makebulgar

Африка е Етиопия (според едни скандинавски хроники) В Африка е Скития (според същите хроники) Едната Африка била далеч на изток (според същите хроники) В Африка живеели арменците (отново от тия хроники) Етиопите идват от страната Куш (според Библията) Балкх е Куш (на арменски език) Българите преди били етиопи (според една българска хроника) Задачата е да се открие каква е връзката между Балкх и българите! И билили са те етиопци докато са живеели в източната Африка!

Аз няма да чета тази книга.

Не е важно как е умрял Крум. Интересно е къде е чашата от черепа на Никифор!

Това разширеното обяснение на Фасмер не го бях видял. Въпреки това са си доста близки думите. Едно време, както и сега някой храмове са били с доста ограничен достъп. В храмовете често има места където простолюдието не се допуска, а при някой религиозни ордени трябва да си посветен за да влезеш.

Сурва си е согдийското Зърва - Зурван. Вероятно е свързано с авестийското божество Саурва и с епитета Сарва даван на Сурия!

Въпросът ми е дали има някаква връзка между славянското ХРАМ и османо-персо-арабското ХАРЕМ. И ако има връзка кога е заета думата, когато българите са били в Персия, когато хазарите са приели юдаизма, или когато някое месопотамско племе (есегели, кутригури) се е вляло в българската държава. Според речника на Фасмер думата ХРАМ е заета в руския език (и във всички славянски езици) от църковнослъвянския, тоест от старобългарския език, като в изконно староруския език е била ХОРОМЬ. Също така според някой си Мехек славянската дума имала най-близък аналог в хетското КАРИММИ - "храм". От друга страна османското ХАРЕМ се извежда от, арабското ХАРАМ - "забранено място", "свещен", "неприкосновен", "светилище", а и от арабското ХАРИМ - "свещенно неприкосновенно място". При евреите имаме ХЕРЕМ - "забрана", "анатема".

Интересуват ме писанията на Шкорпил за археологическите му проучвания в североизточна България. Сега гледах и предаването "Час по България" за Шкорпил, и явно е доста мъчно да се намерят книгите му, щом и П.Павлов е взел книгите от библиотека! Инече тези сканирани от Гугъл варианти са с доста лошо качество. Половината страници са повредени.

Благодаря за линковете. Гледам обаче, че са само материали от 19в., а тия от 20в. сигурно ще е трудно да се намерят. Интересно ми е дали тия работи ги има в библиотеката на БАН и дали тя функционира като обикновенна библиотека, или за да имаш достъп трябва да си академик.

Въпросът ми е къде могат да бъдат намерени нещата написани от К.Шкорпил? И дали има нещо в електронен вид? В интернет намирам единствено това описание: К. Шкорпил ИБАД, III, 1912 -1913г., Археологически бележки от Странджа планина; ИБИ, VI, 1930 - 1931 г., Археологически бележки от Черноморското крайбрежие; ИБАД, IV, 1914 г., Бележки за старата българска столица Преслав; В защита на българската народна старина кн. 1, Варна, 1924 г.; Географски бележки за Черноморската област на Балканския полуостров, С., 1936 г.; К. Шкорпил - Изследвания в негова чест, С., 1961 г.; Списание на БИАД, С., 1927 г., Исторически бележки за град Варна; Бизантинославика, V, 1933 г., Материали към въпроса за "съдбата на прабългарите и северите" и към въпроса за "произхода на днешните българи"; Старини в Черноморската област, ч. I, С., 1925 г., Мегалитни паметници и могилища; Опис на старините в Черноморската област ч. II - Светилища и паметници с изображение на конници, С., 1927 г.; Опис на старините по течението на река Русенски Лом, С., 1914 г.; ИБАД, I, 1910 г., План на старата българска столица Велико Търново; Сб в чест на В. Златарски, С., 1925 г., Пограничен български окоп между р. Дунав и Черно море; БИБ, т.II, ч. II, 1929 г., Старобългарската съобщителна мрежа около Преслав и крепостите по нея; Сб в памет на проф. Петър Кинов, С., 1939 г., Укрепления на първата българска държава в Северна Добруджа край Дунава и черноморския бряг; Бизантинославика, III, 2, 1931 г., На едно място се споменава, че архива му е в БАН. В БАН ли трябва да отиде човек за да се прочете нещо от Шкорпил?

А нещо за календара да кажете? Щото хем темата е за календара, хем тия стари истории с номадските орди ги знаем. Номади валове не строят. И крепости не строят!

Еми такъв спомен ми е останал, че е гръцка. Някъде го бях срешнал и съответно думата Покрив ми стана безинтересна и не съм търсил ирански или други съответствия. Ще поровя и може да намеря къде съм я видял. Много вероятно е използвана от гърците в Северна Гърция дето българите са много.

Нашето Покрив и Покров някъде го бях срешнал като заемка от гръцкия език, но сега не се сещам къде го пишеше това. Дали я е имало тая дума с това или близко значение в старогръцкия незнам. Иначе въпросът ми беше основно за корена на думата Сакрален, а останалото бяха асоциации.

