Втори след княза

а какво разбирате вие под тоя транцендентален гендър?

На няколко места в темата стана дума за научност. Имам доверие във всички участници, така че моля, дайте определението, което подразбирате за gender. В моето разбиране е: социалните роли, приписвани на двата пола, т.е. не говориме за хомосексуализъм, но е коректно да говорим за маскулинна и фемининна роля при възпитание на дете от хомосексуална двойка.

Това, мисля си, не е честно. То е като да смениш коня (ид по Фройд) в средата на състезанието. Другото пък е да променяш правилата (Свръх-аза), защото другите те освиркват, че си сменил коня.

Така е. Според мен необходимостта от термина джендър е в това, че хора с безспорна полова принадлежност искат а) да променят биологическите си признаци като лица от другия пол б) да се държат като лица от другия пол в) в обществото да се промени стереотипа за социалните роли на половете. Съпротивата от обществото (по принцип инертно) е поради това, че а) промяната на пола е непълна, лицата, които си я причиняват остават стерилни, като се подозира, че цялата шумотевица е в интерес на хирурзите, извършващи подобни процедури. б) Общо взето, негативното отношение е насочено към отказ от доминантен- мъжки стереотип. Към промяна от женски към мъжки стереотип се подхожда позитивно или само с присмех. Прието е, че мъжкото поведение е по- трудно за постигане и е от по- голямо значение за обществото, така че човек (мъже и жени) трябва да се стреми към него. Това са активност, лидерство, доминиране, решителност и твърдост при реализация на целите. в) създадените стереотипни полови роли са показали предимствата си във времето, еволюционно са подкрепени от адекватни биологични промени и отмяната им може да доведе до негативни проблеми за човечеството. Лично аз смятам, че обществото е допуснало значителна свобода в избора на социални роли и при двата пола. Съответно са взети и законови мерки за защита на подобен избор и от специална защита лицата с желание за друга социална роля не се нуждаят. (Не са необходими преференции за тях пред останалите). Против съм физическа промяна на пола, която води до противопоставяне на изградените биологически механизми у човека, съгласувани прилично от еволюцията.

Смятам, че нашето общество не подценява жената и по тази причина не се налага да ревизираме понятието пол с джендър. Мъж и жена са наравно в труд и решения. Отношението към кака Гинка в "Под игото" е достатъчно. Тя се изказва по политически въпроси и никой не дискриминира мнението й. По отношение травестията може да се говори по- нашироко. Представата ми за причини за полово различие в облеклото са следните: от една страна практичността, от друга естетичността. Месечното неразположение на жената е изискваЛО свободна дреха, която да задържа топлината на тялото, но да не спира кръвотечението. С производството на дамски превръзки и пр. днес се премахва това изискване. С навлизането на жената в равностоен труд с мъжа се губи и ценността на дамската дреха, като средство да привлече и прелъсти съпруг. Поради това в съвременното ни общество не се оспорва правото на жената да носи по- удобното за интензивен делник облекло. Обратното- използването на натруфено дамско облекло е подложено на присмех в динамичния ни век. Но то е за присмех както ако се появи жена с кринолин в претъпкан автобус, така и това да е мъж. Просто "дамската дреха" е вече екзотика. По отношение професионалният избор също не се налага в нашето общество наличието на джендър. Още с появата си у нас индустрията изисква женски труд наравно с мъжкия и той не подлежи на дискриминация. Това, че днес професии биват изцяло феминизирани не се оспорва. Педагогиката и медицината са преки примери. Предосвобожденските даскали са заменени от съвременните даскалици. Някой да има възражение към пола? А полиция, авиация, транспорт? А пък категорията "медицински сестри" направо плаче за съд за дискриминация. Заслужават си съда и от "Анимус", които в защита на жените от агресия наемаха само жени за помощ. Ами спорта?- защо го има това сексистко разделяне в борбата? Шегички, разбира се. Това е само непретенциозен поглед към джендър- лакърдиите, които имат повече социална основа. Въпреки това, мисля има психологична компонента, която може да бъде дискутирана. Струва ми се, дори, че дискусията може да бъде и полезна. Ха дано! На добра тема

