makebulgar

Кое по-точно не е наука!? Аргументите в полза на двойния цикъл са от железни по-железни. И това не е фанатизъм, а са си аргументи и факти. Първо, 15-годишен цикъл отчитаме, че е възможен, но го изключваме тъй като исторически такива календари с цикли 12х15 никъде не съществуват нито в Азия нито където и да е. Бръснача на Окъм в случая е системата 12х10, която съвпада перфектно с първата част на Именника. Няма как да изключим от анализа перфектното прилягане на системата 12х10 върху първата част на Именника, просто защото върху него приляга и система 12х15. Това просто няма как да е аргумент против календара 12х10. Второ, за да приемем че вторите термини в първата част на Именника са месеци, трябва да намерим някакво такова съвпадение или традиция в Европа, степите или на изток в Азия, през късната античност или средновековието владетелите да се възкачват на престола в един и същ месец. И не говорим за инцидентно съвпадение, а за традиция. Може би най-близко като традиция е избора на римските консули точно на определена дата, но все си мисля че българските канасубигита не са били избирани по такъв начин. Обяснението на това повторение на евентуалните месеци трябва да бъде съпроводено и с обяснение защо във втората част липсва подобно повторение. Така че, отхвърлнето с лека ръка на календара с два цикъла е грешка според наличните данни. Досега никъде в литературата това отхвърляне не е направено аргументирано, чрез пълен научен анализ на всички варианти, а е правено заради неточностите във втората част.

По тази логика ще изкараме и двете хипотези като грешни, тъй като и хронологията с преводите на термините като месеци е доста трудна и всеки си прави негова както му дойде с добавяне на коригиращи месеци и други подобни. Каква е причината едната хипотеза, да я изключваме тотално, защото имало няколко противоречия, а другата да я разглеждаме въпреки, че и тя е пълна с противоречия!? Съвсем не са голословни предположения грешките в годините на Аспарух и липсващия владетел след Тервел. Тоест грешки има и знаем че ги има. А това предполага, че който е писал втората част не е бил напълно в час с всичко. За евентуалните грешки във вторите термини говорим за отклонения от 1-2 години от нормалния 10-годишен цикъл. Нямам представа каква е причината за тях, но най-вероятно е това, че са били от непознат език. По линя на тюркоезичието в тюркския или аварския хаганат българите вероятно са разбирали значението на думите дилом, шегор и сомор, но е много вероятно да не са разбирали значението на вторите термини. Дори тюрките и аварите вероятно не са ги разбирали, тъй като не са алтайски.

Нещата между Телец и Умор са ясни, и няма какво толкова да се бистрят. Телец е управлявал 3 години, след него Сабин 2 и накрая Умор. Сабин не е вписан тъй като явно не е бил българи.По името му се вижда, че изглежда е бил ромеин, който като зет на владетеля успял да се качи на трона. Като ромеин започва политика, която е можела да подчини България на ромеите и съответно е свален от власт.

Цикъл от 15 години технически е възможен, тъй като съвпадат термините, но е фантастичен като предположение, тъй като никъде по света няма такъв календар с два подобни цикъла. Затова и този вариант се изключва. Другия вариант 12х10 не само, че съществува и не е фантастичен, но и от него произлизат всички останали 12-годишни календари, включително тюркския. Най-интересното, е, че съществува идентичен на българския календар, при който двата термина от датировките са от различни езици, и указват само години.

Някой ден ще дам версия за втората част и грешките, но по-важно там изглежда не са толкова грешките, колкото правилното тълкувание и превод на вторите термини.

