Втори след княза

Сещам се за три подхода, когато източник допусне лъжа. Това сещане дойде по повод лъжата, че при социализма собствеността върху всички апартаменти била само държавна. Първият подход е да допуснем, че една лъжа означава недостоверност и източникът трябва да е винаги проверяван, т.е. освен лъжа/истина въвеждаме и за зона за проверка. Вторият е, че една лъжа- винаги лъжа и приемаме източника за винаги недостоверен. Третият е Християнския подход- да прощаваме не до 7, до 70 по 7". Преди Христос, става ясно от въпроса преди тези му думи, че евреите са прощавали до 7 пъти, след което вероятно са се отдръпвали и наказвали. Петият подход най- много ми харесва- "В спора се ражда истината". Ето, това, което ми даде повод за размисли беше оспорено от друг участник. Когато е свободна дискусията, може да се оспорва и проверява всяко мнение. Само един етичен въпрос ми идва на ум, но той не е толкова важен. Ако някой пусне невярна информация, но после се извини, преди да са го изявили, той безспорно е сгрешил, а не излъгал. Ако се извини след като са го хванали в лъжа, остава неясно- да му се прости ли или да се сметне, че извинението е фалшиво? Това си е проблем на "изкуството да разграничаваш истината".

Ей, хора, пишем за Гренландия, а не за Украйна! Е, ако смятате, че в сделката за Гренландия ще участва Русия и поради това изследвате как действа при други обстоятелства, бива. После да изследвате ЕС, САЩ, Гренландия, но вие само буксувате- Русия, та Русия. Опитах да вдигна колата на сухо, вие пак цоп- в коловоза. Русия, та Русия. Няма повече да викам. Пишете си. Аз писах, че ЕС е слаб да запази Гренландия и на никой не му пука за нея не само във форума, но и в ЕС. Русия та Русия. Бр-р-р, бър-бър.

Благодаря за отговора. Наистина и това, което аз смятам са само случаи, а не обобщения, но пък те определят индивидуални насоки и движения. Това, че предпочитам сигурността не е необичайно. Дето се вика, заради това човек си прави къща- да му е сигурно убежището. По въпроса с личния успех, завиждам ти, защото ограниченията на моя личен успех винаги са били вътрешни, а не външни. Нито социализмът, нито капитализмът ми пречат да скоча 200 см. Аз си не мога. На практика социализмът не пречеше. От познатите, които скачаха по мтингите, един си живее в апартамента от соц-а, а вилата от кап-а беше превърнал в склад, до де му я поискат децата. Кола имаше и преди, и сега. Марката е друга, но функцията е същата. Други от скачащите ми познати са на Запад, но пак на държавна работа. Не им е понасяло частното, ама де да знаят. Така че да се живее по- добре не е изключено в соца. Става дума за непартийци, работници. Спомням си смешен епизод от биографията ми на работник: `Дигат ме запас, а командирът на батальона ходи по палатките и гони войската. Казвам му: "Нека си говорим като хора, които взимат по 300 лв. заплата. (имаше и такива месеци, изнасяхме за СССР) Като батальонен- гони си ротните, те взводните. Какво се занимаваш със запаса, дето има хора с по- големи заплати от тебе?" Така че това, за страха и заплахите, нямам негативен опит. Мисля, че е било оправдание. Да не би Галилей- приятелят на папата да не е бил под натиск от хуманното християнство? Във всяко време и навсякъде го има. Не бих казал за АЕЦ-а и Старозагорското ДЗУ, па и Правец, че са били слабо развита технология. Напротив- Днес се гордеем с постелки за автомобили. Габрово, от български Манчестер, сега не произвежда нищо. и т.н. ....... Връщам се на темата за "преследването" на Висоцки. Той `що не е забегнал при Марина Влади? Един щрих от българин, учил в СССР по онова време: "Впрочем и по съветско Висоцки пълнеше стадиони и зали, в На Таганка билети за месеци напред купуваш, режисьори му се кланяха да се снима в техни филми " Коментар 3 в https://theeconomist.blog.bg/politika/2025/01/17/taka-rabotim-nie.1936496

Вероятно е трудно, но мнозина го искаха, не зная защо. Моля да споделиш като човек, излизал в истинския живот кое не ти хареса в социализма, кое в странство беше по- хубаво? Не питам защо се върна, предполагам, че си събрал средства с които тук ти е добре и по- евтино. Всички върнали се, които познавам са така. И когато при социализма ходеха в Либия и Коми, и сега.

