makebulgar

Еми според проучването важи за всички мечки. При някои видове като пандите диетата е високо-въглехидратна и ниско-белтъчна, а при бърнестите мечки и при белите мечки е високо-мазнинна и ниско-белтъчна. Кафявите мечки, които ядяли сьомга трябвало след това да ядат много плодове, за да намалят процентно приетите от сьомгата белтъчини, така че отново диетата им да стане високо-въглехидратна и ниско-белтъчна.

Оказва се, че и мечките въпреки, че са върховен хищник не са точно месоядни и яко бъдат хранени като хищниците с богата на белтъчини храна, тоест с месо, умират по-рано при това от познати на човека заболявания като рак на черния дроб или други бъбречни и чернодробни заболявания. Различните видове мечки в природата имат бедна на белтъчини диета, като при някои видове диетата е богата на въглехидрати, а при други на мазнини. Учени откриват все повече доказателства, че мечките не са месоядни Ursids evolved early and continuously to be low‑protein macronutrient omnivores *** Изводът е, че терминът "всеяден" както по отношение на човека, така и по отношение на мечките е доста неточен, тъй като според него човека и мечките биха били силни и здрави без значение от това какво ядат. При положение обаче, че ако ядат основно белтъчини хората и мечките се разболяват и умират, то явно месото не е тяхната храна.

Полетите над София са си напълно реални. Всеки може да ги преброи сам от този сайт - Flightradar24: Live Flight Tracker - Real-Time Flight Tracker Map От информацията за всеки самолет може да се види и това, че над Софийското поле преминават доста самолети на височина около и над 10-11 км, където се образуват въпросните кондензации и кристализации.

Ето ги имената на месеците в календарът използван от битините в Мала Азия: 1. Iraios (23.IX.), 2. Ermeos (24.X.), 3. Mitros (23.XI.), 4. Dionusios (23.XII.), 5. Herakleios (24.I.), 6. Dios (21.II.), 7. Bendiaios (24.III), 8. Strateios (23.IV.), 9. Areios (24.V.), 10. Periepios (23.VI.), 11. Afrodisios (24.VII.), 12. Dimitrios (23.VIII.). В Етолия месеците са: Лапарий, Паамос, I. Прококлий, Атанаий, Букатий, Диос, Евсей, Хомолой, Гермей, Дионисий, Агией, Хиподроми. В Македония месеците са: Лой, Горпай, Хиперборетай, I. Диос, Апелайос, Ауднайос, Феритий, Дистрос, Ксандик, Артемисий, Дайсий, Панем. "Имената на месеците обикновено идвали от празниците, които се отбелязват в съответния месец. Примерно Скирофорион идва от Скирофориите, празници в чест на Атина Скирада. Таргелион, от празниците в чест на Аполон и Артемида, като покровители на жаркото лято."

Българите на Аспарух не са говорили на книжовния старобългарски, който не е и старославянският, тъй като книжовния старобългарски е пълен с гръцка и латинска лексика, която преводачите на книгите не са превели. Изчистеният от ромейската лексика старобългарски език съдържа доста сарматска/иранска лексика като аз, дете, жена, къща, чертог, двери, брат, къде, дар, дан и т.н.! Част от тази лексика приемаме автоматично за славянска, но с доста голяма вероятност е била и собствено скито-сарматска изначално. Скитската и сарматска лексика в степите западно от Урал не е аналогична на лексиката на перси, согди, бактри и алани, а е била по-архаична. Осетинският език е наследник само на аланския, а не на всички скито-сарматски езици. Скитските и сарматски езици според Херодот били близки, но различаващи се.

Е тази липса съществува единствено заради предпоставката, че "прабългарски" език означава пра-чувашо-тюрко-монголо-тувино-енисейско-манджурско-евенски език... заради предпоставката, че прабългарите били хуно-тюрко-татаро-монголи. Иначе ако човек се абстрахира от тези закостенели остарели над стогодишни предпоставки и проучи по-подробно скитските и сарматските езици и наследниците им, ще види доста прабългаризми в старобългарския език. "Прабългаризмите" от Именника също не са прабългарски език, тъй като са календарни термини, а не са език. При това повечето от тях не са от въпросните тюрко-алтайски езици, а са от индоевропейски език, с който тюрките са имали контакт вторично. Този индоевропейски език също не е прабългарския език.

