makebulgar

Аз похвалих, проучването, но добавих най-чуваемата за българското ухо дума, която използваме и днес. Въпросът е дали думата чикия(или чигия/чига "нож, меч") е съществувала в старобългарския или е заемка от турско време.

Петре, добре си ги наредил, но си пропуснал съществена дума. П.Добрев хубаво дава памирското čiko – нож, но при нас има чикия - ножче, също така и при пущуните c̱ẖāḳū - ножче. Последното било тюркска заемка, а в турския имаме çakı - ножче. Тоест ако Чигот има нещо общо с мечове, идва по-скоро от някаква ранна форма на чикия/чигия/.

Хипотезата за малобройността на прабългарите я приемаме като единият от възможните варианти, но съществуват и други възможности, които не са били отчитани по-рано защото официалната история е защитавала единствено хипотезата за малобройността.

Имам в предвид, че на нас ни е известно влиянието на старобългарския върху румънския и руския, като не оспорваме че там той е отишъл с българска литература и с православието занесени от българските попове избягали на север. Това не го оспорваме. Вероятно старобългарски думи са навлезли в руски и румънски и по други линии, но православието и българската книжнина са основен фактор. Ако приемем че всичко това се е случило по подобен начин и през 9 век при покръстването на българите и евентуалното налагане на чуждия на българите книжовен език, трябва да очакваме в българската книжнина и в говоримия език на простолюдието стабилен пласт от не-старобългарски прабългарски думи, както е с латинските в румънския и урго-финските в руския.

Така е, но мен лично ме интересува старобългарския език от преди 15 век и най-вече от преди 11 век, тоест старобългарския от ПБЦ.

Наложена е книжовната азбука глаголица, доколкото знам, а после е заменена с българската кирилица. Същата глаголица отива и в Хърватско и Моравия, но там не почват да пишат на старобългарскя книжовен език. Тоест с азбуката не се е разпространявал език. По късно от България на север се разпространява литература на старобългарски. В хърватско на хърватски език пишат през средновековието, или бъркам?!

Да, може и да е друга земеровка. През найлона най -малкото си личи че е земеровка с тая подвижна муцуна. Иначе пепелянката е малка, максимум една педя и със съскане се шмугна в дупката си. Наоколо по валовете на крепоста беше надупчено навсякъде с леговища.

Тука обаче много народ си мисли че преди 2000 години хората са нямали представа що е то род, народ и племе. Разбира се, че и тогава като днес е имало разграничение на на свой и чужд, и въпреки че може да са живеели наблизо, са се държали на дистанция от другия. Разделението е било на религиозна, стопанска, езикова основа. Една полиетничност и многоезичност трябва да се докаже, както трябва да се докаже и въвеждането на държавен език. Въвеждането на азбука няма нищо общо със въвеждането на нов език. Най-лесно е да приемем, че българите са били многобожници, с вяра в различни богове и със съответните различни погребални обреди. Термините полиетничност и многоезичност предполагат общество изградено от равни по брой групи от различни по етнос и език човешки маси, но трябва да се докаже че точно такъв е бил случая при българите. Приемането на малко на брой емигранти от други външни етноси и езици и асимилирането им в българската общност която е имала своя език и култура е нещо съвсем различно.

Не знам кога е създаден, но днешния им език е резултат от някакъв процес на смесване, в който процес значително участие има и старобългарския. Същото е станало и с румънския, който въпреки латинско-френската съвременна реформа си е запазил доста български думи от книжовният им старобългарски, но и много архаични латински/ромейски думи. При нас обаче науката претендира, че езикът на Аспарух е бил тотално заменен от наложения чужд книжовен език, което не отговаря на резултатите от налагането на същия език на север.

Значи съм късметлия, че случайно видях две такива земеровки, въпреки че не на открито, а под един найлон http://www.vbox7.com/play:84d57d8cb7 Леговището им е в крепостта Меркели до Карнобат, като шаваха под найлона на тази рампа Наоколо пък има много дупки на такива гадинки, които явно хапват земеровки:

А къде пише, че на Балканите са дошли само военни български части? Може и някоя друго българско семейство да се е преселило заедно със война който е отишъл на гурбет! Още повече, че при нас и при сарматите и жените са били войни. Тъй че копелета сигурно е имало, но и чисти булгарчета сигурно са се раждали.

И какви са данните за това че всички ранни българи от Балканите са отишли в Армения? Със жените и децата си ли са отишли?

Или друго нещо е по-вероятно - останали са тук и са се заселили. Може казвате славянските навлеци да се населят на територията на Империята, а българите които помагат на ромеите с армия да не могат да се заселят трайно. Йорданес описва и заселването на сармати, хуни, алани, садагири и скири в Мизия и Добруджа, но по късно никой май не говори за тях, щото явно са били приели християнството и са били смятани вече за ромеи.

Равене, върни се малко по-назад в мненията и виж пак картата на Птоломей. Кажи при положение, че на картата около Азовско море са отбелязани толкова много градове, означавали това, че те са с много малко население и че около тях не са живеели жители? И дали около Крим е имало само степняци, при положение, че топографията там и в и околностите не е точно степ, а си има всичко за добър живот, за земеделие, скотовъдство и за крепости по височините? А Амортол явно е чел някоя стара книга за да ги пише тия неща, така че и там явно има неточности. Амортол дали знае, че българи шетат из Европа доста преди 680 година през 5 и 6 век, и много от тях остават около Дунав. Помагат на Зенон, на Виталиан и участват в други събития от периода.

