Monarh

ТЕЗИ смугли красавици.., определено не са 'ромски принцеси'..., но представителки на истинската АРИЙСКА РАСА. От ляво на дясно: Принцеса Ясмин Пахлави (съпруга на престолонаследника на Пауновия трон Реза), 70 годишната бивша императрица на Иран Фара, и трите й внучки - детето е принцеса Фара /р. 17 януари 2004/, а тийнеджърките са съответно принцесите Нур /р. 03 април 1992/ и Иман /р. 12 септември 1993/ . (снимката е заета от Уикипедия - вж. ЯСМИН ПАХЛАВИ) Религиозната полиция.., наследила САВАК..., прави забележка на неправилно забрадена млада иранска журналистка... Публична екзекуция с камъни на набедена прелюбодейка в Ислямска република Иран За престъпленията на шахския режим срещу народа на Иран и тези, на религиозните фанатици, привърженици на покойния аятоллах Рухолла Хомейни, по време на и след Революцията от 1979 г. ще се спра в друга статия. В Иран има и трезвомислещи аятоласи..., и защитници на правата на жените.., и демократично настроени политици. Голямата грешка на династията Пахлави беше отстраняването с преврат на икономиста - родолюбец и демократ, д-р Мохамед Мосадък в 1953 г., с помощта на Централното разузнавателно управление на САЩ и лично Алън Дълес.... Но думата ми е за КРАСИВИТЕ ИРАНСКИ ЖЕНИ - носталгия по времената, отпреди Революцията... Естрадни певци от 70-те г. на миналия век КИНОЗВЕЗДАТА АФАРИН ПЕВИЦАТА и КИНОЗВЕЗДА АЛИС МИС ИРАН - ПРОЛЕТ - БАХАР МИС ТИЙН ПРИНЦЕС - края на 70-те на 20-ти век НИКАН ПУР КАЙСАР ГУГУШ ТВ звездата ХОМА ЕШАН.., се развежда..., заглавие в техерански таблоид, края на 60-те КАРАТЕ за ТИЙНЕЙДЖЪРКИТЕ в ШАХСКИ ИРАН.... ЕСТРАДЕН КОНЦЕРТ - студентска забава в Шахски Иран.... ИРАНСКИ студентки на почивка, края на 60-те (Снимките са заети от: http://fleetingperusal.blogspot.com/2007/04/iran-before-1979-after-1979.html ) СЪДЪРЖАНИЕ на клип 1. Иранска естрадна любовна песен от епохата преди Хомейни СЪДЪРЖАНИЕ на клип 2. Видеоспомени от светски Иран.... http://deathmetalverses.blog.bg/video/2011/07/10/krasivite-jeni-na-iran.780352

Тито е съпричастен и към гибелта на водещите югославски комунисти в СССР по време на Голямата чистка в 1937- 1938 - Милан Горкич, Филип Филипович, Камило Хорватин и др. Сред тези хора е и втората му жена Луция Валтер. От 1935 г. той дава сведения за тях на Комитерна и НКВД - напр. на българина Караиванов. Перо Симич застъпва тезата, че бъдещият маршал става генерален скретар на ЦК на ЮКП едва през 1940 г. след дълга и тежка борба - с.г. е арестуван конкурентът му Петко Милетич, като преди това Георги Димитров дълго е отказвал да му даде мандат.

