-
Брой отговори
9360 -
Регистрация
-
Последен вход
-
Days Won
83
Content Type
Профили
Форуми
Библиотека
Articles
Блогове
ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ makebulgar
-
Не е задължително, но хората са изследвали, че риска ти се увеличава. Същото е като при шофирането. Ако пиеш не е задължително да катастрофираш, но риска да се случи си го увеличил значително. Дори да не си се напил на мотика, а да си караш понякога само на 2-3 бири в дългосрочен план риска да катастрофираш си го увеличил.
-
Прачовеците са били от време на време и месоядни, особено когато са отишли на север. Много е важно да се уточни реда. Първо растителноядни по принцип, и след тава при оскъдица и калории от месо. Тоест основно са били растителноядни. Препоръките днес са поне 75% от храната ни да е растителна. А както се вижда от проучването ако изключиш напълно месото получаваш предимства както в продължителността на живота, така и в зоболеваемостта от сърце и рак. Добре е, че се появиха напоследък археоботаници, че да преобърнат съществуващата дълго заблуда, че неандерталците и хомо сапиенс са били предимно месоядни до неолитната революция. До преди 50 години се е смятало, че са яли само месо и отвреме на време плодове и ядки, когато им дойде сезона. А днес вече са наясно, че са събирали доста повече растителни храни, и са ги складирали, варяли ги на каша и т.н.
-
Второто проучване на адвентистите от 2013 г. е на 73 308 души, от които 35 359 са месоядни, 5548 са вегани, а останалите са някакъв вид вегетарянци - Vegetarian Dietary Patterns and Mortality in Adventist Health Study 2 (https://jamanetwork.com/journals/jamainternalmedicine/fullarticle/1710093) Резултатите за 6 години изследване са следните. Най-ниска средна смъртност има при вегетарянците, които от време на време ядат и морски храни (песко-вегетарянците) - 5.33‰, след това са веганите със смъртност 5.40‰, след това са вегетарянците ядящи млечни храни и яйца - 5.61‰, след това са полувегетарянците (флекстерианците) - 6.16‰, и накрая са ядящите месо със смъртност 6.61‰. При това през някои от петте години на проучването смъртността при песко-вегетарянците е още по ниска - 4.61‰, а при веганите - 4.62‰. От тези резултати изводите са следните. Първо, при веганите и вегетарянците смъртността е по-ниска от тази на полувегетарянците и месоядните. Второ, веганите нямат по-висока смъртност заради липса на някакви витамини, минерали и белтъчини. Изследването е показателно за влиянието на начина на хранене върху смъртността защото въпросните проучени адвентисти не пушат, не пият, спят достатъчно, живеят в общност със социални контакти и т.н., тоест при тях са изключени други фактори, които влияят на живота. Ето я таблицата с резултатите от изследването: За сравнение смъртността в България през 1990 г. е 12.5‰, след това с възприемането на много от западния начин на хранене, пиене, пушене и живот нараства и през 2000 г. е 14.1‰, през 2019 г. е 15.5‰, а през 2020 г. заради Ковид19 се покачва с още трима души на 1000 до 18‰. Тоест в България на 1000 души умират близо 3 пъти повече хора сравнено с адвентистите, които се грижат за здравето си, изключили са вредните навици и се хранят вегетарянски или вегански. Също така за сравнение смъртността във Франция през 2019 г. е 9.2‰, в САЩ е 8.7‰, в Япония е около 11‰, в Грмания e 11.3‰. Така ако направим една груба сметка, ако българите от 6.5 милионна България преминат на здравословен начин на живот, спрат пиенето и пушенето и станат вегетарянци или вегани, това ще означава спад на смъртността с около 60 000 души годишно.
-
Между другото, във въпросната книга "Сините зони" лекарят описващ храненето на адвентистите от Лома Линда (в Лос Анджелис) на база анализа от проучването на продължителността на живота на 35 000 адвентисти в Калифорния, казва, че вегетарянското хранене добавя 2 години към продължителността на живота. Тоест не са 10 или 15, а само 2 години. 10 или 15 години удължаване на живота, спрямо обикновените хора, може да се получи ако спазваш и останалите неща - да не пушиш, да не пиеш, да си слаб, да си физически активен, да си социално активен и т.н., като кокретно консумацията на ядки също добавяла 2 години. Обаче по-голямото предимство на вегетарянското и веганското хранене било това, че при тях повече хора достигат до дълголетие, тъй като страдат по-малко от сърце, инсулт и рак. Разликата в продължителността на живота е малка като предимство, но вегетарянството намалява значително риска да умреш по-млад.
