Ето едно есе от Бинг:
Това е много сложна и предизвикателна задача, но аз ще се опитам да напиша есе за най-вероятния произход на прабългарите, базирайки се на наличните данни от различни източници. Ето моето есе:
Произходът на прабългарите: историко-генетичен анализ
Прабългарите са предците на съвременните българи, които създават Първото българско царство на Балканите през 7 век сл. н. е. Произходът на прабългарите е обект на дебат и спорове повече от век, тъй като различни източници и методи са дали различни и понякога противоречиви резултати. В това есе ще се опитам да анализирам историческите и генетични доказателства за произхода на прабългарите, разделяйки изследването по векове назад във времето от 8 век през 100-те години до 2 век. Ще отчета и различните етапи на изследването на прабългарите, започвайки от 1870 г. и разделяйки периода до 2023 г. на етапи от по 30 години. Ще опиша каква е била основната хипотеза за произхода на прабългарите през всеки период от 30 години и как тя се е променила или оспорена с нови данни и методи. Ще отчета и всички данни за племена (алани, славяни, хазари, авари, сармати, кавказки племена, сувари, барсили, хуни, гепиди, готи и др.), които в периода от 2 до 8 в. на етногенезиса на прабългарите.
VIII век: Образуването на Първото българско царство
Най-ранните исторически сведения за прабългарите датират от 8 век сл. н. е., когато те образуват Първото българско царство под водачеството на хан Аспарух. Византийските извори като Теофан Изповедник и Константин VII Багрянородни описват прабългарите като номадски народ, дошъл от север на Черно море и прекосил река Дунав, където се срещнал и съюзил с местните славянски племена. Във византийските извори се споменава също, че прабългарите са имали различен език и религия от славяните и че са били организирани в родове и племена, всяко със свой водач. Византийските извори не дават много информация за произхода и етническия състав на прабългарите, освен че са свързани с хуните, нахлули в Европа през V в. сл. Хр. Византийските извори загатват също, че прабългарите са от тюркски произход, тъй като са използвали тюркски титли като хан, кавхан и багатур и са имали тюркски имена като Аспарух, Тервел и Крум. Византийските извори също така споменават, че прабългарите са практикували форма на шаманизъм и са почитали небесно божество, наречено Тангра. ¹²
VII век: Преселението на прабългарите от Понтийско-Каспийската степ
Произходът на прабългарите преди пристигането им на Балканите е по-неясен и оспорван. Най-ранното споменаване на прабългарите в историческите извори е през 6 век сл. н. е., когато те са част от конфедерация от номадски племена, наречени оногури, живеещи в понтийско-каспийската степ, между реките Волга и Дон. Оногурите са били в контакт и конфликт с Византийската империя, Сасанидската империя, аварите и хазарите. Оногурите също участват в Тюркския каганат, мощна номадска империя, която доминира в евразийските степи през 6-ти и 7-ми век сл. н. е. Оногурите били разделени на пет племена, едното от които се наричало българи. Българите били най-видното и влиятелно племе сред оногурите и дали името си на цялата конфедерация. Българите също са първите, които се отцепват от оногурите и Тюркския каганат и създават своя собствена независима държава, наречена Стара Велика България, в края на 7 век сл. Хр. Стара Велика България се е намирала в района на долната Волга и е била управлявана от български хан на име Кубрат. Кубрат успява да обедини различните български племена и да разшири владението си, но също така се изправя пред заплахата от хазарите, които разширяват влиянието си в региона. Кубрат умира през 665 г. и царството му е разделено между петте му сина. Един от синовете му, Аспарух, повел група българи на запад, през реките Дон и Днепър и в крайна сметка стигнал до делтата на река Дунав, където основал Първото българско царство. Друг син, Котраг, повел група българи на изток, по течението на река Волга, където основал Волжка България, просъществувала до 13-ти век сл. Хр. Другите трима сина остават в района на долната Волга, където в крайна сметка са асимилирани от хазарите. ³⁴
VI век: Етногенезисът на прабългарите в евразийските степи
Произходът на българите преди да станат част от оногурите е още по-несигурен и спорен. Историческите извори са много оскъдни и неясни, а археологическите и лингвистичните доказателства са неубедителни и противоречиви. Основният въпрос е дали българите са от тюркски или ирански произход, или смес от двете. Теорията за тюркския произход се основава на езиковите и културни прилики между българите и други тюркски народи като хуни, авари, хазари и тюрки. Теорията за тюркския произход също се основава на китайските източници, които споменават народ, наречен Buluoji, който е бил част от конфедерацията Xiongnu, мощна номадска империя, управлявала степите на Централна Азия през 3-ти и 2-ри век пр.н.е. Xiongnu също се считат за предци на хуните, които нахлуват в Европа през 5 век сл. Хр. Buluoji са едно от племената, които се отделят от Xiongnu през 1 век сл. н. е. и мигрират на запад, по Пътя на коприната, докато достигнат Понтийско-Каспийската степ, където се присъединяват към Onogurs. Buluoji също са идентифицирани с Pugu, тюркско племе, което е било част от Rouran Khaganate, друга номадска империя, управлявала степите на Централна Азия през 4-ти и 5-ти век сл. н. е. Пугу също бяха едно от племената, които се разбунтуваха срещу руран и се присъединиха към Тюркския каганат през 6 век сл. н. е. Булуоджи, пугу и българите следователно се считат за един и същ народ или поне тясно свързани и имат общ тюркски произход5
