makebulgar

Петре, дай да видим тангузо-манджурския корен на името Гостун. И след това ще потърсим някакъв корен в латинския, египетския, или някой друг език по избор. Що пък само в тоя тонгузо-манджурски да ровим? Защо корена на името да не е славянското Гост, персийската титла Кост, или латинскато Кост "ребро"?

Перкунасе, кажи нещо по същество, а не коментирай подробностите в мнението ми. Щото идеята е, че имена подобни или еднакви на българските съществуват. Щом съществуват тези имена, от научна (а не от нАучна), гледна точка трябва да разгледаме първо имената просто като имена, които могат да бъдат давани и приемани по различни линии, без да търсим смисъла и етимологиите им. Вече като следващ етап на проучването може да направим и едно проучване на произхода на тези имена, но то трябва да е вторично. Щото нали цитирахме по-горе че имената да заемани активно в миналото, както и днес. Като казах, че е без значение произхода на корена на имената Гостас и Гостун, исках да наблегна на това, че имената са преди всичко имена, като не исках да разводнявам с етимологическите варианти. Един от тези варианти (според един български автор-лингвист), свързва името с една персийска титла или нещо подобно звучаща като Кост.

Тоест проучването е ограничено принципно в рамката на теорията за прабългарите, която пък е ограничена единствено в рамките на далечна Азия с последваща миграция на запад и последователно иранизиране и славянизиране. Това е силно ограничен метод. Ако титлата не е документирана при българите в ранните периоди на държавата, защо да не допуснем че може да е заета по-късно, и съответно защо да не потърсим и в западните езици?

Петре, точно това имах в предвид, че когато силно си убеден в правотата си, трябва да спреш, да се огледаш, да проучиш още някои други варианти, да ги отхвърлиш ако трябва, и вероятно пак да се върнеш към по-логичните. В твоите варианти виждаме само тюрско-алтайски и ирански варианти. Само това ли са езиците в Евразия?

Римлянино, надявам се да не го направиш това с бана. "Геният е талант да се създава нещо, за което няма определени правила.", тъй че предполагам ми е позволено от научна гледна точка, от време на време да излизам от релсите, и от традиционните виждания. Това разбира се не е паранаука, а просто отклонение от правилата, и поглед отстрани. Защото ако човек е убеден на 100% в това че хипотезата му е вярна (примерно че Чигот е мечоносец или брадвоносец), може да пропусне други варианти, които да го доведат до истината.

чигать - "бросать, кидать", череповецк. (Герасим., ЖСт., 1893, вып. 3, 387). чик - "цель", попасть в чик "попасть в точку", мезенск., пинежск. (Подв.). Связано с чи́кать чигот - "высокопоставленный сановник", только др.-русск. чиготъ σπαθάριος (азбуковн.), сербск.-цслав. чиготъ – то же. Согласно Соболевскому (РФВ 74, 368), иноязычное. Едва ли связано с чеш. číhati "подстерегать, караулить", т. е. "ловец", вопреки Брюкнеру (KZ 48, 198). чкать - чкнуть "толкать, ударить, кольнуть, глотнуть, быстро бежать", олонецк. (Кулик.1). Связано чередованием гласных с чи́кать "ударять" (см.); Тоест Чиготът може да е бил някакъв удряч или хвърляч в цел. ))

Еми примерно на нашето Гостун отговаря името Гостас от надписите от Северното Черноморие. Корена на името явно е Гост, без значение какво значи. Окончанието -ун пък не трябва непременно да ни праща в далечна Азия сред алтайци и ираноезични, щото и при гръците окончанието е доста популярно, като примерно при ПосейдОН, ХармОН, ЛикОН, МетрОН, АгамемнОН...

Напротив, Рашев оборва това, че прабългарския е бил тюркски език. Просто и ясно казва, че титлите, календарните термини и няколко инвентарни термина, не могат да служат за възстановяване на някакъв говорим прабългарски език. Така от езиковия материал за прабългарския език по старите методи остават като доказателство единствено имената и старобългарския език. Предполагам, Бешевлиев е бил добър лингвист, но ми е интересно какви са аргументите му относно "алтайската граматика" на българските надписи на гръцки!? Днес, при положение че на балканите съществува Балканска езикаво група със определени граматични прилики, значи ли това че всички в тая група говорят на един и същ "балкански" език? Възможно ли е видяната от Бешевлиев алтайска граматика да е била използвана и от не алтайскоезични народи?