Колкото повече хора, крави, овце, кокошки, прасета, кучета и котки има на земята толкова повече въглероден двуокис издишат.

По същата причина групата на хомосапиенсите скотовъдци и земеделци се налагат и асимилират хомосапиенсите ловци-събирачи не защото имат някакво генетично различие, което им дава предимство, а заради по-съвършенните умения и познания, които са придобили и които им осигуряват повече храна, което води пък до повече поколение.

И на български и на руски и на английски преведена новината е една, като хората ясно наблягат на това, че заключенията им са предположения направени на база косвени доказателства чрез експерименти върху мишки, без да разполагат с мозък на неандерталци и без да знаят количеството на невроните в мозъците им. Това го кзват учените направили проучването и казват, че предполагат връзка, а не че е доказано че това е причината за надмощието на хомосапиенс. Експериментите с мишки са важни за науката, но понякога се установява, че мишките реагират различно от хората на някои вещества. Неандерталците са имали развити когнитивни способности (което е ясно от големите им мозъци) и са използвали доста оръжия и други уреди, и дори в Месопотамия си правили и ечемичена каша, тъй че не са били много глупави. Хомосапиенса обаче се появява с по-големи познания за оръжия, материали от които да се правят оръжията, с по-развити способности да воюва срещу други хора и вероятно с по-развит социален строй. Хомосапиенса е по-различен генетично от неандерталеца и гените вероятно са изиграли роля, но не са били съществената причина. Днес ако вземеш накое дете на хомосапиенс и го изоставиш в гората с вълците ще се превърне в примитивен човек, който бихме определили като глупав или малоумен. Няма да има нищо общо между способностите му и тези на съвременен човек преминал 25 години обучение в училища, университети, курсове и в армията. Една група от добре обучени съвременни хора въоръжени с най-модерното оръжие, което може да създаде, ще схруска за секуднди глутница отгледани от вълците в гората хора, въпреки, че и при едните и при другите в мозъците им се секретира въпросния протеин, помагащ за изграждане на невроните.

Храносмилателната система произвежда сокове/ензими за разграждане на белтъчини, а "животински" е логическа грешка в уравнението.

Не е това причината, а това е само хипотеза за една от евентуалните причини. Няма как една разлика в ген свързан с нервите да определя изместването на вид. Има цял куп други причини. Неандерталците са имали голям мозък, тъй че са се справяли добре с мисленето. Просто вероятно не са имали нужните технологии и познания за изработването им, за да удържат на натиска на хомо сапиенс. Днес новите технологии и методи също трябва да ги изучаваме дълги години, за да ги въведем в собствено производство. Примерно ако искаме да използваме самолети F22 или F35 трябва да си ги купим, но ще ги купим само ако искат да ни ги продадат, и е почти невъзможно да си ги произведем сами. Това, че днес някоя държава произвежда някой вид оръжие, а друга не може да го произвежда, не означава, че има генетична разлика между мозъците на хората в тези държави,а просто едните са по-образовани, натрупали са повече познания и са измислили повече неща. По същия начин през древността степняците налагат гените си в Европа и изместват старото население не защото са с някакво генетично предимство, а просто защото са разполагали с умения и технологии, които са били чужди и недостижими за европейците - коне, каруци, воюване на коне и др. Най-вероятната причина за изместването на неандерталците е това, че хомо сапиенс са били расисти и са притежавали по-съвършенни технологии за воюване и убиване. Хомо сапиенс са харесвали своя вид и са избивали другите раси и видове, които са били по-грозни според тяхното виждане.

Координатите на града са 39°57'15.4"N 111°30'34.4"E

Славяноезични ездачи в степите много вероятно е имало дълго преди Аспарух. Сведението относно бита и нравите е за склавите, антите и венетите, а не за всички славноезични народи.

