makebulgar

Е ако бяха тюрки прабългарите или имаше някакви алтайски родове и племена асимилирани от прабългарите се очакваше да има разни алтайски генетични следи от тях при нас останали, но заключението на генетичните проучвания е, че няма такива, и съответно се прави извода, че езиковия материал е зает културен материал. Напълно логично и обосновано.

Ето малко цитати от заключението, което оформя Чобанов, в които има заключения на Р. Рашев, Лазаридис и други: „Прабългарската култура V - VII в., доколкото може да се разграничи и опознае на база ретроспективен преглед спрямо езическата култура на Дунавска България и тази на Хазарския хаганат (Салтово-Маяцка), води началото си от обширните степни реалии на хунската епоха в Източна Европа, като много архаични скито-сарматски особености се съхраняват чак до IX в.“ „Серия публикации, посветени на европейските народности днес, показват, че съвременните българи са резултат от мащабно събитие на смесване от IX - X в., при което една група, обозначавана общо като "славяни" се смесва с друга, наричана „ирано-кавказци“. Това събитие, по същество, формира средновековната българска етническа идентичност при княз Борис I и цар Симеон Велики (периодът на покръстването), води до трайна промяна в генетичната карта на Балканите и превръща региона в мястото с най-изявено ранносредновековно кавказко генетично наследство в Европа.“ „Главното заключение въз основа на редица публикации в областта на археологията и древната ДНК e, че - противно на схващанията на различни историци от ХIX и XX в. - прабългарите първоначално (VII-IX в.) са по-многобройни от отделните славянски племена, c които те се смесват непосредствено след създаването на средновековна Дунавска България през 680 г. Друго ключово наблюдение на базата множество научни трудове, в т.ч. настоящият, е поразителното отсъствие на генетично наследство от Вътрешна (Източна) Азия сред древните и съвременните българи. Не се установява генетична близост между български и свързани с българите образци, от една страна, и от редица други проби, свързани с Централна Азия (отново, както при древни така и при съвременни групи). Вместо това резултатът, които излиза наяве при употребата на различни палеогенетични методи и специализирания софтуер за генетичен анализ, е силна връзка както с образците сармато-аланска ДНК от Късната античност и Ранното средновековие, така и с групи от съвременното кавказко население (последното - директно родство или споделена сармато-аланска линия на по-ранен етап). Особено изявена е връзката на генома на съвременните и особено на средновековните българи със сарматски образци oт предхyнcкaтa, xyнcкaтa и пocтxyнcкaтa епоха (в хронологическия диапазон II -VII в.)...“ „Предвид тези две положения има основание да се предположи, че Кавказките планини и особено районите непосредствено на север от тях, са прародината на древните българи и мястото, в което се развива техният етногенезис на базата на различни съчетаващи се компоненти. Това практически прави (пра)българите древна група от общността на сармато-алански племена от Късната античност, разселени в крайна сметка на Балканите и Източна Европа преди и по време на преселението на хуните a по-късно заради експанзията на Аварския и на Хазарския хаганат.“ „В същото време българите и другите европейци се позиционират на сериозна диcтанция от централните и източните caки, тaгapcкитe народи и caките от Тяншан, което прави хипотезите за мащабни миграции от средите на тези групи към Европа много слабо вероятни, дори и в контекста на нашествието на хуните в Източна Европа, което изглежда е увлякло най-вече западноевразийcки номади.“ „Също така oт трудовете на Damgaard et al, 2018, Jarve et al, 2019, Lazaridis et al, 2022 и др. става ясно, че славянският компонент на средновековното българско население и населението от наши дни се развива на основата на силно зaпаднocкитcко генетично наследство от класическата епоха, което e видно и при други източноевропейци, най-вече съвременните хървати, които се оказват в близко родство (по славянска и балканска линия) с днешните българи.