Monarh

XVI век е време на значими събития и промени- Завоюването на Латинска Америка от испанците, експанзията на Османската империя в Централна Европа и т.н. . Едно от тези значими събития е Реформацията. Тя е свързана с няколко ключови личности, една от които е Мартин Лутер. Какъв е той като човек ? Нека проследим неговия житейски път ... Мартин Лутер е роден на 10 ноември 1483 г. в Айслебен като син на миньора Ханс Лутер. Вследствие на обет, даден заради една силна буря, на 17 юли 1505 г. той постъпва в Ордена на августинците еремити във Ерфурт, където в 1507 г. е ръкоположен за свещеник. В 1512 г. става доктор по теология във Витенберг. Първата си лекция за псалмите младият духовник изнася през 1513 г., в 1515-1516 г. последват лекции за Писмото до римляните, а през 1516-1518 г. за Писмата до галатяните и евреите. Оповестяването на индулгенцията в полза на новия строеж на Църквата Св. Петър в Рим от доминиканеца Й. Тецел по шумен начин предизвиква противоречие у Лутер. Индулгенцията представлява бележка за опрощаване на греховете, издавана от църквата на вярващите. В XVI век се шири масова търговия с тях. Възмутен от това, Лутер формулира прочутите си 95 тези, които на 31 октомври 1517 г. заковава на вратата на църквата във Витенберг с цел диспут с учени и ги изпраща на майнцкия архиепископ и епископа на Бранденбург с искането за писмено контрастановище. Лутеровите тези неочаквано за самия него намират неподозирано широко разпространение. В 1518 г. майнцкият архиепископ и доминиканците повдигат обвинение в Рим. В разпита, проведен от кардиналският легат Кайетан ди Вио през октомври с.г. в Аугсбург, ученият отказва да се отрече от тезите си. На Лайпцигския диспут през юли 1519 г. между Й. Ек и А. Карлщат той отхвърля безпогрешността на всеобщите събори. От Оповестяването на оправданието–Rechtfertigungsverkündigung,необходимо следва неговата критика към Папството, което според схващането му не обръща внимание на ясния и точен превод на Светото писание. Булата ,,Exsurge Domine” от 15 юни 1520 г. настоява за подчинението му. Лутер отговаря с публикуването на 3 големи програмни труда ,, Към християнската аристокрация на немската нация за оздравяване на християнското съсловие” (август 1520 ), ,, За вавилонския плен на Църквата ( октомври 1520 ) и ,,За свободата на един християнски човек (ноември 1520 ), чрез които той спечелва по-голямата част от немския народ за себе си. На 10 декември 1520г. тържествено изгаря папската була за осъждането му. На 3 януари 1521 г. Лутер е анатемосан от папа Лъв X. По време на Райстага във Вормс през април с.г. той отхвърля отричането от идеите си и глухото подчинение на един всеобщ събор; император Карл V му налага т.н.Reichsacht- форма на лишаване от права във Свещената римска империя, като лицето, на което е наложена тя, наричано der Geächtete или der Vogelfreie, губи всички свои права и владения- сиреч Лутер е поставен извън закона. Обаче курфюрстът на Саксония Фридрих Мъдри след едно изненадващо нападение завежда Лутер във замъка Вартбург. Тази мярка е била предприета, за да се спаси животът на учения. Именно в този замък възниква преводът на Новия завет, който в 1522 г. се появява в печатен вид и в 1534 г. е допълнен от превода на Стария завет. По време на престоя във Вартбург на много места се образуват лутерански общини. Писанието на бившия духовник срещу монашеските обети кара много монаси и монахини да напуснат манастирите. Избухналите навсякъде в империята селски въстания през 1524-1525 г. се позовават на Лутеровото учение, обаче извършените зверства го карат след първоначалното съчувствие към желанията на страдащите сред правната несигурност селяни да призове князете ,, против грабителските и ужасни банди на селяните”. На 13 юни 1525 г. Лутер се жени за бившата цистерцианска монахиня Катарина фон Бора. Противоречията с У. Цвингли и анабаптистите сега изпъкват още по-остро. Марбургският религиозен разговор с Цвингли ( 1529 ) води до частично съгласие, защото Лутер държи на действителното присъствие на Христа в причастието. За поучение за народа в 1529 г. той съставя ,, Малкият катехизис” , а за пасторите ,, Големият катехизис". На Аусбургския райхстаг в 1530 г. няколко имперски съсловия представят тяхното произведение вероизповедание ("Confessio Augustana", ,, Аугсбургско вероизповедание” ), съчинено главно от Меланхтон. В 1539 г. доктор Лутер представя в произведението ,, За съборите и църквите” своето понятие за църква. Той не отрича възможността за спасение на римокатолическите християни в рамките на една църква, ръководена от папата, но посочва произхода на църквата във Словото и Светото причастие, без човешки добавки. В последните години от живота си Лутер се посвещава на разширяването на своите общини. Неговите писания и преводи на библията съществено са допринесли за разпространението и налагането на всеобщ немски литературен език. Неговият език е изпълнен със стила на повечето канцеларии и средновековната прозаична литература. Теологията му има своя център във Оповестяването на оправданието, което трябва да бъде интерпретирано христоцентрично. В неговото гениално изложение на Библията еизползвано eдно богатство на теологични нови начала, които много трудно се вместват в една система. В неумолима борба за истината на Божието откровение в Христос Лутер подготвя и пътя за проблематиката на Новото време ( представата за света и за човека ). В никакъв случай принципно консервативен в политическата и социалноетичната сфера , в някои отношения той се вмества в рамките на XVI век. Схваща се като учител на Светото писание, а не като реформатор на църквата или на държавата в рамките на тогавашния обществен ред. Независимо от писанията му срещу евреите, може да се каже, че Лутер с делото си слага край на средновековния мрак и спомага за прогресивното развитие на Европа в културен, духовен и икономически план. Той променя хода на европейската, а и на световната история.

