makebulgar

от тази година ще има и сини картони, гонещи играчите от терена за 10 минути

Е засега няма стройна хипотеза, а само сондираме възможностите. Въпросът е, че доскоро теорията за прабългарския-тюркски език беше бетон, срещу който сериозните учени не смееха да гъкнат, тъй като научния консенсус беше също бетон зад нея и я защитаваше, както вие сега защитавате невъзможността за други хипотези и за друго състояние на езиковата картина в степите различно от парадигмата и научния консенсус. Днес обаче поне в България нещата са други и всъщност има доста доказателства срещу тюркската теория в подкрепа на сарматската. Особено по отношение на календарните термини, които преди се приемаха за изсконен прабългарски език, а сега съм 1000% убеден, че са заети и не са нещо, което може да се нарече прабългарски език. Тоест, керванът си върви и науката се развива, въпреки консервативните учени по света и у нас защитаващи старите теории. Рашев, когато написа, че съществува вероятността българите да са говорели старобългарския много по-рано от покръстването, още от времената северно от Черно Море, представляваше именно такова разчупване на общоприетата парадигма. И той предполагаше в тази насока без да има доказателства, само на косвени данни и умозаключения. И това не му пречеше да създаде хипотезата. Аз единствено съм малко по-смел за допусна, че българите възприемайки вероятно от антите някаква ранна форма праславянски, не са го направили на гола почва, а са го направили на база собствения си сарматски език, който е бил лексикално достатъчно сходен с този праславянски на антите. Речника със славянските думи, които можем да определим и като ирански е доста голям, така че при контакта си са намерили обща приказка, още повече, че тези общи думи са от разговорния битов език и вътреродовите и семейни отношения.

Щото скитите и праславяните са едни до други в географията, докато другите не са. Да не говорим, че и в генетиката са близки с онези славяно-скитски хаплогрупи R1a, които излизат от скитските и сарматски могили. Въпросния народ с език между скитския и праславянския с много голяма вероятност ще е с преобладаваща хаплогрупа R1a. Теоритично. При толкова много археологически култури в степите от античността, все ще намерим някоя, която да я пишем на тоя мистичен хипотетичен народ, който се е разбирал частично и с праславяните и със скитите, щото в речника му ги е имало общи думи като "аз, жена, дете и т.н.".

Ако славяните са били толкова езиково мощен народ, който да асимилира наред за по 40-50 години разни ираноезични скити и сармати, и разни тюрки, то какъв е проблема да асимилират и някакъв друг непознат за нас народ, който е говорил на някакъв междинен славяно-скитски език или на някакъв друг отделен индоевропейски език, който не сме класифицирали и изучили, тъй като е изчезнал и нямаме писмени следи от него!?

Еми няма как да установиш или отхвърлиш дали славяноезични са припкали из степите, тъй като гората там ти е много тъмна и няма как да проведеш емпирично проучване в нея. Докато не откриеш писмени сведения от степите и "славянските" гори ще е трудно да докажеш къде какъв пра език се е говорело в тях. Тюрките ги изключваме от европейските степи, тъй като европейските степи са прародина на индоевропейците и на праславяни и праскити, докато пратюрките са някъде в Манджурия.

Примера с Балканския езиков съюз е неточен, тъй като се формира в среда на народи с утвърдена писменост и книжнина. Писмеността и книгите консолидират езика и го отделят от другите, въпреки заемките и въпреки граматичните влияния. Съвсем друго е положението в безписмената среда на степите през античността и ранното средновековие, където смесването е естествен процес. Ако имаме писмени данни за смесването на народа подчинен на Кубер, трябва ли да отхвърляме подобно смесване при другите народи?

Хипотезите не са свързани с нуждата от доказателства, а с някаква теоритична основа на която са изградени. Доказателствата, на хипотезата я превръщат в научна теория. Тоест хипотезите могат да съществуват без да са доказани, до откриването на доказателства или до отхвърлянето им чрез други доказателства.

