makebulgar

Масаите не ядат толкова месо, а гледат кравите за мляко. При инуитите не е ясно точно как се води статистиката при тях, но явно наблюденията от преди 150 години не са били строго научни. Днес в северните села, често няма никакви лекари и не ходят на прегледи и да се лекуват, като така не влизат в статистиките. С тяхната диета са умирали доста по-рано от останалите и преди, а и сега е същата ситуация. През 1946 година инуитите са живеели средно до 35 години, докато по същото време в България продължителността на живота е 55 години. В днешно време продължителността на живота на инуитите в Канада е по-малка от тази на останалите канадци, като това се наблюдава и в отдалечените инуитски села и в Отава. Тоест инуитите са доста по-зле от самите канадци, при положение, че канадците ядат лошата западна диета, а инуитите наблягат на тяхната диета плюс добавка от западната.

Еми не е само едно племето. Наред с чокто, както споменава авторката растителноядни са били и ацтеките, маите, сапотеките са други племена. Ако са преминали през Аляска се предполага, че там са се изхранвали само с мамути, бели мечки, пингвини, моржове, зайци, катерици, гъски и елени. И по някакъв начин после наследниците им стават почти пълни вегетарянци с редки случаи на месо на трапзата.

Първоначалния преходе период е логичен, тъй кто винаги има преходни периоди при въвеждането на закони. При това законът върви паралелно с въвежданет на будизма в Япония, а то не е еднодневен процес, а е дългогодишен. Някои хора са ядяли месо, но повечето не ядяли, тъй като религията им го е забранявала. Ако се случило да ядат трябвало после 100 дни да са на строг пост. Въпросът е, че дълголетието на японците днес има първопричина, и тя е, че и през тези 1200 години и днес не ядат много месо, а разчитат на нишестени храни, плодове, зеленчуци и морска храна.

Интересна е ситуацията в Япония. През 675 г. с укрепването на будизма при император Тенму е приет закон, според който яденето на месо е забранено, като така карат в Япония през следващите 1200 години! Чак през 19 век с отварянето на Япония към външния свят яденето на месо отново е разрешено. 1200 години без месо с изграждане на стабилни традиции в тази насока, които превръщат японците в една от най-слабите и най-дълголетната нация в днешно време.

Масаите са основно лакто-вегетарянци и от време на време само ядат месо. Основно пият млякото на добитъка. Затова и са слаби. Ескимосите/инуитите пък когато не са умирали от инфаркт в миналото, вероятно са яли месото сурово или варено. Не са умирали просто защото винаги им е било оскъдно яденето и реално са били на периодично гладуване почти постоянно. При това храната им често е основно риба, а не червеното месо. Днес 30% са с наднормено тегло, а 26% са затлъстели, или общо 56% са дебелите, като най-разпространеното им заболяване е високото кръвно.

Интересното е, че въпросните индианци в Америка, които са били почти напълно вегетарянци, са наследници на хора, които са преминали по време на ледниковите периоди от Чукотка към Аляска. Тоест или са пренсли традициите си да търсят и ядат растителна храна, или хората са природно кодирани да се връщат към основно растителна храна, дори когато дълго време са разчитали за оцеляването си на месо в далечния север.

Вредните ефекти от месото се появяват и без прекаляване. Ако спазваш традиционните начини на хранене и в България и на много други места по света, и ако се носиш по течението на вкуса си, просто ще станеш част от статистиката за сърдечно-съдовите заболявания, затлъстяването, диабета, и другите метаболитни заболявания. Това сега може и да не го разбираш, но като поодъртееш ще го разбереш. Който е умен ще гледа статистиките и препоръките на лекарите, ще си вади заключенията още на млади години и ще взема мерки. А който не е умен ще жули бира с кюфтаци и пържоли, и после ще се чуди от де му е дошло.

Е нали са били събирачи първобитните, тоест събирали са плодове, сушили са ги, и са се хранили с тях докато узреят новите. А между другото първобитните хомосапиенси са наблягали много на нишестените кореноплодни и семена, а те не са чак толкова сезонни и са можели да си ги намерят по всяко време. Семена тревите в саваната имат постоянно, щото тревата там е доста, а също така и грудки са можели да копаят винаги. И са го правили.

Еми не огъвам на никъде. Просто вие искате еднофакторен прост отговор на въпрос, който може да се разгледа чрез многофакторен анализ. За вас е достатъчно това че първобитните са яли месо, за да сте научно оправдани да плюскате пържоли, кебапчета, кюфтета и луканки. При това дори проучванията за витамин B12 и витамин D, които се изтъкват, се използват просто за потвърждение на това оправдание. Аз от друга страна правя многофакторен анализ и разглеждам и медицинската страна на въпросът, доколкото е свързан с консумацията на различни храни, и доколкото е доказано, че храните оказват влияние на здравето. Изключването от анализа на всички останали проучвания различни от тези за витамин B12 и витамин D, които показват вреди от яденето на месо, е недостатък и е псевдонаучно. При вас положението е като с плоската земя. Щом хоризонта е равен и щом не падаме, значи земята е плоска. Няма нужда от други доказателства, проучвания и други гледни точки. Това е еднофакторен анализ. Първичен поглед на нещата.

Всъщност жената в статията пише не за някакви прости племена само с колиби, а пише че освен чокто, почти 100% от диетата и на ацтеките, маите и сапотеките е била растителна. Това са все народи строящи големи градове с пирамиди. И чокто имат някакъв вид пирамиди или по-скоро могили, около които изграждали градовете си. Чокто е едно от "петте цивилизовани племена" с които американците контактуват и които най-бързо възприемат европейската цивилизация. Ловът при тях е допълнение, а цивилизацията си изграждат заради земеделието и растителната храна.

