makebulgar

Е това е ако България иска без да дава пари български космонавт да лети. Тоест с пари на НАСА и ЕКА да лети. А иначе явно 55 милиона долара са достатъчни, за да летиш със СпейсХ и да изкараш 10 дни на МКС. Това са към 100 милиона лева или 7 км от строежа на пътя Видин - Ботевград. Тъй че пари явно България има, ракети също има по света готови за пари да пратят космонавти в космоса. Въпросът е да се оправдае пред данакоплатеца защо и е на България да харчи тия пари за някой си, който иска да лети 10 дни из космоса, а да не ги изхарчим за асфалт, социална помощ, за нови мерцедеси за парламента или за заплати на пилоти на медицински хеликоптери.

Колко би ни струвало летенето в космоса в момента с различните варианти ракети и самолето-ракети на Мъск, Безос, Брансън, НАСА, Русия, Китай или Индия?!

Ето ги в едно видео събрани аргументите защо хората са растителноядни, а не всеядни! Това са холестерола в кръвта, първичната ни психологическа нагласа към кръвта, кланниците и животните, зъбите ни, челюста ни, рецепторите на езика ни, киселинността на стомаха ни, дълголетието при групите хора ядящи основно растителна храна, и др. Всеки от тези фактори разгледани поотделно могат да бъдат критикувани и оборвани, но взети заедно са неопровержими доказателства.

Проблемът е, че географските области, които днес са савана и полупустиня, и в които първосигнално си мислим, че се е появил прачовека, се различават съществено от същите места преди милион години. То самата пустиня Сахара я е нямало преди 10 000 години, какво да говорим за по-влажните зони като саваните. Ето какво пишат за Сахара: "През неолитната ера, преди началото на превръщането на Сахара в пустиня около 9500 г. пр.н.е., централен Судан е среда, поддържаща голямо население, живеещо на места, които сега са безплодна пустиня, като Уади ел Кааб. Към 5-ото хилядолетие пр.н.е., хората, обитаващи Нубия, водят уседнал начин на живот с домашни животни и отглеждане на растения." Тоест онова, което днес виждаме като физико-географски области се различава много от онова преди 10 000 години и още повече от онова преди милион години, тъй че трябва да се отчете и това. Там където сега е савана/рядка гора, преди е било гора, по-рано може да е било пустиня, преди това пак е било гора и т.н.

Ако гена се появява при всяко животно, което яде плодове, трябва да го очакваме и при прасетата и при слоновете и при конете и при мечките. Хората в статията обаче пишат, че го има само приматите, а при слона го нямало.

Другото име на саваната е рядка гора, а не полупустиня. В редките гори на Африка, както вече говорихме, има доста дървета даващи плодове. По-голяма част от хората в саваните са станали земеделци, а не са диви ловци-събирачи. Основният катаклизъм, който се е случил, е че покрай тях са се народили още 1 милиард хора, които им секат горите, ядат им ресурсите и ги оставят без ядене. Тъй че не е много коректно чисто логически да си подбираш днешни изолирани племена и да ги обявяваш че са еднакви с прачовека от преди 100 000 години.

Наличието на подобен ген, който спомага за разграждането на етанола, още един път доказва, че човека по природа е плодояден. В оригиналната статия от проучването: Dietary ethanol ingestion by free-ranging spider monkeys (Ateles geoffroyi) https://royalsocietypublishing.org/doi/10.1098/rsos.211729, изказват предположения, че този ген се е появил тъй като просто приматите консумират много плодове богати на захари, а това означава, че в някои случаи в тях ще има и ферментирали до алкохол захари. Предполагат, че приматите имат гена, за да използват енергията от етанола, но това е предположение само. Предполагат и че приматите използват етанола в плодовете като маркер за това, че са узрели, но и това е просто предположение, тъй като зрелите плодове имат и други аромати, а и имат и цвят и текстура различаващи ги от незрелите. Във всеки случай тези открития относно приматите не правят етанола по-слаб клетъчен токсин, и най-вече не опровергават откритията от другите проучвания показващи вредата от етанола за сивото вещество, черния дроб и други органи.

