Втори след княза

Не мога да се въздържа да не изкукуригам гордо на стобора, че минути след коментара ми се получи и потвърждение. Партия Величие, която прави национални паркове и е за нещо си "национално", тича при спонсора за да се оплаче, че някой си не е в стадото. Няма съд, няма прокуратура, има Посолство. После очаквам Посолството да удари едно рамо за касиране на изборите. Националисти, а? Бау- бау. 12:02 - Сигнал към посолството на сащ за произвола на иво прокопиев от: bgantimafia 11:33 - ПресконференциЯ на партиЯ "велиЧие" - изборни фалшификации и измами от: bgantimafia

Национализмът като управляемо оръжие Национализмът е употребяван чрез субсидиране и медийна подкрепа или пък отказът за тях. В 20 в. е използван срещу СССР, а днес срещу леви или нежелани от спонсора възгледи. АТАКА стана ненужна, когато БСП прие евроатлантическа позиция. Обаче винаги има готовност, ако някой дръпне в нежелана посока да се възроди "националистическата" позиция за Единство на нацията и бъде вкаран в релсите. Като си свърши работа, парите спират до следващата задача. Нещо като овчарските кучета, които не позволяват да се отлъчи някой от стадото. Кучетата са нацистите, а овчарят- спонсорът им.

Много остро съждение. Вярното е "След като има области, където неточностите на Нютоновата механика са критични и я правят неизползваема (като ситуацията с GPS-сателитите) - тя е НЕТОЧНА!" Няма нищо особено. Когато математиката с цели числа се е оказала неточна, въвели са десетични дроби и е станала по- точна. От насочването на Сканер към статия в Уики става ясно, че е необходимо и се прилага интегрално изчисление, което я прави по- точна. Никой не се и опитва да отрече събирането на цели числа в аритметиката, независимо от откриването на десетичната запетайка. Не се и опитва да промени че S=v.t. Надстрояването в науката не означава разрушаване на долния етаж, където живеят старците. Виждаш, че една формула може да се използва в някаква област по- приближено, а в друга- по- точно. Връщам се- става дума за точно/неточно, а не вярно/невярно. Един анекдот от нашия край: Старите, като се оженил синът му дали долния етаж, а той искал горния. Като му щукнало да се модернизира, той отишъл при баща си и му рекъл "Тате, искам да разруша моя етаж, ти какво ще кажеш?"

В кое е тяхното "единство"? Посоката на михраба?

Смятам, че именно тези безкрайни възможности пораждат идеята, която е в основата на популизма, че има лесни и бързи възможности за добруване. В този "вълшебен" свят е естествено да се вярва на вълшебници.

Не разбирам. Как така- мразят се, изключват се, а има единство на душата? Но и по въпроса с "душата" имам много възражения... мисля че е дума без съдържание. Може би "Лицата, които имат идея за по- добро бъдеще са достатъчно влиятелни за да поведат останалите"

В предизборната битка Харис- Тръмп се вади всякакво бельо. "Експертът Шрайвър отбеляза, че по време на мандата на Тръмп като президент в Украйна са построени няколко тайни бази и лаборатории за производство на биологични оръжия, а иранският генерал Касем Солеймани е убит в Багдад."

