Velloz

Привет на всички и честит 1 април! Ще добавя още малко към темата. За да обясни кой е бил Ивайло, Пахимер е използвал алегория, конструирана по новозаветния разказ "Чудото на свинете". Чрез алегорията са съобщени най-важните данни за този човек, но изискват извличане от текст, който налага коренно различен тип тълкуване. Ако целта на Пахимер е била да ограничи по този начин някакво разбиране или узнаване на някаква опасна истина, свързана с това реално историческо лице, със сигурност я е постигнал. Фактът, че Пахимер е скрил така истината, казвайки я изцяло, вече говори за особена връзка с това историческо лице. "Чудото на свинете" в Новия Завет е разказано с най-много подробности от евангелистите Матей и Лука. Пахимер е спазил в алегорията си и рамката, зададена от евангелистите. Евангелие от Матей 8:30 ἦν δὲ μακρὰν ἀπ᾿ αὐτῶν ἀγέλη χοίρων πολλῶν βοσκομένη. По Синодалния превод на Библията: "8:30. А далеч от тях пасеше голямо стадо свини". При Пахимер: ἤν ἀγρότης ἑκεῖσε μισθοῦ βὸσκων χοἰρυς - "там имаше селянин, на това място възнаграден да води прасета". Ето и новозаветната история: Евангелие от Лука, гл. 8 (по Синодалния превод на Библията): 22. Един ден, Той (Иисус) влезе с учениците Си в кораб и им рече: да преминем отвъд езерото. И потеглиха. 23. Когато плуваха, Той заспа. На езерото се подигна бурен вятър, и вълните ги заливаха, и те бяха в опасност. (...) 26. И преплуваха в Гадаринската страна, която е срещу Галилея. 27. А когато излезе на брега, срещна Го от града един човек, който от много години имаше бесове и не обличаше дреха и в къща не живееше, а по гробищата. 28. Той, като видя Иисуса, извика, падна пред Него и с висок глас рече: какво имаш Ти с мене, Иисусе, Син на Бога Всевишний? Моля Ти се, не ме мъчи! 29. Защото Иисус бе заповядал на нечистия дух да излезе от тоя човек; понеже от дълго време го мъчеше, тъй че го вързваха с вериги и окови и го пазеха; но той разкъсваше оковите, и гонен биваше от беса по пущинаците. 30. Иисус го попита и рече: как ти е името? Той рече: легион; защото много бесове бяха влезли в него. 31. И те молеха Иисуса да не им заповядва да идат в бездната. 32. А там по рътлината пасеше голямо стадо свини; и бесовете Го молеха, да им позволи да влязат в тях. И им позволи. 33. Като излязоха бесовете от човека, влязоха в свините; и сурна се стадото низ стръмнината в езерото и се издави. 34. Свинарите, като видяха станалото, избягаха, та разказаха в града и околността. Цялата свинопаша, всички свинари и т.н. в този откъс от "Историята" на Пахимер са алегорични образи. И няма никакви пророчества и др., ами алегоричният образ е измъчван от демоните на греха. Ще пусна откъс от ръкописа с четлив текст 1:1 и с превод дума срещу дума без синтаксис, без изкривяване, напълно сурово и 1:1. Книга 6, гл. 3: "ἤν ἀγρότης ἑκεῖσε μισθοῦ βὸσκων χοἰρυς Κορδόκουβας κεκλημένος τὸ δ ὄνομα ᾑ ἑλλᾑνων γλῶσσα εὶς λαχανον ἐκλαμβανει καὶ Λαχανᾶς ὲντεῠθεν φημἱζεται ούτος τῶν χοὶρων ἐπ' εμελῶς ἒχων έ αυτοῦ κατημέλει οὔτ' ἐπὶ τροφαῖς οὔτ επ ἒνδῦμασιν ού σχολούμενος μόνω δ' ἄρτω άποζών σ' ἀγρίους λαχανοις ἁπερίτως εἶχε καὶ ἀφελῶς, καὶ προς τούς εταὶρους καὶ αὐτούς κατ' ἐκεῖνον ὄντας οϊς διεξήει πολλούκις, δῆλος ἤν μεγάλα πνί έ αὖ φανταζόμενος οί δέ ούχι αν τον κατέγελων ὴ μὴν ὲπίσδον ἐντεῦθεν έκείνος τοι αὑτους οὑκ οίδ' ὄπόθεν ἐλπίσι μετεωρίσας τόν νοῦν έαυτῳ πρόσείχε καὶ εὐχας άπεδιδου θεῶ ως ἒχων ἒτυχε ποὑ γάρ ἐκεινῳ μετὸν καὶ θεὶων λογὶων κἂν ἐπι νοὑν ἐν τοὶς ἂγροις όσω καὶ τοὺς παρ ἂυτοὺ βοσκομένους χοὶρους το παραπαν εκ´ δε διηρημένῳ καὶ αφελῶς ἒχοντι συίνους ούν τα πολλά διάγων καὶ οὐδέν προὒργου το θέμενος της