“ „Видно е обаче, че нито политическото господство на хунската държава в Европа, нито на Аварския, нито даже на Тюркския хаганат над различните прабългарски племена в Централна и Източна Европа оставят значими генетични следи, a културните влияния изглежда също са били повърхностни и основно в политически и административен план (заемане на някои титли и специфични термини). Характеристиките на аварското генетично наследство (вътрешноазиaтcки xaплoгpyпи) като цяло oтсъстват при съвременните българи/прабългарите или при групи свързвани с прабългарите, като сарматите в Централна и Източна Европа или аланите и племената от Салтово-Маяцката култура. Hякoлкoтo наистина детайлни изследвания на аварската древна ДНК ни позволяват, от една страна, ясно да отделим аварите от прабългарите, a от друга да направим извода, че за разлика от прабългарите, аварите не се смесват със своите поданици-славяни, обричайки се на демографски колапс в края на съществуването на своя Хаганат. Доказателствата, че войните от Тюркския хаганат са генетично по-близки с източноазиатците в сравнение с предхождащите ги хуни също елиминира варианта по време на тюркската политическа власт над прабългарите през VI - VII в. същинските тюрки да са се смесвали масирано със своите прабългарски поданици в района на Кавказ. Една проба от елитен воин обаче дава основание да се счита, че тюрките не оставяли населението от Източна Европа да усяда, а вместо това са ги разселвали (набирали като войници), след което понякога са ги отправяли на изток. Тези наблюдения позволяват само един логичен и достоверен път на възникване на широко дискутираните тюркски елементи в прабългарската култура (понятията от каменните инвентарни надписи и термините от т.нар. прабългарски календар): те са възприети по силата на политическата хегемония на Хаганата над българите през VI – VII в.“ „Така към момента хипотезата за тюркския произход на прабългарският елит е сериозно поставена под въпрос въз основа на археологически и генетични свидетелства, които се прибавят към отдавна и известния факт, посочен преди десетилетия от В. Бешевлиев, a именно че по-голямата част от установените прабългарски династични имена са с ирански произход. Авторът на настоящото изследване също така подкрепя теорията на Андраш Рона-Таш и други учени, че прабългарската династия Дуло всъщност притежава алано-бългapcки произход, което би могло да се отнася и за властващото племе в епохата на Велика България — уногондyрите.“ „Етногенезисьт на прабългарите вероятно Започва именно в този район на река Кубан още в края на II и началото на IIІ в. с пристигането на новата (последна) capмaтcкa вълна, която навлиза в Прикавказието и заживява редом с коренните (по-стари) племенни групи, усвоявайки чувствително тяхната материална култура. О. Каратaй поддържа подобна възстановка на събитията от втората половина на II в. сл.Хр., според него българите са просто едно от няколкото племена, прекосили Волга в рамките на т.нар. сарматска вълна и също част от Сарматското обединение упражнявало контрол върху обширна територия в района на Волга преди появата на хуните.“ „Силният кавказки сигнал в геномния профил на прабългарите, на сармато-аланите и на днешните българи подкрепя историческите данни за продължително културно, а вероятно и демографско взаимодействие между прабългарите и по-старото население на Кавказ, в частност алани, арменци и иберийци, наред с местни племена като зикхи, абасги др. Друго обяснение може да е, че сигналът предаден на прабългарите по линия на мащабното включване на кавказки алани (самите те със силно кавказко генетично наследство), но тази алтернатива е с по-малка вероятност, предвид различията между прабългарската и ранноаланската археологическа култура и отсъствието на сигнал канджу в повечето алански проби, които иначе са генетично свързани с древните и с днешните българи. Мащабното вливане на алани в редиците на Аспарух щеше да обуслови по-силен централноазиaтcки сигнал или дори по-силен сибирски сигнал, който си остава слаб при сегашните българи даже след миграциите от XI — XII в. (късни варвари като печенези, узи, кумани) и продължителния Османския период.“

