makebulgar

Статията е следната: The evolution and changing ecology of the African hominid oral microbiome - https://www.pnas.org/content/118/20/e2021655118 Хората и неандерталците преди 100 000 години се различават съществено от шимпанзетата и останалите маймуни по микробиома по зъбите, като те консумирали много нишестена храна. Затова и биологията им се адаптирала към такава храна, като промените в амилазата в слюнката на хомосапиенс показали, че хомосапиенс приемал повече нишестени храни от неандерталците. При това доколкото и двата вида са консумирали нишесте в големи количества се предполага, че и предшествениците им - изправения човек (хомо еректус) и сръчния човек (хомо хабилис), са консумирали големи количества нишестени храни. Това означава, че мозъка на рода хомо се е развил при консумацията на нишестените храни. Ускорение на процеса се е получило при откриването на огъня. Установено е, че глюкозата от нишестените храни се усвоява по-бързо след варене, тъй като температурата води до разпад на дългите полимерни вериги на нишестето.

Именно по зъбния камък и бактериите в него бяха установили, че човека е консумирал нишесте от самото начало когато мозъка му е започнал да расте. Нишестето става на глюкоза, глюкозата храни мозъка, и мозъка расте...

Според института по овощарство в Пловдив, при тях различните сортове орехи дават от 200 до 400 кг от декар. И доколкото си спомням орехите нито сме ги брулили, нито сме ги сушили, а само сме ги събирали от земята. Тъй че тия неща, че добива бил нисък и че имало много работа и разходи са финтове. Орехите са луксозна храна ако си ги купуваш от магазина. Ако си ги събираш от двора са евтин и нелуксозен източник на мазнини и белтъчини. Човек ако яде по 200 г. орехи на ден на година ще му трябват 70 кг орехи. Тоест 1 или 2 дървета на човек. За семейство от 10 души ще трябва 10-20 дървета или 2 декара градина с орехи. Много по-малко от онези 50-60 декара нужни за едно семейно селско стопанство хранещо освен 10 души, но и волове, прасета и друг добитък. При орехите и ядките си осигуряваш белтъчините и мазнините без да ринеш тонове тор, без да зобиш по три пъти на ден крави, прасета и кокошки, без да пасеш кравата по няколко часа по мерите, и без да колиш, без да пърлиш, без да скубеш, без да чистиш черва, без да осоляваш...

И после 190 дни през годината пост без месо, яйца и мляко, за да се изчистиш от мазнините в кръвоносните си съдове и от дебелината, които ти носи животинския холостерол.

Само на декър земя човек може да си засади орехи, бадеми, лешници и други дървета, които да му осигурят мазнините и аминокиселините целогодишно. А това, че земята нямало да стигне е проблем от прнаселеността, а не е проблем на хранителната стойност на ядките. На декар земя ще можеш да отгледаш към 2 кози и 4 кокошки, които със сигурност няма да ти стигнат през годината, ако разчиташ само на месо, мляко и яйца. В селското стопанство добавките се дават за това добитъка да расте и да дава продукция интензивно за кратко време. Това са изискванията на икономиката. Това интензивно отглеждане изтощава животните и след няколко месеца или години отиват под ножа. Дивите растителноядни животни си живеят дълги години прекрасно и без карбамид, кости и риба. Природата е решила да сме бозайници докато ни пораснат зъбите. После вече не сме млекопитаещи. Не е естествено.

Прачовеците от рисунката от коя част на антилопата са си осигурявали витамин Ц-то - от рогата, от копитата, от мозъка или от черния дроб, щото учените казват, че в месото няма много витамин Ц? Ако на рисунката няма шипки, чушки, лимони и ябълки, означава ли това, че в телата на тия прачовеци витамин Ц-то се е синтезирало само, и означава ли че пра-дивеча е бил по-богат на витамин Ц? Днес учените казват, че в човека витамин Ц не се синтезира, тъй че трябва да очакваме да сме се изменили биологично сравнено с прачовеците антилопояди от рисунката.

