Monarh

За съжаление е много дълъг . ,, Двадесет и седемгодишният Пенев бил запален любител на ски спорта. Посещавал зимните курорти по два пъти на сезон от осемгодишна възраст. Занимавал се и като инструктор по ски в свободното си време. Научавайки, че от месец в неговия град е създаден спортен клуб „Ски спорт за всички” като сдружение по смисъла на чл. 10 и сл. от Закона за физ. възпитание и спорта (ЗФВС), той подал молба за членство в него. Два месеца по-късно Пенев получил официален отговор от клуба, от който с изненада узнал, че общото събрание не го е приело за член, въпреки неговата изрична декларация, че споделя целите му, формулирани в устава; че ще работи за реализирането им, както и че ще спазва останалите негови разпоредби. Огорчен от решението на общото събрание, две седмици по-късно Пенев предявил иск по чл. 25, ал. 6 ЗЮЛНЦ пред съда по регистрацията на сдружението със следните аргументи: - решението на общото събрание накърнява неговата свобода на сдружаване по смисъла на чл. 12 и 44 от Конституцията на РБ. Следователно то е не просто противозаконно, а и неконституционносъобразно; - решението на общото събрание не е съответно на устава на ЮЛНЦ, защото се е произнесло отрицателно за приемането му за член, а той е запален скиор и ски инструктор от дълги години. Тук Пенев приложил удостоверения за завършени ски курсове, както и удостоверение за инструкторска правоспособност; - решението на общото събрание е израз на лични амбиции, защото председателстващ събранието бил Урумов – набор на Пенев и дългогодишен конкурент при инструктажа на ски-курсовете; От своя страна адвокатът на спортния клуб (Точков) възразил, че: - именно автономията на ЮЛНЦ му дава правото самостоятелно да преценява кои лица да бъдат приети за негови членове; - щом Пенев не е приет за член, той не може да бъде с накърнено конституционно право, защото никой не му забранява да образува друго ЮЛНЦ или просто да сформира неперсонифицирано образувание от типа на клуб по интереси и др. подобен. Решете спора! Вариант 2: Ако УС/управител на клуба на приеме Пенев за член, може ли последният да се защити? Ако – да, по какъв начин? Аргументи на Пенев: - УС/управител на клуба не е компетентен да приема нови членове (арг. чл. 25, ал. 1 ЗЮЛНЦ); - решението му е противоуставно; - ако предходните му аргументи не се приемат, то да се има предвид, че решението на УС/управител на клуба не е съобразено с предхождащо го решение на общото събрание, което задължава УС/управителя да приема всички лица, желаещи да станат членове на сдружението. Вариант 3: Различно ли би било, ако в тази ситуация става дума за изключване на член на сдружението? "

Извинявам се , може ли да питам и за 1 друг казус ?

Здравейте . Искам да попитам за 1 казус за ЮЛНЦ . Ето го : ,, Сдружението „Защитници на вечните ценности в изкуството” съществувало от две години и развило мащабна дейност по организиране на дискусионни клубове и участия на членовете му в арт предавания. Тъй като били уверени в неговото бурно развитие в борбата с кича в изкуството, членовете на неговия управителен съвет решили да поискат промяна на настоящия му статут на ЮЛНЦ за дейност в частна полза в ЮЛНЦ за общественополезна дейност. За целта органът подал молба до министъра на правосъдието за вписването на сдружението в Централния регистър за ЮЛНЦ за общественополезна дейност. Министърът отказал вписването. Правилно ли е постъпил министърът? Защо? Може ли такова сдружение да придобие статут на ЮЛНЦ за общественополезна дейност? Вариант 2: Ако сдружението е било първоначално създадено като ЮЛНЦ за общественополезна дейност, може ли да промени статута си като ЮЛНЦ за дейност в частна полза? Вариант 3: Как биха се развили отношенията, ако съществуващото ЮЛНЦ беше фондация? " Извадих чл .12 ( 1 ) и чл. 42 от ЗЮЛНЦ . Бихте ли ми помогнали за отговорите на въпросите , накратко в 2-3 изр. ? Благодаря предварително .

