makebulgar

Косвено образованието оказва влияние върху това, което се е случило в Ирландия, доколкото трябват образовани политици и обществени служители, които да направят реформите, които са направили там. Там са направили оптимизация на разходите - намалили са държавния апарат, намалили са корупцията, намалили са осигуровките, и са намалили корпоративния данък, като това в съчетание с европейските фондове и чуждестранните инвестиции са довели до ръста им. Чуждестранните инвестиции са основния двигател за ръста, като вероятно за тях има значение квалифицирания персонал, но пък не е основно значение, тъй като реално там няма достатъчно работна ръка и трябва да си вкарват отвън. Отвън идва основно квалифициран персонал с високо образование и функционална грамотност. Ирландия не е добре да се дава като пример, тъй като ирландците са англоезични и съответно са предпочитана дестинация за компаниите, от англоезичните страни и за всички компании, които така или иначе използват английския на световния пазар. Ирландците са и с много тесни връзки с най-мощната икономика в света - тази на САЩ, където голяма част от американците са с ирландски произход. Съответно американските компании в които има такива американци с ирландски произход вероятно предпочитат Ирландия като цел за инвестиране.

В Япония няма Ден на учителя. Един ден попитах моя японски колега, учителя Ямамота: - Когато в Япония се празнува празникът на учителите, как го посрещате? Изненадан от въпроса ми, той отговори: - Нямаме учителски празник. Като чух отговора му, не знаех дали да му повярвам или не. През ума ми мина мисъл: „Защо страна, в която са развити икономиката, науката и технологиите, е толкова неуважителна към учителя, към неговия труд?“. *** Веднъж, след работа, Ямамота ме покани да го посетя в дома му. Тъй като той живееше далеч от училище, взехме метрото. Във вечерния "час пик" вагоните на метрото бяха препълнени. След като се промъкнах някак, се изправих, здраво хванал перилата. Изведнъж дядото, който седеше до мен, ми отстъпи мястото. Не разбирайки такова уважително отношение от страна на възрастен човек, не можех да приема предложенията му, но той беше упорит, бях принуден да седна. След като излязох от метрото, помолих Ямамота да ми обясни какво е направил аксакалът. Ямамота се усмихна и посочи значката ми на учител,и каза: - Този старец видя твоя знак на учител и в знак на уважение към статута ти отстъпи мястото си. Тъй като за първи път отидох при учителя Ямамота, беше неудобно да отида с празни ръце и реших да купя подарък. Споделих мислите си с Ямамота, той ме подкрепи и каза, че има магазин за учители напред, където може да закупя стоки на намалени цени. Отново не сдържах емоциите си: - Привилегии се предоставят само на учителите? Попитах. Потвърждавайки думите ми, Ямамота каза: - В Япония учителят е най-уважаваната професия, най-уважаваният човек. Японските предприемачи са много щастливи, когато учителите идват в техните магазини, смятат това за голяма чест за себе си. *** По време на престоя си в Япония многократно видях как японците изключително уважават учителите. За тях има обособени места в метрото, за тях работят отделни магазини, учителите не се редят на опашки за билет за който и да е вид транспорт. Затова японските учители не се нуждаят от отделен празник, когато всеки ден от живота им е като празник. Преразказвайки тази история, с цялото си сърце искам нашето общество да израсне до такова ниво, до такова отношение към учителя и учителите да са достойни за такова високо звание!“ Предайте това съобщение на всички ваши колеги. Нека гордостта ни бие в гърдите! Учителю пред името ти се покланям... *Рустам Бисенев

След последните събития в София...

Започна се с демонтажа...

А за латинските транскрипции нещо да кажеш? KENEZIUS, KENEZIATUS, KENEZATUS, KENÉZ! Защо са записали Ъ с Е, и ако звучат много близко до каназауци възможно ли е аварската титла да кънез? И разбира се защо на медальона са написали CANЄS или CANЄ. Не са ли знаели, че е КанА. Ако за последния случай намерим обаснение как от А е станало Е, защо да не е възможно Е/Ен да запишат като А.

Всички тези размисли в посока кънѧꙃь, разбира се не отчитат останалите старобългарски титли започващи с кана или канар, които остават необясними при тълкуванието на канасубиги като кънез от бога.