Народът Чокто – (главно) вегетарианско племе По Рита Лоус, Ph.D. Колко добре познаваме стереотипа за суровия индианец от равнините: убиец на бизони, облечен в украсена с пера кожа, сложна шапка от пера, и кожени мокасини, живеещ в типи от животинска кожа, собственик на куче и кон, и непознат със зеленчуците. Но този начин на живот, веднъж ограничен почти изключително до апачите, процъфтява не повече от няколкостотин години. Той не е представителен за повечето коренни американци. И днес и преди. Всъщност феноменът "бизон като начин на живот" е пряк резултат от европейското влияние, както ще видим. Сред собствения ми народ, индианците чокто от Мисисипи и Оклахома, зеленчуците са традиционната основна диета. Френски ръкопис на осемнадесети век описва вегетарианските наклонности на чокто по отношение на подслона и храната. Къщите са построени не от кожи, а от дърво, кал, кора и тръстика. Основната храна, консумирана ежедневно от глинени съдове, беше вегетарианска яхния, съдържаща царевица, тиква и боб. Хлябът беше направен от царевица и жълъди. Други често срещани любими храни бяха печената царевица и царевичната каша. (Месото под формата на дребен дивеч е рядкост на трапезата.) Древните чокто са били преди всичко земеделци. Даже облеклото беше на растителна основа, художествено бродирани рокли за жени и памучни бричове за мъжете. Чокто никога не са украсявали своите коси с пера. Богатите земи на чокто в днешна Мисисипи са били толкова силно желани от американците през деветнадесети век, че по-голямата част от племето чокто беше насилствено преместено в това, което сега се нарича Оклахома. Оклахома е избрана както защото е била до голяма степен необитаема, така и защото няколко проучванията на територията са счели земята за безплодна и безполезна за всякаква цел. Истината обаче беше, че Оклахома беше толкова плодородна земя, че това е индианската житница. Това означава, че е била използвана от индианците от всички страни като земеделски ресурс. Въпреки че много чокто пострадаха и умряха по време на отстраняването на индианците по скандалната "Пътека на сълзите", тези които оцеляха, се устроиха наново и успешно в Оклахома, и техния земеделският гений също оцеля. Джордж Катлин, известният индиански историк от деветнадесети век, описва земите на чокто в южната част на Оклахома през 1840-те години по този начин: "... земята беше почти изцяло покрита с лозя, произвеждайки най-големото изобилие от вкусно грозде,... и висящи в такива безкрайни чепки... Нашият напредък често беше напълно възпиран от стотици декари малки сливови дървета... Всеки храст, който се виждаше, беше толкова натоварен с теглото на своите... плодове, че те са бяха често буквално без листа по клоните си, и доста наведени към земята... и легла от див касис, цариградско грозде и (годна за консумация) бодлива круша." (Много от "дивите" храни, които англоезичните изследователи срещнаха по време на пътуванията си, бяха всъщност внимателно култивирани от индианците.) Много от храните на чокто, приготвени на тържества дори и днес, са вегетариански. Царевицата е толкова важна за нас, че се счита за божествена. Нашата легенда за царевицата разказва, че е дар от Хащали, Великия Дух. Царевица беше дадена в знак на благодарност, защото чокто са нахранили дъщерята на Великия дух, когато беше гладна. (Хащали е буквално "Слънце по пладне". Чокто вярват, че Великият Дух обитава в слънцето, защото той е слънце, което позволява на царевицата да расте!) Друга история за чокто описва задгробния живот като гигантска детска площадка където са допуснати всички, освен убийците. Какво ядат чокто в "рая"? Най-сладкото им лакомство, разбира се: пъпеши, в безкраен запас. Много племена имат легенди за сътворението, които описват хората като вегетарианци, живеещи в нещо като райска градина. Легенда на чероките описва хората, растенията и животните живещи в началото в "равенство и взаимопомощ". Нуждите на всички бяха задоволени без да се убиват един друг. Когато човекът станал агресивен и изял някои от животните, животните са измислили болести, за да ограничат човешката популация. Растенията обаче останаха приятелски настроени и предложиха себе си не само като храна за човека, но и като лекарство, за борба с новите болести. Повечето племена бяха като чокто, а не по различни. Ацтеките, маите и сапотеките в стари времена са яли 100% вегетарианска храна поне до възраст от десет години. Основната храна е зърнената култура, особено различните сортове царевица. Смята се, че такава диета прави децата силни и устойчиви на болести. (Испанците бяха изумени да открият, че индианците са имали два пъти по-голяма продължителност на живота, сравнено с тях.) Напълно вегетарианска диета също така гарантира, че децата ще запазят любовта си към зърнените храни през целия си живот, и по този начин ще живеят по-здравословен живот. Дори и днес индианските лечители на тези племена вероятно ще посъветват болните да се "върнат в ръцете на Майка Царевица", за да се оправят. Такова завръщане може да включва ядене на много атол. (Най-лесният начин да се направи атол е да къкри закупено от пазара царевично брашно Маса Харина с вода. След това го овкусете с шоколад или канела, и подсладете на вкус.) Атолът се счита за свещена храна. Иронично е, че индианците са силно свързвани с лова и риболова, докато всъщност "почти половината от всички растителни храни, отглеждани днес по света за първи път са култивирани от американските индианци и са били непознати другаде до откриването на Америките." Можете ли да си представите италианска храна без доматено пюре, Ирландия без бели картофи, или Унгарски гулаш без червен пипер? Всички тези храни имат индиански произход. Непълен списък на други индиански храни, дадени на света, включва чушки, червени чушки, фъстъци, кашу, сладки картофи, авокадо, маракуя, тиквички, зелен фасул, боб, кленов сироп, лима боб, боровинки, пекани, бамя, шоколад, ванилия, слънчогледови семки, тиква, маниока, орехи, четиридесет и седем сорта плодове, ананас, и, разбира се, царевица и пуканки. Много учебници по история разказват историята на Скуанто, индианец от племето патуксент, който живял в началото на 1600-те години. Скуанто е известен с това, че е спасил пилигримите от глад. Той им показал как да събират храни от дивата природа, и как да засадят царевица. Оттогава има хиляди Скуанто, въпреки че имената им не са толкова добре познати. В действителност съвременното земеделие дължи сърцето и душа си на индианските методи за развитие на семена, хибридизация, засаждане, отглеждане, напояване, съхранение, използване и готвене. И духът на Скуанто оцелява и до днес. Пример за това е Перуанската правителствена изследователска станция, закътана в отдалечено индианско село в Амазонка, наречено Хенаро Ерера. Университетски обучени ботаници, агрономи и лесовъдите работят там, научно изучавайки всички начини, по които местните индианци отглеждат и приготвят храна. Те също така се учат как да използват горите, без да ги унищожават, и как да се борим с вредителите без химикали. Тенденцията, която отдалечи някои северноамерикански индиански племена от растителните хранителни диети могат да бъдат проследени до Коронадо, испанският изследовател от шестнадесети век. Преди неговото време ловът е бил хоби сред повечето индианци, а не призвание. Апачите били едно от малкото племена, които разчитали много за убиване на животни за оцеляване. Но всичко това се променило, когато Коронадо и армията му прекосили запада и средния запад на Мексико. Някои от конете му се измъкнали и бързо се умножили на тревистите равнини. Индианците отново опитомяват този нов обитател и епохата на бизона започнала. Конете замениха кучетата като товарни животни и предложиха отличен транспорт. Това беше също толкова важно нововъведение за равнините и индианците, каквото ще е автомобилът за англоговорящите по-късно. Животът в равнините много бързо стана много по-лесен. От изток дойде и друго мощно влияние: оръжията. Първите американските заселници донесли със себе си огнестрелните си оръжия. Поради индианската "заплаха", те скоро се заеха с разработването на оръжия и успяха да направят по-точни и мощни оръжия. Но те също доставяли оръжия на индианците, които се съюзявали с колониални каузи. Тъй като било много по-лесно да се убиват животните с пушка, отколкото с лък и стрели, пушките се разпространяват бързо сред индианците. Чрез коня и пушката, убиването на бизони станало много по-просто. Към апачите се присъединили и други племена, като сиуксите, шайените, арапахите, команчите и киова. Тези племена "загубиха царевицата", отказаха се от земеделието, и започнаха да живеят номадско съществуване за първи път. Не след дълго храната, облеклото и подслонът им бяха изцяло зависими от едно животно, бизонът. Джордж Катлин се оплаква от този факт още през 1830 година. Той предсказа изчезването на бизона (което почти се случи) и опасността от това да не разполагаш с друга алтернатива. Катлин посочи, че ако само индианците от равнините убиват бизони за собствена употреба, ситуацията може да не е толкова лоша. Но понеже големите зверове биваха избивани за печалба, те бяха предопределени да бъдат заличени. Белият човек беше този, който се възползва. Имаше един ненаситен пазар на изток за бизонски език и бизонски дрехи. През 1832 г. Катлин описва клане на бизони на едро, извършено от шестстотин сиукси на коне. Тези мъже убиха хиляда и четиристотин животни, а след това взеха само езиците им. Те бяха изтъргувани с белите за няколко галона уиски. Уискито, без съмнение, помогна да се притъпи индианския талант да се използва максимално животното. Сред племената, които не търгуваха с белите, всяко животно беше напълно използвано, надолу до копитата. Няма част която да се изхвърля на боклука. И бизоните не бяха убивани през зимата, защото индианците са живели на есенно сушено месо през това време. Но сега бизоните бяха убивани най-вече през зимата. Беше студено време, и великолепните им палта станаха дълги и пищни. Катлин изчисли, че 200 000 бизона са били убивани всяка година, за да се направят палта за хората на изток. Средната кожа носеше на индианския ловец една халба уиски. Ако индианците бяха разбрали концепцията за изчезване на животните, те биха могли да спрат клането. Но за индианците бизонът бил подарък от Великия Дух, дар, който винаги ще продължи да идва. Десетилетия след изчезването на огромните стада, индианците от равнините все още вярвали, че завръщането им предстояло. Те танцуваха Призрачния танц, създаден да върне бизона и се молиха за това чудо чак до 1890 година. Въпреки лекотата и финансовите стимули за убиване на бизони, там имаше и племена, които не изоставиха старите начини на живот в равнините. Освен земеделските племена от Югоизтока, различни племена в Средния Запад, Югозапада и Северозападът също се придържа към земеделието. Например, осаге, пауни, арикара, мандан, уичитас и кадоан остават в постоянни земеделски селища. Дори заобиколени от бизоните, те строят домовете си от дървен материал и пръст. И сред някои от индианците на югозапад, памукът, кошнците и керамиката са предпочитани пред предмети с животински произход като кожените торби. Катлин беше зловещо точен, когато предсказа тежките последици за зависимите от бизоните племена. И до ден днешен именно тези индианци страдат най-лошото от асимилация с другите раси. Сиуксите в Южна Дакота, от една страна, имат най-лошата бедност и едно от най-високите нива на алкохолизъм в страната. И обратно, племената, които зависеха малко или изобщо от експлоатацията на животни за тяхното оцеляване, като чероки, чокто, криик и чикасо процъфтяват и растат, асимилирани, но без да се отказват от културата си. В миналото, с изключение само на няколко племена, яденето на месо е било рядкост, и със сигурност не е било ежедневно събитие. От въвеждането на европейските месоядни обичаи, въвеждането на коня и пушката, и разпространението на алкохолните напитки и бели търговци, много се е променило. Сравнително малко индианци могат да твърдят, че са вегетарианци днес. Но не винаги е било така. За повечето индианци от миналото месото не само не е било предпочитана храна, но и консумацията му не е била на почит (както в модерните времена, когато американците ядат пуйка на Деня на благодарността, сякаш е религиозно задължение). Нямаше никакви тържества свързани с месото. Растението, тютюн, е било използвано най-широко по време на церемонии и обреди, при това само умерено. Големи празненства като есените фестивали, са съсредоточени около реколтата, особено събирането на царевицата. Чокто не са единствените, които продължават да танцуват Танцът на царевицата. Каква би била страната днес, ако древните начини на живот се съблюдават? Мисля, че е справедливо да се каже, че индианското уважение към останалите форми на живот биха имали по-голямо въздействие върху американското общество. Царевицата, а не пуешкото месо, можеше да бъде празничното ястие за Деня на благодарността. Малко видовете щяха да изчезнат, околната среда щеше да е по-здравословна, както индианските, така и неиндианските американци биха живели по-дълъг и по-здравословен живот. Може би ще има и по-малко сексизъм и расизъм, като мнозина хората вярват, че както се отнасяте към животните (най-беззащитните), така ще се отнасяте и към децата си, към жените си и към малцинствата си. Без да го осъзнават, индианските воини и ловци от минали епохи попаднаха право в ръцете на белите мъже, които пожелаха земите им и техният бизон. Когато земите бяха отнети от тях, и стадата бизони бяха унищожени, нямаше на какво да се опрат. Индианците, които избраха мирния път и разчитаха на разнообразието и изобилието на растенията за тяхното оцеляване са успели да съхранят начина си на живот. Дори и след като са преселени в нови земи, те са могли да устоят, да засеят отново и да продължат напред. Сега ние, техните потомци, трябва да си възвърнем духа на древните традиции в полза на всички хора. Трябва да се отдалечим от европейските влияния, които премахват по-здравословния начин на живот. Трябва отново да прегърнете нашите братя и сестри, животните и "да се върнем към царевицата" веднъж завинаги. (Рита Лоус е чокто и чероки. Живее и пише в Оклахома. Нейното чокто име, Хина Ханта, означава Светъл път на мира, което тя смята, че е вегетарианството. Тя е вегетарианка повече от 14 години.) https://www.thelotuspost.com/choctaw-nation-a-mainly-vegetarian-tribe/

