Monarh

Турският премиер Реджеп Тайип Ердоган направи провокативно изявление по време на посещението си в Полша, отбелязвайки, че "няма никаква държава, която се нарича Кипър", пише гръцкият вестник "Етнос", предаде БГНЕС. Ердоган също така добави, че решението на ЕС да приеме "кипърската гръцка администрация" в своето семейство не е било в съответствие с европейските закони, а политически избор. Говорейки на среща в Полша, Ердоган заяви, че няма държава, която се нарича Кипър, обяснявайки, че това, което съществува, е местна администрация на Южен Кипър. Вестник "Етнос" съобщава още, че изявленията на Ердоган са предизвикали остри реакции. Източник : http://asia.actualno.com/Erdogan-Njama-dyrjava-kojato-se-naricha-Kipyr--news_5600.html#ixzz2kRab7vNr

Карсавин, Л., ,,Монашество в средние века", (1991) http://www.gumer.info/bogoslov_Buks/History_Church/Karsav/index.php ОГЛАВЛЕНИЕ Глава I. Начала монашества 1 Глава II. Западное монашество до Бенедикта 6 Глава III. Бенедикт и его устав 13 Глава IV. Английские миссионеры и распространение бенедиктинства 18 Глава V. «Обмирщение» монашества и его «реформы» 22 Глава VI. Итальянские еремиты 25 Глава VII. Клюнийское движение 29 Глава VIII. Цистерцианцы 35 Глава IX. Каноникаты 39 Глава X. Рыцарские ордена 45 Глава XI. Новое понимание христианства и Францисканский орден 48 Глава XII. Успехи нового понимания христианства и Доминиканский орден 54 Глава XIII. Церковь и нищенствующие ордена. Судьба апостольского идеала 57 Глава XIV. Религиозные организации мирян 61 Заключение 64

В Италия също има силно комунистическо движение. Партизанската съпротива в страната срещу нацистите в 1943-1945 г. се води и от комунистите. В повечето страни от бъдещия Източен блок обаче компартиите не са били особено силни в предвоенния период - например в Югославия Комунистическата партия е крайно слаба непосредствено преди германското нахлуване. Перо Симич в ,,Тито. Тайната на века" разкрива чрез някои документи, че тогава в някои области от кралството липсват партийни структури и дори почти няма партийни членове. Едва в периода на войната влиянието на ЮКП нараства , защото Тито в крайна сметка успява да спечели подкрепата на Съюзниците, издига идеята за обща борба на всички народи срещу германците, а и ловко прикрива целите си чрез програмата на Народния фронт. В България БРП (комунисти) до 9 септември също няма голямо внимание, това обаче се променя след преврата благодарение на присъствието на СА и на това, че комунистите държат ключови министерства като МВР и правосъдното ведомство, а демократичните им съюзници като Никола Петков проявяват късогледие, не осъзнавайки, че те ще са следващите им жертви.

,,1. Щом отворя очи, да си кажа: „Ще срещна любопитни, неблагодарни, надменни, коварни, завистливи хора, ще срещна егоисти. Станали са такива, защото не знаят какво е добро и какво — зло“. А аз понеже съм съзрял, че природата на доброто е красивото, а на злото — грозното и че дори природата на този, който греши, ми е сродна, не със същата кръв и семе, а защото е причастна към ума и има в себе си божествен дял, знам, че никой от тези хора не може да ми навреди и никой с нищо грозно не ще ме засегне. Нито мога да се разгневя на своя сроден, нито да го намразя. Родили сме се за съдружие като краката и ръцете, като клепките и зъбите на горната и долната челюст. Да си противодействуваме е противно на природата. А да се възмущаваме и отвръщаме от някого е един вид противодействие." Марк Аврелий, ,,Към Себе си"

Прекрасна песен на испански :

Митак, не говоря за бомбене, а за това САЩ да не прилагат двоен стандарт, да критикуват и Саудитска Арабия за липсата на човешки права, така както го правят с Китай примерно, т.е. да има равна мярка. Вече стана дума, че Иран въпреки религиозния режим, е много по-секуларен от СА и арабските държавици около персийския залив. Проблемът е, че ти слагаш всички християни под един знаменател, че едва ли не всички искат да се върши същото с нехристияните, каквото саудитците вършат с немюсюлманите, други атеисти пък казват, че вярващите хора непременно са смешни и ограничени. А това не е така. И на атеистите няма да им е приятно, ако ги слагат под един знаменател, примерно някой християнин каже, че всички атеисти мразят вярващите или други отрицателни неща.

А как да харесваме хамериканците - тоест политическата класа на САЩ, а не обикновените хора там, след като тя действа с подлости и лицемерие като това да говори за демокрация и човешки права, а в същото време си затваря очите, че в един неин съюзник Саудитска Арабия такива изобщо няма, а друговерците и атеистите биват обезглавявани ?! Или пък съдейства за разпространението на радикалния ислям, например в Сирия, подпомагайки джихадистите. За да сме обективни, би трябвало да осъждаме както греховете на руската политика, така и тези на американската. Иначе,Митак, си прав, че националният интерес трябва да е на първо място за българските управници ...

Колесницкий, Николай Филиппович, ,,Священная Римская империя: притязания и действительность", Наука; М.; 1977 http://www.gumer.info/bibliotek_Buks/History/kolesn/ ОГЛАВЛЕНИЕ ВВЕДЕНИЕНА ПУТИ К ИМПЕРИИ ОТТОН I ВОССОЗДАЕТ ИМПЕРИЮ RENOVATIO IMPERII ROMANORUM ГЕРМАНСКАЯ МОНАРХИЯ НА ПОДЪЕМЕ ПАПА ДАЕТ БОЙ ИМПЕРАТОРУ. КАНОССА «СВЯЩЕННАЯ ИМПЕРИЯ» ШТАУФЕНОВ КРУШЕНИЕ ИМПЕРИИ ШТАУФЕНОВ ЗАКЛЮЧЕНИЕ Иллюстрации ВВЕДЕНИЕ Средневековье уважало традиции древности. Варвары разрушили Западную Римскую империю и создали на ее развалинах свои королевства. Они унаследовали латинский язык для нужд своей государственности, религиозного культа, науки и просвещения. Вместе с тем Средневековье унаследовало и традицию мировой Римской державы. Рим продолжал считаться главой мира (caput mundi), а Римская империя – государством, обнимающим весь мир. Уже готские короли подражали царствовавшим ранее римским императорам. Новую силу традиция мировой Римской империи приобрела с тех пор, как в Западной Европе появились большие средневековые государства. Король франков Карл Великий объявил себя в 800 г. римским императором, а свое государство считал продолжением Древней Римской империи. В 962 г. германский король Оттон I, укрепив свою власть над Германией, занял Рим и опять возродил Римскую империю, получившую позже пышное наименование «Священная Римская империя германской нации». Впрочем, это была не единственная в те времена «Римская империя». С большим основанием Римской (Ромейской) империей называлась Византия (Восточная Римская империя), которая отделилась от Западной Римской империи в 395 г. и просуществовала до падения Константинополя под ударами турок в 1453 г. Притязания на римский императорский титул выдвигали и многие другие западно– и восточноевропейские монархи. Традиция мировой Римской державы была увековечена христианско-католической церковью. После падения императорской власти в западной части Римской империи в 476 г., главенство над Римом получил епископ «вечного города», присвоивший себе имя папы. Свои притязания на вселенскую власть и римское наследие папа обосновывал ссылками на «патримонию св. Петра» и «дар императора Константина». Теоретики католицизма объявили Римскую империю последним земным царством, после которого наступит вечное «царство небесное». Эта теория еще более увеличила притягательную силу римского императорского титула. Само собой разумеется, что она лучше всего обосновывала притязания на мировое господство. Другое дело, подкреплялись ли эти притязания реальной политической силой и соответствовала ли феодальная действительность идее мировой монархии ...

Нито тезата за кьопавия Запад и добрата Русия е съвсем вярна, нито пък обратната - добрите САЩ и ЕС и злата руска мечка. В крайна сметка всяка велика сила си има интереси, които са по-важни от приятелите. Не всички русофили са комунисти - има много хора, които се възхищават не от СССР и Червената армия, а от старата дореволюционна имперска Русия, от руската наука, литература като Толстой и Достоевски, музика като песните на ,,Любе", история, военна мисъл и т.н. Нека все пак не слагаме определени групи от хора под общ знаменател.

