Monarh

Битката за Вуковар Хърватски сили Защитата на град Вуковар се състои от близо 1800 защитници от местните милиции , 204 бригада от Хърватската национална гвардия ( ZNG ) и силите на Вътрешното министерство . За повече от 1/3 от тях се казва , че са били нехървати . Те разполагат с много малко тежко оръжие , въпреки че са се сдобили с лични оръжия след превземането на казармите на ЮНА в Хърватска . Макар и малко на брой и зле въоръжени , те са далеч по-мотивирани от техните противници , защото трябва да защитават своите къщи и близки хора . Следователно те воюват с повече хъс и емоция . Командващият Миле Дедакович и началник-щабът на защитниците Бранко Борович играят ключова роля в защитната тактика , която задържа ЮНА за дълъг период от време . Тази тактика предвижда изграждането на интегрирана отбранителна система , която включва минирането на важни маршрути , използването на противотанкови оръжия , снайпери и защитни фортификационни съоръжения . Тази комбинация цели да забави и отблъсне атаките на ЮНА до момента , в който контраатаките биха я принудили да отстъпи . Югославски/сръбски сили Нападащата сила представлява смесица от войници на ЮНА , Сръбската териториална отбрана , паравоенни милиции и доброволци . Те са въоръжени с тежка артилерия , ракети , танкове и са подкрепяни от ВВС и речни съдове по река Дунав . В своя пик те наброяват 36 000 души . Действията на паравоенните формирования се нареждат от сръбското МВР . По-късно президентът на Сърбия Милошевич е обвиняван в директна намеса . Ръководството на ЮНА цели да завземе териториите , населени със сърби и да принуди политическите лидери на Хърватия да капитулират и да възстановят членството на Хърватия в Югославия . Това ръководство все още не е доминирано от етнически сърби . Военният министър ген. Велко Кадиевич е полусърбин -полухърватин , неговият заместник -словенец , а командващият югославските сили в първата фаза на битката Александър Спирковски е македонец . Много от сръбските военнослужещи в ЮНА обаче не искат повече да воюват за 1 мултиетническа Югославия . Югославската и сръбска пропаганда представя хърватите като фашисти усташи , които заплашват цивилните сърби и напомнят за масовите убийства , извършени по време на ВСВ . Паравоенният лидер Воислав Шешел казва , че тази война е голям тест за сърбите и нито 1 обикновен усташа не трябва да напусне Вуковар жив ... ген. Велко Кадиевич

Тито се ражда в селцето Кумровец в Северозападна Хърватия като Йосип Броз на 7 май 1892 г. Той е седмото дете на хърватина Йосип Броз и словенката Мария Броз . Завършва шлосерското училище в Сисак и през 1910 г. постъпва в Хърватската социалдемократическа партия . Работи в автомобилната фабрика ,, Лаурин и Клемент " в Юнгбунцлау в Бохемия , а в 1911 в Германия при ,, Бенц и Сие " в Манхайм . Пребивава във Винер- Нойщадт и Мюнхен . През 1913 г . е призован на служба в австро-унгарската армия . Когато на следващата 1914 г. избухва ПСВ , Броз взима участие в нея като артилерийски офицер на сръбския фронт . Хвърлен е в затвора за антивоенна пропаганда и е изпратен на Източния фронт . През 1915 попада в руски плен . Депортиран е в Урал , прави неуспешни опити за бягство . По време на Февруарската революция е освободен и през юни 1917 г. отива в Петроград , където се занимава с политика . Броз става свидетел на Болшевишката революция . Той влиза в състава на Червената гвардия , която се сражава на страната на болшевиките срещу белогвардейците в Сибир . Според германския журналист Волфганг Бретхолц това е единствената роля , която бъдещият лидер е играл в Руската гражданска война . , казва му Тито през юни 1945 г. в Белград . ( В. Бретхолц - ,, Видях сгромолясването им " ,изд. Бъдеще , изд. Тилиа , 1994 г. , стр. 198 ) Докато е в Сибир , Йосип Броз се запознава с бъдещата си съпруга Пелагия Белюзнова . След разгрома на Колчак през 1920 г. той се жени за нея и те заедно се завръщат в новосъздаденото Кралство Югославия .