Индусите, будистите и джайнистите отдавна насърчават растителните диети по етични причини. Един ранен джайн, наречен Парсва 877-777 г. пр.н.е., учи последователите на Ахимса, едно от основните вярвания, означаващи ненасилие към живите форми. Други забележителни вегански лидери са египетският фараон Ехнатон, който забранил жертвоприношението на животни, защото смятал, че е греховно да се отнеме всеки даден живот от бога Атон. Даоизмът и китайският будизъм в края на 4 век постановяват, че техните монаси и монахини трябва да ядат вегетарианска диета без яйца, а японският император Тенму забранява използването на всякакъв добитък. В древна Гърция ранното веганство се е наричало "въздържание от същества с душа". През 500 г. пр.н.е. гръцкият математик Питагор застъпва идеята, че всички животни имат безсмъртни души, които ще се преродят след смъртта. Той избягвал да вреди на животните и заедно с митичния поет Орфей също се въздържал от яйца. Аполоний от Тяна споделя тези силни възгледи за правата на животните, а гръцкият философ Плотин дори избягва лекарствата, направени от животни.

Между другото относно витамин В12, най-лесния начин да си го набавяте редовно е просто да сте в прахта на полето, в парка, в градината, да спортувате някъде на прашно. Като ви покрие прахта от земята, ако има в нея кобалт, бактериите Propionibacterium freudenreichii, които покриват повечето от кожата ви ще почнат да произвеждат витамина и ако чак толкова не се къпете следващите дни със сапун, така че да почнете малко и да понамирисвате, витамина ще ви навлезе през кожата и ще ви захрани. Нещо подобно става и в дивата природа, където животните постоянно са в прахта и не се къпят много често.

А плодове в африканската савана дори и днес има предостатъчно, за да изхранят 100 000 хомосапиенси преди 2 милиона години.

Значи гледай сега, по-рано просто посочих на варлорд, как се търси в гуглето за плодове в саваната, че явно не знае и качваше някакви снимки на планини и скалисти чукари, а не на саваната. Вече от там насетне като научите как се търси с гуглето по ключови думи, трябва да се научите и да си подбирате и съответните региони. Ако искате африканска савана подбирате плодове от африканската савана, ако искате от аржентинската подбирате тези от аржентинската. Като на малки деца май трябва да ви правя курс по гугъл търсачка. Ако не можете да си намерите с гугъла най-простите неща за къде сте тръгнали. Щом аргументте са ви такива, че да изтъквате това, че като съм посочил да търсите в гуглето куп снимки на плодове то съм имал предвид снимките на плодове от Аржентина, какво да говорим повече. Аз си мисля, че отсреща има някакви интелигентни хора, които могат да кажат нещо конструктивно, а то излиза, че отсреща са немислещи хора.

Авторът на темата е друг, тъй че към него можеш да насочиш критиката си. По-рано и аз направих забележката, че "тревопасни" вероятно е преведено машинно чрез гугъл. Биологичните промени са свързани с използването на огъня, а не на месото. Витамин B12 хората могат да си набавят спокойно от природата. Просто трябва да се движат повече навън из прахоляка по нивите, да копаят градина със зеленчуци и да не се стараят чак толкова в миенето на зеленчуците от градината си. В12 го произвеждат доста много бактерии в почвата. Но не само в почвата. Промишленото производство на витамина за медицински цели се извършва чрез бактерии, които естествено си съществуват на кожата на човека и в червата му. А това, че днес в червата не се усвоява витамина не е защото не може да се усвои, а защото просто хората се хранят така, че микробиома им е съвсем различен и не произвежда нужното. Ако почнат да се хранят правилно ще се оправи и няма да има недостиг на витамина. Още повече, че много хора, които ядат месо също не могат да го усвояват поради различни проблеми със храносмилането които си прчиняват. Проблемът също е в това, че дори да ядеш свински пържоли, телешки мръвки или пилешко пак може да имаш недоимък на B12. Ако там където са отглеждани животните е твърде стерилно или в почвата липсва кобалт бактериите няма да го произвеждат витамина. Проблема се решава, като съответно животните се зобят с подходящите химикали и минерали, но фермерите не винаги го правят и не навсякъде, а предпочитат болните и слаби животни да ги колят и да ги пращат бързо в магазина. Така дори и ядящите месо често имат дефицит на B12. Който не вярва може да си направи едно изследване на витамините. И в крайна сметка доста по евтино и безболезнено ще ти излезе да си купуваш отвреме на време таблетки В12, отколкото да пиеш постоянно хапчета за кръвно, да си биеш инсулин, да ходиш на операции за байпас и да получиш инсулт и половината ти тяло да умре. Това очаква хората, които ядат често месо, кюфтета и луканка със сланина.

Стивън Кинг казва относно наркоманите и алкохолиците: "...пристрастеният иска на всяка цена да си запази правото на избор, що се отнася до наркотиците или алкохола..." Аз ще го допълня с оглед на другите неща към които човек се пристрастява, до: Пристрастеният иска на всяка цена да си запази правото на избор, що се отнася до наркотиците, алкохола, печеното месо, захарта и всички свръх-вкусни храни.