Атаката на Одрин през погледа на един обикновен войник : http://www.facebook....&type=1

Абдикация на царя и брат му. На 1/14 март Николай получава подканвания по телеграфа да абдикира както от председателя на Думата Родзянко, така и от Алексеев, началник щаб и де факто ( след царя ) върховен главнокомандващ на всички армии. Командващият Северния фронт генерал Рузски съобщава на владетеля за един дълъг телефонен разговор с Родзянско, който е предал, че абдикацията на царя е наложителна. Рузски предава по-нататък съдържанието на разговора в на главната квартира и оттам това се разпространява до всички командващи армии. До 14.30 часа всички са отговорили и без изключение се произнасят за абдикация. Царят отстъпва пред натиска и от главната квартира е изпратен проект за манифест. На следващата нощ той подписва манифест, който предвижда назначаването на министерски кабинет, отговорен пред парламента. Родзянко е известен за това по телефона, но отговаря, че тази отстъпка идва твърде късно и много повече е необходима абдикация на монарха. На 2/15 март Думата договаря със Работническия и войниишки съвет, че царят е свален и ще се образува временно правителство. В 15 часа в Таврическия дворец Павел Милюков оповестява списъка на новите министри начело с княз Георгий Лвов. Арестуваните от войниците царски министри са транспортирани в Петропавловската крепост. Към 22 часа членът на Държавния съвет Александър Гучков и членът на Думата Василий Шулгин пристигат от Петроград във салонния вагон на царския влак. Гучков съобщава на царя, че съществува опасност Петроград и фронтът да паднат в ръцете на анархистите и умерените кръгове да бъдат пометени. Чувствата на народа биха могли да бъда успокоени, само ако Негово величество предаде бремето на висшето ръководство на своя малък син и прехвърли регенството на своя брат великия княз Михаил Романов. С други думи цар става малкият Алексей с Михаил като регент - това е първоначалният замисъл. Монархът обаче отвръща, че той е искал да се откаже от престола в полза на своя син, но поради неговата ( на Алексей ) болест не може да се отдели от него. Николай II променя собственоръчно изработения на сутринта манифест за абдикация в полза на своя брат Михаил и в 23.40 часа го предава на Гучков. Депутатите молят за това царят да впише в документа клетвата на новия цар към конституцията, което императорът незабавно послушва. Същевременно той подписва укази за назначаването на княз Лвов за председател на министерския съвет и на великия княз Николай Николаевич за върховен главнокомандващ на армията. За да не се остави впечатлението, че подписите са сложени под натиска на пристигналите депутати, по предложение на Съвета на работническите и войнишките депутати документът за абдикация получава датата 15 март, 15 часа, а споменатите по-горе укази - датата 15 март, 14 часа. Под натиска на Лвов, Керенски и други членове на Думата, вече на 3/16 март 1917 г. новият цар Михаил подписва документ за своята абдикация с призива да се подчини на Временното правителство. С това завършва 300-годишното господство на династията Романови в Русия. На 8/21 март с.г. Николай II е задържан и поставен под домашен арест в Царское село, а по късно е заточен със семейството си в Сибир... Образуване на Временното правителство Още на 27 февруари е създаден Временен комитет на Държаната дума като предшественик на бъдещото правителство. На 1/14 март 1917 г. Николай II се съгласява то да бъде образувано от Думата. Същия ден на разширено заседание на Комитета на Думата със централния комитет на кадетската партия и Прогресивния блок, в което взимат участие представители на Петроградския съвет на работническите и войнишки депутати, е съгласуван съставът на първия обществен кабинет, формирането на когото е обявено за следващия ден, 2/15 март. Същия този ден, както стана реч, Николай II се отказва от престола в полза на своя брат Михаил Романов. Новото правителство обявява, че в завбъдеще ще се проведат избори за Учредително събрание, което трябва да реши въпроса за формата на управление на страната. На 1 март е издадена и прословутата Заповед № 1, която отменя воинския устав, поздравите към офицерите и поставя армията под контрола на войнишките комитети. Смята се, че тази заповед се оказва фатална, тъй като сериозно подкопава боеспособността на руските въоръжени сили. Според княз Феликс Юсупов ,, Това беше краят на руската армия. В някои части даже започнаха да убиват офицерите." Николай Стариков пише, че ,, Армията -това е подчинение, строга йерархия, където заповедите се изпълняват безпрекословно. Ако няма дисциплина - няма да има и въоръжена сила, а ще има огромен дискусионен клуб." Автор на заповедта е адвокатът Соколов, благодарение на когото Керенски дължи политическата си кариера - пак според Стариков. Последват убийства на офицери в Кронщат, сред които адмирал Вирен. Паралелно действа и Петроградският съвет, съставен предимно от меншевики и есери, една от задачите на които става упражняването на контрол над дейността на правителството. В резултат на всичко това в Русия е установено двувластие ... Състав на Временното правителство на руски език : Председатель Совета Министров и министр внутренних дел — князь Г. Е. Львов (бывший член 1-й Государственной думы, председатель главного комитета Всероссийского земского союза); министр иностранных дел — кадет П. Н. Милюков (член Государственной думы от города Петрограда)); министр юстиции — «трудовик» А. Ф. Керенский (член Государственной думы от Саратовской губернии, товарищ председателя Исполкома Петроградского Совета рабочих и солдатских депутатов); министр путей сообщения — кадет Н. В. Некрасов (товарищ председателя Государственной думы); министр торговли и промышленности — прогрессист А. И. Коновалов (член Государственной думы от Костромской губернии, товарищ председателя Военно-промышленного комитета); министр просвещения — кадет, профессор А. А. Мануйлов (бывший член Государственного совета, бывший ректор Московского университета); военный и временно морской министр — октябрист А. И. Гучков (член Государственного совета, председатель Военно-промышленного комитета); министр земледелия — кадет А. И. Шингарёв (член Государственной думы от Петрограда); министр финансов — крупный предприниматель М. И. Терещенко; обер-прокурор Святейшего Синода — центрист В. Н. Львов (член Государственной думы от Самарской губернии); государственный контролёр — октябрист И. В. Годнев (член Государственной думы от Казанской губернии). http://ru.wikipedia....ителС

Trotz allem, unter Kaddafi gab es zahllose Ausbildung und gute Gesundheitsversorgung. Jeder Lybier konnte ein Auto haben und zum Urlaub gehen. Uerberhaupt soziale Erwerbungen, die kaum unter der neuen Macht bestehen werden....