Защо смятам хомосексуализма за социален недъг. Приемам пасивния хомосексуализъм като отказ от полова роля, продължаваща рода. Склонността да бъдат удовлетворявани сексуално мъже от лице с мъжки полови белези не му носи биологически предопределеното сетивно дразнене в мъжките ерогенни зони. То му носи социални предимства, които активният хомосексуалист може да му предостави- пари, статус, но това са предимства идентични с първокласната проституция. Т.е. пасивният хомосексуализъм е мъжка проституция, социално неприемлива. Активният хомосексуализъм е освен психически и социално обусловен. При него се удовлетворява не само сексуална потребност, но и потребността от власт, доминиране над друг мъж. Неговите действия унижават мъжкото достойнство и стимулират поведение на покорност у партньора. Съблазняването на мъже за хомосексуални действия е интимно и недоказуемо действие, което определено развращава нравите по същия начин както привличането с цел проституция. Женският хомосексуализъм е по- безобиден, защото маскулинните качества са по- високо ценени в обществото. Партньорката с тези черти може да придобие по- високо обществено значение и това благоприятства и обществото и нея. От гледна точка еволюция и адаптация на човечеството, това взаимоотношение е също безплодно. Поведенческият стереотип на "мъжкарана" пълноценно може да се реализира и в съпружество с мъж (кака Гинка от "Под игото"). Но! Както стана дума, психотерапията, която извършва услуга по искане на клиента, трябва да отговори на неговите интереси, а не на моите и на тези, на обществото. Какво да се прави, един продава дрога, с която някой да се почувства щастлив, друг подкрепя със слово чувството, че постъпките му са прекрасни.

Още нещо за "джендъросването" вж. https://www.acpeds.org/the-college-speaks/position-statements/gender-ideology-harms-children Gender Ideology Harms Children Updated September 2017 The American College of Pediatricians urges healthcare professionals, educators and legislators to reject all policies that condition children to accept as normal a life of chemical and surgical impersonation of the opposite sex. Facts – not ideology – determine reality. 1. Human sexuality is an objective biological binary trait: “XY” and “XX” are genetic markers of male and female, respectively – not genetic markers of a disorder. The norm for human design is to be conceived either male or female. Human sexuality is binary by design with the obvious purpose being the reproduction and flourishing of our species. This principle is self-evident. The exceedingly rare disorders of sex development (DSDs), including but not limited to testicular feminization and congenital adrenal hyperplasia, are all medically identifiable deviations from the sexual binary norm, and are rightly recognized as disorders of human design. Individuals with DSDs (also referred to as “intersex”) do not constitute a third sex.1 2. No one is born with a gender. Everyone is born with a biological sex. Gender (an awareness and sense of oneself as male or female) is a sociological and psychological concept; not an objective biological one. No one is born with an awareness of themselves as male or female; this awareness develops over time and, like all developmental processes, may be derailed by a child’s subjective perceptions, relationships, and adverse experiences from infancy forward. People who identify as “feeling like the opposite sex” or “somewhere in between” do not comprise a third sex. They remain biological men or biological women.2,3,4 3. A person’s belief that he or she is something they are not is, at best, a sign of confused thinking. When an otherwise healthy biological boy believes he is a girl, or an otherwise healthy biological girl believes she is a boy, an objective psychological problem exists that lies in the mind not the body, and it should be treated as such. These children suffer from gender dysphoria. Gender dysphoria (GD), formerly listed as Gender Identity Disorder (GID), is a recognized mental disorder in the most recent edition of the Diagnostic and Statistical Manual of the American Psychiatric Association (DSM-5).5 The psychodynamic and social learning theories of GD/GID have never been disproved.2,4,5 4. Puberty is not a disease and puberty-blocking hormones can be dangerous. Reversible or not, puberty- blocking hormones induce a state of disease – the absence of puberty – and inhibit growth and fertility in a previously biologically healthy child.6 5. According to the DSM-5, as many as 98% of gender confused boys and 88% of gender confused girls eventually accept their biological sex after naturally passing through puberty.5 6. Pre-pubertal children diagnosed with gender dysphoria may be given puberty blockers as young as eleven, and will require cross-sex hormones in later adolescence to continue impersonating the opposite sex. These children will never be able to conceive any genetically related children even via artificial reproductive technology. In addition, cross-sex hormones (testosterone and estrogen) are associated with dangerous health risks including but not limited to cardiac disease, high blood pressure, blood clots, stroke, diabetes, and cancer.7,8,9,10,11 7. Rates of suicide are nearly twenty times greater among adults who use cross-sex hormones and undergo sex reassignment surgery, even in Sweden which is among the most LGBTQ – affirming countries.12 What compassionate and reasonable person would condemn young children to this fate knowing that after puberty as many as 88% of girls and 98% of boys will eventually accept reality and achieve a state of mental and physical health? 8. Conditioning children into believing a lifetime of chemical and surgical impersonation of the opposite sex is normal and healthful is child abuse. Endorsing gender discordance as normal via public education and legal policies will confuse children and parents, leading more children to present to “gender clinics” where they will be given puberty-blocking drugs. This, in turn, virtually ensures they will “choose” a lifetime of carcinogenic and otherwise toxic cross-sex hormones, and likely consider unnecessary surgical mutilation of their healthy body parts as young adults. Кофтито е, че не разменяме философски или психологически аргументи. А може много да се каже.