Дали човешките същества са всеядни, растителноядни или месоядни? https://www.cyclingplantbasedgranny.com/are-human-beings-omnivores-herbivores-or-carnivores Много дискусии са се случили в продължение на много години по отношение на точно това, което диета е най-доброто за хората. Простото наблюдение предполага, че можем да оцелеем с почти всичко, което поставяме в устата си. Оперативната дума тук обаче е "оцелявам". Хората са се показали като достатъчно адаптивни, за да понасят голямо разнообразие от вещества, от които да получат енергия, за да останат живи, но необходимостта не е непременно най-добрият стимул за избор на храна. Има ли някакъв начин да различим оптималната диета за човешките същества, която ще осигури енергия по най-ефективния и анатомично подходящ начин, така че човешкото същество не само да оцелее, но и да процъфтява по възможно най-здравословния начин? Добра отправна точка е изследването на анатомията и физиологията, атрибути, които се развиват от натиска на околната среда в продължение на милиони години. Храната е силен контакт с околната среда и затова сегашното състояние на храносмилателната система на човешкото тяло трябва точно да отразява хранителните навици по време на предчовешкото и човешкото съществуване. Първо, нека да разгледаме анатомията. Животинските източници на храна поставят висок приоритет на бягството или борбата, когато се окажат в полезрението на месоядно животно, което прави вечерята за хищник не особено лесна за постигане цел. Изследванията показват, че отделните лъвове убиват само около 17% от лова си, докато ловът в групи може да увеличи този процент на убиване до около 30% (12,13). Анатомията на месоядния отразява тези факти (3). Месоядните не губят време да дъвчат храната си, но поглъщат големи парчета месо толкова бързо, колкото могат да ги свалят. Месоядните имат много голяма уста спрямо размера на главата си. Челюстта им е шарнирна става, която лежи на същата равнина като зъбите, много здрава и стабилна става и необходима за предотвратяване на възможно изкълчване на челюстта по време на усилията на месоядния да улови, убие и разкъса плячката си. От друга страна, растителноядните имат малка уста спрямо размера на главата си и челюстите им са прикрепени над равнината на зъбите, което позволява странични и напред-назад движения, които са необходими за разрушаване на клетъчните стени на растенията, които ядат. Челюстите на месоядните не позволяват тези допълнителни движения. Също така лицевите мускули на растителноядните са много по-развити от тези на месоядните, а техните езици и месести устни помагат за получаване на храна в устата и я изпращат обратно между скърцащите зъби, за да бъдат сдъвкани, докато влакнестият растителен материал не освободи хранителните си вещества. Месоядните животни нямат храносмилателни ензими в слюнката си. Няма нужда, когато храната им се поглъща цяла, без да се дъвче. Слюнката на растителноядните обаче съдържа амилази, ензими, които разграждат въглехидратите, така че храносмилането на храната на растителноядните започва в устата. Зъбите също показват поразителни разлики. Зъбите на месоядните са предназначени специално за отстраняване на месо от костите. Техните кътници имат назъбени ръбове, които се движат един покрай друг в движение на нарязване. Резците им са къси и заострени, а кучетата им са дълги и кинжали. Растителноядните имат тъпи и малки кучета, които са сплескани и не са назъбени. Моларите на растителноядните са квадратни и плоски за раздробяване на влакнест материал и се събират по дължината на челюстта, образувайки шлифовъчни платформи. Месоядните имат много големи стомаси, около 60 до 70% от общия капацитет на храносмилателната си система. Това им позволява да държат колкото се може повече месо, когато има налично месо. Стомахът на растителноядните съставлява само около 25% от стомашно-чревния им тракт. Месоядните също отделят много повече солна киселина от растителноядните. pH на стомаха им с налична храна е много ниско, около 1 или по-малко, високо ниво на киселинност, способно да убие вредните бактерии, които може да се крият в разлагащата се плът. Киселинността на стомаха на растителноядните, когато съдържа храна, е много по-ниска с рН около 4 до 5. (pH изразява киселинността или алкалността на разтвор по логаритмична скала, по която 7 е неутрално, по-ниските стойности са по-киселинни, а по-високите стойности по-алкални.) Връзката на дължината на тънките черва с общата дължина на тялото също е доста различна между месоядните и растителноядните. Дължината на тялото се измерва от върха на главата до края на гръбначния стълб. При месоядните тънките черва са къси, около три до шест пъти дължината на тялото. Това значително намалява времето, необходимо на месото да пътува по дължината на храносмилателната система, ограничавайки времето, през което разлагащото се месо е вътре в животното. растителноядните имат тънки черва, които са по-големи от десет пъти дължината на тялото им. Това позволява много повече време за ферментиране на влакнестите части от диетата им. Растителноядните имат високо специализирано дебело черво, което участва в абсорбцията на вода и електролити, производството на витамини и ферментацията и абсорбцията на влакнести растителни материали. Дебелото черво на хищника е просто и кратко. Единствената му функция е да абсорбира сол и вода. Какво ще кажете за всеядните? Някои примери са мечки, прасета, язовци, таралежи, опосуми, скунксове, катерици, миещи мечки, катерици, катерици, мишки и плъхове. Всеядните са малко по-трудни за класифициране. Някои всеядни показват анатомични особености както на месоядните, така и на растителноядните. Например повечето видове мечки са всеядни, но индивидуалните диети могат да варират от почти изключително растителноядни до почти изключително месоядни, в зависимост от това какви хранителни източници са налични на местно и сезонно ниво. Мечките имат много месоядни атрибути като нокти, права челюстна равнина, къси черва и просто късо дебело черво. И все пак, устата им съдържа кътници за смилане, за да им помогне да ядат растения и диетата им често е 80% растителни храни. Всъщност е доста често срещано да се намерят месоядни, които консумират растения и растителноядни животни, които ядат части от животни (14,15). И така, къде се вписват човешките същества? Хората показват всички горепосочени анатомични модификации, съответстващи на растителноядните животни. По-конкретно, обемът на човешкия стомах е 21 до 27% от общия обем на стомашно-чревния тракт на човека, човешкото черво е десет до единадесет пъти дължината на тялото, а човешкото дебело черво позволява обширна бактериална ферментация на влакнести растителни материали и производството на значителни количества хранителна енергия под формата на късоверижни мастни киселини. Освен това човешкият хранопровод е тесен и не може да поглъща големи количества храна наведнъж. Всъщност лошо дъвченото месо е една от най-честите причини за смърт от задушаване при възрастни (17). Освен това има някои физиологични процеси, които трябва да се вземат предвид. Охлаждането на тялото на месоядните се постига чрез задъхване и изпотяване през подложките в краката им; растителноядните се потят през кожата си (10). Месоядните пият течности чрез плискане; растителноядните с гълтане (10). Месоядните произвеждат свой собствен витамин С. Растителноядните не могат да произвеждат витамин С и се нуждаят от източник на храна. Хората, които не ядат достатъчно витамин С, развиват заболяване, наречено скорбут и не са в състояние да направят колаген, градивен елемент на много структури на тялото. Витамин А може да бъде токсичен за хората в големи дози. Витамин А може да се произвежда при хора от провитамин А (каротеноиди), открити в растителните храни. Витамин А, получен по този начин, няма да доведе до излишък, защото тялото няма да произвежда повече, отколкото се нуждае. Витамин А обаче присъства и в животински продукти (ретинол) като месо, черен дроб, млечни продукти, яйца и риба. Черният дроб на месоядните животни може да детоксикира излишния витамин А. Черният дроб на човешките същества не може. (16) Не на последно място, атеросклерозата, проблемните плаки на мазнините и холестерола, които покриват вътрешността на артериите ни и причиняват инфаркти и инсулти, засягат само растителноядните. Месоядните и всеядните не могат да развият атеросклероза, независимо колко животински протеини, наситени мазнини и холестерол ядат. Черният дроб и жлъчната система на месоядния има неограничен