πρὸς αρχάι τίνα κατω σασ εως πολλάκίς τὰ αὺτά διεξήει τοὶς αγρόταις έκείνοις καί σὒφορβοὶς α γίων τινάς εντὺχι λέγων καί παρακινήσεις τάς ηαρ έκείνων εϊς ὂ κίνηθηναί καί ἒθνους ἄρξαι (…)" "Там имаше селянин, на това място възнаграден да води прасета, Кордокува беше наричан, което име в елинския език на "лаханон" съответства и Лахана оттука известен е, с прасетата така усърден да е, е неговото наказание, нито прехрана, нито одежди, нито отдих, само хляб, допълнен с диви растения, целомъдрие имаше и чистота, и дружината - и тези същества, като онези, водеше множество, виждаше големи духове и привидения, и те се смееха, той без съмнение повърхностните оттук, тези, нека ви кажа, същите не знаеха отникъде надежда да се издигнат (до) ума му, тям обърна внимание и обеща да им върне Бог като ще бъде да се сдобият онези, които се преименуват и божествените думи да поръсят умовете на тези диваци, докато те незабавно от тези хранени прасета не се оплачат и се разделят и наивни, които имаха свински умове поради многото хранене, следователно, многото говорене и планове да се разположат към първичното познание, ще бъде допуснат много пъти да ги провери, по силата на това да ги управлява, тези селяни негови и свинохранители, на сина на съдбата, казвайки, и, мотивиран, се очисти и се промени и народ оглави". От текста става ясно, че "Носителят на демоните в душата", алегоричният образ на Ивайло, и неговите "εταὶρους" са бегълци и търсят убежище, но изначалното значение на "εταὶρους" е "партньорският елит", най-близкото обкръжение от знатни, които съпровождат един монарх във военна кампания. Той не е бил монарх, а едно дете, но очевидно е бил единственият знатен или Пахимер слага тази дума, защото е бил такъв. Те са "свински умове", защото не се "обръщат", не се "преименуват", тоест остават си латини, само Ивайло става православен. Ако са били мюсюлмани или евреи, Пахимер е нямало да композира такава алегория със свинохранители, от ясно по-ясно. Пахимер влага много двойнствен смисъл и "ὲπίσδον", "θέμενος της πρὸς αρχάι" са богословски и правни понятия, във втория план става дума за добиване на статус на ползване на земи и сгради. Ивайло ги управлява, собствените си хора, защото е станал православен. Ивайло е дошъл много млад, примерно 12-13-14 години, не повече. С "πρόσείχε" Пахимер сочи младостта му, глаголът е от 1 Послание на Тимотей, гл. 4: "11. Това заръчвай и учи. 12. Никой да не презира твоята младост; но бъди на вярващите пример в слово, в поведение, в любов, във вяра, в чистота" (Синодален превод на Библията), "целомъдрие имаше и чистота" е казаното по-горе от Пахимер, той постоянно препраща към Новия завет. После фразата: "α γίων τινάς εντὺχι λέγων" - "на сина на съдбата, казвайки". Тук е сложена запетая, защото не е казано лично, но все пак в световната литература има само един човек, на когото принадлежат тези думи: "Аз съм син на съдбата", и това е Едип цар от трагедията на Софокъл. Грехът, заради който Пахимер съчинява цялата тази алегория, е страшният грях на отцеубийството. Обаче в "εντὺχι" Тюхе е богинята на късмета, на богатството, а истинската съдба се пише по волята на боговете от мойрата Лахезис - сега: Лахезис (Λάχεσις), чието име означава "λαγχάνω", тоест "щастие", "късмет" и "жребий". Тоест Пахимер пак е двойствен: Ивайло е дете на съдбата - дете на "λαγχάνω", а мете"λαγχάνω" са описаните от Прокопий Кесарийски обитатели на района около устието на Рейн. Ако Пахимер живееше сега, щеше да бъде хакер. Функцията на неговия зловреден софтуер се изпълнява от думите "селянин" и "селяни": ако те се приемат като конкретни, следва да се приеме като конкретна свинопашата, като конкретни и свинохранителите и т.