Именно това е да си трол. Навираш се там където си некомпетентен и цапаш.

Тантине, за подобен спам и антикоментари заслужаваш бан. Никой не го интересува некомпетентното ти и необразовано мнение, особено когато не си си направил труда да прочетеш книгата. Не си си направил труда да прочетеш и книгата от 2021 година даже. Но коментираш смело и неглижираш книгите. Ти си трол, на който настолни книги са тези на Златарски.

Чел съм само заключенията на книгата при това набързо. Нямам време засега да я изчета цялата.

Тоест да смятаме ли, че за теб нито един списък със сравнителен анализ на думи и имена няма да е научно обоснован? Тоест езика на прабългарите е толкова таен и неизвестен, че не е оставил никаква следа в старобългарския език и в именната система на ранносредновековните българи? Или просто за теб верните следи са само и единствено тюркските!? И ако археологията и генетиката показват връзка на ранносредновековните българи с алани, сармати, скити и Кавказ, означава ли това, че иранските и кавказки останки в старобългарския можем да ги изключим като български, просто защото не трябвало да анализираме по тоя сравнителен начин думи и имена, защото това било същото като автохтонната или албанската теория?! Използваш логически заблуди в аргументацията си. Не можеш да слагаш анализа на иранските имета на Дуло и други реално съществуващи ирански имена при българите, а също и думите от старобългарския на едно място с разни псевдонаучни автохтонни теории, със спекулативни теории като албанската и с всякакви други фантастични и мазохистични теории. Щото в крайна сметка българите все някакъв език са говорили, нали? Със сигурност не е бил тюркски, чувашки или монголски, според аргументите давани в тази насока.

Дали някой тук познава човек от Пловдив, който би направил снимка с дрон на новооткрития храм под Голямата могила в Пловдив?

Фонетични преходи се анализират от сериозната лингвистика, когато се търси етимологията и произхода на напълно неизвестни думи и имена. Когато имаме преки или почти преки съвпадения не се анализират чак толкова фонетични преходи. Така името Аспарух не трябва да му проучваме произхода и фонетиката, тъй като вече е било проучвано за други аспаруховци в Кавказ и Персия. Колко сложно е да се опише фонетичния преход от скито-сарматското Μαστας до българското Мостич, от Γαστεις до Гостун, от Кαρσος до Корсис...

Нищо чудно сред неиранските имена да има други, примерно аварски, хунски, германски, антски... Хуните имали германски имена, а Атила може и да е римско. Имаше едно сведение и за това как сарматите заемали повечето си имена от хуните или обратното.

По добре подобен подход отколкото да действаме по стария метод, при който всяка алтайска дума, име и термин автоматично, без да мислим, да ги пишем прабългарски. Напълно възможно е и разни родове като чакарар, кубаир, кюригир от които са хсун, негавон и корсис, които се смятат за някакъв алтайски елемент, тъй като на изток имало такива окончания, да са аварски родове. Може Муртаг с каменните плочи да е легализирал връзката си с тези чуждоземци, които преди са ни владели. Аварите не се изпаряват и стават част от българите, но не са прабългарите на Аспарух и Кубрат.

Еми точно затова е книгата на Чобанов, за тези, които не знаят от къде идват тези теории и спекулации. Той е описал дебата по въпроса с произхода и съществуващите политически условия, според които една или друга хипотеза и теория се издига и налага. Някои обвиняват други учени, че искат да се абстрахират от турците, други обвиняват други учени, че са дърти консерви от комунистическо време кланящи се на СССР идеологиите и СССР науката, трети обвиняват други, че са нацисти щом говорят за ирански и арийски произход на българите, четвърти обвиняват други, че не са българи щом не искат българите да са автохтонни и т.н. Дебат има, но половината от него са псевдонаучни и изкривени през идеологически и политически призми хипотези.

Кои са неразтълкуваните имена и колко са? Ако те са с някакви тюркски етимологии рода на тюркските ишбар и омур-таг, то трябва и тях да ги преразгледаме колко са тюркски.

Е ако боря тюркската хипотеза, това не означава, че искам да трия и фалшифицирам науката. Ако има някоя тюркска дума по камъните и ако има някоя тюркска дума в календара не казвам, че не съществуват и не ги преразтълкувам през ирански или славянски. Просто не приемам първосигналните заключения, че тези думи са от езика на ранносредновековните българи, а допускам, че може и да са заети. По камъните има само титли и военен инвентар, тоест все едно днес по титлите генерал, ефрейтор и капитан, и по въоръжение като калашников, танк и ракета да определяме какъв е българския език по произход. Нелепо е. Преславския надпис спокойно може и да е бил в гарнизона на аварите, които са били извикани от Крум да воюват срщу Никифор. Тези авари ги имаме в хрониките и те все някъде са имали лагери, и доколкото са били подчинени на българите и са се влели в държавата, се предполага, че са почнали да записват на камък както българите. Използали са тяхната терминология. Надписа може и да е български, но да е с аварска терминология. Тоест обяснения има много и да се приема автоматично, че това е някакъв надпис доказващ прабългарския език е доста ненаучно.

