Втори след княза

Пикасо- комунист През октомври 1944 в освободеният от хитлеристите Париж е открита експозиция "Салон на освобождението" с индивидуална изложба на Пикасо. Публиката, жадна за изкуство като след ковид, се тълпи. Пикасо по време на окупацията не се е посрамил с колаборация с фашизма. На 8 октомври била организирана "спонтанна"акция при която само тогава и само тази група смъквала от стените платната с викове на недоволство "Върнете ни парите" (пустите пари, аргумент, приемлив за всички). Всъщност не платната били причина, а това, че на 5 октомври 1944 в. Юманите обявява, че Пикасо е вече член на Комунистическата партия. С леви разбирания са и двамата Нобелови лауреати Сартр и Камю, така че лявото е било въпрос на съвест през Съпротивата. Изобщо, Съпротивата е направила популярни комунистите. Естествено е Пикасо, съчувстващ към нещастните да е именно от тази лява страна. Този негов политически избор е предизвикал широк обществен интерес, на който той отговаря, че човекът на изкуството е също и политическо същество, което не може да се изолира от ставащото в живота. Той определено позиционира изкуството си занапред като "Оръжие на мира". Картината му Клането в Корея е интересна и в съвременен аспект Срещу хората са изправени въоръжени подобия на роботи. Това "отчуждение" от убийството наблюдавам днес в оператори, на които иначе призлява от кръв, но стоящи пред екраните подскачат с радост от столовете, щом дронът убие или взриви, включително и граждански автомобили или събрани хора.

Великият анекдот. При обиск в дома на Пикасо "агентът фашист" (препратка към едно стихотворение) намерил скици към Герника и "просъскал" (препратка към същото стихотворение) "Вие ли направихта това?" Пикасо отговорил "Не, вие!".

Герника Отново разгледах репродукцията и, както се полага за изключителни творци, открих пак нови неща. Най- напред крайната дясна фигура ми се стори някак си долепена, като в запълването на пространството да са се свършили планираните образи и да е правена като за пълнеж. Помислих, че е мъж- с панталон изкривен надясно, но после съобразих, че косата е дълга и свързана, т.е., в картината няма живи мъже. Светлите триъгълници около тази фигура са пламъци, поне знаци за това. После, главата на бика, дадена по обичая на Пикасо в неясен ракурс, по начина му за изразяване означава движение. Бикът е в неведение. Оглежда се смутено, но бездейно. Казваме "Гледа като теле в железница". Ако бикът е Испания, то Пикасо го представя като осъдително бездействащ срещу зверствата в земите на баските. В "Либерален преглед" ТУК, авторът Джон Ричардсън представя като канибалски подарък за рождения ден на Хитлер избиването на жителите:

Промяна в технологиите на конспиративните операции. Убийствата на ген.ген. Кириллов и Луков ген. Кирилов Извършител е 29-годишен мъж от Узбекистан, със статут на „чуждестранен специалист“, живеещ в района на Москва, който бил вербуван от украинските специални служби. Като награда са му предложени 100 хиляди долара и възможност да отиде в Европа. Задачата му била да вземе самоделното взривно устройство, да го закачи на скутер и да паркира возилото до входа на къщата на генерал Кирилов. За да бъде контролирана ситуацията, е използван каршеринг. Камера, монтирана зад задното стъкло, излъчвала случващото се в интернет, а преките извършители контролирали развитието на събитията от град Днепър. Веднага след като Игор Кирилов и неговият адютант Иля Поликарпов напуснали сградата, извършителите дистанционно взривили заряда, ген. Луков: Из спомените на Радомирски за деня на атентата 13.02.1943 – към Якова „Ако сега не го очистим, не мога повече да срещна другарите. Колко време вече се разтакава тая работа. Ако с пистолета не успеем, решил съм да заредя къщата му с взрив и да я вдигна цялата. Не мога повече.“ Вечерта на 13 февруари 1943 година Буруджиев и Якова причакват Христо Луков пред кино „Роял“, след което го проследяват до дома му на улица „Артилерийска“ №1, търсейки удобен момент за нападението. Това става едва когато той влиза в къщата си. Буруджиев стреля по Луков от близко разстояние и го улучва в рамото, Вторият му изстрел е нахалост – куршумът рикошира във вратата. Тогава Луков притиска с тяло Буруджиев към стената, отстъпвайки навътре в къщата, и Якова го убива с изстрел в гърба. Луков не е очаквал втори убиец. Смъртоносен е първият изстрел на Якова, тя стреля втори път, но не улучва, а пробива едно от стъклата на вътрешната врата в сградата. След това комунистите избягват през съседния двор. В. Якова в спомените на Гръбчева: След първия неуспешен изстрел на Буруджиев „Видях през полуотворената врата, че генералът е притиснал Иван здраво до стената. Куршумът на Иван бил неточен и ударил генерала в рамото.“ След това вдига пистолета си и го насочва в гърба на Луков. Гръбчева продължава да предава думите на Якова „Този път пистолетът ми не направи засечка, прицелих се и стрелях два пъти. Струва ми се, че куршумът попадна право в сърцето на генерала, защото той изведнъж отпусна ръце и се свлече на земята.“ Въпреки това генерал Луков не умира веднага.