Интересен факт от времето на социализма. Висоцки, женен за французойка, Карел Гот, Емил Димитров не напускат родните социалистически страни. По това време и Мими Иванова можеше да отиде в Полша, а Лили Иванова, разказват, пътувала често до Париж, естествено паравион, за козметични процедури. Тя също не напуска социалистическата родина. Те знаят, че реализацията е трудна и иска специфична публика, заради това стоят сред своята. За разлика от тях, Кеми Тодороу и Милена се върнаха в окаяно артистично и телесно състояние. Близнаците Аргирови- нищо. Върнаха се при своята публика. Някакви фантазии ги гонят далеч от родното. Невярно оценяване на реалността.

МУЗИКАЛНАТА ЕСТЕТИКА Няколко примера от ChatGPT за връзката между ритъма и настроението в музиката. : 1. Бавен и равномерен ритъм – Спокойствие и замисленост Пример: Адажио в класическата музика, като в "Adagio for Strings" на Самюъл Барбър. Бавният ритъм създава усещане за дълбочина, тъга или съзерцание, често използван в моменти на драматичен емоционален заряд. 2. Бърз и пулсиращ ритъм – Енергия и вълнение Пример: "Flight of the Bumblebee" на Римски-Корсаков. Бързите, неравномерни пулсации провокират усещане за движение, напрежение и динамика, което може да създаде впечатление за хаос или интензивност. 3. Танцувален ритъм – Радост и игривост Пример: Ча-ча-ча или валс, като валса в "Синя Дунав" на Йохан Щраус. Ритмите, които следват ясни танцувални модели, предизвикват усещане за удоволствие, лекота и социална свързаност. 4. Сложен ритъм – Тревожност и нестабилност Пример: "The Rite of Spring" на Игор Стравински. Полиритмичните и асиметрични ритми, често срещани в авангардната музика, могат да предизвикат тревожност или да създадат усещане за експерименталност и напрежение. 5. Маршов ритъм – Решителност и мощ Пример: "Маршът на Радецки" на Йохан Щраус (баща). Маршовият ритъм, със своите строго организирани и повтарящи се акценти, вдъхновява чувство за ред, дисциплина и героичност. 6. Люшкащ се ритъм – Релаксация и меланхолия Пример: Боса нова, като "The Girl from Ipanema" на Антонио Карлос Жобим. Лекият, плавен ритъм създава усещане за безгрижие, романтика или дори носталгия. 7. Стабилен ритъм с акценти – Тържественост и сила Пример: Хоровете в оперите на Верди, като "Va, pensiero". Ясният и отчетлив ритъм внушава чувство на величие и духовно извисяване. Тези примери демонстрират как ритъмът създава основата за емоционалната реакция на слушателя и определя цялостното настроение на музикалното произведение.

Смятам, че прекият контакт Тръмп- Путин ще има достатъчно други въпроси за разискване, но да- и Гренландия, но едва ли като разменна монета за сваляне на санкциите. Съгласен съм, че всички изчакват, но мисля, че се придава по- голямо значение от реалното. Със сигурност МИД работи по други въпроси, ето- стратегическото партньорство с Иран, преди с Китай.

МУЗИКАЛНА ЕСТЕТИКА Във филма на БиБиСи "Бозайниците", великолепният Дейвид Атънбъро ни представя един епизод от това, как шимпанзе призовава за война мъжкарите, като удря с клон по дънера на дърво. Има си фраза- "Тъпана на войната", който съхранява значението на този ритъм- призив. Смятам, че това е началото на музикалното изразяване- РИТЪМЪТ. Този прост език е изразявал психическо състояние, което се е предавало и заразявало. Камбанният тревожен звън е друг ритмичен сигнал, който е призовавал за нещо тревожно. Ритъмът на камбаната за служба е друг, а за радостно събитие трети. Има изследвания за връзката на музикалния ритъм със сърдечния и възможността за предаване и привнасяне на емоции у слушателя. В този смисъл ритъмът е основното "езиково" средство на музиката. Мажорният и минорен лад са допълнително средство за въздействие, но те са свързани с тоновете, които възприемам като украшение на ритъма. Тези тонални изразни средства са по- скоро декорация, но могат да имат както познавателна, така и удоволствена роля в музицирането. Могат да подражават на природата (Полетът на бръмбара) или на изобразяваното в програмните съчинения (Годишни времена) или да са просто приятни, за наслада.

Възползвам се от съществуващата тема за да обърна внимание върху интересните видеозаписи на БНТ, които сега Драго Чая ни представя на известни по онова време чужди изпълнители. Може да се каже, че музикалният елит на света е бил достъпен според финансите на държавата до българския гражданин. Изобщо, табуто за обсъждане на положителното в българския социализъм предизвиква у мен Паисиевото "Поради что се срамиш" да имаш в миналото си българският социализъм? Спорт? Икономика? Култура?