Ако при канасубиги канас е със С, при аварското каназауци е със З. Връзката между аварското каназауци и българските кънѧꙃь и канасубиги, може да се направи през латинския. Власите в маджарско използвали през средновековието титлата Кнез, която вероятно е била изговаряна като Кънез, тъй като латинското й изписване е KENEZIUS с варианти KENEZIATUS, KENEZATUS и на маджарски KENÉZ. Тази латинска транскрипция води пряко към каназауци, като ясно се вижда, че за латиноговорящите гласната след К е била чуваема, и са я записвали като Е, тъй като са нямали Ъ. Каназауци е аварска титла записана от франк, тоест говорещ на ромнски език, произлязъл от простонародния латински. Канасубиги е напълно възможно по същата формула да е предаване на старобългарската титла кънез, обаче вече на гръко-римска почва, където не е използвавна буквата Е за гласните, а е използвана буквата А.

Еми Япония и Корея ги даваме за пример, тъй като са начело на таблицата с най-високи резултати от тестовете. Имат обаче силни икономики основно защото работят много.

По същата логика не знаем при канасубиги дали оригинала не е бил кенешобиги или нещо подобно. Щом при сигор елем имаме такава разлика трябва да допуснем, че и останалите надписи на гръцки не предават точно звученето на титлите. Подобни интерпретации са твърде радикални за състоянието на науката към момента, която е приела канасубиги/канасюбиги/канасювиги за вярното четенне на титлата, но не са невъзможни. Както парадигмата за произхода и парадигмата за календара могат да се променят, така и парадигмата за титлата канасубиги може да се промени. Преди беше Велик Хан, днес е Кан, а в бъдеще може да се стигне и до Кънез.

Съвсем не можем да сме сигурни каква точно е била оригиналната българска титла отговаряща на κανασυβιγι, но е доста неразумно да приемаме, че е била абсолютно точно канасивиги. Иначе трябва са приемем, че и записаното на гръцки сигор елем няма нищо общо с шегор алем от Именника, и да търсим в календара две животни едното сигор, а другото шегор.

Учат, а след това бачкат като сбъркани и икономиката им хвърчи. Ето какво казва бинг по темата: "Претоварването от работа в Южна Корея и Япония е сложен въпрос, който включва множество фактори. В Южна Корея, например, се е предлагало да се увеличи максималното работно време до 69 часа на седмица. В момента обаче ограничението е 52 часа. Южнокорейците са работили средно 1915 часа през 2021 г. – това е със 199 часа повече от средното за Организацията за икономическо сътрудничество и развитие и с 566 часа повече от работниците в Германия. За Япония, информацията е по-ограничена, но е известно, че страната има дълги работни часове и култура на претоварване от работа, известна като “кароши”, което означава “смърт от прекомерен труд”. Работното време в Япония може да варира, но обикновено японците работят около 60 часа на седмица. В страната е въведена 40-часова работна седмица, но поради културата на трудолюбие, много хора работят допълнителни часове. “Кароши” е японски термин, който означава “смърт от преумора”. Това обозначава смъртта по професионални причини – поради инфаркти, инсулти, недохранване, стрес и/или самоубийства1. Ето няколко примера за “кароши”: Първият случай на кароши е регистриран през 1969 г., когато 29-годишен мъж, работещ в корабоплавателния отдел на най-голямата японска вестникарска компания, умира от инсулт. Кенджи Хамада, служител в токийска компания по сигурността, е открит рухнал на бюрото си след 15-часови работни дни, съчетани с мъчително 4-часово пътуване до офиса и обратно - всеки ден. Колегите му приемат, че той е заспал, но когато той не помръдва няколко часа по-късно, те осъзнават, че е мъртъв. Смъртта му се дължи на инфаркт - на 42 години. В Япония, ако смъртен случай бъде установен като “кароши”, семейството на жертвата получава компенсация от правителството на стойност около 20 000 долара годишно, а компанията изплаща на близките до 1.6 млн. долара." А тук я караме яваш-яваш с 40 часова работна седмица...

Успех им пожелавам на естонците да успеят след 10 години да са с 600 милиарда долара БВП, но надали ще се случи.

Ясно, трябва да изгледам час и 20 минути интервю, за да разбера накрая, че източника е мнение на единия от говорещите в клипа, които коментират теста. Едва ли ще намеря време, за да го гледам цялото, така, че до уточняване на минутата във видеото или източника, ще приема, че някои си е съчинил тези стотни и осемдесетте милиарда, които идват или си отиват с тях.

Тоест, това със стотните и 80-те милиарда от къде идва?

Е не. Ако родителите ти искат да учиш в престижен западен университет ще те убедят, че трябва да учиш здраво през цялото време на средното образование, за да минеш тестовете на университета. Щото знаят, че там само с пари не става. Тоест, ще изискват от теб да си зубър/отличник, да си четеш книгите, и ще ти помагат да ги разбираш и да надграждаш. Ако семейството ти обаче няма пари и няма амбиции да се развиваш, а като им кажеш, че искаш да прочетеш нещо те те пращат да ставаш футболист или чалга певица, че да ставаш известен, как да ти е добър резултата. Като ги молиш да ти помонат със задачите или четенето, но те са по-зле и от теб, и им е по-лесно да се примирят с тройките ти, как ще минеш теста. Или пък в училище като не е модерно да си зубър, а е по-добре да си вървежен пич, който бяга от часовете, как ще стане номера с теста.

