Втори след княза

Нищо подобно. Потвърждавате, че психологията има нужда от философски поглед. Системата от познания в нея (Псих) може както да се обновява, така и да се коригира отвън. Аз не настоявам, че това е само философията. Може да е всяка от науките, вкл. геометрията , но тук темата е относно философията, така че не изменям благодарственото си отношение.

Именно! Благодаря за потвърждението.

В друга тема отбелязах, че психологията не можа да реши кое е адаптивното- 1. човек да бъде вкаран насила в матрицата на приемливо поведение 2. да бъде подкрепян да изявява отвътре уникалното, дадено му от природата. 3 да му бъде помогнато да изгради вътрешна съвест и самодисциплина, които да му помогнат да се реализира в условията на противопоставяне. Това са подходи извън разравящата, подкрепящата, центрираната около клиента и пр. терапия. Те са поглед извън системата и в някакъв смисъл даващи външен стимул. Чрез този пример не толкова насочвам психологията към решение на конкретен проблем, колкото потвърждавам, че психологията има нужда от философсик поглед.

Както отбелязах другаде, психологията има нужда от философски поглед. Нещо й куца, щом позволи най- напред педиатри, а сега и попове да я изпреварят. Мисля, че поне слаба философска подпорка може да е в следната посока : Едната концепция към "своеобразностите" на джендъра е, че със строгост, наказания и така да се каже "преформатиране" на поведението му отвън той може да бъде вкаран в правия път. Друга концепция е русоистката- назад към природата. Природата не може да създаде нещо лошо. „Човек се ражда свободен, но навсякъде е окован“. Смъквайки оковите на "нежните души", изтикани от грубия живот в ъгъла, унизени и смазани, ние им даваме възможност да се проявят, да добавят своя красив цвят в световната култура. Обаче философският поглед не е само в две противоположни посоки. Това ми подсказа позицията на Дж. Конрад- автор на произведения в които хората стигат до крайни състояния в ситуация на глад, самота, безсилие и оцеляват. Ето какво коментира Б. Ръсел за неговото разбиране: Вж. тук Смятам, че това е добра основа за работа с транс/крос и т.н. джендъри. Осъзнаване, че те са в ситуация, която изисква налагане на самодисциплина за да може човек да се адаптира и се изявява, независимо от външните условия. "Меката китка" трябва да стане по- устойчива за да преплува океана на съпротивата.

Поповете удариха психолозите у земята. Излязоха с много обективно мнение Тук Наистина, църквата е по- стара институция, с традиции, но се оказа по- уравновесена и с по- зрял подход по отношение "джендъра" отколкото научната психология. Факт е, че психолозите подкрепят новото, но в случая с джендърите то е спорно. Дали наистина сме консервативни а новото е в еднаквостта на половете? Психологията все още изучава, констатира, но не отговори преди поповете на въпроса "Кое е по- адаптивното? Наличието на транс/крос/полу/наопаки джендъри или на два пола и девиации с нарушена адаптация." Жалко, че Бог изпревари Науката.

Моята жена е хетеросексуална, но не иска да приеме социалното поведение (джендър) на раждаща жена. Вика "Да не съм крава". Едно й стигало. "Ами за мен?"- викам. "Направи си сам!" ми отговаря. Не минава със съблазняване, защото нямам проблем със секса. Имам проблем с контрацептивите. Не става с насилие- не съм такъв човек. Викам й "Народът си отива", а тя- "Мойто съм си го направила" Ха- сега де?

Досегът ми с педофили. Тия са си престъпници. Обаче как да го осъдиш? То, хванат телефонен измамник с парите, пък той каже, че бил изпратен от някой си, който не познава и му казали, че .... Не става със съд. Най- добре си е със саморазправа. Край сиропиталището имаше дърводелска работилница. Децата казваха, че дърводелецът бил педераст. Черпел ги, казвал им да идват... ама как да го разбереш? Те са сирачета, човещина е да ги почерпиш. А- сега де? Друг път- с деца на море. Сега, след падане на стената. Оставихме една вечер децата да се наиграят на Бони-М и Абба, а ние- навън. МорЕ, въздух, кеф. Отвреме навреме надничаме. Гледам, един "педал" се кълчоти на дансинга сред момчетии, а после сядат на маса цялата група и той ги черпи. Аз какво? Имам момиче. Никое от децата не е недоволно, не съм видял да ги пипа, а от друга страна, овътре ми е, че е за бой. И до сега се обвинявам, че не реагирах изобщо. Наистина, със съпругата съм, а тя не ме нахъсва; наистина, нямам конкретен повод; наистина не съм лично засегнат, ама... за бой си беше.