Как обемистият пейджър на Израел заблуди Хизбула https://www.reuters.com/graphics/ISRAEL-PALESTINIANS/HEZBOLLAH-PAGERS/mopawkkwjpa/ Невидим детонатор и тънки пластмасови експлозиви превърнаха батериите в бомби От Мая Гебейли , Джеймс Пиърсън и Дейвид Готие-Вилърс Публикувано 16 октомври 2024 г. БЕЙРУТ, 16 октомври (Ройтерс) – Батериите във въоръжените пейджъри , които пристигнаха в Ливан в началото на годината, част от израелски заговор за унищожаване на Хизбула, имаха мощни измамни характеристики и ахилесова пета. Агентите, създали пейджърите, са проектирали батерия, която крие малък, но мощен заряд от пластичен експлозив и нов детонатор, който е невидим за рентгенови лъчи, според ливански източник с познания от първа ръка за пейджърите и разглобени снимки на пакет батерии, видян от Ройтерс. За да преодолеят слабостта - липсата на правдоподобна предистория за обемистия нов продукт - те създадоха фалшиви онлайн магазини, страници и публикации, които биха могли да заблудят Хизбула за надлежна проверка, показва преглед на Ройтерс на уеб архивите. Скритият дизайн на пейджърската бомба и внимателно изградената прикритие на батерията, и двете описани тук за първи път, хвърлят светлина върху изпълнението на продължила години операция, която нанесе безпрецедентни удари срещу подкрепяния от Иран ливански враг на Израел и изтласка Средния Изток по-близо до регионална война. Диаграма, илюстрираща вътрешните части на батерията на пейджъра, включително две литиево-йонни клетки, поставени в сандвич с лист пластичен експлозив и лента от силно запалим материал. Тънък квадратен лист с шест грама бял пентаеритритол тетранитрат (PETN) пластмасов експлозив е бил притиснат между две правоъгълни батерийни клетки, според ливанския източник и снимки. Оставащото пространство между клетките на батерията не можеше да се види на снимките, но беше заето от лента от силно запалим материал, който действаше като детонатор, каза източникът. Този трислоен сандвич беше поставен в черна пластмасова обвивка и капсулован в метална обвивка с размерите приблизително на кибритена кутия, показват снимките. Сглобката е необичайна, защото не разчита на стандартен миниатюризиран детонатор, обикновено метален цилиндър, казаха източникът и двама експерти по бомби. И тримата говориха при условия на анонимност. Без никакви метални компоненти, материалът, използван за задействане на детонация, имаше предимство: подобно на пластмасовите експлозиви, той не беше открит от рентгенови лъчи. При получаването на пейджърите през февруари Хизбула потърси наличието на експлозиви, казаха двама души, запознати с въпроса, като ги постави през скенерите за сигурност на летището, за да види дали задействат аларми. Не е съобщено нищо подозрително. Устройствата вероятно са били настроени да генерират искра в батерията, достатъчна да запали детониращия материал и да предизвика експлозия на листа PETN, казаха двамата експерти по бомбите, на които Ройтерс показа дизайна на пейджър-бомба. Тъй като експлозивите и опаковката заемаха около една трета от обема, батерията носеше част от мощността, съответстваща на нейното тегло от 35 грама, казаха двама експерти по батерии. „Има значително количество неотчетена маса“, каза Пол Кристенсен, експерт по литиеви батерии в британския Нюкасълски университет. Ширина на батерията 3,4 см Батерия с подобна маса от 35 g би имала очакван енергиен капацитет от около 8,75 Wh, а не 2,22 Wh. Липсва мощност Забележка: Reuters няма индикация, че батерийните пакети действително са произведени в Китай. В един момент Хизбула забеляза, че батерията се изтощава по-бързо от очакваното, каза ливанският източник. Изглежда обаче проблемът не предизвиква сериозни опасения за сигурността - групата все още предаваше на своите членове пейджърите часове преди атаката. На 17 септември хиляди пейджъри експлодираха едновременно в южните предградия на Бейрут и други крепости на Хизбула, в повечето случаи след като устройствата издадоха звуков сигнал, показващ входящо съобщение. Сред жертвите, откарани по спешност в болница, много са имали наранявания на очите, липсващи пръсти или зеещи дупки в корема им, видяха свидетели на Ройтерс, което показва близостта им до устройствата по време на детонацията. Общо атаката на пейджър и втората на следващия ден, която активира оръжейни уоки-токита , убиха 39 души и раниха повече от 3400. Два западни източника по сигурността казаха, че израелската разузнавателна агенция Мосад е ръководила атаките на пейджър и уоки-токи. Ройтерс не можа да установи къде са произведени устройствата. Кабинетът на израелския премиер Бенямин Нетаняху, който има власт над Мосад, не отговори на искане за коментар. Министерството на информацията на Ливан и говорител на Хизбула отказаха коментар за тази статия. Израел нито е отрекъл, нито е потвърдил роля. Ден след атаките израелският министър на отбраната Йоав Галант похвали "много впечатляващите" резултати на Мосад в коментари, които бяха широко интерпретирани в Израел като мълчаливо признание за участието на агенцията. Американски служители казаха, че не са били информирани предварително за операцията. Слабото звено Отвън захранващият източник на пейджъра изглеждаше като стандартна литиево-йонна батерия, използвана в хиляди потребителски електронни стоки. И все пак батерията с етикет LI-BT783 имаше проблем: подобно на пейджъра, тя не съществуваше на пазара. Така агентите на Израел създадоха предистория от нулата. Хизбула има сериозни процедури за възлагане на обществени поръчки, за да провери какво купуват, каза пред Ройтерс бивш офицер от израелското разузнаване, който не е участвал в пейджърската операция. „Искате да сте сигурни, че ако търсят, ще намерят нещо“, каза бившият шпионин, пожелал да остане анонимен. „Да не намериш нищо не е добре.