тези асоциации се обясняват с редокс промени, образуване на радикали, ефекти върху междинния метаболизъм и/или ефекти върху други проканцерогени не може да се установи от настоящите открития. (a) Оксидативен стрес Индуцираният от етанол CYP2E1 произвежда различни реактивни кислородни видове, които водят до образуването на продукти на липидна пероксидация като 4-хидрокси-ноненал и състоянието на оксидативен стрес. Хроничното възпаление на тъканите и повишеното съдържание на желязо влошават тези действия. Повишените реактивни кислородни видове и оксидативният стрес, които увреждат ДНК и засягат нейното възстановяване, се свързват с индуцирана от етанол карциногенеза в много органи, като гърдата, черния дроб и панкреаса. (b) Цироза Етанолът причинява хепатоцелуларно увреждане, което може да доведе до засилена фиброгенеза и накрая цироза. Чернодробната цироза е силно свързана с повишен риск от развитие на хепатоцелуларен карцином. Свързаният с етанол хепатоцелуларен карцином без предшестваща цироза е рядък, което показва, че патогенните събития, които водят до цироза, предхождат тези, които причиняват рак, или че структурните промени в черния дроб по време на цироза, заедно с други фактори, благоприятстват трансформацията на хепатоцитите. (c) Взаимодействие между алкохол и тютюнопушене В предишната монография на IARC (IARC, 2004a) с относително голям брой случаи и контроли беше отбелязано, че моделът на нарастващ риск от рак с увеличаване на консумацията на алкохол е силен. За рак на устната кухина последните доказателства идват от седем проучвания случай-контрола и едно кохортно проучване. Две кохортни и четиринадесет проучвания случай-контрола съобщават за съвместни ефекти от тютюнопушенето и пиенето на алкохол върху риска от рак на хранопровода. Работната група счита, че има убедителни доказателства за взаимодействието на тютюнопушенето и консумацията на алкохол върху честотата на рак на горния аерохраносмилателен тракт, както и по отношение на рак на специфични подмествания на този анатомичен регион. (d) Етанол и полови хормони Естрогените и андрогените са добре известни активатори на клетъчната пролиферация, което е свързано с повишен риск от канцерогенеза. Консумацията на алкохолни напитки при жените води до повишаване на нивата на естроген и андроген, за които се предполага, че допринасят за развитието на рак на гърдата. ADH-медиирано алкохолно окисление, което повишава чернодробното редокс състояние, което от своя страна инхибира катаболизма на половите стероиди, се предполага като механизъм за алкохолно медиирано повишаване на нивата на стероиди. (е) Метаболизъм на фолат и метилиране на ДНК Дефицитът на фолиева киселина се свързва с различни форми на рак, сред които ракът на дебелото черво е най-честият. Етанолът сам по себе си и основният нездравословен начин на живот, свързан с висока консумация на алкохолни напитки, причиняват дефицит на фолат. Няколко проучвания показват взаимодействия между употребата на алкохол и полиморфизма на гените, участващи в метаболизма на фолиевата киселина при определяне на риска от рак на дебелото черво и други видове рак. Не е известна степента, до която връзката между пиенето на алкохол, дефицита на фолат и рака може да се обясни с метаболизма на етанола. Други предполагаеми начини на действие на етанола, свързани с неговата канцерогенност, като промотиране на тумори, индуциране на образуването на полиненаситени мастни киселини, свръхпроизводство на митоген-активирани протеин кинази и ефекти върху витамин А (ретинол) или инсулиноподобни растежни фактори не са установени е строго установено от публикувани проучвания. 