makebulgar

Нали знаеш, че има една поговорка: "Не е важна целта, а пътят". Тоест може накрая да стигнеш до под кривата асирийска круша, но пък ще си си изминал пътя и ще си натрупал опит. По-интелигентен избор е да не се занимаваш с глупости и пътя ти да не минава от където ти хрумне, а да почетеш малко и да използавш малко научен метод, малко историческа наука, малко истинска научна лингвистика и т.н.

Ще изстрелват от там, от където няма регулации. Примерно тук можем да направим един космодрум и да поканим Мъск.

Един ден ще се събудиш разочарован разбирайки колко време си затрил в безсмислено ровене по асирийски и шумерски речници, и в безсмислено писане на небивалици. Петър Добрев вече го е правил това упражнение със завоя на прабългарите през Шумер, ама нещо не успя да я развие напълно теорията. И той намираше разни шумерски животни в календара. Дефакто животинския календар наистина произлиза по някакъв начин от Шумер, но единствено предаден през елинския ζῳδιακὸς κύκλος.

Има такъв език, не залагай, че няма - ще загубиш. Езика наистина е с доста фонетично променен, като при това и термините от Именника са претърпели известни допълнителни промени през вековете, през които са съществували при алтайските си преносители и после при българите. Но и там има проблеми за решаване. Примерно там няма алем, и можем да допуснем, че е добавка от друг език, примерно от скитското арима "едно"...

Принципно въобще не ме интересува с д- ли е било първо или с и-. Произхода и еволюцията на термините дилом, тох, етх и шегор са несъществен проблем. Единствено могат да насочат към народа, който е пренесъл календара. Ако трябва да дадем вероятностна оценка на възможностите чии са термините то бих дал 55% на аварите, 35% на гоктюрките, 5% на друго някакво алтайско племе примерно сюнну и 5% да речем на хазарите. Другите термини са по важни и показват тези тюрки от къде са взели календара. На индоевропейските термини разбира се, че ще се прави анализ, но ще е по-скоро сравнителен, тъй като приликите са достатъчно големи, че да не е нужен задълбочен фонетичен анализ. Тоест, алтайските етимологии няма смисъл да се борят и да доказваме чрез техен лингвистичен анализ, че са грешни, тъй като ще се види, че по начало са грешни.

Ето една книга по въпроса. https://www.academia.edu/41857817/Рунические_письменности_евразийских_степей Използваната там руническа писменост не е като тази при нас, и не е ясно как тя доказва, че надписите са написани на тюркски.

Вероятно тези алтайски думи са дошли в аварския период. А дали чувашите са били част от аварите или част от хаганата им не е ясно, но се предполага.

Какво трябва да мисля по-точно? Алтайски заемки виждам. Ако се направи един по-задълбочен анализ на алтайските заемки в старобългарския език се вижда, че са преобладаващо неща, които могат да се купят на пазара или от керваните - възглавница, верига, пръстен, губер, ковчег, тояга, сулица, кърчаг, косер, пахар, тыкръ, талига, колчан, шар (боя)... или са животни и части от животни, които пак на пазара се търгуват - шаран, шиле, корем, бъбрек... Останалите са или военни и дипломатически титли и звания - самънчий, пешаног, тълмач, чигот, оглу... или са някакви военни и географски термини, или болести, споделяни при битки - чука, урва, шавар, белег, коварен, порой, шуга... Тоест, все думи от контактни зони, от съвместни войни, от подчинение.