“ Създаването на предистории или „легенди“ за агенти под прикритие отдавна е основно умение на шпионските агенции. Това, което направи сюжета на пейджъра необичаен е, че тези умения изглежда са били приложени към вездесъщите потребителски електронни продукти. За пейджърите агентите измамиха Хизбула, като продадоха създадения по поръчка модел, AR-924 , под съществуваща, известна тайванска марка, Gold Apollo. Председателят на Gold Apollo, Hsu Ching-kuang, каза пред репортери ден след атаката на пейджър, че преди около три години той е бил потърсен от бивш служител, Teresa Wu, и нейния „голям шеф, наречен Tom“, за да обсъдят лицензионно споразумение. Hsu каза, че има оскъдна информация за началника на Wu, но им е дал правото да проектират свои собствени продукти и да ги предлагат на пазара под широко разпространената марка Gold Apollo. Ройтерс не можа да установи самоличността на мениджъра, нито дали лицето или Ву съзнателно са работили с израелското разузнаване. Председателят каза, че не е бил впечатлен от AR-924, когато го е видял, но все пак е добавил снимки и описание на продукта към уебсайта на своята компания, което му помага да придаде както видимост, така и достоверност. Нямаше начин да закупите директно AR-924 от неговия уебсайт. Хсу каза, че не знае нищо за смъртоносните способности на пейджърите или за по-широката операция за нападение срещу Хизбула. Той описа компанията си като жертва на заговора. Gold Apollo отказа допълнителен коментар. Обажданията и съобщенията, изпратени до Ву, останаха без отговор. След атентатите тя не е давала изявления пред медиите. „Познавам този продукт“ През септември 2023 г. уеб страници и изображения, представящи AR-924 и неговата батерия, бяха добавени към apollosystemshk.com, уебсайт, който заяви, че има лиценз за разпространение на продукти Gold Apollo, както и здравия пейджър и неговия обемист източник на енергия, според преглед на Reuters на интернет записи и метаданни. Уебсайтът даде адрес в Хонг Конг за компания, наречена Apollo Systems HK. Няма компания с това име на адреса или в корпоративните регистри на Хонконг. Уебсайтът обаче беше посочен от Wu, тайванската бизнесдама, на нейната страница във Facebook, както и в регистрите за публично учредяване, когато тя регистрира компания, наречена Apollo Systems, в Тайпе по-рано тази година. Раздел на сайта apollosystemshk.com, посветен на LI-BT783, поставя акцент върху изключителната производителност на батерията. За разлика от батериите за еднократна употреба, които захранваха пейджъри от по-старо поколение, той можеше да се похвали с 85 дни автономност и можеше да се презарежда чрез USB кабел, според уебсайта и 90-секундно рекламно видео в YouTube . В края на 2023 г. два магазина за батерии се появиха онлайн с LI-BT783, включен в техните каталози, установи Reuters. И в два онлайн форума, посветени на батериите, участниците обсъдиха източника на захранване, въпреки липсата му на търговска наличност: „Познавам този продукт“, написа потребител с дръжката Mikevog през април 2023 г. „Има страхотен лист с данни и страхотна производителност . Ройтерс не можа да установи самоличността на Майкевог. Уебсайтът, онлайн магазините и дискусиите във форума носят белега на опит за измама, казаха пред Ройтерс бившият офицер от израелското разузнаване и двама западни служители по сигурността. Уебсайтовете бяха изтрити от мрежата, откакто пейджър бомбите причиниха хаос в Ливан, но архивираните и кешираните копия все още могат да се видят . Видеоклип, популяризиращ пейджъра AR-924, качен в YouTube акаунта на Apollo Systems HK в YouTube на 13 декември 2022 г. В деня, в който купиха пейджърите, лидерите на Хизбула казаха, че са започнали вътрешни разследвания, за да разберат как може да се случи пробивът в сигурността и да идентифицират възможни къртици. Групата премина към пейджъри в началото на годината, след като разбра, че комуникациите по мобилни телефони са били компрометирани от израелско подслушване, съобщи Ройтерс по-рано. Разследванията на Хизбула са помогнали да се разкрие как израелските агенти са използвали агресивна тактика за продажба, за да се уверят, че мениджърът по доставките на Хизбула е избрал AR-924, каза един от хората, запознати с въпроса. Продавачът, който предаде офертата, направи много евтино предложение за пейджърите „и продължи да намалява цената, докато не беше привлечен“, каза лицето. Ливанските власти осъдиха атаките като сериозно нарушение на суверенитета на Ливан. На 19 септември, в последната си публична реч, преди да бъде убит от Израел , лидерът на Хизбула Сайед Хасан Насрала каза, че експлозиите на устройства могат да се равняват на „обявяване на война“ и обеща да накаже Израел. Хизбула и Израел си разменят огън от 8 октомври 2023 г., когато въоръжената групировка започна да изстрелва ракети по позиции на израелската армия в знак на солидарност със своя палестински съюзник Хамас. След атаките с устройства Израел започна пълна война срещу Хизбула, включително сухопътна инвазия в Южен Ливан и въздушни удари, които убиха повечето от нейното висше ръководство. Вътрешното разследване, което все още е в ход, претърпя неуспех на 28 септември: Единадесет дни след атаката на пейджър, високопоставеният служител на Хизбула, натоварен да ръководи разследването за доставки, Набил Каук, самият беше убит от израелски въздушен удар.

