Отиди на
Форум "Наука"

makebulgar

Потребител
  • Брой отговори

    9347
  • Регистрация

  • Последен вход

  • Days Won

    83

ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ makebulgar

  1. Значи Равене казваш, че Марцелин не е добър източник за хуните и аланите, при положение че е живял когато хуните са се появили в Европа!? Какви са ти доказателствата че не е виждал хуни?
  2. Всъщност не са руските преводи виновни, а още Йорданес ги описва хуните като зверове, но той явно преписва от по-ранни извори и вероятно от Марцелин, като всичко е доукрасено. Римляннино, тоя латински текст можеш ли да го преведеш? Аз латински не разбирам!
  3. Равене, твоето виждане на къде набивам е неадекватно. Ако за теб всеки рус античен человек е трак, то явно си далеч от реалността. Русокоси е имало и сред германските племена, и сред античните индо-иранци, сред скитите, и сред други. Иначе относно хуните, все още съм доста бос. Не съм чел специализирана руска литература относно хуните и може да се каже че не съм образуван в тая насока. Тоест не съм чел всички руски преразкази на написаното от хронистите за хуните, а сега като ми се налага отварям и прочитам самите хронисти какво са написали буквално. Така както видяхме излиза, че хуните според Марцелин не са били ниски кривокраки монголи, а са били "с големи и силни ръце, с набити вратове, с големи размери и кривокраки"! Тоест като прибавим и предходното описание че лицата им били нарязани или белязани, и обръснати (като евнуси), то картината на марцелиновите хуни излиза малко по различна от приетата. Те явно са изглеждали досущ като борци и мутри с характерните белези - яки ръце, як врат, бръсната глава и лице, белези, обичайно сплескан нос от някой двубой, и смачкани уши от борба. Марцелин по-късно като казва че аланите били същите като хуните освен относно леката броня, говори и за самите алани като хора че са същите като хуните! Различавали са се по начина на живот и по храната. Изворите трябва да се четат в оригинал, но за съжаление гръцкия и латинския са непознати за много хора.
  4. Че то аз такива диваци с чудовищен и страшен вид, гледащи страшно, виждам всеки ден по улиците, без да са монголоиди. Човека е написал ясно че лицата си обезобразявали с ножове за да са страшни. Едно време белезите са били показател за това че си воювал в много битки. Торне, тоя руски текст не е точното описание което прави марцелин. Марцелин казва, че хуните били яки, мускулести и огромни на ръст, с криви крака (деформация от ездата), и това ги правело да изглеждат като двукраки зверове. ".... they all have closely-knit and strong limbs, and plump necks; they are of great size, and bow-legged, so that you might fancy them two-legged beasts, or the stout figures which are hewn out in a rude manner with an axe on the posts at the end of bridges. "
  5. Именника е единственият български извор за ранното минало на България, тъй че е нормално да го разглеждаме. Още повече че сведението за остриганите глави може да е било свързано с религията на българите.
  6. Равене ето ти цитат от Марцелин, където казва че високите руси Алани във всяко отношение (освен при храната и начина на живот) са еднакви със Хуните: "Nearly all the Alani are men of great stature and beauty; their hair is somewhat yellow, their eyes are terribly fierce; the lightness of their armour renders them rapid in their movements; and they are in every respect equal to the Huns, only more civilized in their food and their manner of life."
  7. Перкунасе, освен записаните в хрониките владетели дали съществуват други незаписани владетели? И ако един владетел е споменат само и единствено в един извор означава ли че той не е съществувал? Трябва ли извора задължително да е гръцки или ромейски за да е достоверен? Относно Имен "кон" наистина в Именника пише имашегор и тъй като единия запис е с носовката "ен" след им-, учените предпочитан да го наричат имен, за да се предава по-близо до оригинала. Имен може и да не значи точно "кон", но значението на съставната дума именшегор е "кон" поради обяснените паралели между сведенията за владетелите по християнската система и отговарящите им съотвегствия в източния календар. Годината на Умор е Дилом и от гръцките извори знаем че е взел властта през 765 година. 