Да де, само че из нета се среща следното твърдение: Горния цитат е от Рашев мисля. А иначе ето какво пише Чобанов в книгата: „Каменните касети, използвани за кремации в двуобредните некрополи на Долен Дунав, са много сходни с използваните в Централен Кавкaз oт аланите за трупополагане и в района на peкa Кубан oт прабългарите за трупоизгаряне; Те не се срещат в степната зона. Техен близък аналог, вероятно маркиращ и възможни ранни контакти между различни общности и последващо разпространение на този тип ритуал от централната зона на прабългарския етногенез в Северозападeн Кавказ и Таманcкия полуостров в пocoкa зaпaд, са кремации с кaceти oт Крим. Те се асоциират oт A. Айбабин с германски племена и Черняховската култура, но са много подобни на кaceтитe oт нeкpoпoлите в района на Северозaпадeн Кавказ. Там този често срещан тип погребален ритуал e съчетан с редица изявени „кавказки“ особености, кaтo освен каменните кaceти, са налице двуобредност на същото население (Борисово), гробове, ориентирани на север, северозапад и запад, керамика от „aлaнcки тип“, оскъден гробен инвентар с единични елементи от кoнcкa амуниция, „xepaлдичеcки тoки" и фибули. Тoвa пoказва, че е възможна и сармато-аланска интерпретация на кремациите с кaceти от Крим, асоциирани с мултиетническaтa Черняховcкa кyaтypa. Другата, дaжe пo-пpaвдoпoдобна версия за появата у прабългарите на кремации в кaceти въобще на кремационен oбред, е свързана с интензивни кoнтaкти с местните племена в Кавкaз - зикxи, апсили, абасги и дp. Апcилите например традициoнно пpaктикyвaт кремационен обpед и пpoдължaвaт дa гo прaвят пpeз Cpeднoвeкoвиeтo. Особено пepспективна е теорията, че абасгите са източник на пpaктикaтa кремационни погребения от пepиoдa I - Xlll в. в Кубано-Черноморcкия регион. В чисто степната зона обаче кремации c кaceти, кaктo беше споменато, понастоящем не са известни, известни, кoeто също насочва към аргумента, че е налице конкрeтно опознаваемо кaвкaзкo огнище на прабългарския етногенез, кoeтo cъдъpжa peдицa особености, кoитo не се проявяват в степната зона, pecп. не биха могли да бъдат привнесени от последните вълни сармати.“

Това пак потвърждава сведенията, че стартовата точка на аланите е по-западно, а на българите по-източно по течението на Аму Даря. И какво трябва да означава това канджу?

Тюркската хипотеза няма да я борим с анализ на алтайските думи. Тя сама ще падне като се видят глупостите, които са писани в миналото при изграждането й. Като се види как едни чисто индоевропейски термини са били превеждани от големите тюрколози през алтайски и чувашки езици и как на тези преводи е граден цял клон от тюркските езици, самите привърженици на хипотезата ще се откажат от нея.

Еми като заемеш накой термин и название, го променяш с оглед на езика си. Йълан се отнася към дилом, както Иван към Джон, Йордан към Джордан, Исус към Джизъс... Особено като заемеш термина без да знаеш какво точно означава.

Не съм специалист по тюркските езици и в частност по алтайските титли, думи и термини при прабългарите. Така че, не мога да кажа езиковия материал от къде е зает, дали е от тюркския хаганат или не. Със сигурност обаче в календарните термините от Именника няма скрит някакъв прабългарски чувашки език, а алтайските думи в него като тох, дилом и етх си звучат доста подобно на стандартните тюркски думи.

Нещата се нареждат в съвсем друга насока, както се вижда - и номинално и археологически и генетично... а и календара и той сочи, че имаме културно влияние...

Е ако бяха тюрки прабългарите или имаше някакви алтайски родове и племена асимилирани от прабългарите се очакваше да има разни алтайски генетични следи от тях при нас останали, но заключението на генетичните проучвания е, че няма такива, и съответно се прави извода, че езиковия материал е зает културен материал. Напълно логично и обосновано.