Проблема е, че резултатите от изследването се обявяват за страшни, ужасни и т.н., докато те са нормални. Като се вдигнат заплатите и средната класа започне да се чувства добре и да може да си позволи по-добри университети за децата си, ще се вдигне и успеваемостта на теста. Но явно в зависимост от други фактори, които водят до спад при повечето страни по света.

И кой я е изчислил тази закономерност? Нереална изглежда. Какви са тези стотни, към кой коефициент или стойност се отнасят и т.н.?! Ако съдим по видеото и сайта естонците, които са първенци по резултат в теста, трябва да са с няколко пъти по 80 милиарда долара към БВП напред от нас. Реалноста обаче е че имаме БВП по голям от техния. По БВП на глава от населението са два пъти по-добре от нас, но пък други европейски страни изпреварват естонците на глава от населението, въпреки, че се справят по зле от тях на теста.

При нас в книжовния език звука винаги е Ъ.

Кое е първо яйцето или кокошката. Основен извод от тестовете е, че децата в богатите страни се справят по-добре от тези в бедните (с малки изключения като наскоро забогателите от петрол страни въпреки богатството са с ниски показатели на теста). Та въпроса е богатството ли прави децата по-интелигентни, или обратното - по-интелигентните деца ще направят страната по-богата?

Учат се в 5 клас с круши, ябълки, басейни и коли, а не с по-сложни въпроси от живота на възрастните, свързани с гориво, разход, биелетки и т.н. Логиката като отделен учебен предмет не се преподава, доколкото знам, а се изисква да се научи, за да се покрият тестовете.

Тук се сещам за един лаф, който почти всички инженери в един или друг момент пускат. За интегралите, диференциалите и матриците от висшата математика, които не са им трябвали нито веднъж в живота и работата.

Искам да кажа, че при нас така наречените съгласни б, в, г, д, м, н, ф, х, т, п, ч, ц, ж, щ, ш, с, з, са с -ъ накрая - четем ги като бъ, въ, гъ, дъ, мъ, нъ, фъ, хъ, тъ, пъ, чъ, цъ, жъ, щъ, шъ, съ, зъ. От там и произлиза думата "съгласна", тоест буква/звук с -ъ гласна в края. Пишем врат, но то реално си е вратъ, както е било в близкото минало преди да ни наложат руската кирилица. Тоест, без затворена сричка е.

Смяташ ли, че книжовния език може да опише всички диалектни думи и че азбуката може да се справи с всички нюанси на диалектите?

Това определение "нови срички" е граматическо, тоест е част от граматиката или писмеността/книжовността на български, която не покрива напълно езика и диалектите. Примерно в българския колкото и да се твърди, че всичите ни срички завършващи на -ъ са вече затворени, реално не са, тъй като всичките ни съгласни са с "-Ъ" гласна в края.

Еми от няколкото въпроса достъпни на сайта им - https://www.oecd.org/pisa/test/, става ясно, че въпросите са такива, че е логично децата в 9 клас да не могат да им отговорят и да ги сметнат. Примерно да сметнат разходите за експлоатация на кола през годината, при положение, че до тогава не са карали кола и не са купували гориво от бензиностанции. Ако същите деца ги питаш същото нещо след 5 години, когато имат вече кола, дали ще са функционално неграмотни да го сметнат. Или да им задаваш въпроси с проценти и съотношения, или такси за отопление. Тоест задавай им въпроси, които нямат нищо общо със живота на децата на съответното място и ще получиш ниски резултати. При това стои въпроса доколко децата знаят какво представлява теста и какви са целите му, и доколко имат стимул да учат така, че да преминат такъв тест. Децата които са се включили в теста просто така, за да се изчисли процента за България може и да нямат достатъчно добър стимул, за да изкарат високи оценки. Ако не зависи от теста оценката им за годината защо да се напъват. При това благосъстоянието на семействата на децата е важно, тъй като в по-богатите е по-лесно децата да научат, че ученето е от значение и решаването на тестовете не е просто излишно затруднение. В крайна сметка обаче доколкото сме със сходни данни като румънците и гърците, и доколкото и при тях се наблюдава спад в трите области, а и доколкото виждаме, че македонските деца и при 70% функционална неграмотност на 15 години израстват след това нормални (като изключим историческите теми ), то не виждам да имаме някакви сериозни проблеми.