1.Stubbs, William - Germany in the Early Middle Ages, 476-1250 (1908) http://archive.org/details/germanyinearlym00stubgoog The absence of satisfactory histories of Germany in the English language is as keenly felt now as it was when Bishop Stubbs was Regius Professor of Modern History at Oxford. The present volume originated in a series of Lectures delivered in Oxford, and form a very striking sketch of the history of Germany from the days of Clovis to the thirteenth century. The reader will at once recognise that each chapter bears the impress of a master hand, and i& written by one whose knowledge of the subject was profound. Being originally composed in the form of lecth^es, the chapters are so arranged as to prove attractive to the general reader, while the student will recognise that he has presented to him the results of laborious investigation and of a very intimate know-ledge of the history of Germany. The character of each German monarch is sketched with that skill and accuracy which is so remarkable a feature of Bishop Stubbs' historical writings. 2.Stubbs, William - Germany in the Later Middle Ages, 1200-1500 (1969) http://archive.org/details/germanyinlaterm00stubgoog This volume completes the series of Lectures given by Bishop Stubbs on Germany in the Middle Ages. A previous volume dealt with the history of Germany from 476 A.D. to the middle of the thirteenth century ; the present volume carries on that history to the close of the fifteenth century. While the earlier volume was concerned especially with the characters and careers of the Emperors in the Dark Ages, the present volume follows the history of Germany in a more detailed fashion, and may be de- scribed as a storehouse of facts and generalisations. No such history of Germany in the English language exists, and it may confidently be assumed that the ap-pearance of this volume will be received with immense pleasure by all students of the History of Europe in the Middle Ages. 3. Henderson, Ernest F. A history of Germany in the middle ages (1894) http://archive.org/details/cu31924031785276 For it is an experiment. Apart from the question as to whether or not I am capable of putting life and spirit into the vast body of facts and events that concern the past of so enormous a political creation as Germany, I have been assured from competent side that there is not sufficient interest in the subject to warrant a work like the present. My belief is, that if there is not, there ought to be. Not to speak of the breathlessly exciting incidents of the German Reformation, nor of the proud emancipation of the grand modern empire from the trammels of disunity and disorganization, there is that in the fortunes and misfortunes of a Charlemagne and Henry IV., of a Barbarossa, a Henry VI. and an Emperor Frederick II., which should stir the heart of any observer, no matter what his nationality. The rise and fall of the mediæval German Empire is in itself a subject boundlessly interesting, boundlessly important. Open your eyes, oh ye students of men and of institutions, and see how Europe has come to be what it is, and how near it came to being something quite different! If Italy had remained under the sway of Germany, if Frederick Barbarossa or his successors had done away with the papal power, as they often seemed about to do, would the fate of England and France have been the same? And vet what do the ordinary English or American readers know of the mediæval German Empire, or, to give it the full title it enjoyed when in its prime, of the Holy Roman Empire of & German nation? And how should they know anything about it, considering how scanty and how insignificant is the literature on the subject! Bryce's essay is almost the only very recent book to which one can point, and this is, as it was meant to be, the merest fleeting sketch. What does it tell us of the daily movements and occupations of the mediæval emperors, of the condition of things in their lands, of their legislative measures, or of their wars? I think I am right in saying that there is no narrative history of Germany -- apart from a few translations of antiquated German works, and a few compendiums which certain ladies and gentlemen have compiled in their leisure hoursin the English language. In this regard England has been treated better by German scholars. Lappenberg and Pauli's history of England is written with all the care and devotion that native historians could have shown. The present work is the result of much labour, and of years of enforced exile from home. May all these pains not have been in vain; may the book not fall dead as soon as it is born, but rather may it live and play its part in the world vigorously. May it make its friends, and, if need be, its enemies, be hated deeply and loved warmly. E. F. H. LONDON, April 15th, 1894.

,, Детронирай тиранията" : http://www.youtube.com/watch?feature=player_embedded&v=0_a4WgIctWQ С превод на български : http://deathmetalverses.blog.bg/politika/2013/07/10/sabaton-detronirai-tiraniiata-bg-prevod.1128443

За жалост доста цивилизации са намирали своя край в исторически план.