н. и алегоричният диск се срива, истинската информация изчезва. "Кордокува (Κορδόκουβας) беше наричан, което име в елинския език на "лаханон" (λαχανον) съответства и Лахана оттука известен е" се декодира "Кухоземец", което име... хидромелиоративни работи означава и Лаган оттук (където е пристигнал, а не поради λαχανον) е известен... Пахимер е дал указания, че Кордокува е на езика на мегаловласите, защото е искал да се изтълкува правилно, иначе влиза в конфликт със самия себе си, той се е чувствал длъжен да каже истината и имаше много подробности. Думата "λαχανον" пази конкретното си значение на кухина в земята, съдейки по гръцките заемки в арабски и турски точно в смисъл на "подземни кухини" - арабски laḥd (لحد ), турски – lahit, тълкуванията са "саркофаг", „погребална камера”, „подземна погребална камера”, „подземна ниша” (Kanar, Prof. Dr. Mehmet: Arapça Türkçe Sözlük, Say Yayınları, İstanbul, 2009; Nişanyan, Türkçe Etimolojik Sözlük, Copyright 2002-2017 Sevan Nişanyan), обаче последен, който дава сведения за значение като хидромелиоративни работи (казва го с други думи, но се касае за диги, канали, изкуствени хълмове, кладенци, дупки) е св.епископ Евстатий Солунски (Катафлор) през 12 в. И така, събитието в "Кухата земя" или Hole Land е следното: на 28 януари 1256 г. е убит граф Уйлям II Холандски, коронясан от папата за Император на Свещената Римска империя през 1248 г. в Аахен. Това се случва след като той тръгва с войска срещу разбунтувалите се западни фризийци, които искат да запазят своята независимост и своята "анархия", както понякога се определя тяхната социална система - общност от равни собственици на земя, администрирани регионално от свой Байло, тоест шериф. Западните фризийци водят партизанска война, те нямат армия, с която да се опълчат на Уйлям. Уйлям се изгубва и тръгва с коня си по леда на езерото до селцето Хогууд. Конят стъпва на тънък лед и потъва. Групата западни фризийци, които чакат в засада, веднага го нападат и го убиват. Осоляват трупа да не се размирише и го закопават под пода на една къща. Очевидно Ивайло е бил сред тях и тази група са избягали и са дошли да търсят убежище. Биографите на Уйлям пишат, че той е загинал много млад, едва на 29 години. През 13 век това е било твърде зряла възраст. Бащата на Уйлям се жени 15-годишен и следващата година вече има първото си дете, а Уйлям е роден една година по-късно. Той е под опеката на регенти до 12-годишната си възраст. Ако е бил на възрастта на баща си за първите интимни отношения, тогава в засадата край Хогууд Ивайло е бил 12-13-годишен. Възможно ли е да са останали следи от трагедията? Образът на Уйлям е вплетен на холандска почва в цикъла легенди за крал Артур и Светия Граал. Все пак в повечето от версиите Артур загива от ръката на сина си Мордред. Българските възрожденски историци пишат за цар Лаган, а не Лахана. Това не е било поради асоциациите с другото значение на "λαχανον" - "зеленчуци". Просто западните фризийци не произнасят някои звуци както са написани и подобно на украинците вместо "Г" казват "Х". Не е ли интересно: така се оказва, че те са черпили сведения от друг източник, където името е било написано правилно. Няма как да го знаят иначе. Прочее, Ивайло е бил с кралска кръв и Пахимер го нарича "Холандски". Може и "Холандеца", все едно, знаело се е от много тесен кръг хора. Сега следва великата фраза на ТВ-героя Монк: "Ако това е вярно, значи нищо не е вярно". МейкиБулгар, запиши си го и да не забравиш да целунеш Дъба на прасето по Коледа, че да ти дадат Гайдата!