Моят познат "хомосексуалистът" Дали е хомосексуалист, как да съм сигурен? Да не му светя? Ама прилича. В някакъв смисъл той е неадаптивен. Има нужда от другите хора, но като му услужат не може да се отплати с друга услуга и поради това надценява получената. Може да дари с лекота от парите и вещите си, но те не са изобилни. При контакти заема една сервилна позиция, позиция отдолу, което ме кара да мисля, че извършва някакви полови услуги на мъже. Аз не изпитвам към него негативни чувства, по- скоро чувство на неудобство, когато съм наблизо. Избягвам сближаването, но запазвам благоприличие. Не ми е работа да го променям, не се чувствам ангажиран да му помагам в адаптацията. Има толкова нуждаещи се по света, той не ми е в приоритетите... то пък кой ли ми е ... на първо място семейството, пък после другите.

Слава богу, у нас комунистическите партии нямат обществено значение. Да се върнем към джендър-психологията.

След като реших, че историята с джендърите ми прилича на историята с ромите, т.е. някакво преименуване за да се отръска някаква категория от хора от негативно отношение погледнах какво мислят циганите по ромския въпрос.Тук и Тук Впечатлиха ме два неща. Цитатът което ще рече, че ние не познаваме мнението на самите ЛГи т.н. Второто е препратката към Джендърството ми става все по- понятно.

Колега, наистина не зная на чия страна са комунистическите партии в България, но как би решил противоречието, ако са против ИК и джендърството?

Моля за извинение уважаемите съблогъри. Аз чак сега влизам в час, че ставало дума за обикновени педерас'и, сър. Като съм търсил под вола теле, под "джендър" социална роля съм разводнявал този така "концентриран" форум. Леле- леле, какъв срам. . Тепърва ще се окопитвам. Значи джендър си е ЛГБТ! Ами да, щом трансджендър е да си смениш пола... А защо тогава в ИК ни заблуждават с подмяна на термините? Така направиха и с циганите, да им викаме роми и щели да се оправят. Защо не ги оправиха в Брюксел и Париж? Боже, боже. Това от ЛГБТ само хитринки и пинизи (от пенис)да очакваш. Д'е и педерас'ите.

Мисля, че имаме различни дефиниции за джендър. В моето няма изобщо сексуална ориентация.Нещо да не съм пропуснал? Дайте, моля, вашето определение за да пишем по едно и също. Ако под джендър се разбира сексуална ориентация в ИК щеше да си го пише точно това и нямаше да има спорове.

Браво-о-о. Точно така е!

Е, във всичките си прояви човек е психо- биологично или ако щете био- психо- социално единство. Нима не сте усещал/а подгъване на коленете или изчервяване при някои социални контакти? Така че не ги отделям, но в някои ситуации едното преобладава. При коитус, допускам, преобладава биологичното. По отношение на морала, още го осмислям. Не мога да напиша нещо за пред хора .

Цитирането като аргумент, че и други мислят така, т.е. е по- вероятно да е истина това, което е одобрил учен и неговия редактор е широко разпространено. В нашия случай бе така: написах, че западът залязва, възразиха ми, че не е така и тогава цитирах заглавието. Социално доказателство, един вид. Раз`иш? Не виждам противоречие между стремежът да отидеш някъде и това Някъдето да залязва. Троя е била узряла и ахейците искали да отидат там. Йерусалим бил зрял и кръстоносците тръгнали натам. Европа е зряла и презряла и бежанците отиват натам. Да не са луди да останат в някоя млада и неразвита страна? Но това е друга опера/тема.