Шахиншах Дарий I насочил усилията си към Европа . През 499 г. пр. Хр. избухнало въстание на гръцките градове в Мала Азия . То било жестоко потушено , което предизвикало избухването на конфликт с гърците . През 490 г. персите дебаркирали в Гърция , но били разгромени при Маратон . Следващият владетел Ксеркс подновил инвазията по суша през 480 г. Той стигнал до Термопилите , където се сблъскал със армията на Спарта начело с Леонид . В последвалите боеве загинали 300 спартанци , но персийското настъпление било спряно . Това дало възможност на гърците да се подготвят и в следващите две битки при Саламин през 480 г. и при Платея през 479 г. те нанесли поражение на персите . Така гръцката демокрация била спасена . С така наречения Калиев мир през 449 г. пр. Хр. Персия признала самостоятелността на малоазийските градове - членове на Атинско -Делоския морски съюз . По време на Пелопонеската война Персийската империя поддържала Спарта , която обещавала да и предаде Мала Азия . Спарта обаче не изпълнила обещанието си и това довело до стълкновения . Все още силните позиции на Персия намерили израз , когато тя станала гарант на Царския или Анталкидов мир през 387 г. между Спарта и нейните противници . При все това отношенията между гърците и персите не винаги били основани на войната . Между двете страни съществувал многостранен културен обмен . Гръцки наемници влизали в състава на персийската армия . Гръцки учени работели в Персия като лекаря Ктезий от Книдос .Той и други гърци написали даже исторически трудове , които имали за тема Персийската империя - ,, Персика " . Наблюдавало се и известно персийско влияние върху гръцката култура ( например представата за божествения дуализъм ) .

Имат различия . Между тях има неприязън - католиците смятат православните за схизматици - по-лоши от еретиците . Преминаването на Борис в православието предизвиква остри разногласия .

Има случаи на държави , в които владетелят изповядва религия , различна от тази на населението - например Бавария . В новата ни история имаме такава ситуация с княз Фердинанд , който е католик , но управлява православно княжество . Може би така е било и в Българското ханство .

