makebulgar

Като гледам как войната ще навлезе скоро в десетата си годишнина се сещам за разни древни и средновековни войни, които продължават няколко десетилетия, педесет години или примерно сто и шеснайсет години между Англия и Франция. Кавказката война, например, с която Русия завзема Кавказ, е 50 години. При това всички тези продължителни войни са между държави или коалиции, които също разполагат с големи ресурси както днес. Тоест сега седим и бистрим как руснаците превземат 200 квадрата земя в Бахмут за 2 месеца и как украинците контраатакуват и завземат няколко села, но резултатът засега е, че през първите два етапа от войната Русия завзе територии и все още ги държи. Ако са готови да воюват 50 години, за да завземат териториите, тогава това, че не хабят ресурси за блицкриг е обяснимо. Доколкото вече два пъти са приемали подобен блицкриг и знаят до къде може да стигне подобна акция ако се планува за 5 години, както беше през ВСВ, е логично да не си дават много зор. Някой ще каже че търпят загуби, че губят техника, че пъроначалните им планове да прерземат повече територии не са успели, и че са се изтеглили от големи територии, но ако се върнем назад във времето пак виждаме дългогодишните войни в които страните губят много жива сила, губят и периодично си връщат земи, понякога са изтощени икономически, но минава време и натрупват нови ресурси, за да продължат войната, сключват и променят коалициите... Изглежда двете световни войни и някои от следващите войни, които продължаваха няколко години или десетилетие, са ни притъпили представата за това колко дълго може да продължи една война.

Ако контранастъплението забоксува или бъде отблъснато дали войната ще приключи или ще има обратна контраофанзива?! Руснаците пробват да нападат активно западно от Донецк. Докато контраофанзивата на юг отнема вниманието може да загубят и земите западно от Донецк.

Продава заради неработещата икономика.

При хетите и при асирийците туби е нямало. Имало е грънци и делви. Тубите са от по-ново време. За другата посуда българите от средновековието си имаме думи като стомна, менци и т.н. От римско време са ни моливите, стомните, тапите и други гръко-римски заемки. В по-ново време сме заели много думи от запада заедно с идването на тубите, жиесемите и другите нововъведения.

Италианците, испанците, португалците, каталонците, венецианците, бретонците, французите и валенсианците казват на тапата тапо, тапаре, тапар, тампар, тапон, тампион, тампон и други подобни.

Само ние плюс англоезичните, французите, италянците и испаноговорящите, а в латинския думата е tubus.

Търсим хетските си корени.

Заради стената на язовира и водата за Крим ще има контранастъплние, но ще е за Херсон и земите северно от стената. Руснаците са наясно какво са разузнавателните боеве и е твърде късогледо да се смята, че не знаят, че не ги очакват и че чрез тях ще се разкрие цялата система на отбрана. Не е ясно и каква е целта точно от разузнавателните боеве при положение, че украинците разполагат с цялата информация от всякакви американски разузнавателни сателити, с които могат да преброят прецизно техниката и разположението на врага.

