makebulgar

Принципно обсъждахме думата dazdâ, а падежа на другата дума е от значение единствено за това как преводача ще преведе израза. Авестийското Дазда (дарове), както и нашето Даждия (дарове) са прако свързани с корена на думата записана от английския преводач - съзДАТел! ДАТА - даден, създаден, дай всичко (Авестййски) ДАТИ - давам, въздавам, възнаграждавам, раждам плод (Старобългарски) ДАТИ - давам (Сръбски) ДАТИ - подарявам (Хърватски) ДАДЕН, ДАДОХ, ДЕТЕ, ДЕЦА, ДА ДАМ, ДАВАНЕ, ДАВАМ, ДА ДАДА (Български) ДАДАН - давам (Фарси) ДАДАМ - аз давам (Фарси) ТАВАМ - дълг, задължение, отплата, глоба (Фарси, Пущу) АДИТИ - бедност, неможещ да даде (Санскрит) ДАД - да дадеш (Санскрит) ДАДА - даващ (Санскрит) ДАДАНАМ - подарък (Санскрит) ДАШ, ДИШ - да дам, давам (Санскрит) ДИТСА - желание да дадеш (Санскрит) ДАТТА - дава (Санскрит) ДЕЯ - дай, да се даде (Санскрит)

dazdâ manaho означава вероятно даряващ разум. не всеки англичанин е перфектен специалист по тия езици. не всеки английски превод е най-точен.

Ето я авестийската дума - dazdâ [dazda] n. gifts - http://www.avesta.org/avdict/avdict.htm Иначе това за турцизмите е трудно да се приеме, въпреки че вероятно е академично признато и установено. Реално даже тия турцизми не са точно турцизми ами са османизми или дори парсизми, доколкото османския не е точно турски или тюркски. Влиянието пък на хипотетичните "скитски" езици върху старобългарският не трябва да се пренебрегва вобще. В старобългарския има предостатъчно "ирански" остътъци които няма как да са дошли при нас от османския, а са си стари. Такава дума е и Дан/Данък, която във формата Денги в руския се приема за иранска заемка. В персийският има май подобна по звучене мерна еденица. За хипотетичните скитски езици и диалекти наистина имаме малко данни, но можем да допуснем че са имали лексика изключително близка до предполагаемите праславянски езици и до санскрита и индо-иранските езици. Ако разгледаме картата и позиционираме хипотетичната прародина на славянските езици и местоположението на индо-иранските езици виждаме точно между тях териториите на скитите. Дали наистина скитските езици са изчезнали или просто в 10 век почваме да ги наричаме словенски е въпросът който трябва да намери решение в най-скоро време според мен. Без да имам възможност да го докажа, за мен е напълно възможно старъбългарския падежен език да е бил само един от няколко близки по звучене скитски диалекти в ПБЦ. Старобългарският е избран за книжовен, но след това други диалекти са му повлияли, или пък той е бил използван в църквата, а сред народа е бил по-популярен друг източен вече аналитичен диалект. По същия начин днес книжовния ни език не представлява всички диалекти, а е търновският диалект. Днес той се налага по книжовен път доколкото образованието е масово, но в миналото е нямало масово образование и вероятно народните диалекти са били по-силни, и след падането на ВБЦ са надделели.