deaf , реагираш с "Неясно". Не зная, кое не е ясно, но наблегни, моля на "тайни" и "под чужд флаг". Това е традиция още от "Чаеното парти".

Да, защото ОТО и СТО се отнасят за движения с нищожна маса и максимална скорост. Поради това и игнорираш задачата ми, отнасяща се за други явления. Разчитам, че само я отлагаш, а не е невъзможна за решение. А при какви условия се извеждат от ОТО? Мисля, че си в грешка. Финалната формула е изработена въз основа Нютоновата механика доста преди Айнщайн. Прието е да се смята, че законите на взаимоотношенията от "нашия свят" са обясними с ОТО. Не възразявам. Заради това, че не съм запознат, попитах как от Е=МС квадрат се стига до Е=МVквадрат/2.

Операция "Гладио" от Уики.бг Операция Гладио (Operation Gladio – Операция „Гладиус“) е кодовото име на италианската тайна паравоенна организация на НАТО, замесена в терористични атаки под фалшив флаг като част от стратегията на напрежението от късните 1960-те до ранните 1980-те години. Подозирана за отговорна или поне замесена в провеждане на политически терор, атентати, политически убийства, преврати, оклеветяващи кампании и т.н. Започва в началото на Студената война със създаването на мрежа от т.нар. „действащи зад линиите“ (на английски: stay behind) нелегални формации, паралелни на официалните, предназначени да извършват диверсии и да действат със сила срещу вътрешните заплахи за интересите на Евро-Атлантизма. Съществуването на „Гладио“, отричано в продължение на десетилетия, днес официално е признато от правителствата на въвлечените западни страни. Структурата е осъдена и забранена от Европейския парламент през 1990 г. Структура [редактиране | редактиране на кода] Създадена е през 1948 г. от ЦРУ и английското разузнаване МI-6, координирана от „Секретния комитет на Западния съюз“ (Clandestine Committee of the Western Union) станал с учредяването на НАТО през 1949 г. негова структура към „Секретния комитет за планиране“ (Clandestine Planning Committee – CPC), от 1951 под ръководството на „Главното командване на съюзните сили в Европа“ (Supreme Headquarters Allied Powers Europe – SHAPE) в Монс, Белгия, оглавяван от американски генерал и бази в САЩ и Великобритания където командосите от секретната подривна армия на НATO в Европа са обучавани заедно с американските „зелени барети“ и британските САС (Special Air Service).[1] В Западна Европа са организирани 138 тайни подземни склада с боеприпаси. Агентите се рекрутират основно от личния състав на специалните военни части и тайните служби, но се работи и с такива от дясно екстремистки организации и лица с криминални и др. уличаващи ги досиета. Включени са най-малко 622 активни агента и общ ангажиран състав от над 15 000 души. Със съществуването на секретната силова мрежа са запознати само тесен кръг висши членове на правителствата и военно-политическият елит и десетилетия е опазвано в тайна от гражданите и парламентите на страните. Структурно `Гладио` представлява мрежа от отделни независими една от друга бойни клетки, за да не бъде унищожена цялата организация при провал в една от тях. Счита се, че 12 са групите за въоръжена борба, 10 – за саботажни действия и 6 – за шпионаж, пропаганда и тайно извеждане на хора от дадена зона.[2] Координацията на операцията е извършвана от секретната комисия на НАТО, последното известно документирано заседание на която е проведено на 23 – 24 октомври 1990 в Брюксел. Първоначално името е използвано след Втората Световна Война за мрежата организации по операцията в Италия, но по-късно се използва като име на цялата мрежа на операцията и създадените с нея паравоенни организации в Западна Европа – Белгия, Италия, Франция, Германия, Португалия, Дания, Холандия, Норвегия, Люксембург в Гърция и Турция, включително в неутрални страни като Испания, Австрия, Швеция, Швейцария и Финландия.