Хората се разделят, няма как да е по друг начин. Ако отидеш да търсиш работа на конкурса ще изберат по-умния и по-начетения и ще ви разделят, колкото и да не ти се иска. Форумите може и да не са място за правене на наука, но означава ли това, че трябва да са място за правене на псевдонаука и спам? Примерите с тъпака и глупака бяха принципни. За да се постави човек на мястото на учените, професорите и доцентите. Да се чете повече не е някаква ненужна препоръка, а е необходимост, когато някой реши да задава въпроси и когато за него учените са консервативни и тъпчат на място. Ако не знае как да си намира материалите си е негов проблем. Ако е учил висше образование би следвало да знае как се намира научната литература по дадена тема. Ако не е учил висше, еми да вземе да учи, щото без образование няма никакъв шанс.

След смъртта на момиче, задържано заради неправилно поставен хиджаб, започнаха протести в Иран. Въреки, че смъртта на Махша Амини не е следствие от полицейско насилие, а е следствие от сърдечен проблем, в Иран се надигат протести, тъй като народа смята, че е виновна религиозната полиция.

Всеки тъпак и глупак има свое мнение, своя гледна точка и може да се изкаже некомпетентно по всеки въпрос. Означава ли това, че ще слушаш всеки тъпак и глупак какво казва?! Ще спориш ли с него, за да търсиш истината? Колкото и аналитичен ум да има тъпака в главата си, ако не е чел достатъчно по темата си остава невежа. Мисли си, че знае и може всичко (Дънинг-Крюгер), но реално си остава невежа. Всички се раждат умни и могат да мислят, но за да се вадят правилни научни заключения трябва някаква база от научни знания и факти. Тъй че, не очаквай друго освен игнор или критика от някой учен, когато му кажеш, че въпреки, че е чел много заключенията му са грешни щото му трябвало и аналитичен капацитет, а на теб не ти трябвало да четеш литературата щото си бил имал свръх мощен аналитичен капацитет и можеш да минеш без нея. По-горните два примера с мнението на Божидар Димитров и историята с унгарския професор, не са научната литература по въпроса. Като се казва, че трябва да се чете научна литература и книги се визира научната литература излизаща от професионалните учени - историци, археолози, лингвисти и други, занимаващи се тясно с някакъв проблем. Примерно за археологията на Второто българско царство няма да се обърнеш към книги на лингвист или на лекар, въпреки, че може да са професори, а ще се обърнеш, към някой археолог от Търново... за археологията на Първото царство трябва да си чел книгите на археолозите от Шумен, и т.н. Тези тесни специалисти публикуват трудовете си като статии в научни списания и като монографии, а не в блогове.

Та на въпроса за бройката на аспаруховите българи явно е, че няма как да се даде 100% точен отговор, и ако някой го търси вероятно никога няма да го намери, често ще бъде игнориран от учените, и ще живее в постоянен стрес. Няма как да е по друг начин, тъй като ги нямаме архивите с отчета на населениито от канцеларията на Аспарух. Можем само да предполагаме бройката базирайки заключенията си на неща като територията на Онгъла при Никулицел, големината на армията на ромеите, която Аспарух е разбил, езика на българите, или новите генетични данни. Във всеки случай обаче точна бройка никога няма да има. Дори и 50% точност вероятно никога няма да има по този въпрос.

Явно е станало така, че хората (невежите) принципно не уважават учените и ги определят като консервативни (в негативен план), тъпчещи на едно място, и т.н., и искат някакви нови отговори според невежите си и чалгарски представи, които не са придобили чрез четене на научните трудове, а основно от интернет. Простички отговори на сложни въпроси могат да очакват само невежи в науката по принцип. При това проблема не е в задаването на въпроси, а проблема е в квалификациите, които се правят по отношение на учените, че били консервативни, тъпчещи на място, казионни, платени и т.н. Именно тази нагласа отвращава учените от подобни дискусии с невежите. Тъй като те не само са невежи, но са и невежи прегърнали някаква интернет псевдонаучна идеогогия, която е насочена срещу науката и учените по принцип. Невежите смятат, че за 150 години няма смислен отговор на даден въпрос, но реалността е, че отговори има много дадени, учените са дискутирали въпроса много пъти и или на въпроса е даден отговор, или дискусията продължава. За невежата това, че е възможно да съществуват няколко отговора и че научната дискусия продължава не е отговор, който да задоволи екзистенциалните му нужди да знае всичко напълно и цялостно, и съответно той започва да обвинява, че не получавал отговора, а учените го игнорирали и мълчали. Тъй че препоръката е невежите да вземат и първо да четат повече научна литература, а не блогове в интернет, а после да проучат това какво всъщност означава науката, как работи, какви са механизмите и какви са ограниченията й. А ако не искат да го направят и искат да си останат невежи, да не се впрягат толкова от това, че някои учен ги игнорира и не им отговаря, а да си направят по точна самооценка на местоположението си във вселената. И разбира се трябва и да ограничат троленето по форумите с някакви ненаучни проучвания, наблюдения и заключения. Ако някой е против някакво "министерство на истината" във форума значи е против истината по принцип, и целта му е не е да се стреми към някаква истина, а е да се стреми към лъжи. Съответно ако говори лъжи, не иска те да бъдат критикувани, трити и осъждани от "министерството". Ако е така значи мястото му не е във форума. По-добре е да си направи блог някъде и там да си флудва страницата с идеите и методите си, и да изнася новите революционни хрумвания и открития.