Was Syrien von Libyen unterscheidet Despotische Herrscher, säkulare Regime, blutige Bürgerkriege: Die Situation in Syrien scheint der in Libyen im vergangenen Jahr zu ähneln – doch nur auf den ersten Blick. © Bulent Kilic/AFP/GettyImages Ausgebrannte Lastwagen nach einem Kampf zwischen syrischen Rebellen und Regierungstruppen an der Grenze zur Türkei Baschar al-Assad hat wohl beide Bilder vor Augen. Den Gitterkäfig mit dem hilflosen Hosni Mubarak und den Pick-up mit dem blutüberströmten Muammar al-Gaddafi. Nach Tunesien, Ägypten, Libyen und Jemen steht mit Syrien nun der nächste Machtwechsel im Nahen Osten an. Und von allen arabischen Autokraten hat sich bisher nur Libyens Gaddafi ähnlich bestialisch gegen seinen Sturz gewehrt wie der gelernte Augenarzt inDamaskus. Libyen und Syrien, so scheint es, haben die meisten Parallelen: zwei despotische Langzeitpotentaten, zwei säkulare Regime, die jede islamistische Opposition mit großer Härte verfolgten, sowie am Ende zwei verheerende Bürgerkriege. In Libyen ist der Albtraum nun seit neun Monaten vorbei, inzwischen macht das Land wieder positive Schlagzeilen. Der ersten freien Wahl in seiner Geschichte stellten die ausländischen Beobachter ein nahezu makelloses Zeugnis aus. Bewaffnete Zwischenfälle blieben vereinzelt, stattdessen feierten die Menschen in der Nacht nach der Abstimmung ihre neuen Freiheiten. Liberale Wahlsieger in Libyen Und anders als in Tunesien und Ägypten wurden nicht die Muslimbrüder im Triumph auf den Schild gehoben und die säkularen Kräfte mit mageren Prozentzahlen abgespeist. Im Gegenteil: Gerade in den Metropolen Tripolisund Bengasi dominiert eine säkulare Allianz, während die Islamisten abgeschlagen als Juniorpartner ins Ziel kamen. Zwei Drittel der 200 Mandate wiederum gingen an Einzelpersonen und Miniparteien, die entschlossen sind, sich jenseits der beiden Lager als unabhängige politische Kraft zu etablieren. Damit hat Libyen trotz aller inneren Spannungen nicht die Teilung und nicht den Weg in einen islamischen Staat gewählt. Denn Muammar al-Gaddafi war – wie auch Syriens Baschar al-Assad – lange Jahre ein vom Westen verfemter Zeitgenosse. Und so wurde seine Tyrannei vom eigenen Volk nicht wahrgenommen als ein säkulares Machtsystem, bei dem der Westen als heimlicher Komplize bei der Unterdrückung mitmischt. In der arabischen Welt galt "Bruder Führer" bestenfalls als kuriose Kategorie für sich, eine Mischung aus sozialistischem Grünbuch-Prediger, Schutzpatron aller Terrorgruppen dieser Erde sowie megalomanem Selbstdarsteller mit Beduinenzelt. Und so haben Gaddafis ehemalige Untertanen mit ihrem Votum für säkulare Verhältnisse und gegen einen islamistischen Staat einen eigenen Meilenstein gesetzt. Zahlreiche Konflikte laufen in Syrien zusammen Eine solche Perspektive ist für die Post-Assad-Zeit dagegen nicht in Sicht. Libyen ist ein Randfall, Syrien das Herzstück der arabischen Welt. Hier kreuzen sich so viele innere und äußere Konfliktlinien wie nirgendwo sonst. Im Inneren stehen Sunniten gegen Alawiten, Araber gegen Kurden, Stadtbevölkerung gegen vernachlässigte Landbevölkerung. Außenpolitisch verdichten sich an diesem Knotenpunkt die Konflikte zwischen den Golfstaaten und dem Iran, den Vereinigten Staaten und Russland, derTürkei und Iran, Israel und Libanons Hisbollah. Der Bürgerkrieg mit bisher 17.000 Toten schädigt eine ganze Generation. Die Religionsgruppen machen Jagd aufeinander, während das Land zu einem Drehkreuz internationaler Gotteskrieger mutiert. Die säkularen Mittelschichten von Damaskus und Aleppo, auf die sich das Regime vor allem stützt, gehören zu den großen Verlierern. Und die sunnitische Mehrheit will dem Land endlich ihren religiösen Stempel aufdrücken. Libyen könnte sein Schicksal in den nächsten Jahren meistern. Für Syriens Zukunft jedoch lassen sich daraus keine Hoffnungen gewinnen. http://www.zeit.de/politik/ausland/2012-07/syrien-libyen

,, Владетелят може да бъде сравнен с лодка, а народът – с вода. Водата може да носи лодката, но може и да я преобърне…" Сун Дзъ

