Втори след княза

Ето нещо от https://bulgaria.mid.ru/bg/

Сириозно? Нима? Пропагандата ме боде в очите. Хайде по- сериозно. Дай една, аз ще търся.

Разбирам и съм съгласен. Тук, във форума, във всички теми Ста... се споменава 4506 пъти, Хит... 3507, Руз...340, Чър...574. Пиша кодирано за да не окаже влияние, ако друг ги брои.

Понеже не вярвам на пропагандните ти измислици, коя би била ключовата дума, която изразява омраза? Ще я потърся в руски, украински сайтове и тук. Фактчекинг. Тук търсих ватници- 40, укри- 33 вкл. ироничното "тези пусти укри буквално с прашки и сопи изгониха 2. на света най-силна армия", Орки- 137, но не е все за войната, има го и в други смисли. До тук преобладава омраза към руснаците. Мога да проверя кой я сее по никове.

Възползвам се от стара тема, за да споделя връзката на Путин с това, което открих в клуб "Войната в Украйна". От статистическа гледна точка, обсъждайки я, най- значителен е именно Путин. Името е споменато 4322 пъти. За сравнение името Байдън е споменато 331 пъти, Зеленски- 947, Лайен- 21, Сирски- 59, Залужни- 54, Пейоративите Путя и Путьо 71. Това означава, че спиране на войната, преговори за мир и всичко отнасящо се до нея, в този клуб е свързано с името на Путин и не може да мине без него. Естествено, в по- малка степен, Зеленски. Интересно, но самите командващи не са от голямо значение, т.е. войната е с политическо, а не военно значение. За ръководителката на ЕС, да не говорим- тя не е никакъв фактор според съфорумците. Ник "Втори след княза" е употребил 61 пъти търсеното име по всяко време, включително двата пъти от този коментар. При това, не участва в клуба за войната в Украйна, така че това е статистика, взела предвид други участници. Ами... каквото той каже. Толкова ли пък е важен?

С четене на съществуващите "Поетики", поет не се става. Хораций написал за свой ученик Поетика, но вмъкнал, че стиховете (на ученика без дарби) трябва да отлежат години. Смятам го напълно справедливо- Некадърникът за тези години, а и баща му ще загубят интерес към славното поприще. Учебниците по естетика на изкуството, в които са запечатани ценни напътствия са винаги за нещо минало. Изкуството, следващо залутания път на вкусовете е с непредсказуемо бъдеще. За да се развива усета за красиво в което и да е изкуство, необходима е постоянна или поне честа среща с публика или поне с експерти, с критици, импресарии и мениджъри, с колеги от занаята. Това са си работи на еснафа- срещи, обсъждане къде и какво върви, какво се търси, как се плаща. Дори и в класически, бавно променящи се времена то си е важно. Обсъждахме в друга тема Станислав Доспевски и голямото му предимство, да притежава Ерминията- ръководство кое е класическо в иконите. Тя е отразявала стария дух, а новият, неговят съвременник Николай Павлович не е могъл да наложи поради липса на среда- съмишленици. Най- доброто е прекият и доброжелателен контакт на обсъждане... но то е късмет.

Това, което ме накара да се обърна към музикалната естетика беше едно дълбоко преживяване на музикално произведение, в което като солисти си партнираха съпрузи. Приписвах им любовен диалог, изразен с инструментите. Вълшебството беше не на сцената, а в мен. Това не се учи в консерваторията.

Професионална безупречност Дори когато прави нещо нестандартно и имитира неумение, всичко трябва да е безупречно... терминът без-упречен малко не е точен. Дори и най- големите творци са били критикувани или проваляни. Става дума за способност за идентична повтаряемост на създаденото изкуство, пък било и песен за сини велурени обувки или галилео фигаро*. Публиката е харесала точно това и иска точно това, а не непохватна имитация. * Елвис Пресли или Куин

Оригиналност и Традиционност За да бъде приет положително, артистът трябва да балансира между двете. То е като за да остане в орбита на някаква публика, трябва да уравновесява центробежната оригиналност с центростремителната традиционност. То е усет/изкуство, но и зависи от значимостта на публиката и артиста. Масата им. Примери: В съвременните авторски песни на фолклорна основа, текстописците запазват диалектите и постоянните сравнения, плътно в традициите. В песента си Гатанки- ладанки, ТУК Щурците пеят на съвременен език, прочее песента им не става особено популярна. Слави и Ку-Ку бенд си позволяват дори неприлични изрази в поп- фолка на Комбайнеро- интелигентска ТУК, а публиката им е възторжена. Обаче стилът е контра-традиционен и такъв език е съвсем на място.