Тоест имало е някакви българи подчинени на тюрките и може и от там да е дошъл календара. "При Турксант бил изпратен византийският пратеник Валентин, който през Таврическия полуостров преминал в земята на утигурите (техен предводител тогава бил Анагай). По това време тюрките вече били господари на областта между Азовско и Каспийско море, тъй като по думите на Менандър Турксант бил казал на византийските пратеници: „Погледнете, нещастници, аланските народи, а също и племената утигури, които като много смели люде и които се уповават на собствените си сили, се противопоставиха на непобедимите тюрки, обаче надеждите им не се сбъднаха; защото те ни се подчиняват и са наши роби.” " Турксант явно не е смятал утигурите за свои братя и единоплеменници, а ги е смятал за нещо непознато. Ето и името на утигурина Анагай и него аланите по Кавказ го считат за сарматско, означаващо нещо от рода на "без крави". Тоест имаме рода Дуло с иранските имена, имаме иранското име Зиези (от който са българите), имаме иранското име на Заберган - вожда на кутригурите, иранското имее на Анагай - вожда на утигурите, и т.н. Какво още да искаме и да проучваме...

Еми можеш като за начало да започнеш с написаното от Александр Константинович Шапошников, който е учен филолог от Руската академия на науките. В академия.еду профилите му са Александр Шапошников и Alexander Polyhistor. В няколко статии е написал интересни неща да прабългарите и езика им. За него старобългарския език произлиза пряко от древнобългарския. Може профеионални лингвисти като него, които пишат относно ранносредновековните българи, да няма много по света, но това е просто защото така работи науката - бавно и консервативно. След още 20 години ще има още 5-6 подобни професионални учени и тогава вече иранската хипотеза ще е доста добре приета, а парадигмата за прабългарите ще се е изменила.

Еми иранската хипотеза всъщност съществува, като при това е доста по-аргументирана от тюркската. Може да е по-нова и да не е била популярна по комунистическо, но е много по-добре аргументирана. Имената на Дуло са довод за нея, стотиците ирански думи в старобългарския са довод, иранските-нетюрскски титли са довод и т.н. Тези доводи се подкрепят от археологията и генетиката, докато алтайската теория не се подкрепя от археологията и генетиката. Съществуването на многоезична група също трябва да се докаже по някакъв начин. Със сигурност няколкото алтайски думи в старобългарския и няколкото календарни термина и военни титли не доказват съществуването на алтайско племе или върхушка сред ранносредновековните българи. По същия начин думи като президент, танк, ефрейтор, конституция, септември, декември и стотици други подобни небългарски думи не доказват съществуването на немско, английско или френско малцинство, племе или управляваща върхушка в днешна България.

Ако визираме функциите им като огнева точка за защита на стената може и да не ги броим, въпреки, че при по-точни стрелци и при по-мощните сложносъставни български лъкове е било възможно и да се защитава донякъде стената. Кулите имат и много други функции обаче, така че трябва да ги броим със сигурност.

Тюркската хипотеза е езикова и се оборва, основно чрез анализ на езиковите доказателства, които се дават в нейна подкрепа. Имената са ирански, термините от Именника не е доказано, че са собствено български, титлите може да са заети от авари и други, надписите на камък са много малко, термините са инвентарни военни и езика там не е сигурно какъв е и дали не са оставен от авари, кумани или други асимилирани в България, алтайските остатъци в старобългарския са много малко и не доказват нищо, а онези на Волга и в Кавказ, които ги пишат наследници на прабългарите са преминали през много сложен и дълъг процес на етнообразуване в прак контакт с алтайски, монголски и ургофински племена и не говорят алтайски езици от една езикова група. Всичи тези "доказателства" на тюркската хипотеза взети заедно са довели до създаването й преди 150 години, но днес разгледани поотделно и по-задълбочено се вижда, че не са доказателства. Ако говорим в проценти то те не са 100% доказателства, и при всяко от тях вероятността да са истински доказателства за това, че прабългарите са тюрки е ниска, да речем 5%. Тоест вероятност има, но е много ниска и е невъзможно да се докаже към момента чрез тези доводи. Генетиката и археологията се използват като допълнителни аргументи в подкрепа на всички тези анализи върху не-доказателствата на тюркската хипотеза, тъй като явно лингвистите по света и уикипедия са големи консерви и възприемат трудно, че тюркската хипотеза е недоказана и е много ниско вероятна.