Представям на вниманието ви откъс от новоизлязлата автобиографична книга на Шварценегер ,,Зов за завръщане", в която той разказва за своя живот и за дългия и труден път към успеха и славата в Холивуд и политиката. ,,Роден съм в година на глад и лишения. Годината е 1947-а, а Австрия е окупирана от съюзническите армии, унищожили Третия райх на Хитлер. През май, два месеца преди раждането ми, във Виена е имало гладни бунтове, а сериозният недостиг на провизии не подминал и Щирия – югоизточната провинция, където живеехме. Години по-късно, ако майка ми искаше да ми припомни с какви трудности са ме отгледали, започваше да ми разказва как обикаляла от ферма на ферма, за да събере малко масло, захар и жито. Имало случаи, когато отсъствала по три дни. Хамстеруване, така го наричаха с баща ми – като хамстер, който събира ядки. Просенето на храна било често срещано явление.Нашето типично фермерско селце се наричаше Тал. Цялото му население се състоеше от няколкостотин семейства, чиито къщи и ферми бяха струпани в махали, свързани помежду си с пътеки и тесни улички. Прашният главен път се катереше и спускаше в продължение на няколко километра през ниските планински хълмове, покрити с поляни и борови гори. Виждахме много малко от командващите Британски въоръжени сили – като например случайно преминаващ през селцето камион с войници. Но отлично усещахме присъствието на руснаците, окупирали източната част на района. Студената война беше започнала и всички ние живеехме в страх, че руските танкове ще нахълтат при нас и ще бъдем погълнати от съветската империя. Свещениците в църквите плашеха паството с ужасяващи истории за руснаци, разстрелващи бебета в ръцете на майките им. Нашата къща се намираше на върха на хълм, встрани от пътя. В детството ми рядко се случваше да видя повече от един или два преминаващи автомобила за целия ден. На стотина метра от входната ни врата, от другата страна на пътя, се издигаше полуразрушен замък от феодално време. На следващото възвишение се намираха кметската служба; католическата църква, в която майка ми ни задължаваше да ходим на неделна литургия; местната Gasthaus – или странноприемница – своеобразен светски център на селото; и основното училище, посещавано от мен и брат ми Майнхард, който бе по-голям от мен с една година. Най-ранните ми спомени са как майка ми пере дрехи, а баща ми рине въглища с лопата. Бил съм на не повече от три години, но образът на баща ми е особено ярък в съзнанието ми. Той беше едър, атлетичен мъж, и се справяше сам с много неща. Всяка есен ни доставяха зимния запас от въглища – един камион ги стоварваше пред къщата ни – и баща ми позволяваше на мен и на Майнхард да му помагаме с пренасянето им до мазето. Бяхме толкова горди да му бъдем помощници. И двамата ми родители произхождаха от работнически семейства от северната част на страната – предимно заводски работници в стоманената индустрия. По време на хаоса в края на Втората световна война двамата се запознали в град Мюрццушлаг, където майка ми, Аурелия Ядърни, работела като служител в продоволствения център към градския съвет. Тя била в началото на двайсетте си години, вдовица от войната – съпругът й бил убит едва осем месеца след сватбата им. Една сутрин, докато седяла зад бюрото си, забелязала баща ми да минава по улицата – по-възрастен от нея мъж, в края на трийсетте, но висок и добре изглеждащ, в униформа на жандармерията - провинциалната полиция. Била луда по мъже в униформи, затова от онзи ден нататък започнала да се оглежда за него. Разбрала кога е на работа и кога точно минава оттам, за да е сигурна, че ще бъде на бюрото си. Разговаряли през отворения прозорец, а тя му давала малко от наличната храна, с която разполагали. Той се казваше Густав Шварценегер. Оженили се в края на 1945 г. Той бил на трийсет и осем, а тя на двайсет и три. Баща ми бил назначен в Тал като началник на четиричленно звено, отговарящо за селото и близките околности. Домът, в който израснах, бе проста постройка от камъни и тухли, просторна, с дебели стени и малки прозорци, които държаха студената алпийска зима на безопасно разстояние. Имахме две спални, всяка от тях оборудвана с печка на въглища, и кухня, където се хранехме, пишехме домашните си, миехме се и играехме. Тази стая се отопляваше от готварската печка на майка ми. Нямаше водопроводна инсталация, нямаше баня с душ, нито пък тоалетна с казанче, просто един съд за вода с капак. Най-близкият кладенец се намираше на повече от триста метра разстояние от къщата и дори да валеше силен дъжд или сняг, някой от нас трябваше да отиде дотам. Затова се стараехме да използваме колкото се може по-малко вода. Топлехме я, пълнехме голям леген и се къпехме с гъба или мека кърпа – първо се миеше майка ми с чистата вода, после баща ми, а след това идваше ред на двама ни с Майнхард. Нямаше значение, че нашата вода изглеждаше малко по-тъмна, стига това да ни спестяваше разходка до кладенеца. Имахме дървени мебели, съвсем прости, и няколко електрически лампи. Баща ми харесваше картини и антики, но по онова време това беше лукс, който той не можеше да си позволи. Музиката и котките внасяха живец в дома ни. Майка ми свиреше на цитра и ни пееше песни, но истинският музикант бе баща ми. Той умееше да свири на всякакви духови инструменти: тромпет, флигорна, саксофон, кларинет. Освен това пишеше музика и беше диригент на местната жандармерийска музикална група – ако някъде в региона починеше полицай, групата свиреше на погребението. През летните неделни дни често ходехме на концерти в парка, където той дирижираше, а понякога и свиреше. Повечето от роднините ни от негова страна бяха музикални, но нито аз, нито Майнхард наследихме този талант. След смутните военни години, най-голямото желание на родителите ми бе да имаме финансова стабилност и сигурност. Майка ми беше едра, широкоплещеста жена, сериозна и находчива, освен това бе традиционна домакиня, която поддържаше къщата безупречно чиста. Навиваше чергите настрана, коленичеше на пода и жулеше дъските с четка и сапун, после ги подсушаваше с парцали. С фанатична прецизност окачваше дрехите ни на закачалки, а чаршафите и кърпите сгъваше идеално, с остри като бръснач ъгли по краищата. Отглеждаше в градината цвекло, картофи и дребни плодове, за да ни храни, а есенно време приготвяше консерви и кисело зеле в стъклени буркани за зимата. Всеки път, когато в дванайсет и половина татко идваше от полицейския участък, мама беше готова с обяда, а после и с вечерята, когато той се прибираше точно в шест. Финансите също бяха нейна грижа. Като бивш чиновник, тя бе много организирана и отлично се справяше с писането и математиката. Всеки месец, когато баща ми носеше вкъщи заплатата си, тя му даваше петстотин шилинга за джобни разходи, а останалото прибираше за домакинството. Водеше цялата семейна кореспонденция и плащаше месечните сметки. Веднъж годишно, винаги през декември, ни водеше на пазар за дрехи. Пътувахме с автобус до магазин „Кастнер и Олер” в Грац, отвъд съседния хълм. Старата сграда имаше само два или три етажа, но в нашите представи тя бе огромна като „Мол ъф Америка”. Имаше ескалатори и асансьори от метал и стъкло, така че можехме да виждаме всичко, докато се движехме надолу-нагоре. Мама купуваше само най-необходимите неща за нас – ризи, бельо, чорапи и така нататък – а покупките пристигаха у дома на следващия ден, опаковани в стегнати вързопи от кафява хартия. Стоките на изплащане бяха новост по онова време и на нея много й харесваше да плаща само малка част от сметката всеки