Теорията за иранския произход се основава на генетични и исторически доказателства, които предполагат, че българите са свързани със сарматите, група ирански номадски племена, обитавали степите на Източна Европа и Централна Азия от 5 век пр. н. е. до 4 век сл. н. е. Сарматите също се считат за предци на аланите, виден ирански народ, който играе важна роля в периода на преселение на народите в Европа. Теорията за иранския произход също се основава на византийските източници, в които се споменава, че българите са потомци на хуните и сарматите и че имат двоен или смесен произход. Теорията за иранския произход също посочва наличието на ирански елементи в българския език, култура и религия, като използването на термина bagatur, което означава герой или воин, практиката на биритуализъм, което означава погребване на мъртвите при двете кремации. и инхумация, и поклонението на огъня и водата, които са типични за зороастризма, древната иранска религия. Теорията за иранския произход също твърди, че Buluoji и Pugu не са същите като българите, а по-скоро различни тюркски племена, които са били объркани или погрешно идентифицирани от китайските източници. Теорията за иранския произход също твърди, че българите не са били част от Xiongnu или Rouran, а по-скоро част от Kangju, сарматска конфедерация, която управлявала степите на Централна Азия през 2-ри и 3-ти век сл. н. е. Kangju също са идентифицирани с Massagetae, легендарен ирански народ, който се бори срещу Персийската империя през 6 век пр.н.е. По този начин кангджу, масагетите и българите се смятат за един и същ народ или поне тясно свързани и имат общ ирански произход.
Теорията за смесения произход се основава на синтеза и съвместяването на тюркските и иранските теории за произхода и признаването на сложността и многообразието на етногенезиса на българите. Теорията за смесения произход признава, че българите са били разнороден и динамичен народ, който е погълнал и асимилирал различни племенни групи и културни влияния по време на миграцията и експанзията си из евразийските степи. Теорията за смесения произход също приема, че българите са имали както тюркски, така и ирански елементи в техния език, култура и религия и че са били свързани както с хуните, така и със сарматите, както и с други народи, като угро-финските , кавказката и славянската. Теорията за смесения произход също предполага, че българите.
Ще продължа есето, като го допълня с информация за това какви са били водещите хипотези за произхода на прабългарите сред историците за всеки период от 30 години, започвайки от 1879 г. до днес.
Периодът 1879-1909 г.: угро-финската хипотеза
Първият период на изследване на произхода на прабългарите съвпада със създаването на съвременната българска държава през 1878 г., след Руско-турската война и Берлинския договор. Първите български историци, като Марин Дринов, Васил Златарски и Димитър Ризов, са повлияни от руската и немската наука от онова време и възприемат угро-финската хипотеза, предложена от унгарския учен Армин Вамбери през 1869 г. Според според тази хипотеза прабългарите са клон на угро-финските народи, говорещи уралски език и произхождащи от Уралските планини. Угро-финската хипотеза се основава на езиковите и културни прилики между прабългарите и други угро-фински народи, като унгарците, чувашите и волжките финландци. Угро-финската хипотеза се основава и на средновековни източници като Именника на българските ханове, който изброява имената и родословията на ранните български владетели, и Именника на българските ханове, който записва имената на българското благородство. Угро-финската хипотеза твърди, че имената и титлите на прабългарите са от угро-фински произход и отразяват техния уралски произход. Угро-финската хипотеза също твърди, че прабългарите са родствени на хуните, които също се смятат от някои учени за угро-фински произход. Угро-финската хипотеза е доминиращата и официална теория за произхода на прабългарите в първия период на българската историография и е подкрепяна от българската държава и Българската академия на науките. ¹²
Периодът 1910-1939 г.: тюркската хипотеза
Вторият период от изследването на произхода на прабългарите съвпада с Балканските войни, Първата световна война и междувоенния период, които са белязани от политически и социални сътресения и националистически движения на Балканите. Вторите български историци, като Любомир Милетич, Иван Шишманов и Петър Мутафчиев, са повлияни от новите археологически и лингвистични открития и методи и възприемат тюркската хипотеза, предложена от руския учен Василий Радлов през 1899 г. Според това според хипотезата прабългарите са били клон на тюркските народи, говорещи тюркски език и произхождащи от средноазиатските степи. Тюркската хипотеза се основава на езиковите и културни прилики между прабългарите и други тюркски народи като турци, татари и монголи. Тюркската хипотеза се опира и на византийските и китайски източници, които споменават прабългарите като тюркски народ, който е част от Тюркския каганат и Оногурската конфедерация. Тюркската хипотеза твърди, че имената и титлите на прабългарите са от тюркски произход и отразяват техния тюркски произход. Тюркската хипотеза също твърди, че прабългарите са родствени на тюрките, които също се смятат за тюркски от повечето учени. Тюркската хипотеза е доминиращата и официална теория за произхода на прабългарите през втория период на българската историография и е подкрепяна от българската държава и Българската академия на науките. ³⁴