Вейпинга е бизнес, като този с цигарите, така че е също толкова лош вариант. Продаващите вейп-устройства рекламират, че чрез тях пушачите ще се откажат от цигарите, че били по-здравословни и т.н., но реално просто рекламират бизнеса си. Пристрастяването към никотина и при вейпа и при цигарите е едно и също, и ползващите вейп не се отказват от никотина, тъй като е пристрастяващ. Процента на отказалите е по-малък от процента на онези, които са станали двойни потребители, тоест които хем купуват вейп, хем купуват и цигари. При това, тъй като се рекламира като по-малко вреден пушещите вейп са склонни да го ползват по-често, при което е възможно да прекалят с дозите никотин. Пушачите често прибягват до вейпинга не толкова в стремеж да се откажат от пушенето, а по-скоро в стремежа да си вземат дозата никотин на места, където пушенето е забранено. Това се използва от тютюневите компании, които са основни играчи във вейпинг индустрията. Въпреки че представителите на индустрията претендират за интерес към електронните цигари поради техния потенциал за намаляване на вредите, много наблюдатели смятат, че печалбата остава доминиращата мотивация. Електронните цигари разширяват тютюневата епидемия, като въвеждат на пазара младежи с по-нисък риск, много от които след това преминават към пушене на цигари. Тъй като вейпинга не е достатъчно контролиран и се предлага често на деца има опасения по отношение на вейпинга е, че той може да примами децата да започнат да пушат. Повишената наличност на електронни цигари може да увеличи никотиновата зависимост, особено сред младите, тъй като те са привлечени от различните вкусови опции, които електронните цигари могат да предложат. Хората пишат, че въпреки, че електронните цигари са по-малко вредни, не са напълно безвредни, като при това съдържат и вредни вещества, които не се наблюдават в цигарения дим. Течността за вейпинга съдържа пропиленгликол, глицерин, диацетил, никотин, алфа-токоферол ацетат (витамин Е ацетат) и други (незнайно какви). Всяко от тези вещества на първо четене не е много вредно за консумация през устата и стомаха в минимални количества, и няма да ви убие. Но те се приемат изпарени, активирани термично и при това не поотделно, а в смес през белите дробове. През 2019-2020 г. в САЩ възниква епидемия от белодробни заболявания причинени от вейпинг устройства, като се приема, че опасното вещество е витамин Е ацетат. Излагането на диацетил може да доведе до облитериращ бронхиолит, при който се увреждат бронхиолите – най-малките дихателни пътища на белия дроб. Причинява образуване на фиброза и стесняване на белодробните тъкани и дихателните пътища, причинявайки затруднения в дишането.

Ще се върна към старата тема, за да уточним български ли са или не девташларите. Според статията на Р. Рашев от Плиска-Преслав 5 от 1992 г "Девташларите - мегалитни паметници на българската езическа култура", има пове две причини да се приемат за български. Първо върху тях има рунически символи като тези по квадровите градежи на Плиска. Може да се предположи, че е възможно българите да са ги издялали върху вече поставените по-отдавна камъни. От друга страна обаче, тъй като руните са открити приоритетно в основата на камъните по-скоро са дело на каменоделците, които са създали и занесли там камъните. По същия начин, по който нещата са се случили в Плиска. Ето ги и символите Второ камъните не са просто донесени и нахвърляни, са обработени от долната страна и под тях са направени специални подложки, които са осигурявали оставането на камъните прави. Тези подложки понякога са от трошен камък, но също така са били използвани и тухли. Тухлите в подложките изключват възможността камъните да са някакъв остатък от мегалитна култура от праисторията. Остава камъните да са тракийски, римски, български или на друг от дошлите народи като кумани, печенеги и т.н. Подобни побити камъни обаче не са характерни нито за траките, нито за римляните. Също така, ако камъните бяха римски или тракийски няма причина българите да ги оставят, а да не ги използват като първи източник на строителен материал за Плиска, тъй като са най-близо. Относно тюрките като печенеги и кумани с техните каменни баби нямам информация дали са им слагали, подложки от трошен камък и тухли. При това и за тях из останалите места където са живели не са характерни групи баби с правилна правоъгълна форма. Още повече, че и куманите и печенегите не се отличават с някакви сериозни строителни традиции. Остава единствения вариант побитите камъни да са български. Издигнати са до столицата на българите, върху тях са оставени символи като тези на камъните в Плиска, под камъните са поставяни подложки от преизползван материал подобно както при градежите в Плиска, българите развиват мащабни строителни дейности, които са изисквали донасянето на камъни, и камъните се намират между укрепленията около Плиска.

Струва си във всеки случай. Поне ако съдим по АЕЦ Козлодуй. 200 лв за мегават не е чак толкова много и се купува и днес така. Нови реактори и струва да се направят, тъй като ще осигурявт тока, за онзи който иска да го купи, без значение дали е за 100, 200 или 300 лв. Ако го няма тока няма как и за 50 лв да го продадем, а инвеститорите фабриката ще я построят другаде, където имат ток.