Статия за това дали е Обама е социалист - според нея не е, тъй като ,, But to many historians and political scientists — and to actual socialists as well — the persistent claim that Obama is a socialist lacks credence.He's widely seen as a pragmatist within the Democratic Party mainstream who's had ample success raising campaign funds from wealthy Wall Street capitalists. Even some of his strongest critics acknowledge that his administration hasn't sought one of the classic forms of socialism — government control of the nation's means of production. Terence Ball, a political scientist at Arizona State University, said "socialist' has gained currency as an anti-Obama slur because "the `L' word (liberal) has lost its shock value." http://www.cnbc.com/id/47678760/Is_Obama_a_Socialist

Да, тук авторът е допуснал грешка. Фирдоуси не е бил мюсюлманин- даже един ислямски духовник е отказал да го погребе в гробището, тъй като бил неверник-,, Тъй като изповядвал ревностен зороастризъм до края на живота си, местният проповедник не позволил един рафиди (неверник) да бъде погребан в мюсюлманско гробище. Фирдоуси бил положен в градина отвъд портите на града." http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%A4%D0%B8%D1%80%D0%B4%D0%BE%D1%83%D1%81%D0%B8 Някой има ли повече информация за религиозната му принадлежност ?

Статия от списание Шпигел за установяването на исляма в Персия Пристигането на Аллах Кристоф фон Вернер В края на своята силна поезия за Иранското царство поетът Фирдоуси изплаква меланхолично : ,, Когато тронът и амвонът бъдат равнопоставени и се чуят имената на Абу БАКЪР И Омар, тогаво всички наши усилия ще бъдат унищожени. Бързия възход ще бъде последван от дълго падение.Нито трона, нито короната ще видиш ти. Само за арабите звездите са щастливи." Един недобър знак, обаче когато Фирдоуси написал строфата, от арабското завоевание на Персия били изминали вече повече от 300 години. И поетът на Шахнаме, ,, Книгата на царете", бил мюсюлманин. Може би някои са гледали с носталгия на предислямската история на Персия ; но никой не разбирал епоса като контрапроект на новия блажен ред. Дълго ислямът се разпространявал в Персия и то почти без огън и меч. Наистина новата религия достигнала иранското плато с арабските войски. За тях обаче ставало дума за светската власт, а не за разпространяване на тяхната религия и за насилствени покръствания. Така че арабското завоевание първоначално не представлявало тежък разрив в персийската история. Като ефекта на доминото рухнал режимът на Сасанидите:няколко тежки поражения били достатъчни, за да предизвикат деморализация. Битката при Кадисия през 637г. маркирала повратната точка. Последният сасанидски цар Йездигерд III избягал на изток, иранската армия още веднъж се противопоставила на арабите при Нехаванд, но без успех. Сега за арабските пълководци нямало никакви задръжки, малки групи проникнали докъм Хорасан. При Мерв, в днешен Хорасан през 651 г. Йездигерд бил позорно убит. Своя успех арабите дължали не толкова на своето превъзходство, колкото на своята превъзходна стратегия на преговори. Потомците на меканските търговци знаели, че един добър договор често е по-ценен от победа на бойното поле. Така те предложили на иранските завоювани атрактивни договори за капитулация, които им гарантирали сигурност и мир със ясни условия. Абарвес е Ростам, сасанидският маркграф на Систан, изглежда е оценил правилно положението. Според преданието той повикал благородниците на града и върховния свещеник : ,, Това не е събитие, което ще завърши след един ден, след една година или след 1000 години.В нашите писания е отбелязано, че религията на арабите и тяхната власт ще продължат до края на времето. Със смърт и разрушение не се печели нищо, защото никой не може да промени волята на небето. Така че нека да сключим мир с арабите." Речено -сторено. Местната администрация можела да остане, персийската аристокрация и господарите на земи, дехканите, запазили властта си. Арабите изградили отделени военни лагери и селища, най-често встрани от съществуващите градове. Все повече и повече представители на арабските племена се преселвали, най-напред във гарнизонните градове Куфа и Басра. Те придобили земя и уседнали в Иранското плато, преди всичко във източен Хорасан. Обаче Иран не бил арабизиран от тези заселници нито културно, нито езиково-просто те били твърде малко. Персийският език никога не трябвало да изгуби своя статус на език на общуването. Следователно как Иран се е превърнал в мюсюлманска страна ? Изненадващо, в началото завоевателите не показвали особен интерес да разпространяват своята вяра. Персите както и арабите разглеждали мюсюлманското учение първо като арабска религия, а не като универсално вероизповедание, което трябва да е отворено за всички хора. Дори масовите конверсии при новите властници са били нежелани финансово, защото немюсюлманите трябвало да плащат допълнително към съществуващите налози и данък на глава или джизия. Към тази група спадал не само доскоро преобладавалият зороастризъм. Имало няколко малцинства като тези на евреите и манихейците, за които под арабска власт е било даже многократно по-добре отпреди.Така че ислямът в Персия се е разпространявал бавно. Сто години след победата на арабите в градовете живеели по приблизителни преценки точно около 8 % мюсюлмани. Религията на Заратустра продължила да живее, значими зорострийски писания възниквали често едва в ислямската епоха, насърчавани от теологични диспути и активният сблъсък с новата вяра. Как ислямът постепенно е набрал сили, показват монетите. В първите десетилетия след арабското завоевание те още носели образа на сасанидския владетел на едната страна и един стилизиран огнен олтар на другата. Първите действително ислямски монети произхождат от отиващия си 7 век. Изсечени от един арабски губернатор в източната провинция Систан, те отбелязват на персийски и на това отгоре със средноперсийско писмо ,, Шахада", ислямското символ-верую- една премиера в аспекта на историята на изкуството. Едва когато станало ясно, че арабското господство ще бъде трайно и преминаването към религията се изплаща, броят на персийските мюсюлмани нарастнал. Възможностите за издигане в администрацията, освобождаването от данъка на глава и други икономически предимства се оказали решаващи. Ранните конвертили по правило трябвало да се присъединят към едно арабско племе, те били така да се каже осиновявани и включени в общността. Тези т.н. ,,мавали", които трябвало да се присъединят към глава на племе или господар, ,,маула", особено ревностно се грижели за разпространяването на новата персийско-ислямска култура. Следващата голяма политическа промяна арабските заселници и новите персийски мюсюлмани вече извършили съвместно: в източната част на новата империя те се обединили в едно широко протестно движение срещу религиозните, социалните и икономическите неуредици: Хашимия. Гневът към Омаядите в далечния Дамаск бил голям. Абу Муслим, представител на недоволните, в 747 г. развял в Хорасан черните знамена на бунта в името на един още неназован претендент от семейството на Пророка.Две години по-късно новата династия на Абасидите поела халифата и една мощна ислямска империя. Това, че се управлявало от новата столица Багдад-недалеч от сасанидския Ктезифон, дало на персийските мюсюлмани и един идеологически сигнал. Същевременно се формирало културното движение на Шуубия, което привнесло персийски елементи във нововъзникналата ислямска култура на Персия ... http://www.spiegel.d...d-69790569.html