Римски градове градени чрез системата Биндер-Лойфер има достатъчно, че да ги показваме. Със сигурност системата се е използвала в империята. При това на Крим има такива римски градове със същия градеж. Мога и снимки да дам, но друг път. Квадровия градеж при това не е само външния вид на стените. Стените са градени по типичен за римската империя стил с две външни стени запълнени в средата с имплектон. При това между квадрите има червен хоросан, който е типичен за римляните, а не за степите. И кулите са типични за римската империя, само са ги сложили по на рядко, за което също си има причина. Дълбоките основи също са типичен византийски модел, който не се среща при крепостите на север от Черно море и в Кавказ, определяни като български. Това, че тухлените градежи са били скъпи през късната античност и ранното средновековие го пише Д. Овчаров. Със сигурност Муртаг е можел да си поръча да му докарат тухли, от Константинопол през Балкана, но цените щяха да са безбожни. Да си организира производство вероятно не е можел и е изисквало повече ресурс, отколкото да надяла квадри. По-късно се организира такова производство и имаме построена тухлена цитадела около дворците, която едва ли е собствена българска традиция.

Доколкото си спомням някакви ранни ходници стигаха до него, или нещо подобно беше. Рашев, Чобанов или някой от останалите археолози там допускат, че е от по-ранен период доста преди Крум, въпреки, че Крум го е обитавал.

Всичко в Каменната Плиска е византийска строителна традиция, като изключим само големият Тервелов дворец, но и той може да е граден от византийски майстор нает от източните предели на империята. Каменната Плиска е строена при Муртаг, когато сме в 30-годишен мир с Византия. 30-годишния мир означава, че българите е можело свободно да наемат византийски майстори от всички предели на империята. Не-византийска строителна традиция има само в Дървената Плиска. По времето когато е строена Плиска византийската традиция вече е преминала основно на тухли, но тухлите по онова време са все още скъп продукт и се използват основно в големите градове. По периферията се строи с камък, тъй като е по-евтино там където има къмък и където тухларското производство е слабо.

Археологическите култури могат да се свържат с някакво население или племе и с езика му ако имаме някакви писмени сведения за това позициониращи племето в определени територии и описващи езика му. Ако Херодот говори за скитите и сарматите пред 3 в.пр. Хр. северно от Черно море и споменава иранските им имена или някакви други думи определени като ирански, то археолозите, които разкопават археологическите култури от 3 в. пр. Хр. по онези земи могат да направят подобна връзка на културата и езика на населението.

Съвсем не са излишни работи. Изчистването на използваната терминология е много важно, за да се получи напредък в познанието за произхода на българите. Всеки който ползва термина славяни за племената преди появата на термина като езиков такъв прави методологична грешка и въвежда объркване в системата. Преди 10 век просто термина не трябва да се използва. Има славяноезични племена тогава, но не са само антите, склавите и венетите, а има и други. Дори и археолозите като Чобанов я правят тази грешка и наричат определени ранносредновековни и антични археологически култури славянски, докато ще е по-правилно да се определят като антски, склавински, венетски или проч. А други археологически култури определят като не-славянски без преки доказателства за езиците, а само по съпоставки археологически, защото едните били степни, а другите не били. Същото е и с българите. Няма никакви прабългари или древни българи, а това, което знаем от хрониките са ранносредновековни българи. За някакви предци на българите от преди средновековието нямаме данни, така че там всичко е спекулацион, тоест хипотези и предположения. И календарът не е на древните българи или на прабългарите, а е календар на ранносредновековните българи. Древните българи, тоест българите от преди 4 век може и да не са познавали този календар.

Племенното обединение с един владетел самодържец, който има властта да управлява всички завладени територии и живеещите на тях, и който е поставян и свалян (от съвета от 12 боляри/племенни вождове) заради качествата му на бойното поле, може ли да се нарече царство или държава, и подчинените му племена могат ли да се нарекат народ?!