makebulgar

Индусите, будистите и джайнистите отдавна насърчават растителните диети по етични причини. Един ранен джайн, наречен Парсва 877-777 г. пр.н.е., учи последователите на Ахимса, едно от основните вярвания, означаващи ненасилие към живите форми. Други забележителни вегански лидери са египетският фараон Ехнатон, който забранил жертвоприношението на животни, защото смятал, че е греховно да се отнеме всеки даден живот от бога Атон. Даоизмът и китайският будизъм в края на 4 век постановяват, че техните монаси и монахини трябва да ядат вегетарианска диета без яйца, а японският император Тенму забранява използването на всякакъв добитък. В древна Гърция ранното веганство се е наричало "въздържание от същества с душа". През 500 г. пр.н.е. гръцкият математик Питагор застъпва идеята, че всички животни имат безсмъртни души, които ще се преродят след смъртта. Той избягвал да вреди на животните и заедно с митичния поет Орфей също се въздържал от яйца. Аполоний от Тяна споделя тези силни възгледи за правата на животните, а гръцкият философ Плотин дори избягва лекарствата, направени от животни.

Между другото относно витамин В12, най-лесния начин да си го набавяте редовно е просто да сте в прахта на полето, в парка, в градината, да спортувате някъде на прашно. Като ви покрие прахта от земята, ако има в нея кобалт, бактериите Propionibacterium freudenreichii, които покриват повечето от кожата ви ще почнат да произвеждат витамина и ако чак толкова не се къпете следващите дни със сапун, така че да почнете малко и да понамирисвате, витамина ще ви навлезе през кожата и ще ви захрани. Нещо подобно става и в дивата природа, където животните постоянно са в прахта и не се къпят много често.

А плодове в африканската савана дори и днес има предостатъчно, за да изхранят 100 000 хомосапиенси преди 2 милиона години.

Значи гледай сега, по-рано просто посочих на варлорд, как се търси в гуглето за плодове в саваната, че явно не знае и качваше някакви снимки на планини и скалисти чукари, а не на саваната. Вече от там насетне като научите как се търси с гуглето по ключови думи, трябва да се научите и да си подбирате и съответните региони. Ако искате африканска савана подбирате плодове от африканската савана, ако искате от аржентинската подбирате тези от аржентинската. Като на малки деца май трябва да ви правя курс по гугъл търсачка. Ако не можете да си намерите с гугъла най-простите неща за къде сте тръгнали. Щом аргументте са ви такива, че да изтъквате това, че като съм посочил да търсите в гуглето куп снимки на плодове то съм имал предвид снимките на плодове от Аржентина, какво да говорим повече. Аз си мисля, че отсреща има някакви интелигентни хора, които могат да кажат нещо конструктивно, а то излиза, че отсреща са немислещи хора.

Авторът на темата е друг, тъй че към него можеш да насочиш критиката си. По-рано и аз направих забележката, че "тревопасни" вероятно е преведено машинно чрез гугъл. Биологичните промени са свързани с използването на огъня, а не на месото. Витамин B12 хората могат да си набавят спокойно от природата. Просто трябва да се движат повече навън из прахоляка по нивите, да копаят градина със зеленчуци и да не се стараят чак толкова в миенето на зеленчуците от градината си. В12 го произвеждат доста много бактерии в почвата. Но не само в почвата. Промишленото производство на витамина за медицински цели се извършва чрез бактерии, които естествено си съществуват на кожата на човека и в червата му. А това, че днес в червата не се усвоява витамина не е защото не може да се усвои, а защото просто хората се хранят така, че микробиома им е съвсем различен и не произвежда нужното. Ако почнат да се хранят правилно ще се оправи и няма да има недостиг на витамина. Още повече, че много хора, които ядат месо също не могат да го усвояват поради различни проблеми със храносмилането които си прчиняват. Проблемът също е в това, че дори да ядеш свински пържоли, телешки мръвки или пилешко пак може да имаш недоимък на B12. Ако там където са отглеждани животните е твърде стерилно или в почвата липсва кобалт бактериите няма да го произвеждат витамина. Проблема се решава, като съответно животните се зобят с подходящите химикали и минерали, но фермерите не винаги го правят и не навсякъде, а предпочитат болните и слаби животни да ги колят и да ги пращат бързо в магазина. Така дори и ядящите месо често имат дефицит на B12. Който не вярва може да си направи едно изследване на витамините. И в крайна сметка доста по евтино и безболезнено ще ти излезе да си купуваш отвреме на време таблетки В12, отколкото да пиеш постоянно хапчета за кръвно, да си биеш инсулин, да ходиш на операции за байпас и да получиш инсулт и половината ти тяло да умре. Това очаква хората, които ядат често месо, кюфтета и луканка със сланина.

Стивън Кинг казва относно наркоманите и алкохолиците: "...пристрастеният иска на всяка цена да си запази правото на избор, що се отнася до наркотиците или алкохола..." Аз ще го допълня с оглед на другите неща към които човек се пристрастява, до: Пристрастеният иска на всяка цена да си запази правото на избор, що се отнася до наркотиците, алкохола, печеното месо, захарта и всички свръх-вкусни храни.