4.3.2 Ролята на ацеталдехида в индуцираната от алкохол канцерогенеза През последното десетилетие епидемиологичните доказателства за повишен риск от рак сред хетерозиготни носители на неактивния ензим ALDH станаха много по-силни, по-специално за рак на хранопровода: практически всички проучвания, проведени в популации от Източна Азия, които консумираните алкохолни напитки показват значително повишени шансове за носители на неактивни ALDH алел. В допълнение, няколко проучвания демонстрират връзки между полиморфизма на ADH1B и рак на горния аерохраносмилателен тракт, които се обясняват или с по-активен ADH, произвеждащ повече ацеталдехид, или с по-малко активен ADH, причиняващ продължително излагане на по-ниски нива на ацеталдехид, получен от етанол. Тези данни предполагат, че ацеталдехидът е ключовото съединение в развитието на рак на хранопровода и други ракови заболявания на горната част на храносмилателния тракт, свързани с консумацията на алкохолни напитки. Съображенията, които подкрепят това предложение, са: 1. съществува установена причинно-следствена връзка между консумацията на алкохолни напитки и раковите заболявания на хранопровода, устната кухина, фаринкса и ларинкса; 2. общоприето е, че етанолът в алкохолните напитки е основната съставка, която прави тези напитки канцерогенни; 3. в тялото етанолът се превръща от ADH и CYP2E1 в ацеталдехид, който се окислява от ALDH до ацетат; 4. образуването на ацеталдехид започва в устата, медиирано предимно от орални бактерии, и продължава по храносмилателния тракт; 5. основното производство на ацеталдехид се извършва в черния дроб и в червата. Въпреки това, най-високите нива на ацеталдехид след консумация на алкохолни напитки се откриват в слюнката на устната кухина, която е в близост до местата на целевите органи, за които е известно, че са податливи на рак, предизвикан от етанол. 6. горната част на храносмилателния тракт също е мястото, което е в първи контакт със съдържанието на ацеталдехид в алкохолните напитки, за които от своя страна е известно, че повишават нивата на ацеталдехид в слюнката; 7. ацеталдехидът е цитотоксично, генотоксично, мутагенно и кластогенно съединение. Той е канцерогенен при опитни животни; 8. след консумация на алкохолни напитки, носителите на неактивен алел на ензима ALDH2 показват натрупващи се нива на ацеталдехид в периферната кръв, пряка последица от техния ензимен дефицит, и показват повишени нива на N2EtdG и метилхидроксипропано-dG адукти в ДНК на лимфоцитите. Доказано е, че последните адукти се образуват от ацеталдехид; по време на репликация на ДНК тези адукти на метилхидроксипропано-dG причиняват мутации; 9. Консуматорите на алкохолни напитки имат по-висока честота на хромозомни аберации, обмен на сестрински хроматиди и образуване на микроядра в периферните лимфоцити, отколкото неконсуматорите. Тези ефекти може да се дължат на ацеталдехида, който е кластоген; 10. няколко от наблюденията, направени при индивиди с дефицит на ALDH2, са потвърдени при мишки с нокаут на ALDH2."