Приемливо обяснение. Не зная защо отдавате толкова голямо значение на мнението ми, че психологията още не е еманципирана. Тя е млада наука, развива се, ползва достиженията на по- развитите. Нищо необичайно. Мисля, че я виждате като достатъчно еманципирана наука и я защитавате прекалено. Простете ми, че казвам какво ВИЕ виждате, но психоанализата прави същото с невинния пациент: казва му, че изтласква истината. Нейсе. Всъщност, лишена от медикаментозната терапия, психологията е силно ограничена за въздействие и изисква задължително взаимодействие с медиците, което е рядкост и общо взето се приемат клиенти преди или след лечение. Не че психолозите са високомерни, но като че ли земната Психея се плаши от божествения- Асклепий. Това ще мине. Толкова много хора вярват в нея ... и я обичат.

Доколко е еманципирана психологията? Та тя ползва МКБ (класификацията на болестите), създадена в медицината. Едва отърсила се от философията, психологията се гушна в медицината. Не че е за лошо. Напротив, медицината е много напредничава наука. Когато говорим за отношенията психотерапевт- клиент или организационната психология, пък може да кажем, че се е лепнала за мениджмънта, ако не го е създала. Всъщност, трябва ли да се еманципира психологията? Еманципира ли се "душата" от тялото при болест, социални взаимоотношения, творчески процес? Не. Е, значи психологията е свързана с всяка наука. Пътьом възниква въпросът дали психологията служи, или води в науките? Психиката служи и води тялото, а психологията? Май е само сервилна. Тя изследва и черпи информация, а после осмисля и прави предложения за реакция. Но най- голяма грешка е психолог да е началник в някоя дейност. Има си шефове по специалността. В заключение: Благодаря за подадената тема. Осмислих, че психологията не е още еманципирана наука, няма още опит за лидерство над други науки и дейности, но става все по- важна в много посоки.

Благодаря. 1. Жалко. Имам негативно отношение и смятам психоанализата за наука за психиката на Фройд. 2. Като католическа страна, предполагах, че при изповед помагат на хората. При това го правят от дълго време и имат терапевтичен опит и взаимоотношение с психологията. От друга страна доверието към кюрето и авторитета на бога са позитивен фактор. 3. ???? Те имат опит от последици от объркана сексуалност. Предполагах, че неврозите след промяната на пола не намаляват в сравнение с преди, напротив. Не зная как е и при афиширането на хомосексуалност- неврозите преди и след.

Моля, разкажете за психоанализата там. Разпространена ли е или е екзотика? Нали психологията няма допир и конфликти с Бога? Как гледат психолозите на джендъросването (по подобие на бънбъросването у Уайлд)?

Не зная, но многофакторният анализ даде ли приети от всички черти на човека? ... или там каквото мери. Аз мисля, че това са още заигравки на учените със статистиката, като нито знаят какво мерят, нито дали това, което мерят е това, което те са си наумили. Като гледам вестникарски тестове- сядат едни, обсъждат някое качество в какво би се изразявало, после питат дали имаме от това, което са преценили, че изразява. Примерно: "Имате ли грива? Нечифтокопитен ли сте? Яздят ли ви? Ако сте отговорили положително на два от въпросите, значи сте кон" . Да не съм луд да им кажа, че съм магаре. Дори при тестовете за интелигентност, Я мерят нея, Я- не. Фактът е, че съизмерват изследвания със средното на някаква извадка, към оня момент на правене на теста по н`ам к`ъв си признак. Тук е мястото да напиша, че не подценявам ползването на статистиката в психологията. Напротив. Обаче още не е съвсем наука. Хората не изоставиха врачките, а който има "стари хора" , имам предвид близки, опитни и доверени, винаги предпочита да пита тях. Психолог като терапия ползват задоволени, самотни, сноби, а... и достатъчно интелигентни. Бедните, мисля, ще предпочетат психиатър, че минават с 3 лв. Какво да се прави? Доколкото стана дума, че психотерапията е услуга, трябва да се промотира. От философския ъгъл само отбелязах сбогуването с душата- Аза. Теми за разговор, обаче ще има.