Дали човешките същества са всеядни, растителноядни или месоядни? https://www.cyclingplantbasedgranny.com/are-human-beings-omnivores-herbivores-or-carnivores Много дискусии са се случили в продължение на много години по отношение на точно това, което диета е най-доброто за хората. Простото наблюдение предполага, че можем да оцелеем с почти всичко, което поставяме в устата си. Оперативната дума тук обаче е "оцелявам". Хората са се показали като достатъчно адаптивни, за да понасят голямо разнообразие от вещества, от които да получат енергия, за да останат живи, но необходимостта не е непременно най-добрият стимул за избор на храна. Има ли някакъв начин да различим оптималната диета за човешките същества, която ще осигури енергия по най-ефективния и анатомично подходящ начин, така че човешкото същество не само да оцелее, но и да процъфтява по възможно най-здравословния начин? Добра отправна точка е изследването на анатомията и физиологията, атрибути, които се развиват от натиска на околната среда в продължение на милиони години. Храната е силен контакт с околната среда и затова сегашното състояние на храносмилателната система на човешкото тяло трябва точно да отразява хранителните навици по време на предчовешкото и човешкото съществуване. Първо, нека да разгледаме анатомията. Животинските източници на храна поставят висок приоритет на бягството или борбата, когато се окажат в полезрението на месоядно животно, което прави вечерята за хищник не особено лесна за постигане цел. Изследванията показват, че отделните лъвове убиват само около 17% от лова си, докато ловът в групи може да увеличи този процент на убиване до около 30% (12,13). Анатомията на месоядния отразява тези факти (3). Месоядните не губят време да дъвчат храната си, но поглъщат големи парчета месо толкова бързо, колкото могат да ги свалят. Месоядните имат много голяма уста спрямо размера на главата си. Челюстта им е шарнирна става, която лежи на същата равнина като зъбите, много здрава и стабилна става и необходима за предотвратяване на възможно изкълчване на челюстта по време на усилията на месоядния да улови, убие и разкъса плячката си. От друга страна, растителноядните имат малка уста спрямо размера на главата си и челюстите им са прикрепени над равнината на зъбите, което позволява странични и напред-назад движения, които са необходими за разрушаване на клетъчните стени на растенията, които ядат. Челюстите на месоядните не позволяват тези допълнителни движения. Също така лицевите мускули на растителноядните са много по-развити от тези на месоядните, а техните езици и месести устни помагат за получаване на храна в устата и я изпращат обратно между скърцащите зъби, за да бъдат сдъвкани, докато влакнестият растителен материал не освободи хранителните си вещества. Месоядните животни нямат храносмилателни ензими в слюнката си. Няма нужда, когато храната им се поглъща цяла, без да се дъвче. Слюнката на растителноядните обаче съдържа амилази, ензими, които разграждат въглехидратите, така че храносмилането на храната на растителноядните започва в устата. Зъбите също показват поразителни разлики. Зъбите на месоядните са предназначени специално за отстраняване на месо от костите. Техните кътници имат назъбени ръбове, които се движат един покрай друг в движение на нарязване. Резците им са къси и заострени, а кучетата им са дълги и кинжали. Растителноядните имат тъпи и малки кучета, които са сплескани и не са назъбени. Моларите на растителноядните са квадратни и плоски за раздробяване на влакнест материал и се събират по дължината на челюстта, образувайки шлифовъчни платформи. Месоядните имат много големи стомаси, около 60 до 70% от общия капацитет на храносмилателната си система. Това им позволява да държат колкото се може повече месо, когато има налично месо. Стомахът на растителноядните съставлява само около 25% от стомашно-чревния им тракт. Месоядните също отделят много повече солна киселина от растителноядните. pH на стомаха им с налична храна е много ниско, около 1 или по-малко, високо ниво на киселинност, способно да убие вредните бактерии, които може да се крият в разлагащата се плът. Киселинността на стомаха на растителноядните, когато съдържа храна, е много по-ниска с рН около 4 до 5. (pH изразява киселинността или алкалността на разтвор по логаритмична скала, по която 7 е неутрално, по-ниските стойности са по-киселинни, а по-високите стойности по-алкални.) Връзката на дължината на тънките черва с общата дължина на тялото също е доста различна между месоядните и растителноядните. Дължината на тялото се измерва от върха на главата до края на гръбначния стълб. При месоядните тънките черва са къси, около три до шест пъти дължината на тялото. Това значително намалява времето, необходимо на месото да пътува по дължината на храносмилателната система, ограничавайки времето, през което разлагащото се месо е вътре в животното. растителноядните имат тънки черва, които са по-големи от десет пъти дължината на тялото им. Това позволява много повече време за ферментиране на влакнестите части от диетата им. Растителноядните имат високо специализирано дебело черво, което участва в абсорбцията на вода и електролити, производството на витамини и ферментацията и абсорбцията на влакнести растителни материали. Дебелото черво на хищника е просто и кратко. Единствената му функция е да абсорбира сол и вода. Какво ще кажете за всеядните? Някои примери са мечки, прасета, язовци, таралежи, опосуми, скунксове, катерици, миещи мечки, катерици, катерици, мишки и плъхове. Всеядните са малко по-трудни за класифициране. Някои всеядни показват анатомични особености както на месоядните, така и на растителноядните. Например повечето видове мечки са всеядни, но индивидуалните диети могат да варират от почти изключително растителноядни до почти изключително месоядни, в зависимост от това какви хранителни източници са налични на местно и сезонно ниво. Мечките имат много месоядни атрибути като нокти, права челюстна равнина, къси черва и просто късо дебело черво. И все пак, устата им съдържа кътници за смилане, за да им помогне да ядат растения и диетата им често е 80% растителни храни. Всъщност е доста често срещано да се намерят месоядни, които консумират растения и растителноядни животни, които ядат части от животни (14,15). И така, къде се вписват човешките същества? Хората показват всички горепосочени анатомични модификации, съответстващи на растителноядните животни. По-конкретно, обемът на човешкия стомах е 21 до 27% от общия обем на стомашно-чревния тракт на човека, човешкото черво е десет до единадесет пъти дължината на тялото, а човешкото дебело черво позволява обширна бактериална ферментация на влакнести растителни материали и производството на значителни количества хранителна енергия под формата на късоверижни мастни киселини. Освен това човешкият хранопровод е тесен и не може да поглъща големи количества храна наведнъж. Всъщност лошо дъвченото месо е една от най-честите причини за смърт от задушаване при възрастни (17). Освен това има някои физиологични процеси, които трябва да се вземат предвид. Охлаждането на тялото на месоядните се постига чрез задъхване и изпотяване през подложките в краката им; растителноядните се потят през кожата си (10). Месоядните пият течности чрез плискане; растителноядните с гълтане (10). Месоядните произвеждат свой собствен витамин С. Растителноядните не могат да произвеждат витамин С и се нуждаят от източник на храна. Хората, които не ядат достатъчно витамин С, развиват заболяване, наречено скорбут и не са в състояние да направят колаген, градивен елемент на много структури на тялото. Витамин А може да бъде токсичен за хората в големи дози. Витамин А може да се произвежда при хора от провитамин А (каротеноиди), открити в растителните храни. Витамин А, получен по този начин, няма да доведе до излишък, защото тялото няма да произвежда повече, отколкото се нуждае. Витамин А обаче присъства и в животински продукти (ретинол) като месо, черен дроб, млечни продукти, яйца и риба. Черният дроб на месоядните животни може да детоксикира излишния витамин А. Черният дроб на човешките същества не може. (16) Не на последно място, атеросклерозата, проблемните плаки на мазнините и холестерола, които покриват вътрешността на артериите ни и причиняват инфаркти и инсулти, засягат само растителноядните. Месоядните и всеядните не могат да развият атеросклероза, независимо колко животински протеини, наситени мазнини и холестерол ядат. Черният дроб и жлъчната система на месоядния има неограничен капацитет да обработва и изхвърля холестерола с изпражненията за елиминиране. Хората имат много ограничен капацитет за отстраняване на холестерола. Човешките същества не трябва да получават холестерол от диетата си, защото човешкото тяло може да синтезира всичко, от което се нуждаят. Изглежда ясно, че растителноядните и човешките същества не са предназначени да ядат месо (8,9,10,18). Хората, които ядат месо, плащат цената с много по-висока честота на хронични здравословни проблеми като сърдечни заболявания, рак и диабет (5,6). Редакторът на Американския журнал по кардиология д-р Уилям С. Робъртс го обобщава по този начин. "Въпреки че мислим, че сме, и се държим така, сякаш сме, човешките същества не са естествени хищници. Когато убиваме животни, за да ги ядем, те в крайна сметка убиват нас, защото тяхната плът, която съдържа холестерол и наситени мазнини, никога не е била предназначена за човешки същества, които са естествени растителноядни. (10) Наблюдения като тези показват, че анатомично и физиологично хората са растителноядни. Въпреки това действителното определение за растителноядно животно е организъм, който извлича своите енергийни и хранителни нужди от диета, състояща се главно или изключително от растения (11). Наясно сме, че човешките същества наистина могат да метаболизират храни от животински произход и да получат енергия и хранителни вещества от тях. Хората се държат като всеядни от дълго време и през цялото си съществуване са показали голяма способност да оцеляват при много разнообразни диети - диети с високо съдържание на храна на животинска основа и високо съдържание на растителна храна. Що се отнася до оцеляването на видовете, животно, което е в състояние да яде от по-широко небце, получава голямо предимство за оцеляване пред тези, които не могат. Ако погледнем назад към храносмилателната система на нашите предци, включително тези на най-близките ни роднини, човекоподобните маймуни, включително шимпанзетата и горилите, ще видим, че те са много подобни на нашите. Какво ядат живите примати с вътрешности като нашите? Плодове, ядки, листа, насекоми от време на време храна от животински произход като птица или гущер. Процентът на животинските храни, които шимпанзетата ядат, е много нисък, около 2 до 3%, и най-вече под формата на термити и други насекоми. Горилите са почти чисти вегетарианци. По-голямата част от храната, консумирана от приматите днес и през последните тридесет милиона години, е зеленчукова. С други думи, червата ни са еволюирали да ядат растения (2,4). Дори неандерталците, за които отдавна се смята, че са предимно месоядни, разкриват в последните изследвания, които изследват фосилен материал, хванат в зъбите им, че всъщност са готвили и яли широк спектър от растителни храни (1). Антропологът Натаниал Домини изучава диетите на хоминините, нашите ранни човешки предци, живели преди два милиона години. Настоящите изследвания търсят хранителния джакпот, който е подтикнал нашите предци да стоят изправени на два крака и да увеличат мозъка си. Някои предполагат, че месото е стимулът, но Домини вярва, че това са луковици и клубени. Тези богати на хранителни вещества подземни структури за съхранение на растения са в основата на диетата на културите по света, които процъфтяват до старост без хроничните състояния, които измъчват нашето общество днес. Домини и колегите му посочват, че "формата следва функцията". Ниските плоски кътници с дебел емайл, наблюдавани при нашите предци, са ефективни за дъвчене на твърди храни като луковици и клубени. Стоматологичните прилики и молекулярната биология ни помогнаха да определим, че шимпанзетата и горилите са най-близките ни роднини, а не орангутани, както някога се смяташе. Сега, убедителни нови изотопни доказателства предполагат, че нашите най-ранни предци са се прехранвали предимно с подземни органи за съхранение (клубени и луковици). Домини и колегите му също използваха наскоро изяснения човешки геном, за да покажат, че хората стоят настрана от маймуните в способността си да усвояват нишестето. Това разграничение се е появило през последните два милиона години, като хората сега притежават много копия на гена, който регулира храносмилането на нишестето, което прави това адаптивна промяна към яденето на повече нишестени храни. (7) Ясно е, че хората не са месоядни, но дали сме растителноядни? Или всеядни? Изглежда, че зависи от това как подхождате към въпроса. Това, което е сигурно, е, че във формата на тялото и функцията човешките същества са се развили, за да процъфтяват с растителни храни. В миналото може да сме били принудени от обстоятелствата да ядем всичко, което е било на разположение, за да оцелеем. Но в днешния модерен свят, в който нашите хранителни селекции са почти неограничени, какво трябва да ядем? Каква е оптималната диета за човешкото здраве? Доказателствата са поразителни, че хората са най-здрави, живеят най-дълго и избягват хроничните заболявания, които стават все по-чести в днешното население, като ядат само растителни храни (19,20,21,22,23). ИЗТОЧНИЦИ: 1 Hardy, K., Buckley, S., Collins, MJ, Estalrrich, A., Brothwell, D., Copeland, L. et al. Неандерталски медици? Доказателства за храна, готвене и лечебни растения, уловени в зъбния камък. Naturwissenschaften август 2012 г.; 99 (8): 617 до 626. 2 Дън, Роб. Човешките предци са били почти всички вегетарианци. Американски учен. 23 юли 2012. 3 Милс, Милтън. Сравнителна анатомия на храненето. Ноември, 2009. 4 Lambert, JE Хранителна екология на приматите: биология на храненето и диета в екологични и еволюционни мащаби. 2010; В: Примати в перспектива (Campbell C, Fuentes A, MacKinnon KC, Panger M, Bearder S и Stumpf R, eds), 2-ро издание, Oxford University Press, стр. 512 – 522. 5 Кембъл, Т.К., Кембъл, Т.М. Китайското проучване: Най-изчерпателното проучване на храненето, провеждано някога, и стряскащите последици за диетата, загубата на тегло и дългосрочното здраве. Книги на БенБела. 11 декември 2004 г. 6 Барнард, Н. Силата на вашата чиния: План за по-добър начин на живот, хранейки се добре за по-добро здраве. Бук Пъб Ко; Преработено издание. 1 януари 1995. 7 Макнълти, Дж. Ние сме това, което са яли. UC Санта Круз преглед. Есен 2007 8 Робъртс, Уилям С. Двадесет въпроса за атеросклерозата. Сборник: Медицински център на университета Бейлър. 2000 г.; 13(2): 139–143. 9 Collens, W.S. Атеросклеротична болест: антропологична теория. Медицински контрапункт. 1969;1:53–57. 10 Робъртс, У.К. Мислим, че сме едно, държим се така, сякаш сме едно, но не сме едно. Ам Джей Кардиол. 1990;66:896. 11 Ullrey, Duane E. Изисквания за хранителни вещества: месоядни. Бозайници: Месоядни. Бозайници: Всеядни. Дуейн Е. Ули. Енциклопедия на животинските науки. 12 Mech, L. D., Boitani, L. (Редактори). Вълци: поведение, екология и опазване. Университет на Чикаго Прес. 2002. 13 https://www.reference.com/pets-animals/lions-eat-85b13f2e4847f46a 14 Hutson, J. M., Burke, C.C. Haynes, G. Osteophagia и костни модификации от жирафи и други големи копитни животни. Списание за археологически науки декември 2013. 40 (12): 4139–4149. 15 NOLA.com Белоопашат елен, показан да напада гнезда, да яде яйца и бебета птици, съобщава USGS. Март, 2016. 16 Пенистон, К.Л., Танумхарджо, С.А.. Острите и хронични токсични ефекти на витамин А. Am J Clin Nutr. 2006 февруари; 83(2): 191-201. 17 Хаймлих, Х. Животоспасяваща маневра за предотвратяване на задушаване с храна. JAMA 234 (1975): 398-401. 18 Dietschy, J. Регулиране на метаболизма на холестерола. N Engl J Med. 1970 28 май; 282(22):1241-1249. 19 Ornish, D., Brown, S.E., Billings, J.H. et al. Могат ли промените в начина на живот да обърнат коронарната болест на сърцето? Лайфстайл сърдечният процес. "Лансет" 21 юли 1990 г.; 336: 129 – 133. 20 Barnard, N.D., Cohen, J., Jenkins, D.J.A. et al. Веганска диета с ниско съдържание на мазнини и конвенционална диабетна диета при лечението на диабет тип 2: рандомизирано, контролирано, 74-седмично клинично проучване. Американски журнал по клинично хранене май 2009 г.; 89: 1588S – 1596S. 21 Tuso, P.J., Ismail, M.H., Ha, B.P., Bartolotto, C. Хранителна актуализация за лекари: растителни диети. The Permanente Journal Пролет 2013; 17: 61-66. 22 Rock, C.L., Doyle, C., Demark-Wahnefried, W. et al. Насоки за хранене и физическа активност за оцелели от рак. CA: Списание за рак за клиницисти юли-август, 2012 г.; 62: 243-274. 23 Marsh, K., Zeuschner, C., Saunders, A. Последици за здравето от вегетарианската диета: преглед. American Journal of Lifestyle MeddicineМай-юни 2012 г.; 6: 250 – 267.