Нобеловата болест или нобелит е неформален термин за прегръщане на странни или научно необосновани идеи от някои носители на Нобелова награда, обикновено по-късно в живота. Твърди се, че ефектът произтича отчасти от тенденцията Нобеловите лауреати да се чувстват овластени от наградата да говорят по теми извън тяхната специфична област на експертиза въпреки че не е известно дали носителите на Нобелова награда са по-склонни към тази тенденция от други хора. Пол Нърс, съносител на Нобелова награда за физиология или медицина за 2001 г., предупреждава по-късните лауреати да "не вярват, че са експерти в почти всичко и могат да изразяват мнение по повечето въпроси с голяма увереност, прикривайки авторитета, който Нобеловата награда може да даде". Въпреки че остава неясно дали Нобеловите лауреати са статистически по-податливи на грешки в критичното мислене от други учени, феноменът представлява интерес, защото предоставя конструктивното доказателство, че да бъдеш авторитет в една област не те прави непременно човек авторитет в друга област и доколкото спечелването на Нобелова награда служи като прокси индикатор за научен блясък и висока обща интелигентност, такива характеристики не са несъвместими с ирационалността. Нобеловата болест също така показва, че за някои носители на награди всеобщото приветстване като правилно изглежда засилва пристрастието на отделния лауреат към потвърждение повече, отколкото скептицизма. https://en.m.wikipedia.org/wiki/Nobel_disease Съществува изненадващо дълъг списък с Нобелови лауреати, които са изразили псевдонаучни убеждения след спечелването на наградата, обикновено отдалечавайки се от своята област на компетентност. Сред тях са учени, изявени в своята област, които са развили интереси в областта на психичните изследвания, екстрасензорното възприятие и един победител, който е вярвал, че е бил посетен от говорещ, каращ мотоциклет, светещ зелен енот. В една от главите на книгата „Критичното мислене в психологията“ изследователите изброяват редица такива случаи. Докато някои от тях са развили прозаични и мрачни псевдонаучни убеждения, като например широко развенчаните убеждения на Джеймс Уотсън относно расата и интелигентността, мнозина са развили много по-„забавни“ версии на „Нобеловата болест“. Пиер Кюри например получава Нобелова награда за физика за откриването на радий и полоний, след което започва да участва в сеанси и да вярва, че изследването на паранормалното може да ни помогне да отговорим на въпросите за магнетизма. Сякаш Каспър не си е имал достатъчно работа, а сега трябва да управлява всички магнити. Джоузеф Томсън, който получава същата награда за откриването на електрона, развива подобен интерес към психичните явления и 34 години е член на Дружеството за психични изследвания. Междувременно Шарл Рише, който получава наградата за физиология или медицина през 1913 г., е човекът, отговорен за думата „ектоплазма“, която според него може да се отделя от медиуми по време на сеанси. В действителност всяка есенция, която се отделя, е просто трик от страна на медиумите. Един от медиумите, Хелън Дънкан, поглъщал линия от тензух и след това я изхвърлял при поискване, като понякога прикрепял към нея гумени ръкавици или портрети от списания, за да изглежда по-страшно. Надяваме се, че това е трик, който не би могъл да се размине с Нобелова награда за медицина. Понякога „болестта“ може да бъде вредна. Ричард Смоли, който през 1996 г. получи наградата по химия за откриването на трета форма на въглерода, продължи да се обявява против еволюцията, а други се застъпваха в полза на евгениката, лоботомията и вредните практики и идеи около аутизма. След това е д-р Кари Мълис, който през 1993 г. печели част от Нобеловата награда за химия. След спечелването на наградата той изрази скептицизъм по отношение на климатичните промени и ролята на ХИВ за СПИН, както и вяра в силно опроверганата идея за астрологията. Освен това той твърди, че е видял светещ енот, който му е говорил. „Една нощ през 1985 г., около полунощ, в хижата ми в гората на Северна Калифорния срещнах светещ зелен енот, който караше неоновооранжев мотоциклет. Енотът продължи да се превръща в пеещ делфин в полунощ“, казва Мълис. И така, защо толкова много нобелови лауреати се оказват с такива псевдонаучни убеждения? Според един от лауреатите, Пол Нърс, това може да се дължи отчасти на външния натиск от страна на медиите и други групи, които подтикват лауреатите да излязат извън сферата на своята компетентност. „В очите на много хора изведнъж бях станал водещ световен експерт по почти всичко. Това беше доста шокиращо. Не че съм прекалено скромен човек и знам нещо за биологията и науката като цяло, но експерт по всичко със сигурност не съм“, обяснява Нърс в статия за Independent, в която съветва други лауреати да не поемат по този път. „Ще бъдете затрупани с молби да коментирате широк кръг от въпроси, да подписвате писма и петиции и изобщо да давате името си за каузи, някои благородни, други не толкова. Но не се изкушавайте да се отклонявате твърде много от специализираните си познания или от науката като цяло“, допълва той. https://www.vesti.bg/lyubopitno/kakvo-e-nobelova-bolest-i-zashto-poraziava-tolkova-mnogo-nositeli-na-nagradi-6217754