,,Самуил " е исторически роман на писателя Димитър Талев . Състои се от 3 книги : ,, Щитове каменни " , ,, Пепеляшка и царският син " и ,, Погибел " , които излизат съответно през 1958 , 1959 и 1960 г. В романа се разказва за епичния двубой между България и Византия в края на X и началото на XI век . В центъра на действието е боляринът Самуил , син на комит Никола Мокри , който ръководи борбата за запазването на българската държава . Ето 1 откъс : ,, Самуил бе вдъхнал доверие вече у мнозина. Селяните отказваха всяка принудителна работа и можеха сега да запазват по-добре своето. Те сега и на пазарищата изнасяха по-свободно, което им беше за размяна или за продаване. Затова казваха на Самуила, макар още със страх в недоверчивите си селяшки сърца: — Надяваме се на добро с тебе. И мнозина от тях, по-млади и по-здрави, които нямаше какво много да ги задържа по хижите, влизаха в полковете му. Имаше и друго, което ги караше да стават войници: като се поосвободи народът и излезе от най-черното дъно, пробудиха се в него и потиснати, забравени желания. Някога людете са ходили на война и са се връщали с всякаква плячка, някои и с цели богатства; така е било и по времето на Симеона Велики и също по времето на баща му Борис Кръстителя — помнеше се още и което се помнеше, сега се преразказваше, като едното ставаше десет, а десетте — сто и хиляда. Имаше млади и буйни мъже, в които се разгаряха юнашки чувства и копнежи, които бързаха да облекат ризница и да препашат меч, да тръгнат по незнайни места, да срещат всякакви случки и опасности, да побеждават врагове. Чувството за война е изконно в човека и тласка към примамливи похождения. С него в мъжа се събужда и ловецът, и похитителят, и героят, и славолюбецът. Най-сетне в Самуиловите полкове влизаха и такива, които бягаха от труд или от някакви несгоди в живота си, като мислеха, че войнишкият живот е по-лек, по-безгрижен. Влязоха в полковете и мнозина от по-бедните граждани и пак повечето по същите причини. По-трудно беше с болярите и с по-заможните люде, а между тях бяха и войводите, и хилядниците, и всички други началници и управници. Самуил Мокри успя да събере добра войска докъм осем хиляди души, добре я въоръжи и добре я подреди. За въоръжението й той се улови за градовете, за художниците в тях и за купците, а за подреждането й намери началници пак между болярите, както ставаше преди, когато почти всеки болярин беше и воински началник с по-голяма или по-малка дружина със свои люде. Самуил взе във войската си най-напред тия боляри и някои по-малки предишни воински началници, които показаха искрено или неискрено добра воля към неговото дело. Подбра той по-малки и по-големи началници и от простите люде — между тия, които бяха по-будни и умееха по-добре да въртят меч, да опъват лък. В Охрид се присъединиха към войската му Нестонг и Рун с един полк от около триста души и те всички бяха богомили. Това изглеждаше чудно, понеже богомилите бяха против войната, но сега беше друго време. Във войската на Самуила имаше и други богомили — сами старейшините им ги подтикваха и ги насърчаваха да го следват. По същия начин, както постъпи с цялата си войска, Самуил Мокри постъпи с братята си, особено с Давида и с Арона, които страняха от него всеки по свои причини. Мойсей във всяко нещо беше с него. При една нова среща с най-стария си брат Самуил се показа по-настойчив. И по-силен се чувствуваше сега, по-властен в своето воинско въодушевение. Той и не помисли да показва сила пред Давида, но силата идеше сега от сърцето му и по нея се подреждаха и думите му: — Дойде време, брате мой, да не мислим за себе си и толкова много за душата си. Ти се отдалечаваш все повече от людете. — Като се отдалечавам от людете и от тоя греховен свят, аз се приближавам до бога. Пред бога искам да измоля добро за тоя наш народ и спасение да му измоля. — Не, брате. Качи се ти още един път на кон пред полка си и по-голямо добро ще направиш на целия народ. Ти размисли: какво ще стане с всички ни, ако паднем ничком пред иконите и чакаме милост от небето? Цимисхий ще ни прегази. Колеба се дълго Давид Мокри, но нямаше сила да се противи и пак облече ризница. Самуил показваше голяма почтителност спрямо него, във всяко нещо го поставяше на първо място и пак се заговори сред народа, че Давид ще бъде новият цар. " Чели ли сте книгата ? Какво ви е мнението за нея ?