Еми не очаквай отговори на всичките ти въпроси, особено ако са тъпи, ако са твои автоизмислици, които ми приписваш, ако не са по темата, и ако реша, че не са важни. Примерно това, че някога веднъж съм дал за пример маниоката като кореноплоден източник на нишесте използван в Африка, без да съм наясно с това, че идва от Южна Америка, не означва, че не знам, че картофа, царевицата, мандарината, прасковата и куп други растения не са от Африка и Европа. Ако някъде успееш да ме цитираш, че съм ги гворил такива неща за всякакви други плодове и зеленчуци можеш да ме цитираш тук да видя и да си спомня. Ако не откриеш, значи ме набеждаваш напълно неоснователно в незнание. Доколкото си спомням въпроса беше за маниоката, а останалите преекспонации и обвинения спрямо мен си бяха твои или на някой друг. Това, че маниоката е дошла от Южна Америка не означава, че в Африка няма кореноплодни, които са били използвани от прачовека. Има ги навсякъде по света, като дори аборигените в Австралия копаят корени и се изхранват с тях. Ще попитам някой африкански ботаник-археолог да ми каже точно какви кореноплодни са използвали в Африка първобитните, но ако искаш отговор ще го чакаш дълго. Ако не можеш да чакаш, можеш сам да си потърсиш в Гуглето с ключови думи "ancient rhizomes in the African savanna". Ще попаднеш на статията "Cooked Starchy Rhizomes in Africa 170 000 years ago". Чудно нали, в пещерите на хомо сапиенс има кореноплодни нишестени храни. Такива находки на кореноплодни по пещерите вероятно има много, но са малко известни. Сигурното е че хомо сапиенс предците ни са били адаптирани да ядат много нишестена храна, като освен от грудките са си я набавяли и от семената на тревите, които са в огромно изобилие из саваната. А за плодовете в саваната вече писах, тъй че смятам да не се повтарям. Нямали са мандарини, банани и канадски боровинки, но са имали изобилие от африкански плодове в саваната. Бобът пък не е ясно кой се страхува от него толкова, но реално не е чак толкова отровен и няма да умреш ако изядеш чиния суров накиснат боб. Ще ти се разстрои стомаха и ще се чувстваш няколко часа зле, но няма да мреш. При това само някои видове боб са с повече токсин. Накисването и особено ако се остави да покълне решава проблема. Проблем нямаш и да ядеш суров картоф, стига да си го обелиш добре и да не е бил позеленял заради излагане на слънце. Ял съм и няма нищо страшно, а вкусът му е все едно ядеш ряпа или не-сладка ябълка. В картофа основното е вода и след това нишесте, тъй че с нищо не е толкова опасен, а соланина се появява заради слънцето.