Вероятно на тези деца са били предлагани само основни здравословни храни без нищо странично. С възрастите тоя експеримент не върви, особено когато имат избор извън здравословните храни. Както знаем, когато възрастните имат свободата да си избират сами какво да си купуват от магазина, само според това какво им е вкусно, резултатът е затлъстяване и инфаркт.

Хората от доста одавна са се научили да съхраняват храна за зимата в торби, складове и разни съдове, а не по корема си, и да оцеляват с нея. Ако не си слаб, а си с корем, няма как да настигнеш и убиеш антилопа или мамут. Трудно ще ти е и да обикаляш из гората да събираш разни други неща за ядене. Реално един затлъстял прачовек може да изкара примерно 2-3 месецa без да яде нищо и едва ли ще изкара зимата само с мазнини.

При това технологиите развиват науката. Примерно, аз лично, използвайки интернет, накои софтуерни приложения и сателитни технологии, успях да направя научни открития, които са били недосъпни досега без тези технологии.

Днес го правят това и на 20 или дори на 15 години. И затова и толкова хора има затлъстели и с високо кръвно. Направени са проучвания в Холандия, показващи, че яденето на много месо от децата води до това да са дебели когато пораснат - Too much meat can make children fat, study finds - https://www.foodnavigator.com/Article/2017/07/04/Too-much-meat-can-make-children-fat-study-finds Други проучвания показват, че децата ядат 4 пъти повече месо/белтъчини от нужните им, което води до надебеляването им - Obesity warning for parents after study finds toddlers 'consume four times too much protein on average' - https://www.google.com/amp/s/www.independent.co.uk/news/health/protein-toddlers-consume-four-times-too-much-obesity-body-fat-children-milk-cheese-meat-dairy-a7745566.html%3famp Тоест, излиза, че в опита си да нахраним децата с богата на белтъчини храна, тоест с месо, ги претоварваме с мазнини, от които не само, че стават по-дебели, но и стават по-болни. Ако днес правим това по толкова безобиден и лесен начин, то какво да кажем за времената преди 100 000 години, когато хората са яли месо от мамути и антилопи. Явно и тогава подобна богата на холестерол и други вредни мазнини храна е правила децата по-дебели и болни, и затова и живота на прачовека е по-къс от този на големите маймуни.

Но днес ако питаш някой на улицата ще ти каже, че не може. Ще ти каже, че от месото получаваш важни неща и не може без него, а млякото ти дава калций и ако не го пиеш ще ти се счупят костите. Такива са общите нагласи и популярните вярвания основани на съответните научни препоръки и медицински мнения. Затова са направили филма, да пропагандират фактът, че може и само на растителна храна. Този факт днес всъщност не е ясен, а е скрит и дори научно и индустриално прикриван.

Критикуващи ще има винаги, особено по такава тема като яденето и особено когато и другата страна също може да е финансово обвързана с определени храни. Както са критикувани някои от участниците във филма, че продават вегански продукти и рекламират, така и някои от критикуващите описани в Уикипедия вероятно са свързани с месната или млечната промишленост и работят активно против всяка дума срещу месото и млякото. Същото е и с критиката за едностранчивостта и пристрастността на участващите във филма. Онези, които критикуват отказа от месото също са пристрастни към идея наложена от традициите и подкрепяна от някои учени. Целта на филма не е толкова да се изтъква това, че веганството е най-добрия начин на хрнене, ни най-малко. Тази критика е доста несъстоятелна. Целта на филма е основно да покаже, че има доста хора при това спортисти, които се справят доста добре само на растителна храна. Това е доста объркващо и смайващо за сегашното състояние на представите на хората, а и на много учени, относно храненето, които дълги години са били убеждавани, че е невъзможно подобно нещо. Еми явно е възможно, и това е основната тема на филма. *** В случая интересен е експеримента даден във филма, според който дори най-крехкото месо води до значително повишаване на мазнините в кръвта при това с много голяма и очевидна разлика сравнено с растителната храна. Този експеримент е за филма и показва нещата доста повърхностно, но е достатъчен за да се направи извод. Вероятно има и по-подробни проучвания по темата. Онези проучвания, които са цитирани малко по-горе, показват нещо подобно относно керамидите.