Не са.

Чак пък "всяко"! Няма ли нещо сигурно? Декарт поне е решил, че щом мисли, значи съществува.

Свикваме с новото "нормално". Има филм с Деми Мур "Неприлично предложение". Сценаристът замазва нещата, но такива предложения унижават страшно много почтените. На наглеците не им пука да приложат измама или изнудване. И какъв е твоят отговор на въпроса на темата: Да бъде ли Гренландия на Дания и ЕС?

Разбирам, че нямате опорки за Гренландия и заради това се позовавате на тези за Русия. Няма лошо. Жалко е че всяка тема тръгва все в един коловоз, но давайте, интересно е.

Ама ако погледнеш темите на mnogoznaiko, ще видиш, че там, където аз се цамбурна, там става дискусия.

Руското Външно заявява, че бъдещето на Гренландия е право на гренландците, "Право Гренландии на самоопределение прописано в уставе ООН, и ее будущее должно решаться гренландцами." Това означава, че според МИД России не Дания и ЕС решават. ЕС и Дания заявиха позиция. Ще познаем по делата кой крив, кой прав.

Кой? Аз? Предубеждение някакво.

Без да сме дали определение какво е истина, не можем да определим съществуването й. Но да речем, науименуваме Истина пълното и точно обяснение на някакво явление. Тогава трябва да пиремем, че "пълно" е идеал, обикновено недостижим

Изглежда имаш предвид Метода или Парадигмата за достигане до истината. Думата "проверяваш" пък насочва, че интуитивно, по усет е дадена някаква истина, която трябва да се провери. Това е още по- голямо разнообразие от истини. Коя от тях е истинската? Ако прибавим и безброя от субективни истини, явно трябва да ги свържем по някакъв начин. Някакви трансформации, които да свържат една с друга, да покажат при какви условия приемаме едната и при какви другата. Това не е истина! Релативността е свързана с гледната точка (наблюдателя) и различията, условностите които трябва да имаме предвид. Вж. дискусията за скоростта на светлината и Теорията за релативността/относителността.

Проверката на източниците се основава на статистиката, а тя, както е известно, е като банските- показва много, но скрива най- важното. Иде ми на ум статистиката на посетители на тема като фактчекинг. Нищо и половина. Това може да са самопосещения, служебни или бот посещения. Само да се сложи дума, свързана с тероризъм и темата става много посещавана. Така че въпросът с истината е отвъд статистиката. Друг пример- у Гьоте. Ослепелият Фауст иска с помощта на дявола да отнеме земя от морето. Чува звън на лопати и си мисли за О, миг щастлив , защото прави голямо добро. Всъщност този труд е за изкопаването на гроба му. На него му е липсвало сетиво за установяване на истината.

Аристотелевият смисъл на Истината като нещо абсолютно е изчерпан. Сега истината е релативна. Това е объркващото. Всъщност трябва да се откриват различията ПО ОТНОШЕНИЕ НА ...?. Пример е абсолютната истина, че водата завира при 100 градуса. Но релативността е свързана с разни условности, да речем налягане. Да речем, Цената на хляба. Коя е истинската? Тази за която нуждаещият се го купува, тази за която се произвежда, тази която търговецът може да реализира? Относителността е в позицията, зрителния ъгъл на участника. Така всеки има своя истина и това трябва да се открие и отбележи. Заради това при определянето й е редно да участват в обсъждането всички от веригата. Да изложат своите истини и ги съгласуват. Ето- не става дума за една истина, а за множество, които са относителни- по отношение на гледните точки. Финално се получава уравнение с отделните истини, и към тях коефициенти за значимост на възгледа. Нещо такова Ц= (А.ц1 +Б.ц2+ В.ц3 +...N.цп)/N при усредняване. А от гледна точка на управлението може да се вземе максимума или някакъв компромис. Нахвърляно прима виста, предназначено за обсъждане, а не сведено в скрижали от Бога.

Доколкото авторът на темата предлага в заглавието думата "Изкуство", предлага като важно нещо усета. А иначе анализът на източниците си е наука, която високо ценя.