Перункасе, ще се радвам да коментираш паралела ДАЖД "дарове" (авестийски) - ДАЖДИЯ "дарове" (български). Дали има подобни перфектни паралели и с други ИЕ езици? Даждия обичайно се дава като стара форма значеща "данък", но се ползва в някои преводи и в смисъл на "дарове". Дан/Данък/Денги при това също е иранска дума, която съществува в старобългарския. Иначе относно окончанието за множествено число -ТА, безспорно всички тези неща за падежите в славянските езици са верни. Въпросът е, че след като са отпаднали падежите, тоест след като се е получила "фалшивата" форма за множествено число -ТА, то ние вече я имаме и тя вече съществува, пък била тя и фалшива. Ако хипотетично един ден се случи така че всички славянски езици загубят падежите и останат само фалшиви окончания, можем да ги приемем и за истински. Предполагам не само турцизми в българския език завършват на Е, тъй че опита да се обясни появата на "фалшивата" форма чрез турцизмите мисля че не е добър. Осетинското окончание за мн.ч. -тае вероятно е типично иранско, но не за всички ирански езици, а само за определен къръг от северноирански езици, определени като "скитски" в книгата на Хармата. То съществува в тия езици и това е безспорно. От тук насетне трябва да се изчисли как би повлиял един такъв скитски или по-точно сарматски език със такова окончание (пък било и появило се като "фалшиво"), върху друг близък скитски език в който падежната система съществува. Предполагам един такъв език който вече е аналитичен, ще повлияе активно върху сроден диалект или език и може да принуди падежите му да отпаднат. Връзките между българите от 7 век и средноиранските народи (согдди, хорезмици, алани и аси) от Централна Азия може да се приемат за хипотетични в езиково отношение, доколкото при паралелите между слаявнските и иранските езици често се ползва оправданието че били индоевропейски и затова си приличали, но връзките между тия народи са пределно ясни и не-хипотетични според археологията и погребалните обичаи. Гробни ями с ниши, изкуствена деформация на черепа, катакомби от определен тип, конски чучела и цели коне в гробовете и други обичаи са пренесени от ЦА и са практикувани в Кавказ и в ПБЦ, а това говори че носителите им много вероятно са споделяли и езиковите норми и лексика на онези ирански езици.

Някъде бях чел, че оброчните плочки с конник са изключително от римско време.

Ето какво е и мнението на Божидар Димитров относно "третия елемент" - http://bnt.bg/bg/productions/46/edition/28837/pamet_bylgarska_26_januari_2013 Според него третия елемент са готите, които са германски племена. Освен отишлите на запад готи и тук останали доста готи (Малките готи), които били бедни и били оставени от българите да си живеят около Плевен и Търново, и вероятно около Преслав. Според Божидар Северите били готи и живеели около Преслав и Аула на Муртаг. Съответно Муртаг си бил взел готка за жена и тя била кръстила сина си Маламер (а не МаламИр). Подобно типично готско име имал и Даргамер (а не погрешния славянски Драгомир от старите преводи) - пратеника на Крум при императора през 812г. Като вероятно готските накити изкопани в Аула може да са били някаква зестра или накити на гот погребан там. Тоест напрактика според Димитров готите са "втория елемент" в етногенеза на българите, а третия са склавите.

Всъщност дали има алхеологически следи от грозните-монголоидни хуни в Панония примерно или другаде из Европа?! Предполага се, че ще са останали милиони монголоидни черепи в гробове из централна Европа.

Всичко е така, с изключение на това че иранската теория е въведена като алтернатива с леки корекции. Тя не идва като алтернатива с която да се замени нещо политически неприемливо, а идва в следствие на археологията, в следствие на някои езикови остатъци в езика ни и диалектите приемани до сега за славянски, както и поради някои обичаи като ИДЧ, погребалния обичай, чумбаса, чашите от череп, характерни и за някой не-алтайскоезични европеидни народи от ЦА.

Йончев, реалните аргументи са това, че приказката пасва на събитията и не им противоречи.

ето какво пише в уикипедия за берберите-кабили от които е и Зинедин Зидан: "При кабилите са се съхранили редица доислямски земеделски култове и специфичен фолклор, характерен и за траките, фригите и други етноси от т.нар. древни морски народи." тоест характерната за берберите и за балканите хаплогрупа E1b1b може и с траките да е свързана по някакъв начин. принципно автохтонистите нея я приемат за тракийско наследство, но дали всичко това е вярно е друг въпрос.

И след като историците са се изказали, следва да разгледаме и мнението на генетиците, и ако се наложи да преразгледаме заключенията на историците. Според генетичните изследвания на българите, които са правени към момента, колкото и скромни да са те, се вижда близо 22% "местни" или "южни" гени, ако можем така да наречем хаплогрупата Е3б или E1b1b. Те се срещат доволно при гърци, албанци и северноафриканци, което предполага, че дошлите от север българи са комуникирали с южняците. Тъй че "третия елемент" е налице ако се погледне от друга гледна точка.

