makebulgar

Гръцкото "ου" се превежда като "у".

Как един койне елинофон или един ранносредновековен славяноезичен би записал "кънез у богу" чрез гръцката койне азбука?

Ако приемем, че канасубиги е "кънез от бога" то имаме "славянски" думи по надписите.

Е разбира се, че не си открил топлата вода. Открил си някакви отпадни води, които преди 20 години разни псевдо-историци раздухваха и проучваха. Тия статии са от преди 10-20 години и ги пишеха в сп. Авитохол, като там се търсеше най-великата и древна световна прабългарска цивилизция от шумер до китай, като разбира и създателите на китай и създателите на шумер бяха българи. Авторите на статиите бяха всякакви, като сред тях има и доценти и професори, но обикновено не историци. Автора на въпросната статия е професор, но в института по физика и химия. Има много физици сред тия автори, няма да ги изброяваме... Голяма част наред с шумерските небивалици прегръщаха и тракийските. Затова явно днес около гурото спароток има поне двама физици автохтонци.

Надписите едва ли ще се разчетат с лидар, а и много време е минало от откриването на конника и много киселинни дъждове са извалели от тогава. Не е същият като преди 150 години.

Ellis Minns e от годините на Ценов.

Между хуните и монголите имаме и тюрки, авари, хазари...

Думата за "бог" при българите по-вероятно е да е била сарматската "бага" и или да речем скитската "бог", а името на бога много вероятно е било Сурва или Саурва/Зурван.

Това хубаво, ама защо избра асирийските речници, а не занзибарски, египетски, китайски, японски, филипински или келтски. Има някаква причина. Да не си сириец? Или арабин? То няма лошо, ама все пак темата е за ранносредновековните българи наричани прабългари. Къде е ранното средновековие на Аспарух, къде е Асирия 1500 години по-рано. Това, че Именника е вмъкнат сред разни библейски месопотамски списъци с царе не прави Именника някакво тяхно продължение, и не прави българите вавилонци. Иначе ще трябва да търсим клинописни плочки в Дръстър и зикурати в Русе.

Ти обясни от какъв зор се занимаваш и ни занимаваш с асирийски речници, а не примерно с занзибарски или с нубийски речници. Може би на празанзибарски и пранубийски няма клинописни книги и съответно не са чак толкова интересни, като зона на търсене на произхода на прабългарите. В съвременния занзибарски език можеш да откриеш много сходни на българските и прабългарските думи и титли, така че защо да не търсим и там?! А може и в японски да потърсим... и там има сходни думи.

Ненаучните методи със сигурност няма да дадат резултати, и са загуба на време. Единствено могат да ти дадат психологическо спокойствие, че вършиш нещо, а не стоиш.

Нали знаеш, че има една поговорка: "Не е важна целта, а пътят". Тоест може накрая да стигнеш до под кривата асирийска круша, но пък ще си си изминал пътя и ще си натрупал опит. По-интелигентен избор е да не се занимаваш с глупости и пътя ти да не минава от където ти хрумне, а да почетеш малко и да използавш малко научен метод, малко историческа наука, малко истинска научна лингвистика и т.н.

Ще изстрелват от там, от където няма регулации. Примерно тук можем да направим един космодрум и да поканим Мъск.

Един ден ще се събудиш разочарован разбирайки колко време си затрил в безсмислено ровене по асирийски и шумерски речници, и в безсмислено писане на небивалици. Петър Добрев вече го е правил това упражнение със завоя на прабългарите през Шумер, ама нещо не успя да я развие напълно теорията. И той намираше разни шумерски животни в календара. Дефакто животинския календар наистина произлиза по някакъв начин от Шумер, но единствено предаден през елинския ζῳδιακὸς κύκλος.

Има такъв език, не залагай, че няма - ще загубиш. Езика наистина е с доста фонетично променен, като при това и термините от Именника са претърпели известни допълнителни промени през вековете, през които са съществували при алтайските си преносители и после при българите. Но и там има проблеми за решаване. Примерно там няма алем, и можем да допуснем, че е добавка от друг език, примерно от скитското арима "едно"...

Принципно въобще не ме интересува с д- ли е било първо или с и-. Произхода и еволюцията на термините дилом, тох, етх и шегор са несъществен проблем. Единствено могат да насочат към народа, който е пренесъл календара. Ако трябва да дадем вероятностна оценка на възможностите чии са термините то бих дал 55% на аварите, 35% на гоктюрките, 5% на друго някакво алтайско племе примерно сюнну и 5% да речем на хазарите. Другите термини са по важни и показват тези тюрки от къде са взели календара. На индоевропейските термини разбира се, че ще се прави анализ, но ще е по-скоро сравнителен, тъй като приликите са достатъчно големи, че да не е нужен задълбочен фонетичен анализ. Тоест, алтайските етимологии няма смисъл да се борят и да доказваме чрез техен лингвистичен анализ, че са грешни, тъй като ще се види, че по начало са грешни.

