makebulgar

И какво се е случвало в езическите ни храмове? Няма ли пак да навлезем в областта на хипотезите и спекулациите ако се опитаме да отговорим на тоя въпрос? Ако са имали "образи" тоест идоли в тея храмове, логично е българите да ги нарекат кумирища, а не с неясното "капища". Имали тюрки или други алтайци наричащи храмовете си с думи носещи значението на "образище"?

Разбира се това са хипотези. Може да идва и от Копой, Копая, Капа, Купа...

Какви са етимологиите на "балван, огледало, ножница, ремък, образ..."? Балван е дума в персийски и санскрит доколкото си спомням. Капищата пък дали трябва да ги търсим в Кап или в едни свещенници от Индия наричани Капищала!? И ако религиозната терминология се предава по религиозна линия защо да я приемаме за доказателство за това какъв е бил езика на прабългарите? Все едно днес по думи като църква, олтар, храм, поп, клисар, да определяме какъв е езика на българите.

Скитската връзка е интересна, но не трябва да забравяме че и траките са почитали коня. Появата на оброчните плочки с хероса трябва да се свърже по скоро със завладяването на Балканите от ромеите. Ромеите има традицията да си правят разни плочки и надписи. Ако традицията беше скитска или сарматска подобни плочки с конници щяха да се откриват масово в степите, но това не е така. Това обаче не значи, че скитите и сарматите не са почитали коня. Просто са го почитали по друг начин. Има ли разлика между "конен бог" и "конник-бог"? Ако Аспандиат е просто обожествяван кон, то той се различава от конника-херой.

Равене, ти се чудиш и питаш какво е станало с българските войни и велможи и къде са погребани, но не искаш да излезеш от шаблоните. Това, че някой си учен казва че трупоизгарянията са славянски, трупополаганията със северна ориентация са български, а тия с коне са тюркутски, са си научни спекулации (хипотези, предположения) на база други мнения и желание за научно становище. Тези мнения са принципно ограничени от консервативността на учения археолог, за който съществуват обреди само ако за тях има археологически следи. Напрактика обаче ако пофантазираме можем да видим при българите и погребални обичаи с трупоизгаряне при които няма гробове, а прахта се разпръсква, или пък трупоизгаряния в лодки по реките. Ромейските некрополи са показателни за разнообразието на погребалните обичаи, което разнообразие се обуславя основно от икономически и религиозни причини, и по-малко от етнически традиции.

В зоната на първоначалното разселване на българите също така е най-голямата концентрация на оброчни плочки с тракийския херой-конник. В същата област е и Дионисополис, тоест тук има определен култ, който на други места из Балканите е бил по слаб.

Не е много ясно, че не са преси за вино. Не говорим за култ към Дионис при българите, както и не омаловажаваме какво представлява Плиска. Въпросът беше друг. И траките и по-късно Крум са обичали виното. Та въпросът е как са го произвеждали, каква им е била технологията и инструментариума!? Дали са го изстисквали в кошове и по някакви примитивни методи или са ползвали преси подобни на ромейските, преси които виждаме дори нарисувани на древногръцки вази и кани!? Най логично е тези основи за преси за вино да са били ползвани от траки, ромеи, гърци, и после да са наследени и усвоени от българите, както са наследени и усвоени много крепости, строителни практики, писането на гръцки и други неща.

Пресите са не винаги индорс. А пък българските капища имат само формална прилика с шарапташите. Във вътрешният канал-правоъгълник на шарапташите стои дървената решетка на пресата, а по външния канал изтича сока. Не пренебрегвайте името Шарап-Таш от османски "Камък за Вино"! Това, че имаме шарапташи на високи места не е проблем. Първо гроздето не е никакъв проблем да се качи с каруците до манастира и до избата където се е правело виното. Това е обичайна практика в европейските доминикански и бенедиктински манастири, които са на високи скали. Второ, освен да се пресира грозде в планината може да се прави и вино от къпини, малини, ябълки и други подобни. Най-важното е да се зададат правилните въпроси, а един от тях е: Как са си правили виното местните почитатели на Дионис? Какви уреди са ползвали? Чел съм му книжката. Добре се е насочил в някой отношения, но разбира се че не е прав за всичко и най-вече за шарапташите.

Маготине, не трябва да му се плашим много и трябва да ги ринем глупостите дето са ги писали в миналото. Шарапташите като олтари, наред с Тангра като български бог, тюркския език като език на прабългарите, номадството като култура на прабългарите, и ред други теории развивани в миналото трябва да отидат в коша, доколкото научно е доказано, че са нищожни.

Най-вероятно защото при българите е имало многобожие и всеки с приетата от него религия е бил погребван различно. Гробовете на канасубигитата и великите боили пък ще се появят някой ден най неочаквано. Ще се смени руслото на някоя река и ще изскочат отдолу. Шарапташите са основи за преси за грозде и други плодове. На персийски Шарап "вино", Таш "камък". Ето една римска преса за вино:

Аркаим е добро решение. Според книгата на Енох онези които са го научили на календарните познания са живели някъде около 50 паралел, където е и Аркаим.

Зитко, не отивай чак в централен Сибир където няма съзнателен живот заради кучия студ, а остани в Западен Сибир където има живот и хората там са оставили едни хубави градове като Акарим. Според учените хора около Алтай са живели едновременно и хомосапиенс, неандерталци и денисовия човек. От там денисовия заедно с хомосапиенси е отишъл към Нова Гвинея.

Значи какво излиза, че мохиканите по Канада са били чисти кроманьоно-арийци. Интересно.

Нали R1b и R1а са бледолики! Няма как бледолики да идват от Месопотамия. Бледоликите са се оформили на север където няма слънце.