Това е така, с псевдонауката, но само ако тотално игнорираме и изключим допълнителните упражнения. По-горе не казвам да изключим работата по грешките и всички останали неща, а просто казвам, че данните от първата част и някои от данните от втората част са достатъчни, за да определим какъв е бил календара, тоест с два цикъла. Останалите допълнителни упражнения само допълват основните доказателства. Казвам, че са допълнителни, първо защото при тях има грешки и второ тъй като сами по себе си не могат да покажат каква е структурата. Обяснението на грешките във втората част е важно, но не винаги е възможно да се достигне до първоизточника на грешките. По тях може да се мисли, но ако не открием отговор за грешките това не означава да кажем, че целия Именник е неразгадан и че нищо не знаем за хронологията и календара.

Това е най-грешното логическо заключение, което може да се направи. Грешна логика отвсякъде. Не можеш да определяш нещо за невярно, при положение, че то работи в половината от Именника, и само защото не работи напълно във втората част, или защото не излизат сметките като изчисляваш между първия и последния владетел. Грешката в логиката е основно в това, че при такива проблеми, които принципно са на парче, тоест имаме рубрики за владетели, които са писани и преписвани в различно време, няма как да очакваме заключенията да не са изградени чрез анализи на парче. При положение, че имаме ясно разграничаване на две части, чрез отделна рубрика, и при положение, че във втората част имаме сигурно установени грешки в периодите и липсват данните за владетел, няма никаква логика да искаме във втората част всичко да е перфектно в циклите и като хронология, и то да съвпада точно с първата част. *** Проблемът, както споменах е, че има твърде големи очаквания в това изчисленията да излязат точни, авторите на рубриките да са били перфектни познавачи на календара, и целите на авторите да са били точна хронология. Както знаем има доста примери по света, в които ползватели на един или друг календар бъркат при използването му. Римляните примерно бъркат при поставянето на високосните дни, и това налага нова реформа на календара. В Индия по същия начин има едно разминаване от 1 година в годините от техния 60-годишен календар, тъй като в някои части на Индия прилагат коригиране на цикъла, а в други не го прилагат.

Такава хронология имам предвид: име на владетел - юлианска година на началото на управлението - юлианска година на края на управлението (цикловите ги знаем). Ако в Именника има два различни цикъла от години, изясняването на тази хронология би трябвало да е два пъти по-лесно, отколкото ако е само един, а годините на началото и на края на управленията - два пъти по-сигурни. И когато видим такава хронология, в която: 1.Между всеки еднакви първи думи от календарните изрази при различни владетели има периоди точно кратни на 12; 2.Между всеки еднакви втори думи от календарните изрази при различни владетели има периоди точно кратни на 10; 3.Няма непреодолими хронологически противоречия с наративните данни Тези условия са в сила за първата част на Именника включително с данните за Аспарух. Във втората част е правилен 12-годишния цикъл и донякъде втория, а също и съвпадат данните от изворите за някои от владетелите. Тези неща са достатъчни, за да потвърдят и двата цикъла и хронологическите отправни точки. Затова и може да се твърди сигурно, какъв е календара. Те са достатъчно условие, а желанието за това да се изясни точно хронологията в целия Именник чрез втория цикъл е допълнително упражнение. Защото няма как да виждаш, че втората част има поне две грешки и да очакваш, че е невъзможно във втория цикъл да има грешки. В общи линии очакването, че данните от Именника ще укажат точно хронологията, че календара е супер точна система, и че онзи който го е написал е един автор с един и същи замисъл през целия период от 100 години, е подвеждащо. Затова и са доста нелепи примерно математическите доказателства на П. Добрев, за това, че календара не бил 60-годишен. Добрев си прави сметките изчислявайки термини едновременно от първата и втората част и резултата му е некоректен принципно.

Как ще се губи хронологията при положение, че животинските години на Умор и Телец съвпадат с тези от китайския календар.

Каква хронология да видим? Кое точно в хронологията не е ясно? В първата част всичко си съвпада по двата цикъла, а хронологията можем да я определим по някоя от годините на Курт или Безмер. Във втората част хронологията се определя отзад напред, като започнем от Умор и годината на Змията.