http://www.facebook.com/photo.php?fbid=441663299214961&set=a.230143887033571.52283.128413147206646&type=1&theater

Клавдий е първият принцепс, който е провъзгласен за император не от Сената, а от преторианската гвардия. Като обещава на всеки човек от гвардията един донатив от 15 000 сестерции, той е и първият император, който си осигурява чрез подкуп лоялността на армията. Тъй като Тиберий и Август били обещали в завещанията си парични подаръци на войската, те са очаквани и след смъртта на Калигула, при все че завещателното разпореждане на мъртвия император за това не е известно. Освен това Клавдий се показва благодарен спрямо преторианците, подчертавайки тяхната роля при издигането си на престола върху монети. Отношение към Сената Въпреки, че Сенатът след акламацията му от преторианците първоначално бил обявил Клавдий за враг на държавата, той се постарава да направи възможно сътрудничеството. Taка прави Сената участник във вземането на решенията, премахва процесите за обида на Величеството и съзнателно третира сенаторите като другари по съсловие.Също така се опитва да постигне тази цел чрез учтиви форми на общуване със него; така по време на редовните периоди на заседание той седи сред сенаторите и говори само когато му дойде редът. Много от тях са отличени от Клавдий със ornamenta triumphalia. Многобройните суфектконсулати трябва да намалят напрежението между него и Сената, към това спада и един втори консулат, който се дава на особено важни сенатори. Така Луций Вителий, който през 48 г. поема цензура с Клавдий, дори става консул три пъти. Римските провинции Македония и Ахея са върнати на Сената. Освен това за първи път от Август насам той отново може да емитира бронзови монети. При изключването на сенатори от Сената Клавдий е тактичен като Август, тъй като се опитва да замени освободените сенатори със подходящи хора от провинциите. Една бронзова плоча, намерена в Лион през 1528г., съдържа реч на императора, в която той докладва желанието си да приеме галски аристократи в него. В тази реч-предадена от Тацит във една преработена версия - цезарят се изразява изпълнен със страхопочитание, но и критичен за това, че Сенатът презира тези провинциалисти. Клавдий освен това увеличава числото на патрициите, добавяйки като реакция на тяхната чезнеща бройка в аристократичното общество още фамилии. Тук той следва примера на Луций Юний Брут и Гай Юлий Цезар...

Ето една държава, която съществува и до днес до днес - Кралство Буганда в състава на Уганда. Малко за историята й : възникнала през XIV век начело с първия крал Като Кинту, основателя на династията Кинту, Буганда се превръща в в една от най-големите и най-силни държави в Източна Африка по време на XIII и XIX век. По време на надпреварата за Африка и последвалите неуспешни опити да съхрани независимостта срещу британския империализъм тя става част от протектората Уганда в 1894 г.; името Уганда, суахилското название за Буганда, е прието от британските власти. Под британско управление много бугандийци придобиват статус на колониални администратори и страната става главен производител на памук и кафе. След независимостта на Уганда през 1962 г. кралството е премахнато от първия премиер на Уганда Милтън Оботе в 1966г. Последвайки годините на безредици начело с Оботе и диктатора Иди Амин, както и няколкото години на вътрешно разделение сред управлящото Уганда Национално движение на съпротивата начело с Йовери Мусевени, накрая кралството е възстановено през 1993 г. http://en.wikipedia.org/wiki/Kingdom_of_Buganda

Снимки отпреди революцията : http://www.pagef30.com/2009/04/iran-in-1970s-before-islamic-revolution.html

Да, покръстването на помаците през 1912-1913г. е тъжна страница от историята. Както и смяната на имената през 70-те. Но пък след 1990г. някои от тях доброволно се върнаха към християнството.

По устав патриархът не може да е по-млад от 50-годишен, така че няма изгледи да е Николай... http://www.dnevnik.bg/bulgaria/2012/11/06/1940628_patriarh_maksim_pochina_dopulnena_v_835_ch/ Почивай в мир !!!

Оставете Доган. Някои турци се държат крайно арогантно. Коментар на турчин във вибокс7, цензуриран от мен : ,, maykavi balgarska da e*a smart za vas pomiari 500 godini va eb*hme" http://www.vbox7.com/play:abdd92ea Представете си, ако българин пише в турски сайт обидни коментари за историята им, какво ще го направят турците. Както каза Историк, като не им харесва България, могат да отидат в Турция или другаде....

