Ако човек се позачете в пиесата е превод: https://www.24chasa.bg/Media/2024/11/08/9e7eec2f-0434-4e69-b032-89707e0cd07c.pdf
или в оригинал: https://www.gutenberg.org/files/3618/3618-h/3618-h.htm
Става очевидно, че българите са представени положително. Победители във войната. Богато симпатично семейство, което чете. Офицерите, особено главният герой са интелигентни, с чувство за хумор и някакъв морален интегритет. Разсъжденията им, независимо дали на слугата, или на Сергиус са далеч над нивото на средният европеец от 19-ти век. Еманципацията на българките е изпреварила времето си, особено сравнено с Викторианска Англия. Вероятно и това е една от причините за успеха и в Лондон преди толкова години.
Според мен извадените от контекста неща, като миенето на ръцете, или директната лъжа за Английският Териер са целенасочена захранка за примитиви с ниско ниво на критично мислене и особено за този подвид разпространен в татковината - русофилите. Ако Малкович мислеше, че пиесата е такава обида за българите нямаше да я поставя в София - човека доказано не е олигофрен.
Колкото до Бърнард Шоу, той все пак идва от Ирландия от началото и средата на 19-ти век. Роден е малко след Гладомора. Не е идвал в България, но чете вестници и списания. Международният престиж на България след 1885-та е изключително висок и в Европа и в САЩ. Статии за високите нива на образование (като за бивша Османска губерния) и за сравнително богатите селяни. В сравнение с Ирландия, България е Швейцария. Та ако Шоу изобщо е изпитвал нещо към българите, наи-вероятно е било добронамерена(или не толкова) завист.