-
Брой отговори
9347 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
83
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ makebulgar
-
Г-н Добрев, презрителното ви принизяване на интелектуалните възможности на съвременните български историци-медиависти, в приложения от Вас файл, е показателно доколко ги познавате и дали вобще сте ги чел. Да наречете писалите в миналото учени с определението "истински" (в противовес на другите "неистински" съвременни слабоинтелектуални български историци), само защото за тях било несомнено и безспорно тюркоезичието на прабългарите, говори много за това че сте пристрастен и не обръщате (вероятно целенасочено) минимум внимание на аргументите на другите теории за произхода на българите. Щом за вас и за истинските ви учени от миналото хипотезата за тюркския произход на прабългарите не подлежи на съмнение и най-вече на обсъждане, то за нас не остава нищо друго освен да приемем че Вие и въпросните истински учени не сте учени в истинския смисъл на думата. За един истински учен всяка теза подлежи на научно обсъждане и съмнения. Дори доказаните теории (каквато не е тезата за тюркоезичието на прабългарите) подлежат на обсъждане и съмнения. От друга страна фактът, че професионалните Ви аргументи са насочени към оборване на един ентусиаст какъвто е П.Добрев, и се състоят в оборване на някои негови грешки, също говори много за слабоста Ви. Няколко османски думи които П.Добрев е определил като прабългарски вобще не срутват аргументацията на иранската или сарматска теория, които са стъпили не само на езикови, но и на археологически, антропологически и културни основи. Защо не се опитате да оборите аргументите на археолозите?
-
Равене, придържаш се към парадигма и хипотеза за хуните и българите и техния алтайски произход(език), но учените по света не се придържат към нея. Към нея се придържат някои учени в миналото, към нея се придържат някои енциклопедии, придържат се към нея и някои съвременни алтайскоезични учени, но при всички тях има или днешна пристрастност или пристрастност от едностранчиво разглеждане на фактите в миналото. Задачата на учените е да проучват и да критикуват плюсовете и недостатъците на старите теории, и именно поради тая причина днес имаме иранска или сарматска теория за произхода на българите. Причината за появата на тези теории не е болната фантазия на някои наш или чужд учен или лаик, а причината е проучването на плюсовете и минусите на старата тюркска и хунска теория, и най-вече обективно разглеждане на археологическите, историческите, антропологичните, езиковите и други факти. Това проучване доведе до нови изводи, според които няма данни за тюркоезичие при българите, а само следи от контакти с тюрки. Тези следи са някои титли, имена на военен инвентар, някоя друга алтайска дума в старобългарския език и това е всичко. Недостатъка на тюркската теория е и хронологията, която поставя българите в Европа доста по-рано от появата на тюрките и хуните. Археологията също не подкрепя тюркската теория. Тоест проблема на старата парадигма е че учените днес са открили достатъчно сериозни аргументи срещу нея, въпреки че има и хора които не ги приемат по някакви причини. Тъй, че Равене от научна гледна точка следва да допуснеш хипотетично и възможността прабългарите да са били "ираноезични" степняци със "славянска" лексика, и да разгледаш достатъчно задълбочено и внимателно аргументите на новата теория. Ако нямаш време за това, и ако смяташ, че аргументите на теорията се опират само на творчеството на П.Добрев, то значи явно си далеч от реалността и науката.
-
Равене значи отричаш славяно-иранските езикови паралели и етническото взаимодействие между тези племена?! И като иронизираш с каменните крепости носени из степите, правиш ли по-адекватна хуно-тюркската теза за тюркския елит претопен в славянското море? Проблемът е че смяташ тезите си за правилни, а търсенията на други хора из Азия за нелепости и глупости. Това, че си специалист по хунски и степни лъкове правили те експерт в историята и археологията, тоест следваш ли научна методология?
-
Най-добре произхода на българите от хуните, и на турците от хунобългарите ги разказва Тачо Танев. Историята била следната. Вълчицата от която тръгнал тюркския род била спасила хунобългарски княз, и съответно забременяла от него и родила тюрките. Ашина бил нейно дете и така тюрките произлизат от хуноблългарите, но хунобългарите не са старотурци, защото хунобългарите имали слънчев календар, а не лунен като изостаналите тюрки. Хуните пък били прекръстени на българи от Курт (Вълкът) Кубрат. Просто, ясно и логично. Окончателно-безапелационно и надежно-сигурно.
-
Ето няколко реда от Янош Хармата за бедността на някои сармати, които от недоимък почнали да си правят костени оръжия. "Тази гледна точка се подкрепя и от съображението, че това преселение, едва ли е било желано от язигите, тъй като те е трябвало да преминават през територия, която от юг граничи с добре укрепените римски владения, а от север – със земите на войствените и враждебни даки. След язигите се преселват и родствените роксолани, като комуникацията между двете сарматски племена се осъществява през много тесен коридор при Железни врата, който е можел да бъде за творен във всеки един момент от даките, както и става по времето на Децебал (86 – 106 г.). Поради тези обстоятелства язигите са принудени да мигрират на запад, и да загубят твърде важната за тях търговска комуникация с гръцките черноморски градове. Тези фактори се виждат от археологическото наследство на язигите. Първото нещо което прави впечатление е че язигските находки в Унгария, са доста по-бедни като инвентар, от аналогичните сарматски находки от Южна Русия. Вярно е, че сарматските погребения по-принцип са значително по-бедни от по-старите скитски могилни погребения, но язигските погребения в Унгария показват още по-голяма бедност, в сравнение със синхронните сарамтаски некрополи от Южна Русия. Рязко намалява броя на златните предмети, и предметите на въоръжението на обикновенния войн. За разлика от сарматските погребения от Южна Русия, тук липсват предмети на разкоша. ... В потвърждение на тази картина, Павзаний във ІІ в. от н.е., рисува една реалистична картина на бедността, в която са живели сарматски племена. Сарматите чувствали остър недостиг на желязо, тъй като не са имали желязна руда в земите си, а и вносът му бил крайно недостатъчен. Затова те се принудили да използват кост, за приготвя нето на острията на копията и стрелите си. Дори броните си започнали да изработват от костни пластини, изготвени от копита. Това интересно описание на Павзаний се отнася за р оксоланите. Ако в това състояние се намират сарматите обитаващи в близост до западналите гръцки градове, то би трябвало да очаквам е много по-печална картина при язигите които са откъснат и съвсем от контактите си с гърците. Първонач алното местоположение на язигите предполага че са били западния авангард на сарматския съюз. В Унгария, ако се съди по останките от тяхната материална култура, се вижда че са живели в голяма бедност. В Голямата Унгарска равнина те се препитават с номадско с котовъдство и примитивно селско стопанство. Този район също е беден на полезни изкопаеми и метали, което крайно затруднява изготвянето на традиционното сарматско въоръжение."