капацитет да обработва и изхвърля холестерола с изпражненията за елиминиране. Хората имат много ограничен капацитет за отстраняване на холестерола. Човешките същества не трябва да получават холестерол от диетата си, защото човешкото тяло може да синтезира всичко, от което се нуждаят. Изглежда ясно, че растителноядните и човешките същества не са предназначени да ядат месо (8,9,10,18). Хората, които ядат месо, плащат цената с много по-висока честота на хронични здравословни проблеми като сърдечни заболявания, рак и диабет (5,6). Редакторът на Американския журнал по кардиология д-р Уилям С. Робъртс го обобщава по този начин. "Въпреки че мислим, че сме, и се държим така, сякаш сме, човешките същества не са естествени хищници. Когато убиваме животни, за да ги ядем, те в крайна сметка убиват нас, защото тяхната плът, която съдържа холестерол и наситени мазнини, никога не е била предназначена за човешки същества, които са естествени растителноядни. (10) Наблюдения като тези показват, че анатомично и физиологично хората са растителноядни. Въпреки това действителното определение за растителноядно животно е организъм, който извлича своите енергийни и хранителни нужди от диета, състояща се главно или изключително от растения (11). Наясно сме, че човешките същества наистина могат да метаболизират храни от животински произход и да получат енергия и хранителни вещества от тях. Хората се държат като всеядни от дълго време и през цялото си съществуване са показали голяма способност да оцеляват при много разнообразни диети - диети с високо съдържание на храна на животинска основа и високо съдържание на растителна храна. Що се отнася до оцеляването на видовете, животно, което е в състояние да яде от по-широко небце, получава голямо предимство за оцеляване пред тези, които не могат. Ако погледнем назад към храносмилателната система на нашите предци, включително тези на най-близките ни роднини, човекоподобните маймуни, включително шимпанзетата и горилите, ще видим, че те са много подобни на нашите. Какво ядат живите примати с вътрешности като нашите? Плодове, ядки, листа, насекоми от време на време храна от животински произход като птица или гущер. Процентът на животинските храни, които шимпанзетата ядат, е много нисък, около 2 до 3%, и най-вече под формата на термити и други насекоми. Горилите са почти чисти вегетарианци. По-голямата част от храната, консумирана от приматите днес и през последните тридесет милиона години, е зеленчукова. С други думи, червата ни са еволюирали да ядат растения (2,4). Дори неандерталците, за които отдавна се смята, че са предимно месоядни, разкриват в последните изследвания, които изследват фосилен материал, хванат в зъбите им, че всъщност са готвили и яли широк спектър от растителни храни (1). Антропологът Натаниал Домини изучава диетите на хоминините, нашите ранни човешки предци, живели преди два милиона години. Настоящите изследвания търсят хранителния джакпот, който е подтикнал нашите предци да стоят изправени на два крака и да увеличат мозъка си. Някои предполагат, че месото е стимулът, но Домини вярва, че това са луковици и клубени. Тези богати на хранителни вещества подземни структури за съхранение на растения са в основата на диетата на културите по света, които процъфтяват до старост без хроничните състояния, които измъчват нашето общество днес. Домини и колегите му посочват, че "формата следва функцията". Ниските плоски кътници с дебел емайл, наблюдавани при нашите предци, са ефективни за дъвчене на твърди храни като луковици и клубени. Стоматологичните прилики и молекулярната биология ни помогнаха да определим, че шимпанзетата и горилите са най-близките ни роднини, а не орангутани, както някога се смяташе. Сега, убедителни нови изотопни доказателства предполагат, че нашите най-ранни предци са се прехранвали предимно с подземни органи за съхранение (клубени и луковици). Домини и колегите му също използваха наскоро изяснения човешки геном, за да покажат, че хората стоят настрана от маймуните в способността си да усвояват нишестето. Това разграничение се е появило през последните два милиона години, като хората сега притежават много копия на гена, който регулира храносмилането на нишестето, което прави това адаптивна промяна към яденето на повече нишестени храни. (7) Ясно е, че хората не са месоядни, но дали сме растителноядни? Или всеядни? Изглежда, че зависи от това как подхождате към въпроса. Това, което е сигурно, е, че във формата на тялото и функцията човешките същества са се развили, за да процъфтяват с растителни храни. В миналото може да сме били принудени от обстоятелствата да ядем всичко, което е било на разположение, за да оцелеем. Но в днешния модерен свят, в който нашите хранителни селекции са почти неограничени, какво трябва да ядем? Каква е оптималната диета за човешкото здраве? Доказателствата са поразителни, че хората са най-здрави, живеят най-дълго и избягват хроничните заболявания, които стават все по-чести в днешното население, като ядат само растителни храни (19,20,21,22,23). ИЗТОЧНИЦИ: 1 Hardy, K., Buckley, S., Collins, MJ, Estalrrich, A., Brothwell, D., Copeland, L. et al. Неандерталски медици? Доказателства за храна, готвене и лечебни растения, уловени в зъбния камък. Naturwissenschaften август 2012 г.; 99 (8): 617 до 626. 2 Дън, Роб. Човешките предци са били почти всички вегетарианци. Американски учен. 23 юли 2012. 3 Милс, Милтън. Сравнителна анатомия на храненето. Ноември, 2009. 4 Lambert, JE Хранителна екология на приматите: биология на храненето и диета в екологични и еволюционни мащаби. 2010; В: Примати в перспектива (Campbell C, Fuentes A, MacKinnon KC, Panger M, Bearder S и Stumpf R, eds), 2-ро издание, Oxford University Press, стр. 512 – 522. 5 Кембъл, Т.К., Кембъл, Т.М. Китайското проучване: Най-изчерпателното проучване на храненето, провеждано някога, и стряскащите последици за диетата, загубата на тегло и дългосрочното здраве. Книги на БенБела. 11 декември 2004 г. 6 Барнард, Н. Силата на вашата чиния: План за по-добър начин на живот, хранейки се добре за по-добро здраве. Бук Пъб Ко; Преработено издание. 1 януари 1995. 7 Макнълти, Дж. Ние сме това, което са яли. UC Санта Круз преглед. Есен 2007 8 Робъртс, Уилям С. Двадесет въпроса за атеросклерозата. Сборник: Медицински център на университета Бейлър. 2000 г.; 13(2): 139–143. 9 Collens, W.S. Атеросклеротична болест: антропологична теория. Медицински контрапункт. 1969;1:53–57. 10 Робъртс, У.К. Мислим, че сме едно, държим се така, сякаш сме едно, но не сме едно. Ам Джей Кардиол. 1990;66:896. 11 Ullrey, Duane E. Изисквания за хранителни вещества: месоядни. Бозайници: Месоядни. Бозайници: Всеядни. Дуейн Е. Ули. Енциклопедия на животинските науки. 12 Mech, L. D., Boitani, L. (Редактори). Вълци: поведение, екология и опазване. Университет на Чикаго Прес. 2002. 13 https://www.reference.com/pets-animals/lions-eat-85b13f2e4847f46a 14 Hutson, J. M., Burke, C.C. Haynes, G. Osteophagia и костни модификации от жирафи и други големи копитни животни. Списание за археологически науки декември 2013. 40 (12): 4139–4149. 15 NOLA.com Белоопашат елен, показан да напада гнезда, да яде яйца и бебета птици, съобщава USGS. Март, 2016. 16 Пенистон, К.Л., Танумхарджо, С.А.. Острите и хронични токсични ефекти на витамин А. Am J Clin Nutr. 2006 февруари; 83(2): 191-201. 17 Хаймлих, Х. Животоспасяваща маневра за предотвратяване на задушаване с храна. JAMA 234 (1975): 398-401. 18 Dietschy, J. Регулиране на метаболизма на холестерола. N Engl J Med. 1970 28 май; 282(22):1241-1249. 19 Ornish, D., Brown, S.E., Billings, J.H. et al. Могат ли промените в начина на живот да обърнат коронарната болест на сърцето? Лайфстайл сърдечният процес. "Лансет" 21 юли 1990 г.; 336: 129 – 133. 20 Barnard, N.D., Cohen, J., Jenkins, D.J.A. et al. Веганска диета с ниско съдържание на мазнини и конвенционална диабетна диета при лечението на диабет тип 2: рандомизирано, контролирано, 74-седмично клинично проучване. Американски журнал по клинично хранене май 2009 г.; 89: 1588S – 1596S. 21 Tuso, P.J., Ismail, M.H., Ha, B.P., Bartolotto, C. Хранителна актуализация за лекари: растителни диети. The Permanente Journal Пролет 2013; 17: 61-66. 22 Rock, C.L., Doyle, C., Demark-Wahnefried, W. et al. Насоки за хранене и физическа активност за оцелели от рак. CA: Списание за рак за клиницисти юли-август, 2012 г.; 62: 243-274. 23 Marsh, K., Zeuschner, C., Saunders, A. Последици за здравето от вегетарианската диета: преглед. American Journal of Lifestyle MeddicineМай-юни 2012 г.; 6: 250 – 267.