Освен Бешевлиев имената са изследвали и други учени. Примерно Ст.Чурешки, който намира преки паралели на имената от Именника (другите, а не само Аспарух) с имена от същите ония камъни от Боспорските градове. Ирник, Органа, Дуло, Гостун, и други, в съответни архаични варианти ги има сред боспорските имена. --- Равене, въпреки че излизаш от темата, отговори на предизвикателството да ни покажеш "доказаните прабългарски думи" и да ни покажеш доказателствата за тях! Ако оборя доказателствата, ще го приемеш ли? Рашев ги оборва тия доказателства!

Равене, към трите известни хунски думи които се извеждат през така наречените славянски езици, трябва да добавиш и сведението за това че хуните не са били различни на вид антропологично от гърците. Нали Приск разказва за един грък в двора на Атила дето го объркал за хун, щото носил хунски дрехи. Хуните не са били славяни/склави, но трябва да се обсъди варианта дали не са били славяноезични, което не е едно и също. Относно имената Йорданес пише че "племената взимат за своя употреба повече имена - така римляните взимат от македоните, гърците от римляните, сарматите от германските, готите - най-вече от тези на хуните". Тоест имената са били обменяни активно. Така речника на Абаев, който е изграден изключително върху имена, с голяма вероятност не показва същността на езиците на скитите. Защото явно сред елита на северното Черноморие са били популярни освен имената на скитите, но и още повече имената на тракийските и понтийски династии, които управляват Боспорското царство. Ако приемем, че по метода на Абаев от имената от каменните надписи от Боспорското царство можем да изведем скитския език като типичен ирански език, то не трябва да нарушаваме тоя метод и съответно трябва от прабългарските имена от Именника да изведем прабългарския език като същински ирански език (виж отново "Ирански елементи. ... " на Бешевлиев). Защо си губим времето с разни хуни, тюрки, чуваши, сюннунци и проч, при положение, че ползвайки метода на Абаев прабългарите можем директно да ги изведем като чисти ираноезични племена!? Метода на Абаев не е коректен, и не доказва какъв е бил езика на скитите и сарматите.

Това са новозаветни исторически мнения. Старите хронисти не говорят за никакви чехи, поляци или татари. Те говорят за склави и венети и анти че били нещо еднакво, но не казват дали освен тия три племена е имало и други говорещи на езици близки до склавски, венедски и антски. Приск мисля много ясно дава хунските думи и те не са тонгузо-манджурски, сюннунски или чувашки.

тоест от сувар е станало чуваш, но от сазан е станало шаран. Р ли става на З/Ш или З става на Р?

защо пък чувашите да са сувари?

Равене, докажи какъв е бил езикът на скитите и сарматите, и няма да се чудим много кой какъв е бил и на какъв език е говорел. За съжаление учените до сега не са успели да докажат много по въпроса. Ползват няколко имена от Северното Черноморие и няколко други податки и това е всичко. Не е достатъчно за определяне на това какви са били езиците им. Проблемът в това, че не виждаш логика в това някакви конници от изток да са глаголили слова подобни на днешните които използваме и подобни на старобългарските, не е проблем на логиката, а мисля е проблем на твоето мислене и предрасъдъците с които си се натоварил четейки много книги. Като прочетеш 100 пъти това че хората са написали че в степите може да има само тюрки, иранци и угри, и можеш да го приемеш това за вярно. Като прочетеш 100 пъти, че славяните били произлезли само от някаква археологическа култура някъде при Беларус, може и да го приемеш това за истина, и така за теб други славяноезични не може да има, елепа и степняци от степите яздещи на коне. И като прочетеш 100 пъти, че славяните били нискокултурни горски земеделци, може и да го повярваш, но напрактика сведенията на хронистите не са за всички говореши с думи като АЗ, ДОМА, ЖЕНА, АД, БАГА, БИВА, ВИР, ЧЕТРИ..., а са конкретно за племето склави (слави). И не говорим за това, че онези през 680 година са говорели на старобългарски/църковнославянски, защото старобългарският е по-ранен "славянски" допълнен със чисто църковни термини, преводни думи от гръцки, а също и гръцки думи и еврейски думи.

Защо пък славяните от текста да са славяноговорящите?

Как най-точно ще предадем на новобългарски този текст: " Словеньску же языку, якоже ркохом, живущю на Дунаи, придоша от скуфъ, рекше от козаръ, рекомии болгаре, и сѣдоша по Дунаеви, насѣлницѣ словеномъ бѣша. ..." ?