765 година е годината на змията, а сред някой народи Джилан или други подобни означават "змия". Тоест въпреки че в Именника има преписвачески грешки, и въпреки че в него може да има и хронологически грешки наред с легендарните съчинения, в него има и много верни неща с паралели в другите хроники - имена на владетели, точни датировки съотвестващи с други календари и т.н. Неглижирането на Именника като недостоверен поради неразбиране на написаното в него, е недопустимо. Недопустимо е и някой знаещ да смята че щом той не разбира Именника, то никой друг не може да го разбира, разчита и тълкува. Титлата Имник очевидно е свързана с думата Имен(шегор), още повече че на изток има паралели на думи със същият звуков състав отнасящи се до конете. Всички тия фантасмагории се правят с цел да се изясни написаното в Именника, а не с цел да се доказва произхода на българите чрез календара и не-славянските термини. Календарът с много голяма вероятност е зает от българите, а не е тяхно творение записано на "прабългарски".
  8. Тоест хунския котел е бил по скоро степен котел, без значение кой е измислил първия котел с три дръжки.
  9. Боспорски монети били откривани на изток, а източни монети в северното черноморие. Тоест търговските контакти са били активни по северния път. Колко му е да си купи някой скитски цар "хунско" котле от изток! Амиан Марцелин описва аланите като красиви високи русокоси мужики, като казва че хуните били същите като тях, като единствено аланите имали по-добра храна. Има ли това описание нещо общо със описанието на сюнну?
  10. Равене, дай да ги видим тия хунски котли и хунски палаши! Само хуните в степите ли имат котли и палаши!?
  11. Значи според няколкото авторитетни мнения тук, нито една народна приказка (или песен) с митологични елементи, не може да се използва по никакъв начин за някакви заключения относно митологията на даден народ?!
  12. В Именника годината на Винех е именшегор, и е на 7 (или 6) години преди годината на Телец, която е сомор според Именника и 760 според другите извори. 760 година е година Плъх по източния календар и 6 години преди това е годината Кон. Така именшегор отговаря на годината на Коня. И понеже имаме при нас и титлата имник "коняр" хората са извели, че имен значи "кон".
  13. Равене, относно езикът на траките нещата са доста несигурни. Същото е и с езика на скитите. Тоест съвременната представа за тия езици която е създадена на база лингвистични реконструкции от лингвисти може да се окаже че не отговаря на истината и на това какви думи са използвали тия народи. Примерно отваряме тракийски речник от Дуриданов и гледаме как е реконструирал тракийската дума "дързост". Без да има никакви данни за такава дума при траките, а само от името на племето Darsioi, той тръгва да търси индоевропейски думи със сходно звучене подобно на името, и от там намира старопруската darsos, и няколко подобни от други ИЕ езици значещи "дързък, смел". Така Дуриданов вече пише че в тракийския речник имало дума дарсос значеща "дързък". Всичко това е направено на база едно име, за което не знаем тракийско ли е, гръцко наименование ли е, и дали има нещо общо с тая дума от другите ИЕ езици. На база подобни реконструирани думи привържениците на тракийската хипотеза виждат в траките българи! Тоест доста некоректни реконструкции на думи. Същата е работата със реконструкциите на скитските езици, които на база няколко имена от боспорските надписи и от други сведения се определят като ирански езици. Имената наистина може да са доказателство за езикът на даден народ, но това не винаги е вярно. Имената от боспорските надписи спокойно могат да са наследство от други племена различни от скитите, като например кимерийците, а също така може да са заети по религиозен или друг път. Трябва да се внимава със заключенията за реконструирани от лингвисти езици на античните неписмени народи.
  14. Имеон може да мине за Конска планина, доколкото от Именника имаме имен "кон".
  15. А някаква по-конкретна критика към коментарът ми?