Желателно е всеки който влиза дори малко в категорията "луд за връзване" или в категориите спамер, флудър, автохтонец, тюркохтонец или други подобни, когато пише по темата за средновековните българи, първо да прочете онези статии от уикипедия за това какво е наука, научен метод, псевдонаука, хипотеза, теория, доказателство, факт, логическа заблуда/грешка и т.н., а след това да изчете научните трудове по темата, а не само някакви интернет ресурси и статии. И ако има някакви съмнения в резултатите от научните трудове и ако за него резултатите са недостатъчни, да не ги отхвърля напълно и да не очерня авторите им като лъжци и мошенници, а да отсее важното и да го използва, за да развие науката. И чак когато има някакви съществени приносни в мисленето по темата, които се съобразяват с всичко изброено, следва да пише постове и мнения. Ако си в категорията спамер, флудър или тюркохтонец, който си е навил на пръста една теория, която е създадена преди 120 години, срещу която днес има научни проучвания, които показват, че е грешна, трябва да се промениш, тъй като до никъде няма да стигнеш. Най-добре за теб ще е или да си отвиеш теорията от пръста или да спреш да спамиш и флудваш. Ако си мислиш, че можеш да обориш научните проучвания, които събориха въпросната теория, чрез постоянно омаловажаване на научните трудове или мненията и коментарите на учените, то нещо си се объркал. Няма как по този начин да го направиш. Ако искаш да направиш нещо стойностно и да не си спамер и флудър, трябва да отделиш време и да направиш истински научни проучвания, които изискват да си начетен, тоест да си запознат с цялата литература по темата и да си се научил от нея да избираш истински научните неща, колкото и те да са нови, непознати за научния свят извън България и да противоречат на убежденията ти. След това чак мненията ти и коментарите ще имат стойност, и ще можеш евентуално дори да напишеш някой научен труд, в научен стил, научно издържан и четим от науката.

Съвсем не им вреди на реномето да поставят някой на мястото му, но си е чиста загуба на време. Доцентите и професорите могат да влязат в спор с теб и лесно могат да те оборят, но не виждат смисъл в това. В спора се ражда истината, но същевременно ако спориш с глупак много вероятно е и той да го прави. Тъй че доцентите и професорите избягват да коментират и спорят когато видят, че срещу тях е някой пълен невежа, който принципно нищо не знае, нищо не е учил по темите, по които говори, и тепърва започва да се опитва мисли по тях. На такива хора принципно биха казали да отидат да учат и след това биха говорили в тях. На лекциите в университета на такива невежи с големи претенции най-вероятно ще им кажат да мълчат или ще ги изгонят. Особено изнервящо е когато подобен невежа се появи някъде в някоя тема, и почне да поства не резултатите от научните си проучвания, а някакви опитити да проучва нещо, което според него е супер важно и което може да го отведе до Валхала или до революция в науката, преобръщайки казионните учени. Подобни безумни постове с някакви скриншотове от някакви речници с някакви подчертаванания, и други подобни анализи в движение, са толкова досадни и безсмислени, че е нормално никой доцент да не отговаря и да не се задържи в темата и във форума. Хората го наричат това спам или флуд. Това именно гони хората от форума и сваля нивото.