Почина Патриарх Максим Негово светейшество бе на 98 години. Св. Синод на църквата ще излезе със специални съобщения относно кончината му от iNews.bg | 06.11.2012 | 07:28 Негово Светейшество Българският патриарх и Софийски митрополит Максим почина тази нощ. "Тази нощ, около 4.00 ч. сутринта, на 98-годишна възраст се престави в Господа главата на Българската православна църква-Българска патриаршия Негово Светейшество Българският Патриарх и Софийски митрополит Максим", се казва в съобщение на църквата. Св. Синод на БПЦ-БП ще излезе със специални съобщения относно кончината на Светейшия ни патриарх. "Бог да приеме и помилва душата на нашия многообичан и многоуважаван първойерарх Негово Светейшество Българския патриарх Максим. Нека по молитвеното застъпничество на Пресветата Пречиста Дева Богородица и по безмерната милост Божия името на Българския патриарх и Софийски митрополит Максим бъде записано в книгата на живота!", добавят в съобщението си от БПЦ. Здравословното състояние на патриарха се вложи през октомври, заради обща отпадналост. По препоръка на лекарите патриархът не участва в честванията на 98-ия си рожден. Според един от най-близките му служители - врачанският митрополит Калиник, състоянието на патриарха е добро за възрастта му. Духовникът обаче отказа да коментира подробности около болничния престой на Максим. http://inews.bg/%D0%91%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D0%B8%D1%8F/%D0%9F%D0%BE%D1%87%D0%B8%D0%BD%D0%B0-%D0%9F%D0%B0%D1%82%D1%80%D0%B8%D0%B0%D1%80%D1%85-%D0%9C%D0%B0%D0%BA%D1%81%D0%B8%D0%BC-_l.a_c.327_i.235394.html

Имало е етническо прочистване, но не на турското население в България, а на българите в Одринска Тракия и Македония. Eто материал за гръцкия геноцид срещу българите : http://deathmetalverses.blog.bg/politika/2012/09/06/gryckiiat-genocid-sreshtu-bylgarite-chast-1.997088

Книга на немски език : http://books.google.bg/books?id=0PiL9m4GwrsC&printsec=frontcover&hl=bg#v=onepage&q&f=false