Стоп, стоп. Не съм искал да провокирам тези мисли у вас. Аз съм за обратното. Аз съм за това, че стереотипите на отношенията между половете са усъвършенствани от културата. Смятам, че културата обуздава много прояви на невъздържаност между половете, но признаване като нормална на доста измислена система от още полови роли не е белег за по- напредничава култура, а за разпад на културата. Ако трябва, под заплаха от оръжие, да кажа кое е първостепенно- биологичното или културното, ще се затрудня. Все пак за решаване на задачи първостепенна е културата, но за сексуалните отношения, залагам на биологичното.

Може и да греша, но „Залезът на Запада“ (на немски: Der Untergang des Abendlandes) е заглавието на книгата на немския мислител и културен антрополог Освалд Шпенглер. Па яз де да знам, стоим си на село, пием си разсол и ручам спржа. Оня ден бикО, да го е... у джендъро, да земе да намуши кравата. Па я го бех пуснАл да й се кАчи.

Мисля, че може да се дискутира дали "опитите с усвояването на единствена адекватна роля, досега винаги завършват с неуспех" Не се опирам на такъв ненадежден авторитет като Библията, просто използвам като мото: "Има време за събиране на камъни и за разхвърляне на камъни" Еклесиаст. Ще заложа на аргумент от животинския свят- все пак сме животни и първосигналното ни вече не еволюира. В научнопопулярните филми за лъвове, от когото и да са снимани, където и да са снимани половата роля на мъжкия екземпляр е строго определена. Тя е единствена, адекватна и успешна. Внасям уговорката, че разглеждаме кратък период с относително стабилни условия. Със сигурност при промяна на условията половото поведение ще се измени. При наличието на поведенчески мутации у мъжки в семейството лъвове, конфликтната среда ги превръща неминуемо в жертви. Те излъчват мъжки хормони, следователно са съперници. Биват унижени, отхвърлени и дори убити. Агресивните женски обаче заемат висока позиция, докато няма по- силен лъв. Те могат да бъдат и водачи на семейството. С идването на по- силен мъжкар те приемат традиционните роли. В човешкото общество има условия за толериране на слаби и недъгави. Това им дава шанс да компенсират недъга си чрез успехи в друга дейност. Обаче тази толерантност създава условия за симулиране на слабост, на преднамерено заемане на позиция на пасивност, нужда от помощ, или казано метафорично "източване касата за социална доброта". Когато можем, трябва да предотвратим подобно поведение, защото то води до деградация- вместо силни, от полза, някои се стремят да са слаби, да не бъдат социално ангажирани. И така, има традиционна полова роля, която съответства на биологията. При възникнали промени се променят и ролите, но при стабилизиране на ситуацията има тенденция за връщане към тази биологична роля. Второсигналната ни система може да ни изиграе номер и да бъдем убедени, че това не е правилно и след отминаване на промените приемем несъответни на биологията и неадаптивни роли. Уви. НЛП.

На въпроса коректно ли е да се разсъждава психологически по една етическа тема, бих отговорил ДА. От древни времена мъжката успешност е свързана с агресивност, а тя със сексуални посегателства. При разложение на обществото, при изчерпване поводите за сублимация/приложение на мъжката енергия винаги се стига до разврат. Опитите да се сложи ред са различни. От изкуството на любовта, през платената любов, през опазване давството зад манастирските стени, през високите огради на дома, през религиозните и законови норми, все се поставят приемливи рамки на сексуалното поведение. Това е култура- ограничения. Разпасаността не води до добро. Вж. в уики Лукреция и Вергиния

Мисля, че некоректно преминавате от реалното твърдение, че Юнговата хипотеза не е потвърдена в уверени заключения, основаващи се на нея.