Настоящата тема е посветена на трагичните събития, разиграли се в Иран непосрествено след победата на Ислямската революция на 11 февруари 1979 г. ,, На 5 февруари 1979 г. назначеният от Хомейни за временен премиер министър Мехди Базарган обявява : ,,Нашето ислямско правителство ще бъде едно от най-добрите на света". Малко след това са образувани т.н. ,,ислямски съдилища" като паравоенна организация по инициатива на Ибрахим Язди, който бива снабден с американски паспорт и по-късно става външен министър на Иран. Базарган обещава, че политическите затворници ще получат ,, публични процеси пред редовни съдилища". Той се обозначава като решителен противник на бързи производства и военно - полеви трибунали. Но това се оказва илюзорно. На 15 срещу 16 февруари 1979 г. революционният съд разстрелва генерал Нематолах Насири, бившия шеф на САВАК заедно с трима други генерали, които запазват верността си към императора и монархията : Рахими, военен губернатор на Техеран, Хосродад, шеф на въздушносухопътните войски и Наджи, военен губернатор на Исфахан. Базарган заплашва да подаде оставка , ако не бъде ограничена и дефинирана властовата компетентност на Революционния комитет. През нощта са щурмувани домовете на ,, обвиняемите" и редица хора са арестувани, ,,осъдени на смърт" и екзекутирани. Всички процеси се провеждат без защитници, зад закрити врати и естествено, пред анонимни съдии. На чистките стават жертви не само дивизионни генерали, но и един над сто - годишен сенатор , държавни министри и държавни секретари, губернатори, офицери, подофицери и дори войници, а също и журналисти, чиновници, лекари, учители и професори, адвокати, спортисти, търговци, студенти и критици на режима, всички те са екзекутирани. Екзекутираните на 16 февруари 1979 г. генерали в моргата - горе вляво Рахими, горе вдясно Хосродад, долу вдясно Наджи, долу вдясно Насири. На 22 февруари с.г. от армията са освободени 215 висши офицери. Всеки, който по някакъв начин би могъл да бъде поставен във връзка с бившето управление, е квалифициран като ,,подтисник". С това тези хора са се провинили пред исляма и пред ислямския народ и трябва да бъдат наказани. Милиони хора като последния шахски премиер Шапур Бахтиар успяват да избягат в чужбина. На 11 март говорителят на Базаргановия кабинет Амир Ентезам обявява пред пресата : ,,Правителството в общ и правосъдното министерство в особен аспект повече не са в състояние да упражняват контрол върху обосновките и решенията на революционните ислямски комитети". Но палачите продължават да изпълняват службата си : Един от най - добрите пилоти на света и зам.шеф на иранските имперски ВВС генерал Надер Джаханбани е екзекутиран на 12 март 1979 г. заради верността си към монархията. Горе - ген. Джаханбани заедно със шах Пахлави Дори ВВС на САЩ завиждат на Иран за този човек : неговите изкусни пилотажи с F 14 Томкет са легендарни. Неговата защитна реч военно - полевия съд на моллите трае 2 минути. Нека я припомним: ,,Това, в което ме обвинявате, е толкова тъпо и смешно, че не виждам никакъв повод да отговоря на тази безсмислица. Вашите големи лъжи показват съвсем ясно истинските ви намерения спрямо мен и те са ясна индикация за това, че не сте никакви мюсюлмани, а банда предатели без вяра, които искат да унищожат моята страна и армията й. Кои или какво сте вие ?! Една банда от касапи и престъпници без всякаква човечност, познавате ли изобщо някой извън кликата ви, който нанася на иранците такива дълбоки рани ? И не само иранците. Господа, в продължение на 51 години водех добър живот и сега принадлежа само на небето, където толкова често съм търсил и намирал убежище. Нямам отговор за безсмислицата, в която ме обвинявате и предлагам да извършите срещу мен това, което вярвате, че трябва да извършите, но не забравяйте, че скоро иранците ще се събудят и ще се отърсят от треската с вашите големи лъжи, с които ги заразихте". Когато синът на Хомейни Ахмад го пита дали е иранец, Джаханбани отговаря : ,, Да, аз съм иранец, но откъде по Дяволите произхождате вие !" Гордият офицер има руска майка - за моллите това е достатъчно престъпление ! Вълната от екзекуции продължава На 7 април 1979 г. е осъден от ислямски съд и екзекутиран бившият премиер Амир Абас Ховейда. Два дни по - късно са екзекутирани генералите Раби и Хайенури. Екзекутираният бивш министър - председател Ховейда в моргата На 10 април един трибунал осъжда на смърт 11 други високопоставени лица, които са арестувани час и половина по - късно. Сред тях е генерал Хасан Пакраван. В миналотото той често е говорел пред шаха и е млел за помилването на затворници, сред които много молли. Пакраван и съпругата му спасяват Хомейни в 1963 - 1964 г. , когато той за пръв път се противопоставя на императора. Заедно с него умират четирима други генерали - Насер Могадам, последният ръководител на САВАК, Ходжат Кашани, шеф на Спортния съюз, Али Нешат, някога шеф на императорската гвардия, сенатор Аламех Вахиди, депутатът Баят, Голам Реза Ник Пай, кмет на Техеран, Абдолах Риази, председател на парламента, бившият външен министър Абас Али Халатбари, и селскостопанският министър Мансур Роухани.На 8 май стражите на революцията след сборна присъда екзекутират 21 души, сред които министри, чиновници, съдии, полицейски чиновници и ген. Али Фатхи - Амин, командир на танковия гарнизон. От февруари до юни с.г. са убити 20 генерали, висши офицери от щаба, полковници и военновъздушни и воееноморски офицери. Познатия сред иранците като смел и почтен генерал Бадреи, бивш шеф на императорската гвардия и командващ армията е ликвидиран чрез залп в тила заедно с генерал Багари. Единствен избягва екзекуция генерал Баги, който една година по - рано е водил беседа с Базарган. След екзекуциите ислямистките банди ограбват газармите и се снабдяват с оръжие от оръжейните складове. Те стрелят и плячкосват безнаказано под покривалото на Ислямската революция. Хора биват разстрелвани в градовете на страната без да получат шанса да застанат пред съд и дори пред ,,ислямските съдилища". Точният брой на жертвите не е известен и до днес. Също така неизвестен е иброят на починалите в затворите гражданки и граждани. Фарибоз Атапур, издател на Техеранския журнал в март 1979 г. написва една статия, в която разкрива, че ,, най - малко 20 000 политически затворници изнемогват във временните килии и затвори". На 14 март 1979 г. господин Лахиджи от Сдружението на иранските юристи изисква от новия правосъден министър: 1. арестуваните обвиняеми да могат да видят документите по делото си 2. да получат право на защитник 3. да разполагат с необходимото време, за да подготвят защитата си 4. процесите да бъдат публични 5. осъдените да имат възможност да обжалват Всички тези искания са отхвърлени. А същите международните масмедии, които по времето на шаха говорят и искат да видят навсякъде полицаи, затвори, пълни със затворници и улици, пълни с трупове, сега мълчат и повече от четвърт век след това наблюдават хладнокръвно тези ужаси. Още по - неразбираемо е, че международните юридически колегии, даващи съвети за хуманно третиране при шаха, сега дори не оспорват този терор." Източник : ,, Систематичното унищожаване на иранската нация" Die systematische Vernichtung der iranischen Nation http://parseundparse.wordpress.com/2012/01/10/die-systematische-vernichtung-der-iranischen-nation/