Явно е, че психологията е ЕКЛЕКТИЧНА. Това значи, че има СВОБОДА. Можете да избирате най- доброто и това, което най- добре умеете. Блазе ви. Пък клиентът откъде да знае, че това е друга школа? Да не би да знае гостът какво става в кухнята? Колко пъти сме облизали лъжицата и колко сме топнали пръст в чинията?

Един МЕТОДОЛОГИЧЕН въпрос. При изследване се установило, че 75% от лицата категоризирани като интроверти "изпитват дадена емоция, обръщат по-голямо внимание на собствените си преживявания, отколкото на хората, предизвикали тези емоции" , (другите 25%- също са интроверти, но отговарят на другите характеристики, прим. "тихи, сдържани, премислят внимателно действията си"). Коректно ли е въз основа 75% покриване на характеристиките да се отнасяме към наблюдавания като лице от съответната категория? Възможно е да е контактен, шумен и да обича да е център на внимание именно чрез рефлексията си? Моето мнение е ДА. Коректно е в 75% от случаите. По- добре да го присъединим към категорията и да сгрешим в 25% от случаите, отколкото да се опитваме без основание да познаваме, да го присъединяваме или отхвърляме. Тогава ще сгрешим в повече от 25 % от случаите. Не зная какво казва науката Физика за вероятностните процеси. В темата за скоростта на светлината се зачепкаха с парадокса на близнаците, та как да попитам какво правят при вероятността да попадне фотон в точно определено място.

Оспорването е част от диалога. Аргументираното оспорване е част от търсенето на истината. Промяната на мнение при логични аргументи е белег за сериозност и здрав разум. По въпроса за сложността на материята, не си правя илюзии. Но това е твърде дълга дискусия. Оставям я за после.

Това, че психолозите и психиатрите още изучават обекта си и опитват да му влияят, показва, че те са Извън. Смятам, че те действат от позиция на изследователи. Мисля, че натрупвайки феномени и методи, те ще се доближават до науката. Един "факт". Изучавайки и влияейки на общественото мнение може да се променят резултати от избори. Това си е наука- изучават, прилагат метод, получават очакван резултат.

Възразявам. Смятам, че медикаментите действат. Фелдшер или професор, с медикаменти се получава едно, а с плацебо- друго.

Не отричам несъвършенствата на медицината. Съгласен ли сте, че психологията е още изкуство и смятате ли, че може да стане наука със съответния инструментариум?

Благодаря, разбрах. Бих коментирал и горния откъс: Именно това, че едни и същи техники не дават един и същ резултат, че има прекомерно влияние на личността на терапевта поставя психологията сред изкуствата. Медицината е по- напреднала. Прим. има сравнително подробна класификация на болестите, повтаряем алгоритъм за лечението им, а милиграми от някое си вещество предизвикват едни и същи последици. Поради това психиатрията я смятам за по- научна.

Аз намирам за добро, че вече психологията се откъсна от философията. Все още обаче ползва проходилката на "Аз-а", което си е остатък от "душата", "хомункулусът". Лично за мен, Аз-ът губи смисъл, след като бе установено, че човек реагира като цяло на стимулите, а не по отделно- тяло, личен опит, социални влияния. Примерно аз, когато някой ми е неприятен не само се държа дистанцирано, в социален план, но и изпитвам негативни емоции, а и нещо ми се обръща в стомаха.

Ето един философски проблем. Терминологията на различните психологически школи не е общоприета и често това създава проблем на комуникирането. Моля, разяснете какво имате предвид: Под "инициация" аз разбирам ритуалът с който юношата бива приет сред мъжете (https://bg.wikipedia.org/wiki/Юношество). Интуитивно схващам в текста ви, че при вас това е нещо като възбуждане на вътрешни процеси. Така ли е? Не схващам също, кои са тия два или няколко субекти, разликите между които трябва да преодолее терапевтът. Дали Терапевт и Пациент или отделни личности у пациента?

Благодаря. Безукорен отговор в целта.

Ето една тема за размисъл: клиент или пациент е лицето, което отива по собствено желание при психолог? Ако е клиент, то трябва да му бъде продадена услуга, която да може да си позволи финансово; трябва да му бъде продадена каква да е услуга, но трябва да остави пари при психолога; трябва да излезе доволен; трябва да бъде отговорено точно на исканата услуга (релевантност). Ако е пациент, то трябва да бъде открит проблема, за да се преструктурира личността (пертинентност), а не толкова да се удовлетвори искането ; трябва да се помага съобразно Хипократовата клетва