,, През март 2005 година немският историк Райнер Карлш издаде книгата с гръмкото название “Бомбата на Хитлер. Тайната история на немските ядрени изпитания” Наричали бомбата “Вундервафе”, което значи “оръжие-чудо” Заедно с другите документи привел намерените от него документи на един италианец – Луиджи Ромерс, който по време на Втората световна война работел като военен кореспондент Удивително е, че италианецът е доживял до наши дни. Макар всички да били увереени, че свидетели на тези тайнствени събития не са останали. Старецът Луиджи даже написал своя книга.. И в нея потвърждава главния извод на Карлш: нацистите са успели да изработят и изпитат атомна бомба. Възможно е не единствена. Защото Карлш разказва за взрива, който уж бил извършен в началото на март 1945 година., а Ромерс пише за взрива през октомври 1944 год. Излиза, че Хитлер е имал минимум две бомби? През Втората световна война Третият райх има атомна програма. Разработен е метод за обогатяване на урана чрез центрофугиране. Този метод и днес успешно се използва за промишлено обогатяване на уран за атомни бомби и за гориво за АЕЦ. Тази технология се използва в СССР и Русия. Точно тази технолохия с центофугиране се използваше и от Иранската атомна програма с оборудване закупено от Русия. Центрофугирането е и подходящо за обогатяване на уран в малки мащаби, в не много големи заводи. Така се получва достатъчно обогатен уран за малки бомби. Както виждаме Хитлер е имал всички възможности за призводство на малка атомна бомба. Германия е можела да обогати достатъчно уран за тактическо ядрено оръжие. Това са атомно бомби с мощност десет пъти по-малка от бомбите, които САЩ хвърля в Хирошима и Нагасаки. В тях се използва около 200 грама обогатен уран нарязан на филиики разделени със пласове забавител на неутроните(полиетилен, германците можели да ползват парафин) и отражател на неутроните(берилий, графит и др.) в който се поставя заряда. Тази технология се използва например в неутронните бомби. Мощността на такава бомба е от около 1500т до 5000т тротилов еквивалент. Тъй като Германската ядрена програма няма мащабите на американската, вероятно в края на войната Райхът е имал едва няколко тактически атомни бомби. Не са използвани по няколко причини: - Няколко маломощни атомни бомби (десет пъти по слаби от тези в Хирошима и Нагасаки) не можели да спечелят войната. - страхът от отмъщението на съюзниците. Несъмнено като мъст за атомните бомби щели да пуснат газ над германските градове и да изтребят много повече хора. - пазели ги като оръжие да последен случай, "сребърни куршуми" пазени за крайна необходимост. Останките от германската ядрена програма понадат в ръцете на Червената армия. СССР създава своя атомна програма, като използва постиженията на Райха - центуфугирането и др. Къде са отишли атомните бомби на Хитлер. Дали са били пленени от съюзниците? Според някои те са били занесени с подводници в база 211, секретната германска база в Антарктида. Според други американците са пленили германските бомби и една от американските бомби била германска или е била направена с материали пленени от германците. Може да са добавили обогатения уран от германците, от германските бомби, към своя за да направят по-мощна бомба. " Статията е от тук http://www.xnetbg.com/new/forum/index.php/topic,19359.0.html

Какво значи Гоаулди ?

Може ли да се промени жизненият стандарт на тези хора ?

С падането на България под османска власт през 1396 г. богомилството отслабва и скоро престава да съществува . Но каква е истинската причина за това ? Официалната теза е , че разгромяването на основния враг на богомилите - православната църква , е обезсмислило ереста . Съществува обаче теория , че богомилите приемат исляма или католицизма . В Кралство Босна 2/3 от населението са били богомили заедно с болярството . След завземането на Босна от турците през 1463 г. на мястото на богомилите се появяват славяни , пак 2/3 от населението , говорещи на сръбски и изповядващи исляма . Възможно ли е и тук да е станало същото - част от богомилите доброволно да са преминали към исляма. А друга част от тях да са станали католици - след падането на Видин под унгарска власт през 1365 г. в тази област са дошли францискански монаси с цел да покатоличат населението . Според 1 писмо до главния предстоятел на францисканския орден най - лесно минавали към католицизма манихеите и патарените - сиреч павликяните и богомилите . Навсякъде , където се появяват помаци или католици , е имало богомилски общини - Пловдив , Родопите , Западна Македония и Косово и т.н. Аз смятам , че е възможно наистина богомилите да са станали мюсюлмани или католици . Какво мислите по този въпрос ? Поздрави .

,, Би ли споменал някои от тези изследвания? Къде могат да бъдат прочетени? " ,,Бележити българи" , ДВИ , 1967 г. Вероятно я има в библиотеките . Аз имам тази книга от дядо ми .