SMR реакторите AP-300 или BWRX-300 са доста компактни. Заемат място около 1/3 или 1/2 от игрището на стадион, тоест доста малки са сравнено със сегашните АЕЦ и със тецове със същата мощност - 300 MW. Ето примерно BWRX-300 заема мястото на малак хипермаркет.

Проучване доказва, че тютюнопушенето води до намаляване на мозъка Мащабно проучване на учени от университета в Пенсилвания [Investigating causal relationship between smoking behavior and global brain volume] показа, че мозъкът на пушачите е забележимо по-малък от този на хората, които никога не са докосвали цигари. И всичко би било наред, но намаляването на обема на сивото вещество, според изследователите, умножава риска от развитие на деменция. Предишни проучвания вече показаха, че мозъците на хората, податливи на тази зависимост, са склонни да бъдат по-малки, но няма доказателства, че цигарите допринасят за това. Сега доказателствата са налице. В изследването са участвали над 28 хиляди души. Учените са изследвали изображения от ядрено-магнитен резонанс от Британската биобанка и са установили, че обемът на мозъка на пушачите наистина е по-малък от този на тези, които никога не са пушили. Според тях при хората, които пушат всеки ден, обемът на мозъка е средно по-малък със 7,1 куб. см - сивото вещество намалява с 5,5 куб. см., и бяло, участващо във връзката на невроните, с 1,6 куб. см. Отбелязва се, че размерът на мозъка също се влияе от интензивността на тютюнопушенето - всяка допълнителна опаковка, пушена годишно, намалява обема на сивото вещество с около 0,15 куб. см. Но за тези, които искат да се откажат от тютюнопушенето и да възвърнат здравето си, учените дават надежда. Проучванията показват също, че мозъкът на хората, които са се отказали от цигарите, постепенно набира обем. При тези, които се откажат от тютюнопушенето за една година, мозъкът добавя 0,09 куб. см.

А най-добре ще се развием космически ако войната я водим срещу извънземни, които ни се явят с корабите си покрай Луната.

В земята има предостатъчно ресурси да ни стигнат за милиард години напред, тъй че не са ни проблем ресурсите. Много по-лесно ще ни е да копнем малко до мантията и да си доставим металите, отколкото да ловим астероиди. Желязо и алуминий имаме достатъчно, тъй че чак толкова в нужда не сме. А лития и никела са ни нужни не защото не можем без тях, а защото сме им намерили приложение. Ако променим производствата и използваме други материали може нуждата от някои метали да стане минимална. А иначе космоса можем да си го усвояваме в бъдеще, но ще е по-скоро с роботи, дронове и сателити, а не с космонавти и космически миньори. Просто средата там е твърде агресивна за нас, колкото и да не ни се иска. Много неща от филмите и фантастичните книги просто няма как да станат. Особено разни звездолети хвърчащи със хиперсветлинна скорост, преминаващи през черни дупки, червееви дупки и други измислици. Миньорите които пътуват до Плутон, за да копаят метали, докато се върнат фирмата им работодател ще е отдавна фалирала и разпродадена.

Космоса ще бъде най-лесно и бързо усвоен ако си спретнем една космическа война, така че военните ресурси да се пренасочат към космоса. Тогава ще има оправдание парите да се харчат за космоса, докато при пълен мир просто няма кой да одобри големи разходи за някакви неща, които масата хора няма как да усетят и да одобрят. Космоса винаги ще си остане екстра като това да летиш с Конкорд - за избрани с много пари, за бизнесмени и за проекти. Обикновения човек, който избира политиците и от чието мнение се определят и решенията на политиците никога няма да одобри данъците да се харчат нахалост за неща, които не са от практическо приложение. Ако имаме достатъчно излишни милиарди много по-добре ще е за обикновения човек да се раздават като базов доход, а не да се харчат за керосин и алуминий за 200 души, които ще ровят в пясъка на Марс. При толкова проблеми на земята да се харчат парите за неща, които не вършат работа за мнозинството не е разумно. По добре да се строят тръби за високоскоростни влакове, да се инвестира здраво във възбновяемите централи, в развитие на компютрите, изкуствения интелект, в борбата с наркотиците, алкохола, вредните производства и замърсяването, в продължителността на живота, в образованието, в интелигентни биомеханични протези и т.н. Космоса както и дълбокия океан са враждебна и несъвместима с живота среда, която не е за всеки. Няма как просто да излезеш на разходка в космоса все едно си на разходка в парка, тъй като в космоса си рискуваш живота.