[3] За причастни към Гладио са заподозрени (а и разследвани) лица и структури:[1][2][4] в Италия – служители от италианското военно разузнаване SISMI, разузнаването SID, тайната масонска ложа Propaganda Due (Р-2), ковчежника ѝ ген. Сиро Розети (финансирал паралелни на официалните сили секретни групи за сигурност от цивилни въоръжени лица) и кръга на съоснователя ѝ индустриалеца Личо Джели с близките му Ватиканска банка, фалиралата Banco Ambrosiano и подозирания за връзки с мафията банкер и предприемач Микеле Синдона, крайно десните формации „Италианско социално движение“, „Нов ред“ и „Въоръжени революционни ядра“, обучения от „Гладио“ парашутист от военна база на НАТО на остров Сардиния Франческо Мара внедрен и станал значима фигура в крайнолявата групировка „Червени бригади“, припокриване на висшите функционери на Гладио с лица от групата военни „Роза на ветровете“, организирала опит за преврат в 1970 г. и т.н., в Белгия – SDRA8, секретен отдел към военното разузнаване SGR на Кралството, т.нар. „Банда от Нювел – Брабант“, ултрадесните групировки Juene Europe, Westland New Post и хибридната маоистко-нацистка Parti Communautaire Europee, в Швейцария – тайната военна част П-26 и лица от служещи в разузнаването, във Франция – Plan Bleu, La Rose des Vents, and Arc-en-ciel и Organisation armée secrète – OAS, във ФРГ Организацията на ген.-майор Гелен (Gehlen Org) и Bund Deutscher Jugend – Technischer Dienst(TD BJD), Емблема на турската секция на Гладио, STK-Seferberlik Taktik Kurulu след 1967 – ÖHD-Özel Harp Dairesi, след 1994 ÖKK-Özel Kuvvetler Komutanlığı замесена в погроми в Цариград, политически убийства, етническо прочистване в Кюрдистан, два военни преврата и още черни дела, 27 пъти въпросът за нея е поставян в парламента, но като част от армията подчинена на НАТО тя успява да избегне разследване. в Австрия – OWSGV, в Холандия – I&O, в Норвегия – ROC, в Дания – Absalon, в Швеция – Informationsbyrån ('IB') и Aktions Gruppen Arla Gryning AGAG, във Финландия – Nihtilä-Haahti plan, в Португалия – Aginter, в Гърция – Lochos Oreinon Katadromon LOK и ЕИП (Гръцката разузнавателна служба) в Турция – хора от спецслужбите настоящата МИТ и предходната NSS (съществувала до 1966 г.), организациите: Ozel Harp Dairesi, ултрадясната нелегална армейско-полицейска организация Ергенекон (Ergenekon), Терористичната Сиви вълци, и т.н. Значение [редактиране | редактиране на кода] Бившият директор на ЦРУ Уилям Колби определя като „най-важна програма“[1] операцията „Гладио“, подозирана в тероризъм, политически убийства, изработване в рамките американския план Demagnetize на фалшива информация и „доказателства“ и налагане на обществено мнение, че извършените атентати са дело на „леви екстремисти“ свързани с Източна Европа и въвеждане от управляващия елит на „Стратегията на напрежението“ за манипулиране на общественото съзнание.[5] Според показанията на принадлежащия към „Гладио“ Винченцо Винцигуера, осъден за бомбен атентат през 1972 г. в гр. Петеано, при който са убити двама карабинери, дадени в 1990 г. при разследването на тази секретна структура на НАТО: „„...Трябваше да атакуваме цивилни – мъже, жени, деца, невинни и непознати, все хора, които стоят встрани от политическата игра... Причината за това бе проста. Атентатите трябваше да накарат италианците сами да искат от държавата повече сигурност. Тази политическа логика е в основата и на всички тези атентати и кръвопролития, които в бъдеще ще останат неразследвани и за които няма да има осъдени, защото държавата не може да изрече присъда срещу самата себе си...“[6]“ Съществуването на „Гладио“ официално е признато от правителствата на въвлечените западни страни, но правителството на САЩ отрича обвиненията срещу тези организации в тероризъм.[7] Ролята на ЦРУ в операцията, поддръжката ѝ и съпричастността към политически терор са въпрос на сериозно обсъждане и тежки подозрения. Италия, Швейцария и Белгия провеждат парламентарно разследване по въпроса. Европейският парламент, въпреки силната съпротива на НАТО, през 1990 г. реши да разсекрети и разследва дейността на Гладио завършило с резолюция за ликвидиране на тези паравоенни структури. В нея се посочва, че:[8] „от 40 години съществува нелегално паралелно разузнаване“ и „въоръжена организация с дейност в няколко държави членки на Общността“, които „са управлявани от тайните служби на държавите, в сътрудничество с НАТО и са били вън от всякакъв демократичен