Втори след княза

Напълно съгласен.

Предпочитам коментари на български, което съответства на правилата на форума. Имам интерес към първия подкрепящ Чингис хан - Боорчу от не монголското племе на арулатите. Има ли източници и можеш ли да провериш за това племе, дали е българско или близко до българите от онова време?

Темата на fanatick е за това, кои са сигналите за колапс на Европа. Това, че други са в риск е друга тема, но сърцето те тегли към проблемите на Руската федерация. Наложи си самодисциплина да спазваш темата и свиквай. Естествено, не ти се бъркам. Простите съждения са като коловоз. Ако се опиташ да помислиш за нещо различно- дерайлираш.

Там е работата, че да коментираме "Пред колапс ли е Европа" означава да предугадим бъдещето. Това не става с констатации "Европа е цветуща", защото и за Санторини казват, че е цветущо, но някои трусове предвещават опасност. Казват, че Рим е паднал не защото е бил цветущ, а защото римляните до там не им се занимавало с политаката, управлението и икономиката на страната , че поверили всичко на не- римляни. И в темите тук става дума за императори сирийци, македонци и траки. В добрата стара Англия премиер и лидер на консерваторите бе не- англичанин, а на Хари хич не му се занимава с политика. Дори братска Германия има за успешен канцлер източногерманка, отгледана при социализма. Това са сигнали... прочее, в Санторини може да не се случи "колапс", но властите предупреждават. Може мерките да са адекватни, а може и не.

Кич, простотия, грозно. Има едни "духовни аристократи" и "естети", които пренебрегват, че за различни класове и времена красивото е различно. Русалките от филма "Операция ЬІ" се купуват, както се купуват и билети за чалга концертите. В мизерни времена, капак от кутия за бонбони или станиолче е също красив за някого, който не може да си позволи повече. Подобно е и парцуца в бутилка от скъпо уиски или коняк. В сегашни времена, когато няма един авторитет, в някакъв смисъл естетите са по- толерантни и не обявяват каквото и да е за грозно и пошло, оставяйки на пазара да реши кое е по- скъпо и ценно. Общо взето това, което е ценено от горната класа е по- красиво от това, което харесва долната класа. Естествено, на най- долната класа не й пречи да си харесва своите красоти, пък естетите - угодливци нека представят само предпочитанията на горните за красиви, а тези на долните за обратното. Все пак, кичът, простотията, пошлостта не са обвинявани директно, че са грозни. Кичът особено е по- близо до високите оригинали, но без техния контекст. Ако на двора или по стълбите на блока си сложа точна реплика на "Фонтанът" на Дюшан ТУК ще се възприеме скандално, не зная дали като грозно. Да не говорим, ако се монтира на чешмите в минералните курорти. Искам да кажа, че кичът, простотията и пошлото в наше време граничат, но не се разбират директно като грозно.

Дяволът като олицетворение на Грозното. В трайните опозиции Светло/Тъмно; Горе/Долу; Чисто/Мръсно; Добро/Лошо; Красиво/Грозно;Мъдрост/Глупост, първите винаги се приписват на Бога, а вторите на Дявола. Обаче изображенията на дявола страдат от липса на въображение и са доста опростени. В православната иконография дяволът е черно човекоподобно същество, с опашка (учудващо- лъвска, а не магарешка), с кози крака и уши и с рога, обикновено изплезен като врещящ козел. У Гьоте дяволът изобщо не е тъп, в българските приказки е далеч по- глупав. У Булгаков дяволът е с голяма доза човещина. Искам да кажа, че дяволът би трябвало да ни представи грозното в ней- чист вид, но това изобщо не е така. Образът му е доста елементарен, а когато е усложнен, има доста човешки черти, че и свръхвъзможности.

Цитат от Ницше. "Човешко, твърде човешко". Гл. ІV "За душата на художниците и писателите" Възприемам го така: Грозното е отвлеченост от сетивното. Езикът на изкуството не борави вече с осезаеми обекти, а с изградени от ума. Може би Ницше вижда траен упадък там, където има временно отстъпление и неопитност за творчество с новопоявилите се възможности. Действително, музиката, която правят е доста неразбираема, немелодична, но мнението ми е- да опитват без да ни я натрапват. В изобразителното изкуство, както и в музиката има все още Търсене, но и връщане към традиционното. Изкуството е доста инертно и както казва Ницше , поетите винаги са "с душевност, извърната назад, така че да послужат като мостове към стародавни времена и представи, към отмиращи или отмрели вече религии и култури. Всъщност те винаги и по необходимост са епигони. ", т.е. инертни и подражатели на предходните. Човек на изкуството, който твори много различно не бива приет от публиката, би бил смятан за "грозен".