Еми не очаквай отговори на всичките ти въпроси, особено ако са тъпи, ако са твои автоизмислици, които ми приписваш, ако не са по темата, и ако реша, че не са важни. Примерно това, че някога веднъж съм дал за пример маниоката като кореноплоден източник на нишесте използван в Африка, без да съм наясно с това, че идва от Южна Америка, не означва, че не знам, че картофа, царевицата, мандарината, прасковата и куп други растения не са от Африка и Европа. Ако някъде успееш да ме цитираш, че съм ги гворил такива неща за всякакви други плодове и зеленчуци можеш да ме цитираш тук да видя и да си спомня. Ако не откриеш, значи ме набеждаваш напълно неоснователно в незнание. Доколкото си спомням въпроса беше за маниоката, а останалите преекспонации и обвинения спрямо мен си бяха твои или на някой друг. Това, че маниоката е дошла от Южна Америка не означава, че в Африка няма кореноплодни, които са били използвани от прачовека. Има ги навсякъде по света, като дори аборигените в Австралия копаят корени и се изхранват с тях. Ще попитам някой африкански ботаник-археолог да ми каже точно какви кореноплодни са използвали в Африка първобитните, но ако искаш отговор ще го чакаш дълго. Ако не можеш да чакаш, можеш сам да си потърсиш в Гуглето с ключови думи "ancient rhizomes in the African savanna". Ще попаднеш на статията "Cooked Starchy Rhizomes in Africa 170 000 years ago". Чудно нали, в пещерите на хомо сапиенс има кореноплодни нишестени храни. Такива находки на кореноплодни по пещерите вероятно има много, но са малко известни. Сигурното е че хомо сапиенс предците ни са били адаптирани да ядат много нишестена храна, като освен от грудките са си я набавяли и от семената на тревите, които са в огромно изобилие из саваната. А за плодовете в саваната вече писах, тъй че смятам да не се повтарям. Нямали са мандарини, банани и канадски боровинки, но са имали изобилие от африкански плодове в саваната. Бобът пък не е ясно кой се страхува от него толкова, но реално не е чак толкова отровен и няма да умреш ако изядеш чиния суров накиснат боб. Ще ти се разстрои стомаха и ще се чувстваш няколко часа зле, но няма да мреш. При това само някои видове боб са с повече токсин. Накисването и особено ако се остави да покълне решава проблема. Проблем нямаш и да ядеш суров картоф, стига да си го обелиш добре и да не е бил позеленял заради излагане на слънце. Ял съм и няма нищо страшно, а вкусът му е все едно ядеш ряпа или не-сладка ябълка. В картофа основното е вода и след това нишесте, тъй че с нищо не е толкова опасен, а соланина се появява заради слънцето.