Ето една книга по въпроса. https://www.academia.edu/41857817/Рунические_письменности_евразийских_степей Използваната там руническа писменост не е като тази при нас, и не е ясно как тя доказва, че надписите са написани на тюркски.

Вероятно тези алтайски думи са дошли в аварския период. А дали чувашите са били част от аварите или част от хаганата им не е ясно, но се предполага.

Какво трябва да мисля по-точно? Алтайски заемки виждам. Ако се направи един по-задълбочен анализ на алтайските заемки в старобългарския език се вижда, че са преобладаващо неща, които могат да се купят на пазара или от керваните - възглавница, верига, пръстен, губер, ковчег, тояга, сулица, кърчаг, косер, пахар, тыкръ, талига, колчан, шар (боя)... или са животни и части от животни, които пак на пазара се търгуват - шаран, шиле, корем, бъбрек... Останалите са или военни и дипломатически титли и звания - самънчий, пешаног, тълмач, чигот, оглу... или са някакви военни и географски термини, или болести, споделяни при битки - чука, урва, шавар, белег, коварен, порой, шуга... Тоест, все думи от контактни зони, от съвместни войни, от подчинение.

Да де, само че из нета се среща следното твърдение: Горния цитат е от Рашев мисля. А иначе ето какво пише Чобанов в книгата: „Каменните касети, използвани за кремации в двуобредните некрополи на Долен Дунав, са много сходни с използваните в Централен Кавкaз oт аланите за трупополагане и в района на peкa Кубан oт прабългарите за трупоизгаряне; Те не се срещат в степната зона. Техен близък аналог, вероятно маркиращ и възможни ранни контакти между различни общности и последващо разпространение на този тип ритуал от централната зона на прабългарския етногенез в Северозападeн Кавказ и Таманcкия полуостров в пocoкa зaпaд, са кремации с кaceти oт Крим. Те се асоциират oт A. Айбабин с германски племена и Черняховската култура, но са много подобни на кaceтитe oт нeкpoпoлите в района на Северозaпадeн Кавказ. Там този често срещан тип погребален ритуал e съчетан с редица изявени „кавказки“ особености, кaтo освен каменните кaceти, са налице двуобредност на същото население (Борисово), гробове, ориентирани на север, северозапад и запад, керамика от „aлaнcки тип“, оскъден гробен инвентар с единични елементи от кoнcкa амуниция, „xepaлдичеcки тoки" и фибули. Тoвa пoказва, че е възможна и сармато-аланска интерпретация на кремациите с кaceти от Крим, асоциирани с мултиетническaтa Черняховcкa кyaтypa. Другата, дaжe пo-пpaвдoпoдобна версия за появата у прабългарите на кремации в кaceти въобще на кремационен oбред, е свързана с интензивни кoнтaкти с местните племена в Кавкaз - зикxи, апсили, абасги и дp. Апcилите например традициoнно пpaктикyвaт кремационен обpед и пpoдължaвaт дa гo прaвят пpeз Cpeднoвeкoвиeтo. Особено пepспективна е теорията, че абасгите са източник на пpaктикaтa кремационни погребения от пepиoдa I - Xlll в. в Кубано-Черноморcкия регион. В чисто степната зона обаче кремации c кaceти, кaктo беше споменато, понастоящем не са известни, известни, кoeто също насочва към аргумента, че е налице конкрeтно опознаваемо кaвкaзкo огнище на прабългарския етногенез, кoeтo cъдъpжa peдицa особености, кoитo не се проявяват в степната зона, pecп. не биха могли да бъдат привнесени от последните вълни сармати.“

Това пак потвърждава сведенията, че стартовата точка на аланите е по-западно, а на българите по-източно по течението на Аму Даря. И какво трябва да означава това канджу?

Тюркската хипотеза няма да я борим с анализ на алтайските думи. Тя сама ще падне като се видят глупостите, които са писани в миналото при изграждането й. Като се види как едни чисто индоевропейски термини са били превеждани от големите тюрколози през алтайски и чувашки езици и как на тези преводи е граден цял клон от тюркските езици, самите привърженици на хипотезата ще се откажат от нея.

Еми като заемеш накой термин и название, го променяш с оглед на езика си. Йълан се отнася към дилом, както Иван към Джон, Йордан към Джордан, Исус към Джизъс... Особено като заемеш термина без да знаеш какво точно означава.

Не съм специалист по тюркските езици и в частност по алтайските титли, думи и термини при прабългарите. Така че, не мога да кажа езиковия материал от къде е зает, дали е от тюркския хаганат или не. Със сигурност обаче в календарните термините от Именника няма скрит някакъв прабългарски чувашки език, а алтайските думи в него като тох, дилом и етх си звучат доста подобно на стандартните тюркски думи.

Нещата се нареждат в съвсем друга насока, както се вижда - и номинално и археологически и генетично... а и календара и той сочи, че имаме културно влияние...