  16. Мироки, автохтонците нали се стремят да отричат това че Аспарух е дошъл през 680 година. Отричат се гръцките хроники които говорят за това. Но лесно се приема една карта от 12 век която се преписва че била от 4 век и на която пише Мизия тоест България.
  17. Трябва по комплексно да се разглеждат нещата. Не трябва да се забравя и пренебрегва това, че имената на българите от ПБЦ и Именника имат паралели в скитските боспорски надписи, но и не трябва да се преекспонират много доколкото са само едни имена. Не трябва да се забравя че скитите още през 5в.пр.хр. си вземали тракийски принцеси, а Боспорското царство в началото е известно с тракийската си династия.
  18. Костадине, историята не е черна или бяла, тоест нещата не могат да се делят единствено на дошлячество или автохтонство. Това си е лаишка представа отвсякъде. Дошлячеството си има своите необорими факти. Да се зачеркнат сведенията на гръцките хронисти които говорят за българи в Северен Кавказ, Кубан и Северното Черноморие е също толкова ненаучно като това да се приема че всички траки са били изчезнали от балканския полуостров. Да се заменя старата тюркска теория с автохтонната със неглижиране на хрониките е нелепо. Да не говорим, че има съществени разлики между археологията оставена от траките и от българите.
  19. Еми сложна е задачата, но не е невъзможна за решаване. Просто трябва да се прави пълен научен сравнителен анализ със възможно най-много сведения. Така например приказката за Тримата братя и златната ябълка трабва да я проучваме знаейки за персийската приказка за Симруг, която е почти същата, а също така трябва да знаем и за описаната от Херодот история за произхода на скитите, според която скитите казвали че са наследници на най-малкият от трима братя, който успял да вземе златното рало, златният хомот, златна чаша и златна секира. След това трябва да се прецени кога е пристигнала тая приказка при нас, със скити, перси, българи, славяни, траки или други. Същото е и с кукерите, мартениците, и други неща, за които могат да се дадат по няколко паралела освен на местна почва при траки и гърци, но и на изток при индо-иранците.
  20. Г-н Добрев, нещо по-умно не успяхте ли да измислите? Чел сте книгата или не? Явно не сте, но веднага я хвърляте в коша, щом на нея не са любимите ви имена. Щом го няма Златарски, Гюзелев и И.Добрев, значи направо в коша! Трябва да се измисли начин учени и професори да бъдат понижавани в чин ако говорят глупости и безпричинно злословят срещу други.
  21. Втори том на "Българска национална история" - Древните българи. Старата Велика България., вече е на пазара. Авторския колектив - Р.Рашев, Ж.Войников, Г.Атанасов, Г.Владимиров, Н.Хрисимов. Новаторски прочит на историята на Стара Велика България 10.01.2014 | автор: Проф. д-р Пламен Павлов За първи път на древните българи се отделя самостоятелен том в многотомното издание „Българска национална история“. През последните години в модерната наука все повече се утвърждава мнението, че в изграждането на древната, забележителната сама по себе си българска държавна традиция фундаменталната роля принадлежи не на славяните или на завареното население на Балканите от античната епоха (на първо място древните траки, обект на обстойно изложение в том І на „Българска национална история“), а преди всичко на древните българи. Тази основополагаща концепция е развита аргументирано още в първия том на „История на българите (От древността до края на ХVІ в.)” под редакцията на проф. Георги Бакалов (София, 2003) – издание, инициирано от Научния център за българска национална стратегия, своеобразното „ядро“ на възобновената по-късно Българска академия на науките и изкуствата /БАНИ/. В съществуващите опити за цялостно изложение на българската история на древните българи (т.нар. прабългари) винаги е отделяно подобаващо място, въпреки едни или други идеологически постановки, пристрастия и предубеждения. Това е правено и се прави най-често под формата на въвеждащи глави или дялове в съответните книги или томове, посветени на Първото българско царство (VІІ-ХІ в.) като цяло или пък на т.