Грозното бива обект на изкуството и като такова, е естетическа категория. Под приложна физиология можем да разбираме всичко в изкуството. Какви хормони се отделят при любовна драма или екшън, напр. Обаче това е предмет на физиологията, а не на естетиката. Още Ницше отбелязва, напливът на грозно в изкуството.

Разнообразието на музикалните стилове удовлетворява разнообразието на вкусове. Джазът, като импровизация е много интересен. Да се импровизира върху тема съществува и в класиката. Това обогатява основното произведение. Наистина, може и да го компрометира, но повече се компрометира импровизацията. По "Картини от една изложба" има хубав джаз.

Намирам за естествено противоречащите чувства. Докато човек си изгради категорично мнение, а може и да не го изгради, отношението му към всичко е борба на противоречащи си мнения. Дали е евтино или скъпо; да ходя или не; обичам ли я или не и пр....

Грозното е това, което ни отвращава, кара ни да се отвърнем. Обратното е красивото- както красива жена- гледаме, следим и искаме да гледаме задълго, да не отвръщаме поглед. Грозното е част от живота и заради това е важно, както за науката, така и за изкуството. Грозни са вонящите сметища, пълните с коли и лишени от въздух градове, смахнатите управленчески решения, опустошените нрави, сбърканият свят, но при условие, че човек може да ги преправи така, че да не застрашават живота му. Когато преправянето е невъзможно, това е трагично, а не грозно. Това, че можем да гледаме картина изобразяваща нещо отвратително, без да се отвърнем е именно защото грозното е естетично. Изобразено е, а не реално. Грозното е естетическа категория, а отвратителното е отношението ни към същото това грозно в реалността.

Моля, развий по- подробно. Може би е интересно, но не схващам какво е "реакция в реакцията".

Вече трима от ръководителите на парламентарно представени партии са против поведението на НПО. Това показва, че атаката срещу Сорос е от повече българи, отколкото защитата му. Действително, чрез групи за натиск и чрез лобиране, НПО имат непропорционално влияние върху управлението на България. Те нямат избиратели, а имат чуждестранни спонсори. Понякога имат възгледи, които не съответстват на интересите на български избиратели. Най- близо до възгледите му е, четвъртата по брой избиратели партия, която определено е малцинство. В този смисъл, атаката срещу Сорос и рожбите му е защита на обществото от външна намеса.

Днес, по Дарик, Калин Янакиев нарече Тръмп налудничав. Свободомислещо. Не е зависим и може да си го позволи. Интересни неща разказваше и Николай Колев- Босия. Беше съветник на президента Желев, след което го поканили в изолирана стаичка в посолството на Козяк и му предложили да сътрудничи. Той отказал, защото иска да остане независим. Ами, политическата му кариера за-висна. Отворено общество, ако не е свързано, ще висне и то. Ще обърне резбата от демократи към републиканци, ако не получава дотации от Сорос.

Традиционно музиката се смята за абстрактно изкуство. Това е пълна нелепица. Този, който го е измислил е смятал, че щом музиката не може да описва нещо конкретно- някой пезаж, сън, портрет, значи е обратното- абстрактна. Всъщност музиката нищо не абстрахира. Тя не може да изрази еднозначно нито конкретното, нито абстрактното. Музиката е ДРУГ ЕЗИК. Тя разказва нечленоразделно нещо, което не разбираме и само по интонацията си въобразяваме, че нещо сме схванали. Конкретната, подражаваща на реални звуци музика дори и не разказва. Тя е като разговор между пришлец и туземец: - Пишеща машина. - Шишеща мишеща - Пишеща машина - Тишеща машеща В популярния концерт за пишеща машина и оркестър ТУК, звуците на пишещата машина дори не разказват нещо, те са просто ударен инструмент.