Близкият изток: хората губят ли религията си? https://www.dw.com/en/middle-east-are-people-losing-their-religion/a-56442163 Последните проучвания показват категорично, че в Близкия изток и Иран почти половината от населението разхлабва връзките си с исляма. Правителствата реагираха различно на призивите за реформи на институционалната религия. В проучване 58% от иранките заявяват, че изобщо не вярват в хиджаба - докато около 72% са против задължителното носене на хиджаб Малко теми са толкова деликатни, колкото религията - особено в Близкия изток. Официално арабските държави имат основно мюсюлманско население, което варира от около 60% в Ливан до почти 100% в Йордания или Саудитска Арабия. Тъй като религиозните институции на страните служат и като правителствени органи, правителствата играят значителна роля в религиозния живот, тъй като те често контролират молитвите, медиите или училищните програми. Няколко наскоро проведени и много изчерпателни проучвания в Близкия изток и Иран обаче стигнаха до подобни заключения: всички те показват нарастване на секуларизацията и нарастващи призиви за реформи в религиозните политически институции. Ливан губи религията си Заключението след 25 000 интервюта в Ливан от един от най-големите социологични институти в региона, Arab Barometer , изследователска мрежа към Принстънския университет и Мичиганския университет, е: „Личното благочестие е намаляло с около 43% през последното десетилетие, което показва по-малко повече от една четвърт от населението сега се определя като религиозно." Една ливанка разказа на DW за опита си от израстването в консервативно домакинство. „Произхождам от много религиозно семейство, родителите ми ме принудиха да нося воала, когато бях само на 12 години“, каза 27-годишната жена, която не иска името й да бъде публикувано от страх от репресии. „Непрекъснато ме заплашваха, че ако махна булото си, ще горя в ада. Само години по-късно, в университета, тя се запознава с група приятели, които са атеисти. „Постепенно се убедих в техните вярвания, така че един ден преди да отида в университета, реших да махна булото си и да изляза от къщата“, каза тя. „Най-трудната част беше да се изправя пред семейството си, дълбоко в себе си се срамувах, че унижих родителите си.“ В Ливан обаче е почти невъзможно човек да не бъде официално свързан с религията , тъй като гражданският регистър включва сектантската идентичност на всеки ливански гражданин. Сред 18-те варианта "нерелигиозен" не е посочен. Проучването включва 40 000 грамотни интервюирани над 19 години в Иран, като удивителните 47% съобщават, че са преминали от религиозни към нерелигиозни Иранците търсят религиозна промяна Неотдавнашно проучване сред 40 000 интервюирани от Групата за анализиране и измерване на нагласите в Иран (GAMAAN), която изследва отношението на иранците към религията, установи, че не по-малко от 47% съобщават, че „са преминали от религиозни към нерелигиозни“ Пуян Тамими Араб, асистент по религиозни науки в университета в Утрехт и съавтор на проучването, вижда този преход, както и търсенето на религиозна промяна, като логично следствие от секуларизацията на Иран. „Иранското общество претърпя огромни трансформации, като нивото на грамотност се повиши грандиозно, страната претърпя масивна урбанизация, икономическите промени засегнаха традиционните семейни структури, процентът на проникване на интернет нарасна, за да бъде сравним с Европейския съюз, а нивата на раждаемост спаднаха “, каза Тамими Араб пред DW. В сравнение с 99,5% шиитско преброяване в Иран, GAMAAN установи, че 78% от участниците вярват в Бог - но само 32% се идентифицират като шиитски мюсюлмани. Цифрите показват, че 9% са се идентифицирали като атеисти, 8% като зороастрийци, 7% като духовни, 6% като агностици и 5% като мюсюлмани сунити. Около 22% не се идентифицират с нито една от тези религии. „Виждаме нарастване на секуларизацията и разнообразие от религии и вярвания“, каза Тамими Араб пред DW. От негова гледна точка обаче най-решаващият фактор е „заплитането на държавата и религията, което е накарало населението да възмути институционалната религия, въпреки че огромното мнозинство все още вярва в Бог“. Една жена в Кувейт, която поиска DW да не публикува името й от съображения за безопасност, също прави стриктна разлика между исляма като религия и исляма като система. „Като тийнейджър не намерих никакво доказателство за твърдяните от правителството разпоредби в Корана.“ Тя си спомня как преди около 20 години подобни мисли са били основно недоволни, но днес разликата в отношението на хората към исляма може да се усети навсякъде. „Отхвърлянето на подчинението на исляма като система не означава отхвърляне на исляма като религия“, обясни тя. Възходът на "никой" Социологът Роналд Ингълхарт, почетен професор по политически науки Лоуенщайн в Мичиганския университет и автор на книгата „ Религиозен внезапен упадък “, анализира проучвания в повече от 100 страни, проведени от 1981-2020 г. Ингълхарт отбелязва, че бързата секуларизация не е уникална за една страна в Близкия изток. „Възходът на така наречените „никой“, които не се идентифицират с определена вяра, е отбелязан в страни с мюсюлманско мнозинство, толкова различни като Ирак, Тунис и Мароко“, добави Тамими Араб. Заплахата от промяна на нагласите Колкото повече хората правят разлика между религията като вяра и религията като система, толкова по-силни са призивите за реформи. „Тенденцията поставя пробив в усилията на Иран, както и на неговите съперници Саудитска Арабия, Турция и Обединените арабски емирства, които се състезават за религиозна мека сила и лидерство в мюсюлманския свят“, каза Джеймс Дорси, старши сътрудник в Училището за международни изследвания S. Rajaratnam на Nanyang Technological University в Сингапур. Дорси, експерт по региона, подчертава два контрастни примера. Докато Обединените арабски емирства премахнаха забраните за консумация на алкохол и неженени двойки, които живеят заедно, Саудитска Арабия определи атеистичните мисли като форма на тероризъм. Като пример Дорси споменава саудитския дисидент и активист Раиф Бадауи , който беше осъден за вероотстъпничество или обида на исляма. Бадауи беше осъден на 10 години затвор и 1000 удара с камшик за това, че разпитва защо саудитците са длъжни да се придържат към исляма - и твърдейки, че религията няма отговорите на всички житейски въпроси. Разан Салман допринесе за тази статия от Бейрут.