Ето какво препоръчва ИИ за реализацията на музикалното изкуство. Вижда се, че естетиката има място толкова, колкото да съответства на вкусовете на потребителя Така че творецът има право да се изразява както си иска, но ако иска публика, а той не може без нея, трябва да гледа като делови човек. Тук под публика не разбирам само пълни стадиони, а дори русото момиче от класа или двамата приятели- начинаещи китаристи. Съмишленици- професионалисти в един стил е направо интелектуален кръг, който може да произведе революция. Могучая кучка или поне Битълс.

Музиката е почти изцяло предназначена за продажба или поне за публика. Само изпълнителят може да си позволи от време на време за свири за собствено удоволствие или поне да удовлетвори своя потребност. Композиторът, дори да композира нещо за чекмеджето, то е защото публиката не би го приела, т.е. в един ден разчита да го представи пред някого. Прочее това е при всяко изкуство. Ако някой декоратор декорира само своето жилище, той ще изпълни скоро дома си с това свое хоби и ако продължава да поражда идеи, осъществени като скици, той разчита да ги представи някому, пък било и на приятели безплатно. Тази тясна връзка с публиката я прави силно зависима от вкусовете й, а и от възможностите. "Който плаща, той поръчва музиката". Свободата на автора е доста ограничена, но зависи от времената и неговата мощ. Добил име, (вярна публика), музикантът може да си позволи малки или големи нарушения на границите и усвояване на нови територии. Но така е при всеки производител на стоки. Изобщо законите за стоките са същите за материални и интелектуални продукти. Това е първо и основно правило в изкуството- съобразяване с вкусовете на публиката. Музикална компания Пайнер е интересен пример. Започва от копиране и разпространяване на касети, а впоследствие добива студио, телевизионен канал, турнета, свои композитори и изпълнители. Те са насочени към конкретна публика и се съобразяват с нея.

Разбирам. Комунизъм е национализиране на бизнеса на Черепа, а той е специалистът по борба с комунизма. Хм.

Нещо съм проспал. Разбрахме, че апартаментите вече не са държавни , а частни . Допускам така е и за земята, банките и индустрията. Да не би да има комунизъм при равното разпределение на доходите? Не разбирам- КОЕ ПРОДЪЛЖАВА ДА Е КОМУНИСТИЧЕСКО? Кажи сега или замълчи завинаги! (шегичка, препратка към популярни думи) Умрем да разберем какво е това неосъществено нещо- идеал комунизмът.

В еволюцията на музиката, с появата на речта се появява и мелодиката, интонацията. Звукът на речта е интониран, модулиран и не случайно се отбелязва говора от Банско - много характерен с мелодичността си. Щеше ми се "ин-тон-ация" да означава процес на влагане на тон, но интонация означава от латински "настройвам". Така първата музикалност се появява в говоренето, а инструментално, в акомпанимента на думите, който подражава на езиковата модулация, интонация или прозодия. Появява се Орфей, който е създал химни и акомпанимент към тях. Не можем да забравим и Тъпана на войната- появяват се мощните звуци на тъпани и тръби за разгласяване командирските заповеди. Песните, обръщение към бога, разкази за живота или развлекателни са за дълго музиката за човека. Остава и музика- ритъм: танцова или по- скоро песенна когато се умори или го няма певецът и войнска. И до сега призивът за храна е съпроводен в ума с песента "ЧОрба-каша, чОрба каша, боб, фасул". Така се е появила инструменталната музика- мелодията, песента я има, певецът го няма. По- нататък, някъде през Западноевропейското Възраждане инструменталната музика, освен да запълва времето между псалмите докато стане самостоятелна. Стигаме до Програмната музика, при която нещата от живота се предават чрез музиката с минимални езикови пояснения. Фантастична симфония на Берлиоз е нещо величествено. Тази кратка историческа разходка ми бе нужна за да свържа историческото развитие с темата, което, надявам се ще направя тепърва.

Я кажи, вие, истинските, кои сте? Кой е Вашият човек? Коя е Правата вяра? ... или още не са ви пратили депеша? Хайде да гледаме реалностите. ПП не са комунисти, това е ясно за зрящите, а реформите им не са истински, а частични и временно изгодни промени.