Еми не е така. В първата част системата от два цикъла си работи перфектно. Това няма как да се оспорава. Безсмислено е. Оспорването винаги е на база несъпаденията от вората част или изчисления от двете части. Когато се разглежда само първата част системата е точна.

Работи, разбира се. Въпросът е какви са очакванията от този календар. Обичайно се очаква да е някаква супер точна календарна система, която да дава хронологията на владетелите до секунда. А реално това, че има грешки се пренебрегва. Хронологията се прави доста добре само с животинския цикъл, а втория цикъл почти не е необходим. Затова и него са го пообъркали. Грешките във втория цикъл обаче не го изключват. От текста на Именника се вижда, че в първата част до Аспарух хронологията е доста точна по календар с двоен цикъл. Всичко съвпада там. И няма как да каже някой че има логика вторите термини да са месеци, тъй като първите трима и след това следващите двама владетели са застъпили на власт в едни и същи месеци. Във втората част както знаем има сериозни хронологични грешки в записаните години на Аспарух и в липсващия владетел след Тервел, които никой досега не е успял да коригира. В тази част е сигурно това, че животинския цикъл е точен и че отговаря на източния. Втория цикъл е объркан. Това обаче не променя наличието му в първата част. Календар като българския има на изток, като там по същия начин както при нас календара е зает и термините са от езици, които не са езика на ползвателите на календара.

Варианта без месеци си работи хронологически. Животинския цикъл си работи, вероятно защото е бил по-лесно разбираем. Другия цикъл обаче вероятно е леко объркан.

Колебанията има само ако се приеме грешната постановка, че в календара има месеци.

Доста нелепи примери. Няма никакъв проблем да търсим в племена от Кавказ и степите предците на сърби и хървати, доколкото Кавказ и степите са на един хвърлей разстояние езда с кон, като имаме цяло преселение на народите в историческата наука, което се е случило оттам насам. Както можем да определяме всяко название като Булгар-Балк, Булгар на Волга, Вананд и други подобни азиатски топоними и племена, като пряко свързани с българите, така можем и Krevatades, Sarban и Serboi да ги виждаме като прахървати и прасърби.

Птолемей (100–170) споменава в своята География (ок. 150) Serboi като обитаващи, заедно с други племена, земята между североизточното подножие на Кавказ и Волга. Племето е включено в картите на античната Sarmatia Asiatica като Serbi, Sirbi, в ранното ново време. През 10-ти век византийският император Константин VII Багрянородни споменава в своята книга De Ceremoniis две племена на име Krevatades (Krevatas) и Sarban (Sarbani), разположени в Кавказ близо до Алания. Там най-вероятно са били първоначалните сарматски племена, но някои изследователи ги идентифицират съответно с хърватите и сърбите.

Това са сарматите с които римляните са влизали в контакт, тоест предните редици, които са навлизали през границата на Империята. Във вътрешността на сарматските земи е било друго. По същия начин и българите ромеи, готи и разни други ги виждат като някакви конници живеещи на конете и пиещи конско мляко, но това са само военните отряди, с които са воювали. Това е така, но пък преди това племена с имената на сърбите и хърватите са описани северно от Кавказ в сарматско време.

Еми защото от антите знаем на първо време имената на вождове и известни личности. По същия начин по който за рода Дуло знаем най-вече имената на владетелите. И тези имена са основно ирански. Въпросът е, че като знаем имената и като знаем племето можем да определим по някакъв начин произход, религия или някаква друга зависимост и взаимовръзка. При нас с тези 50% гръцки имена сме сигурни, че връзката е приемането на християнството. Каква обаче е причината Дуло да са с ирански имена? А това, че много имена са били заемани през античността и средновековието ни е ясно от един пасаж написан от Йорданес: "... всеки знае, че племената взимат за своя употреба повече имена така римляните взаимстват от имената на македонците, гърците от римляните, сарматите от германските, готите - най-вече от тези на хуните" За Йорданес антите и склавите са венети, но въпросът е доколко е възможно антите да са някакви славянизирани сармати, които са се славянизирали малко преди Йорданес да се запознае с тях. Ако за Йорданес анти, склави и венети са едно, това не означава, че преди него не е възможно антите да са били нещо друго с друг език. По същия начин по който приемаме, че при българите има най-вероятно два периода - преди и след славянизацията, защо да не е възможно и за антите да има два периода, но линията на разделяне да е преди Йорданес. Същото може да се мисли и за сърбите и хърватите, които първоначално ги имаме като сарматски племена до Каспийско море, а после се появяват като славяни в Западните Балкани.

