Втори след княза

ИДЕАЛЪТ МИ ПЕТЪР БЕРОН- ЕДИН ОТ МНОГОТО. Чудя се, как се справят юдеите с един единствен бог. Освен, че е много талантлив, изглежда е и безпощаден към тези, които се усъмняват в способностите му. За бащинството и майчинството, за хитростта и простодушието, за скромността и дързостта, за властта и смирението, един- единствен. Тази всеобхватност не е моята. Аз не мога да си избера идеал измежду много герои, а на тях един бог им стига. Когато олицетворявам българската сила и издръжливост с Дан Колов или творчески способности с певеца- художник Николай Гюзелев, винаги има и алтернативни образци, които ме възхищават в не по- малка степен. Не ми идва на ум да кажа „Да, но Бог е по- силен” или „Бог би го изпял по- добре”, дори ми се струва нелепо да поставям богът в земна ситуация, сред тези, към които се стремя или избягвам. Така, общо взето, животът ми си тече приветливо и без бог. Елините са ми по- разбираеми в това отношение от юдеите. Най- близки при тях са героите. Те притежават в голяма степен някои човешки качества. Сила, красота или някакво умение- да тъкат, да свирят, да предсказват. Възхищаваме им се, но те са достижими. Боговете са друго, те са самото качество. Аполон е самото съвършенство в изкуството. Той не рисува, не пее, но той олицетворява рисуването и пеенето. Разбирам, че заради това го поставят в центъра на алегории за изкуството. Та като стана дума за героите, всеки би си избрал герой според своето амплоа. Политикът- политик, банкерът- банкер. Поради тази причина аз не мога да избера за свой герой, идеал, някой с когото да се идентифицирам или искам да достигна, пък той да е от сферата на музиката, спорта, политиката, дейности, в които не съм активен. Политици си слагат в кабинетите Левски и го забравят, лекари превъзнасят свои професори или Хипократ, психолозите Фройд или Юнг, макар да е всеизвестно, че те са частен случай в науката им и дори не са съвсем безспорни. В кабинета на музикант може да има бюст на Бетовен, колкото да си поставя на него шапката, в кабинет на учен- оплезен Айнщайн, колкото шеговито да намеква за научните му интереси. Диплом или майсторско свидетелство, обаче, по- добре би показало близостта им със занаята. И аз имам свой идеал. Това е Петър Берон. Не онзи с насекомите, но и той също. Дори първо за него- книгата му „Сану батуре” го представя като любопитен, рискуващ, обичащ теренната работа учен. Има случка в която му възлагат да обезкости мършата от животно, заложено да гние във варел с вода и той го прави. В друг случай пътува на корабче, където бандити мародерстват пътниците, но той се оправя. Има си качества за уважение. Старият Петър Берон е идеал с друго. За него кабинетът е бил мястото на геройство. Съставял е философски поглед за света, който никой не е уважил. Този саможив учен е бил човек на писането и мисълта. Неговият просвещенски подвиг е достатъчен за да го възвеличава, въпреки философстванията му, които не са приети като обективно обяснение на света. Ето, Петър Берон е за мен герой. Пример. Човешки и противоречив пример. Друг ще извлече от миналото свой герой и ще пренебрегне моя. Така е и редно. Толкова примери за подражание има, колкото са и човешките дейности. Идеализирането на един, бил той Христос или Ленин ми се вижда ограниченост. Наистина, евангелските притчи са много поучителни, а някой дори може да е правил дисертация на тема „Ленин за стила и поведението на естествоизпитателя”, но аз не съм им привърженик. И по- горе споменах, идеалът, когато е твърде отдалечен от възможностите на човек, няма потенциал да го привлече, издигне до себе си. Има някаква дистанция, в която идеалът мотивира, чувства се притегателната му сила. Над нея привличането не действа. Именно заради това примерът на реалния човек е с по- голяма притегателна сила, защото е близък до нас, защото поведението му е човешко, а трудът му- близък до нашия. По повод това, че човек се явява в много и различни социални роли, то той приема и идеализира различни примери (герои) за свой идеал. По- понятно и полезно е да се научиш да готвиш „като мама”, отколкото като Йехова. По- добре ми приляха кабинетният стил на Берон, отколкото странстването сред апостоли на Христос. Не може всеки да е месия, има и други хора. Ето заради това смятам, че в нашето еклектично време е естествено да забравим единобожието и да имаме множество свои идеали според своите социални роли и предпочитания.