Правя си корекция, Шефе. "Дъб" се появява в ономастиката от https://bg.wikipedia.org/wiki/.

Здравей, Аспандиат! Двама велики арменци си отворили бръснарница с красив надпис: "Гарабед&Бенаред". И никой не стъпвал там! Познайте защо, Ваша милост! Благодаря ти за усърдието! Темата те е грабнала, а това е прекрасно! Весел уикенд!

Браво за Дъба, вярно е, така е и наистина е така. Но аз исках МБулгар да се позамисли, надеждата за чудеса също умира последна, "Дъб" в топонимията е много рядко срещано название, поне Преди Девети, След Девети и След Десети, иначе казано, периодите на активно преименуване и замяна на топоними. Пропуснах, и периода след приемането на славянската писменост - там, където са били най-силните позиции на Източната римска империя (ако е неточно, извинете ме, аз не съм историк и никога няма да бъда), там е най-безпощадна подмяната на гръко-латинските (и покрай тях на тракийските) имена. Прочее, дъбове в названията има много рядко, макар че изобилстват, но под формата на Церове, Керкове, Мешета и др. Правилният отговор щеше да бъде "Дъб най-често идва от читанките по български език". За Ивайло можете да ми пишете лично, жадувам за умни хора. Той е бил принц с кралска кръв, от Зееланд, аз подвеждам малко с "авалотерра", но не се роди спор, въпреки че можеше да има, жалко.

Право в десятката, аз си варосвам до ден днешен амбаря с баданарката! Браво!

Добро утро и благодаря! А "Дъб" откъде идва? Хубав ден!

Честита Пролет! Къде е Мейкбулгар, за да получи лични честитки! Мейк, да си жив и здрав! Твоето предположение за кортика и иранската връзка всъщност е много интересно, трябваше да го поразгледам, а какво ще кажеш за съществуващата топонимика около Дупница и селата Кортен, Коритен и др. Доколкото не ме лъже паметта, тайната на гръцкия огън е включвала и катран, а Никейската империя е изгубила всичките си източници (в Лакония и Негропонте) и е останал само районът около Бобовдол. Защо не включиш и топонимика? Иранската връзка ще те отведе в "Кухата земя", доколкото това е древното название на Ирак. Впрочем, не е много сигурно, че технологията за добив на катран от въглища е от модерните времена. Просто си е една суха дестилация. Давай, дискутирай! Честита Пролет! Хванахме се за лаханико и за луканико! ПС В района около Дупница има и разсипно злато, доста чисто и се е добивало от древни времена. Може нашият герой да е промивал с корито пък и то няма с какво друго.

Добро утро, Макебулгар! Извинявай, че не ти отговорих веднага. Благодаря за разрушителната и градивна критика! Желая ти успех във всички начинания!

Здравей, Макебулгар! Прав си, няма никакви доказателства, както и никакви факти, освен написаното от един византийски историк, но то е написано по начин, който позволява да се направят доста реконструкции. Самата дума "Кордокува" е на влашки език, в момента този език се говори още от ароманите (армани), куцовласите и по-малки влашки групи в Гърция, аз ползвах доста речници и ще ти посоча този на Николаидис от 1906 г. (във всеки случай издаден не по-късно от 1910 г., забравих в момента), на куцовлашки "Кухоземец" би било Кортикувут, власите (мегаловласите от Тесалия) са "елини" за Пахимер. Пахимер би нарекъл Ивайло "Оланда", защото е бил много вещ и информиран човек. И са знаели прекрасно географията византийците, никога не трябва да се подценяват. Самата Холандия изобщо не е била тази страна, която знаем в днешно време като административни граници. Това е било бързо променящ се конгломерат от графства, по-големи и по-малки владения и др. И само една област се нарича Авалотерра (на латински от М.Парижки), и Avalois - как се произнася, според теб, а как се е произнасяло през 13-и век? Авалоа (предполагаемо), но и Авелоа (предполагаемо), но и Ивалоа (предполагаемо), но и Ейвело (предполагаемо). Така че може това прозвище да дойде от франките, от провансалците, от германците, както и от самия Ивайло (аз съм този и този). Аз намерих в един френски регистър от 17 в. подобни фамилии, а в един регистър от Хага (тя е построена от граф Оландо, там си прави резиденцията най-напред, на френски Хага е Лаха, на италиански Лаая) намерих вариации на името Лаган, "Ниските земи" също са се наричали и "Легеланд". Сега за отеца преводач. Той нормализира текста от ръкописа на гръцки и там прави първите промени. Да кажем, има 12% изкривяване. След това превежда от този негов гръцки текст на латински и там вече си прави собствени отклонения, вкарал е приписката например, която повече от ясно е, че не е на Пахимер. След това пуска в глосариума бележка за Кордокува и започва да търси гръцко растение, което да пасва на неговото разбиране, че "лахана" означава "зеленчуци" и намира "Корхорос" и понеже не е убедително, препраща думата към мизийския език. Каква "спекулация" може да се направи тук, от ясно по-ясно е, че отецът се е вбесил, защото не е разбрал Пахимер или обратното, много добре го е разбрал и хем е сменил "елини" (мегаловласи) с "гърци", хем вече сам е сложил пояснение в глосариума, че под "елини" Пахимер разбира мегаловласи, хем знае, че мизите са българи, хем има "мизийски език", а свързва прозвището с гръцки и - забележи - един път само транслитерира Кордокува на латиница с две грешки - пише В-то с Б и оставя гръцкото окончание - Cordocubas. За да е неузнаваемо. Защото се е досетил за същото, както и аз, по времето на Ивайло една скромна публична екзекузия на катари в Холандия е изгарянето на 60 човека едновременно. На двете крайни точки на Европа тогава - Ха! - еретици! Но отецът отива още по-нататък, прави собствена хронологична таблица и там вече пише "Лахана Свинаря повел селяни..." И оттам в нашите читанки. За да изчезне точно книга 6 от другия запазен препис, някой е знаел, че трябва да се унищожат тези и тези страници. Май се разгорещих. Давай на "ти", Маке. Я сум Траке. Щях да забравя, има още един Лахана, писмено удостоверен, 10-15 години по-късно в пограничните райони в Мала Азия, век по-рано територия под контрола на нормани. Лека нощ! Лека седмица! Весела пролет!