Историка (#33) е прав. Науката не си измисля факти, а псевдонауката го прави. Науката дори и да греши относно фактите, няма да се расърди, ако някой критикува методите й и въведе корекция или нови методи. Така действа науката - от хипотеза към хипотеза чрез нови открития. При псевдонауката фактите са твърди и неоспорими и който не вярва в тях нищо не разбира. Например Астрологията е псевдонаука въпреки че преди време е била възприемана за сериозна наука, и въпреки че от нея произлизат някой истински науки като Астрономията. Астрологията в днешно време съчинява, лъже, предсказва, и манипулира вярващия в нея, а "фактите" обикновенно трябва да се приемат без доказателства. Глишев пък (#4) добре е оформил нещата. Въпреки това интуитивната наука, както и проучването на някой научен въпрос без пълно професионално познаване на всички материали и методики по въпроса също може да даде много добър резултат. Айнщайн е казал, че е важно въображението, а не знанията, тоест със малко професионални знания и със добро въображение дори и един дилетант може да постигне резултат дори по-голям от резултатите на професионалисти знаещи всичко в своята област, но не използващи въображението си максимално. Тоест да си авангардист не винаги е лошо и ако има резултат непрофесионалните и новаторски методи са допустими. И при всичко това някои хора, в това число и аз, се отегчават страшно много от "белите лебеди" и затова преследват единствено черни. Така тези хора се научават да виждат специфичните за "черните лебеди", но не и за "белите лебеди" следи, и стават друг вид учени - Ловци на "черни лебеди"! Интереса към "черните лебеди", може да направи чудеса в науката.

Ромеи-нехристияни незнам дали има данни да е имало, но чисто теоретично не трябва да изключваме че е имало. Въпросът обаче беше друг, а именно че в епархиите на територията на ПБЦ не е имало национално делене и в църквите са ходели всякакви християни - латиноезични, гърци, склави, българи, готи и други.

И наименованието прабългари е предпоставено и Атом го асоциира напълно неоснователно със някакъв хипотетичен тюркоезичен народ. Славяните няма как да са разкарани при идването на българите, тъй като се появяват през 10 век в книжнината ни Българите като идват разкарват по границите си 7 сКлавински рода и някакво племе наречено Севери. А дали са се разбирали със тия племена на близки езици е друг въпрос. Епархийските списаци доказват съществуването на църковна организация в пределите на ПБЦ, но не указват какви са по народност християните от тия епархии. Много вероятно в епархиите са били и много християни-българи, християни-траки, християни-ромеи, християни-гърци, християни-склави, в това число и голяма част от владетелския род Дуло. Това обаче не означава че масовата народна религия на българите е била християнството. Религията е била друга, но както е и днес тя не е забранявала съществуването на други религии. Ромейските имена в ония времена са били доста популярни като освен българските пълководци Леон, Вардан, Янис, Григора, трябва да споменем и царя ни Сабин със име подобно на името на ромейския род Сабини, а защо да не споменем и Атила, със име еднакво с името на римския род Атилиус.