Не взимам отношение от чуждо име, споделям пример за това, че има подсъзнание: Опитният шофьор в лека пътна обстановка кара подсъзнателно. Съзнанието му спокойно може да е заето с това, какво става в къщи, къде да спре за почивка или да следи радио- дискусия. В момент, когато пътната обстановка стане сложна се включва съзнанието, то взима по- сложни решения. А тези- вече рефлекторни умения преди, по време на обучението са били съзнателни, но с трупането на опит се превръщат в рутинни- подсъзнателни. Друг пример. Колко пъти съзнанието ви се е чудило дали подсъзнанието е заключило вратата на излизане? Защото заключването вече е рутинна- рефлекторна дейност, в която съзнанието често не участва.

Терминът "абстрактни образи при мислене" е нов за мен. Какво съдържание влагат/влагате в него. Под "памет- символи" приемам, че става дума за съхранени в паметта знаци на нещата или с др. думи понятия. Това ли имате предвид? Извинете, че слизам на ниво думи, а не коментирам съжденията, но когато нямаме консенсус по думите всеки ще разбира различно, сиреч няма да има адекватна комуникация.

Основните реакции на човек биват 1. Като физическо тяло Физическо преместване и транспорт на вещества в тялото 2. Като съставен от химически вещества Химическо разграждане и синтез 3. Като организъм Адаптация и вътрешни промени за приспособяване на организма. Изтърпяване на стреса 4. Като социално същество Агресия. Бягство. Поемане на социални роли и мимикрия. Съвместна дейност за промяна на средата. 5. Като същество, притежаващо език и мислене Комуникация, наука, изкуство. 6. ?

Наистина ли психологията приема, че може да има мисли извън съзнанието? Моята представа беше, пък и ако не ме насочите към сериозни аргументи, ще остане, че преди съзнанието има памет, рефлекси, но мисълта, била тя изразена чрез понятия или образи, е продукт на съзнанието. Към това, че има нещо парадоксално, ме насочва и казаното от вас: има част от съзнанието, която твори несъзнавани мисли. Разбирам или разбирах поне, че съзнанието изтласква някакви мисли, което ги прави несъзнавани, но при вас то ги твори несъзнавани. Творецът е съзнание, а продуктът несъзнавано, разбирате ли ме? Моля, обяснете, как става така.

Не съм съгласен, че гравитационното привличане от страна на Меркурий оказва влияние тук, където един профучаващ ТИР разклаща колата. Дори на няколко десетки километра от повърхността на планетата то е пренебрежимо. Не смятам, че при полета до Луната са го имали предвид. Луната би била по- значимият фактор. Нека ползваме игнорирането на несъществените фактори, за да можем да мислим с ограничен брой от тях. По това дали РЕАГИРАЩ или ЧОВЕК е на фокус, смятам че цялото. Ако имате предпочитание, моля- развийте го! Сериозно! Аз ще се измъкна и като че ли предпочитам когато говоря за "бялата мечка", да не обсъждам бялото, а цялото.

Имам предвид, че при подпрагови стойности на въздействието няма реакция. Не реагираме на гравитацията на Меркурий, на трептения с ниска амплитуда и т.н.

Човекът в своето любопитство развива множество науки. Използвам каталога за науките, за да формулирам онези влияния и взаимоотношения, които са важни за човека И така. Човек бива повлиян или взаимодейства със следните фактори Астрономически влияния Биологията си и биологическите закони Екологическото обкръжение и Земята изобщо Физически фактори Химически фактори Антропологическата предистория Икономическа география и икономика Език на общуването Педагогически влияния Политика на страната и региона Психологически фактори Социологически фактори Етнографска предистория Среда оформена от изкуството Среда оформена от културата Среда оформена от правосъдието Среда оформена от богословието Философска среда Математически, компютърни и кибернетически достижения Наистина, част от тези влияния биват опосредствани и контролирани от неговата биология и психика, но човек търпи или си взаимодейства, осъзнато или несъзнателно, инстинктивно или поради заучени рефлекси с тези фактори. При някакви условия той реагира на влиянието им.

Шегичка. Получихте ли автоматичното съобщение, че някой реагира на това? Готино!

Там е работата, че освен Хомо сапиенс човек е и физическо тяло, и биологически организъм. Аз бих бил привличан от Земята и без да съм съзнателен. Благодарение на допълнителни системи мога да ходя на два крака, но не мога да летя. Когато падна във вода реагирам съвсем различно от рибка- златоперка, не мога да поемам кислород от водата, така че наистина съм съвсем друга риба. Дори като бебе, преди условните рефлекси и втората сигнална с-ма съм реагирал по друг начин. Та. Бидейки цялост, нека разглеждаме човека според взаимодействията в които реагира. Явно следва да направя каталог.