Задачата със езиците в степите и хипотетичното съществуване там на някакъв междинен език споделящ общи черти и лексика както със славянските, така и с иранските езици може да се разгледа по друг начин. Да допуснем, че балтите живееха на непознат далечен остров и за учените не съществуваха данни за балтийските езици, а имахме данни само за славянските и индо-иранските. След откриването на острова и изучаването на балтийските езици, те съответно щяха да бъдат поставени в новосъздадена езикова група, тъй като са специфични и въпреки, че имат обща лексика с славянските и индо-иранските се различават от тях. Същото според мен е възможно да се случи и с някои от езиците на степите, и в бъдеще за него да бъде дефинирана нова езикова индоевропейска група различна от балтийската, славянската и иранската.

Не е моя работа да доказвам съществуването на славяноезични през античността из степите, а единствено ми е достатъчно да се допусне съществуването им там. И да се приеме, че ако аз или друг не намери доказателства за тях, то това не означава, че не са съществували там, тъй като степите са на един хвърлей разстояние от хипотетичната прародина на праславяните, а не са в Австралия или в Китай. Ако в гората падне клон, но никой не може да докаже че е паднал, тъй като гората е голяма и тъмна, то клона паднал ли е? Ако някои изкаже хипотезата, че конкретен клон е възможно да паднал, тъй като клоните се случва да падат, то трябва ли да отхвърлим хипотезата само защото не може да даде доказателства за това?

Какви са тези лингвистични основания, според които е доказано, че в степите е невъзможно да са съществувала "славянска" лексика и езици?! Доколкото там няма писмени остатъци как ще разберем на какъв език са говорели там през античността? Топонимите съвсем не са сигурно доказателство, тъй като често се променят. При това ако очакваме славянска лексика и съответно топоними от рода на тази от 6 век значи нещо се заблуждаваме, тъй като говорим за по-ранни периоди. Не знаем какъв е бил праславянския през първи век или през 5 век преди н.е., тъй като нямаме остатъци от него от онези времена. Тюрките са много късен фактор спрямо сарматите и скитите. В Европа скитите и сарматите са доста преди 6-ти век. Контактите им със балтите, германите и някакви праславяни са съществували поне 1000 години преди 6-ти век. Тоест, достатъчно време, за да се получи смесване, както генетично, така и езиково.

Нямам някаква фикс идея да създавам нови революционни теории за славянските езици. Просто искам да намеря по-смислено и логично обасняние за изчезването на скитските и сарматсите езици, и за изчезването на прабългарския. В тази насока съществуващите теории за славянското море, което дави все що език се появи при това за има няма 50 години, или теориите за избиването на прабългарите, поради което езика им в новата държава се загубил, не звучат логично на фона на новите открития в генетиката. Иначе за някакъв вид креолски език можем за приемем влашкия, който преди реформте в Румъния, с които в него са вкарани много френски/латински думи, е с доста богата славянска лексика. За влашкия можем да допуснем, че се е ославянчил заради старобългарския от църквите, можем да допуснем, че е славянизиран заради това, че са били дълго под българска власт, но също така можем да допуснем, че славянската лексика е заради смесването на ромеи и склави, анти или българи. Подобно смесване както знаем се е случило в Панония и народа, който води Кубер на юг май е такъв, креолски смесен. Власите и генетично показват славянски компонент, така че са си креоли отвсякъде. Ако при власите е възможно такова смесване, защо да не е възможно между балти и скити?!

А не може ли праславянския да е креолски език някакъв. Смес между балтски и скитски. Защо другаде да е възможно смесване на два езика с получаване на трети, а тук в степите, където имаме всякакви данни за смесването на скити и балти, да не е възможно в резултат да се получи трети език.