Предисторията на конфликта - Кралска Югославия , ВСВ и СФРЮ : http://www.youtube.com/watch?v=XXjMwULTea0&feature=related

Веселин Бешевлиев смята , че е имало опасност при победа на бунтовниците славяните от България да се отцепят и присъединят към Тома .

Това е статия за деца , плод на любовна връзка между германски войници и жени от Франция и други окупирани от нацистите страни през ВСВ . Публикувана e в e-vestnik.bg .

След като Лудвиг през 1358 г. приключва завладяването на венецианските владения в Далмация , той поставя под своята закрила и Република Рагуза . С това властта на Твърдко трябва да бъде подронена , тъй като преди това босненският бан е бил покровител на републиката . Лудвиг обаче няма властта да защити Рагуза от нахлуванията на сръбския княз Воислав Воинович ; след като рагузанците неколкократно отправят молби за помощ , войските на Твърдко , а не на краля , са тези , които възстановяват реда през 1362 г. С тази победа банът отново привлича на своя страна голяма част от благородниците в босненско-далматинския граничен регион . През 1363 г. се стига до открита война на Лудвиг срещу Твърдко . Босненският епископ Петър Шиклош още през 1360 г. е получил благословията на папата за това , защото Рим вижда в Твърдко главата на босненските еретици . Босненският бан продължава да печели победи и окончателно става независим от Унгария. През 1364 г. той се нарича ,, по Божията милост бан на цяла Босна " , като пропуска споменаването на унгарския крал в титлата си . Много босненски аристократи обаче не го признават като владетел , така че в страната се стига до състояние подобно на гражданска война . През февруари 1366 Твърдко е свален от босненската аристокрация и заместен от брат си Вук . Той трябва да бяга в Унгария , където се помирява със своя кралски баджанак . В края на март 1366 отново получава части от Босна под негов контрол , Лудвиг отново го назначава за бан и с помощта на краля , както и на рагузанците , побеждава своя брат Вук и бунтовническата аристокрация . Като наказва едни , а други дарява с нови привилегии , Твърдко отново укрепва господството си над босненските аристократи . Същевременно брат му бяга в Рагуза . Банът отхвърля предложението за посредничество на рагузанците , които го молят да се помири с брат си . През юли 1367 г.той настъпва към Рагуза , но Вук успява се измъкне от града .Остатъкът от годината преминава във военни походи срещу различни князе в Херцеговина и източната част на Босна ...

Има и неоезичвници неонацисти - например във vbox7.com.

Защо за Жана дАрк , Разин , Пугачов , Уилям Уолъс и т.н. знае целият свят , а за Ивайло никой не е чувал ?