Интересен метод да даваш за пример калориите от най-нискокалоричните растителни храни, каквито са зелето, доматите и краставиците. Ако беше дал тревата като пример щеше да си още по-близо до манипулацията от заглавието на темата. То е все едно да дадеш като пример за калоричност при животинската храна копитата и рогата на животните. С колко килограма копита и рога ще си осигуриш 1500 килокалории?! Иначе ако човек реши да кара на растителна храна много лесно може да си набави калориите. Даже може и да надебелява с тях. 200 гр. орехи и кило ябълки са ти 1900 ккал. Който смята, че 200 г. орехи и кило ябълки са много значи не ги е ял. Съвсем не са много, и човек може да си ги осигури лесно. Това са 5-6 ябълки и шепа орехи. А ако похапне и още разни неща през деня като хляб и картофи, лесно отиваме на 3000 ккал. В орехите и останалите ядки и семена се съдържат всички незаменими аминокиселини, тъй че и за това не трябва да се притесняваш. И не, аминокиселините в растителната храна не се усвояват по-трудно. Усвояват се дори по-лесно. Растителната храна се задържа за по-кратко в стомаха сравнено с месото, тъй че няма място за сравнение с месото. Разбира се тук говорим за суровото месо, което човек би изял трудно с неподходящите си зъби. При печеното месо сложните белтъци са частично разградени и усвояването на аминокиселините може да е малко по-добро, но това не компенсира фактът, че при печенето много от аминокиселините се превръщат в други вещества, които нямат вече функциите на аминокиселините и не са хранителни, а са вредни.

Има още 200.

Не говорим за култивираната от средиземноморието смокиня. Има и африкански смокини, примерно Ficus sansibarica.

Ето ти цитат от уикипедия: "горилите, като цяло са вегетарианци – хранят се с листа, плодове, семена, дървесна кора, корени и цветове, от време на време добавят мравки и термити към менюто си." Тоест горилите не ядат само листа, а ядат и плодове и семена и корени, което е важно. Днес като си поръчаш зелена салата или зелева салата, или като си направиш салата от коприва, лапад, глухарче, праз или зелен лук или друго подобно, ядеш листа. Тоест все пак човека може да яде листа. А това, че не яде по-грубите листа, които яде горилата, не означава, че в джунглата няма други листа, които човека може да яде.

Еми в една друга тема вече дадох няколко други вида плодове, които си съществуват и днес из саваните без проблем и се консумират. Наред с боабабите там има и наистина огромни смокини, които дават тонове плодове. Има и диви видове подобни на ябълките. Саваните днес не могат да изхранят милионите човеци, но преди 1 млн. години просто хората не са били толкова много и са можели да събират достатъчно от природата дори в саваните.

На прости и манипулативни въпроси отговори едва ли ще получиш. Обясни мисловната си дейност по-добре особено в часта за отровните плодове и растения. Според теб човека не е бил плодояден защото е имало отровни плодове и растения?! И според теб прачовека е бил тъп и не е разбирал кое растение е сладко и кое е горчиво? Съвременните способности на човека да реагира на горчиво дали са култивирани през последните 5000 години или са съществували и при хомоеректус и предците му?! За учудване на подобни разбирачи повечето растения съдържащи отровни алкалоиди и гликозиди са горчиви. Алкалоидите са горчиви като почнеш от кофеина, никотина, соланина, хинина, кокаина, морфина. Естествената реакция на човека на горчивите растения е да ги изхвърля и изплюва. И затова и не яде зелени и неузрели плодове и горчиви листа, тъй като често имат въпросните алкалоиди, гликозиди и повишено количество киселини. Човека обичайно чака плодовете да са узрели, сладки и вкусни, и тогава ги яде, а от растенията яде основно онези, които не са горчиви.