Руските части напредват по всички участъци на фронта, а недостигът на артилерийски боеприпаси не само възпрепятства украинските атаки, но и създава сериозен проблем за отбраната. Украйна е под силен натиск. Руснаците са успели да завладеят две селища на югоизток от Купянск - Табаивка и Крохмалное - и напредват също на североизток. Край Авдеевка битката за надмощие до голяма степен е в застой, но Русия концентрира все повече сили в района, което вероятно означава, че предстоят засилени удари срещу украинските защитници на града, пише още германската обществено-правна медия ZDF. В същото време руските части напредват и към Бахмут. https://www.dw.com/bg/ukrajna-pod-natisk-rusnacite-napredvat-po-vsicki-linii/a-68173997

Сравнителното езикознание се ражда през 19 век благодарение на признанието, че когато се изследва родството на два езика, фокусът не трябва да бъде върху приликите (както правят алтернативните езикови компаратори), а върху системните различия. Приликата между две думи не е доказателство за родство между езиците, които ги използват, защото приликата може да се дължи на заемане (или дори съвпадение). Тъй като различните езици се различават фонетично (фонетично) и семантично (семантично) по различни начини, твърде много сходство показва заемане или съвпадение, а не родство. Системните различия обаче могат да се обяснят само с общия произход на изучаваната лексика. Признаци на псевдонаучно езиково сравнение Изброените по-долу характеристики могат да се използват за идентифициране на псевдонаучни лингвистични произведения. Колкото повече от тях, толкова по-голяма е вероятността от псевдонаука. Те не са в състояние да намерят редовни съответствия между езиците. Те не могат да предоставят граматически доказателства за родство: техните твърдения се основават единствено на лексика. Произволно разделяне на сравнявани форми: сравненията се отнасят само до части от думи, обикновено първата им сричка (например "коренна теория"), докато останалата част се игнорира. Пренебрегване на морфологията на думите: например, неинфлектираните стволови форми се сравняват с инфлектираните форми. Изключете заемането на думи. Те се основават на типологичното сходство на езиците и цитират морфологичните особености на езиците като доказателство за родство. Игнориране на известната езикова история: използване на думи в сегашната им форма, игнориране на документираната или реконструирана история на тези езици. Незачитане на установените резултати в полза на нови, спекулативни теории: например използването на заемки или изкуствено създадени думи (езикова иновация) в доказателство. Това е сравнение на географски много отдалечени езици, особено в контекст, който говори за изгубени цивилизации. Твърденията, че далечният езиков афинитет, който се стреми да бъде доказан, са очевидни и лесни за установяване. Въпреки това, далечните езикови афинитети – като например между английски и хинди, или между унгарски и фински – не са очевидни чрез повърхностно изследване, а могат да бъдат установени само чрез успешното прилагане на научния сравнителен метод. Тяхната работа не е публикувана в рецензирани лингвистични списания. Твърдение, че критиката на дадена теория се дължи на традиционализъм, идеологически фактори или вътрешна или международна конспирация от експертната лингвистична общност. --- Машинен превод от статията Alternatív nyelv-összehasonlítás – Wikipédia