,, Започвам с РУМЪНСКА „КЪРВАВА” КОЛЕДА, защото тя има същите цели като нашия „10 ноември” – да легитимира за лидери на новите демократични структури прононсирани комунисти. Като по този начин изкриви и дискредитира Демокрацията. Събитията в Румъния започнаха на 17-18 декември 1989 година – само 5 седмици след 10 ноември у нас. Първите съобщения са за етнически вълнения в Тимишоара, които „са причинили смъртта на стотици души”. По същото време Николае Чаушеску е на официално посещение в Иран. На 20 декември нашата телевизия цитира румънската за „откъслечни сведения за удавени в кръв масови демонстрации в Букурещ, Тимишоара, Клуж”. В реч по телевизията Чаушеску обвини чужди държави в действия, дестабилизиращи Румъния - "Срещу поддръжниците на тези антинационални и терористични групи силите на реда са употребили оръжие." На 22 декември Николае и Елена Чаушеску избягаха с хеликоптер от президентския дворец в Букурещ. Създаден е ФНС (Фронт за национално спасение) с председател Йон Илиеску. Българската телевизия препредава директно часове наред Свободната Румънска телевизия. Кадри с пищящи куршуми, пожари, революционен ентусиазъм на живо, съобщения за взривени водохранилища, банки с кръв, хиляди жертви. У нас изгря звездата на журналиста Владимир Береану, който беше българският специален кореспондент в окървавения Букурещ. (Вметвам – миналата 2011г. - се оказа, че Владо Береану отдавна е агент на ДС с псевдонима Георгиев. Това какво ви говори?) На 25 декември във военно поделение на около 100 км от Букурещ се е състоял военен съд над Николае и Елена Чаушеску. След 3 часа е произнесена двойна смъртна присъда и е изпълнена веднага. Това беше показано по телевизията след четири дни. Като мярка за сигурност лицата на съдиите не бяха показани в телевизионния репортаж. След по-малко от три месеца председателят на военния съд Попа Джика ще се самоубие. На 26 декември председателят на Държавния ни Съвет Петър Младенов изпрати поздравителна телеграма до Йон Илиеску послучай избирането му за председател на ФНС. На 27 декември се състоял и телефонен разговор Илиеску-Горбачов. На 3 януари 1990 година френският телевизионен канал ФР-3 ще покаже любителски филм, в който се доказва, че ФНС е създаден не на 22 декември 1989г, а шест месеца по-рано. Премиерът на Румъния Петре Роман ще протестира остро, че "ФНС е спонтанно народно движение, възникнало през декември 1989-та пред очите на всички чрез камерите на Свободната Румънска телевизия". Официално броят на жертвите в Декемврийската революция ще бъде установен на 364 души. Ще се окажат неверни сведенията за взривени складове с банки кръв, водохранилища и дори заплахите за взривяване на атомна електростанция от "Секуритате" - румънската Държавна Сигурност. Съмненията, че румънската "кървава Коледа" е замесена със същото тесто като нашия "10 ноември", тепърва предстоят. Ако тук някой ми опонира, че това твърдение не е вярно, че има огромна разлика между мирния и кървавия преход у нас и в Румъния, ето какъв е моя отговор. Ако щете му вярвайте. Николае Чаушеску е народен човек, селянин. Такива като него в Румъния – много. Не представлява проблем да бъде жертван. А Тодор Живков има монархически произход. Към този момент в България такива са само двама - той и Царя в Мадрид. Ако го гръмнат, първо „отива на кино” половин век старателно отглежданата и съхранявана монархо-комунистическа власт. И второ – веднага се отваря място за Симеон II. Той щеше да си дойде от Мадрид още на втората седмица. (Вметвам – спомнете си пролетта на 1991-ва, колко бърз беше Симеон, когато покрай дебатите за нова конституция, се отвори вероятност чрез народен референдум нашата държава отново да се върне към монархията.) Така, че арестуването на Тодор Живков - направено, но несъобщено, още на 13 януари 1990 - има за цел да го запази жив. Закачка! Дори две! Ако Тодор Живков беше убит в зората на българската Демокрация, каква би била бъдещата съдба на Бойко Борисов? И щеше ли да се състои премахването на Андрей Луканов от политическата сцена само след 6 и половина години?) Споменах ЛУКАНОВ и се сетих, че той беше спряган за кръстник на МАФИЯТА у нас. Едно нещо само е по-сигурно от това – Луканов е водачът на противоположното на монархията комунистическо крило в Партията. Той е трето поколение комунист, не монархист! (Откъдето следва ли, че чистите комунисти са тези, които използват мафиотите, за да си осигурят властта?) Но не мисля да се занимавам с убийствата на и от мафиоти. Първо са стотици и няма да ми стигне мястото. Второ, това са кокошкарски истории – в смисъл на съпътстващи, убийства от и на СЛУГИ. Освен това тези слуги си имат апологети. Веднага се сещам за „моя приятел” Григор Лилов. Четете го, ако ви интересува пикантерия. Която на всичкото отгоре не е вярна! И заблуждаваща. УМИШЛЕНО! Защо казвам това ли? Ами да сте прочели в лиловите истории за това кой отвори тази кутия на Пандора? Не сте! И няма да прочетете! Защото това ще покаже ИСТИНСКИЯ ВИНОВНИК. Това правя аз, припомняйки, че в началото на своята последна сесия БКП-Народното Събрание прие закон за амнистия на лицата, извършили престъпления след 1.1.1984 по линия на промяната на имената, осъдени за престъпления по небрежност, както и намаляване на срока на присъдата за лица, извършили умишлени престъпления. Общо 8400 души ще се възползват от този закон, при общ брой на затворниците към 1 януари 1990-та 11000 души. Твърде "далновидно" решение в предвид на хаоса, който се очаква в прехода към демокрация след 45 години авторитаризъм. Остава ми само да добавя датата на това решение престъпление – 14 януари 1990. Един ден след ареста на Тодор Живков! И неделя! Голям зор, а? Името на председателя на това НС е Станко Тодоров. Който, ако не беше 9 септември 1944 и Съветската армия-освободителка, щеше да си остане обикновен шивач. Какъвто е всъщност. (Вметвам – Погледната от такъв ракурс сегашната борба за лидерското място в БСП между Първанов и Станишев е предрешена. Понеже Съветската армия е в невъзможност да влезе в България, селянчето Първанов няма никакъв шанс срещу „европееца” Станишев. Тамплиери в български вариант. Ех, колко обидно къс е човешкия живот спрямо възможните начинания...„Нека роденият по-късно”... ) В началото на февруари 1990 година се самоуби поетът, който написа “Балада за комуниста” /Не човек, а желязо/ просъска агентът фашист./ Тихо мъртвият каза/ Не, комунист!/ - ВЕСЕЛИН АНДРЕЕВ. Тъкмо този пред смъртта си се е подписал собственоръчно под следните думи: “Преди да напусна живота, напускам Българската социалистическа партия. Проклет да е Живков! И живковистите!” Само това съобщиха вестниците от това време. И оттогава досега, вече повече от 22 години никой не споменава Веселин Андреев. Напълно забравен е! Защо? Мога да предложа една хипотеза. След смъртта на Борис III в 1943-та брат му принц Кирил Преславски е станал регент на детето Симеон и като такъв е можел да претендира за трона на България. Тодор Живков е можел да стане наследник на трона на Кобургите, едва след смъртта на Кирил. Така нареченият Народен Съд услужливо е разчистил евентуален път на Живков към трона на Кобургите, осъждайки на смърт чрез разстрел принц Кирил. Тази история беше продължена като клюка преди няколко години, когато в печата се спомена, че Веселин Андреев лично е застрелял принц Кирил Преславски след осъждането му на смърт от така наречения Народен Съд през февруари 1945. Ако това е вярно, Веселин Андреев се е самоубил, осъзнавайки (чак през 1990 година?!) каква злина е извършил в ония смутни времена. Възмездието го е настигнало! В края на март 1990г. избухна ИСТИНАТА ЗА “ТРУДОВИЯ ЛАГЕР” КРАЙ ЛОВЕЧ. В броя си от 11 април в.