Да речем, че ти станеш политик, същото ли ще кажеш за себе си, че си безпреспективен и неспособен мишок? Или не допускаш възможността да станеш политик? Или пък допускаш, че политици могат да са само таквиз като теб, тоест супер компетенти-разбирачи? Ако е последното то потвърждаваш резултатите от проучванията на Дънинг и Крюгер. При положение, че държавата и градовете към днешно време, а и от край време се управляват от политици, как предлагаш да се управляват според твоята система без гадните политици? Явно много народ не разбира, че местата в парламента, местата в комисийките, министерските кресла и т.н. държавни службици, са нещо в което със сигурност някой трябва да стои и да изпълнява съответните задължения, а не са просто места за набутване където просто се вземат големи заплати. На тия места се работи, вземат се важни решения, пишат се закони... Със сигурност там трябва да са образовани, грамотни, мислещи, комуникативни хора, и не би трябвало там да са хора, дето не могат да напишат грамотно 5 реда, дето са си преписали за дипломата за средно образование, а за висше не са си направили труда или са нямали възможност да учат. Но там не трябва да са и Интересното е, че когато някой раздели народа на висши и низши, супер реактивна реакция се получава единствено от онези попаднали в низшата категория. Най-добър пример е точно примера с вишистите и всички останали с по-ниско образование. Обичайно е тези с ниско образование да иронизират вишистите, да смятат че са зубъри, че нищо чак толкова повече не знаят, че и те били хора дето ходят в тоалетната и т.н. Реакцията е крайна и не разбират защо не ги вземат на работа за вишисти... От друга страна пък има и доста вишисти, които страдат от същия проблем, тъй като си мислят, че като са станали вишисти и експерти в някоя област, примерно са инженери, IT-богове, доктори по физика или високоплатени хирурзи, то това веднага ги прави и експерти по местна и държавна политика, държавно управление, дипломация и като цяло, че са супер квалифицирани експерти в световната и вселенска политика. Ако експертните качества на населението бяха достатъчни за управлението на държавата, тогава защо е нужно в университите да се преподават политически науки?

Не е ясно защо тук скуби отклони темата към политиката и някакви избори. Ефекта на Дънинг-Крюгер не се отнася за политиците, тъй като щом са станали политици явно имат някакъв капацитет и компетентност, за да стигнат до там. Местата за политици и водачи на стадото са ограничани, тъй че който и стигнал там явно има някаква компетентност, дори тя да се състои в това да са част от партия. Ефектът се отнася по-скоро за онези като скуби и останалите тук, които твърдят, че политиците са некомпетентни и за нищо не стават. Именно това се визира с ефекта, че хора, които не са достигнали и вероятно никога няма да достигнат определено ниво, смятат, че са по-добри от онези, които са го достигнали. Това се отнася и до политиката и до всяка друга сфера. Разбира се низшата класа винаги има право да си изказва мнението и да прави оценка на компетентността на висшата класа политици, но дали мнението и оценката са смислени и стойностни е друг въпрос, тъй като са направени отдолу, без пълна представа за това, което се случва горе между различните висши групи и партии.

Не е точно така. Някои хора завършват в университета политически науки като политология, обща социология, общата психология, международни отношения, европейски политики, политическо управление и т.н., и стават компетентни политици преди да влязат в партия или във властта.