Псевдонаучното езиково сравнение Псевдонаучното езиково сравнение е форма на псевдонаука, която има за цел да установи исторически асоциации между езиците чрез наивни постулации на прилики между тях. Докато сравнителното езикознание изучава и историческите взаимоотношения на езиците, езиковите сравнения се считат за псевдонаучни, когато не се основават на установените практики. Псевдонаучното езиково сравнение обикновено се извършва от хора с малка или никаква специализация в областта на сравнителното езикознание. Това е широко разпространен тип езикова псевдонаука. Най-често прилаганият метод при псевдонаучни сравнения на езици е да се търсят два или повече езика думи, които изглеждат сходни по своето звучене и значение. Докато такива прилики често изглеждат убедителни за обикновените хора, лингвистичните учени виждат този вид сравнение като ненадеждно по две основни причини. Първо, прилаганият метод не е добре дефиниран: критерият за сходство е субективен и по този начин не подлежи на проверка или фалшификация, което противоречи на принципите на научния метод. Второ, големият размер на речника на всички езици улеснява намирането на случайно сходни думи между езиците. Поради своята ненадеждност, методът за търсене на изолирани прилики се отхвърля от почти всички сравнителни лингвисти (въпреки това, вижте масово сравнение за спорен метод, който работи по сходство). Вместо да отбелязват изолирани прилики, сравнителните лингвисти използват техника, наречена сравнителен метод, за да търсят редовни (т.е. повтарящи се) съответствия между фонологията, граматиката и основния речник на езиците, за да тестват хипотезите за свързаност. Някои видове езици изглежда привличат много повече внимание в псевдонаучните сравнения, отколкото други. Те включват езици на древни цивилизации като египетски, етруски или шумерски; езикови изолати или близки до изолати като баски, японски и айну; и езици, които не са свързани с техните географски съседи като унгарския. Политически или религиозни последици В някои случаи езиците се свързват един с друг по политически или религиозни причини, въпреки липсата на подкрепа от приетите методи на науката или историческата лингвистика. Например, Никлас Валгрен твърди, че Херман Лундборг насърчава, че уралско-алтайското или туранското езиково семейство, което се стреми да свърже саамите с монголския език, е било използвано, за да оправдае шведския расизъм към народа саами в частност. (Съществуват и силни, макар и ареални не генетични, прилики между уралския и алтайския език, които осигуряват по-доброкачествена, но въпреки това неправилна основа за тази теория.) Някои вярващи в авраамическите религии са се опитвали да извлекат родните си езици от класическия иврит. Например, Хърбърт У. Армстронг (1892–1986), привърженик на британския израелизъм, твърди, че думата "британски" идва от иврит בְּרִית brit [bʁit] "завет" и אּישׁ ʾiš [iʃ] "човек" , като предполагаемо доказателство, че британският народ е "заветният народ" на Бога. Предмодерните изследователи на еврейската Библия, обсъждайки езика, говорен от Адам и Ева, често разчитали на вярата в буквалната истина на Битие и на точността на имената, преписани в нея. От друга страна, ренесансовите учени Йоханес Горопиус Беканус (1519–1572) и Симон Стевин (1548–1620) твърдят, че адамовият език е бил диалект на техния роден език, холандския. Теорията за слънчевия език, поставяща прототюркски език като прародител на всички човешки езици, е мотивирана от турския национализъм. Израелско-американският лингвист Пол Уекслър е известен със своите маргинални теории за произхода на еврейското население и еврейските езици: че повечето ашкенази евреи са от тюркски произход и че техният език, идиш, в крайна сметка произлиза от юдео-славянски че повечето сефарадски евреи са от берберски произход, какъвто е и езикът им, ладино Литовско-американският археолог Мария Гимбутас твърди в средата на 1900-те години, че баският е ясно свързан с изчезналите пиктски и етруски езици, въпреки че поне сравнението по-рано е било отхвърлено в рамките на десетилетие след като е предложено през 1892 г. от сър Джон Рис. Мотивацията ѝ е да покаже, че баските са