В началото на войната Тито не е бил решаващият фактор в Югославия . За водач на югославската съпротива е бил признат лидерът на четниците Дража Михайлович . ,, За Тито светът не знаеше нищо . Едва в началото на 1943 г. името му изплува за пръв път в западния печат . Това стана след като германците обявиха за главата му награда от 100 000 златни марки . ... за кръвопролитните сражения между партизани и четници проникваха само оскъдни сведения . В Москва не се отнасяха сериозно към движението на Тито . Отчаяните апели за материална помощ , които той отправяше към Сталин , останаха нечути . Едва през май 1943 г. англичаните изпратиха двама офицери за свръзка при Тито . " Откъсът е от книгата на Волфганг Бретхолц ,, Видях сгромолясването им " , 1955 г.

А в едновремешните изследвания се казва , че Крум , спирайки разширяването на франките на изток , е спасил славянството . Даже според Тато трябвало да му се издигне паметник .

Неясно остава защо Самуил насочва усилията си към днешна Гърция - Лариса , Воден , Сервия , Верея и т.н. , дори слиза на юг през 996 г. , вместо да затвърди властта в в старите български земи в Северна България , които ромеите ще завземат през 1001 г. . Защо не е освободена Тракия между Стара планина и Родопите ? Някой беше писал , че Комитопулите водят агресивна външна политика . Какво мислите , какъв е отговорът на тези въпроси ?

Всъщност Тито е хърватин .

Вероятно е погребана с хан Крум .

Не излиза само линк .

http://www.youtube.com/watch?v=oMksTFy_csk

Какво мислите за югославския лидер Тито ? От една страна той организира мощна антифашисткса съпротива , но от друга подлага на репресии всичко българско в Македония . При него също е имало концлагери - например Голи Оток . Като положителна , отрицателна или противоречива оценявате личността му ? Ето част от 1 статия на Цочо Билярски :

Не защитавам сърбите . Всички воюващи страни имат вина . Може ли да кача филма на Би Би Си за разпадането на Югославия ?

15 години по-късно смъртта на Андрей Луканов продължава да е обвита в мистерия . Какво мислите , кой е поръчал убийството -политически или икономически съперници ? Ето какво пише Крум Благов : ,, На 2 октомври 1996 г. Луканов изневерява на навиците си. Обикновено сутрин той звъни от къщи в газовата компания “Топенерджи”, за да дойде телохранител да го вземе с кола. За началник на охраната там Луканов е назначил своя стар познат Николай Николаев и макар политикът вече да не е в управителния съвет на “Топенерджи”, фирмата на Николаев продължава да го пази. Този фатален ден обаче Луканов излиза пред дома си на ул. ”Латинка” 15 сам. Негов съсед и бивш подчинен е поел ангажимента да го откара в парламента. Затова охрана няма. Докато шофьорът изкарва колата от гаража, Луканов се връща към къщата и звъни по домофона. Докато му отворят, депутатът вече лежи в локва кръв, застрелян с четири куршума."

Хърватските сърби са се опасявали , че извършеният от усташите геноцид може да се повтори . Затова се разбунтуват .

Първоначално персите били разпокъсани в политически план и зависими от по-силните държави като Мидийското царство . През VI век пр. н.е. персийският принц Кир Велики от рода на Ахеменидите вдигнал въстание срещу мидийския цар и след 3 години завладял Мидия и обявил нейната столица Екбатана за столица на Персийската държава . По време на неговото царуване Персия се разпростряла от Средиземно море до днешен Афганистан .Кир завладял Лидия и могъщото Вавилонско царство , както и Сирия и Палестина . Царят загинал в битка с масагетите през 529 г. пр.н.е. Синът му Камбиз присъединил Египет . В края на царуването на Камбиз Персийската държава била разтърсена от въстания . Те били потушени от Дарий I , който възстановил реда в империята , разширил границите и до Гърция и Индия и провел реформи в управлението .Със забележителните си качества на политик и държавник , със своята толерантност към религията и обичаите на покорените народи , Дарий успял да създаде добре организирана държава . Той разделил царството на области - сатрапии , управлявани от управители - сатрапи Всяка област плащала данък , който се внасял в царската хазна .Дарий установил ефикасна система на контрол върху сатрапите . Това допринесло за процъфтяването на търговията . Комуникациите били осигурени чрез мащабно пътно строителство -Царският път се простирал от Ефес до Суза . Персийският върховен бог се наричал Ахурамазда . Той бил бог на доброто и светлината и бил в непрестанно противоборство с бога на злото и мрака Анхра Майню или Ариман . Ахурамазда се явил на легендарния пророк Заратустра , който станал основател на персийската религия -зороастризъм .Има твърдение , че зороастризмът съществено е повлиял на християнството . Според вас каква е причината за възхода на Персийската империя ? Може би добре организираният административен апарат ? Какво мислите ?