Пак великият Шилер : Фридрих Шилер СИЛАТА НА ЖЕНАТА Силни сте вие с добрата магия на свойто присъствие; Всичко постигате с благост, никога нищо със гняв. Мощ диря аз у мъжа, достойнството той отстоява, Ала жената владее - и нека! - единствено с чар. Вярно, владели са някои с мощ на ума и делата, Ала на тях им е липсвал пък този най-царствен венец. Истински властна е само женската хубост в жената: Щом появи се, в появата вече е нейната власт. 1796 http://darl.eu/dichter/schill_f/05.htm

Павелич е обвиняван и че в 1945 оставя хърватските цивилни на произвола на съдбата - много от тях стават жертва на партизаните в Блайбург, както вече писах в темата за Тито. Според журналиста Волфганг Бретхолц Михайлович става ,,съюзник" на германците по вина на своите подчинени - определени четнически командири сключват споразумения с германците, за да създадат по - добра база за борбата си срещу комунистите. Обаче четниците на Михайлович спасяват много съюзнически пилоти, свалени над Югославия, освен това е имало негов съперник - Коста Пеканяц, който организира заговор срещу него с германска подкрепа, но е заловен и екзекутиран от бойците на генерала в 1944 г. Всичко това някак не си не се връзва с идеята за четниците като колоборационисти.