Значи според теб горилата в Африка може да живее напълно вегански в джунглите, а за човека нямало никаква растителна храна, с която да живее по този начин. Тоест в джунглите и саваните няма семена, няма плодове, няма кореноплодни, няма ядки....?! Или просто проблема е, че Йорданов не знае или не иска да знае, че в природата съществува такава храна? Ако живееш на храна купена от супермаркета вероятно няма да знаеш как да живееш без супермаркет в джунглите и саваните на Африка. Проблема май в случая е, че не се осъзнава това, че прачовеците са били изключително малък брой, и са можели да задоволяват нуждите си с природните ресурси без голяма конкуренция. Ако някой смята, че причината хомосапиенс да напусне Африка са оскъдните хранителни ресурси значи не разбира механизмите и не разбира количествата.

Тоест според теб в дивата природа не съществуват плодове, кореноплодни, зеленчуци, семена и ядки, които да бъдат достатъчни за изхранването на отделния човек!? А как става така, че има диви животни, които пре спокойно си карат на ядки, семена, плодове и растения?! Орангутана дали знае нещо за култивираните ябълки и банана, когато си живее живота по дърветата ядейки основно диви плодове?! Еми другите диви плодоядни животни дали си култивират плодовете. Плодоядните прилепи, дали разчитат на ябълки сорт червена или златна превъзходна, или са живели целия си живот през поколенията само на диви плодове. Култивираните растения не са измислица на съвременния човек, без прачовека да е използвал предците на тези растения. Те са просто съвременен видоизменен вариант на диви растения, които пра-човека е използвал за храна. Днес просто размерите, аромата и формите са по-различни и култивирани, и отглеждането им е по-продуктивно, но това не означава, че предшествениците на тези растения не са били ядени от човека. Напротив. За да почне да ги култивира човека преди това интензивно ги е събирал от природата. Събирал ги е, складирал ги е, сушал ги е, оцелявал е с тях през зимата, и после случайно е разбрал, че може да ги сади и отново да ги сади и да ги развива. За учудване и дълбоко смайване на любителите на мръвките, човека е истински добър в отглеждането на растителна храна. Отглежда много повече растителна храна отколкото животни. Отглежда дори растителна храна, за да храни животните, които отглежда. Това нямаше как да се случи, ако предците на човека бяха хищни месоядни и ако растенията бяха просто гарнитура към местната му храна. Човека става онова, което е днес заради култивирането на растенията и земеделието, а не защото е ял мамути. Цивилизацията и ръста на човешката популация е следствие от развитието на земеделието и най-вече на интензивното отглеждане на нишестени зърнени храни, а те са растения. Ако не бяха открили как се се сади жито, ориз, царевица, ечемик и картоф, хората днес нямаше да са 7 милиарда, а щяха да са 1 милион, и нямаше да владеят планетата. Тоест човека по природа е плодояден, като е ял всякакъв вид сладки, нишестени и мазни плодове (в това число ядките и семената) от растения, дървета и треви. По късно обаче променяйки хабитата си се приспособява първо към ядене на месо, за да оцелява, и след това към земеделие, за да оцелява още по-лесно. Тези промени в начина на хранене не са променили природата на предците на човека, и не са променили като цяло и човека днес. Все още нямаме нокти и зъби, с които да ядем и разкъсваме животни.

Не си прав и твърдиш че съм казвал неща, които не съм казвал.

Можеш да си повториш въпроса, и може и да ти се отговори, ако въпроса има смисъл. Иначе до тогава може да се опиташ да се върнеш и да прочетеш отново нещата за зъбите на човека, за това каква храна ядат животните в природата, за това, което се случва с храната при печенето, за бензопирена, акриламида, полицикличните ароматни въглеводороди, хетероцикличните амини и другите неща. Всяко едно нещо е доказано научно.

Значи, както става ясно по-горе, говоря принципно, без да конкретизирам каква е точната температура на пържене или печене. Всичко над 100 градуса по Целзий вече става опасно. Но и при 90 градуса храната може да се скапе, ако я готвите достатъчно дълго. Онова което трябва да се схване е, че в природата животните ядат храната си винаги сурова, и че при термична обработка при високи температури веществата в храната се видоизменят химически и много от тях се превръщат във вредни и канцерогенни вещества без хранителна стойност.