Стефан Твърдко I е бан на Босна през 1354 -1366 , 1367 -1377 , а от 1377 до 1391 и неин пръв крал .Той успява да осигури независимостта на Босна от Унгария . При него страната става най-силната държава в Западните Балкани , като включва и части от Сърбия и Далмация .През 1377 приема заедно с кралската корона името Стефан , което на гръцки значи ,,венец " . Произход Твърдко е роден през 1338 г. Баща му Владислав Котроманич е син на Стефан I , бан на Босна от 1290 до 1314 г. и на принцеса Елисавета , дъщеря на сръбския крал Стефан Драгутин и принцеса Каталина Унгарска . Майка му Елена Шубич произхожда от хърватския аристократичен род Зрински и е дъщеря на графа на Трогир , Сплит и Шибеник.По бащина и майчина линия Твърдко е наследник на 2 от най-значимите аристократични фамилии в южнославянския свят , които спадат към висшата аристокрация на Унгарското кралство . Неговата братовчедка Елисавета Котроманич през 1353 г. се оженва за унгарския крал Лудвиг I . Дядо му Стефан Драгутин е от рода на сръбските Неманиди . Бан на Босна Твърдко наследява своя чичо Стефан II Котроманич като бан на Босна през 1353 г. и с това става номинален наместник на на унгарския крал южно от Сава . Първото му споменаване на 15 годишна възраст е във връзка със сключения през същата година брак на Лудвиг I с Елисавета Котроманич. Първоначално вместо младия бан управлява баща му Владислав . Когато той умира през 1354 г. , Твърдко и брат му Вук получават освен Босна и банствата Загорие и Херцеговина ( Захълмие ) . Майка им Елена се опитва да управлява от тяхно име , но не е приета от босненската аристокрация . Твърдко сам успява да потуши бунта на аристокрацията , която е водена от неговия братовчед Павле Кулишич . Павле е затворен , а имотите му са конфискувани от владетеля . Чрез този успех младият бан се доказва като самостоятелно действащ владетел . Когато Младен III Шубич умира , неговите владения в Далмация остават без господар . Унгарският крал настоява Елена Шубич Котроманич и сина й Твърдко да поемат областите южно от Дувно и с това да поставят и тях под върховенството на Унгария . Това се осъществява само отчасти . По време на Унгарско-венецианската война ( 1356-1358 ) отношенията на Твърдко с крал Лудвиг сериозно се влошават . Банът отказва да предостави на разположение войски за войната . През 1357 г. той е извикан в унгарския двор и Лудвиг му отнема Херцеговина , като задържа и аристокрацията в границите на Далмация в своята свита . Сега Твърдко и брат му Вук запазват само банствата Босна и Усора . Дадени са им указания да се борят срещу Богомилската ерес , което би дестабилизирало техните позиции, защото богомилите имат много привърженици сред босненската аристокрация . Действията на краля указват колко крехко е било унгарското върховенство в южните граници на държавата . То се основава на предимно на личните отношения на владетеля с аристократичните фамилии и градовете . И въпреки че Лудвиг вижда във властта на Твърдко заплаха , той няма властта да го отстрани като бан в Босна , макар че като крал той формално има правото да назначава и сваля бановете на Босна ...

В източници в интернет се среща твърдението , че цар Самуил е имал второ име - Стефан . Ето една извадка : - Твръдко I уикипедия на български език . В сайта ,, Роден край История и култура на България " също се споменава това предположение , но с уточнението , че ,, ... почива на исторически извор, чиято автеничност е оспорена. " Някой разполага ли с информация кой е въпросният източник ? Какво мислите по този въпрос ?

Статията е от англоезичната уикипедия .

Какво може да обясни странното поведение на Инката ?

Войната в Хърватия Според Велизар Енчев за начало на Сръбско-хърватската война се приема 3 юли 1991 г. Тогава танкове на ЮНА и доброволци , изпратени от жителите на Белград с цветя , излизат от югославската столица и се отправят към сръбско-хърватската граница .Сръбската териториална отбрана започва Операция Крайбрежие 91 , имаща за цел Далмация . Един месец след хърватската декларация за независимост ЮНА и сръбските части контролират най-малко 1/3 от територията на Хърватска с преобладаващо сръбско население . Югославските и сръбските сили имат превъзходство във жива сила и въоръжение . Когато интензивността на бойните действия нараства , редица градове като Дубровник , Шибеник , Сплит , Карловац , Вуковар , Осиек и Винковци са атакувани . Сръбските сили държат в ръцете си оръжейния арсенал на ЮНА , което създава сериозни затруднения на новосформираната хърватска армия . Хърватското правителство започва да доставя оръжие през границите на страната . Съгласно разработената стратегия операциите на ЮНА протичат в 3 етапа : - мостовете над големите реки се превземат , а хърватските полицейски части се ,,неутрализират ". Наред с дирекни нападения , напр. над лагери за обучение на Хърватската Национална гвардия , сръбските паравоенни формирования се подкрепят с артилерия и тежки оръжия . - ЮНА се опитва да прекъсне транспортните връзки между столицата Загреб и районите , в които се водят военни действия . Връзките към Далмация ( през Книн ) и към Източна Славония са решаващи за снабдяването на хърватската армия . - в областите под сръбски контрол се провеждат етнически прочиствания на хървати и други несърби . Паравоенните формирования се използват за подкрепа с цел да свържат различните области , населявани от сърби и да прогонят хърватите чрез терор и насилие . На 24 /25 август започва обсадата на Вуковар , главния град на Източна Славония , който е разположен на границата между Сърбия и Хърватска. Сражения се водят и около Винковци и Осиек ... Стратегическият план на ЮНА за офанзива в Хърватия

