makebulgar

Защо пък да е безцеремонно. По скоро е класическо. Нарушаваш правилата на договора, който си подписал, и съответно договора се прекратява. Това, че са подписали договора, и после го нарушават си е техен проблем. Могли са преди да пишат изявления да си подадат оставките и да нямат проблема.

Въпросът ми възникна от твърденията на руснаците, че Запорожка област в бъдеще щяла да поиска с референдум да се присъедини към Русия. Но като четем в Уикипедия в Запорожка област 70% са украинци, а само 24% са руснаци, като украински език говорели 50%, а руски - 48%. Тоест при предвоенното положение нямаше как подобен референдум да съществува. След войната, при евакуирани от 1,6 милионната Запорожка област примерно 700 000 украинско-говорящи украинци, процентите ще са по различни, като вече украинците ще са 46%, а руснаците ще са 43%, а украино-говорящите ще са 11% докато руско-говорящите ще са 85%.

Дали се знае от областите, които руснаците са завзели колко народ се е изнесъл и колко е останал, и дали си тръгват само украинци или и руснаци. Ако напускат само украинци е логично областите да стават все по-руски и съответно в бъдеще лесно да бъдат присъединени чрез референдуми сред основно руското население останало в тях. Тоест войната реално деукраинизира населението в тези области, и изглежда руснаците бавят войната основно, за да позволят на украинците да се евакуират. Оставят коридори и пътища, а не затварят напълно обръчите, за да има от къде населението да бяга, тъй като това е една от основните цели. Ако от областите Донецк, Луганск, Запорожие, Херсон извадим 6-7 млн. бежанци то населението им явно е останало вече основно руско.

Принципно умните фирми се застраховат още с трудовия договор и наетите нямат право да споделят вътрешна информация и да злепоставят или да уронват престижа на работодателя.

Иначе в политиката 10-процента, които могат да променят нагласите и да обърнат мненията не идват от това, че те са нетолерантни, както се твърди в началото на темата. Просто в политиката не участват децата, не участват пенсьонерите, не участват много от жените, не участват ниско образованите, не участват и много от работещите мъже. Като се изключат всички тези неучастващи остават примерно 20-25%, и като ги разделиш на няколко партии ще се получи така, че най-голямата партия ще има под 10%, но реално като най-голяма партия ще взима решенията и ще налага мнението си. Останалите проценти ще се съобразяват с нея, като много от неактивните политически проценти на избори и референдуми могат да приемат мненията и решенията на тази партия за добри и да почнат да ги подкрепят.

По пътя на теорията на 10-те процента следва, че след някоя друга година всичката храна ще е био, органик и веганска. Процеса е активиран и вече Верея предлага 6 вида "мляко" от ядки. Като след 10 години може Верея да спре бутилирането на краве мляко...

Еми гръцката митология принципно са куп измислици, които не са били кодифицирани и не са били едни и същи през вековете, а са се меняли. Всеки полис си е имал свои ритуали и интерпретации на митовете. Химера примерно я видоизменят и й слагат още две глави, докато Омир я описва като глиган - лъвска (зъбата и с грива) глава, козе тяло (с копита) и змийска (завита) опашка. Това, че по-късно разни театрали и митолози са предали Химера вече с по-страшен вид е друга работа. Както няма кентаври и първообразите им са конници, така няма и химера и първообраза й е някакъв звяр от природата.

На персийски: бар "отгоре, над" бараш "над него, върху него" бор "режа" бораз, барз "елегантност, красота" борооз "появяване, представяне, външен вид" барабар "равен, еднакъв, един и същ"

Не е въпрос на комплекс, а е въпрос на ревизия. Вече ревизирахме Аспарух да не е тюркско име и да не е някакъв Иш-бара, а да е както трябва като иранските имена от където произлиза. Ревизирахме и Мостич, да не е тюрко-монгол, тъй като името му е тракийско - Мостис. Тези тюркски етимологии, които са ги напраскали преди 100 години защото са смятали, че вечем, тутом, твирем и сомор са тюркски и прабългарски трябва да бъдат сериозно преразгледани, защото много от тях са ненаучни. Тъй че връзката Борис - Барс може да съществува, но само като част от тюркската хипотеза. Ако тюркската хипотеза се отхвърли и подобна връзка вече е безсмислена. Ако Крум, Муртаг, Безмер, Аспарух, Заберган, Котраг, Органа и Кормисош не са тюркски, ако погребалните обичаи на българите са били сарматски, ако термините от Именника не са прабългарския език, то тогава защо да търсим непременно тюркска етимология. Да потърсим друга, а тюркската е ясна. Ако връзката Борис - Барс беше неоспорима и единствена възможна нямаше да има никакви комплекси и лесно щяхме да я приемем без уговорки и увъртания. По същия начин както никой не спори за Баян и за Шишман и Асен. Аварски, печенежки, кумански, хунски и какви ли не още, ако има преки данни и сведения, че имената са използвани от съответните племена няма мърдане и приемаме всичко. Ама ако няма от какъв зор да приемаме само някаква тюркска етимология, при положение, че има и други варианти.