Взаимодействие. Реакция. Условия. Взаимодействието е всеобщо. То се проявява при всички неща и се изразява в някакви действия. Реакцията обичайно е подбудена от някаква закономерност и последователност на взаимодействието и зависи от някакви условности, които могат да се нарекат стимул, пусков механизъм, прагова стойност, минимални или пределни разстояния и пр. В този смисъл тази граница на задействане на реакцията е условие, а не причина. Пояснение: сблъсъкът на Нютон с ябълката се причинява от гравитацията при условие, че се случва в рамките на някакво гранично разстояние. Човек реагира на токов удар, при условие, че токът е в рамките на някакви гранични стойности, т.е. не токът е стимул, а надвишаването на прага. Горене възниква заради закономерността на някои вещества да се окисляват, излъчвайки по- значителна топлина, при условие, че е премината някаква гранична температура на запалване. Вероятно има безусловни взаимодействия, които биха били твърде прости.

Право да мислят имат както индивиди с критично мислене, така и реагиращи- дебилни. Продуктът на мисленето им ги подпомага в адаптацията. Когато ходят със скъсани гащи парясан професор и бездомен настоящ дебил, не можем да твърдим, че критичното мислене на единия е по- адаптивно от това на другия. По тази причина, моля, съгласете се, че не можем да лишим от участие в теми от форума, както лица с критично мислене като вас, така и ре- агиращи като мен. Отнасям се съвсем сериозно към мнението ви, старая се да изявя по- доброто от себе си. Благодаря, че участвате в темата.

Не смятам да поставяме психологическото разбиране за "реакция" като основно. Терминът се използва в ядрената физика и в химията със съвсем друго съдържание. Прочетох някъде и за реакция на почвите. Нали не настоявате една философска тема да приеме термин от частна наука? По отношение на "тренда", уверен/а ли сте, че използваната дума от чужда терминология (финансова) коректно отразява явлението? В този смисъл, по- добре да използваме простички, всеобемащи, може да се каже синкретични думи, а в термини, те ще се обърнат, когато изкристализира съдържанието им. А?

Не е от това, че ви се спи. Хипотезата тепърва ще ври. Само съм сипал гроздето. Сега го мачкаме, после ... по познанията за технологията. Благодаря за участието.

Какъв е смисълът да слагаме граници? Вятърът събаря човека досущ като скършен клон, камъкът реагира на изветрянето като ерозира, но човекът регенерира изтрития кожен епител. Със сигурност има още по- прости въздействия на които човек реагира. Със сигурност има и много по- сложни. Каква е ползата от граници? Каква би била ползата да сложим граница на числата?- същата като да сложим граница на броя реакции. Същата и да сложим граница на качеството на реакцията. Има реакции "като" и "за разлика". Имам идеята за каталог на реакциите, който би различил както човек от човека, така и човека от пън. Каталог по- богат от Вавилонската библиотека, необхватен и за библиотекаря Хорхе. (че хипотезата не е още формулирана, не е зряла, "то и на лудия е ясно")

СЪКРОВИЩНИЦАТА Залегнал над книгите, един учен предизвиквал химерите в своя ум. По рецепта за някакъв личен брейн сторм се появявал вихър като у Данте, давали напътствия и обещавали чудеса демони, божества, чудовища и натрапливи спомени. Така, в един момент, успял да задържи нещо, ама дали сигнал от извънземни, или божие вдъхновение, за него останало неуточнено. Онова, без форма и образ заговорило: „Тръгни по съветите ми и ще намериш ковчеже със скъпоценности. Ще бъдеш богат, значителен, велик. Не се колебай, то е твое по предопределение.” Това обещание било толкова атрактивно, че ученият, който делял кабинет с още двама колеги, а в дома му бюрото опирало в семейното легло, не се поколебал. Приел наставленията на Онова и тръгнал по стъпките на Харисън Форд и Индиана Джоунс. Не го уплашили горите с висящи от клоните лишеи, преплетените бръшляни, прашните и запуснати хижи и неприветливите хижари с лица на магьосници и вещици. Следвал пътя и достигнал до тайнственото тракийско светилище, което разпознал по проблесналият между облаците сноп светлина и потайното прошумоляване на змия сред тревите. През мрачината на късичкия проход надолу, на светлинката от трепкащото пламъче на запалката, стигнал до малкото сводесто помещение, където китката на седналият на каменно ложе скелет покривала прашното сандъче, отредено именно нему. Без съмнения и страхопочитание отместил трошливите кости и грабнал под мишка сандъчето. То се оказало леко, но както е известно съкровища не се инвестират в слитъци чугун и блокове бетон. Поне не в отколешните приказки. На дневна светлина ученият отворил капака и намерил вътре няколко глинени идоли, от тези, които в древността вадели по калъп и продавали ангро пред храмовете. След като сверил имената на божествата с интернет (Кланяме ти се, о, божествен интернет), той установил, че това били Здравето, Смелостта, Искреността, Доброжелателността, Късметът, Дружелюбието, Достойнството, Умението, Трудолюбието, Мъдростта или по- скоро Благоразумието според друго тълкуване, Любопитството и Бързината. Това, последното малко го изненадало, но преводът бил безспорен. Като затворил капака, ученият въздъхнал и се отпуснал, изпитвайки вътрешна неудовлетвореност. Съзнавал ценността на тези качества, но не допускал материалният им глинен вид да се предаде магически на личността му. Със сигурност един многокаратен диамант би донесъл по- скоро промяна в живота му, отколкото да изчаква да го огрее излъчваната от домашния олтар благодат на божествените фигурки. Въздишката била толкова изразителна, че Онова я разбрало и незабавно се появило. - Ега ти планетата. Тук ценят други ценности. Тук и умовете, и учените са бедни материално и ценят удобствата, а не способностите. Те искат да имат. Потребители. От тях не могат да се родят творци, защото творецът дава, а те още искат само да взимат. Жалко. След кратка пауза, която Онова използвало за размишление, а ученият за нищо, отново се чул гласът: „Тази съкровищница е предназначена за теб. Използвай я, както намериш за добре.”, а после някак по- тихо и в страни „Ако това е най- подходящият човек, горко на това общество. Жалко”. После настъпила тишина. Човекът със санъдчето седял до някое време на същото място и в същото положение. После…