Открит е кладенец от Късния римски период в Хеслингтън, Англия : http://www.archaeology.org/news/1068-130710-england-roman-well

,,Ню Йорк Таймс" : Правителството на военните иска избори. Новината, отправена от името на премиера Мансур, цели да покаже, че се правят стъпки към гражданска демокрация, след като масовата стрелба от страна на армията, убила 51 цивилни в понеделник, породи съмнения в демократичните обещания на военните, които свалиха Мурси. Мансур е готов да включи в кабинета Самир Радван, бивш финансов министър при Мубарак. http://www.nytimes.com/2013/07/10/world/middleeast/egypt-elections.html?ref=middleeast&_r=0

Ами първите копия са били готови в 1454 - 1455 , а подготовката за отпечатването е започнала някъде след 1450 г. Точно колко време е било нужно не е ясно. http://en.wikipedia.org/wiki/Gutenberg_Bible

,,Ако жената прикрива чувствата си и от обекта на своето обожание, може да го отблъсне; за какво й е тогава утехата, че и околните не са разбрали? Във всяко любовно увлечение се крият чувства на благодарност и на суетност и те би трябвало да се поощрят. Всеки се увлича с лекота — да ти хареса някой, е нещо естествено, но колцина от нас са достатъчно смели да се влюбят дълбоко, без да ги обнадеждят? " Джейн Остин ,,Гордост и предразсъдъци"

Това е откъс от спомените на немския писател, публицист и революционер Ернст Толер (1893 - 1939) ,,Една младост в Германия " - главата ,, Доброволец" , в която той разказва за записването му за доброволец и участието му в Първата световна война. ,, Решавам да не пътувам за вкъщи. В Мюнхен ни се налага да напуснем влака, вече е късна нощ. Отивам в един хотел. На следващата сутрин ще се запиша като доброволец. Не е толкова лесно да станеш войник. Казармите са препълнени с доброволци, при пехотата и кавалерията, ще получа отказ, трябва да чакам, защото вече не приемат доброволци. Вървя през улиците на Мюнхен, на ,,Стахус" вилнее врява, някой е чул как две жени говорят на френски; тези жени биват бити, те протестират на немски език, че са немкини, обаче това не им помага с нищо; с разкъсани дрехи, с разрошени коси и окървавени лица, те биват отведени под стража от стражарите. В Английската градина сядам на една скамейка на една пейка, над старите букове вие лек вятър, това са немски букове, никъде на света не растат по - величествени. До мен седи един слаб човек, само адамовата му ябълка е остра и и огромна и изглежда очарователно за мен. Той става и си тръгва, а след това пак идва с нови хора. Учуден съм как сочат към мен, след това към шапката ми, видима за всички, на която с големи сини букви е изписано името на лионския фабрикант на шапки. Вземам шапката си и продължавам по -нататък, а групата, към която прииждат и други любопитни, ме следва и аз чувам да вика първо единчовек, а после много хора : ,,Един французин, един французин !". А аз мисля за французойките от ,,Стахус ", ускорявам крачките си, зад мен тичат децат , сочейки ме с пръст ,,Французин, французин !", за щастие ме среща един стражар, показвам му паспорта си, хората ни заобикалят, той им показва паспорта и те се разпръсват неохотно ругаейки. Следобяд попадам в един влак, който тръгва към италианския консул. Италия ще се бие с нас, ние пеем »Deutschland, Deutschland über alles« (,,Германия, Германия над всичко") и вдигаме наздравица за Италия и верността на нашите съюзници. На следващата сутрин аз се записвам артилерията, лекарят ми прави преглед, клати глава, аз се страхувам, че няма да бъда приет, казвам, че очите лъжат, че съм силен и здрав, че трябва да бъда приет и искам да взема участие във войната. Лекарят се усмихва добродушно, аз съм приет. Старата износена униформа се люлее около крайниците ми, ботушите ми убиват, а краката ме болят, но аз съм горд, защото най - накрая съм войник, приет в редиците на защитниците на Отечеството. Не мога до различа един прост войник от един генерал, така аз поздравявам с изпъчени гърди всеки, който ме срещне... Старите подофицери и младите кадети ни учат как да заставаме мирно и как да отдаваме команда ,,свободно". Ние учим, че никой не може да стане герой от войната, ако не владее трънливия път на мира както в съня. Два или три пъти на ден звънят камбани. Свикват ни. Офицерът оповестява нови победи. Ние крещим ,,Ура! " Ако войските продължат да побеждават така, войната ще бъде спечелена и без нас. В средата на август, украсени с цветя и съпровождани от жени и деца напускаме Мюнхен. Още не сме отишли на бойното поле. С неизвестна цел влакът отпътува. В страничната жп линия на една гара, на която спираме, е разположен влак лазарет. Един човек с разкъсани и напоени с кръв дрехи куцука, опирайки се на патерици. За пръв път виждам ранен. Виждам едно глиненожълто и хлътнало лице, а също и очи без поглед, в гърдите си усещам пронизваща болка. Аз се страхувам, но не искам да се страхувам,не искам да съм мек, което зависи от нас. Аз мисля за Германия... " http://gutenberg.spiegel.de/buch/3538/4