Еми Сакар може и да отпадне от питането. Останалите думи обаче от де са? Дали не са някакви германски заемки или са римски?

Какъв е произхоза на думите САКАР, СЪКРОВИЩЕ, СЪКРОВЕН, САКРАЛЕН? Открих на едно място думата САКРАМОНТИСИ, което е дадено преведено като СВЕЩЕНОПЛАНИНЦИ, вероятно от гръцки или латински. Тоест САКРА е преведено като СВЕЩЕН! При това в английския език имаме SACRED - СВЕЩЕН!

Отдавна си мисля, че някой през миналия век е правел много драсканици по стари камъни, и че реално голяма част от символите са изфабрикувани. Как ли може с точност да се датира издълбана черта в камък?

Хъмм! Нали уж на задната страна на розетата имаше знака IYI ?! Аз виждам че на тая снимка има само ІІІ !!!!

Алтай е планина и няма нищо общо с хората и етногенезиса! Алтай е планина също както Памир. Така, че в случая постоянното повтаряне алтай, алтай, алтай е вариант на петърдобревото памир, памир, памир. Точно заради факта, че около Алтай е имало народи с различни езици, от науката трябва да отпадне грешния термин - алтайскоезични! Иначе календара не е безспорно алтайскоезичен по ред причини, като една от основните причини са нетюркските термини от Именника, и по принцип календарът като цяло. Не съм иранист-фундаменталист, доколкото основно приемам че българите са били индо-иранци, туранци или арийци чийто език е бил близък до скитските-славянски езици.

Иранското ХУБ има преки индо-арийски паралели, като с оглед на хатем-сатем различията при индо-арийците думата е СУБ, ШУБ! sobha [ sobh-a ] m. [&root;subh] N.: a-ka, a. (i-kâ) splendid, beautiful; m. N.; -aná, a. splen did, handsome, beautiful, in or with (--&degree;); ex cellent, distinguished, by or in (--&degree;); pro pitious, auspicious; n. prosperity, fortune; good or moral action: â, f. beautiful woman (often in vc.). subha [ subh-a ] a. splendid, beautiful, hand some; pleasant, agreeable; useful (animals); serviceable, good (land, seed, etc.); able (artist); correct, true (law, etc.); auspicious, lucky (day, etc.); good, virtuous; pure (ac tion); m. N.; n. charm, grace (rare); wel fare, prosperity, good fortune, happiness (ord. mg.; sts. pl.); benefit, service (rare); good or virtuous action. śubha [śubha ]ʻ bright, auspicious ʼ Mn., ʻ good ʼ ŚvetUp., n. ʻ anything bright, welfare ʼ Kauś. [√śubh] subhava [subhava ʻ] of high birth ʼ VS., subhavas -- TS. [su -- 2, bhavá -- ] Pk. suhava -- ʻ fortunate ʼ; OG. sūhava ʻ beautiful ʼ. А окончанията -ав и -ава явно имат преки паралели в санскрит и пракрит! SUBHAVAS = ХУБАВЕЦ

А кой ли е превел това "хоупавый, хупавъ" като горд, опитен, ловък? Дали от самото начало думата не е означавала за съставителя на Симеоновия сборник - Хубав?

Още в началото явно възприе израза "детска фантазия" погрешно! Под "детска фантазия" имах в предвид онзи импулс за иновативност които притежават децата и най вече децата които учат - студентите! В световен мащаб студентите под ръководството на умни учители правят най-големите научни открития и изобретения. При това най-големите изобретатели и откриватели са най-плодотворни, в ранните си години, когато никoй не изисква нищо от тях.

Еми какво. Всички онези неща, които някои български специалисти по културология преписват с лека рака на траките, без да отчитат това, че те са се срещали на изток и при волжките българи. Такива неща са Сурва и кукерите, мартениците, ходенето по огън, кушиите, факлите оратници, бесенето на кучета, неравноделните ритми, шопските черни носии в персийски стил ...

В този филм на едно място даваха и някакви жътварки, които запяха някаква жътварска песен. Тази песен беше на чужд език, но мелодията беше същата като на българските жътварски песни! Между другото дадоха и типичните за ЦА вършеене с коне/магарета в кръг в харман и типичното за ЦА обръсване на главата.

С фолклора не се занимавай, защото точно там автохтонистите най-лесно могат да бъдат порязани.

Статията е добра по отношение на това, че на едно място е събрана много календарна и лингвистична информация, но заключенията в нея търпят критика. Примерно думата Самур, която срещаме в партския език. Коренът на тази дума може и да идва от монголски, но това не означава, че при българите тя е налична защото те са монголи, тонгусоманджури или алтайци. При българите тя вероятно е използвана подобно на патрите и други ЦА народи като популярна за времето си дума. По същия начин това, че ползваме цифрите 1,2,3,6 не ни прави автоматично араби.