месец. Облекчаването на хора като моята майка в пазаруването бе добър начин за стимулиране на икономиката. Тя се занимаваше и със здравословните проблеми, въпреки че баща ми беше този, който бе професионално обучен да реагира при спешни случаи. Двамата с брат ми сме прекарали всички възможни детски болести, от заушка и скарлатина до дребна шарка, така че тя успя да натрупа доста практически опит. Не се плашеше от нищо: една зимна вечер, когато сме били съвсем малки, Майнхард развил пневмония, а нямало на разположение нито лекар, нито линейка. Мама ме оставила у дома при баща ми и с Майнхард на гръб извървяла пеша повече от три километра в снега, за да го заведе до болницата в Грац. Баща ми имаше по-сложен характер. Беше щедър и нежен, особено към нея. Родителите ми се обичаха дълбоко. Това ясно личеше от начина, по който тя му поднасяше кафе, а той винаги я изненадваше с малки подаръчета и я прегръщаше или я потупваше отзад. Те споделяха обичта си с нас – редовно ни позволяваха да се гушкаме с тях в леглото, особено ако се страхувахме от гръмотевици и светкавици. Ала веднъж седмично, обикновено в петък вечер, баща ми се прибираше вкъщи пиян – в два, три или четири сутринта, след запой в Gasthaus на обичайната си маса с група от местните, в това число свещеникът, кметът и директорът на училището. Събуждахме се нощем и го чувахме как събаря покъщнина и крещи на майка ми. Яростта му не продължаваше дълго, а на следващия ден той отново бе мил и нежен и изкупваше вината си, като ни водеше на обяд или ни купуваше подаръци. Ако не спазвахме дисциплината обаче, отнасяхме по някоя плесница или удар от колана му. На нас всичко това ни се струваше абсолютно нормално: всички бащи прибягваха до физическо наказание и се прибираха вкъщи пияни. Бащата на едно момче, което живееше наблизо, му дърпаше ушите или тичаше след него с тънка гъвкава пръчка, кисната във вода, за да боли повече. Пиенето просто изглеждаше като неразделна част от приятелството. Понякога съпругите и семействата биваха канени да се присъединят към мъжете в Gasthaus. За нас, децата, беше голяма чест да седим на една маса с възрастните, а накрая да получим десерт. Едва след години проумях, че зад тази всичко това се криеше горчивина и страх. Растяхме сред мъже, които се чувстваха като сбирщина от неудачници. Тяхното поколение беше започнало Втората световна война и я бе загубило. По време на войната баща ми напуснал жандармерията, за да стане полицай в немската армия. Служил в Белгия и Франция, както и в Северна Африка, където преболедувал малария. През 1942 г. едва не попаднал в плен в Ленинград по време на най-кървавата битка от войната. Сградата, в която се намирал, била взривена от руснаците. Останал три дни под развалините. Гръбнакът му бил счупен и имал шрапнели и в двата крака. Прекарал няколко месеца в полска болница, докато се възстанови достатъчно, за да се прибере в Австрия и да се върне в цивилната полиция. А кой би могъл да каже колко време му е отнело да се възстанови от психическите травми след онова, на което е бил свидетел? Чувал съм да обсъждат тези неща, докато пиеха, и мога да си представя колко болезнено е било за тях. Всички те са били тревожни и уплашени, че един ден руснаците може да се върнат и да ги отведат със себе си, за да възстановят разрушенията в Москва или Сталинград. Били са гневни. Опитвали са се да потискат яда и унижението, но разочарованието е стигало до мозъка на костите им. Помислете само: обещават ти, че ще станеш гражданин на една велика нова империя. Всяко семейство ще получи най-модерните удобства. Вместо това се прибираш у дома, сред развалини, където парите са малко, храната не достига и всичко трябва да бъде построено отново. Окупационните сили са там, така че вече не си господар в собствената си страна. Но най-лошото е, че не можеш по никакъв начин да осмислиш преживяното. Как да се справиш с такава тежка травма, когато не бива дори да говориш за нея? Вместо това започнало официално заличаване на Третия райх. Всички държавни служители – местни длъжностни лица, учители, полиция – трябвало да преминат през процес, който американците нарекли денацификация. Подлагали ги на разпит, досиетата им били преглеждани с цел да се установи дали са участвали във военни престъпления. Всичко, което имало нещо общо с нацистката ера, било конфискувано: книги, филми, плакати, дори лични дневници и снимки. Длъжен си да предадеш всичко, за да изтриеш войната от съзнанието си. Двамата с Майнхард имахме само бегла представа за това. У дома имахме красив картинен албум, с който играехме на свещеник. Използвахме го като Библия, защото той беше много по-голям от истинската ни семейна Библия. Единият от нас стоеше прав с разтворената книга в ръце, а другият четеше литургия. Това всъщност бе албум от типа „направи си сам”, за популяризиране на великите постижения на Третия райх. Вътре имаше раздели за различни категории като обществена работа, строеж на тунели и язовири, речи на Хитлер, огромни нови кораби, нови паметници, велики битки в Полша. За всяка категория имаше празни страници с номерация, а всеки път, когато отиваш в магазина и купуваш нещо или инвестираш във военни облигации, получаваш снимка с номер, която да залепиш на съответната страница. Когато събереш пълната колекция, печелиш награда. Двамата с Майнхард нямахме представа какво точно държим в ръце, но един ден, когато искахме да поиграем на свещеник, албума го нямаше. Претърсихме цялата къща. Накрая попитах майка ми къде е изчезнала красивата книга – в крайна сметка това беше нашата Библия! Тя каза само: „Наложи се да я предадем”. По-късно съм казвал на баща ми: „Разкажи ми за войната”; питал съм го къде е бил и през какво е преминал. Той винаги отговаряше по един и същи начин: „Няма нищо за разказване”. Негов основен житейски принцип бе дисциплината. Имахме стриктен режим, който не подлежеше на промяна: ставахме в шест, след което някой от двама ни с Майнхард вземаше мляко от съседната ферма. Когато станахме малко по-големи и започнахме да спортуваме, към задълженията ни се добавиха и сутрешни упражнения. Трябваше да заслужим закуската си с коремни преси. Следобед, щом приключехме с домашните и помагането в домакинството, играехме футбол с татко, независимо от метеорологичните условия. Ако допуснехме грешка в играта, търпеливо понасяхме хокането му. Баща ми вярваше също толкова силно и в тренирането на умовете ни. След неделната литургия ни водеше на семейна разходка: посещавахме някое съседно село или спортно състезание или гледахме представление на неговата полицейска музикална група. Вечерта трябваше да напишем доклад за заниманията си, дълъг поне десет страници. Той ги проверяваше и ни ги връщаше, нашарени в червено, а всяка грешно написана дума преписвахме по петдесет пъти. Обичах баща си и много исках да бъда като него. Помня веднъж, когато бях малък, как облякох униформата му и стъпих на стол пред огледалото. Сакото ми стоеше като халат, който стигаше почти до петите, а шапката падаше върху носа ми. Ала му липсваше търпение относно проблемите ни. Ако искахме велосипед, той ни казваше, че трябва сами да спечелим парите за него. Никога не успях да се почувствам достатъчно добър, достатъчно силен, достатъчно умен. Той ми даваше да разбера, че винаги има място за още напредък. Много синове биха се почувствали осакатени от изискванията му, но на мен тази дисциплина ми подейства добре. Превърна се в амбиция." РЕДАКТОР: ЕВГЕНИЯ ГИГОВА Източник : http://literature.actualno.com/Zov-za-zavryshtane-news_3088.html