,, През 1989 г. бе отбелязана двеста годишнината от встъпването в длъжност на първия американски президент - Джордж Вашингтон. Президентската институция се е променила много от времето, когато генерал Вашингтон признася своята клетва при встъпването в длъжност от балкона на Федералното събрание в Ню Йорк на 30 април 1789 г. Днес президентът на САЩ възприема все повече облика на монарх, такъв какъвто е желаел да бъде и самият Вашингтон. Президентската институция възприема много от символите на монархията, както откъм външната(показната) страна, така и откъм нейната същност. Въпреки определени усилия да се избегне външната парадност, характерна за монархията(или както служителите на президентството я наричат "карнавалът на монархията"), то тази парадност присъствува от самото начало, започвайки с колебливото титулуване на президента като "Негово Изборно Величество". Резиденцията на президента е комбинация от жилище и канцелария и преди да се нарече Белия дом, се е казвала просто "домът"(the house). Но въпреки непретенциозното име, този дом все повече заприличва на президентски дворец. Липсвала му само тържественната смяна на караула.(А и това е могло да стане, ако идеята на президента Никсън да замени униформата на охраната на Белия дом с костюми от опера-комик не били отхвърлени с присмех). Почти цял век сватбите в Белия дом са се считали за полудържавно (или псевдокралско) събитие. Единственната дъщеря на президента Рузвелт била наречена принцеса Ана и играла тази роля до края на своя дълъг живот. Семейството на президента се нарича Първото семейство, а оттук следват и Първата Лейди, Първата дъщеря(Ейми Картър) и дори няколко първи кучета. В тази система думата първи приема значението на кралски. Децата на президента винаги са обект на специално внимание, каквото щедро се оттдава на кралските деца по страниците на лъскавите европейски списания. Когато Форд прие президентския пост след оставката на Никсън, един журналист, отбелязвайки,че новият президент има четири деца, изказа мнението, че тази информация е напълно достатъчна и всякакви други подробности около личния живот на президентското семейство са излишни. В САЩ, както и в почти всяка държава без истинска собственна кралска фамилия, трябва да се намерят или измислят заместители. Сред тези заместители фигурират кланът Кенеди, Рокфелерови, семейство Онасис или чужди кралски фамилии.(За президентското семейство се пише също, но не всички първи семейства са винаги интересни или достатъчно атрактивни, за да задоволят интереса на публиката). Този феномен е силен във Франция, Италия и Германия,където кориците на седмичниците най-често показват кралските особи и много рядко съпругите и децата на президентите на тези страни. Президентът се посреща винаги с голяма тържественност и помпозност. Винаги е приветствуван със специалните химни "Барабани и фанфари" и "Резиденцията на президента", когато се явява на общественни места за произнасяне на реч или друга церемония.(Дори и вицепрезидента има свои музикални почести). Президентът има още и свой флаг, печат, почетна охрана, самолет, а в президентския дворец прислужват лакеи и порцеланът е позлатен. Неинформираните среди обичат да критикуват финансовите разходи на кралските семейства, а никой не обръща внимание на псевдокралските президентски разточителства. Цената на поддържането на американския президент и неговия антураж е толкова внушителна, че прави всяка съвременна монархия да изглежда като евтина стока. Ако въпросът се разгледа откъм същностната му страна, ще забележим тенденцията към Имперска президентска власт( термин, употребен от Артър Шлезинджър Младши в едноименната му книга), която е тревожна, дори зловеща. От една страна е нарастващата помпозност, която понякога е забавна и зрелищна, но в повечето случаи изглежда неподходяща, а от друга страна е засилващата се "имперска" президентска власт, чийто авторитет рязко нараства в периоди на война или национални бедствия, а в други времена намалява дотолкова, че президентът дори не може да отговаря на законодателната власт и общественното и мнение се проявява само на всеки четири години пред безразличните избиратели, много от които дори не си правят труда да гласуват. В своето изследване на президентската институция през 1968 г. Юджин Маккарти застъпва идеята за нейната децентрализация и деперсонализация(той смята,че Белия дом трябва да се превърне в музей).