Фридрих Шилер СОБСТВЕНИЯТ ИДЕАЛ Твоята мисъл е обща; но собствено само е чувството. За да е твой, ти почувствай и бога, когато го мислиш. 1796 http://darl.eu/dichter/schill_f/07.htm

И един нов хит : http://vbox7.com/play:1d5ad2b444

Миронов В. Древний Рим (2007) http://www.gumer.inf...drrim/index.php Очередной том, выходящий в рамках грандиозного проекта, посвященного традициям русской и мировой культуры, повествует о становлении, расцвете и гибели Римской империи. Ее история и идеология – это своего рода фундамент западноевропейской культуры; идея однополярного мира, столь свойственная Древнему Риму, впоследствии стала, по мысли автора этой книги, основой для любой модели имперского государственного устройства. А значит, величественные и трагичные, возвышенные и порочные перипетии римской истории содержат в себе, как утверждает автор, определенный урок и для других стран. В частности, для России. ОГЛАВЛЕНИЕ Глава 1. Становление Римской Империи Этруски – учителя и наставники римлян Республика – «золотой век» римского государства Войны, армия и роль военных в Древнем Риме Битва Рима с Карфагеном за господство Pax Romana и греческое образование и воспитание Глава 2. Власть диктаторов и императоров Путь к диктатуре: Сулла, Помпей, Цезарь, Брут Цицерон как политик и оратор Императоры и поэты: Август, Вергилий, Овидий Римские матроны: достоинства и пороки Безумство власти – Тиберий, Калигула, Нерон «Золотой век» – Веспасиан, Траян, Адриан, Аврелий Выдающиеся римские историки Система управления и законодательство Рима Созидательная работа в Римской империи Глава 3. Крах и падение Римской Империи Положение земледельцев и рабов в Риме Контрасты классовой борьбы в Риме Римские нравы, быт и повседневная жизнь Причины крушения Империи и ее крах Варвары и гибель Римской империи Уроки античной истории для России Post scriptum P. Post scriptum Литература

Въпросът е там, че не само Вермахта и Червената армия са извършвали военни престъпления, а и Съюзниците от Антихитлеристката коалиция - изнасилвания на немски жени има и в Щутгарт от марокански части към френската армия, югославските партизани избиват хърватски военни и цивилни в Блайбург. Прогонването на немците от Чехословакия става със съгласието на демократичния президент Бенеш. Но за това малко се говори. А за да има някаква справедливост, би трябвало да се посочват престъпленията на всички воюващи страни, а не само на загубилите и бъдещия идеологически противник на Запада СССР ...