Старите хитове си остават вечни :

Не се отказват, има доста японски клипчета в ония сайтове.

Приятелю Шейдес, Аеций има предвид хората от клипчето от 83 пост на Уърхед. Просто циганите са най-податливи на ислямистка пропаганда. Може би поради необразоваността си.

Настоящият текст представлява мой превод от немски език на откъс от спомените на германския канцлер Ото фон Бисмарк ,,Размисли и спомени" или ,,Gedanken und Erinnerungen" от сайта zeno.org. Те са писани, когато той вече е отстранен от власт, като Том 3 е издаден чак през 1919 г. Приятно четене !!! Том 1, Глава 4 ,,Дипломат" След като пруското правителство взе решение да свика възстановения от Австрия Бундестаг и с това да го завърши, генерал фон Рохов, който беше акредитиран в Санкт Петербург и остана там, временно беше назначен за посланик във Бундестага. Същевременно в бюджета бяха включени двама легационни съветници, аз самият и господин фон Грунер. Пред мен беше представено като перспектива от Негово величество и министър фон Мантойфел преди назначаването ми за легационен съветник възможността да бъда назначен за посланик във Бундестага (парламентът на Германския съюз, създаден в 1815 г. след разгрома на Наполеон под австрийска егида - б.м. Петър Петров). Рохов трябваше да ме въведе и обучи, обаче не можеше сам да работи делово и ме ползваше за редактор, без да ме държи политически ,,au fait”. Разговорът с краля, предхождащ моето назначаване, предаден накратко в писмо на моя починал приятел Дж. Л. Мотли до неговата жена , протече по следния начин.След като на внезапния въпрос на министър Мантойфел(пруският премиер-министър -б.м. П.Петров) дали искам да приема поста на посланик в Съюза, бях отговорил просто с да, кралят ме повика скромно до себе си и рече : ,,Вие имате голям кураж, че поемате една чужда Вам длъжност без нищо повече.“ Аз възразих : ,,Куражът е изцяло от страна на Ваше величество, когато ми поверявате един такъв пост, въпреки че не сте длъжен да запазите назначаването, щом то не оправдае надеждите. Аз самият не мога да съм сигурен за това дали задачата е над моите способности, преди да съм се оказал по-близо до нея. Ако открия, че не съм израстнал за нея, ще бъда първият, който ще поиска отзоваването си. Имам куража да се подчинявам, ако Ваше величество има такъв да заповядва.“ При което кралят отвърна : ,,Тогава ние искаме да опитаме въпроса.“ На 14 май 1851 г. пристигнах във Франкфурт. Господин фон Рохов с по-малко честолюбие, отколкото любов към комфорта и уморен от климата и напрегнатия дворцов живот в Петербург, който би предпочел да задържи трайно поста във Франкфурт, на който би задоволил всички свои желания, работеше в Берлин за това аз да бъда назначен за пълномощен министър в Дармщадт със същевременна акредитация при херцога на Насау и град Франкфурт и може би не би бил неблагоразположен и да ми предостави в замяна петербургския си пост : той обичаше живота край Рейн и общуването с немските дворове. Неговите усилия обаче нямаха успех. Около 11 юли хер Мантойфел ми писа, че кралят е одобрил моето назначаване за посланик във Бундестага. ,,При това се разбира от само себе си“, пишеше министърът, ,,че не може хер фон Рохов да бъде отпратен внезапно; възнамерявам още днес да му напиша още няколко думи и вярвам, че Вашето съгласие ще бъде сигурно, ако аз действам по този въпрос изцяло с оглед на желанията на хер фон Рохов, на когото на дело мога да изкажа само благодарност, че той прие трудната и неблагодарна мисия за разлика от някои други хора, които винаги проявяват критика, но когато се стигне до действие, се оттеглят. Няма нужда да уверявам, че с това нямам впредвид Вас, тъй като и Вие сте влезли снас в пролома и мисля си, ще го защитавате и сам.“ Около 14 юли стана моето назначаване за пълномощен министър във Бундестага. Независимо от уважението, което му беше оказано, хер фон Рохов беше разстроен и ми се отплати за разочарованието на своето желание, като една сутрин напусна Франкфурт, без да ми съобщи за отпътуването си и да ми предаде управлението и документите. Осведомен от друго място, дойдох навреме на гарата, за да му изразя своята благодарност за оказаното ми благоволение. - За моята дейност и възприятията ми в Бундестага е публикувано толкова много в служебен и частен аспект, че ми остава само един подбор. Във Франкфурт намерих двама пруски комисари от времето на Смута, Оберпрезидента на Бьотихер, чийто син по-късно като държавен секретар и министър щеше да бъде мой помощник и генерал фон Пойкер, който ми предостави възможност за първите ми студии за орденното дело. Той бше мъдър и храбър офицер, с високо военно образование, което по-късно съумя да оползотвори като генерален инспектор на военновъзпитателното и образователното дело. Служил през 1812 г. в корпуса на Йорк, той изгубил заради кражба своето палто, трябвало да извърши отстъплението във обикновена униформа и се случило така, че палците му измръзнали и поради студа получил и други увреждания. Въпреки външната му нехубост този интелигентен и смел офицер спечелил сърцето на красивата графиня Шуленбург, чрез която по-късно предал на своя син богатото наследство на рода Шенк фон Флехтинген в Алтмарк. В забележителен контраст с неговата духовна значимост се намираше слабостта му към външни неща, която обогати берлинския жаргон с един израз. За всеки, който носеше твърде много ордени едновременно, хората казваха, че ,,той пойкерства“..." Източник : http://www.zeno.org/Geschichte/M/Bismarck,+Otto+von/Gedanken+und+Erinnerungen/Erstes+Buch/Viertes+Kapitel

Chamchiants, Mikayel, ,,History of Armenia, by Father Michael Chamich; from B. C. 2247 to the year of Christ 1780, or 1229 of the Armenian era", translated from the original Armenian, by Johannes Avdall (1827) http://archive.org/details/historyofarmenia01cham PREFACE History of Armenia in three large quarto volumes, of about 1,000 pages each, compiled from the historical works of various authors who flourished in Armenfa in various times, and wrote the accounts of their own days, of whom I shall give a detailed biographical account in its proper place. In the year 1811, Father Chamich published an abridgment of his own history, of which the present volume is a translation. In this some references are made by the author to the enlarged history,for example, " See Hist. B.I. c. 3.", which I have inserted in the beginning of my translation, but I subsequently thought proper to omit them. I would have made notes at the end of each of these references, had I not been convinced that they would have considerably increased the size of the work, and obliged me to issue a third volume, while the support I have hitherto received is barely sufficient to defray the expenses incurred inprinting the two. I am compelled by a love of truth, and not by a spirit of religious controversy, to speak briefly of the partiality of Father Michael Chamich in religious affairs'.Perhaps it would not be uninteresting to give a detailed explanation to the reader on this head, but considering the abridgtd form of the present volume, I deem it necessary to make my remarks in as few words as possible. Father Michael Chamich, though an Armenian by birth, was attached to the Romish Church, as I have stated above. In his preface to the enlarged History he promises to write with mipartiality, and to shew the truth in his writing, but alas! in the course of the ecclesiastical part of the History he forgets what he promised, and insidiously endeavours to bias the minds of the credulous and the ignorant with prejudices favourable to his own persua.^ion. He makes use of every trifling incident in the history to advocate the cause he defends ; and tries by every means in his power to instil into the minds of his readers a favourable idea of the church of Rome ...

Коуэл,Франк, ,,Древний Рим. Быт, религия, культура" (2006) http://www.litmir.net/br/?b=157490 Предисловие Захватывающее дух зрелище представало путешественнику при приближении к городу Риму в первые четыре века нашей эры. Неисчислимое множество домов, величественных дворцов, храмов, общественных зданий, памятников и святынь, блеск и великолепие, не знающее равного ни в одном другом городе тогдашнего мира, простиралось насколько хватало взгляда. На протяжении долгого времени Рим был главным городом в западном мире, постоянно обогащаемым военной добычей, данью и огромной прибылью от управления судьбами других стран и народов. Он был центром Римской империи и цивилизации. Состояния некоторых его богачей и правителей были сказочными, хотя много средств расточалось на роскошное убранство домов, удовлетворение прихоти самых невероятных сумасбродств, какие только можно вообразить, и, хотя приходилось тратить большие суммы на неуместную благотворительность, чтобы поддержать и развлечь огромные толпы праздных бедняков, многие из состоятельных людей выделяли часть своих средств на украшение города. Очень трудно было решить, к какому именно периоду истории отнести повествование. Как никто не станет предпринимать попыток описывать исчезнувшую повседневную жизнь Лондона, не приняв решения, описывать ли Лондон времен англосаксов, норманнов, Плантагенетов, Тюдоров, Стюартов, ганноверцев или Викторианской эпохи, так невозможно и передать даже относительно адекватное впечатление о повседневной жизни в Древнем Риме, не соотнося ее либо с древними днями царей в V веке до н. э. и с отцами-основателями республики в героические дни IV, III и II веков до н. э., либо с более поздними днями волнений во время жестоких гражданских войн I века до н. э., либо с самым продолжительным периодом четырех последующих столетий римских императоров, с периодом величия, когда могущество Рима выросло до невиданных высот лишь для того, чтобы ослабиться в III и IV веках и безвозвратно рухнуть в V веке. Какой бы период мы ни пытались рассмотреть через туман прошедших веков, картина всегда будет смазанной и изменчивой. Несмотря на то что многие римляне предпочитали думать о Риме как о чем-то постоянном и вечном, они все сильнее и сильнее осознавали перемены к худшему, для порицания которых с ходом времени наиболее мыслящие среди них находили все больше оснований ...