Организация Селджукските турци успели да изградят най-добрата от съществуващите тогава административни структури .Тъй като те не притежавали свое високоразвито тюркско културно и литературно наследство , възприели културното и литературно наследство на Персия , така че персийският език станал техен административен и културен език . Персийската култура на селджуките от Анатолия се считала за великолепна .Едва с разпадането на селджукската централна власт през XIV век тюркският се развил като паралелен език в управляващите кръгове и литературата . Политиката на селджуките се определяла от 2 фактора : 1. желанията и потребностите на султана и на неговите съветници и администратори от 1 страна , 2. потребностите на туркменските номади , които съставлявали една важна част от селджукската бойна сила , от друга . Стълбица на властта : - султан (самостоятелен владетел , подчинява се на авторитета на халифа ) -везир -пръв министър - емир ( военен лидер ) - местни аристократи

Константин Муравиев, „Събития и хора": среща с Цанков, 1935 г.; Александър Цанков, „Моето време".

Цанков пише мемоарите си в Австрия и Аржентина през 1945 -1949 г. Той емигрира около седмица преди 9 септември . Иначе аз също изключвам Борис III като подбудител .

http://forum.boinaslava.net/showthread.php?7156-%D1%EC%FA%F0%F2%F2%E0-%ED%E0-%C0%EB%E5%EA%F1%E0%ED%E4%FA%F0-%D1%F2%E0%EC%E1%EE%EB%E8%E9%F1%EA%E8