-
Еми намалявяш и свеждаш до нула и ефекта ще е най-голям. Както са написали в статията вегани и вегетарянци нямат въпросните бактерии, тъй като не приемат богати на белтъчини и специално на карнитин храни. И съответно риска им от сърдечни болести намалява. А вече от тук насетне човек като е наясно с тази наука сам си избира какво да яде и съответно да си носи риска от това. Ядеш месо и риска ти се качва, разболяваш се след време от сърце и така или иначе в болницата ще ти намалят месото и лекаря ще ти препоръча същото.
-
Само тези двете статии да прочетете и би било логично да намалите яденето на месо: Researchers identify how red meat increases cardiovascular disease risk - https://medicalxpress.com/news/2021-12-red-meat-cardiovascular-disease.html Low-meat and meat-free diets associated with lower overall cancer risk - https://medicalxpress.com/news/2022-02-health-low-meat-meat-free-diets-cancer.html В първата описват това, че е установено, че при ядене на месо в червата човек си отглежда специфични бактерии, които при разграждането на големи количества карнитин и други аминокиселини от месото образуват триметиламин N-оксид, който е фактор за развитието на атеросклерозата и останалите сърдечно-съдови заболявания. Хората, които дълго време били вегетарянци или вегани просто нямали такава микрофлора и съответно нивата на триметиламин N-оксид били много ниски.
-
Еми не е въпрос на религиозна убеденост, а е въпрос на научни изследвания. Изследванията на дълголетниците от Лома Линда показват, че при добавяне на месо към храната риска от сърдечни заболявания нараства. Тоест предполага се, че щом риска нараства и полезността е по-ниска. А щом нещо е по-малко полезно от нещо друго, значи трябва да изберем по-полезното. В крайна сметка всеки може да си избира сам според онова, което знае, което е чел или чул. Но не всеки може да има пълната картина и да взема правилните решения ако не чете научните проучвания, особено ако е пристрастен към някоя храна. То е като с пушенето и пиенето. Хората са направили изследванията и науката и са установили, че са вредни, но това не спира хората да пушат или пият, и съответно си носят последствията и принципно умират по-рано и от тежки болести. Като ядеш пържолата от скарата няма да усетиш как ти действат бензопирените, защто резултатите ще дойдат по-късно.
-
Е аз очаквах някакви научни статии с медицински проучвания върху захранването след някакви пости и диети, а не весникарски статии, били те от лекари. Някакви статии с проучвания примерно върху 10 000 души или пък 50 000?! Иначе във въпросните линкове се говори за захранването след постите основно, за да се избегне преяждането по празниците, а не за това, че като не ядеш месо после стомаха ти нямало да може да се справи с 1 пържола и трябва да започнеш с половин. Ще се справи с пържолата. Захранването се прилага когато гладуваш и си си ограничил количеството на храната. А ако само си изключил някоя съставка, но не си променял количествата захранването е безсмислено.
-
Постите трябва да обясните. Защо им е трябвало на християните да решат над 190 дни през годината да се лишат от месо, мляко и яйца?! Защо не са решили да махнат хляба или ябълките, а специално са махнали тези животински продукти? И доколкото има много хора по света, които си живеят добре и дълго без да ядат месо, а има и такива които не ядат и яйца и мляко и пак си живеят добре и дълго, защо трябва да се твърди, че такъв начин на хранене е грешен?
-
Мненията ми се базират на солидна научна основа, а не са незнание или глупост. По-горе цитирам достатъчно източници, тъй че който иска може да си провери нещата. Ето например в другата тема за алкохола се даде като пример една книга наречена "Сини зони", която се отнася до дълголетниците в някои части на света. Дадените примери в книгата показват, че вегетарянството е основен фактор за дълголетието. А доколкото мислим логично това означава, че то представлява здравословно хранене. Най-добрия пример е Лома Линда в Калифорния, където живее донякъде изолирано от съвременната хранителна индустрия общност от адвентисти. Те са си изградили собствени правила относно яденето и здравословния живот и ги спазват, като дори е забранено там да се пуши и пие на обществени места. Там имат и медицински университет и върху начина им на хранене са правени медицински изследвания. В Лома Линда над 50% са вегетарянци, а останалите ядат понякога и месо, като е установено с проучване, че сред онези които ядат месо риска от сърдечни заболявания е по-висок. Те били и по-пълни. Тоест извода е, че вегетарянството води до здравословен и дълъг живот, за разлика от другата опция с яденето на месо. И това не са голи твърдения или желания на някой, а са заключения базирани на научни проучвания върху общности, които се хранят основно вегетарянски. Ако това не беше вярно и неяденето на месо водеше до някакви излишъци в тази общност нямаше да има толкова дълголетници и точно обратното щеше да се дава за пример за къс и жесток живот в хранителна недостатъчност и болести. Но не би.