Твърдите, че са били всеядни, защото сте изостанали в науката или черпите данни само от Уикипедия и сродните изостанали с 10-20 години назад енциклопедии, в които под термина всеядни се разбира - консумация на всичко възможно, като изключим къмъни, желязо, нефт и олово. Еми тези представи за всеядността са изостанали. Първобитните се окзва според новите проучвания, че не са разчитали на месото в такава степен в каквато се приема. Дори и известните вече кръвожадни хищници - неандерталците, вече ги установиха, че са били по-тревопасни и са яли овесена каша и ечемик, наред с плодовете... Същото е било и с хомо сапиенс сапиенс - нагъвали са яко нишестена храна и плодове, които са развили мозъците им, а месото е било понякога екзистенциално, но не винаги нужно допълнение. Тоест всеяден не означава, че всяка храна е подходяща за него и системите на тялото му, а просто означава, че може да яде и месо при нужда. Това месо ще му даде енергия и сила, за да оплоди някоя самка и да му се народи челяд, но ще го убие рано чрез инфаркт, инсулт или надебеляване. Всъщност примитивния човек не е успявал да умре от инфаркт и инсулт просто защото не е успявал да оцелее толкова много. Плюскащите постояннно мамутско месо са надебелявали и са ставали кекави, като съответно са били избивани от конкурентните по-млади първобитни или от хищниците.