Може да се окаже, че познаваш прабългарския доста добре, щом говориш български.

На 39 години е починала! А книгата й сигурно може да бъде издадена днес, въпросът е да се открие.

За България е по-скоро 0,3% популацията с изразена монголоидност. Разликите се виждат много ясно и при съпоставка на генетичните изследвания. При българите има 5 основни хаплогрупи при Y хромозомите, а при турците и при татарстанците има много хаплогрупи, като е висок (но не най-висок) процанта на основната хаплогрупа за монголи и китайци. Ще е интересно да видим генетичния профил на 10-20 души гагаузи.

Въпросът е че там където е имало асимилация на монголоиди от европеиди или на европеиди от монголоиди, монголоидността си остава видима при много от индивидите на популацията. Това се вижда и в Турция и в Татарстан. При нас не се вижда никъде монголоидност. Малкия процент монголоидни примеси за които говорят антрополозите когато говорят за кости от ПБЦ и при други сармати се отнася до наличието на малко по широки скули, а не до монголоидност каквато виждаме днес с очите си при татарстанците например. По-широките скули е много вероятно да са вътрешна разновидност сред индоевропейците, както има дългоглава разновидност и широкоглава разновидност.

Интересно е също и това че селджуки, тюркути и моголи ползват персийски или согдийски език в империите си като официален. Асимилацията на европеиди явно е била заради езиците. И е била постепенна.

Айде да се върнем малко на Дунав. Според Р.Рашев през целият V век в долнодунавските земи липсва всякаква археология от уседнало население. Намирали се тук там по някой "хунски" котел, а от черняховската култура не останала и следа. Рашев вижда като наследник на черняховци, освен изнеслите се на запад готи, но и паралели в киевската култура, на мястото на която век по-късно е пенковската култура. Тоест Рашев намеква че част от жителите на долния Дунав са се изнесли на север към Киев, и по късно стоят в основата на пенковската култура която руски учени и Рашев свързва с антите. В пенковската култура обаче имало следи и от пастири със специфична керамика и следи от юрти, като същата керамика по-късно се открива в определяните като славянски некрополи с трупоизгаряне в Дунавска България. Цялата тая археологическа фактология някак напомня на легендите в славянската и българска книжнина, в които се разказва историята на славяните които били тръгнали от Дунав към Волга. А после на обратно вече като българи.

Татуйровката може и да е Лъв. Виждал съм в ютюб един да си прави подобна скитска татуйровка на лъв на рамото, 100% копие на оригинал от мумия.

Равене, сещаш ли се за онзи надпис - естрогин купе ... тулши ....., алхаси купе.... холубрин .... и т.н. Нали се води инвентарен. Тоест въоръжението е било по крепостите на склад, а обикновенния човек когато не е в битка може да му е било забранено да носи лъкове, саби и други оръжия. Знаем, че е имало закон да не се яздят бойни коне, следователно може да е имало закон в мирно време да не се носят оръжия. Така в гробовете има само овце, коне и сърпове, а селищата са неукрепени, защото просто властта е контролирала въоръжението, а по границите е слагала валове. Това е една хипотеза нахвърляна набързо. Вероятно има много други възможности и варианти. Със сигурност обаче българите на Аспарух идвайки около Дунав през 7 век не са били шайка номади. Те носят доста неща от Крим и от византийската култура и градове там. Там е било силно развито земеделието, крепостите там са строени с техники които по-късно откриваме в Плиска и Дръстър. При това в Мизия и Добруджа срещат други българи, които са отдавна (още при Виталиан) в областта и са земеделци.

Равене, гледай какво казва Айше Феимова Рубева за Новопазарския некропол: "Анализът на погребалния обред от некропола до Нови пазар показва, че този паметник се свързва с находищата на сармато – аланската култура, а в Поволжието – с паметници на прабългарската култура от VІІ – VІІІ в. и следователно се отнася към първите векове на Първата българска държава." http://www.kaminata.net/viewtopic.php?f=133&t=21862 Въглените и варта в гробовете май са типични за аланите. А конете и други животни са слагали и траките в гробовете си.

И аз не виждам никакъв проблем в това, но трябва да докажем с факти, че наистина е възможно тия дето са погребвали по сарматски да са говорели на тюркски, чеченски или други кавказки езици! Видяхме че нито имената на българите, нито остатъците в старобългарския език, нито титлите, или думите от двата инвентарни надписа на не-гръцки доказват тюркоезичие. Чакаме други доказателства, а до тогава тюркоезичието на прабългарите остава висяща във въздуха недоказана хипотеза. Относно сарматската степна мода на погребенията, Равен, трябва да уточни дали тюркутското погребение с погребан цял кон, не е оставено от някой трак. Нали и траките погребват коне! Дали погребването на коне с умрелия е тюркутски патент, и дали са го използвали само номади? Траките номади ли са!?

Перкунасе, най-големите фантазьори са най-големите откриватели на тоя свят. Айнщайн е можел така да се концентрира във фантазиите си, че да пътува във време-пространството на космоса без дори кракът му да е стъпвал там. В днешно време учените малко по малко осъществяват фантазиите на фантазьорите от миналото - имаме вече персонални комуникатори, летим в небето и космоса и т.н. Сарматският език пък си е реално съществуващ. Според Херодот савроматите като дошли от изток говорели на развален скитски език. Херодот е познавал добре скитския език, като това ни става ясно от факта, че той слага граници на скитските земи и това къде се говори скитски език, и къде живеят народи които не говорят скитски. За Херодот името скити не е обобщаващо както в по-късни времена при византийците, а скитския език е бил езика на скитите, и скитите са говорели на скитски.