Ето малко цитати от заключението, което оформя Чобанов, в които има заключения на Р. Рашев, Лазаридис и други: „Прабългарската култура V - VII в., доколкото може да се разграничи и опознае на база ретроспективен преглед спрямо езическата култура на Дунавска България и тази на Хазарския хаганат (Салтово-Маяцка), води началото си от обширните степни реалии на хунската епоха в Източна Европа, като много архаични скито-сарматски особености се съхраняват чак до IX в.“ „Серия публикации, посветени на европейските народности днес, показват, че съвременните българи са резултат от мащабно събитие на смесване от IX - X в., при което една група, обозначавана общо като "славяни" се смесва с друга, наричана „ирано-кавказци“. Това събитие, по същество, формира средновековната българска етническа идентичност при княз Борис I и цар Симеон Велики (периодът на покръстването), води до трайна промяна в генетичната карта на Балканите и превръща региона в мястото с най-изявено ранносредновековно кавказко генетично наследство в Европа.“ „Главното заключение въз основа на редица публикации в областта на археологията и древната ДНК e, че - противно на схващанията на различни историци от ХIX и XX в. - прабългарите първоначално (VII-IX в.) са по-многобройни от отделните славянски племена, c които те се смесват непосредствено след създаването на средновековна Дунавска България през 680 г. Друго ключово наблюдение на базата множество научни трудове, в т.ч. настоящият, е поразителното отсъствие на генетично наследство от Вътрешна (Източна) Азия сред древните и съвременните българи. Не се установява генетична близост между български и свързани с българите образци, от една страна, и от редица други проби, свързани с Централна Азия (отново, както при древни така и при съвременни групи). Вместо това резултатът, които излиза наяве при употребата на различни палеогенетични методи и специализирания софтуер за генетичен анализ, е силна връзка както с образците сармато-аланска ДНК от Късната античност и Ранното средновековие, така и с групи от съвременното кавказко население (последното - директно родство или споделена сармато-аланска линия на по-ранен етап). Особено изявена е връзката на генома на съвременните и особено на средновековните българи със сарматски образци oт предхyнcкaтa, xyнcкaтa и пocтxyнcкaтa епоха (в хронологическия диапазон II -VII в.)...“ „Предвид тези две положения има основание да се предположи, че Кавказките планини и особено районите непосредствено на север от тях, са прародината на древните българи и мястото, в което се развива техният етногенезис на базата на различни съчетаващи се компоненти. Това практически прави (пра)българите древна група от общността на сармато-алански племена от Късната античност, разселени в крайна сметка на Балканите и Източна Европа преди и по време на преселението на хуните a по-късно заради експанзията на Аварския и на Хазарския хаганат.“ „В същото време българите и другите европейци се позиционират на сериозна диcтанция от централните и източните caки, тaгapcкитe народи и caките от Тяншан, което прави хипотезите за мащабни миграции от средите на тези групи към Европа много слабо вероятни, дори и в контекста на нашествието на хуните в Източна Европа, което изглежда е увлякло най-вече западноевразийcки номади.“ „Също така oт трудовете на Damgaard et al, 2018, Jarve et al, 2019, Lazaridis et al, 2022 и др. става ясно, че славянският компонент на средновековното българско население и населението от наши дни се развива на основата на силно зaпаднocкитcко генетично наследство от класическата епоха, което e видно и при други източноевропейци, най-вече съвременните хървати, които се оказват в близко родство (по славянска и балканска линия) с днешните българи.“ „Видно е обаче, че нито политическото господство на хунската държава в Европа, нито на Аварския, нито даже на Тюркския хаганат над различните прабългарски племена в Централна и Източна Европа оставят значими генетични следи, a културните влияния изглежда също са били повърхностни и основно в политически и административен план (заемане на някои титли и специфични термини). Характеристиките на аварското генетично наследство (вътрешноазиaтcки xaплoгpyпи) като цяло oтсъстват при съвременните българи/прабългарите или при групи свързвани с прабългарите, като сарматите в Централна и Източна Европа или аланите и племената от Салтово-Маяцката култура. Hякoлкoтo наистина детайлни изследвания на аварската древна ДНК ни позволяват, от една страна, ясно да отделим аварите от прабългарите, a от друга да направим извода, че за разлика от прабългарите, аварите не се смесват със своите поданици-славяни, обричайки се на демографски колапс в края на съществуването на своя Хаганат. Доказателствата, че войните от Тюркския хаганат са генетично по-близки с източноазиатците в сравнение с предхождащите ги хуни също елиминира варианта по време на тюркската политическа власт над прабългарите през VI - VII в. същинските тюрки да са се смесвали масирано със своите прабългарски поданици в района на Кавказ. Една проба от елитен воин обаче дава основание да се счита, че тюрките не оставяли населението от Източна Европа да усяда, а вместо това са ги разселвали (набирали като войници), след което понякога са ги отправяли на изток. Тези наблюдения позволяват само един логичен и достоверен път на възникване на широко дискутираните тюркски елементи в прабългарската култура (понятията от каменните инвентарни надписи и термините от т.нар. прабългарски календар): те са възприети по силата на политическата хегемония на Хаганата над българите през VI – VII в.“ „Така към момента хипотезата за тюркския произход на прабългарският елит е сериозно поставена под въпрос въз основа на археологически и генетични свидетелства, които се прибавят към отдавна и известния факт, посочен преди десетилетия от В. Бешевлиев, a именно че по-голямата част от установените прабългарски династични имена са с ирански произход. Авторът на настоящото изследване също така подкрепя теорията на Андраш Рона-Таш и други учени, че прабългарската династия Дуло всъщност притежава алано-бългapcки произход, което би могло да се отнася и за властващото племе в епохата на Велика България — уногондyрите.“ „Етногенезисьт на прабългарите вероятно Започва именно в този район на река Кубан още в края на II и началото на IIІ в. с пристигането на новата (последна) capмaтcкa вълна, която навлиза в Прикавказието и заживява редом с коренните (по-стари) племенни групи, усвоявайки чувствително тяхната материална култура. О. Каратaй поддържа подобна възстановка на събитията от втората половина на II в. сл.Хр., според него българите са просто едно от няколкото племена, прекосили Волга в рамките на т.нар. сарматска вълна и също част от Сарматското обединение упражнявало контрол върху обширна територия в района на Волга преди появата на хуните.“ „Силният кавказки сигнал в геномния профил на прабългарите, на сармато-аланите и на днешните българи подкрепя историческите данни за продължително културно, а вероятно и демографско взаимодействие между прабългарите и по-старото население на Кавказ, в частност алани, арменци и иберийци, наред с местни племена като зикхи, абасги др. Друго обяснение може да е, че сигналът предаден на прабългарите по линия на мащабното включване на кавказки алани (самите те със силно кавказко генетично наследство), но тази алтернатива е с по-малка вероятност, предвид различията между прабългарската и ранноаланската археологическа култура и отсъствието на сигнал канджу в повечето алански проби, които иначе са генетично свързани с древните и с днешните българи. Мащабното вливане на алани в редиците на Аспарух щеше да обуслови по-силен централноазиaтcки сигнал или дори по-силен сибирски сигнал, който си остава слаб при сегашните българи даже след миграциите от XI — XII в. (късни варвари като печенези, узи, кумани) и продължителния Османския период.“