контрол“. Осъжда се „опасността, такава нелегална мрежа да може да се намесвала незаконно във вътрешните политически въпроси на държавите членки или все още може да го направи“, особено пред факта, че „в някои държави членки на военни тайни служби (или неконтролирани техни клонове) са били замесени в сериозни случаи на тероризъм и престъпност“ и Европарламентът постановява пълно разследване на характера, структурата, целите и всички други аспекти на тези тайни организации или всякакви тайни групи, използването им за незаконна намеса във вътрешните политически въпроси на съответните страни, на проблема с тероризма в Европа и възможни тайни на секретните служби на държавите членки или трети страни. Освен това резолюцията протестира „енергично поемането от американски военен персонал в Командването на НАТО на правото да създават и управляват тайно разузнаване и мрежата в Европа“, иска „държавите членки да премахнат всички нелегални военни и паравоенни мрежи и да съставят пълен списък на организации, работещи в тази област, и в същото време да следят връзките им със съответните държавни служби за разузнаване и техните връзки с терористични групи за действие и/или други незаконни практики, ако има такива“. Накрая Парламентът определя „компетентната си комисия, която да разгледа провеждане на заседание, за да се изясни ролята и въздействието на организация Гладио и други подобни органи“ и инструктира „своя председател да предаде настоящата резолюция на Комисията, Съвета, генералния секретар на НАТО, на правителствата на държавите членки и правителството на Съединените щати.“ Днес не е безспорно доказано дали дейността на секретната мрежа организации „Гладио“ е наистина преустановена с края на Студената война, нито каква е съдбата на нейните тайни складове с оръжие и на оперативните ѝ агенти. Аналогии в Северна и Южна Америка [редактиране | редактиране на кода] Тази статия или раздел има нужда от повече източници, позволяващи проверка на твърденията. Можете да подобрите статията, като добавите благонадеждни източници. Неподкрепени с източници материали могат да бъдат оспорени и премахнати. Операции, подобни на Гладио и свързани с американските служби, са провеждани както следва: операция на ФБР „КОИНТЕЛПРО“ (на английски: Counter Intelligence Program) на територията на САЩ срещу антиправителствено настроени политически движения и дейци. ФБР е разследвано за незаконен политически терор. операция „КОНДОР“ на ЦРУ в Южна Америка с подкрепата на местни сили и правителства. Изказвани са подозрения за аналогия с тайната мрежа Гладио и по отношение на: Атентатите от 11 септември 2001 г. Разследваните действия на ФБР в САЩ пораждат въпроси от страна на Движение за истината за 11 септември, свързани с Алтернативни теории за атентатите от 11 септември. на 13 декември в Лиеж Белгия със 122 ранени и 5 убити, същия ден във Флоренция – Италия с двама убити и един ранен и терористичния акт на Андеш Брейвик от 22 юли в Норвегия[9] проекта ИНДЕКТ за всеобщ мониторинг на гражданите в Европейския съюз[10][11] По-известни акции, приписвани на Гладио [редактиране | редактиране на кода] Военния преврат от в 1967 г., довел на власт в Гърция „Черните полковници“.[1] Опити за покушение срещу френския президент Шарл дьо Гол.[12] Четирите бомбени взрива през декември 1969 г. на пиаца Фонтана в Милано и в Рим (общо в Италия в такива атентати от 1969 до 1984 загиват над 200 души и ранените са над 600) Приписва се намеса на мрежата в убийството на Алдо Моро[13] сложило край на т.нар. „исторически компромис“ за поделяне на властта, сключен между Християндемократите и Комунистите в Италия. Атентатът на Октоберфест в Мюнхен в 1980 г. при който са убити 11 души[1] Атентатът на гарата в Болоня в август 1980 г., взел 85 жертви и над 200 ранени, официално приписан на леви екстремисти от „Червените бригади“.[2] Серия бомбени атаки в Белгия в периода 1982 – 1985 г. срещу магазини, ресторанти и полицейски части, при които са убити 28 и ранени 20 души.[12] Атаки срещу кюрдски активисти в Турция и Европа.[2] Атентата срещу папа Йоан Павел ІІ на пл. Св. Петър в Рим на 13 май 1981 г.[2]