Дали е възможно да се установи някакъв принцип или закон за точна терминологична и хронологична научна употреба на термините и наименованията Славяни и Склави, и където е необходимо да се наложи употребата на термина Славяноезични в противовес на Славяни, доколкото наименованието Славяни се свързва почти винаги погрешно единствено със племената на Склавите! Много често учени, като например Р.Рашев, говорят за славяни през 6 или 7 век, за това че една или друга археологическа култура била славянска (и така се дефинира някаква славянска прародина някъде в земите на днешен Белапрус), но реално по този начин се ползва езиково наименование от 10 век за много по-ранни събития, като се обвързва език със култура или исторически сведения, без да има основания за това. Към момента наименованието Славяни се възприема двояко освен като наименованието на езикова група, но също и като наименование на племе или племена от рода на Склави, Анти, Венети. Въпросът е обаче дали само тези три племена са били славяноезични през ранното средновековие. Принципната схема за такова научно подреждане на терминологията може да е следната: 1. Словени/Славяни - термина е езиков и се появява 9-10 век в българската книжнина като паралелно наименование на българския език и други подобни езици, тоест термина не трябва да се използва за събития преди 9-10 век., и не трябва да се свързват с него конкретни археологически култури или племена с близко звучене на името. 2. Склави/Склаби - наименование на точно определени племена споменавани в старите гръцки и ромейски хроники от 6 до вероятно 9 век, което не носи езикови сведения. Тоест въпреки че вероятно по-късно тези племена се наречени славяни заради езика който са говорели, не трябва върху единствено върху тях да се налага термина славяни, тъй като на славянски езици вероятно са говорели и други племена освен Склавите. 3. Славяноезични - термин-допълнение, конкретизиращ предположение за езика на племена от времената преди 9 век и преди появата на езиковия термин Славяни. Термина е необходим доколкото термина Славяни не е научно коректно да се използва преди появата му през 9-10 век. Термина Славяноезични не конкретизира единствено Склави, Анти и Венети, а е по широк и обхваща и други племена във времената преди 9 век, за езиците на които нямаме писмени сведения. Едно такова структуриране на терминологията освен, че ще предпази научното говорене от принципна терминологична грешка, ще освободи и някои тежести в мисленето донесени от използването на термина Славяни относно времената преди появата на самият термин, тоест преди 9-10 век.

Формалности, но важни. Защото ако се уточняват тия формалности, някои теории се обесилват, а други могат да се развият. Ако се спазват точно хронологично терминологиите - склави и славяни, не може да се каже нещо от рода прабългари-славяни-траки, тъй като е много възможно втория термин (славяни) да включва първия (българи), доколкото някак си българите се покръстват и автоматично почват да говорят на чист славянски(старобългарски) език. Толкова перфектен преход от майчин на книжовен език май няма другаде по света. Власите които са ползвали старобългарския, са си запазили маса латински думи, но българите които теоритично са приели същия този книжовен език някакси са забравили прабългарските (тюркски) думи.

Искам да кажа, че интергацията на третия елемент е естествен процес протичащ от доста по-ранни времена. Гърците от колониите по черноморието се интегрират със скитите, скитите се интегрират с траки и тракийски царски родове. После славяни и българи интегрират стотици хиляди ромеи от империята, като ги отвличат и части от тях асимилират. После пък България става доста привлеканелна и някои народи и хора доброволно се присъединявали към нея.

Атоме, от триото прабългари-славяни-ромеи, най ме стряскат термините прабългари и славяни. Първия, е напълно измислен и подвежда читателя моментално към тюркобългари. Втория - славяни пък е езиков и е върнат назад хронологически със столетия и е наложен върху едно племе наричано склавини. В случая ползването на термините прабългари и славяни, подвежда към това че описваните народи са езиково несъвместими и различни. Иначе третия елемент траките, ромеите, елините и други са се вляли по желание или не. Ромеите правят колонии покрай пътищата си, и от империята тук идват и остават латиноезични. Гърците правят същото по морските маршрути.

Атом и Митак, мисля си че е много грешно като говорите толкова често за славяни от времената на "прабългарите". Ако наистина някъде са споменати славяни, а не сКлави, през 7 век примерно дайте да видим източника. Иначе ако няма такова сведение ползването на наименованието славяни подкопава принципно тия неща които ги обсъждате. Тоест първо трябва да се дадат отговори на следните въпроси: 1. Склавите ли са единствените славяноезични през 7 век и по-рано? 2. От склавите ли произлизат всички останали славяноезични? Машиналното приравняване на думата славяни (съвременната представа за славянската група и за славяните) към средновековното племе или народ склави май не е много точно и правилно според мен.