1.Сказкин, С.Д, ,,История Византии. Том 1", Москва: Наука, 1967 http://historic.ru/books/item/f00/s00/z0000047/index.shtml О КНИГЕ Глава 1. ИСТОЧНИКИ ПО ИСТОРИИ ВИЗАНТИИ IV — ПЕРВОЙ ПОЛОВИНЫ VII В. ВИЗАНТИЙСКАЯ ИСТОРИОГРАФИЯ ИСТОРИКИ ЦЕРКОВНЫЕ ИСТОРИКИ ХРОНИСТЫ ПОЛЕМИЧЕСКАЯ И ПУБЛИЦИСТИЧЕСКАЯ ЛИТЕРАТУРА АДМИНИСТРАТИВНЫЕ, ВОЕННЫЕ И ГЕОГРАФИЧЕСКИЕ ТРАКТАТЫ ЗАКОНОДАТЕЛЬНЫЕ ПАМЯТНИКИ ВИЗАНТИЙСКИЕ ПАПИРУСЫ IV—VII ВВ. ЭПИГРАФИЧЕСКИЕ, АРХЕОЛОГИЧЕСКИЕ И НУМИЗМАТИЧЕСКИЕ МАТЕРИАЛЫ РАННЕВИЗАНТИИСКОГО ПЕРИОДА Глава 2. ОБРАЗОВАНИЕ ВИЗАНТИИ. ТЕРРИТОРИЯ, ПРИРОДНЫЕ УСЛОВИЯ И НАСЕЛЕНИЕ Глава 3. АГРАРНЫЙ СТРОЙ ВИЗАНТИИ В IV—VI ВВ. Глава 4. ГОРОДА, РЕМЕСЛО И ТОРГОВЛЯ В ВИЗАНТИИ IV—V ВВ. КОНСТАНТИНОПОЛЬ И ПРОВИНЦИИ Глава 5. СОЦИАЛЬНО-ПОЛИТИЧЕСКИЙ СТРОЙ И АДМИНИСТРАТИВНАЯ ОРГАНИЗАЦИЯ ИМПЕРИИ В IV—V ВВ. Глава 6. ХРИСТИАНСКАЯ ЦЕРКОВЬ В IV-VI ВВ. Глава 7. ВНУТРЕННЕЕ И ВНЕШНЕЕ ПОЛОЖЕНИЕ ВИЗАНТИЙСКОГО ГОСУДАРСТВА В IV В. Глава 8. ВНУТРЕННЯЯ И ВНЕШНЯЯ ПОЛИТИКА ВИЗАНТИИ И НАРОДНЫЕ ДВИЖЕНИЯ В ПЕРВОЙ ПОЛОВИНЕ V В. Глава 9. ВНУТРЕННЯЯ И ВНЕШНЯЯ ПОЛИТИКА ВИЗАНТИИ И НАРОДНЫЕ ДВИЖЕНИЯ ВО ВТОРОЙ ПОЛОВИНЕ V В. Глава 10. СОЦИАЛЬНО-ЭКОНОМИЧЕСКАЯ И АДМИНИСТРАТИВНАЯ ПОЛИТИКА ЮСТИНИАНА Глава 11. ЗАКОНОДАТЕЛЬНЫЕ РЕФОРМЫ ЮСТИНИАНА Глава 12. ЦЕРКОВНАЯ ПОЛИТИКА ЮСТИНИАНА. НАРОДНО-ЕРЕТИЧЕСКИЕ ДВИЖЕНИЯ В ИМПЕРИИ Глава 13. НАРОДНЫЕ ДВИЖЕНИЯ В ВИЗАНТИИ ПРИ ЮСТИНИАНЕ. ВОССТАНИЕ НИКА (532 г.) Глава 14. ВНЕШНЯЯ ПОЛИТИКА ЮСТИНИАНА. ПОПЫТКИ РЕСТАВРАЦИИ ИМПЕРИИ НА ЗАПАДЕ. ВОЙНЫ С ИРАНОМ. ВИЗАНТИЙСКАЯ ДИПЛОМАТИЯ Глава 15. ВТОРЖЕНИЯ СЛАВЯН И ИХ РАССЕЛЕНИЕ НА ТЕРРИТОРИИ ВИЗАНТИЙСКОЙ ИМПЕРИИ Глава 16. ВНУТРЕННЕЕ И ВНЕШНЕЕ ПОЛОЖЕНИЕ ИМПЕРИИ ВО ВТОРОЙ ПОЛОВИНЕ VI—VII В. Глава 17. ВИЗАНТИЙСКАЯ НАУКА И ПРОСВЕЩЕНИЕ В IV—VII ВВ. Глава 18. НЕОПЛАТОНИЧЕСКАЯ ФИЛОСОФИЯ IV—VI ВВ. Глава 19. ВИЗАНТИЙСКАЯ ЛИТЕРАТУРА IV—VII ВВ. Глава 20. ВИЗАНТИЙСКОЕ ИСКУССТВО IV—VII ВВ. ИЗОБРАЗИТЕЛЬНОЕ ИСКУССТВО И АРХИТЕКТУРА ПРИКЛАДНОЕ ИСКУССТВО И РЕМЕСЛО ПРИМЕЧАНИЯ СПИСОК СОКРАЩЕНИЙ Карты Карта. Империя в конце IV - первой половине V в. (до 457 г.) Карта. Византийская империя к началу V в. Византия в 457-518 гг. Византия и вандалы Внешнеполитические планы Юстиниана и его завоевания Византия и остготы в 535-555 гг. Византия и Иран в VI в. Византия и славяне в первой половине VI - второй половине VII в. Византия во второй половине VI в. Византия в первой половине VII в. Византия во второй половине VII в. Первый том труда 'История Византии' охватывает события с середины IV до середины VII века. В нем рассказано о становлении и укреплении Византийской империи, о царствовании Юстиниана и его значение для дальнейшего развития государства, о кризисе VII в. и важных изменениях в социальной и этнической структуре, об особенностях ранневизантийской культуры и международных связях Византии с Западом и Востоком. 2.Сказкин, С.Д, ,,История Византии. Том 2", изд. Москва: Наука, 1967 http://historic.ru/books/item/f00/s00/z0000048/index.shtml О КНИГЕ Часть 1. РАННЕФЕОДАЛЬНОЕ ОБЩЕСТВО И ГОСУДАРСТВО В ВИЗАНТИИ (VII — СЕРЕДИНА IX В.) Глава 1. ОСНОВНЫЕ ИСТОЧНИКИ ПО ИСТОРИИ ВИЗАНТИИ КОНЦА VII-СЕРЕДИНЫ IX В. Глава 2. СОЦИАЛЬНО-ЭКОНОМИЧЕСКИЕ ОТНОШЕНИЯ И ГОСУДАРСТВЕННЫЙ СТРОЙ В ВИЗАНТИИ В КОНЦЕ VII—СЕРЕДИНЕ IX В. АГРАРНЫЕ ОТНОШЕНИЯ ГОРОД ГОСУДАРСТВЕННЫЙ СТРОЙ Глава 3. СОЦИАЛЬНО-ПОЛИТИЧЕСКАЯ БОРЬБА И ВНЕШНЕЕ ПОЛОЖЕНИЕ ИМПЕРИИ В КОНЦЕ VII — НАЧАЛЕ VIII В. Глава 4. ПЕРВЫЙ ПЕРИОД ИКОНОБОРЧЕСТВА Глава 5. ВТОРОЙ ПЕРИОД ИКОНОБОРЧЕСТВА Глава 6. ВИЗАНТИЙСКАЯ КУЛЬТУРА В КОНЦЕ VII -ПЕРВОЙ ПОЛОВИНЕ IX В. НАУКА И ОБРАЗОВАНИЕ ЛИТЕРАТУРА ИСКУССТВО Часть 2. ОФОРМЛЕНИЕ ФЕОДАЛЬНЫХ ИНСТИТУТОВ И РАСЦВЕТ ФЕОДАЛЬНОГО СТРОЯ В ВИЗАНТИИ (СЕРЕДИНА IX—XII В.) Глава 1. ОСНОВНЫЕ ИСТОЧНИКИ ПО ИСТОРИИ ВИЗАНТИИ ВТОРОЙ ПОЛОВИНЫ IX—XII В. Глава 2. АГРАРНЫЕ ОТНОШЕНИЯ В ВИЗАНТИН ВО ВТОРОЙ ПОЛОВИНЕ IX-X В. Глава 3. ГОРОД ВТОРОЙ ПОЛОВИНЫ IX—X В. Глава 