Много може да означава различни неща от различните гледни точки. За един месото в един дюнер на ден, вдеки ден, е много, а за друг ще е малко. Във филма "Променящите Играта" от 23:00 до 26:00 мин. дават онзи интересен експеримент с трима американски футболисти (единия е веган от 4 години), които първо ядат съответно едно бурито с телешко, едно бурито с пилешко и едно бурито с растителни белтъчини и мазнини. След 2 часа при тези яли месо, без значение дали е тлъсто или крехко пилешко, в плазмата на кръвта се наблюдават мазнини като облак от бели капчици холестерол, керамиди и други. Част от тези капчици полепват по артериите и след някоя друга година по дюнер на ядене стават на плаки. Вегана с веганското бурито има бистра плазма. На следващия ден правят същия експеримент, но всички ядат само веганско бурито, като плазмата им вече на всички е чиста от мазнините.

Значи ако ще мреш на 30 значи на 25 тялото ти не е било баш здраво. До 30 години за древните хора вече са се били натрупали доста вредни фактори, които са водели до смъртта, като вероятно и яденето на месо е било един от тези фактори. Ако си цял живот още от малък на месо всеки ден, вероятно още на 25 години ще почнеш да развиваш атеросклероза, високо кръвно, омазнен черен дроб и диабет. Другите фактори, които са състарявали рано хората са стреса от хищници и конкуренти, атмосферните условия и живота на открито, и вируси, бактерии и други болести. Интересното е, че днешните големи човекоподобни маймуни - горила, орангутан и шимпанзе, живеят по-дълго от първобитния човек - около 40 години. Тоест вегетарянския им начин на хранене им дава някоя друга година.

Проблемите при консумацията на месо са много високите нива мазнини, които се отделят в кръвта при разграждането му. Доколкото клетъчните стени на мускулните клетки са изградени основно от мазнини (липиди) резултатът при яденето на месо е повишен липиден профил на кръвта. И се оказва, че някои от тези мазнини влияят пряко на сърдечносъдовите заболявания, затлъстяването, метаболитния синдром и други. Такива са керамините и дихидрокерамините. Керамидите са едни от най-простите липиди в клетъчната стена, като е установено, че създават ефект на липотоксичност в клетката. Керамидите служели за сигнализация между клетките и голямото им количество (при затлъстяване или консумация на месо) водело до стрес в клетката. Този стрес променял функциите и архитектурата на ендоплазмения ретикулум (органела обграждащ клетъчното ядро), който синтезира мазнините и белтъчините в клетката. Съответно в клетката се натрупвали неправилно формирани белтъци, което можело да доведе до смъртта на клетката. В стресирания ендоплазмен ретикулум също се синтезирали повече керамиди, които като сигнални молекули стресирали останалите клетки. По този начин се пораждали и проблемите с метаболизма. "Концентрациите на керамиди и дихидрокерамиди в кръвната плазма и тъканите са свързани с редица кардиометаболитни заболявания. Керамидите са идентифицирани като ключови механистични фактори за индуцираното от липотоксичност развитие на мастната тъкан и чернодробната инсулинова резистентност. Появяват се доказателства, че метаболизмът на керамидите в скелетните мускули има ключова роля в регулирането на системната физиология. Керамидите на скелетните мускули са повишени както при пациенти със, така и при животински модели на затлъстяване и диабет и имат отрицателна корелация с инсулиновата чувствителност." [Long-chain ceramides are cell non-autonomous signals linking lipotoxicity to endoplasmic reticulum stress in skeletal muscle. https://www.nature.com/articles/s41467-022-29363-9] "Хората, които ядат много месо, имат по-висок риск от диабет. Сега за първи път показахме, че високата консумация на червено и преработено месо е свързана с неблагоприятни нива на свързаните с диабета керамиди. Нашите резултати предполагат, че връзката между консумацията на месо и рискът от диабет могат да бъдат медиирани от влиянието на керамидите нива в кръвта", каза първият автор Клеменс Витенбехер, член на катедрата по молекулярна епидемиология в DIfE и Harvard TH Chan School of Public Health. [Ceramides—Blood lipids provide new insights into the link between diet and diabetes and cardiovascular disease. https://medicalxpress.com/news/2022-02-ceramidesblood-lipids-insights-link-diet.html]; [Dihydroceramide- and ceramide-profiling provides insights into human cardiometabolic disease etiology. https://www.nature.com/articles/s41467-022-28496-1]