Не толкова ключ, колкото друг ъгъл към зрителната загадка ни дава и лириката в проза на Пикасо от "читанка" ТУК Налични са всички образи, които има в картините. Връзката им е някаква лична асоциация, неуловима, но налична и в текста и в изображението. Нещата, образите от текста са дефиниции на нарисуваното. "Огнен лимон" са женските гърди, "главата, украсена с жасмин" се вижда в офортите за "Художника и неговия модел". "Окото на бика" и "огнения език" в Герника. Има го гълъбът с люляков цвят, слепия и "рогатия торс". Има и разчупения образ "една ръка по коляното вписано в главата му". И това е именно речник, където думите и нещата са налични, но връзката им е неизвестна.

В този етап е необходимо уточнение, че Пикасо вече не е в материална нужда и парите му са пре- достатъчни. От друга страна е натрупал опитност, така че, както някой професор може да запълни експромпт един час с интересни обяснения, той може да запълни една картина с изображения. Работи свободно, а не за пазара и изпълва ателиетата си с творби. Те са хиляди след смъртта му. Не следва мода и стил, смесва ги, ползва ги своеволно, вече няма "периоди".

Разбирам позицията ти, основана на свещени книги и се отнасям с голяма предпазливост, защото допускам, че някои фактори ще защитят твоето, а не моето мнение.:(

Минотавъра- това вече разбирам. Главата на бик и тяло на човек е нещо много по- диво и тъпо от тяло на кон с торс и особено глава на човек- кентавъра. Минотавърът е първичната убийствена сила, която е вътре в човека. Това е безчовечното, което главенства над човеците. Фашизъм и война. Не е братът на нивата- волът Белчо, а е звяр, който се връзва с две вериги, иначе носи смърт. Пикасо започва да го рисува от 1930 г. Види се образът го обсебва и е в центъра и на Герника. Споменатата Дора Маар е документирала на кинолента процесът на работа по платното. Не съм го гледал, а и едва ли ще разбера нещо за процеса. Завършената работа става синоним на автора. Кажеш ли Дега, виждаш балерини, кажеш ли Пикасо- виждаш Герника.... и гълъби избавители.

Реализмът завършва с щастливите съпружески отношения. Започва сюрреализма, който не разбирам. Другия производител - маркиз Салвадор Дали също не разбирам, но е по- търсен. Плащат им, не зная за какво.

За декаданса сред публиката на Западна Европа през 20-те години разказва и филмът "Изкуството да пееш фалшиво" ТУК. Има и филм за "Комедиен хармонист" ТУК от 1997 г., без да споменават участващият с блестящ тенор Лешников. Епохата е същата 1926 г., текстовете са безгрижни и смешни. Публиката не иска да се затруднява със сложности и изкуство, което я унижава, като не го разбира. Публиката иска да се присмива, все едно дали над Маргьорит, някой квартет или над Пикасо. Публиката иска нещо леко и изпростява. Скоро тези прости потребители ще поискат и прост човек- ефрейтор, за фюрер.

Реалистичният период на Пикасо изглежда е връщане преди да хукне към сюрреализма. Предполагам кубизмът се изчерпва и не носи доходи. Реализмът е кратък, но не е грозен 1924 и 1923г. Портрети на сина и майката на Пикасо. Има и портрети на съпругата, но да не натоварвам. Изглежда публиката/този който плаща/ не го канят за портретист, нищо че може. Канят го за Арлекин- глуповатият, дето рисува нелепо.