нар. езическа епоха от неговото развитие (VІІ-ІХ в.). Така е в класическите трудове на акад. К. Иречек, акад. В. Златарски, проф. П. Мутафчиев и други автори, вкл. в том ІІ на многотомната история на България (София, 1981), в посочения по-горе том І на осемтомната „История на българите“ и други издания от края на ХХ – началото на ХХІ в. Може отговорно да се заяви, че в настоящата нова по рода си история на българската нация на практика за първи път на древните българи, вкл.на създадените от тях държави в Източна Европа (прочутата „Стара Велика България“ на кан Кубрат, т.нар. Черна и Волжка България), се отделя самостоятелен том. И това съвсем не е преднамерен, самоцелен опит за изтъкване на древните българи за сметка на други етноси, участвали в българския етногенезис през Средните векове, нито на други народи и държави. Напротив, възприетият подход е следствие от обективния и в съществена степен новаторски прочит на познати, но и на малко известни, игнорирани или новооткрити исторически и археологически извори. Голяма част от тях за първи път са представени пред широката публика, при това на достъпен език и стил. Настоящият том е дело на колектив от автори, които в своите текстове се спират на най-значимите проблеми от етногенезиса, ранната история на древните българи, „Старата Велика България“ и наследилите я средновековни държави в Източна Европа. Независимо от едни или други различия предвид конкретни авторски виждания, които няма как да бъдат напълно избегнати, българският читател получава хомогенно, достатъчно мащабно и, не на последно място, модерно изложение върху тази изпъстрена със спорове, хипотези и дори спекулации, трудна проблематика – подробен, но и увлекателен „разказ“, съобразен с най-новите проучвания на наши и чужди изследователи. От друга страна, поместените тук текстове имат достатъчно ясно изразено собствено звучене, което ги прави, малко или много, самостоятелни студии или монографии на съответните автори, „вградени“ в общата тъкан на тома. По тази причина са неизбежни и някои повторения, особено на текстове от първостепенни исторически извори – основата, на която стъпват авторите при своите анализи и разсъждения по конкретни научни проблеми. В частите, написани от д-р Живко Войников, проф. Георги Атанасов, проф. Рашо Рашев, д-р Николай Хрисимов и д-р Георги Владимиров, са привлечени изключително много нови извороведски, езиковедски, археологически и исторически изследвания, част от които досега не са коментирани от българската наука. Ако пък по отношение на някои от тях това е правено, най-често е ставало инцидентно и във връзка с конкретни частнонаучни проблеми. В първия раздел на представения тук том ІІ на „Българска национална история“ д-р Ж. Войников, автор на няколко новаторски проучвания за древните българи, дава разгърната панорама както на известни, така и на малко познати или игнорирани исторически извори. Въведеният изобилен материал дава възможност за нови интерпретации на сложната проблематика, отнасяща се към етногенезиса, прародината, разселванията и етнокултурната характеристика на древните българи, на техните взаимоотношения с други древни народи и култури. Всичко това несъмнено ще предизвика интереса на читателите, като провокира и мотивира специалистите в различни области за по-нататъшни проучвания. Проф. Г. Атанасов дава една в значителна степен нова трактовка на изграждането, развитието и съдбата на „Старата Велика България“ и бележития неин владетел Кубрат. Новаторските моменти в представената от проф. Атанасов интерпретация на свой ред ще провокират наши и чужди специалисти за детайлно изследване и преоценка на събитията, личностите, територията, състава на населението, владетелските центрове и други проблеми, свързани с българската „степна империя“ в Северното Причерноморие. Видният български археолог проф. Р. Рашев, чиято трагична гибел през 2008 г. развълнува не само неговите колеги, но и цялата нация, представя мащабна картина на археологическите открития, свързани с Кубратова България. Поместеният тук авторски текст е по последната редакция на ръкописа на известната негова книга „Прабългарите през V-VІІ в.“, като с помощта на д-р Н. Хрисимов са извършени някои уточнения на обекти, географски данни и т.н. В частта, написана от Н. Хрисимов, тази „материя“ е доразвита с оглед на периода след гибелта на „Старата България“ в нейната основна територия. Направен е опит за „реставриране“ на практически непознатата история на т.