Грамотен означава книжовен. Говоримият език не е книжовен, въпреки, че смятаме и сме приели, че е правилният. Който не е учил много книжовната граматика и не му се налага ежедневно да я прилага може да си използва говоримата реч и пак ще се оправя. Говоримата реч не зависи от правила в книга, и може да се видоизменя по-бързо под влияние на чуждите езици. Особено при хора, които знаят и могат да мислят на други езици. Така споменатите примери "дето ми говори" и "аз ми е хубаво" напомнят на английски словоред изписан на български. Книжовно граматически на български вероятно би трябвало да е "за което ми говори" и "хубаво ми е".

Ако цял живот си ял месо, като спреш да ядеш месо ставаш вегетарянец. Ако спреш и млечните, рибата и яйцата ставаш веган. А ако продължиш от време на време, но много ограничено (примерно 10-20 пъти в годината) да ядеш месо ще си флекстерианец. Еми гледам да ям повече сурова храна, тъй като всички животни ядат главно сурова храна. И това ме праща основно при плодовете, зеленчуците, ядките, млякото и млечните продукти. Тоест нещо като лакто-вегетарянство. Но изкарах и няколко месеца и без млечните храни. И между другото понякога, но рядко, ям и яйца и риба, а на гости или примерно на празник не отказвам и някоя пържола. Тъй че може да се каже и флекстерианство.

Интересното е, че при "гладуване" или по-скоро меко гладуване, или нискокалоричен плодов режим, след това се чувстваш по- добре - отслабнал, с повече енергия и т.н., докато след другия вариант - нискокалоричен режим с животинска храна - месо, мляко, яйца, пак ще си отслабнал, но не се чувстваш добре, отпаднал си, нямаш енергия... За това и няма подобни "местни" режими на лечебно гладуване. При първия вид "гладуване" ядеш витаминозни, богати на захари плодове, които въпреки ниската си калоричност бързо захранват мозъка ти с глюкоза и не се чувстваш зле. При някакъв вид "местно" гладуване ще усетиш истински глад тъй като животинските продукти ще ти осигурят глюкоза за мозъка доста по-късно след нужните им преработка и метаболизъм.

"Гладуването" на Ковачева и Емилова всъщност е преминаване на нискокалорично плодово хранене и фактически не гладуваш. Не е като да не ядеш съвсем. Там карат към 20-40 дни по този начин. Ако 3-4 дни растителна храна не те правят вегетарянец или веган какъв е срока, след който ставаш такъв - 10 дни, месец или година? Или, за да те пишем веган или вегетарянец трябва да се вречеш пред бог или да подпишеш пред нотариус декларация, че до края на живота си няма да ядеш месо!?

Че е сбъркано заглавието на темата, сбъркано е. Друг е въпросът доколко разбираме какво означава всеяден и дали въобще трябва да се използва този термин. Примерно отваряме статията в уикипедия, и четем, че омниворе са всички, които са способни да ядат растителна и животинска храна. При такова определение повечето животни на планетата са всеядни. Кучето го пишат като човека всеядно в тази статия. Но знаем, че кучето произлиза от хищния вълк, който се храни с месо. По надолу обаче споменават и гривестия вълк, който бил всеяден или плодояден и ядял над 50% плодове, грудки и корени. Сравняват го с орангутана, като пишат, че и двата вида били принципно всеядни, но били преминали на специална диета от плодове. Значи излиза, че вълка не трябва да го пишем че е хищник, а трябва да го пишем при всеядните. Малко ни учудва новата класификация. Вълка да го слагаме наред с орангутана, въпреки, че единия яде само месо, а другия само плодове. Сигурно и другите хищници трябва да ги пишем всеядни. Много от тези диви животни като ги вкараш в клетка и почнеш да ги храниш с нехарактерната за тях храна започват да се разболяват и надебеляват. Кучето като го храниш основно с банички, кюспе от царевица и чат пат варени кокали и почва да страда от разни болести и не живее дълго. Приучено е принудително да яде гранули съдържащи основно царевица и се е отдалечило от природата на предците си. Всеядно го нарича човека, но това е така единствено защото е покрай човека, ако го пуснеш в природата става отново хищник, например като кучето Динго.