Кои са тези "нашите стереотипи" на Запада? Все пак трябва да ги знаем, преди да кажем "Добре". При това те не са безспорни. Има партии и християни срещу тях. Ако приемем, че Европа е в залез, както смятат мнозина, то и стереотипите биха били упадъчни. Пък ние сме млада нация- на има няма 140 г. После, иска се да няма насилие срещу хора с други стереотипи. Дали това не е прекалено широко? Насилието, санкционирано от Наказателния кодекс не е ли достатъчно? Ще бъде ли прието като насилие и семейният натиск над непълнолетни, а над зависими материално пълнолетни? На мен няма да ми е приятно синът ми да скърца креват в стаята си с мъж, поне докато е под моя покрив. (не че ще ми е по сърце дъщерята да прави същото ) И понеже тези проблеми не са психологически, а правно- етични, не бих задълбочавал. Общо, по джендър- проблематиката мнението ми се оформя като: Стереотипите са динамични и подлежат на промяна. Промяната може да бъде и в негативна за лицето или социума посока и в различна възраст. Няма етичен критерий кое е доброто- свободата в приемането на разнообразни роли, отнасящи се до пола или утвърждаване само на ролите, по- адекватни на биологическия пол. За мен тези роли, които са хормонално и еволюционно утвърдени са по- адекватни и не предизвикват психичен дисонанс. Богатството на роли, само по себе си, е с положително адаптационно значение, но в условия на постоянство на средата по- адаптивно е пълноценното усвояване на една- адекватна роля. Смятам, че семейството трябва да положи максимум усилия, независимо от стила на отношенията родители- деца, за да ги предпази от стереотипи, които смята за вредни за детето и семейството. Естествено не бива да се прескача законовата граница, но самият термин "насилие" е необходимо да се прецизира, за да не стават родители и възпитатели заложници на детски капризи.

Макар да е подробно и прецизно написаното от вас, бих добавил още нещо. Независимо, че е лонгитудно, изследването е ограничено в училищната възраст и не отразява реализацията впоследствие. Допустимо е децата от авторитарни семейства да са агресивни, конфликтни, егоистични, с натрупана след подтискането вътрешна енергия и с това да постигат повече за себе си. От изследване на стил на училищно ръководство в България се установява, че обучаваните в условия на демократичния стил по резултати- продължаване във ВУЗ с малко надвишават тези, обучавани при авторитарен стил в училището, което не го поставя като безуспешен. Не смятам, че стилът на отношение с децата е вроден, но той е относителен ригиден и се проявява в семейството на потърпевши от авторитарни или свръхлиберални родители. Дори да не са като обречеността на темперамента, но придобитите от личен опит стереотипите трудно се променят. Няма от къде да се придобият, твърде интимни са, ограничени в семейството. Но както си влачим темперамента, макар да не е най- добрият, намираме компенсаторни механизми и се оправяме. Великите меланхолични художници и холерични актриси дали щяха да са такива като сангвиници? Това го пиша с идеята, че има широки граници на адаптивно поведение и не- авторитетните стилове не осъждат децата на неуспешност.

Не смятам за плодотворно да се въртим около дупетията на хомосексуалистите предлагам да разгледаме един друг аспект на "джендърната революция" До каква възраст, в каква степен и доколко родителите и обществото имат право да влияят при избора на поведение (вкл. сексуално) на индивида. Това е свързано с темата, тъй като върху поведението и избора на стереотипи влияят не само вътрешни импулси. След Русоистката революция с "Назад към природата" може да е дошло времето на "Назад към културата"? Пък може и да не е. Вниманието на обществото към "насилието" над детето често е пресилено, защото налагането на културните постижения по принцип е агресивен акт- налагаме ги. Децата се съпротивляват от първото обличане, през приучването на гърне, през дисциплината на дневния режим и до това кое облекло и думи са "прилични". Докъде се простира ОТГОВОРНОСТТА и от къде започва НАСИЛИЕТО при усвояване на културните образци? Защита на детето при неговия избор ли е да не му бъдат наложени моделите, а да се чака то само да избере? И не граничи ли със самоубийство на културата отказа от нейното силово понякога налагане? Надявам се разбирате хода на мислите ми и как това е свързано с избора на стереотип(вкл. сексуален) и противоречията между защитата от насилие и налагането на положително поведение.

Благодаря за мнението.