Да, но въпросът се отнася за книжовните им съвременни (от 20 век) езици, в които освен старобългарският се вижда и стабилния пласт от стария език. Каква е причината хипотетичния славянизиращ книжовен християнски език да е славянизирал тотално прабългарите и само частично власи(ромеи) и руси?

Въпросът на темата е дали може да се направи езиково сравнение на начините на налагане на старобългарския в България, Влашко и Русия, и съответно от това сравнение да се направи извод за същността на езика на аспаруховите българи! Знаем, че във Влашко и Русия старобългарският език е въведен служебно с християнството или като част от българското административно влияние, но и във Влашко и в Русия в езиците им остава солиден пласт латинска и съответно староруска лексика. По същата логика, ако следваме старата теория, че старобългарския език е наложен служебно върху така наречените прабългари при християнизацията, трябва да очакваме солиден остатък и от този хипотетичен изчезнал прабългарски език. Този остатък следва да е достатъчно забележим, подобно на латинския и староруския в езиците на власите и руснаците. Дали може да се докаже научно наличието на такъв достатъчно забележим и солиден неславянски пласт в старобългарския език, и дали няколкото думи с алтайски или персийски произход могат да се отчетат като такъв солиден пласт? Ако няма такъв забележим не-славянски пласт, трябва ли да заключим че прабългарите са били много малко, или трябва да заключим, че са били славяноезични?

Знае ли някой археологически дали чувашите имат нещо общо със савири или саняби?

Равене, като говориш за тучни ливади и безбрежната степ която не може да изхрани 100 овце и 10 коня, знаеш ли какво пише в архивите за добитъка с който българите влизат в 20 век!? По спомен мога да ти кажа, че една проста и малка селска планинска община е имала десетки хиляди глави добитък. Прави си сметките по-реални. Номадите в степите не мигрират заради това че на север няма условия за отглеждане на много добитък, а защото са подвижни, и им е по-лесно да мръднат на юг на по-топло. На север трябва да събират сено и фураж, но тъй като са били мързеливи и необразовани са бягали на юг.

Черни петре, твоята логика за трислойната прабългарска етногенеза (теорията на Ж.Войников) е изградена на езикова основа със слаба хипотетична подкрепа от страна на археологията (трупоизгарянията при българите може да са освен савирски, също нака хионитски, слявянски, тракийсски...). Според теорията ти обаче всеки езиков пласт от езика на прабългарите е плод на етническа инфилтрация и смесване на народи. Напълно изключваш ми се струва чисто културните езикови заемки които са възможни на база културен обмен на военна терминология, търговски отношения, календар, и т.н.

Исаве, кажи си мнението, възможно ли е да са съществували славяноезични номади (чергари) из степите? Не говорим дали са споменавани в хрониките, а дали чисто икономически и логически е възможно славяноезични да са имали друг бит, различен от документирания на склавите.

Яли са каквото си носят. Ако ти е проблем да осигуриш на една армия яденето, то на военните не им е проблем. Ако са скотовъди ще си карат стадо овце или пък всеки ще си вземе по един допълнителен кон, който ще носи припасите и в крайна сметка ще бъде изяден. Човек с раница може да си вземе доста храна за доста дни в поход, а човек на кон ще вземе много повече.

Мда, логично е, че му трябва спокойствие и мир на покойника. Тоест освен за да не се гази по покойника нишата затворена с нещо пази умрелия от земята при засипването. Един вид ковчег, но без да има ковчег.

Гробовете с ниша едва ли са направени със обезвреждаща цел. Те по-скоро са вариант на катакомбите, като целта на нишата е в рова спокойно да влезе човек без да гази по умрелия, и да прави разни струвания и молитви над него. В отделни ниши е поставяна и храна за задгробния живот. Тоест вероятно е имало някакви ритуали или посещения след погребването и преди затрупването на гроба. Катакомбите се правят именно с тази цел да може да се влиза вътре.

Има такива славяно-индо-ирански езикови изследвания, като общите думи са известни, но обикновенно всичко се поставя на индоевропейска основа. За езика на скити и сармати езиковедите не смеят да говорят много и не смеят да използват дедукция, за да не ги обвинят в профанщина. За езиковедите е достатъчно да определят тия езици като ирански, да кажат че само осетинския им е наследник, и така нямат сериозни проблеми над които да се мъчат. Иначе споменатите от мен думи си ги има в авестийския и санскрита с леки различия в гласните, като съответно в авестийския и санскрита има много думи които ги няма в старобългарския.

Равене, а сега си представи, че прабългарите са били вече усвоили част от Северна Добруджа и Молдова още преди Аспарух, а при Аспарух просто се мести центъра на по-сигурно. Без милионни преселения на овце. А постепенно за 20-30 години. Българите са фактор северно от Дунав век и повече преди 680 година, като отделни племена се заселват и в Мизия, където вече е пълно със сродни на тях племена - алани, садагири, сармати, хуни, ...