Именно това е да си трол. Навираш се там където си некомпетентен и цапаш.

Тантине, за подобен спам и антикоментари заслужаваш бан. Никой не го интересува некомпетентното ти и необразовано мнение, особено когато не си си направил труда да прочетеш книгата. Не си си направил труда да прочетеш и книгата от 2021 година даже. Но коментираш смело и неглижираш книгите. Ти си трол, на който настолни книги са тези на Златарски.

Чел съм само заключенията на книгата при това набързо. Нямам време засега да я изчета цялата.

Тоест да смятаме ли, че за теб нито един списък със сравнителен анализ на думи и имена няма да е научно обоснован? Тоест езика на прабългарите е толкова таен и неизвестен, че не е оставил никаква следа в старобългарския език и в именната система на ранносредновековните българи? Или просто за теб верните следи са само и единствено тюркските!? И ако археологията и генетиката показват връзка на ранносредновековните българи с алани, сармати, скити и Кавказ, означава ли това, че иранските и кавказки останки в старобългарския можем да ги изключим като български, просто защото не трябвало да анализираме по тоя сравнителен начин думи и имена, защото това било същото като автохтонната или албанската теория?! Използваш логически заблуди в аргументацията си. Не можеш да слагаш анализа на иранските имета на Дуло и други реално съществуващи ирански имена при българите, а също и думите от старобългарския на едно място с разни псевдонаучни автохтонни теории, със спекулативни теории като албанската и с всякакви други фантастични и мазохистични теории. Щото в крайна сметка българите все някакъв език са говорили, нали? Със сигурност не е бил тюркски, чувашки или монголски, според аргументите давани в тази насока.

Дали някой тук познава човек от Пловдив, който би направил снимка с дрон на новооткрития храм под Голямата могила в Пловдив?

Фонетични преходи се анализират от сериозната лингвистика, когато се търси етимологията и произхода на напълно неизвестни думи и имена. Когато имаме преки или почти преки съвпадения не се анализират чак толкова фонетични преходи. Така името Аспарух не трябва да му проучваме произхода и фонетиката, тъй като вече е било проучвано за други аспаруховци в Кавказ и Персия. Колко сложно е да се опише фонетичния преход от скито-сарматското Μαστας до българското Мостич, от Γαστεις до Гостун, от Кαρσος до Корсис...

Нищо чудно сред неиранските имена да има други, примерно аварски, хунски, германски, антски... Хуните имали германски имена, а Атила може и да е римско. Имаше едно сведение и за това как сарматите заемали повечето си имена от хуните или обратното.

По добре подобен подход отколкото да действаме по стария метод, при който всяка алтайска дума, име и термин автоматично, без да мислим, да ги пишем прабългарски. Напълно възможно е и разни родове като чакарар, кубаир, кюригир от които са хсун, негавон и корсис, които се смятат за някакъв алтайски елемент, тъй като на изток имало такива окончания, да са аварски родове. Може Муртаг с каменните плочи да е легализирал връзката си с тези чуждоземци, които преди са ни владели. Аварите не се изпаряват и стават част от българите, но не са прабългарите на Аспарух и Кубрат.