Значи според теб Университета на Южна Калифорния е някакъв непознат университет в Заир или Микронезия, а Валтер Лонго е някакъв тъпак, чиито научни проучвания слагаме в кавички, защото така ни харесва, и тъй като е псевдоучен всеки който го цитира е тъпак псевдоучен от типа на автохтонците?! Еми как да отговаряш на въпросите на такива като теб? Това твойто не са статистики, а са черешки които поддържат заблудата. Като подбереш три баби столетници и четирима антични старци, които са доживели старост въпреки, че пиели и яли шоколад, няма как да счупиш всички останали научни и медицински проучвания, които говорят за това, че и алкохола и захарта и мазните меса са вредни и водят до основните болести от които се умира. Ето ти я заблудата, която използваш - Чери-пикинг "Чери-пикинг (на английски: cherry picking), потискане на доказателства или заблуда при непълни доказателства е вид логическа грешка, актът на посочване на отделни случаи или данни, които изглежда потвърждават определена теза, като същевременно се игнорира значителна част от свързаните и подобни случаи или данни, които могат да противоречат на тази теза. Чери-пикингът може да бъде извършен умишлено или неумишлено. Терминът се основава на възприетия процес на бране на плодове, като например череши. От берача се очаква да избира само най-зрелите и здрави плодове. Така наблюдател, който вижда само избраните плодове, може погрешно да заключи, че повечето или дори всички плодове на дървото са в също толкова добро състояние. Това също може да създаде погрешна представа за качеството на плодовете (тъй като това е само извадка, която не е представителна). Понятие, което понякога се бърка с брането на череши, е идеята да се събират само лесните за бране плодове, като се пренебрегват други плодове, които са по-високо на дървото и следователно са по-трудни за получаване. Чери-пикингът има отрицателен оттенък, тъй като при тази практика се пренебрегват, пропускат или директно се потискат доказателства, които биха могли да доведат до пълна картина."

Проблемът е че човек обикновено под разнообразна храна разбира всичко, което може да се яде, включително всичко в магазина излязло от фабриките за храна. Специалистите диетолози от университетите и институтите по хранене за добро здраве и дълъг живот препоръчват разнообразна растителна храна с минимално количество животински продукти при това трябва да са риба или разни морски дарове, а не пържоли, луканки, сланина и кюфтаци на скара. Разбира се това е препоръка за градския човек, който се е изолирал от природата и който слънце вижда веднъж годишно, а почва не е докосвал с години. Хората, които са всеки ден навън на слънце и които работят в праха на градината или на нивата могат да минат с още по малко животинска храна. Двата хранителни режима, които в момента се препоръчват от диетолозите от университетите на САЩ, за населението по света, което вече е основно градско, са средиземноморската диета и диетата за дълголетие. Средиземноморската диета е флекстарианска - основно вегетарянска с рядко включване на месо. Диетата за дълголетие е вегетарянска или по-скоро пескетаранска с включване освен на растителна храна, но и на риба. Останалите начини на хранене с "разнообразна" храна не са невъзможни, но са по-лоши, и в крайна сметка водят до инфаркти, инсулти, диабет, рак, запек и други тежки заболявания. Който не приема тези неща значи е тотално изостанал от науката в сферата на храненето и медицината.

Принципно отклонението на въпроса за вкуса на месото към вкуса на "треволяка" е логическа заблуда. Отговори, защо ни се налага да слагаме подправки (растения!) и сол на сушеното месо?! Иначе тиквите, картофите и треволяка, включително житото, които да ядем, наред с плодовете и ядките, ако ги сдъвчеш ще са ти вкусни, и ще те заредят с вода и витамини. Нишестето от "треволяка" ти става вкусно още в устата, тъй като имаме амилаза в слюнката, която започва да го разгражда до глюкоза още в устата.