По-горе има линк към Доклада на Главния хирург на САЩ за 2025 г. и там са дадени 67 статии и проучвания, на които се базира.

Същите положителни ефекти ще имаш и ако пиеш само вода, тоест не етанола в бирата, а водата в нея ти помага за газове, хълцане, киселини, присядане и други такива.

Разбира се, че научните проучвания за вредите от алкохола и въздействието му се правят с многофакторен анализ. Статистиките, тоест кохортните проучвания, се правят с изключване на изключения, с избор на изследваните хора и т.н., за което си има научна методология. За да се определи влиаянието на алкохола не се гледа само хората с какво мезят, а и пушат ли, ядат ли месо, ядат ли преработена храна, къде живеят и други подобни. Основната идея на доклада е, че и минималната консумация е вредна, при това с висок процент на риск. Не се набляга на разликите между минимална и средна консумация, нито се прави сравнителен анализ с рисковете от други фактори, тъй като те не са основна идея и цел на доклада.

Това са един куп логически заблуди, които на пръв поглед звучат правдоподобно. Да се вадят заключения за това колко е здравословен някои вид алкохол или пиенето на алкохол като цяло на база продължителността на живота в страните си е логическа заблуда, доколкото продължителността на живота не зависи само от това пиеш ли и какво пиеш. Има твърде мното други фактори като начина на хранене, физическото натоварване или претоварване, условията на околнана среда, условията на градската среда, и най-важния фактор - медицинското обслужване. По-богатите страни са с по-добро медицинско обслужване и по-добри лекарства, като по-богатите хора могат да се лекуват при по-добри лекари и хирурзи. Съответно и хората живеят по-дълго.

Подобно виждане е вярно само ако сравняваме човека с разни други животни. В човешкия род обаче генетичните заложби и физиологията са почти еднакви за всички. Има само малки изключения, при които някой ген е по-различен и съответно липсват ензими, хормони или нещо друго, което прави консумацията на някоя храна вредна. Това обаче са изключения. Затова и няма как да изчисляваме за всеки човек с какво да се храни и какво да пие, така че да е здрав. Хората ядат едни и същи храни и живеят по сходен начин, така че не може да се твърди, че всички хора са различни и че всички имат конкретни организми със съответните супер различни генетични заложби. Няма такова нещо. Хората са на първо време еднакви, а изключенията са по-малко. Идеята, че хората на някаква ширина са по-приспособени генетично да ядат някаква храна са доста спекулативни. Хората имат способността да се приспособяват и преминавайки от една на друга диета се променят. Като преминеш само на месо и сланина съответно микробиома в червата ти постепенно ще се промени, и това ще ти влияе. Ако минеш камо на веганска храна също микробиома ти ще е друг. Част от ескимосите към момента вече са минали на съвременна диета, примерно в Аляска, и съответно вече имат много от характерните за останалите американци болести, но те са не заради зеленчуците, хляба и плодовете, а заради захарта, алкохола, преяждането и други подобни. Именно това лично мнение и общоприета парадигма учените отхвърлят по-горе в статиите и доклада, цитирайки съответните научни проучвания. Всеки може да си вярва в полезността на алкохола за себе си или за някой друг според спецификата на организма си и според генетичните си заложби, но според науката тази вяра е ненаучна. И учените говорят, че дори минималната консумация, тоест 1 бира седмично, е вредна и повишава риска значително. Погрешно е и мнението и вярата, че можеш да се приспособиш към някоя отрова и тя да не ти вреди. Можеш да се приспособиш до определена степен така че да не са смъртоносни ефектите от отровата, но тя така или иначе ще ти вреди. Алкохола при всеки без значение дали пие от 10 години или пие от 1 ден води до същите токсични явления - опианение, махморлук и т.н. Пещия 10 години вероятно ще знае по-добре как да подлага с храна по-добре, за да не се напива бързо, и ще знае с какво да му мине махмурлука, но това не значи ще този опит ще го спаси от вредното въздействие от изпития алкохол.

Ето две графики от доклада.

Благодаря за линка. Винаги е добре да се прочетат и оригиналите на докладите и проучванията.

Именно тази парадигма са оборили учените, че чаша вино е полезна. Доказано е, вече, че дори половин чаша е вредна и повишава риска от рак. Производителите на алкохол постоянно ще правят реклама на продукта си и ще виждаме постоянно подобни клипове. Има и доста учени и лекари, които пият и им харесва да пият, така че и те ще се появяват в такива клипове като експерти, за да потвърждават някакви ползи от пиенето и че не било толкова вредно.