Тайните служби подготвят и осъществяват множество конспирации. Те не са фантасмагорични, а реални. Да ги обсъдим!

По задачата, която предложих, решението с класическата формула Е=MVквадрат/2 е 18904.32 J. Колко е с Айнщайновата?

Проблемът за мен лично, а и въпросът свързан с това е следният: Ако "класическата механика" е приключила, защо я преподават? Въпросът ми е основан на вярването, че класическата механика обяснява взаимодействието на "класически" тела, с маса и скорост съизмерими с човешките, а Квантовата се отнася до движението на тела съизмервани с размерите на кванти и скорости близки до светлинната. Признавам, че е объркващо, че астрономическите взаимодействия се обясняват по- добре от Квантова механика. ПП Един практичен въпрос: Как се стига до вярно решение на задачата "Каква е кинетичната енергия на снаряд с тегло 1 кг. и начална скорост 700 км/час?" със средствата на класическата и квантовата механика?

Списък на основните националистически партии в Европа през 20-ти век, подредени по държави, според CatGPT. Германия Националсоциалистическа германска работническа партия (НСДАП) – Известна като нацистката партия, ръководена от Адолф Хитлер, която взима властта през 1933 г. и доминира политиката в Германия до края на Втората световна война. Немската национална народна партия (DNVP) – Консервативна и националистическа партия, действаща в Германия по време на Ваймарската република, често поддържала съюз с НСДАП. Италия Национална фашистка партия – Ръководена от Бенито Мусолини, тя доминира в Италия от 1922 до 1943 г. и развива идеология, която съчетава италианския национализъм и фашизма. Италианското социално движение (MSI) – Основана след Втората световна война от поддръжници на фашизма и национализма, партията действа до 1995 г., когато се трансформира в Национален съюз. Франция Френско действие (Action Française) – Монархистка и националистическа партия, създадена в края на 19-ти век и активна през първата половина на 20-ти век, популяризираща френския национализъм и антисемитизъм. Националния фронт (понастоящем Национален сбор) – Основана през 1972 г. от Жан-Мари Льо Пен, тя се утвърждава като крайно дясна националистическа партия, застъпваща се за строг контрол на имиграцията и суверенитета на Франция. Испания Испанска фаланга – Фашистка и националистическа партия, ръководена от Франсиско Франко по време на гражданската война и диктатурата, продължаваща до 1975 г. Партията подкрепя авторитарен режим и силно националистическа идеология. Великобритания Британски съюз на фашистите – Основана от Осуалд Моузли през 1932 г., тази партия се стреми към силен национализъм и авторитарно управление, съчетавайки елементи на фашизъм и антисемитизъм. Национален фронт – Крайно дясна националистическа партия, основана през 1967 г., известна с антиимиграционните си позиции и антиглобализъм. Португалия Национален съюз – Националистическа партия, ръководена от Антонио Салазар по време на авторитарния режим в Португалия (1933-1974 г.), поддържаща идеята за корпоративизъм и силна национална държава. Гърция Трети гръцки райх (метаксасисти) – Националистическа диктатура на Йоанис Метаксас от 1936 до 1941 г., развиваща идеология, известна като „Трети гръцки райх“ и насочена към социален консерватизъм и гръцки национализъм. Унгария Стрелковият кръст – Националистическа и фашистка партия, ръководена от Ференц Салаши, известна със своя авторитаризъм и сътрудничество с нацистка Германия по време на Втората световна война. Румъния Желязна гвардия – Крайно дясна и националистическа партия, известна със своята антисемитска и фашистка идеология, която играе роля в румънската политика през 30-те години. Норвегия Национално обединение – Фашистка и националистическа партия, ръководена от Видкун Куислинг, която сътрудничи на нацистка Германия по време на окупацията на Норвегия. Белгия Рексистка партия – Фашистка и националистическа партия, ръководена от Леон Дегрел, която също сътрудничи с нацистка Германия по време на Втората световна война. Нидерландия Националсоциалистическо движение в Нидерландия (NSB) – Националистическа и фашистка партия, подкрепяща нацистка Германия по време на окупацията на страната през Втората световна война. Австрия Националсоциалистическа партия на Австрия – Активна преди аншлуса през 1938 г., когато Австрия става част от Третия райх. Партията следва нацистката идеология и целта за обединение с Германия. Швейцария Национален фронт – Националистическа и пронацистка партия в Швейцария през 30-те години, която обаче не успява да придобие широко влияние в страната. В периода на Студената война и по-късно, в Европа се появяват множество националистически партии. Те варират от крайно десни и ултранационалистически партии до такива, които основно акцентират на икономическия суверенитет, ограничаването на миграцията и съхранението на националната култура. В много случаи тези партии изразяват евроскептицизъм и противопоставяне на глобализацията. Ето някои от основните националистически партии в Европа след 1950 г., организирани по държави: Германия Националдемократическа партия на Германия (NPD) – Основана през 1964 г., тази партия има крайно дясна и националистическа ориентация. Смятана за неонацистка, тя защитава традиционните германски ценности и е против имиграцията. Алтернатива за Германия (AfD) – Основана през 2013 г., първоначално като евроскептична и антиислямска партия, AfD постепенно заема по-крайно дясна и националистическа позиция. Франция Национален фронт (понастоящем Национален сбор) – Основан през 1972 г. от Жан-Мари Льо Пен, тази партия се обявява против имиграцията и еврочленството на Франция. През 2018 г., под ръководството на Марин Льо Пен, партията променя името си на Национален сбор. Френско действие (Action Française) – Продължава да съществува и след Втората световна война като малка крайно дясна и националистическа група, съсредоточена върху монархизма и традиционализма. Великобритания Национален фронт – Основан през 1967 г., Националният фронт се утвърждава като крайно дясна и националистическа партия, обявяваща се против имиграцията и мултикултурализма. Британска национална партия (BNP) – Основана през 1982 г., тази партия е известна със своите антимиграционни и националистически позиции. Партия на независимостта на Обединеното кралство (UKIP) – Създадена през 1993 г., първоначално като евроскептична партия, UKIP изиграва важна роля в кампанията за Брекзит. Италия Италианско социално движение (MSI) – Основано през 1946 г. от бивши фашисти, партията става основен носител на италианския национализъм след войната. През 1995 г. се трансформира