Там е работата, че и ИЕ език и праславянския се възстановяват само на база съществуващите днес езици. Не знаем обаче още колко много диалекти и други ИЕ езици, които са изчезнали и не са били записани, е имало. Тоест възстановката на ИЕ език и на праславянския са условни. Иначе за скитсктския и за сарматските езици като казваме че са изчезнали просто изказваме хипотеза. Недоказана хипотеза, доколкото не се знае каква е била същността им и речника им. Скитите и сарматите като имена наисина са изчезнали, но знаем че археологически не изчезват. А и генетически много от тях не са изчезнали, ако приемем че някой днешен носител на хаплогрупата R1a е техен наследник. Дали случайно днес не ги наричаме тия езици с друго име?!

Еми щом било безсмислено да търсим в речници, как да по друг начин да се действа за да открием смисъла на някоя дума? Прохесионалните лингвисти предполагам също отварят речници? Принципно за мен няма значение дали Чигот идва от джигит, бойна брадва или ножче, но все от някъде идва титлата. Чигот дали не се отнася към Чикия по същия начин по който се отнася Магот(ин) към Магия.

значи може да възстановяваме древния индоевропейски, можем да възстановяваме праславянски, а не може скитския да възстановим.

Перкунасе, не знам колко точно думи имаме в езика ни, но имам тука един речник с чуждите думи в българския език и по описанието в началото общо са към 11-12000 думи. Къде мога да прочета за "стотиците хиляди български думи", че да ги сравня с литовските? Четох едно мнение на един унгарец, че въпреки че в унгарския език урго-финските думи са малцинство от около 1200 думи, заобиколено от много чуждици, това малцинство от маджарски думи се използва в 85% от ежедневната реч, и това прави маджарския език ургофински! Като казвам стотици български думи с преки паралели в индоиранските езици, говоря за думи които са много по-близки при славянските и индо-иранските езици. Това са всички ония думи които са различни от английски, германски и латински думи и са накарали учените да разделят ИЕ еизици условно на две групи наречени Кентум и Сатем. Балто-славяните и индо-иранците сме от втората група, тъй че можем предполагам да търсим някаква историческа връзка в далечното минало. Ето някаква груба карта: Интересува ме доколко подобно на начина по който се възстановява ИЕпраезик на база всички ИЕ езици, можем да възстановим езика на ония скити дето са препускали из степите на коне и вероятно са говорели на нещо средно между славянски и ирански!

Перкунасе, тъй като това за арабицата се отнася за мен, трябва да отбележа отново, че приех забележката относно онова "саг", дето си мислех че е "пас". Но пак остава въпросът за стотиците български думи които имат преки паралели в авестийския и санскрита, които показват една по-голяма близост на славянските и индо-иранските езици сравнено с другите индоевропейски. И като си отговорим на тоя въпрос следващия е какъв е бил езикът на скитите и сарматите. За тях данните са толкова ограничени, че за тях се съди единствено по няколко имена от боспорското царство, които се определят като ирански. Но и имената на аспаруховия род според Именника са ирански.

Количеството на спама зависи от критериите на форума. Ако трябва спама да е 0% това значи всички лаици да бъдат изгонени и във форума да останат само доктори, доценти и по-висши кадри, а приемането във форума да става с конкурс и изпит. Разбира се че е полезно да се прочете староиранската граматика от всеки медиавист който се занимава с историята на ЦА и степите, но за да е съвършен учен в тая област трябва да знае и китайска, тюркска, арменска, индийска, арабска, еврейска и всякакви други граматики. Това обаче изисква време и ако го загуби само за изучаване на граматики може да пропусне други важни елементи с които може да проучи историята. Историографията, археологията и езикознанието не са единствените науки които могат да се използват. Нали това е идеята на форума, споделяне на мнения и знания, изказване на тези, оборването им и т.н. Относно титлата чигот, според мен не трябва да се изключва и варианта с думата чикия, доколкото можем само да предполагаме какъв е бил режима на разрешените оръжия за свободно носене при българите. Бойните мечове, саби и други оръжия може да са били забранени в мирно време, а при княза логично се е влизало без оръжие. Единствено на чигота може да му е било разрешено да носи някакъв нож за да пази княза.

И какво толкова интересно има в тия граматики на староирански и средноирански? Сравнителното-историческо езикознание забранява ли сравнението на думи от два езика и извеждането на някакви исторически хипотези на тяхна база? Сравнението примерно на славянските и индоиранските езици показва доста преки паралели, като извеждането на тази база на хипотеза за общ произход е оправдано. Генетиката доказва такъв общ произход, най-малкото по мъжка линия на по голяма част от популациите които днес се наричат славяни, иранци и Висши касти в С.Индия.

Как се разбира, че капището е превърнато в административна сграда?

"Тагчи мечоноша" пък явно трябва да четем като тагчи "мечоноша", доколкото тагчи сигурно значи "мечоносец". В персийски имаме teeghee "меч", а в пущунски teg̠ẖ "меч".