Твърдите, че са били всеядни, защото сте изостанали в науката или черпите данни само от Уикипедия и сродните изостанали с 10-20 години назад енциклопедии, в които под термина всеядни се разбира - консумация на всичко възможно, като изключим къмъни, желязо, нефт и олово. Еми тези представи за всеядността са изостанали. Първобитните се окзва според новите проучвания, че не са разчитали на месото в такава степен в каквато се приема. Дори и известните вече кръвожадни хищници - неандерталците, вече ги установиха, че са били по-тревопасни и са яли овесена каша и ечемик, наред с плодовете... Същото е било и с хомо сапиенс сапиенс - нагъвали са яко нишестена храна и плодове, които са развили мозъците им, а месото е било понякога екзистенциално, но не винаги нужно допълнение. Тоест всеяден не означава, че всяка храна е подходяща за него и системите на тялото му, а просто означава, че може да яде и месо при нужда. Това месо ще му даде енергия и сила, за да оплоди някоя самка и да му се народи челяд, но ще го убие рано чрез инфаркт, инсулт или надебеляване. Всъщност примитивния човек не е успявал да умре от инфаркт и инсулт просто защото не е успявал да оцелее толкова много. Плюскащите постояннно мамутско месо са надебелявали и са ставали кекави, като съответно са били избивани от конкурентните по-млади първобитни или от хищниците.