Theodor Mommsen - Römische Geschichte (1854 - 1885) http://www.zeno.org/Geschichte/M/Mommsen,+Theodor Die ersten drei Bände der »Römische Geschichte« publizierte Mommsen zwischen 1854 und 1856. Der fünfte Band folgte 1885. Ein Band 4 ist nie erschienen. Für die elektronische Edition, in der keine Marginalienspalte zur Verfügung steht, wurden die an diesem Ort untergebrachten Inhaltsangaben zu einem ausführlichen Inhaltsverzeichnis zusammengefaßt und dem Werk vorangestellt. Wie Mommsen in der Vorrede zur zweiten Auflage des 1. Bandes erläutert, folgen seine Zeitangaben der varronischen Zählung der Jahre der Stadt Rom (vom 21. April 753 v. Chr. an). Inhalt Erster Band Widmung Vorrede zu der zweiten Auflage Vorrede zu der dritten bis neunten Auflage Erstes Buch. Bis zur Abschaffung des römischen Königtums Zweites Buch. Von der Abschaffung des römischen Königtums bis zur Einigung Italiens Drittes Buch. Von der Einigung Italiens bis auf die Unterwerfung Karthagos und der Griechischen Staaten Militärkarte von Italien Zweiter Band Widmung Vorwort zur zweiten Ausgabe Viertes Buch. Die Revolution Dritter Band Widmung Fünftes Buch. Die Begründung der Militärmonarchie Fünfter Band Widmung Vorwort Achtes Buch. Länder und Leute von Caesar bis Diocletian Karten

Швейцарски немскоезичен блек метъл :

Нужно е и да се промени манталитетът ни, свързан с тарикатлъка - все гледаме да прецакаме другия, ,, на Вуте да му е зле ". Може би истината е някъде по средата - мерки трябва да се предприемат както от държавата, така и от обикновените граждани.

Има и българи в Македония като Драги Каров, които се смятат за такива, без някой да им плаща. Значи ние трябва да регистрираме ,, ОМО Илинден ", след като Скопие репресира симпатизантите на движение ,, Радко ", така ли ?

Не само Япония , също и Южна Корея и Сингапур са икономически гиганти. Към католическия ,, отбор " може да прибавим Бразилия, но пък там все още не е преборена бедността. Иначе в Западна Европа съществуват наченки на буржоазия още в 13 век.

Тук може да прочетете онлайн книгата на Вебер ,, Протестантската етика и духът на капитализма " на английски език : http://xroads.virginia.edu/~HYPER/WEBER/toc.html Достъпна е и на немски : http://www.zeno.org/Soziologie/M/Weber,+Max/Schriften+zur+Religionssoziologie/Die+protestantische+Ethik+und+der+Geist+des+Kapitalismus , а също и на руски : http://filosof.historic.ru/books/item/f00/s00/z0000297/index.shtml Съгласни ли сте с тезата в книгата, че именно протестантството представлява най - благоприятната среда за икономическо развитие на капитализма ? Според мен това важи за Европа , тъй като най - силната икономика на на континента е тази на протестантска Германия. А в световен план същото ли е ? Ще се радвам тези, които са по - запознати, да изкажат мнение по темата.

В този клип ще чуете разказите на хора, които са били в лагери през комунизма заради инакомислието си, но в повечето случаи не са имали вина. Главният герой е репресиран, само защото дядото му и баща са били богати хора. За жалост , не е имало истинска декомунизация, затова и извършвалите престъпления не са понесли отговорност. Като Газдов и Горанов, надзиратели в Ловешкия лагер например.