4. ГОСУДАРСТВО И ЦЕРКОВЬ ВО ВТОРОЙ ПОЛОВИНЕ IX—X В. ГОСУДАРСТВЕННЫЙ СТРОЙ АДМИНИСТРАТИВНОЕ УСТРОЙСТВО ЦЕРКОВЬ И МОНАШЕСТВО Глава 5. СОЦИАЛЬНАЯ И ПОЛИТИЧЕСКАЯ БОРЬБА В ВИЗАНТИИ В СЕРЕДИНЕ IX — СЕРЕДИНЕ X В. Глава 7. ВНУТРЕННЯЯ И ВНЕШНЯЯ ПОЛИТИКА ВИЗАНТИИ ВО ВТОРОЙ ПОЛОВИНЕ X — ПЕРВОЙ ЧЕТВЕРТИ XI В. Глава 8. ВИЗАНТИЯ И РУСЬ В IX—X ВВ. Глава 9. ЭКОНОМИЧЕСКОЕ РАЗВИТИЕ ИМПЕРИИ В XI—XII ВВ. Глава 10. ВНУТРЕННЯЯ И ВНЕШНЯЯ ПОЛИТИКА ВИЗАНТИИ В 1025 — 1057 ГГ. Глава 11. ВНУТРИПОЛИТИЧЕСКИЙ КРИЗИС В КОНЦЕ XI В. И ВНЕШНЕПОЛИТИЧЕСКИЙ РАЗГРОМ Глава 12. ПРОВИНЦИАЛЬНАЯ АРИСТОКРАТИЯ У ВЛАСТИ. ВНУТРЕННЯЯ ПОЛИТИКА ПЕРВЫХ КОМНИНОВ Глава 13. ВНЕШНЕПОЛИТИЧЕСКОЕ ПОЛОЖЕНИЕ ИМПЕРИИ В ПЕРВОЙ ПОЛОВИНЕ И СЕРЕДИНЕ XII В. Глава 14. ВНЕШНЕПОЛИТИЧЕСКОЕ И ВНУТРЕННЕЕ ПОЛОЖЕНИЕ ВИЗАНТИИ В КОНЦЕ XII В. ЧЕТВЕРТЫЙ КРЕСТОВЫЙ ПОХОД И ЗАХВАТ КОНСТАНТИНОПОЛЯ Глава 16. НАУКА И ОБРАЗОВАНИЕ СИСТЕМА ОБРАЗОВАНИЯ НАУКА БОГОСЛОВИЕ Глава 17. ЛИТЕРАТУРА Глава 18. ИСКУССТВО АРХИТЕКТУРА ЖИВОПИСЬ ПРИКЛАДНОЕ ИСКУССТВО ПРИМЕЧАНИЯ СПИСОК СОКРАЩЕНИЙ Карты Малоазийские фемы VII-IX вв. Византийская империя в 1025 г. Экономическая карта Византии X-XII вв. Крестовые походы XI-XIII вв. От периода византийской истории с конца VII до середины IX в. осталось мало источников. Почти полностью отсутствуют акты и подлинные документы. Сравнительно невелико количество сохранившихся монет. Почти совершенно нет архитектурных памятников того времени. Археологический материал, отражающий этот период, тоже крайне беден. 3. Сказкин, С.Д, ,,История Византии. Том 3", Москва: Наука, 1967 http://historic.ru/books/item/f00/s00/z0000075/index.shtml О КНИГЕ ГЛАВА 1. ИСТОЧНИКИ ГЛАВА 2. ЛАТИНСКАЯ ИМПЕРИЯ ГЛАВА 3. СОЦИАЛЬНО-ЭКОНОМИЧЕСКИЙ И ПОЛИТИЧЕСКИЙ СТРОЙ НИКЕЙСКОЙ ИМПЕРИИ, ЭПИРСКОГО ЦАРСТВА И ТРАПЕЗУНДСКОЙ ИМПЕРИИ ГЛАВА 4. ВНЕШНЕПОЛИТИЧЕСКАЯ БОРЬБА НА БАЛКАНСКОМ ПОЛУОСТРОВЕ И В МАЛОЙ АЗИИ. ЛАТИНСКАЯ ИМПЕРИЯ, НИКЕЯ, ЭПИР И БОЛГАРИЯ (1204 — 1261 ГГ.) ГЛАВА 5. ВОССТАНОВЛЕННАЯ ВИЗАНТИЙСКАЯ ИМПЕРИЯ. ВНУТРЕННЯЯ И ВНЕШНЯЯ ПОЛИТИКА ПЕРВЫХ ПАЛЕОЛОГОВ ГЛАВА 6. АГРАРНОПРАВОВЫЕ ОТНОШЕНИЯ В ВИЗАНТИИ XIII—XV ВВ. Глава 7. ГОРОДА, РЕМЕСЛО И ТОРГОВЛЯ В ПОЗДНЕЙ ВИЗАНТИИ (XIII—XV ВВ.) ГЛАВА 8. МЕЖДОУСОБНАЯ БОРЬБА В ВИЗАНТИИ И СОСЕДИ ИМПЕРИИ (1320 — 1341 ГГ.) ГЛАВА 9. ВИЗАНТИЯ В ПЕРИОД ГРАЖДАНСКОЙ ВОЙНЫ И ДВИЖЕНИЯ ЗИЛОТОВ (1341 — 1355 ГГ.) ГЛАВА 10. ВИЗАНТИЙСКАЯ ИМПЕРИЯ В ПОСЛЕДНЕЕ СТОЛЕТИЕ СВОЕЙ ИСТОРИИ. ЗАВОЕВАНИЯ ТУРОК НА БАЛКАНСКОМ ПОЛУОСТРОВЕ, ВИЗАНТИЯ И ЗАПАД ГЛАВА 11. ЗАВОЕВАНИЕ ТУРКАМИ ВИЗАНТИИ И ПАДЕНИЕ КОНСТАНТИНОПОЛЯ ГЛАВА 12. ЗАВОЕВАНИЕ ТУРКАМИ МОРЕЙ, ОСТРОВОВ ЭГЕЙСКОГО МОРЯ И ТРАПЕЗУНДСКОЙ ИМПЕРИИ ГЛАВА 13. ОСНОВНЫЕ ПРИЧИНЫ ПАДЕНИЯ ВИЗАНТИИ И ПОСЛЕДСТВИЯ ТУРЕЦКОГО ЗАВОЕВАНИЯ ГЛАВА 14. НАУКА И ОБРАЗОВАНИЕ ГЛАВА 15. ФИЛОСОФИЯ И БОГОСЛОВИЕ ГЛАВА 16. ЛИТЕРАТУРА Глава 17. АРХИТЕКТУРА И ЖИВОПИСЬ ГЛАВА 18. ПРИКЛАДНОЕ ИСКУССТВО ГЛАВА 19. СВОЕОБРАЗИЕ ОБЩЕСТВЕННОГО РАЗВИТИЯ ВИЗАНТИЙСКОЙ ИМПЕРИИ. МЕСТО ВИЗАНТИИ ВО ВСЕМИРНОЙ ИСТОРИИ ПРИМЕЧАНИЯ СПИСОК СОКРАЩЕНИЙ ГЕНЕАЛОГИЧЕСКИЕ ТАБЛИЦЫ ХРОНОЛОГИЧЕСКАЯ ТАБЛИЦА ПАТРИАРХИ КОНСТАНТИНОПОЛЯ (381—1456 гг.) СИНХРОНИСТИЧЕСКИЕ ТАБЛИЦЫ Карты Латинская империя Упадок Византии в XIV в. Завоевание османов в XIV-XV вв. План Константинополя Последний период византийской истории обеспечен историческими источниками значительно лучше, нежели предыдущий. Это не удивительно, ибо в XIII—XV вв. люди писали больше, чем в раннее средневековье, да и то, что было написано позднее, сохраняется, как правило, лучше. Именно к этому времени относится основная часть неопубликованных произведений византийских писателей — множество писем и речей, хранящихся в разнообразных архивах. Напротив, археологические материалы, памятники эпиграфики, сфрагистики, нумизматики XIII—XV вв. сохранились в сравнительно малом количестве и не играют существенной роли для изучения поздневизантийской истории.