остатък от "стара европейска култура". Черти и характеристики Няма универсален начин за идентифициране на псевдонаучни езикови сравнения; Всъщност не е ясно, че всички псевдонаучни езикови сравнения образуват една група. Въпреки това, следните характеристики са по-често срещани сред псевдонаучните теории (и техните застъпници), отколкото сред научните: Неприлагане на приет или поне систематичен метод за демонстриране на редовни съответствия между езиците. Несистематичните сравнения са ефективно нефалсифицируеми. Непредставяне на граматически доказателства за свързаност: твърденията се основават изключително на сравнения на думи, въпреки че в сравнителната лингвистика се изискват и граматични доказателства, за да се потвърди свързаността. Произволно сегментиране на сравняваните форми: сравненията се основават на сходството само на част от сравняваните думи (обикновено първата сричка), докато останалата част от думата се игнорира. Пренебрегване на ефектите на морфологията върху структурата на думите: неинфлектираните коренови форми могат да бъдат сравнени с напълно наклонени форми или маркираните форми могат да се използват за предпочитане пред по-малко или немаркирани форми. Невъзможност да се разгледа възможността за заемане и ареални характеристики. Съседните езици могат да споделят много лексика и много граматически особености в резултат на езиковия контакт и е необходимо адекватно прилагане на сравнителния метод, за да се определи дали приликите са резултат от контакт или от свързаност. Позовавайки се на типологичните прилики между езиците: морфологичният тип на езика се твърди, че предоставя доказателства за свързаност, но в сравнителната лингвистика само материалните паралели се приемат като доказателство за историческа връзка. Пренебрегване на познатата история: днешните форми на думи се използват в сравнения, пренебрегвайки или засвидетелстваната, или реконструираната история на въпросния език, или думи с различна времева дълбочина (като текущи, архаични и реконструирани думи) и надеждност на реконструкцията се използват взаимозаменяемо. Позоваване на географски пресилени връзки, като например сравняване на фински (във Финландия) с кечуа (в Перу), или баски (в Испания и Франция) с айну (в Япония), или кастилски (в Испания) с японски (в Япония). Този критерий обаче е само показателен, тъй като голямото разстояние не изключва възможността за връзка: английският е очевидно свързан с хинди (в Индия) и хавайски с Мадагаскар (на Мадагаскар). Застъпничество за фантастични исторически сценарии въз основа на предполагаемите езикови открития, например твърдения за неизвестни цивилизации или древни миграции през океаните. Привържениците на псевдонаучни езикови сравнения също са склонни да споделят някои общи характеристики с маниаци в други области на науката: Надценяване на собствените им познания или компетентност по един или повече от езиците, които се сравняват, или историческото им развитие, и подценяване на знанията на експертите. Например, приписване на неправилни значения на думи или изречения, цитиране на редки или дори фалшиви лексеми, морфи или значения или на неясни диалектни форми, неправилно тълкуване на обясненията в езиковата литература или неотчитане на добре известни развития или факти. Когато формите и значенията са просто съставени и цитирани от речници (или дори само от един източник), неточностите се промъкват много лесно. Дори езиково обучените носители на езика не са непременно лингвистични експерти по собствения си език, диалектология и история; и дори професионалните лингвисти не са непременно експерти в голям брой разнообразни езици и семейства. Твърди, че предполагаемата отдалечена езикова връзка е очевидна и лесна за възприемане. Далечната връзка между езиците обикновено не е очевидна при повърхностно изследване и може да бъде разкрита само чрез успешно прилагане на сравнителния метод. Непредставяне на резултатите в рецензирани лингвистични списания. Твърдение, че критиката към теорията е мотивирана от традиционализъм, идеологически фактори или конспирация от името на езиковата общност. --- Машинен превод от статията Pseudoscientific language comparison - Wikipedia