Няколко цитата на битово ниво "Полицията не реагира достатъчно бързо". "Президентът реагира светкавично за ЧЕЗ" Както е известно, езикът е средството за мислене, така че да не пренебрегваме реакцията на мислещият човек по второсигнални стимули.

Човек се различава от водорасло и крокодил по това, че реагира освен на някои от техните, но и на още други стимули. При това не само второсигнални. ... прим. водораслото и крокодилът не реагират позитивно на водка за разлика от един върл кЪркодил. Като ги различим по това, на какво реагират, без да изследваме състава и връзките в системата- животно, ще имаме друг поглед за класификация. Шпага, ако ви е интересно да философствате по темата, настойчиво моля- действайте. Спокойно ме игнорирайте за диалог. По форумите се срещат какви ли не участници, не е необходимо човек с всички ни да е приятел . Е, ако темата не си струва да бъде обсъждана, а аз съм затънал в защитата й, нормално е да не се разберем и да не я посещавате. С добри чувства. ВслКн

Мисля, че за едни въздействия реакцията е идентична, но при други се различава. Примерно физическо или химическо въздействие за всички организми е сходно, но медийно въздействие или реакция, породена от мотив за себеизява има само при някои човеци. Да, живата материя реагира на повече стимули от мъртвата и по повече начини и това я прави жива. Човека също.

Това, до което стигнах аз (Тук) е, че от външния стимул с над прагова величина (акционен потенциал) в неврона възниква импулс с продължителност около 1 мс (милисекунда) и за няколко мс след това невронът се възстановява, т.е. честотата на провеждания сигнал е относително постоянна и не може да прекодира Интензивност в Честота. Съгласен съм, че честотна модулация е по- надеждно срещу смущения, но организмите, види се, я карат по друг начин.

Не свързвам прага на чувствителността с честотата на стимула. По- скоро с интензивността му. Моля, обяснете.

Уважаеми колеги, Излагам тезата, че в своя живот, човек се намира постоянно в ситуация, изискваща реакция. Промени се средата- реагира. Промени се същината му- отново реагира. Предлагам темата тук, във "Философия", защото реакцията е не само като личност, а като цялостна жива система. Смятам, че Хомо лудент и Хомо фабер не отразяват така добре същността на взаимоотношението на човека със света, както термина "Реагиращият човек" и това може да се докаже. Желая добър успех на дискусията.

Споделям наблюдение: На която да е тема се гледа сериозно в рамките на 3 стр. След това има лични нападки, разводняване, темата видимо се изчерпва... или пък ни е до толкова "вътъка".

Нека приемем, че всяко изследване на предмета (в случая абстрактната живопис) или закономерностите, или проявите му, или възприемането му, или влияния върху предмета на дискусия, или коя да е негова връзка със света и човека е философстване. Конкретно изследване на живописта по стил, метод, форма, техника на постигане и пр. са вътрешни за изкуството и художествената критика. Конвенционално би било и друго определение.

Мисля, че поставянето на темата в раздел Философия я отваря именно за философстване. Това е, мисля, добро решение. В раздел "Изкуство" беше наложително да се гледа на темата под друг ъгъл. По отношение това, кой да философства в темата няма ограничения от администратора, стига да не нарушава нормите на форума и страната и това аз намирам за добро. Смятате ли, че трябва да има ограничения?