Васильев А. ,,История средних веков", изд. М.: Республика, (1993) http://www.gumer.info/bibliotek_Buks/History/vasil/index.php ОГЛАВЛЕНИЕ I Европа в IV и V вв. 1. Римская империя в IV веке . 245 2. Германцы и славяне. Германцы. Германские племена. Славяне. Христианство у германцев 246 3. Нашествие гуннов. Варварские государства. Аттила 251 II Западная Европа в VI—VII вв. 4. Судьбы Италии. Италия в V веке. Остготы. Остготское государство. Равеннский экзархат. Лангобарды в Италии. Григорий Великий .. 258 5. Судьбы Галлии. Франкское государство и папская область. Франкское государство при Меровингах. Хлодвиг. Преемники Хлодвига. Церковная и политическая деятельность св. Бонифация. Союз между франкскими королями и папами. Возникновение папского государства . 263 III Восточная империя в VI—VIII вв. 6. Восточная империя к началу VI века. Юстиниан Великий. Попытка восстановления единства империи. Отношения к державе Сассанидов. Законодательная деятельность Юстиниана. Заботы о единстве веры. Св. София. Краткий обзор истории Восточной империи до конца VIII века. Иконоборство 272 IV Ислам 7. Аравия до ислама. Мухаммед. Ислам. Успехи ислама. Расцвет калифата и его распадение .. 282 V Объединение романо-германской Европы 8. Карл Великий. Подчинение романо-германского мира власти Карла Великого. Священная Римская империя. Внутренняя деятельность Карла Великого -"° 9. Распадение монархии Карла Великого. Выделение национальностей и дальнейшее политическое дробление монархии Карла. Нашествия норманнов и венгров . 296 10. Англия в саксонский период. Англосаксонские государства. Датский период. Вильгельм Завоеватель . 301 11. Феодальный строй. Феодализм. Замок. Божий мир. Рыцарство 307 12. Папство в IX веке. Николай I. Возвышение папства. Папа Николай I. Дело Фотия и Игнатия. Крещение Болгарии . 313 13. Византия и славяне в IX—? вв. Македонская династия. Царь Симеон. Чехи и моравы. Кирилл и Мефодий. Велико-Моравская держава. Падение Велико-Моравской державы. Болгария при Симеоне и Петре. Византия и Русь 317 VI Священная Римская империя германской нация и развитие папского могущества 14.Восстановление Священной Римской империи в ? веке. Германия в начале ? века. Генрих I. Оттон I. Восстановление Священной Римской империи 15. Григорий VII и Генрих IV. Упадок папства после Николая I. Клюнийское движение. Генрих III. Гильдебранд. Григорий VII. Генрих IV. Борьба его с Григорием VII. Каносса. Продолжение борьбы. Вормский конкордат 331 16. Папство и Гогенцггауфены. Конрад III. Фридрих I Барбаросса. I Борьба с ломбардскими городами. Сражение при Леньяно .. , 344 17. Иннокентий III. Фридрих II. Иннокентий III и Германия. Борьба Фридриха II с папством. Гвельфы и гибеллины. Личj ность Фридриха II. Конец Гогенштауфенов .. 348 VII Крестовые походы 18. Положение Востока в XI веке. Византия. Турки сельджуки. Причины крестовых походов. Урбан II. Ополчения Петра Амьенского и Вальтера Неимущего. 1-й крестовый поход. Взятие Иерусалима. Иерусалимское королевство. Духовно-рыцарские ордена. 2-й крестовый поход. 3-й крестовый поход. 4-й крестовый поход. Латинская империя. Поход детей. Поход Фридриха II. Походы Людовика IX. Судьба Святых Мест. Значение крестовых походов . 355 VIII Западная Европа с XII по XV век 19. Развитие монархии во Франции. Объединение Франции и усиление королевской власти при Капетингах. Первые Капетинги. Людовик VI. Людовик VII. Филипп II Август. Поход против альбигойцев. Людовик IX Святой. Филипп IV Красивый. Уничтожение ордена тамплиеров. Династия Валуа . 378 20. Столетняя борьба с Англией. Национальное движение. Жанна д'Арк. Причины столетней войны. Сражения при Креси и Пуатье. Карл V и Карл VI. Генрих VI и Карл VII. Жанна д'Арк. Реформы Карла VII. Людовик XI 389 21. Возникновение парламентского строя в Англии. Завоевание Англии норманнами и его последствия. Генрих II Плантагенет и Фома Бекет. Иоанн Безземельный и великая хартия вольностей. Начало парламента. Война Алой и Белой Роз 401 22. Германия в XIII—XIV вв. Упадок императорской власти. , Начало династии Габсбургов. Рудольф' Габсбург. Чешская ' держава Оттокара ? . • 412 23. Габсбурги и Люксембурга. Швейцарский союз. Карл IV. Генрих VII Люксембургский. Основание швейцарского союза. Людовик Баварский. Карл IV. Сигизмунд I. Городские союзы. Ганза. Максимилиан I . 415 24. Краткий очерк истории Польши. Начало Польши. Крещение. Болеслав Храбрый. Удельный период. Немецкая колонизация. Казимир III Великий. Ягеллоны. Соединение Литвы с Польшей. Поражение тевтонского ордена. Битва под Варной. Казимир IV427 25. Краткий очерк истории Пиренейского полуострова. Борьба с маврами. Кастилия и Арагония. Фердинанд Католик. Португалия. Великие открытия. Путь в Индию. Открытия португальцев. Открытие Америки 430 IX Византия и южные славяне в XII—XV вв. 26. Образование второго болгарского царства. Латинская империя. Восстановление Византийской империи. Возвышение Сербии. Стефан Душан. Завоевания турок и покорение Сербии и Болгарии. Флорентийская уния. Падение Византии . 443 Важнейшие хронологические даты 457 Приложение 460 Предлагаемые книги русских ученых неоднократно издавались в России до 1917 года и пользовались широкой популярностью не только как учебники для российских гимназий, но и как увлекательное чтение по истории зарубежных стран. В них рассказывается о зарождении, расцвете и упадке очагов мировой цивилизации – Древнего Востока, античных Греции и Рима, периоде средневековья, когда закладывались современные нации и на международной арене впервые выступили многие народы, о жизни таких ярких личностей, как Перикл, Александр Македонский, Цезарь, Клеопатра, Юстиниан, Карл Великий, Фридрих Барбаросса, Ричард Львиное Сердце, трагических судьбах многих из них, о подвиге Жанны д'Арк, легендарном Вильгельме Телле, о восстаниях рабов и крестьян, опустошительных нашествиях "варваров", походах норманнов и крестоносцев, о возникновении христианства и утверждении католицизма и православия, рыцарских турнирах, культуре, быте и нравах тех времен. Адресована не только учащимся и учителям, но и самым широким кругам читателей.