Маджарския е много добър пример за не-индоевропейски език, който се е смесил с индоевропейски при което се е получил унгарския. В съвременния унгарски поне според уикипедия 21% от думите са угро-фински, 20% са славянски и 11% германски и 10% тюркски, като има и 30% неясни. Тоест имаме солиден славянски езиков пласт, който върви едновременно със солидния генетичен славянски отпечатък сред унгарците, които генетично са повече славяни от някои славянски народи. Имаме такъв пример и при руснаците, тъй като руския е дефакто пълен с угрофински думи влезли в него след асимилирането на угрофински племена в руските княжества. Коня при тях е лошад, а при унгарците е ло. Не трябва ли същото да се случи ако се смесят и някакви пра-славяни със скити и при наследниците им славяни да има също толкова големи генетични и лексикални пластове останали от скитите.

Е това са смесването го съчинявам днес на база онова, което излиза от генетиката. Не ги знам Булгароида, Флорин Курта и Сорин Палига точно как са си конструирали хипотезите. Ако скитите са участвали в етногенеза на праславяните, за което говори генетиката, тогава как е станало това. Има вариант скитите да са били малко и да са били асимилирани в някакво хипотетично славянско море в степите и горите на Централна Европа. Едните били земеделци, а другите овчари и съответно овчарите са се разтворили. Другия вариант е по-войнствените степняци да са се наложили над фермерите и да са започнали да ги управяват. Третия вариант е да са се смесили в равни пропорции и да са станали равноправни съселяни, доколкото знаем, че е имало и скити земеделци още по времето на Херодот. При тези смесвания скитския език е изчезнал тотално или е оставил значима следа в така наречените днес славянски езици? Възмжно ли е всъщност да изчезне напълно език на народ, който всъщност е обитавал доста обширни територии. Всъщност освен огромния ирански пласт от лексика в някои славянски езици, който се припокрива с ранната балто-славянска лексика имаме и солиден ирански пласт и в религията на славяните. И до всичко това като сложиш и генетиката...

За този възстановен праславянски език сигурното е, че е хипотетичен. Тоест самият той е хипотеза, разбира се без да отхвърляме това, че тази хипотеза е изградена на съответната научна основа. Приема се, че праславянския произлиза директно от протоиндоевропейския, а според мен и вероятно според други, се е образувал като смес от балтийски, скитски и след това в хунско време с допълнение от германски. Доскоро нямах мнение по въпроса за праславянския, но на фона на новите генетични проучвания, които показват сериозен скитски компонент в гените на славяните, по-скоро изглежда, че така са се случили нещата със смесване. Във всеки случай лексиката на протославяните, балтите, скитите и сарматите и била доста сходна, дотолкова, че да общуват трудно, бавно, но без преводачи. Все едно днес българин да общува с поляк или чех. Ще се разберат криво-ляво с бавни обяснения. Така е било вероятно и със скитите, сарматите и балтите. Ако обединим днес 1 милион българи и 1 милион поляци в една държава и ги оставим да живеят заедно и да се смеват без да използват общ книжовен език, на какъв език ще говорят наследниците им след 1000 години? На полски или български. Същото може да се направи и с 1 милион поляка и 1 милион унгарци. На какъв език ще говорят наследниците им, на славянски, на угрофински или на смесен. Като какъв ще определим новия смесен език като угрофински, славянски или като някакъв нов език, който след още 1000 години ще го пишем примерно пра-някакъв си. Ето още един пример. При славянските думи аз и бог, как са се разбирали скитът и праславянина. За бог приемаме, че праславянина е взел скитската дума, и вече скитите са разбирали своята дума в устата на праславянина. Обаче скитът като е чувал праславянина да каза язе или яз, дали е смятал думата за неразбираема и чужда, сравнявайки я със собствената азъ.

Дали е коректно определянето на един език по закономерните фонетични съответствия при липса на достатъчно материал. Ако не знаем 99,99% от скитските и сарматски думи дали можем да разчитаме само на някакъв 0,01%, за да определим езика какъв е!? Още повече ако този 0,01% представлява само ономастика. Всъщност хипотезата не твърди, че българите са използвали старобългарския език в Кавказ, а че са използвали някаква негова ранна форма, която в основата си на лексикално ниво е представлявала сарматски език. По-късно с придвижването на част от българите на запад и особено в пределите на хунската империя езика е придобил повече западна балто-славянска, германска и друга лексика, така, че да стане по-славянски. И всичко това е преди да дойде тюркския и аварския слой в езика. По този начин думите "аз, куче, жена, дан, дете, тича, държа и т.н." всъщност са прабългарски. Примерно думата "богъ" от старобългарския. Фонетично се определя като славянска, но по произход е иранска. Къде обаче се е случила фонетичната трансформация, дали в горите на Беларус, или в степите някъде около Дон и Кубан.