Atheism Among Muslims is “Spreading Like Wildfire” https://nationalinterest.org/feature/atheism-among-muslims-“spreading-wildfire”-193924 Атеизмът сред мюсюлманското население някога е бил немислим. Но хората сега се отказват от исляма с по-големи темпове от всякога. от Даниел Пайпс Бивши мюсюлмани публично парадират с отхвърлянето си на исляма както никога досега: мемоари, които разказват всичко, оглавяват списъците на бестселъри в страната. Едно видео (с 1,5 милиона показвания) показва копие на Корана, разкъсано на парчета; друго видео показва жена в бикини, която готви и яде бекон; и богохулни карикатури на Мохамед. Освен подобни провокации, бившите мюсюлмани работят за промяна на образа на исляма. Уафа Султан отиде по телевизия Ал Джазира, за да изобличи исляма на превъзнесен арабски и над тридесет милиона зрители гледаха видеото. Аяан Хирси Али написа въздействаща автобиография за израстването на жена в Сомалия и продължи да пише високопоставени книги, критикуващи исляма. Ибн Уарак написа или редактира малка библиотека от влиятелни книги за предишната си религия, включително Защо не съм мюсюлманин (1995) и Напускане на исляма: Отстъпниците говорят (2003). Зад тези лица стоят базирани на Запад организации на бивши мюсюлмани, които насърчават мюсюлманите да се откажат от вярата си, предоставят подкрепа на онези, които вече са предприели тази стъпка, и лобират срещу исляма със знанието на вътрешни хора и страстта на ренегати. Заедно тези явления сочат към безпрецедентна промяна: исторически незаконните и неописуеми действия сред мюсюлманите на открито неверие в Бог и отхвърляне на мисията на Мохамед се разпространиха до степен, че разтърсиха ислямската вяра. За немюсюлманите тази промяна обикновено е почти невидима и следователно се отхвърля като маргинална. Що се отнася до арабите, отбелязва Ахмед Бенчемси , западняците виждат религиозността като „безспорна даденост, почти етнически мандат, вграден в тяхното ДНК“. Ислямисткият прилив може да е достигнал своя връх преди близо десетилетие, но видният историк Филип Дженкинс уверено заявява, че „по никакъв рационален стандарт не може да се каже, че Саудитска Арабия, да речем, се движи в светски посоки“. За да помогне за коригирането на това недоразумение, следващият анализ документира феномена мюсюлмани, които стават атеисти. Думата „атеист“, заедно с организацията Бивши мюсюлмани от Северна Америка , в този случай се отнася до мюсюлмани, „които не приемат положителна вяра в божество“, включително „агностици, пантеисти, свободомислещи и хуманисти“. Атеистът категорично обаче не включва мюсюлманите, които се обръщат към християнството или към друга религия. Два основни фактора затрудняват оценката на броя на бившите мюсюлмански атеисти. Първо, някои от тях предпочитат да останат в границите на исляма, за да запазят гласа си в еволюцията на религията и особено за да участват в борбата срещу ислямизма, нещо, което губят с напускането на вярата. Съществува феномен , при който мюсюлманите „вземат тактическо решение да не скъсват напълно с религията, представяйки се като секуларисти, „прогресивни“ мюсюлмани или мюсюлмански „реформатори“. Те смятат, че може да се постигне повече чрез оспорване на потисническите религиозни практики, отколкото чрез поставяне под въпрос на съществуването на Бог, тъй като е малко вероятно да бъдат изслушани, ако се знае, че са атеисти.