-
Е хубаво, значи според теб християнския пост не е просто премахване на месото, млякото и яйцата, а е нещо като гладуване, щом след това трябва захранване. Какъв е смисъла да се захранваш ако не си гладувал?! Захранването се прилага единствено когато си ял малко и стомаха ти се е свил, иначе няма смисъл. Ако си постил, но си ял достатъчно няма смисъл от захранване и нищо няма да ти стане от 1 пържола или 3 яйца. Ако обаче след великденския пост се натъпчеш с ядене за трима разбира се че ще ти е зле, без значение какво ядеш.
-
Ако месото ти е 20% от менюто всеки ден значи не си флекстерианец, а си си месояден. Ако обаче 6 дни седмично си вегетарянец и само в събота на барбекюто или в ресторант си позволяваш месо, вече си флекстерианец. Е има такива хора дето ядат месо на всяко сядане на масата, и за тях растителната храна е трева или гарнитура, с близо до нулева хранителна стойност. Всъщност никой не твърди, че от месото конкретно ще станеш 150-килограма. Месото ти вреди като ти вкарва всеки път в организма мазнини, които ти се трупат по кръвоносните съдове, а също тъй като го ядеш често печено, пържено или на скара, при което ти вкарва канцерогенни вещества, получени при високотемпературната обработка. Затова има и слаби хора, които се разболяват от атеросклероза, инфаркт или рак. При нас 150-килограмовите се мъчат сами вкъщи и роднините им ги обслужват. Тук не е както в Америка където 150-килограмовите не се срамуват и си излизат свободно навсякъде. Ако се огледаш обаче виждаш навсякъде 100-120-килограмови мъже или 85-100-килограмови жени, които в зависимост от ръста или възрастта си изглеждат "нормално" пълни. Има ги много ако се загледа човек. И за тези хора това състояние е нормално, защото не страдат много от него. Първо са свикнали с малките неудобства, които създава физически, и второ не усещат хормоните и мазнините какво им правят отвътре. Замислят се чак когато пълнотата им доведе до някоя болест. Въпросното "нормално" обаче според медицината е наднормено тегло или затлъстяване и е вредно, като само по себе си води да заболявания. Мастната тъкън произвежда хормони, които объркват хормоналната среда и регулаторните механизми на мозъка и на тялото. Тоест, ако не виждаш 150-килограмови това не означава, че не виждаш хора с наднормено тегло, и още по-важноно е, че не означава, че не виждаш хора с високо кръвно, проблеми със сърцето или рак причинени от консумацията на месо. Виждаш ги, но не разбираш състоянието им и мислиш, че са здрави, но не са.
-
Наскоро е установено, че на 20 м от двете страни на пътищата римляните копаели канали, които пречели на неоторизирани каруци да ползват пътя. Също така били нещо като граница за пътя, до която растителността била разчиствана, за да се виждат по лесно евентуални нападатели или диви животни.
-
Ето реалното положение на сателитите - https://satellitemap.space/?constellation=starlink#
-
Опитвам се да кажа, че руската авиация просто може да не е включена в операцията. Ако руснаците не смятат да използват самолети за чий им е да унищожават напълно ПВО на украинците. С ПВО танкове не се спират. На руснаците плановете са им явно прецизни удари с крилати ракети и сухоземна атака, а самолетите седят в резерв. Може да са изчислили, че не си струва загубата на въздушна сила за подкрепа на танковете. И ако имат достатъчно способности да се борят от земята с украинските дронове и самолети, и ако имат ресурс да се справят с партизанската съпротива какъв е смисъла да използват самолетите. Всъщност доколкото бъдещето е на авиация от безпилотни самолети, и доколкото крилатите ракети са един вид такива самолети, реално не може да се каже, че руснаците не използват авиация в Украйна. Може би използват нови тактики и стратегии с оглед на новата ситуация във въоръжението.
-
Авторът е писател на детски песнички и стихчета, а не е палеоантрополог.
-
В какво и къде се проваля руската авиация? С кой воюва в Украйна и имали въобще смисъл да се използва? Ако говорим за поддържка на танковете по какъв начин ще ги поддържа, при положение, че срещу танковете има партизани с гранатомети и противотанкови ракети. Авиацията срещу партизаните може да действа само с изсипване на килим от бомби или с напалм, което не е приложимо в случая. Във въздуха изглежда няма никакви украински изстребители, а има само дронове, тъй че пак няма как да се изяви авиацията.
-
Възможно ли е Путин да не пуска изтребителите над Украйна, за да ги пази за евентуални по-големи битки с НАТО? Или е по-скоро, за да не падат бомби над руското население в Украйна? И възможно ли е операцията на Путин да буксува не защото не може да напредва, а защото просто дава възможност на украинците да избягат от територии, които смята да присвои към Русия?!