Еми ако започнеш да четеш по внимателно ще видиш, че никъде по-горе не говоря за варене на супи или пък за готвене на пара. Тези термични обработки са приемливи въпреки, че не напълно, тъй като все пак някои по-чувствителни съставки като витамините се скапват и при тези температури. По-горе говоря за печенето, пърженето и най-вече за скарата, при които термичната обработка е при по-високи температури. При тези три начина на обработка освен температурата важно е и времето. Няма голямо значение дали ще печеш 2 часа при 150 градуса във фурната или 20 минути при 600 градуса на скарата. И в двата случая в храната възникват необратими промени, които я правят вредна. Появят ли се черните ивици на кебапчетата и пържолите, и покафенеят и почернеят ли ти картофите във фурната, вече имаш промените. Тоест няма значение дали са точно 300 градуса. Важно е колко време и при каква температура. Вече е доказано, че печенето на скара и появата на почерняване по месото и останалите храни води до образуване на бензопирен и разни хетероциклични амини, които са канцерогенни. Печенето и пърженето на нишестените храни пък води до поява на много акриламид, който също е канцерогенен. Ако си препичате филийки хляб в тостера така, че да почернеят леко, вече сте ги превърнали в нещо, което ви вреди на здравето. Една филийка хляб разбира се няма да ви убие, но след 15 години всекидневна консумацая на такава почерняла храна резултата може да е убийствен.

Идеята е, че много хора карат месеци наред хранейки се с такава храна в която липсват витамини, а после се чудят защо се разболяват и защо са хронично уморени. Няма витамин Ц - няма и синтез на колаген, и от там следват болести, състаряване и други. В пресните плодове и зеленчуци витамините са далеч от кислорода и след изяждането им имат много кратък допир с кислорода. Обаче като ги хвърлиш витамините от месото, брашното или зеленчуците във фурната, на скарата или в тигана при над 300 градуса и всичко се преобразува и видоизменя химически, и си губи свойствата.

Витамините са много сложни молекули и при високотемпературна обработка като печене и пържене лесно се преобразуват химически в други молекули с други свойства, и вече не са витамини.

Хората пишат, че тохарите не са говорили на тохарски А и Б, а на източно-ирански. Тохарски А и Б били кръстени по грешка тохарски, като били говорени в два оазиса на Тарим от народи, които не били тохари. Съответно тези групи R1b са на псевдо-тохарите, а истинските тохари били скитите с R1a.

Еми яж картофите и морковите от градината си без да ги миеш много много и няма да имаш проблеми с витамин Б12. Б12 се синтезира от бактерии в почвата, тъй че насекомите и месото на тревопасните и пилците не са първичния източник. По-скоро трябва да се внимава за липсата на витамин Ц, а не толкова на витамин Б12. Витамин Ц ще ти липсва ако ядеш банички, хляб, чипс, месо, кюфтета, торти, пасти и кола. Дефицит на Б12 се получава и при консумация на месо, ако животните са отглеждани стерилно в затворени клетки без излизане сред природата. А иначе човек ако е често сред природата или сам се занимава с отглеждане на плодове и зеленчуци в градината си, то едва ли ще му липсва Б12.

Ето едно сведение за човек принудително превърнат във веган за три години, който обаче бил в цветущо здраве:

Ако допуснем, че истинските тохари имат нещо общо с прабългарите трябва теорията да се обоснове чрез показване на някакви съществени паралели в: - племенните имена; - припокриване на историческите сведения за тези племена; - езиците на прабългарите и тохарите (източноирански); - топоними в хипотетичните и реални земи обитавани от племената; - култура и обичаи; - генетика.

Еми в случая тъй като не си голям играч мнението ти е без значение. За големия играч от САЩ, ако някой харесва нещо руско, значи подкрепя Русия, и съответно не подкрепя САЩ. Ако купуваш руски газ подкрепяш врага парично, и затова ако си съюзник на САЩ трябва да се диверсифицираш и да купуваш газ от САЩ. Ако не го направиш ще си носиш последствията. Мнението ти е без значение, тъй като ако откажеш значи не си лоялен съюзник.