Ура, Булгар, да си жив и здрав! Ето това е мнение! Само те предупреждавам, че моят текст е неизползваем за копи-пейст, така е направен нарочно. Сега, всичко, което аз искам да кажа, се свежда до едно: ние не познаваме текста на Пахимер. Ние не знаем какво наистина е написал Пахимер. От близо 400 години насам има само един превод от гръцкото копие на латински език и от този латински превод са направени всички други преводи. Латинският превод е неточен, на места тенденциозен и то спрямо българите. Тук ме хвана в крачка, да, спряганото досега за един период и един човек от българската история не е наистина истината, защото не е 100% написаното от Пахимер. И трябва да се направи нов превод, внимателен, с много обсъждане, публичен може би, ред по ред, защото сме много чувствителни всички. Пахимер е бил нравствено извисена личност и напълно честен, с малки изключения за хора, които са му близки, но и тогава не лъже, само лекичко премълчава или пуска подробности, които не са от значение за вече случили се събития. Но Ивайло му е бил близък, аз дори допускам някакво духовно попечителство, това може да се докаже. Прочее, искам да ти кажа приятелски, че няма как да ти стане ясно от текста на Пахимер, защото четеш текста на един католически свещеник-йезуит Петрус Посинус, както и следващи преводи на български и руски от латинския текст на Посинус. Че е дошло едно момче от оня край далечен, било се е за България и т.н., да, дошло е според мен, защото това намирам за наистина написано от стареца Пахимер. Нека спорим по същество! Бъди здрав!

Hi, Евристей, тоест, Еври, Бе Гуд, Мир за Ch.B.+ Силно си повлиян от двусмислиците. Но стоейки във форума, може все пак да си купя и някоя скъпа торбичка. На теб какво ти предлагат?

Хей, здравейте, г-н Йончев! И аз мисля, че Вашето мнение е напълно достатъчно и Ви благодаря. Да се надяваме, че във форума има и други мнения! Весела пролет!