Много правилно, Южняк, а също и гадният двоен стандарт. Той вече става изключително дразнещ. Нима християните не са хора и нямат същите права като другите религиозни общности ?! Плюс това радикалният ислям не е само срещу християните, а и срещу атеистите, езичниците и т.н. Щом в Саудитска Арабия и атеизмът, и християнството са забранени и проповядването им се наказва със смърт, всеки може да си направи изводите.

Вътрешната политика на Конрад II Вътрешната политика на императора е интересна както в духовен, така и в светски план. За нея Франсис Рап пише следното : ,,Конрад II отказывался от мер предосторожности, которые соблюдал Генрих II. Он был истинным императором, воплощением Христа на земле, Христа, власть которого не ограничивалась каким- либо государством . В день коронации в Майнце архиепископ, который проводил обряд, сказал об этом в своей проповеди, целиком посвященной теме наместника Бога на земле, продолжающего на земле миссию Иисуса Христа . Реальные основания этой власти, сколь бы шаткой она ни была, находились по ту сторону гор. Но все честолюбивые замыслы, которые нес в себе императорский титул, были не более чем мечты. Поэтому Конрад стре-мился укрепить свою власть и, по возможности, ее расширить. Так как он давно уже переступил тридцатилетний рубеж и знал, до какой степени тяжелая стезя короля могла ослабить самый крепкий организм, он старался заранее урегулировать проблему наследования власти. Его сын Генрих, чьим воспитанием занимался епископ Вормсский, брат императора Генриха II, был избран, а затем коронован, в соответствии с пожеланием Конрада, в 1028 г. Ему исполнилось лишь одиннадцать лет, но он должен был сопровождать императора в его поездках, так как было нужно, чтобы он сам показался своим подданным и на месте ознакомился бы с проблемами, которые однажды ему придется решать . Эти поездки были многочисленны и захватывали те уголки империи, куда прежде не заезжал король. Конечно, не были забыты ни Саксония, ни Франкония, к которой Конрад был очень привязан- Лимбургский монастырь и Шпейерский собор пользовались благосклонностью правителя. Но чаще, чем его предшественники, Конрад II посещал Баварию, Швабию и Эльзас, проводя больше всего времени в ломбардской Италии, о богатстве которой он... был наслышан и восстаний в которой он опасался. Он переезжал из дворца во дворец, а зачастую из аббатства в епископство, так как средств короны не хватало и, что еще хуже, их количество королю было неизвестно. В Баварии Конрад II попытался провести учет имущества, но в ответ услышал замечание, которое по наглости вполне соответствует свободным нравам немцев того времени. Граф и его советники, которым король хотел поручить это занятие, заявили ему без обиняков: «Ты слишком любопытен». Если учет и велся, то мы об этом ничего не знаем, так как нет никакого документа, отражающего его результат. Возможно, Конрад вдохновился примером своего наставника, епископа Вормсского, поручившего управление и охрану своего имущества судебным исполнителям незнатного происхождения, получившим благодаря своей должности возможность продвинуться по иерархической лестнице и сравняться с мелкопоместным дворянством. Эти должностные лица появились в королевском окружении в 1037 г. Церкви, которыми также владел король по праву наместника Христа, были для него столь же безопасными и почти такими же роскошными местами для остановок, как и дворцы (P[alzen) . Действительно, следует отметить, что во время правления Салической династии епископы принимали образ жизни сеньоров и, обладая при этом практически безмерной властью, строили соборы и замки . Подражая своим предшественникам, а особенно Генриху II, император по мере возможности навязывал свой выбор на вакантные должности в епархиях . Впрочем, здесь он не сильно преуспел, так как императрица также стала проявлять свое влияние, а ее предпочтения зачастую не совпадали с предпочтениями супруга. Сказать, что Конрад был неверующим, было бы слишком; и даже если он хоть раз продал церковную должность, духовные достоинства прелатов, назначаемых главами епископств и аббатств, были ему отнюдь не безразличны. Отношения, которые он поддерживал с инициаторами монашеской реформы, особенно с Вильгельмом из Вольпиано, доказывают, что проблемы, возникшие из-за недисциплинированности и сверхтерпимости, не оставляли его равнодушным. Правда, он с большей охотой поддержал бы лотарингских, а не клюнийских реформаторов, поскольку намерения первых, по его мнению, было проще примирить со службой государству, тогда как вторые были излишне свободолюбивы. В целом, церковь оказывала ему полную поддержку, которую и ожидали от нее правители нескольких поколений. Он не достиг тех же успехов в светском мире. Он действительно осознавал, что поддержка высшей аристократии ему ' необходима. Он мог рассчитывать на нее, только представ перед знатью гарантом их интересов . Таким образом, он привлекал их к обсуждению, которое предшествовало его решениям, отводил им главную роль на собраниях, но он не мог не принимать во внимание, что герцоги и маркграфы представляют королевскую власть в герцогствах и марках. Речь не шла о том , чтобы терпеть непослушание или измены. Конрад боролся против мятежников, Эрнста Швабского, своего зятя, которого в 1030 г . он был вынужден устранить, объявив его «государственным врагом императора», герцога Каринтского, которого ждала та же участь в 1035 г. Чтобы действительно сохранить свое влияние в герцогствах, он передал своему сыну правление в двух из них - в Баварском в 1028 г . и в Швабском десятью годами позже. Он был далек от упразднения герцогств, остававшихся этническими реалиями начала ХI в. с которыми приходилось считаться . В Лотарингии Конрад II даже восстановил единство региона, утраченное с образованием Верхней и Нижней Лотарингии . Семейство Вердена воспользовалось этим воссоедине.нием." ,,Священная Римская империя германской нации", стр. 93-96

Да, следвало е въпросът със сръбското малцинство в Хърватска да се уреди по компромисен начин. Но при надигането на национализма и от двете страни явно това се оказва невъзможно. Иначе сега в Хърватия има сръбски партии, които се стремят да представляват сърбите, колкото са останали след операция ,,Буря".

Не знам. Поне така твърди френският изследовател Серж Мете в ,,История на албанците", който е антисръбски настроен - че с отстраняването на Ранкович хърватинът Тито отново застанал срещу сръбските интереси. Иначе след свалянето му настъпва известна либерализация във вътрешната политика. Вследствие на вълненията в Косово през 1968 г., в 1974 г. югославският лидер прокарва нова конституция, с която на тази провинция, а и на Войводина, се предоставя широка автономия. В Косово се наблюдава и икономически подем. От друга страна в Хърватия автономисткото движение, което намира привърженици и сред Съюза на хърватските комунисти, т.н. Хърватска пролет, бива смазано от Тито.

Как да е иначе, като е пълна с агенти ? Въобще църквата вместо да крепи народа в тежкото време на бездуховност и морална и ценностна криза, се занимава с неща като да протестира срещу визитата на Мадона или с имоти. Де да имаше някой, който да я реформира, ама надали.

Междувпрочем именно погребението на Ранкович през 1983 г. е първата проява на надигащия се сръбски национализъм. Следват я меморандумът на САНИ и изгряването на небосклона на звездата на Слобо.

Белград. Почина съпругата на бившия югославски диктатор Йосип Броз-Тито Йованка в Белград днес. Тя почина в Спешния медицински център в 12.45 часа българско време. Йованка Броз бе настанена за лечение в белградската болница на 23 август тази година. 89-годишната Йованка живееше с Тито от 1952 до 1980 година, предадоха световните медии. Йованка Броз бе приета в болницата на 23 август тази година. Тя е третата официална съпруга на Тито, като преди сключването на брака им, през 1952 година е била 6 години негов секретар. След кончината на съпруга й през 1980 година е изолирана от обществото, като тогавашните власти приемат закон, който я лишава от право на имущество. Законът е отменен през 1999 година. По-рано сръбските медии съобщаваха, че жената страда от рак на кожата и някои други заболявания, като в последно време състоянието и се е влошавало. Тито и Йованка, която бе полковник от зловещата югославска ДС - УДБА, демонстрираха невиждан разкош и слабост към лукса. Двамата обичаха скъпоценностите и пътуванията в екзотични държави, включително и при най-жестоките африкански диктатори като този на Етиопия. Тито и Йованка притежаваха огромен личен автомобилен парк от специално изработени бронирани мерцедеси. Те имаха собствени кораби, яхти и влакове. Във всяка една от бившите югорепублики те притежаваха лични резиденции и вили. По време на управлението на Тито в бивша Югославия бяха избити стотици хиляди противници на неговия режим, включително и хиляди българи от Македония. Само в периода от 1945 до 1951 в Македония са арестувани десетки хиляди души. На територията на цяла Югославия са построени десетки зловещи концентрационни лагери. Сред най-известните са тези в Добой, Голи Оток, Идризово, Градишница, Земун, Отешево и др. Режимът на Тито преследваше противниците и в чужбина. Стотици политически емигранти са избити в Западна Европа. Сред изпълнителите на тези убийства е и вече покойният съпруг на сръбската фолкзвезда Цеца Величкович Желко Ражнятович-Аркан. Източник : http://www.standartnews.com/svyat-svyat/pochina_saprugata_na_diktatora_tito-210084.html