“ Пътят на реформите обаче е изпълнен с опасности. Изтъкнатият египетски авторитет по исляма, Наср Абу Зайд , настоя, че той остава мюсюлманин, докато опонентите му, вероятно мотивирани от финансови съображения, го смятат за вероотстъпник. Неговите врагове успяха както да анулират брака му, така и да го принудят да избяга от Египет. Още по-лошо, суданското правителство екзекутира великия ислямски мислител Махмуд Мохамед Таха като вероотстъпник. Второ, откритото обявяване на себе си за атеист предполага наказания , които варират от остракизиране до побой, до уволнение, до затвор, до убийство. Семействата гледат на атеистите като на петно върху тяхната чест. Работодателите ги смятат за ненадеждни. Общностите ги виждат като предатели. Правителствата ги виждат като заплахи за националната сигурност. Идеята за отделен атеист като заплаха изглежда абсурдна, но властите осъзнават , че това, което започва с индивидуални решения, прераства в малки групи, набира сила и може да кулминира в завземането на властта. Като най-крайна реакция Кралство Саудитска Арабия обнародва антитерористични разпоредбина 7 март 2014 г., които забраняват „призоваването към атеистична мисъл под каквато и да е форма или поставянето под въпрос на основите на ислямската религия, на която се основава тази страна“. С други думи, свободното мислене е равно на тероризъм. Наистина много държави с мюсюлманско мнозинство официално наказват вероотстъпничеството с екзекуция, включително Мавритания, Либия, Сомалия, Йемен, Саудитска Арабия, Катар, Обединените арабски емирства, Иран, Афганистан, Малайзия и Бруней. Официалните екзекуции са рядкост, но заплахата надвисва над вероотстъпниците. Понякога смъртта наистина следва: Мубарак Бала беше арестуван в Нигерия и изчезна заради богохулните си изказвания. В случай, който привлече световното внимание, иранският върховен лидер аятолах Хомейни призова хора на свободна практика да убият Салман Рушди през 1989 г. за написването на „Сатанинските стихове “, магически реалистичен роман, съдържащ неуважителни сцени за Мохамед. Среща се и насилие от страна на бдителност; в Пакистан проповедници призоваха тълпи да изгорят къщите на вероотстъпниците. Този външен натиск поне частично успява, отбелязва Иман Уилоуби, саудитски бежанец, живеещ в Канада: „Близкият изток щеше да бъде значително по-светски, ако не беше жестокото религиозно налагане от страна на правителството или силните джамии бяха дадени да наблюдават общностите.“ Страхувайки се от проблеми, повече от няколко бивши мюсюлмани крият възгледите си и поддържат примките на вярващите, което ги прави на практика неизброими. Въпреки това, отбелязва Уилоуби , „атеизмът се разпространява като горски пожар“ в Близкия изток. Хасан Сурур , автор на Кой уби либералния ислям? отбелязва, че има приказка, че „обикновено не чуваме как ислямът е изправен пред вълна от дезертьорство от млади мюсюлмани, страдащи от криза на вярата. . . изоставени от умерени мюсюлмани, предимно млади мъже и жени, недоволни от нарастващия екстремизъм в техните общности. . . . Дори дълбоко консервативни страни със строги режими срещу вероотстъпничеството като Пакистан, Иран и Судан са засегнати от дезертьорство.