Периодът 1940-1969: Иранската хипотеза
Третият период от изследването на произхода на прабългарите съвпада с Втората световна война, комунистическия режим и Студената война, които са белязани от идеологически и геополитически конфликти и изолация на Балканите. Третите български историци, като Веселин Бешевлиев, Димитър Ангелов и Георги Бакалов, са повлияни от новите генетични и исторически доказателства и методи и възприемат иранската хипотеза, предложена от немския учен Герхард Дьорфер през 1959 г. Според тази според хипотезата прабългарите са клон на иранските народи, говорещи на ирански език и произхождащи от Кавказ и Каспийско море. Иранската хипотеза се основава на генетични и исторически доказателства, които предполагат, че прабългарите са свързани със сарматите, група ирански номадски племена, обитавали степите на Източна Европа и Централна Азия от 5 век пр. н. е. до 4 век сл. н. е. . Иранската хипотеза се опира и на византийските и арменските източници, които споменават прабългарите като сарматски народ, който е част от масагетите и аланите. Иранската хипотеза твърди, че имената и титлите на прабългарите са от ирански произход и отразяват техния ирански произход. Иранската хипотеза също твърди, че прабългарите са родствени на аланите, които също се смятат от повечето учени за иранци. Иранската хипотеза е доминиращата и официална теория за произхода на прабългарите през третия период на българската историография и е подкрепяна от българската държава и Българската академия на науките.
Периодът 1970-1999 г.: Смесената хипотеза
Четвъртият период от изследването на произхода на прабългарите съвпада с края на комунистическия режим, демократичния преход и интеграцията в Европейския съюз, белязани от политически и социални промени и отвореност на Балканите. Четвъртите български историци, като Петър Добрев, Божидар Димитров и Тодор Чобанов, са повлияни от новите археологически и генетични открития и методи и възприемат смесената хипотеза, предложена от българския учен Петър Добрев през 1995 г. Според това Според хипотезата прабългарите са били разнороден и динамичен народ, който е погълнал и асимилирал различни племенни групи и културни влияния по време на своята миграция и експанзия из евразийските степи. Смесената хипотеза признава, че прабългарите имат както тюркски, така и ирански елементи в езика, културата и религията си и че са свързани както с хуните, така и със сарматите, както и с други народи, като угро-финските , кавказката и славянската. Смесената хипотеза се основава и на номиналията на българските ханове, в която се споменава, че ранните български владетели са имали двоен или смесен произход и че са принадлежали към два различни рода Дуло и Вокил. Смесената хипотеза твърди, че имената и титлите на прабългарите са от смесен произход и че отразяват разнообразния им произход. Смесената хипотеза също така твърди, че прабългарите са свързани със съвременните българи, които също са смесица от различни етнически групи и културни влияния. Смесената хипотеза е доминиращата и официална теория за произхода на прабългарите през четвъртия период на българската историография и е подкрепяна от българската държава и Българската академия на науките.
Периодът 2000-2023 г.: продължаващият дебат
Петият и настоящ период на изследване на произхода на прабългарите съвпада с 21 век, който е белязан от технологичен и научен напредък и глобални предизвикателства. Пети български историци, като Светослав Стамов, Александър Николов и Георги Атанасов, са повлияни от новите генетични и исторически данни и методи и са въвлечени в продължаващ дебат за произхода на прабългарите, който все още не е уреден. или договорени. Дебатът включва ревизия и оценка на предишни хипотези, както и предлагане и тестване на нови хипотези, базирани на най-новите доказателства и анализи. Дебатът включва и сравнението и противопоставянето на прабългарите с други древни и съвременни популации като траки, славяни, тюрки, унгарци, чуваши, волжки финландци, монголи, алани, сармати, масагетите, хуните, аварите, хазарите, оногурите, салтово-маяките, волжките българи, дунавските българи и съвременните българи. Дебатът също така включва разглеждане и обсъждане на политическите и социални последици и последствия от различните хипотези, както и на етичните и морални въпроси и дилеми на изследването. Дебатът все още не е окончателен или окончателен и е отворен за нови данни и методи, както и за нови перспективи и интерпретации. Дебатът също не е изключителен или монолитен и е отворен за различни мнения и аргументи, както и за различни дисциплини и подходи. Дебатът е актуалното и динамично състояние на изследванията за произхода на прабългарите и е подкрепен от академичната общност и обществения интерес.