"Грозните" хуни които описват ромеите може и да са просто обезобразени. Представете си един закален от битките на миналото войн със нос сплескан от боксови и борчески игри, с лице нарязано по скитски обичай още като дете така че да не му расте брада, със изкуствена деформация на черепа, която ясно се вижда тъй като главата му е обръсната и с чембас, и ще разберете ужаса на европейците

Проблемите около Кормисош/Кормесий верятно са свързани с теорията и принципите на царското управление в ПБЦ. За нея знаем малко, но могат да се идвеждат предположения. Може да се предположи, че е имало съвладетелство, и кавхана (от друг род, а не от царския) е управлявал нещо в държавата на високо ниво, но не по-високо от нивото на канасубигито. Съответно при някакви неприятни случки свладетеля - кавхана е поемал реално управлението, но не и номинално. Управлението вероятно е било поемано от кавхана, а не от канартикина, тъй като се е изисквало управление от доказан специалист, а не от дете или обучаващ се. При това владетеля най-вероятно е получавал власта пожезнено, при което ако с него се случи нещо, но той не умре, но и не може да управлява страната добре, е имало нужда от заместител, но не наследника, а добър управител. При смърта на владетеля синът му е обявяван за нов пожезнен владетел. Ако се окаже че наследника е слаб в управлението, тоест управлението му е водело до загуби на бойното поле или до други загуби, боилския съвет е решавал да убие владетеля, като така принципа на пожизнения владетел не се е нарушавал. Примерно Тервел чупи крак и остава инвалид. Севар не може да го наследи тъй като е млад и управлението му ще доведе до крах. Кормисош поема властта, но в Именника не се споменава, тъй е само реален управител, но не и номинален, по право. Така Тервел е бил реален владетел 21 години, но е бил общо номинален владетел 28 години до смърта си. През годините на управлението на Кормесий той е бил приеман от ромеите за истинския владетел, но реално в Плиска е бил истинския - Тервел. Списвача на именника се чуди как да отбележи това събитие и прави грешка или записва Тервел със два периода - 21 и 28 години. Тервел умира, Севар е избран за пожизнен владетел, а Кормисош става негов кавхан. Севар обаче явно не е доказал годността си или е бил бездетен. Така или по естествен път или с помоща на боилският съвет Севар умрял. Боилския съвет е решил, че за държавата и за интересите им че ще е по-добре Кормисош, като реално управлявал няколко години, да поеме и номинално властта, и съответно царския род е сменен, което е означено като "Вихтун" Поп Йовчо записва най-видните владетели от периода така: 6. Аспарух 632 7. Тривелий 696 8. Кормесии 720 9. Телесии 744 10. Савин 760 Кормесий/Кормисош е споменат, но не и Севар, тъй като Поп Йовчо е чел гръцките книги, в които след Тервел за гърците единствен владетел е бил Кормисош и не са разбирали как така по мирен път Кормисош поема власта, слиза и после пак се качва. При Сабин/Савин имаме вероятно същата случка. Сабин, чието име е ромейско и е зет на Кормисош поема властта, но явно не е бил годен за да доведе до благополучие и война с ромеите, и боилите решават да го убият и да сложат по качествен. Той бяга и така поставя в патова ситуация българите. Пожизнения владетел е жив, но нито може да управлява качествено, нито може да бъде убит. Няколко години българските вождове убеждават императора да им предаде Сабин, или поне Сабин да се откаже от престола и да постави свой човек за заместник, както вероятно е било по закон. Сабин поставя Умор. Той е убит и редът е възстановен.

малка носовката се чете [ен] съответно не е ИМА, а е ИМЕН.

Ето и една самоинициятива до върха на африка

Еми сириус, слънцето дето го виждаме и днес е било същото и при древните, тъй че това общо "нещо" което го търсим е навън и се нарича природа.

Аспарух заварва вероятно 7 скловенски племена, а славяноезични вероятно са били всички българи, още по негово време. Иначе значителни маси ромей с вероятен тракийски произход стават българи след Крум, когато превзема земите на юг от Стара планина, където археолозите казват че градовете не са загинали от варварските нашествия. Северно от планината се предполага че не са останали трако-ромеи тъй като старите селища са разрушени и изоставени. Романоезичието на румънците не е случайно, и българите вероятно са правели масови подмяни на население - славяноезични или българи от север са отивали на юг по градовете и полетата, а ромеите са заточвани северно от Дунав.