Е айде сега природата искала нещо си. Доколкото знам природата иска за едни животни в природата едно и живеят 2 години, а пък за другите иска друго и живеят 200 години. Причините за продължителността на живота явно са други, а не са желанието на богинята-майка Природа. Не е ясно кой установи, че за хората природата искала на 40 години да умираме от инфаркт, диабет, атеросклероза и рак?! Може би някои от хранителната индустрия, който иска да ни пробута сандвич с луканка, хамбургер, фафла или кола!? Безсмъртни медузи - живот теоритично безкраен. Черен корал - живот 4000 години. Гренландска акула - живот до 500 години. Игуана Туатара - живот 300 години. Гренландски кит - живот 200 години. Галапагоска гигантска костенурка - живот 150 години.

Това е вярно само при съвременния начин на живот със съвременната западна диета, или пък за първобитния човек, който е живял навън на стихиите. При здравословен живот, без алкохол, със спокойствие и добра храна, без човек да се затормозява с мазнини и без да е дебел, повечето от болестите просто няма да го сполетят на 40, 50 или 60 годишна възраст, ще е с бистър ум и ще е по-добър в много неща дори от младите дебелаци, които ядат постоянно сланина и месо и пият по 3 бири на ден.

Никой не говори, за раждане на ново поколение на 80 или 90 години. Удължаването на живота чрез по-добра храна и начин на живот увеличава периода в който настъпва менопаузата, която зависи от хормоните. Хормоните зависят от здравето на тялото. А нивата на мазнини в кръвта всъщност са много важни за генетичното здраве. Установено е, че възпалението, до което водят излишните мазнини пряко влияе на мутациите, и много от вариантите рак, които сполетяват човек всъщност са следствие от затлъстването. Особено рак на гърдата, панкряса, черния дроб, бъбреците..

Луканката ти е вкусна и си привикнал към нея, заради солта и подправките в нея. Самото сухо месо е вкусно не повече от гьон. Останалите ти небивалици няма смисъл да ги коментирам. Все едно не съм във форум за наука, а съм на кръчмарска раздумка.

Е как дълголетието ще е антиприродно, при положение, че колкото по-дълго живееш и колкото по-дълго си здрав, толкова по-голямо поколение ще създадеш. От еволюционна гледна точка е полезно. Преди жените са раждали на 20-30 години, а сега раждат и на 40-50.

Много просто и манипулативно изказване основано на логическата заблуда, че диетолозите не можело да са учени, и че няма учени занимаващи се с храненето.

На въпросното бебе са му липсвали минерали - желязо и калций. Родителите му явно или са го хранили по-бедно от нужното, или просто са пример за градски хора, които въобще не излизат на слънце. Реално ако се яде достатъчно растителна храна с достатъчно ядки в нея подобни недоимъци на желязо и калций не би следвало да се получават, ако човек е активен и постоянно слънцето го пече. Това се отнася и за кърмещата майка. Недоимъците и лошото усвояване на минералите от този тип се получават не толкова заради това, че не се приема достатъчно богата храна, а защото хората имат недоимък на хормонът "витамин D", който се синтезира от кожата при излагане на слънчевите ултравиолетови-Б лъчи. Витамин D можем да си го добавим и от животинската храна, но най-лесно е ако излизаме на слънце. Когато нивата на някои от производните му са ниски в кръвната плазма минералите не се усвояват добре в червата. Друг витамин от който се получава недоимък е B12, като той се синтезира от бактерии в почвата, и преди време хората са се снабдявали с него както всички растителноядни - приемайки храната си от природата без да я мият с прахоляка и бактериите върху нея. Днес като мием всичко нямаме и тия бактерии с витамина. Кравите имат тия бактерии в стомаха си и нямат недоимък от витамина. Така е и с всички останали растителноядни животни, които не страдат от недоимък на B12. Бактериите в червата ни са доста важни, и е установено, че микробиома при хората ядящи основно растения е съвсем различен от този на хората постоянно ядящи месо.

Въпросният текст, който съм дал е превод от статията посочена с линк най-отдолу. И съм го превел чрез Гугъл, но явно Гугъл подобно на аторът на темата тук грешно превежда herbivore като "тревопасни", а не като "растителноядни" и трябваше да коригирам превода. Авторът на темата явно е несериозен и просто е превеждал с Гугъл или пък е чел разни преведени статии чрез Гугъл. Никаква наука. Проблемът тук е, че се опитвам да ви насоча, към онова, което учените са измерили, изчислили и доказали, а вие си баете старите баячки за месото и всеядството. В статията се дава мнението на Американската диетична асоциация, а по-горе дадох и едно име - Валтер Лонго, и разработката му - Хранителен режим (Диета) за дълголетие, но никой не започна да го коментира и обсъжда, а започна да се изсипва традиционната мантра, как прачовека бил всеяден. Насочвам ви към тези статии, диети и мнения не просто защото искам да споря, а защото чрез тях представям научната гледна точка по въпроса за това коя храна е най-добра за здравето, дълголетието и силата на човека. Това не са някакви препоръки от гуру-диетолози, пишман-вегано-вегетарянци, и гладуващи дами, а са резултати от научни проучвания, статии, докторати, клинични изследвания направени през последните години и препоръчвани от специалистите по въпроса и от американските здравни институти. Разработената "диета за дълголетие" от проф. Валтер Лонго и съавторът на някои от публикациите му проф. Розалин Андерсън [Nutrition, longevity and disease: from molecular mechanisms to interventions, Cell (2022). DOI: 10.1016/j.cell.2022.04.002] е направена, чрез анализ на всякакви видове диети с гладуване, на проучвания на храненето, болестите и дълголетието при лабораторни животни и хора. Валтер Лонго е италиано-американски биоентеролог и клетъчен биолог, известен с изследванията си върху ролята на гените при глад и хранителния отговор върху стареенето и болестите. Директор е на Института по дълголетие на Университета на Южна Калифорния. Разработената от него диета спада към диетите имитиращи гладуване, които се приемат за периодичен пост, като през 2018 г. публикува "Диета за дълголетие" (The Longevity Diet). Розалин Андерсън е професор в Училището по медицина и обществено здраве на Университета на Уисконсин и изучава стареенето и ограничаването на калориите при приматите. Като насочвам към тези разработки, проучвания и автори, не казвам, че те са най-добрите и най-точните, и че авторите им са най-големите авторитети по темата, а просто насочвам към някакви научни разработки, които изглеждат нови и авангардни, подкрепят някои стари теории и развиват науката. Който иска може да чете и да се учи и обсъжда. Според тях най-добрата храна е разнообразната растителна храна с добавяне от време на време на риба и с редовно гладуване. Ето една графика от проучванията им:

Въпреки че някои историци и антрополози казват, че човекът е исторически всеяден, нашето анатомично оборудване зъби, челюсти и храносмилателна система благоприятства безплътната диета. Американската диетична асоциация отбелязва, че "по-голямата част от човечеството през по-голямата част от човешката история е живяло на вегетарианска или почти вегетарианска диета". И голяма част от света все още живее по този начин. Дори в повечето индустриализирани страни любовната афера с месото е на по-малко от сто години. Тя започна с хладилната кола и консуматорското общество на ХХ век. Но дори и през двадесети век, тялото на човека не се е приспособило към яденето на месо. Известният шведски учен Карл фон Лине заявява: "Структурата на човека, външна и вътрешна, в сравнение с тази на другите животни, показва, че плодовете и сочните зеленчуци представляват неговата естествена храна." Сравнение между месоядни, растителноядни и хора Когато погледнете сравнението между растителноядните и хората, ние откриваме прилики много по-тесни с растителноядните, отколкото месоядните животни. Хората очевидно не са устроени да смилат и поглъщат месо. Месоядни: имат нокти; Растителноядни: без нокти; Хора: без нокти. Месоядни: нямат пори на кожата и се потят през езика; Растителноядни: изпотяват се през порите на кожата; Хората: изпотяват се през порите на кожата. Месоядни: имат остри предни зъби за разкъсване, без плоски кътни зъби за смилане; Растителноядни: без остри предни зъби, но плоски задни кътници за смилане; Хора: без остри предни зъби, но плоски задни кътници за смилане. Месоядни: имат чревен тракт, който е само 3 пъти дължината на тялото им, така че бързо разлагащото се месо може да премине бързо; Растителноядни: имат чревен тракт 10-12 пъти дължината на тялото си; Хора: имат чревен тракт 10-12 пъти дължината на тялото си. Месоядни: имат силна солна киселина в стомаха, за да смилат месото Растителноядни: имат стомашна киселина, която е 20 пъти по-слаба от тази на месоядните; Хора: имат стомашна киселина, която е 20 пъти по-слаба от тази на месоядните. Месоядни: слюнчените жлези в устата не са необходими за предварително смилане на зърна и плодове; Растителноядни: добре развити слюнчени жлези, които са необходими за предварително смилане на зърна и плодове; Хора: добре развити слюнчени жлези, които са необходими за предварително храносмилане, зърна и плодове. Месоядни: имат кисела слюнка без ензим амилаза за предварително смилане на зърна; Растителноядни: имат алкална слюнка с амилаза за предварително смилане на зърна; Хора: имат алкална слюнка с амилаза за предварително смилане на зърна. Въз основа на диаграма на А. Д. Андрюс, Fit Food for Men, (Чикаго: Американско общество по хигиена, 1970) Ясно е, че ако хората трябваше да ядат месо, нямаше да имаме толкова много важни поглъщащи / храносмилателни прилики с животните, които са растителноядни. Защо хората ядат месо? Много хора ме питат: "Ако не трябваше да ядем месо, защо ядем?". Това е така, защото сме се приспособили да ядем месо. Също така, ADA (Американската диетична асоциация) ни казва, че "по-голямата част от човечеството през по-голямата част от човешката история е живяло на вегетарианска или лакто-ово вегетарианска диета". Популярно твърдение, което месоядците казват, е: "В дивата природа животните убиват други животни за храна. Това е природата." Първо, ние не сме в дивата природа. Второ, лесно можем да живеем, без да ядем месо и да убиваме, да не говорим, че бихме били по-здрави. И накрая, както вече показах, не ни беше писано да ядем месо. Месото и морските дарове се разлагат в рамките на 4 часа след консумация и остатъците се придържат към стените на стомаха и червата за 3-4 дни или повече, отколкото ако човек е запек. Освен това, реакцията на слюнката при хората е по-алкална, докато в случай на месоядни или грабливи животни, тя е ясно кисела. Алкалната слюнка не действа правилно върху месото. Последната точка, която бих искал да направя за това как ние като хора не сме били предназначени да ядем месо, е тази. Всички всеядни и месоядни животни ядат месото си сурово. Когато лъвът убие тревопасно животно за храна, той се разкъсва право в областта на стомаха, за да изяде органите, които са пълни с кръв (хранителни вещества). Докато яде стомаха, черния дроб, червата и т.н., лъвът обикаля кръвта в процеса на ядене на плътта на мъртвите животни. Дори мечките, които са всеядни, ядат сурова сьомга. Яденето на сурово или кърваво месо обаче ни отвращава като хора. Затова трябва да го сготвим и подправяме, за да буферираме вкуса на плътта. Ако елен бъде изгорен при горски пожар, месоядното животно НЯМА да изяде плътта му. Дори цирковите лъвове трябва да се хранят със сурово месо, за да не умрат от глад. Ако хората наистина трябваше да ядат месо, тогава щяхме да ядем цялото си месо сурово и кърваво. Мисълта да ядеш такова месо кара стомаха на човек да се обръща. Това е моята гледна точка за това как ние като хора сме обусловени да вярваме, че животинската плът е добра за нас и че сме предназначени да я консумираме за оцеляване и здравни цели. Ако сме истински месоядни или всеядни, готвенето на месото ни и подправянето му със сол, кетчуп или сос табаско би се прикрило и ние като хора бихме отказали да ядем месото си в тази форма. Humans: Are We Carnivores or Vegetarians by Nature? (ocoy.org)

Е тия ралботи аз никога не съм ги твърдял. Тука други са експертите, които доказваха, как в Африка нямало нито един зеленчук и плод по времето на първобитните.