Затруднен съм в осмислянето на това, какво рисува Пикасо. Очевидно, не рисува нещата такива, каквито са. Нито хората, нито вещите. Не рисува и по някаква вътрешна концепция- нямаше да се забави да я обясни. Възможно е да рисува за да продава и в това да влага своята подигравка към капиталистите: "вие крадете от народа, аз ще крада от вас"- сътрудничил е с анархисти все пак. Хубаво, ама за приятели би рисувал иначе. Споменах недоволството - негово и на Гертруда Щайн от портрета й. Може, като е купуван автор, да рисува надве-натри, защото и така ще се продаде. Става, но за да деформира така обектите си, пак е нужно някакво време и усилие. Най- лесното обяснение е, че така го подтиква музата или бога и тогава отговорността си отива в тези, които си дават парите. Въпросът става не "Какво рисува Пикасо?", а "За какво плащат клиентите?" и отговорът е: за името на автора; за смелите цветови съчетания; за историята, нещото което може да се разкаже, която са открили зад нея критиците; за да се изфука като ценител. За сега съм доволен, че съм осмислил йероглифите Арлекин и Минотавър, темите Хетеросексуална любов и жената, (Хетеро сапиенс); Силният и слабият/нещастният или Майка и дете; Войната и мирът; Приятелството и Кой е будалата.

Много интересна би била една финансова оценка на доходите на Пикасо по години. Някои смятат, че той се подиграва, прави публиката на глупаци като й продава шарлатански "новите дрехи на краля". Тя, самата публика, си е виновна, защото той не им тика картини в ръцете и не им вади парите с пистолет. Щом са подвластни на модата- да харчат, бе! Беден ми е досега с изобразителното изкуство, но една сходна черта с кубизма е първоначалното, академично, скициращо определяне на обема и разположението на фигурите в пространството чрез правоъгълници. Човекът е представен с правоъгълници, които художникът ще запълни. Класикът с едно, кубистът с друго. Получава се така, че изображенията на Пикасо не са "човек", а "място за човек". Особено в късния му кубизъм, когато запълва определеното пространство с какви ли не драски и шарки. Представям си такова кубично място за човек, запълнено с пакет цигари, няколко клавиша, сутиен, може би чашка перно, но не съм го виждал изразено. Художниците смятат такива символи и метафори за елементарни, Уотсън. Именно като "място за фигура" преценявам "Трима музиканти" Средната фигура, в шарки Арлекин, по прието от по- горе впечатление е "обикновен, простоват човек, когото смятат за будала", но в дясната, която била "монах", бил портретиран Макс Жакоб, а с кларинет- Гиом Аполинер. По средата бил самият Пикасо. Това ако не е наивизъм!! В старинния театър, вместо декори е било съвместимо етикет на "нещото", запълващо сцената, примерно надпис Воденица, Дворец, Храсти. В тази картина надписите биват измисляни от изследователи. Няма никаква връзка с действителността, няма и подсказки. Не схващам дясната фигура като монах, какъвто става Жакоб през 1921 г. Виждам някакво фередже върху мустаци, което изглежда трябва да се разбира като израз на хомосексуализма му. А- де?! Тези скрити ключове към картината са били игра за приятелите, но аз съм чужд. Обаче, като ми ги открият критиците, картината ми става по- близка и казвам на другите "Вие, невежи, не разбирате Пикасо. Ето..." и съм готов да дам 40 лв. Може и малко повече- 120. Така или иначе, периодът с кубизъм на Пикасо е към края си. Допускам, че той е разбрал, че това не е път на изкуството, нито негов път. Във всички случаи не е намерил изразното средство, което е търсил.

В дадените от теб рисунки виждам силна експресия. Ококорени очи и уста на "О-о-о". Нещо плашещо. Това, че аз го виждам, дали е така? Ако бях родител не бих си отнесъл тази рисунка в работата и да я сложа на бююрото или зад гърба. Липсват ми меката невинност, слънца и звезди на традиционното детско. Интересен ми е опитът да предаде котешката шарка. На три котки два опита- очаквано неуспешни, но опитва пак. Ригидност в опитите, но не до натрапливост. Дали е обяснило какво и защо е нарисувало?

Шок! Те, хората си го знаят, но за мен е ново. Предишните векове е важно КАКВО е изобразяваното. Колко точно е изобразено, вкл. до импресионизма. След като фотографията прави изображението точно до една молекула химикал, става важно КОЙ изобразява. Когато забелязвам, че не говоря за картина в циатта, а за твореца, който икспериментира, обръщам фокуса към художника. Пикасо пише :"Важно е не това, което прави художникът, а това, което той самият представлява." и по- нататък споменава, че Жак Емил Бланш, отсъстващ в Уики.бг, може да нарисува ябълка много по- хубава от такава на Сезан, но нас ни привличат безпокойството на Сезан и мъките на Ван Гог. 20 в. определено насочва към художника и вече навсякъде се чува не "Портрет НА...", а "Портрет ОТ...". И това не е снобизъм или само снобизъм, а и значим обрат в изкуството.