Не търсим норвежки, китайски, персийски или келтски първообрази на Мадарския конник, защото България се установява не на техните земи, а на земите на Римската империя, съответно културата на Първото ни царство южно от Дунав заема много неща от римската, Кубрат е наричан Патриций, и накрая дори приемаме и християнството отново от империята. Персийските и афганистански релефи с конници са интересни и са възможен вариант, но с много повече допускания и предположения. Ако тук където се установяваме има достатъчно много варианти, които могат да са първообраз на конника и би следвало първо тях да разглеждаме, а не да ги отхвърляме автоматично. Това, че е възможно Мадарския конник да е направен по римски модел съвсем не прави прабългарите по некултурни и по-варвари. Хубаво е да искаме прабългарите да идват като някаква суперцивилизация, която строи каменни градове от хиляда години, която дяла каменни надписи и релефи навсякъде където стъпи, но реалностите може и да са съвсем други. Археологията показва, че каменните градове Плиска и Преслав всъщност са построени тук основно с използване на римски строителни техники, вероятно с наети майстори от империята, във времената на Муртаг, когато сме в 30-годишен мир. През този период са написани и надписите върху камък, отново с римската азбука и език. А на север от Черно море и в Кавказ българите никаде не са дялали скални релефи или надписи върху камък.

В гръцка среда царския лов на глиган е бил преобразуван в митология, като е превърнат в битката на Белерофонт и Химера. В този лов глигана е наречен химера - с лъвска глава (с грива), с тяло на коза (с копита) и с опашка на змия (навита опашка).

А ето и "царския лов" от римските монети от времената на Комод: Тоест не е нужно царския лов да идва от Средна Азия или Персия, тъй като и римските императори са го използвали по монетите си, като това е малко преди иконографията да бъде адаптирана за християнството и св. Георги.

Ето един релеф на малоазиятския бог на Месеца/Луната - Mên

Еми не знам защо трябва да са непременно скални релефи първообразите на Мадарския конник. В Римската империя има предостатъчно първообрази на конника. Всички ранни икони на Св. Георги като конник идват от империята, като първообраза им - Тракийския конник също идва от империята. Оброчните плочки с тракийския конник всъщност се правят когато Рим владее Тракия, а не преди това. И по това време римляните правят подобни плочи и извън Тракия. Иначе от пределите на империята има още един конник от Термесос, като той се води македонски, но реално може и да е от римско време. В Мала Азия някъде имаше и още един релеф, но май беше само на кон. Най-ранните изображения на конник повалящ с копие противник по тия земи вероятно идват от гръцките храмове, на фризовете на които някои метопи са били именно с подобни изображения.

Това изображение нищо чудно да е свързано с останките от древната църква „Св. Георги“ в местността Чорква до гр. Мадан, за която пишат в Уикипедия. Църквата в Мадан също се нарича "Св. Георги Победоносец".

Константин Велики също поставя конника върху солидите си: И като цяло всички християнски императори след него слагат конника върху изображенията на солидите си.

Тази икона с конника пробождащ врага, намираща се на рамото на римските императори е била едно от основните неща, които са правили впечатление на всеки, който се е срещал с тях.

Ето и солид на Анастасий, който управлява преди Юстин:

Еми и Юстиниан и предхождащия го Юстин имат солиди като тези на Погонат и като печата на Тервел, на които на щит или на дрехата си имат конник пробождащ противник. А на реверса на солидите пък Юстиниан има някакъв крилат ангел подобен на онзи, който помазва цар Силко.

Еми така казват във филма, че Силко е облечен с римски доспехи. И подобна иконография била нетипична за Нубия, и съответно няма от къде другаде да е дошла освен от Римската империя, която по онова време ги побеждава всички. Силко бил васал на империята.