На 14 юни 1923 г. зверски е убит бившият премиер Александър Стамболийски . Смята се , че физическите извършители са македонците на войводата Величко Вилянов Чичето и може би Славейко Василев . Но кои са поръчителите и вдъхновителите на това деяние ? Сред заподозрените са проф . Александър Цанков , генерал Вълков , капитан Харлаков , цар Борис III ... Ето какво казват те за този въпрос : Проф. Александър Цанков: ,,Между дните 12 и 14 юни бях във Военното министерство, помня, че беше пак преди обед. На въпроса към военния министър (ген. Вълков) какво ново има, отговори ми някак смутено: „Стамболийски, при опит за бягство, е убит". Нищо не бе по-съкрушително и по-трагично за мен от тая вест. Дълго не можах да дойда на себе си. " Александър Цанков, „Моето време.Мемоари " Генерал Вълков: ,,Убийството на Стамболийски стана известно на Министерския съвет на 14 юни. Министрите приеха това съобщение равнодушно. Цанков се изкиска нервно, което показваше, че е доволен. " Показания пред съда , 1954 г. Капитан Харлаков: ,, На 12 юни бях извикан в кабинета на новия военен министър полковник Вълков. Там, в присъствието на министър-председателя Александър Цанков, Вълков устно ми нареди... " Показания, след като е арестуван през 1944 г. Проф. Александър Цанков: ,, Генерал Вълков е наредил да бъде убит Александър Стамболийски! " Константин Муравиев, „Събития и хора": среща с Цанков, 1935 г. Генерал Вълков : ,,Аз бях дал заповед на Славейко Василев да доведе Стамболийски със специален влак в София. Харлаков взел Стамболийски обратно във вилата, където в изпълнение на заповед лично от Цанков го убил... " Показания пред съда , 1954 г. Генерал Вълков: ,, ...Взели участие и македонците на Величко (Вилянов), поручиците Кръстев, Савов, Павлов и, ако не се лъжа, Дипчев... " Пак там . Тодор Александров : ,,ВМРО не е участвала в преврата на 9 юни и няма никаква вина за смъртта на Стамболийски, възможно е той да е бил убит от един или повече македонци, които са имали лични оплаквания от Стамболийски... " Интервю пред The Times, 4 януари 1924 г. Цар Борис III: ,,Какво мръсно дело! Le pauvre grand home ! ( Горкият велик човек ! ) . Той стана мъченик и със смъртта си опозори новия режим. Сега той наистина стана велик човек... " Из ,,Корона от тръни" на Стефан Груев. Проф. Александър Цанков : ,, Генерал Вълков е наредил да бъде убит Александър Стамболийски. Убеден съм, че той е извършил това по поръчение на царя. Той беше само едно оръдие на царя! " Константин Муравиев, „Събития и хора": среща с Цанков, 1935 г. Цар Борис III : ,,Аз скърбя за покойния президент. Той беше голям държавник и със своите идеи и реформи изпревари времето. Ние можем само да се гордеем с него. Скърбя и винаги ще скърбя за неговата загуба... " Константин Муравиев, „Събития и хора": среща с царя, 1931 г. Проф. Александър Цанков : ,, Царят е толкова подъл, толкова коварен, така изкусно се прикрива... а при това е страхлив и бяга от отговорности. С един жест той можеше да предотврати всички убийства и своеволия. Той разполагаше с войската и Военния съюз, както и с ВМРО. " Константин Муравиев, „Събития и хора": среща с Цанков, 1935 г. Становищата са от книгата на Стефан Цанев ,, Български хроники . Том 3 " . Появи се и нова хипотеза - според една статия в БГ История убийците на земеделския вожд са хора от собствената му партия . Според вас кой от посочените по-горе е виновен за смъртта на Стамболийски ? Или всички заедно носят отговорност ? Каква е вашата позиция ?

,, Те не вярват , че умират . " Херодот за траките .

Чудни факти за Ким Чен Ир : http://profit.bg/news/Naj-strannite-istorii,-svurzani-s-Kim-CHen-Ir/nid-86377.html

Между другото сега по Канал 1 сега дават сериал за Борджиите .

Битката при Манцикерт Роман IV Диоген , император от 1068 г. , решил да отстрани селджукската опасност . През лятото на 1071 г. той се отправил на изток . Алп Арслан свалил обсадата на Едеса и тръгнал срещу императора . Те се срещнали до град Манцикерт в Армения на 26 август. Византийската армия наброявала между 40 и 60 00 души . Селджукската войска била значително по-слаба . Тя включвала и чужди наемници . В състава на византйската армия влизали франки , араби , хазари , печенеги , алани , кумани и др. Ромеите , в чието върховно командване имало разногласия , били проучили слабо местността преди битката . Франкските наемници начело с Росел дьо Байол отказали да участват в сражението , а куманите преминали на страната на врага . В началото на битката селджуците се престорили , че бягат . Византийците начело с императора започнали да ги преследват , но изведнъж те се върнали и се нахвърлили върху тях . Решаващо се оказало предателството на пълководеца Андроник Дука , командир на резерва , който се отправил към лагера на ромеите . Лявото и дясното византийско крило били пометени , а остатъкът от центъра заедно с императора и варяжката гвардия били обкръжени . Самият Роман Диоген попаднал в плен . Поражението се развило в истинска катастрофа , тъй като с него започнало завладяването на Мала Азия от турците .

Българското кино вече не е същото . Бог да го прости !

Знаеш ли как се казва ?

Защо не се направи филм за края на ПБЦ ?Да е по романа на Димитър Талев ,, Самуил ". Не може ли да се помоли Ню Имидж за финансова подкрепа ? Възможно ли е да бъде международна продукция като ,, Монгол " ?