Гледай сега, кзвам вероятно са в това състояние, тъй като хората стават болни понякога и заради някакви генетични дефекти или пък заради някакви химикали от околната среда, но в повечето случай са станали болни и лениви заради това че ядат много. Казвам, че обикноввено стават супер дебели след това, тъй като такива са статистиките и населението затлъстява здраво с годините, и умира рано основно от сърдечно-съдови заболявания. Статистики са това. Използвам думата дебел в случая без никаква цел някой да обиждам, да унижавам или пък имам някакви комплекси или пък съм бил някакъв дебелак. Просто това е думата, която се използва в българския език от край време. Има слаби, много слаби, дебели и много дебели, а някои са супер дебели с тегло над 200 кила. Ако някой се обижда от тези думи това си е негов проблем, както е негов проблем и това, че е надебелял. Тези думи са основни в разговорния български език по отношение на физическото състояние на хората. Всички останали думи и термини или са някакви нови думи-чуждици, или са някакви медицински термини, които хората не винаги разбират. Ако дебелите хора не искат останалите хора да им викат, че са дебели или трябва да отслабнат, или трябва да не се движат сред хората. Хората, които не са дебели имат право да гледат движещите се около тях и да определят какви са. Новите течения да се определя като нормално това да си дебел са напълно грешни. Това да си дебел според медицината не е нормално, а е анормално болестно състояние. Всички онези дебели модели, които днес ги снимат по плакати и ги разхождт по подиумите след известно време ще почнат да страдат жестоко от дебелината си, която ще доведе до диабет, инфаркт или инсулт. Ако някои знае някоя друга дума, която не е толкова обидна за дебелите може да я сподели. Ако използваме медицинския термин "затлъстял" вероятно също някои може да се обиди, щото да ти кажат, че си тлъст също звучи обидно. Еми нали насочих към Диетата за дълголетие на Валтер Лонго. Тя е диета, която препоръчва всекидневен 12 часов пост, и няколко пъти в годината седмица пост имитращ гладуване. Въпросният учен, който води цял институт по дълголетието е направил всички проучвания, изследвания, статистики и е извел този режим на хранене, като най-удачния за постигане на дълголетие. Който не го спазва умира по-рано, като колкото повече от вредните храни добавя и колкото повече време прекарва без да ограничава яденето си с пост, толкова по-малко живее. На съвременен научен език постенето с нарича периодично гладуване. Според християнските препоръки трябва да се пости близо 190 дни в годината.

Очаквам, че като някой спори по някоя тема, поне малко ще мисли с главата си и няма са смята, че срещу него има само лукови глави. Може и да не си учен, но явно не знаеш дори и Гугъла как да използваш, разбира се, ако не постваш някакви нелепи неща като горните снимки на скалистите чукари от Гугъл, просто заради спорта, така че да дадеш някакъв отговор и да обориш противника. Глупаво е ако е второто. Иначе ако не знаеш как да го ползваш Гугъла може и да се научиш. Примерно като говорим за плодородието на саваната в Гугъл пишеш "fruits in the savanna" и ти излизат куп снимки на плодове, които няма как да са обрани по въпросните скалисти чукари от снимките, които си дал. Диетата на прачовека е съдържала достатъчно нишесте, тъй че ензимите за разграждането на нишесте да еволюират толкова много до днешно време. А това как, защо, колко и каква енергия може да се извлече от едно зърно, и дали са разчитали само на семената са второстепенни въпроси, които не са толкова важни. Фактите са, че са събирали семена и плодове в саваната и са живеели основно чрез тях. И това са предците на съвременните хора, които са останали основно плодоядни, а не са някакви изключително тревоядни видове като Австралопитек робустос, които са се специализирали в ядене само на треви. А това, че хората могат да преработват месо, не е някаква еволюционна адаптация на хомо сапиенс. Нищо подобно. Просто всички животни могат да разграждат както растителна така и местна храна, а разделението на месоядни, растителноядни и всеядни е изкуствено и сме го направили ние. Растителноядните просто са се адаптирали към ядене на растения, а месоядните са се адаптирали към ядене основно на месо. И едните и другите могат да ядат другата храна, но със съответните неудобства - на месоядните растенията не са им вкусни и не могат да ги оползотворяват напълно, а растителноядните не им е вкусна мършата и не могат да я смилат и използват напълно. Ако дадеш месо и сланина на прах в смеските на кравата вероятно ще я излъжеш ги изяде без да усети, а след това те ще се разградят и усвоят в стомаха й, но холестерола, който ще получи кравата при подобна храна след време ще я убие с инфаркт и затлъстяване. Човека си е останал основно плодояден и ядкояден, но се е адаптирал и към ядене на термично преработени семена и месо. Използвал е суровото месо като храна, но не е еволюирал към това суровото месо да му е вкусно и да се справя с патогените в него. И не месото е развило мозъка му, а глюкозата от нишестените храни и плодовете.

Страшен учен си щом търсенията и аргументите са ти основани на първите изображения от Гугъл. Умопомрачително просто. По-добре задълбай в науката чрез Уикипедия, там има повече информация. Явно Гуглето не прави разлика между африканска савана и скалисти полу-пустинни чукари от някъде другаде по света. Иначе за плодните дървета в африканската савана по-назад в темата или в другите теми бях дал различните видове дървета даващи плодове. Май бяха някакви огромни смокинови дървета, някакви дървета с ябълкоподобни плодове, някакви боабаби и други подобни, които дават хиляди тонове плодове. За първобитния чиляк преди земеделското изсичане на горите, който е наброявал някакви нищожни стотици хиляди човека тия дървета са били предостатъчни да осигурят постоянно храна. Ама плодовете явно не са му трябвали чак толкова много, тъй като хомо сапиенс сапиенс според мутациите на ензимите и според бактериите по зъбите си е наблягал здраво на семената от тревите, тоест на нишесте. А в саваните поне трева има бол, тъй че нещата са ясни.