Оказва се, че резултатите и заключенията от експериментите довели до формулирането на Дънинг-Крюгер ефекта, вероятно са сгрешени. Имало грешка в методологията, като грешката се доказва чрез математически експеримент. https://nauka.offnews.bg/chovekat/razvenchan-e-efektat-na-daning-kriuger-nekompetentnite-znaiat-kolko-m-199082.html Развенчан е ефектът на Дънинг-Крюгер: Некомпетентните знаят колко малко знаят, но всеки си мисли, че е по-добър от средното ниво Ефектът на Дънинг-Крюгер, който твърди, че най-некомпетентните индивиди постоянно надценяват способностите си, е развенчан като математически артефакт, а не като отражение на човешкото мислене. Повечето хора наистина могат точно да преценят своята компетентност и знания. В скорошна статия, публикувана в Numeracy, професорът по математика Ерик Гейз (Eric C. Gaze) колегите му предполагат, че математическият подход, използван за показване на ефектът на Дънинг-Крюгер, може да е неправилен. Какво показаха Дънинг и Крюгер През 90-те години Дейвид Дънинг (David Dunning) и Джъстин Крюгер (Justin Kruger) са професори по психология в университета Корнел и си поставят задачата да проверят дали некомпетентните хора не осъзнават своята некомпетентност. За да проверят това, Дънинг и Крюгер дават на 45 студенти логически тест от 20 въпроса и след това участниците трябва да оценят собственото си представяне по два различни начина. Първо студентите трябва да преценят на колко въпроса са отговорили правилно – доста проста оценка. След това Дънинг и Крюгер карат студентите да преценят как са се справили в сравнение с другите участници, изпълнили теста. Този тип самооценка изисква от студентите да правят предположения за това как са се представили другите и е обект на често срещана когнитивна грешка – повечето хора се смятат за средно по-добри от останалите. Изследванията показват, че 93% от американците смятат, че са по-добри шофьори от средното ниво, 90% от учителите смятат, че са по-компетентни от връстниците си и това надценяване е широко разпространено в много умения – включително за логически тестове. Но е математически невъзможно за повечето хора да бъдат по-добри от средното при определена задача. След като дават на студентите логическия тест, Дънинг и Крюгер ги разделят на четири групи въз основа на техните резултати. Първата четвъртинка от студентите с най-нисък резултат дават средно 10 правилни отговора от 20-те въпроса. За сравнение, четвъртинката с най-високи резултати е дала средно 17 правилни въпроса. И двете групи преценяват, че са дали около 14 правилни отговора. Това не е ужасна самооценка от двете групи. Най-слабо компетентните са надценили резултатите си с около 20 %, докато най-добре представилите се са подценили своите резултати с приблизително 15%. Диаграма: The Conversation CC-BY-ND В синьо е действителният резултат спрямо другите, а в червено е възприеманият резултат спрямо другите. Източник: https://psycnet.apa.org/record/1999-15054-002?doi=1, данни: Download image Created with Datawrapper Резултатите изглеждат по-впечатляващи, когато се погледне как студентите се оценяват спрямо своите връстници, и тук е мястото, където ефектът по-добър от средния е най-изявен. Студентите с най-нисък резултат смятат, че са се справили по-добре от 62% от участниците в теста, докато студентите с най-висок резултат смятат, че са постигнали по-добър резултат от 68%. По дефиниция да си в най-долните 25% означава, че в най-добрия случай ще постигнеш по-добър резултат от 25% от хората и средно по-добър от само 12,5%. Преценката, че сте се справили по-добре от 62% от вашите връстници, като същевременно имате по-добър резултат само от 12,5% от тях, дава огромни 49,5% надценяване. Мярката за това как студентите се сравняват с другите, а не с действителните си резултати, е мястото, където възниква ефектът на Дънинг-Крюгер. Това силно преувеличава надценяването на долните 25% и изглежда показва, както Дънинг и