“Демокрация” публикува карта на България с разположението на известните до този момент лагери за въдворяване на другомислещи през периода 1951-1961 год. Според сведенията на вестника за тези десет години са създадени 86 наказателни колонии, през които са минали 110 000 души. Тази карта ще стане известна под името “Картата с черепите” и ще бъде част от предизборната пропаганда на СДС срещу БСП. На 18 април 1990г. по искане на Главна Прокуратура бяха арестувани бившите длъжностни лица от лагера край Ловеч: Николай Газдов и Цвятко Горанов. Два дни след това пак тя, Главна прокуратура, разпространи следното официално съобщение: “В интерес на разследването е да не се публикуват в печата неточности и непроверени материали, за да се избегне дезинформиране на обществеността”. След 30 дни Върховният Съд ще замени задържането под стража с домашен арест. Това е непосредствено преди първия тур на изборите в 1990г. Велико Народно Събрание, Министерски съвет (Дим.Попов) и президент (Ж.Желев), т.е. всички, които имат законодателна инициатива, ще умуват цялата следваща 1991 година има или няма давност за такива престъпления. Правителството на Филип Димитров ще бъде онова, което ще внесе проблема за давността в Парламента. Тогава и Главният прокурор Иван Татарчев ще възбуди отново наказателното дело. През април 1992г. Прокуратурата на Въоръжените сили ще задържи под стража “героите” от лагерите в Ловеч (Николай Газдов и Цвятко Горанов) и Скравена (Юлиана Ръжгева), както и отговорника на ниво ЦК на БКП Мирчо Спасов. Но през август 1992 (времето на „боянските ливади”) ще бъдем “посъветвани” да спазваме идеята за “национално помирение” от главния обединител на нацията, президента Желев. През април 1993-та, на четвъртия месец от властта на Любен Беров, вестниците ще напишат, че делото за лагерите се прекратява за неопределено време, защото Мирчо Спасов бил генерал и само генерал можело да го съди, а такъв не може да се намери. Но пък ще се намери указ от президента Петър Младенов още от 1990 година, с който Мирчо Спасов бил разжалван. После Главният прокурор Иван Татарчев ще заяви, че сам ще бъде прокурор в това дело и през юли 1993 ще му даде ход. Обаче след 5 дни много предвидливо Мирчо Спасов умря. Делото за лагерите беше прекратено. Умря! Погребано е в архивите на обновената ни татковина. Някой ден ще бъде ексхумирано. Защото обикновената човешка справедливост, го изисква. За тези дни прибавям още едно доказателство, че комунистите винаги са били убийци. На 14 септември 1994г. беше убита по особено мъчителен начин Надя Дункин, една 77 годишна старица. (В."Демокрация" съобщи (постфактум!), че Надя Дункин е втората жертва сред свидетелите по делото за лагерите. На 28 март 1993 е била намерена удушена в жилището си в бл.79 на ж.к."Хаджи Димитър" Галя Соколова.) Отбелязвам това убийство, не защото е нещо извънредно като деяние, а защото убитата е свидетелка по делото на Юлия Ръжгева, надзирателката от женския лагер в Скравена. Надя Дункин е онази жена, която се осмели преди година (1993) да каже пред телевизионните камери в лицето на своите преки мъчители, че са престъпници. Ръжгева като изпълнител тресеше посивялата си глава страхливо, а нейният началник Гогов четеше предизвикателно вестник "Дума". И в това няма нищо случайно. В неделното предаване "Неделя 150" на Българското Национално радио (18 септември 1994) "социалистът" Дончо Конакчиев опонира на Йордан Василев, който заяви пряко в ефир, че това е убийство на важен свидетел, така: "Вярно е, че в лагерите е имало извращения, но не бива да забравяме, че народната власт наследи тези лагери от фашистко време." Освен, че лъже яко в бройката на концлагерите по фашистко и по комунистическо време, социалистът Конакчиев „забравя” да сравни броя на убитите в тях преди и след Девети. И модерната лява престъпница ми го предлагаше ТОЗИ за кмет на София през 1991-ва. А брат му Величко Конакчиев вече трето десетилетие води възлови радиопредавания – следобедното „Нещо повече” и въпросното неделно „Неделя 150”?! На следващия ден, понеделник 19 септември 1994, в сутрешното предаване "Хоризонт преди всички" Лили Маринкова си приказваше с един зам.началник в Следствието (Румен Георгиев), който пък каза: "Политиците да си гледат работата, а да не ни дават акъл кое убийство е политическо, кое криминално". Беше сърдит на Йордан Василев за неговата оценка на убийството на Надя Дункин. После сините били виновни за страшната престъпност в страната?!. Виновни са червените управници, които чрез слугите си тероризират България! На 23 юли 1990 година ГЕОРГИ ДИМИТРОВ БЕШЕ ИЗВАДЕН ОТ МАВЗОЛЕЯ и препогребан до майка си в Централните софийски гробища. Оценката на “Дума”, 24 юли 1990: “Не шествие, а море от хора. Когато началото на колоната достигна Централните софийски гробища, край “Ал. Невски” още имаше море от хора.” (За справка на тези, които не знаят: разстоянието от пл. “Ал.Невски” до гробищата е около 4 км.) Точно по това време на площада пред Мавзолея бяха палатките на „града на истината”. Никой от хората в него не е видял да изнасят ковчега с тялото на Вожда предната вечер или същия ден. Ако любовта на това „море” е истинска или истина, питам се защо изнасянето е направено през тунелите под жълтите павета на площада? И журналистите от “Отечествен вестник” не са видяли това “море от хора”, защото вестникът от този същия 24 юли не съдържа нито 1 (един) ред за препогребението на Георги Димитров. Отбелязвам този факт специално, тъй като Г.Д. е “баща” на ОФ ‑ старото име на “Отечествен вестник”. В.“Демокрация” пише: “Вчера в София на траурното шествие за погребението на Георги Димитров, освен граждани на столицата и страната, присъствуваха и дипломатически представители на Афганистан, Виетнам, ГДР, Етиопия, Камбоджа, Куба, Ливан, СССР, Югославия и др.” Не зная дали това е вярно, защото „Дума” нищо не пише за дипломатическо присъствие. Но пък знам със сигурност, че написаното за Г. Димитров в „Дума”: „Времето е негово”, просто не отговаря на истината, защото тъкмо под неговото ръководство твърде много българи бяха загубени за Времето. Толкова много доказателства има! И вчера включително (9.9.2012) – прочетете постинга „Кървавото лоно на българския дър0жавен комунизъм” на блогъра gerbsenior Един ден след съратника си – на 24 юли 1990 - и Васил Коларов беше погребан в Софийските гробища. Този път броя на хората, вървящи след ковчега му, беше по-малък от броя на моретата върху земното кълбо. Ето още едно доказателство за несправедливостта на съдбата – в работата рамо до рамо, а в почестите разделени... " http://dobronameren.blog.bg/history/2012/09/10/spomeni-za-smyrti-po-demokratichno-vreme.998480

Явно днес се набляга на материалното, а не на духовното. Но все пак не всички младежи са такива.

Честито и нека обръщаме повече внимание на културата си !!!

Също така и честит Ден на Реформацията на патерица !!! Дейците на Реформацията Лутер, Калвин и т.н. също са нещо като будители- те пробуждат християните от средновековния мрак...

Както беше казано преди няколко години по БТВ, те са като Китай през 60-те г.-ортодоксален комунизъм, едно затворено общество. Нещата биха се променили по китайския модел-чрез постепенни реформи. В Бойна слава бяха писали, че ако стане както с ГДР и ФРГ, ще има преселване от северната част в южната, недоволство, че Югът е по-богат и по-развит икономически и т.н.