Значи според теб Университета на Южна Калифорния е някакъв непознат университет в Заир или Микронезия, а Валтер Лонго е някакъв тъпак, чиито научни проучвания слагаме в кавички, защото така ни харесва, и тъй като е псевдоучен всеки който го цитира е тъпак псевдоучен от типа на автохтонците?! Еми как да отговаряш на въпросите на такива като теб? Това твойто не са статистики, а са черешки които поддържат заблудата. Като подбереш три баби столетници и четирима антични старци, които са доживели старост въпреки, че пиели и яли шоколад, няма как да счупиш всички останали научни и медицински проучвания, които говорят за това, че и алкохола и захарта и мазните меса са вредни и водят до основните болести от които се умира. Ето ти я заблудата, която използваш - Чери-пикинг "Чери-пикинг (на английски: cherry picking), потискане на доказателства или заблуда при непълни доказателства е вид логическа грешка, актът на посочване на отделни случаи или данни, които изглежда потвърждават определена теза, като същевременно се игнорира значителна част от свързаните и подобни случаи или данни, които могат да противоречат на тази теза. Чери-пикингът може да бъде извършен умишлено или неумишлено. Терминът се основава на възприетия процес на бране на плодове, като например череши. От берача се очаква да избира само най-зрелите и здрави плодове. Така наблюдател, който вижда само избраните плодове, може погрешно да заключи, че повечето или дори всички плодове на дървото са в също толкова добро състояние. Това също може да създаде погрешна представа за качеството на плодовете (тъй като това е само извадка, която не е представителна). Понятие, което понякога се бърка с брането на череши, е идеята да се събират само лесните за бране плодове, като се пренебрегват други плодове, които са по-високо на дървото и следователно са по-трудни за получаване. Чери-пикингът има отрицателен оттенък, тъй като при тази практика се пренебрегват, пропускат или директно се потискат доказателства, които биха могли да доведат до пълна картина."

Проблемът е че човек обикновено под разнообразна храна разбира всичко, което може да се яде, включително всичко в магазина излязло от фабриките за храна. Специалистите диетолози от университетите и институтите по хранене за добро здраве и дълъг живот препоръчват разнообразна растителна храна с минимално количество животински продукти при това трябва да са риба или разни морски дарове, а не пържоли, луканки, сланина и кюфтаци на скара. Разбира се това е препоръка за градския човек, който се е изолирал от природата и който слънце вижда веднъж годишно, а почва не е докосвал с години. Хората, които са всеки ден навън на слънце и които работят в праха на градината или на нивата могат да минат с още по малко животинска храна. Двата хранителни режима, които в момента се препоръчват от диетолозите от университетите на САЩ, за населението по света, което вече е основно градско, са средиземноморската диета и диетата за дълголетие. Средиземноморската диета е флекстарианска - основно вегетарянска с рядко включване на месо. Диетата за дълголетие е вегетарянска или по-скоро пескетаранска с включване освен на растителна храна, но и на риба. Останалите начини на хранене с "разнообразна" храна не са невъзможни, но са по-лоши, и в крайна сметка водят до инфаркти, инсулти, диабет, рак, запек и други тежки заболявания. Който не приема тези неща значи е тотално изостанал от науката в сферата на храненето и медицината.

Принципно отклонението на въпроса за вкуса на месото към вкуса на "треволяка" е логическа заблуда. Отговори, защо ни се налага да слагаме подправки (растения!) и сол на сушеното месо?! Иначе тиквите, картофите и треволяка, включително житото, които да ядем, наред с плодовете и ядките, ако ги сдъвчеш ще са ти вкусни, и ще те заредят с вода и витамини. Нишестето от "треволяка" ти става вкусно още в устата, тъй като имаме амилаза в слюнката, която започва да го разгражда до глюкоза още в устата.

Е айде сега природата искала нещо си. Доколкото знам природата иска за едни животни в природата едно и живеят 2 години, а пък за другите иска друго и живеят 200 години. Причините за продължителността на живота явно са други, а не са желанието на богинята-майка Природа. Не е ясно кой установи, че за хората природата искала на 40 години да умираме от инфаркт, диабет, атеросклероза и рак?! Може би някои от хранителната индустрия, който иска да ни пробута сандвич с луканка, хамбургер, фафла или кола!? Безсмъртни медузи - живот теоритично безкраен. Черен корал - живот 4000 години. Гренландска акула - живот до 500 години. Игуана Туатара - живот 300 години. Гренландски кит - живот 200 години. Галапагоска гигантска костенурка - живот 150 години.

Това е вярно само при съвременния начин на живот със съвременната западна диета, или пък за първобитния човек, който е живял навън на стихиите. При здравословен живот, без алкохол, със спокойствие и добра храна, без човек да се затормозява с мазнини и без да е дебел, повечето от болестите просто няма да го сполетят на 40, 50 или 60 годишна възраст, ще е с бистър ум и ще е по-добър в много неща дори от младите дебелаци, които ядат постоянно сланина и месо и пият по 3 бири на ден.