Крюгер озаглавяват своята статия, че най-слабо компетентните студенти са „не само некомпетентни, но и имат най-слаба представа за своите знания“. Използвайки протокола, изложен от Дънинг и Крюгер, много изследователи оттогава са „потвърдили“ този ефект в собствените си области на изследване, което води до усещането, че ефектът на Дънинг-Крюгер е присъщ на това как работят човешките мозъци. За обикновените хора ефектът на Дънинг-Крюгер изглежда верен, защото прекалено арогантният глупак е познат и досаден стереотип. Развенчаване на ефекта Дънинг-Крюгер Има три причини, поради които анализът на Дънинг и Крюгер е подвеждащ. Най-лошо представилите се участници в теста биха надценили представянето си най-много, защото те просто са най-далече от перфектния резултат. Освен това, най-некомпетентните хора, както повечето хора, приемат, че са по-добри от средното ниво. И накрая, хората с най-нисък резултат не са значително по-зле при оценяването на обективното си представяне. За да установи, че ефектът на Дънинг-Крюгер е артефакт на изследователски дизайн, а не на човешко мислене, проф. Ерик Гейз и колегите му показват, че той може да бъде произведен с помощта на произволно генерирани данни. Първо създават 1154 измислени човека и им дават на случаен принцип както резултат от теста, така и класация за самооценка в сравнение с техните връстници. След това, точно както правят Дънинг и Крюгер, разделят тези фалшиви хора на четвъртинки въз основа на техните резултати от тестовете. Тъй като класирането за самооценка също е произволно присвоено на резултат от 1 до 100, всяка четвъртинка ще се върне резултат около средната стойност от 50%. По дефиниция най-долната четвърт ще покаже по-добър резултат от само 12,5% от участниците средно, но ще се считат за по-добри от 50% от участниците в теста. Това дава завишена оценка от 37,5 % без участието на хора. За да се докаже последната точка - че най-малко компетентните могат да преценят адекватно собствените си умения - изисква различен подход. Ед Нуфер (Ed Nuhfer) и неговият екип дават на студентите тест за научна грамотност с 25 въпроса. След като отговорят на всеки въпрос, студентите оценяват собственото си представяне на всеки въпрос като „успешно“, „не съм сигурен“ или „нямам идея“. Заедно с Нуфе екипът на проф. Гейз, открива, че некомпетентните студенти са доста добри в оценката на собствената си компетентност. В това проучване само 16,5% от некомпетентните студенти, които са постигнали резултат в най-долната четвърт, значително надценяват своите способности. И се оказва, че 3,9% значително са подценили резултата си. Това означава, че почти 80% от некомпетентните студенти са били доста добри в оценката на реалните си способности – далеч от идеята, изложена от Дънинг и Крюгер, че некомпетентните постоянно надценяват своите умения. Дънинг-Крюгер днес Оригиналната статия на Дънинг и Крюгер започва с цитата: „Една от съществените характеристики на некомпетентността се състои в това, че човекът, който страда от нея, не е способен да разбере, че е некомпетентен.“ Тази идея се разпространи широко както в научната литература, така и в поп културата. Но според работата на проф. Гейз и колегите му, реалността е, че много малко хора са наистина некомпетентни и неосведомени за собствените си знания. Експериментът на Дънинг и Крюгер наистина открива реален ефект – повечето хора смятат, че са по-добри от средното. Но според работата на екипа на проф. Гейз това е всичко, което Дънинг и Крюгер са показали. Реалността е, че хората имат вродена способност да преценяват своята компетентност и знания. Да се твърди обратното е неправилно. Справка: Nuhfer, Edward, Christopher Cogan, Steven Fleisher, Eric Gaze, and Karl Wirth. "Random Number Simulations Reveal How Random Noise Affects the Measurements and Graphical Portrayals of Self-Assessed Competency." Numeracy 9, Iss. 1 (2016): Article 4. DOI: http://dx.doi.org/10.5038/1936-4660.9.1.4