“ Тази история обаче вече е по-публична: „Познавам поне шестима атеисти, които ми потвърдиха, че [са атеисти]“, отбеляза Фахад АлФахад, маркетинг консултант и активист за правата на човека в Саудитска Арабия, през 2014 г. „Преди шест или седем години дори не бих чул някой да казва това. Дори най-добрият приятел не би ми го признал“, но настроението се е променило и сега те се чувстват по-свободни да разкрият тази опасна тайна. Уитакър заключава , че арабските невярващи „не са ново явление, но броят им изглежда нараства“. Професор Амна Нусаир от университета Ал-Азхар заявява, че четири милиона египтяни са напуснали исляма. Тод Нетълтън открива, че според някои оценки „70 процента от хората в Иран са отхвърлили исляма“. Обръщайки се към проучването, проучване на WIN/Gallup от 2012 г. установи, че „убедените атеисти“ съставляват 2 процента от населението в Ливан, Пакистан, Турция и Узбекистан; 4 процента в Западния бряг и Газа; и 5% в Саудитска Арабия. Показателно е, че същото проучване показва, че „нерелигиозните“ хора са по-многобройни: 8 процента в Пакистан, 16 процента в Узбекистан, 19 процента в Саудитска Арабия, 29 процента в Западния бряг и Газа, 33 процента в Ливан и 73 процента в Турция. Обратно, проучване на GAMAAN установи, че само една трета, или 32,2 процента, от родените шиитски мюсюлмани в Иран всъщност се идентифицират като такива, плюс 5 процента като сунити и 3,2 процента като суфии. Тенденцията е възходяща: проучване на Konda в Турция установи, че атеистите са се утроили от 1 на 3 процента между 2008 г. и 2018 г., докато невярващите са се удвоили от 1 на 2 процента. Проучванията на Арабския барометър показват значително увеличение на броя на говорещите арабски, които казват, че „не са религиозни“, от 8 процента през 2012-14 г. до 13 процента през 2018-19 г., което е увеличение от 61 процента за пет години. Тази тенденция е още по-силна сред хората на възраст между петнадесет и двадесет и девет години, сред които процентът е от 11 на 18 процента. Разглеждайки държава по страна , най-голямото увеличение се наблюдава в Тунис и Либия, със средни в Мароко, Алжир, Египет и Судан и почти без промяна в Ливан, палестинските територии, Йордания и Ирак. Йемен се откроява като единствената страна, която наброява по-малко нерелигиозни хора. Особено поразително е да се отбележи, че приблизително толкова много тунизийски младежи (47 процента), колкото и американци (46 процента), наричат себе си „нерелигиозни”. Атеизмът сред населението, родено от мюсюлмани, исторически е бил от второстепенно значение. Изглеждаше особено незначително по време на вълната на ислямизма през последния половин век. Още преди двадесет години атеизмът сред мюсюлманите беше почти неоткриваем. Но вече не. Атеизмът се превърна в значителна сила с потенциала да засегне не само живота на отделните хора, но и обществата и дори правителствата. Той се радва на такава мощ, защото съвременният ислям, с неговото потискане на неортодоксалните идеи и наказването на всеки, който напусне вярата, е изключително уязвим за предизвикателства. Точно както авторитарният режим е по-крехък от демократичния, ислямът, както се практикува днес, не разполага с гъвкавостта да се справи с вътрешните критици и бунтовници. Резултатът е ислямско бъдеще, което е по-несигурно от миналото. Даниел Пайпс е президент на Близкоизточния форум. Следвайте го в Twitter @DanielPipes Изображение: Ройтерс.

Много по-рано от 2070 г. християните ще са малцинство в САЩ. Просто е неизбежно невярващите в богове да не се увеличават. Повече образование, повече технологии и хората все по-малко ще вярват, че някаква свръхестествена сила или пък сина й са отговорни за всичко и го контролират. Същият процес тече и при мюсюлманите.