-
Тоест за хунските лъкове е достатъчно да кажем че са централно азиатски, без да уточняваме и да подвеждаме хората към сиен ну. А това дали сиен ну са ги създали вероятно е хипотеза. Ако първите открити композитни лъкове са от Тарим може да са тохарски или скитски. Втори век пр.Хр. пък е доста повратно и интересно време за ЦА, тъй че произхода на лъковете може да е всякакъв. Въпросът е доколко сарматите са претопени, или по скоро са преобразени или пренаименовани по името на някой вожд - Словен, Булгар, Хазар...
-
Равене, а дали не е възможно хунските лъкове да не са били собствено хунско изобретение, а да са били просто донесени от хуните? Един вид хуните да са си купили лъковете на някой пазар по пътя на коприната, или да са си наели майстор чужденец да им оборудва армията. Относно сарматите не е много сигурно дали са изчезнали след Атила. Йорданес изрично ги позиционира като племе някъде източно от Тимок, а хуните са описани как се заселват от Видин до Свищов и в Добруджа.
-
Еми не представлява ли търсенето на изначална етимология на имената точно това търсене на теле под вола? Доколкото в боспорските имена има Дулес (тоест Дул или Дуле), защо трябва да търсим етимологии и произход на името? Името съществува, следователно може да бъде използвано, без носителите му задължително да са сармати, иранци, кавказци и т.н. Прекаленото задълбаване в етимологиите до дъното и корена на думите е безсмислено. Рода Дуло не е бил нещо по-специално и велико от останалите български родове, а това че Ирник и Авитохол са били от Дуло може да е плод на легенди или на желанието на съставителя на Именника.
-
Маготине, нали не мислиш че пространствено-времевия континиум е довел или сътворил независимо тези имена и при ромеите и по-късно и при хуни и българи? Защо да търсим някакви невъзможни етимологии за имена като Атила, Дуло и Сабин през тюркски и всякакви други езици, при положение, че имената съществуват в римската империя и периферията й? Особено името Дуло, което го има на боспорските камъни и по "ромейска" керамика около Мадара. "...всеки знае и забелязва, че племената взимат за употреба повече имена - така римляните взаимстват от имената на македонците, гърците от римляните, сарматите от германските, готите - най-вече от тези на хуните".
-
Равене, Войников е стриктен и се придържа стриктно към наличието на масивен алтайско-тюркски компонент при българите, като определя трупоизгарянията от биритуалните ни некрополи като доказателство за наличието на алтайци сред българите. Тъй че принципно сте на едно мнение. Друг е въпроса че грешите. Кои са по-точно тюркските имена които знаем че са български от ПБЦ? В Именника разбрахме че няма тюркски имена. Омуртаг разбрахме че е Муртаг и че няма нищо общо (до доказване на противното) с тюркските планини наречени даг .
-
Еми казваш че всякакви щуротии за тохари и кушани нямат общо с темата за древните българи, но напрактика тохарите са част от придвижването на индоевропейците от Азия към Европа. Войников сега мисля че прави речник на тохарски и разни други думи намиращи се в българския. А пък и осетинците дигори някои хора ги свързват със тохарите. Самоназванието на юеджите нали звучало като Аси или нещо подобно близко до името на Осетите. Оправданието с индоевропейското езиково семейство не отхвърля исторически доказаното придвижване на индоевропейци от Азия към Европа. Как можем да определим примерно думата Аз от славяните ли е останала, или е донесена от ония дето са живели до авестийците в Азия, или пък е тракийската дума Ас?
-
Имената на хуните и българите са доста интересни. Имената от Именника се откриват в сарматските и скитски имена от Боспорското царство. При Курт може да се направи паралел с хуна Грод, с ромеина Гордий и с фригийския цар Гордиус. Атила го свързваме с името на ромейския род Атилиус и с името на пергамския цар Атал. Чичото на Атила носи името Руга/Ругила/Руа, и то може да се свърже с римското име на рода Руга.
-
Курт едва ли има нещо общо с вълци някакви. Ако има то името ще е някакво алтайско изключение сред масива от ирански имена. Но едва ли има връзка с тюркското курт"вълк". По скоро е свързано с името на един хунски владетел Грод, което пък може да е свързано с персийската дума Горд, която значи нещо много близко до нашата дума Горд. Откривателя на Именника бързо е направил паралел между Курт и Кубрат, тъй като един от гръцките записи и произношения на името Кубрат е Кouratos. Б/В преминава в У както е случая с Вокил - Укил.