Става дума за икономическа целесъобразност. Изследователи от Европейската космическа агенция (ESA) заключиха (Effects of body size and countermeasure exercise on estimates of life support resources during all-female crewed exploration missions), че изцяло женски екипаж трябва да лети до Марс в близко бъдеще. Според изчисленията на учените 4 жени астронавти, чиято мисия на Червената планета ще продължи малко по-малко от три години (1080 дни), ще струват 158 милиона долара по-малко от мъжкия екипаж. Работата е там, че средно жените консумират 29% по-малко кислород, 26% по-малко калории и 18% по-малко вода. Учените стигнаха до това заключение, след като проучиха данните на всички хора, летящи в космоса. Според ESA за 1080 дни четири жени ще се нуждаят от 1700 кг по-малко храна само от едно хранене, което е цели 10% от полезния товар на тежката ракета Falcon Heavy на SpaceX, която е планирана да изпрати астронавти до Червената планета. Тези данни, съчетани с текущото преминаване към модули за космически местообитания с по-малък диаметър, сочат редица потенциални ползи от изцяло женски екипажи при бъдещи мисии за изследване на космоса. Също така в статията си изследователите отбелязват, че женските екипи по-често от мъжете разрешават конфликти без насилие и са по-склонни да си сътрудничат, тъй като не се влияят от йерархичните социални структури. Трябва да се отбележи, че още през 1959 г. един от пионерите на американската космическа медицина, бригаден генерал Дон Фликингер и лекарят Уилям Рандолф Лавлейс, казаха, че от практическа гледна точка жените трябва да бъдат изпратени в космоса. В допълнение към вече обявените критерии за пестене на кислород и продукти, те аргументираха позицията си с факта, че жените имат по-малко инфаркти, а репродуктивната система не е толкова изложена на радиация. Все още обаче не е известно кога ще се проведе първата експедиция до Марс. През 2019 г. НАСА нарече 2030 г., Илон Мъск обяви миналата година, че първият пилотиран полет до Марс ще се състои през 2029 г. Това обаче са само прогнози и датите може да бъдат отложени. Досега прототипът на транспортната система за многократна употреба Starship се проваля по време на тестови изстрелвания. https://m.fishki.net/4417564-uchyonye-schitajut-chto-pervymi-na-mars-dolzhny-poletety-zhe.html