Здравейте на всички и особено на г-н Калл и на г-н Йончев и на г-н Администратора в навечерието на пролетта! Защо мълчите? Стигнахме до "селянина". Не сме стигнали до "свинаря". Аз ще ви кажа, че "свинарят" се появява с една добавка "τοις γαρ αιμη βοσκοι εις χοιρυς" - "тези, както предполагам, са свинари" и ще ви пусна, стига да мога, част от страницата, добавката е с чужд почерк. Ако се вижда добре, надявам се, увеличете си го, моля, там има в оригиналния текст (е, това все пак е препис, но технически тук е оригинал) подчертано от друга ръка, то се отнася за прасетата, които биват "пасани", казано по смисъл (когато Ивайло им обяснява да се организират и да избягат) "разбраха го колкото го разбраха пасаните прасета" (т.е. пръснатите из гората изведени на паша прасета). Пахимер никъде не нарича Ивайло свинар. Но Пахимер няма друг избор, освен да го "въведе" в историята с алюзии на Одисеята. Защото не е бил очевидец, както и очевидците на ранните години на Йвайло, са били малко или несигурни, може би изобщо Пахимер не е попаднал на такива. Прочее, текстът трябва да се подложи на критична редакция и то свободна, независима, от много хора, за да не се получи пак изкривяване и оттам пълна дезинформация. Пахимер пише (и аз интерпретирам сега като отец Прасино по време на пости, но поне съм максимално близко до оригиналния текст, а не си съчинявам): "името му е Лахан и Лахан е известен в тази страна... .... ... да пасе прасета с усърдие е неговото наказание. Няма нито бавачки, нито, да кажем, дворец, нито има с кого да общува ... Той говореше на интернираните, но те не го разбираха и се смееха ...", това е, как да го разбират, като най-напред те не са говорели един и същ или едни и същи езици. Той е бил много самотен, опитвал се е да организира другите с него, а не че е "получавал видения свише". И не е постил, ами понеже е нямал хляб, ядял диви растения. И изобщо е разказано от страна на Пахимер с много емоция, с топлота, което е твърде симптоматично на фона на декларираната обективност и безпристрастност, и емоцията се появява пак накрая, когато описва убийството му и е вече една дълбока болка. Дискутирайте, прочее, само ще ви кажа, че нашите старци, които са ходили в елинските училища, са знаели как правилно се говори и пише гръцки от византийската му редакция нататък, затова те са прави, че той се нарича Лаган Кордокува-Ивайло, Лаган е името всъщност. Лаган Кухоземецът Авалотерра. Избраното "лаханон" си е чист периплум до Атлантическата Огигия, просто Пахимер е такъв, така пише, като не може да разкаже като очевидец, минава от история към поезия. Също използва мнемонични техники, за да запомня, в "Историята" има и други места със странни комбинации с имена на растения (дървета). Та слага "лаханон" и в паметта се получава веригата кухоземец, което означава "голямата дупка" и името му е дупка", Лаган е всъщност норманско-келтско име и на едно място е кланово и лично име - Логан (дупка), кой може да обясни на Пахимер това значение, вероятно Хари, префектът на Солун, Пахимер го нарича "Хари Англичанина". Весела пролет!

Защо, г-н Йончев, защо няма да коментирате холандската ми теза, коментирайте я, моля ви, иначе се губи целият смисъл да стоя тук като каменарчето на Смирненски и да разбивам стандартите на научния конформизъм, ще ми се изплесне чукът, ще си ударя я палец, я съседни на безименния пръсти и ще изгубя съществена част от своето красноречие. Но Вашата насока на дискусията към мистиите е много ценна и горещо Ви благодаря! "Келтските гардове" (германци, англичани, корнуелци и др. на мястото на варягите), които са в Палеологовите формирования при Пелагония срещу "Кавалеросите", са били мистии. И "Кавалеросите" са били германци, неидентифицирани по регионален признак. Ако сред тях е имало бури (пълен омоним на нормано-английското понятие "прасета", "свине" и "селяни"), значи ли това, че евентуалната бурска група, след като се е предала, е преминала като мистофороси на византийска служба? Аз мислих много за омонимията на прасетата, но до това не стигнах.

Здравейте, г-н Йончев, благодаря Ви за това мнение. Вие сте безспорно прав. Но конкретно във връзка с темата, по времето на Палеолог селянин αγρότες е била много конкретна дума, това е собственик, притежател, данъкоплатец, както и наемател на отроци. Отрокът, който се наема за селска работа, пък би бил παροίκους за Пахимер и текстът щеше да бъде "Живееше един парик (отрок)... който ..." и т.н. и тук не може да си тълкуваме нещата по ЗС на ТКЗС или ЗСПЗЗ. Пахимер идентифицира Ивайло, един човек, който е бил владетел, това е важен момент, идентификациите изискват точност на терминологията, дори да е архаизирана. Наскоро прочетох, че годишният доход от наемна работа (заплащана с пари) е бил около 1 кг злато, и ако е вярно, защо ли са се бунтували, да им се чуди човек. Сигурно са искали 2 кг.