Друга, за тракийските могили. Проучването обаче тръгна от онова за Именника и от следващото за Плиска. Навързани са нещата, но не по прабългарска и тракийска линия, а заради Слънцето.

Именшегора не е конеговедо, а е ездитно говедо или говедо за яздене. Това е друга тема и всъщност няма общо по същество с езика на прабългарите, тъй като вероятно календара е зает. В езика, от който са повечето термини, "има" е "яздя".

Речника го има, но не е достъпен вече в нета. А книгата мога да се похваля, че излезе от печат още в края на миналата година и скоро ще пусна една публикация за нея тук някъде. За учудване на много хора книгата не е за прабългарите, а е за траките и за могилите, храмовете и археоастрономията.

Е няма как да ме сравняваш със спароток и псевдонуката му. Аз все още се движа само по ръба проучвайки възможностите, без да прекрачвам линията и съобразявайки се със всички научни достижения в археологията, генетиката и историческата наука като цяло. На спароток списъка с думички е основно ономастика, тоест топоними, хидроними, имена, и всякакви техни интерпретации през куп индоевропейски езици, като основно заема от Георгиев и Дуриданов. При мен списъка е на съвременни и старобългарски думи в сравнителен план с лексика от староиранските езици, без да имаме междинното звено, тъй като нямаме писмени остатъци от скити и сармати, и за техните езици можем само да правим хипотези на база други староирански езици и на база подобни ирански остатъци като тези в старобългарския и останалите славянски езици. Хипотезата ми в основата си е, че прабългарския език е бил по начало сарматски, като в лексиката му ги е имало думичките "аз, куче, жена, дан, дете, тича, държа и т.н.", но не като славянски заемки (славянизиране), а като собствено сарматски думи, доколкото те са част от лексиката на староиранските езици. Такава хипотеза не е в конфликт с останалите неща, които знаем за ранносредновековните българи и степите.

За тях има няколко опции. Да са дошли от антите или да са били скитски или сарматски по начало. Приемаме, че скитите и сарматите са ирански народи заради определена лексика разкривана от имена, хидроними и топоними, но не сме сигурни каква е била лексиката им изцяло, тъй като я нямаме записана. Думи като "аз, куче, жена, дан, дете, тича, държа и т.н." допускаме, че са съществували в скитските и сарматски езици, тъй като ги има в повечето стари ирански езици от изтока, но не можем да изключим съществуването и на други думи в тези езици, които не съществуват в Персия и степите. Премерно думата "кон" приемаме, че не е иранска, тъй като я няма при източните ирански народи. При скитите и сарматите заради някои имена допускаме, че е имало дума "аспа" със същото значение. Но всъщност не знаем дали през 3 век или по-рано наследниците на скитите и сарматите в степите не са използвали вече думата "кон" като собствена дума възникнала в някой диалект или като заета от съседен народ. Тоест допускаме, че при ранните контакти на протославяните със скити и сармати е имало заемане на иранска лексика от скитките към протославянския, но не допускаме, че подобно заемане може да е имало и в обратна посока от протославянски или балто-славянски към скитските и сарматските езици. Ако е имало такъв дрейф на лексика и от запад на изток лесно могат да се обяснят някои неща, особено лесната комуникация между българи, анти, склави и други народи от ранното средновековие, за част от които археологията и генетиката показва връзка със скитите и сарматите.

Ясно е, че говорим за северномакедонците. Просто примера е тъп, тъй като явно автохтонците смятат останалите за по-тъпи и съответно дават тъпи примери, като си мислят, че другите не могат да мислят. За автохтонците няма асимилации, няма миграции, няма смесване, няма дошляци, а всички на географията Х само си сменят названието. Тоест за тях населението е непроменлива функция неразривно свързана с територията. Така още по времето на Пангея по териториите, които днес наричаме Тракия са ходили плъхове (протопримати), които са дефакто предците на траките и от там на българите.