Явно е вегетарянец. Още повече, че е бил при Лидия Ковачева, а това значи, че е бил доста време веган при гладуването си.

Доколкото В темата периоди не са указани. Не е ясно защо трябва да избираме, че еволюцията на човека е започнала когато е започнал да яде месо, когато е почнал да ползва инструменти или да ограничим периода до към преди 1,8 млн години! В темата има въпрос за природата, а това означава биология. Затова и говорим за зъби, стомах, физиология, храносмилане и други подобни. Доколкото няма как да изследваме напълно биологията на ранните човеци използваме съвременните. Ако при съвременните някоя храна води до болести и скъсяване на живота е близко до ума, че същото вероятно е било и при ранните човеци. Ако не е така трябва да обясним какви са биологическите причини да се получи такава разлика от прачовека до днес, например по-специално за месото! Тоест тук не ни интересува колко бил живял човека в праисторията - 30 или 40 години, а ни интересува какви са причините при днешните изследвания на хора една храна да води до по-ниска смъртност и по-малко заболявания сравнено с друга. Изследваме и се интересуваме конкретно от въздействието на дадени храни върху биологията на хората.

Щом не си открил къде пише за възрастта на хората в проучването, явно не си я чел статията. Но я критикуваш много смело и експертно!? Тъй като не си си направил труда да прочетеш конкретно въпросните неща, които смяташ, че можеш да оборваш и коментираш, смятам няма нужда повече да ти отговарям на мненията и невежите критики.

Не, това не е допълнително. На първо място са песко-вегетарянците, което означава, че ядат само морски храни, без яйца, мляко, сирене, пиле, и друго месо. Еми проучването е научно и медицинско, и се предполага, че не са включили злополуките. Смятам, че е достатъчно коректно да дам линка към статията и таблицата, в която са данните. Всеки сам може да си преценява в какво да вярва. Сигурното е, че е по добре човек да помисли върху данните, а не да цитира дословно пунктуално в оранжево какво са написали като заключение в статията. Те са представили научни данни от изследването и от там насетне други учени могат да правят свои анализи, заключения и да критикуват или развият проучването. В статията са написали какви хора са били избрани. Може да са се спрели само на бели адвентисти именно за да изключат като фактор етноса. Тоест не е слабост, а е предимство. За да е коректен метода трябва да се изключат фактори, които могат да направят невалидни резултатите. Приемаш, че изследването е за адвентисти и че се сравняват с останалите калифорнийци. При положение, че при адвентистите смъртността е толкова ниска расата явно няма голямо значение, а е важен начина на живот и хранене. От таблиците в статията се вижда, че са изследвани предимно непиещи и непушещи адвентисти, така че пушенето и пиенето да не са фактор. Процентите при пиенето са 92-99% непиячи, а при пушенето 82-85% никога непушили. При консумиращите месо процента пушещи и пиещи е малко по-голям, но е достатъчно нисък, за да не влияе. В статията ясно е написано, че от първоначалната група от 100 000 души са изключили 27 000 души, които са били извън критериите както за пушене, така и за пиене, сън, физическа активност и други. Тоест, Йорданов критиката към методите на изследването са безсмислени. По-скоро се насочи не да критикуваш пристрастно (като невегетарянец), а се опитай да анализираш резултатите и фактите. Фактите са, че сред онази общност над 50% са вегетарянци и това оказва влияние върху смъртността на тези хора. Снижава я. И трябва да се подчертае не толкова какво ядат отделните групи вегетарянци в изследването, а какво не ядат. Онези които не ядат месо, яйца и млечни храни са с най-ниска смъртност.