Двадесет години по-късно култът към личността на президента достигна своя връх; президентът стои в кабинета си и демонстрира своята неосведоменост и нековпетентност, а понякога и неспособност да контролира събитията и въпреки това е харесван от нацията( или поне от избирателите).Президентът изглежда изолиран като Луи-16 или Николай-2 , а няма нищо по-лошо от един култ към личността както пише Шлезинджър и развитието на т.нар. "лъжливо благоволение". Парадността и стремежът към имперска власт не е прийом само на американския президент. Президентът на Франция винаги е заобиколен от музика, републиканската гвардия, плюс червената лента на Почетния легион. Президентът на Италия живее в бившия кралски дворец( Квириналът), дори губернаторът на Хаваите е разположил своята резиденция в бившия Хавайски кралски дворец - Йолани. Примерите, забавни или не, могат да продължат. Някои президенти са постигнали власт, каквато никоя съвременна монархия не притежава - като президентът Стреснер в Парагвай. Други успяха да си осигурят( благодарение на съмнителни "плебисцити") доживотно президентство, а в случая с Хаити изглежда, че доживотното президентство е станало и наследственно. Дали наследственното президентство не представлява некоронована монархия? Не, защото наследственното президентство не е просто републиканският еквивалент на конституционната монархия. В съвременната практика то се оказа регресивно, нелегитимно, диктаторско и напълно корумпирано. Отношението към президента като към монарх или имперски президент е обида и вреда за монархията, защото президентът-монарх представя всички отрицателни черти на монархията и никое от нейните преимущества. Критиките насочени към монархията, правдиви или не, улучват целта когата са насочени към президента-монарх. Той струва скъпо. В повечето случаи той е само една витрина, фигурант, "който властва но не правлява". Често е некомпетентен( Шлезинджър пише, че да имаш добър или що годе кадърен президент сега е въпрос на късмет, а не на законно изискване). Какво е президентът-монарх? Той не е надпартиен, а е творение на партиите. Той не е символ на обединението, а представлява разцеплението, характерно за партизанските политически борби. Той не е професионален глава на държавата, посветил целият си живот на поста, който заема. Той не е независим от индустриалните групировки, защото благодарение на тях се намира на този пост и трябва да им угажда, ако иска да бъде избран отново. Президентът-монарх е една измама, непочтенна разновидност на президентската власт. Ако човек изповядва силни републикански чувства, той не трябва да копира толкова безогледно някои символи на монархията и да демонстрира в същото време абсолютната власт, характерна за републиканските и социалистически тирани. И ако една държава копнее за монарх, защо просто не постави начело на управлението истински такъв( така изборът ще бъде най-сполучлив, Президентът - монарх да не говорим за компетентност, честност, интелегентност и икономичност), а не частичния заместител - президентът, който би бил монарх? Рандъл Дикс спис."Heritage", June/August 1989 (Australia) Авторът на статията е доктор по право,адвокат, който живее в г..Питсбърг,Пенсилвания,САЩ.От 1970 г. той е председател и издател на Константното общество - монархическа организация в САЩ с образователни цели и дейност. "