Главният хирург на САЩ: Няма безопасно ниво на консумация на алкохол Според доклад алкохолът е свързан с риска от редица видове рак 9 януари 2025 В препоръка на главния хирург на САЩ д-р Вивек Мърти се посочва, че няма безопасно ниво на консумация на алкохол. Според доклада, изготвен въз основа на преглед на наличната научна литература, алкохолът е свързан с риска от редица видове рак, особено рак на гърдата при жените, следван от ракови заболявания, засягащи храносмилателната система. В действителност само алкохолът е причина за близо 100 000 случая на рак и 20 000 смъртни случая от рак годишно в САЩ, се посочва в прегледа. „Тази съвкупност от научни доказателства показва причинно-следствена връзка между употребата на алкохол и повишения риск от поне седем различни вида рак, включително на гърдата (при жените), на дебелото черво, на хранопровода, на черния дроб, на устата (устната кухина), на гърлото (фаринкса) и на гласните кухини (ларинкса)“, се посочва в консултацията. „Колкото повече алкохол се консумира, толкова по-голям е рискът от рак. За някои видове рак, като рак на гърдата, устата и гърлото, доказателствата показват, че този риск може да започне да се увеличава около едно или по-малко питиета на ден.“ Здравните съвети относно консумацията на алкохол могат да бъдат донякъде противоречиви, като данните сочат, че умерената консумация на алкохол може действително да е полезна за някои аспекти на здравето, а проучванията подчертават вредата за други. Връзката между алкохола и раковите заболявания е известна и установена, но обикновено се свързва с употребата на големи количества алкохол, като в препоръките за хранене на САЩ са определени „здравословни“ граници от едно до две питиета на ден за мъжете и едно или по-малко за жените. В новата препоръка се казва, че дори това е твърде много. Приблизително 17% от 20 000-те смъртни случая от рак, свързани с употребата на алкохол, годишно попадат в препоръчителните граници на консумация. „През 2019 г. приблизително 96 730 случая на рак са свързани с консумацията на алкохол, включително 42 400 при мъжете и 54 330 при жените. В световен мащаб през 2020 г. 741 300 случая на рак са свързани с консумацията на алкохол; 185 100 от тези случаи са свързани с консумацията на приблизително две напитки дневно или по-малко“, се посочва в консултацията. Съществуват предимно четири механизма, чрез които алкохолът може да увеличи риска от рак; чрез увеличаване на оксидативния стрес, който уврежда ДНК и протеините; чрез промяна на нивата на хормоните, което значително увеличава риска от рак на гърдата; чрез увеличаване на скоростта, с която тялото ви абсорбира канцерогените; и чрез разграждане до токсично съединение, наречено ацеталдехид, което също уврежда ДНК. „Най-голямата тежест на свързаните с алкохола ракови заболявания в САЩ е свързана с рака на гърдата при жените - приблизително 44 180 случая през 2019 г., което представлява 16,4% от приблизително 270 000 от общия брой случаи на рак на гърдата при жените“, се посочва в доклада. Целта на препоръката е да се повиши осведомеността за връзката между рака и консумацията на алкохол, тъй като почти половината от пълнолетните американци не знаят, че тази връзка съществува. Всъщност алкохолът се счита за канцероген от група 1 от Международната агенция за изследване на рака към Световната здравна организация. Други членове на тази група са формалдехидът, йонизиращото лъчение, тютюнът, преработеното месо и азбестът. Тази година предстои да бъдат актуализирани Насоките за хранене на САЩ. Службата на главния хирург препоръчва също така да се актуализират предупредителните етикети на алкохола, за да се включи предупреждение за риска от рак, както и да се подобрят усилията за повсеместно обучение, така че хората да могат да правят избор, основан на най-съвременните научни доказателства. https://www.vesti.bg/sviat/ima-li-bezopasno-kolichestvo-alkohol-otgovor-ot-ekspert-6217667

Ще е глас в пустиня, тъй като темата не е толкова интересна. Мисля, че преди време им писах на страницата във фасебук, че символа не е точно български, но още си държат на него.

Сега като преглеждам из нета примерно за обичая ни Сурва виждам, че хората са възприели и идеята за това, че Сурва е Зурван и че песничката Сурва, Сурва, Нова година, всъщност е песничка към бог Зурван.

Надявам се само след още някоя друга година да не изтипосат татарската шевица-кръст като емблема на някоя наша държавна институция, че ще станем за смях. Извода е, че трябва да се внимава какво се пише и казва в нета, че след време може да се изтълкува и преиначи до неузнаваемост, и така да стане някаква традиция, която преди я е нямало.