Интересното е от всички тези укрепления с валове и ровове, северно от Кавказ, дали има някое с планировка подобна на тази на Плиска, тоест изградено в равнината и имащо форма на правоъгълник.

Явно сходствата на укрепленията на Долен Дунав и Северозападен Кавказ са доста големи. Откривам в promacedonia.org една руска книга от 1989 г., където са описани, но с малко примери, пет вида ранносредновековни български селища от Карачаево-Черкезия - Ранние болгары в Восточной Европе. Неукрепените селища били най-големия брой около реките Кубан, Кума и Егорлик, като те били два типа - с изразен културен пласт и голяма площ, и със слаб културен пласт характерни основно в степите. Укрепените селища били три типа. Първият тип са едноделни селища в степите и предпланините, които са добре защитени от естествени прегради и са укрепени със землени съоръжения. Вторият тип са двуделни градища в степите и предпланините, които имат крепост и свързано с нея открито селище. Крепостите са изградени на труднодостъпни места и са защитени от някои страни с валове и ровове. Третият тип включва селища, подобни по устройство на втория тип, но отличаващи се тройно деление: цитадела, крепост и откритото селище. Най-характерният паметник от този тип е градището Хумар, което е останките от голям военно-политически център на древните българи и целия Северен Кавказ през 8-10 век от н.е. Според функционалното си предназначение, характер и строителен материал укрепленията се разделят на два вида. Първият тип се състои от отбранителни валове и ровове. Вторият тип е представен от каменни защитни съоръжения. Валове и ровове са най-характерни за паметниците на степната зона. Землените укрепления, широко разпространени в степните райони, са по-малко характерни за планинската зона, по-специално за Карачаево-Черкезия. За паметниците на Карачаево-Черкезия най-характерно е първокласното каменно укрепление, умело съчетаващо мощни стени и кули. Това се отнася особено за крепостта Хумар, по време на изграждането на която са използвани най-модерните методи за укрепление от онова време и са взети предвид целия опит на строителната практика и нивото на военно оборудване. Цитаделите и портите са играли важна роля в защитната система на селищата. Цитаделите, защитени от собствена система от укрепления, са били важни отбранителни възли и седалище на феодалния елит на обществото. Селищата обикновено са били снабдени с една или две порти и вратички-проходи. Като най-уязвими места в отбранителната система портите са издигнати на труднодостъпни места, удобни за защита на подстъпите към тях и силно укрепени с изкуствени конструкции. По правило портите са били разположени между две успоредни кули и са имали външни и вътрешни панели на вратите, изковани изцяло с масивни метални плочи. Като цяло укреплението на селищата се отличава със своята мощ и обмислено планиране, а структурата му съответства на нивото на военната технология, сложния социален състав на обществото. Проучваните селища се характеризират с няколко типа жилища: юртовидни, плетени измазани с кал и каменни сгради, както и полуземлянки. Юртоподобните сгради са най-добре представени в паметниците на степната зона. Открити са и в Хумар. От тях обикновено са запазени ями от рамки и огнища, вкопани в земята. Съдейки по ямите (5-20 см в диаметър и дълбочина), разположени по периметъра на сградите, юртите са били кръгли и овални в план, чийто диаметър не надвишава 3-4 м. Огнища са изградени в центъра на сградата и имат плочевидна форма; те са леко вкопани в земята и са пълни с пепел и въглища. Полуземлянките са постройки с четириъгълна форма със заоблени ъгли, вкопани в земята от 25 до 100 см. По периметъра на сградите са запазени дупки (гнезда) от забити в пода колове и колчета с диаметър 10-13 см, дълбочина 30-40 см. Подът на сградите е кирпичен. Огнището в полуземлянките, както в юртите, е изградено в централната част на сградата. По план огнищата са с форма на чаша, с диаметър 30-40 cm, вкопани в земята с 5-7 cm. В полуземлянка от селището Каменобродское край гр. Стравропол са открити останки от печка-отоплител, изградена от плоски камъни, положени на ръба. В една от полуземлянките на Хумар е открито огнище - дупка, разширена в долната част, с диаметър 110, дълбочина 30 см. Дъното на огнището е облицовано с камъчета по периметъра. Очевидно е предназначено да затопли стаята - горещите камъни задържат топлината за дълго време. Най-богато са представени сградите със стени от плет измазани с глина. В планово отношение такива сгради са били кръгли (3-5 м в диаметър) или четириъгълни със заоблени ъгли. Размерите на последните са 3х4 м, 4х4 м. Подът на сградите е равен, добре уплътнен, в някои случаи застлан с глина. Огнища са изграждани в центъра на жилището, по-рядко в един от ъглите, и представляват чашовидна ниша, пълна с въглени, керамика и кости. В някои селища има огнища с каменни конструкции. Каменните сгради са най-характерни за селищата от предпланинските райони, но се срещат и в селищата от степната зона. Това са правоъгълни и квадратни сгради, изградени от късан и обработен сух камък или върху глина. Основната част от каменните сгради са с относително малка площ (от 12 до 36 кв.м). Подът е глинен. Огнища, построени в центъра или в един от ъглите на сградите, са леко вкопани в земята, облицовани с камъни и пълни с пепел и въглища. Каменното строителство в условията на Северен Кавказ е дълбоко традиционно и има приемственост от по-ранните паметници на региона. Основните носители на традицията на каменното строителство са били местните племена. За българите по-характерни са били юртите, плетените и обмазани къщи и полуземлянките.

Интересува ме дървени крепости заградени с ровове и валове дали има покрай Кубан и в Северозападен Кавказ, подобни на тези при нас и на онези около Булгар на Волга. Иначе каменните крепости тук са от по-късен период и едва ли имат връзка с Кавказ.