Конската амуниция от графитите в Плиска също напомня на римската от релефа с цар Силко:

Значи българите го правят релефа през 8-9 век, тъй че трябва да имаме логично и достатъчно добро обяснение за това как тази иконография е била пренесна от където и да смятаме, че е донесена. Ако е от Централна Азия трябва да видим пътя, по който е дошла до тук. Дали българите са си пазили тия рисунки по грънци, паници и шевици още от Памир, или пък когато са наели централно-азиатски, персийски, арменски, сирийски или други майстори да помагат при строежа на Плиска, те са донесли и иконографията от там? Тъй като не разполагаме с подобни български оригинали от Кавказ, засега хипотезата, че прабългарите са донесли иконографията от Централна Азия си остава просто хипотеза. Иначе другите варианти са по-лесни според Бръснача на Окам. Първият вариант е българите при Плиска да са разполагали с някакъв шаблон, по който да са прекопирали иконографията, като такъв шаблон може да е плочата с Тракийски конник в естествен ръст, части от която са открити до една от портите на Плиска. Вторият вариант, при който конника е адаптация на римската царска и християнска иконография е още по-лесен, доколкото иконографията на св. Георги е добре позната на българите заради близките им контакти с Рим още от времената на Кубрат, а по-късно след покръстването св. Георги става и покровител на българите. Много логично е, когато Крум убива римския император, или когато Кубрат и Тервел стават християни, да са възприели и римската царска атрибуция с изображението на конника поразяващ врага. На оловния печат на Тервел има щит със същия конник поразяващ врага, който виждаме и на оригиналните римски монети:

Според един филм излъчен по Дискавари - "Пирамидите на изгубените фараони" (Pyramids of The Lost Pharaons), нобатския или кушитски цар Силко е изобразен на стената на един храм на остров Калапша в Асуан, като конник подобен на Мадарския конник. Силко бил римски васал царувал в периода около 536 - 555 г., като е известен с това, че е първия нубийски цар приел християнството. Ето и изображението на Силко от храма: Във филма се казва, че на релефа Силко носи римски доспехи, възседнал е кон, с копие поразява някакво животно (може би лъв или дракон), като Силко явно е възприел римските символи на властта. Царят на релефа е миропомазан от ангел, като тази християнска иконография била голям преход от кушитския свят към християнския. По това време някои кушитски пирамиди били използвани като източници за материал за новопостроените християнски църкви. Чисто иконографски релефът на Силко е много сходен с Мадарския конник, като най-вече това се отнася за посоката на релефа и изобразяването на коня с вдигнатия му крак. Във времената на Силко българите започват да се появяват в Централна Европа и на Балканите, като до изграждането на Мадарския конник има още 250 години. Ако се търси някакъв паралел може да се приеме, че и двата релефа са били изградени в периферията на Римската империя от владетели, които са имали досег с християнството на империята, които са били пряко повлияни от културата на империята, и които в крайна сметка приемат християнството. Ако приемем, че на Мадарския конник е изобразен или Тервел или Крум, можем да приемем, че релефа е бил изработен по същата причина, заради която и Силко е бил изобразен по този начин - приемането на християнството или царската власт от Рим. За Тервел имаме предположения, че вече е бил християнин, а Крум убивайки римския император вероятно приема и част от неговата карма, като след това при Муртаг Плиска започва да се изгражда от камък по римски модел и с помоща на римски майстори, като същевременно българската култура започва да се развива силно повлияна от римската, а някои от българските владетели вече искат да бъдат и царе на империята.

Тоест името Борис идва от гръцкото Βόρειος (Ворейос), което българите са прочели грешно и почнали да го казват Борийос -> Борис (Северняк).

Борис явно не е тюркско име, щом тюрките не са го използвали. А че имената на Дуло са основно ирански, а не са тюркски е факт, който показва колко ненаучни могат да са всички тюркски етимологии, които са правени върху тях. Относно имената най-интересно е онова на "прабългарина" Мостич, който във времената на официалната тюркска хипотеза е реконструиран като чист монголоид, а се оказва, че просто е бил безъб старец, и името му всъщност не е някакво тюрко-монголско, а е подобно на тракийското Мостис. По същия начин Борис можем да го видим в имената на троянския/тракийски Парис, а също така в имената на тракийския цар Берисад, или по-скоро в името на втория боспорски цар - Перисад, което носят няколко от царете от династията на спартокидите. Някои от прабългарските ирански имена, идват от Боспорското царство.