в Национален съюз. Северна лига (понастоящем Лига) – Създадена в края на 1980-те години, първоначално като регионалистка партия, Лига постепенно се трансформира в националистическа партия, критикуваща имиграцията и ЕС. Испания Фаланга – Фалангисткото движение продължава да съществува след смъртта на Франко през 1975 г., но в по-малки форми и без същото влияние. Някои от групите запазват крайно десни и националистически позиции. Вокс (Vox) – Основана през 2013 г., тази партия е известна с националистическите си позиции, противопоставя се на каталунската независимост, имиграцията и защитава испанската идентичност. Гърция Златна зора – Основана през 1980 г., Златна зора е крайно дясна и неонацистка партия, която получава популярност през 2000-те и 2010-те години. Противопоставя се на имиграцията и се застъпва за гръцкия национализъм. Белгия Фламандски интерес (Vlaams Belang) – Основана през 2004 г., наследник на Фламандския блок, тя представлява крайно дясна националистическа партия, която се обявява за независимост на Фландрия и е критична към имиграцията и ЕС. Нидерландия Партия на свободата (PVV) – Основана от Герт Вилдерс през 2006 г., тази партия е известна със своята антиислямска и националистическа риторика, както и със своето противопоставяне на ЕС и имиграцията. Унгария Йобик (Движение за по-добра Унгария) – Основана през 2003 г., Йобик е крайно дясна националистическа партия, която критикува имиграцията, глобализма и ЕС. През последните години партията е по-малко радикална. Фидес – Макар да не е крайно дясна, партията на Виктор Орбан е известна с националистическата си и антимиграционна политика, както и с твърдата си позиция спрямо ЕС. Полша Закон и справедливост (PiS) – Национално-консервативна партия, основана през 2001 г., PiS е известна със своето противопоставяне на миграцията, социалния консерватизъм и скептицизма към ЕС. Национално движение – Основано през 2012 г., това е крайнодясна партия, която се застъпва за полския национализъм, антимиграционна политика и евроскептицизъм. Швеция Шведски демократи – Основана през 1988 г., тази партия е известна със своите националистически и антимиграционни позиции и скептицизъм към ЕС. Норвегия Партия на прогреса – Създадена през 1973 г., първоначално като антиналогова партия, по-късно приема националистически позиции по въпроси като миграция и национална идентичност. Финландия Истинските финландци – Основана през 1995 г., тази партия е известна със своя национализъм, евроскептицизъм и антимиграционни позиции. Австрия Партия на свободата на Австрия (FPÖ) – Основана през 1956 г., тя развива националистическа програма с фокус върху противопоставяне на миграцията и еврочленството. Швейцария Швейцарска народна партия (SVP) – Националистическа и консервативна партия, която често заема антимиграционни позиции и настоява за неутралитет на Швейцария извън ЕС. освен Унгария и Полша, и в други постсоциалистически държави в Централна и Източна Европа има националистически партии, които често имат значително политическо влияние. Тези партии обикновено се фокусират върху теми като национална идентичност, евроскептицизъм, антимиграционни политики и съхранение на културните традиции. Ето някои от тях: Чехия Свобода и пряка демокрация (SPD) – Основана от Томио Окамура през 2015 г., партията е националистическа, антимиграционна и евроскептична. SPD често се противопоставя на намесата на ЕС във вътрешните работи на Чехия и има силни антиислямски позиции. Чешка пиратска партия и АНO – Въпреки че АНO на Андрей Бабиш не е крайнодясна, тя понякога заема националистически позиции и е скептична към централизацията на властта в ЕС. Словакия Словашка национална партия (SNS) – Основана през 1871 г. и възобновена след края на комунизма, тя е националистическа и консервативна партия, която подкрепя националния суверенитет, противопоставя се на миграцията и защитава словашките традиции. Народна партия „Наша Словакия“ (ĽSNS) – Крайно дясна и националистическа партия, ръководена от Мариан Котлеба. Партията има антимиграционни и анти-ЕС позиции и е известна със своя радикален национализъм. България Атака – Националистическа партия, основана през 2005 г. от Волен Сидеров, която се обявява против ЕС и НАТО, застъпва се за българския суверенитет и има силни антимиграционни и антизападни позиции. ВМРО – Българско национално движение – Партията също е известна с националистическите си позиции, акцентира върху историческите български земи и националната идентичност, както и е против нелегалната имиграция. Румъния Съюзът за обединение на румънците (AUR) – Основана през 2019 г., AUR е националистическа, консервативна и евроскептична партия, която се противопоставя на глобализма и защитава традиционните румънски ценности. Латвия Национално обединение – Коалиция от националистически партии в Латвия, която застъпва латвийския национализъм, подкрепя културната идентичност на страната и настоява за ограничаване на влиянието на Русия в региона. Литва Съюз „Съюзът на литовците“ – Литовска националистическа партия, която се обявява против миграцията и глобализацията, както и за съхраняване на литовската култура и традиции. Естония Консервативната народна партия на Естония (EKRE) – Крайно дясна и националистическа партия, която е евроскептична, против имиграцията и настоява за естонския национален суверенитет и културно наследство. Хърватия Хърватска демократична общност (HDZ) – Докато HDZ не е крайно дясна, тя има силни националистически позиции и е известна със своята привързаност към хърватския суверенитет и култура. Хърватска партия на правата (HSP) – Историческа националистическа партия, която поддържа твърди позиции в защита на хърватската идентичност и има евроскептични възгледи. Сърбия Сръбска радикална партия (SRS) – Ръководена от Воислав Шешел, партията има националистическа и евроскептична позиция и е против западното влияние в Сърбия. Двери – Националистическа партия, известна със своето противопоставяне на членството на Сърбия в ЕС и НАТО, както и с твърдата си антимиграционна позиция. Северна Македония Вътрешна македонска революционна организация – Демократическа партия за македонско национално единство (ВМРО-ДПМНЕ) – Националистическа партия, която се обявява за защита на македонската идентичност, критична към преговорите с Гърция за името на страната и има консервативни позиции. Тези партии отразяват нарастващите тенденции на национализъм и популизъм в постсоциалистическа Европа. Техните програми често включват евроскептицизъм, съхранение на националната идентичност и културни традиции, антимиграционна политика и противопоставяне на глобализацията.