Според резултатите от проучване на населението на Източна Германия, през 2012 г. не се намери нито един човек на възраст под 28 години, който да вярва в Бог. https://www.boredpanda.com/interesting-facts-today-i-learned/

За антите се предполага, че са ирански народ, славянизирани иранци, чисти славяни без връзка със степите, или някаква смес от готи, славяни и иранци. Според иранската хипотеза думата "анти" е в съзвучие с древните ирански думи antas ("край"), antyas ("това, което е на ръба") и осетинското attiiya ("заден, отзад"). Въз основа на това значението на думата „анти“ може да се преведе като „живеещ в покрайнините, граничен жител“. Имената на известните антски вождове са Бож, Идаризий, Мезамир и Келагаст, а други известни анти са Хилбудий, Дабрагез, Леонтий и Усигард. Тези имена вероятно показват по един или друг начин какъв е произхода ако не на всички анти поне на елита им, като някои от тях звучат славянски, други като германски, а леонтий явно е гръцко име. Въпросът е кои от тези имена можем да определим като ирански и доколко могат да покажат връзка със скитите, сарматите или аланите.

Днес е първи ноември и гледаме да сме умни и будители, а не е първи април, че да се правиме на шутове и да пускаме псевдонаучни небивалици. Чудно е как древногръцките историци са научили английски език, че да прекръстят мирмидонците на анти.

А ако се окаже, че въпросният мейнстрим на прехода е вярната историческа ситуация, какво правим?! Щото е лесно да се пише, че всичко е дефекти на прехода, но е по-трудно да се обясни защо аджеба тия монголи-прабългари от рода Дуло все ирански имена носят, а народа им погребва по сарматски.

Масачузетският технологичен институт (MIT) в Кеймбридж, САЩ, си осигури първото място с безупречен общ резултат от 100 за 12-та поредна година. Университетът Кеймбридж в Обединеното кралство го следва плътно, заемайки второ място с 99.2 точки, докато местният му съперник - Оксфордският университет - си осигури трето място с 98.9 точки. Харвардският университет зае четвъртото място с резултат 98.3, а Станфордският университет се нареди на пето място с 98.1 точки. Топ 5 на най-добрите университета в Европа за 2024 г. са: Кеймбриджкият университет (99.2), втори в света; Оксфордският университет (98,9), трети в света; Imperial College of London (97.8), шести в света; ETH Zurich (93.9), седми в света; University College of London (92.4), девети в света. Най-продуктивните университети обаче са китайски:

И сред индиянците от Папуа Нова Гвинея може да са популярни, но нас ни интересуват най-близките паралели от времето на Муртаг назад и съответно от съвременна България назад в географията от където се приема, че сме дошли. Името от Олбия изглежда ни е най-близко.

Мурдагос е сарматски или скитски вариант от по-ранни векове. Веселин Бешевлиев посочва иранското име Μουρδαγος (Мурдагос) фиксирано в надпис от черноморския град Олбия. Според Х. Грегоар Омуртаг трябва да се свърже с ирано-аланското име Μουρδαγος (“Езичникът”), което идва от аланското murdtag с подобно значение. Оригиналното българско име от 9 век вероятно е Муртаг, записвано по гръцки с определителния член като "о Муртаг".