нар. Черна България – от падането й под сюзеренитета на Хазарския каганат до началото на ХІ в. Време е да се осмисли историческата истина, че през Ранното средновековие заедно с българската държава на Балканите (Дунавска България) и онази на Волга е имало и трета българска държава в Северното Причерноморие – обстоятелство, което още веднъж ни убеждава в държавнотворческата енергия на българите. Третият раздел на този том на „Българска национална история“ е посветен на Волжка България и нейното място в историята и цивилизацията на Източна Европа. Негов автор е д-р Георги Владимиров, утвърден изследовател на тази проблематика, чиито книги получиха висока оценка у нас и в чужбина. В структурата на раздела са поместени и две сравнително малки, обособени авторски части, написани от акад. Емил Александров (един от радетелите за написването на настоящия том), и от мен, Пл. Павлов. Общата редакция и подборът на илюстрациите са дело на д-р Г. Владимиров, благодарение на когото читателят ще придобие много нова, синтезирана информация за забележителната цивилизация на Волжка България, за съдбата на нейните жители и техните наследници в епохата на „Златна Орда“ и Казанското ханство. За жалост, във времето, в което беше обмислян и създаван настоящия том, ни напуснаха нашите уважавани колеги и видни български учени проф. Рашо Рашев, акад. Емил Александров и проф. Георги Бакалов – един от инициаторите на тази многотомна поредица и неин отговорен редактор. Посвещавайки том ІІ на „Българска национална история“ на светлата им памет, оставаме с твърдата убеденост, че техният път на достойни учени ще бъде продължен от днешните и идните поколения изследователи на многовековната българска история. Читателят ще се убеди сам, че книгата, която вече държи в ръцете си, е далече от претенцията да даде отговор на широката гама от въпроси, свързани с произхода, прародината, етногенезиса и развитието на древните българи, на изградените от тях обединения и държави в Източна Европа през средновековната епоха. Естествено е том ІІ на „Българска национална история“ да породи различни реакции, да се надяваме добронамерени и обективни, да провокира нови идеи, научни предизвикателства и дискусии. Такова е и съкровеното желание и творческо кредо, което обединява неговите създатели, редактори и издатели. Проф. д-р Пламен Павлов, Дописен член на Българската академия на науките и изкуствата http://www.fakel.bg/index.php?t=3338
  22. Равене, я си припомни какво казва Апамейски на събора в Константинопол - "...Войната с България...", не говори за разнебитена орда. Има доказателства, да това че усвояването на ромейските земи е било планомерно, постепенно и целенасочено. Целта са били крепостите, а не полета за номадските стада. А това, че основната част на българите се събирала в Никулцел е тотална небивалица и глупост. Същата глупост като онази че в Плиска трябвало да се побере цялата орда. Равене един ден ще прогледнеш, но е рано.
  23. Добре че бяха гърчолята да запишат как губят битки само заради случайността и болките на императора. Що ли до тогава губят само срещу силни врагове, в големи битки, а баш срещу българите губят заради случайнотта и комарите по дунава. Равене профанизацията която налагаш без да мислиш и с буквално четене на гръцките писания не е много красива, и си личи от далеч. Като си решил да питаш за това що българите не тръгнали за цариград, а чакали 100 години, защо не питаш и гърчолята защо чак при Василий Втори успяват да си върнат земите! Що му пада главата на Никифор? И знаеш ли как се води битка, знаеш ли как се усвоява територия, шахмат играеш ли?
  24. По религиозни причини! Но е твърде сложно за разбиране.
  25. Не генетик, а манипулатор. Принципно трябва да се трият всякакви постове в които някой говори недоказани неща като това че гените на прабългарите били нещо различно от гените на съвременните българи, доколкото на прабългарите все още никой не е изследвал гените.

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...
×

Подкрепи форума!

Твоето дарение ще ни помогне да запазим и поддържаме това място за обмяна на знания и идеи. Благодарим ти!