Предложенията на ИИ за факт чекинг всъщност се отнасят до източник чекинг. Това не решава епистемологичния въпрос за отличаване на истината от погрешното. Големият пробив е експериментът, до някъде и Декартовата интуиция, която е съществена за неговия метод. Предположението ми е, че споменатата съвременна криза е в невъзможността да бъдат повтаряни опити поради сложност и цена. Малко са тези, които могат да си го позволят и да им се доверим е без алтернатива. Това особено важи за медикаменти, за които е написано, че са проверени. Експериментът със себе си е сложен и рисков за неспециалисти, както и осмислянето, по същите причини.

Пак си казал нещо, което не е обяснение, а се нуждае от обяснение. Което и правиш в следващ коментар.

Фактчекингът по научни въпроси изисква систематичност, критичност и способност за разграничаване на надеждни източници от ненадеждни. Ето основни правила: 1. Проверявай първоизточника Изследвай първичната литература: Потърси оригиналната научна публикация, от която произлиза дадена информация. Вторичните източници (новинарски статии, блогове) могат да изопачат резултатите. Преценявай качеството на публикацията: Дали е публикувана в реномирано научно списание? Примери за такива са Nature, Science, The Lancet и др. 2. Проверявай достоверността на източниците Авторитет на автора: Дали авторът има релевантна квалификация и признание в областта? Импакт фактор на списанието: Колкото по-висок е импакт факторът, толкова по-вероятно е статията да е преминала през строг рецензионен процес. Рецензия: Дали материалът е peer-reviewed (рецензиран от други учени)? 3. Оценявай методологията Прозрачност: Описани ли са ясно методите и използваните данни? Представителност: Дали изследването обхваща достатъчно голяма и разнообразна извадка? Повторяемост: Ако други учени повторят изследването, ще получат ли същите резултати? 4. Разпознавай пристрастия и сензации Пристрастност на финансирането: Кой е финансирал изследването? Частни корпорации или независими организации? Сензационен език: Избягвай източници, които използват драматични твърдения без доказателства. 5. Проверявай консенсуса Общоприети теории: Каква е позицията на научната общност? Единични изследвания трябва да се разглеждат с предпазливост. Прегледни статии: Търси метаанализи и систематични прегледи, които обобщават резултатите от множество изследвания. 6. Използвай надеждни платформи за проверка Google Scholar: Търси научни публикации. PubMed: Медицински и биологични изследвания. Cochrane Library: Надеждни метаанализи и прегледи. DOAJ (Directory of Open Access Journals): Отворен достъп до проверени научни журнали. 7. Внимавай със "свръхдоказателства" Ако нещо изглежда "твърде хубаво, за да е вярно" (напр. лек за всички болести), вероятно е невярно. Науката рядко предлага абсолютни отговори. ChatGPT Импакт фактор (Impact Factor, IF) е мярка за значимостта на научно списание. Той показва средния брой цитирания на статии, публикувани в списанието за определен период, обикновено две или три години. Тази мярка се използва, за да се оцени влиянието на списанието в дадена научна област. Как се изчислява? Формулата за изчисляване на импакт фактора е: IF=Брой цитирания на статии, публикувани през предходните две годиниБрой статии, публикувани през същия период\text{IF} = \frac{\text{Брой цитирания на статии, публикувани през предходните две години}}{\text{Брой статии, публикувани през същия период}}IF=Брой статии, публикувани през същия периодБрой цитирания на статии, публикувани през предходните две години Пример: Ако списание има: 100 статии, публикувани през 2022 и 2023 г. Тези статии са цитирани общо 500 пъти през 2024 г., тогава импакт факторът за 2024 г. е: IF=500100=5\text{IF} = \frac{500}{100} = 5IF=100500=5 Защо е важен? Оценка на значимостта: Списания с висок импакт фактор се считат за по-престижни, тъй като техните статии се цитират по-често. Избор на публикации: Авторите предпочитат да публикуват в списания с висок IF, за да увеличат видимостта и влиянието на своите изследвания. Научен авторитет: Често се използва за оценка на качеството на работата на изследователи и институции. Ограничения на импакт фактора Пристрастие към теми: Някои области (например медицина) имат повече цитирания, докато други (като математика) традиционно са с по-ниски IF. Неравенство между дисциплините: IF не отразява напълно качеството на статията или нейния принос, тъй като е съсредоточен върху средните стойности. Злоупотреби: Списанията понякога прилагат стратегии за изкуствено увеличаване на IF, като насърчават авторите да цитират други статии от същото списание. Как да провериш импакт фактора на списание? Импакт факторът на списанията се публикува в бази данни като: Journal Citation Reports (JCR): Част от платформата Web of Science. Scopus: Алтернативна база данни, която предоставя сходни метрики (например CiteScore). ChatGPT може да помогне за проверка IF на конкретно списание!

Доволен съм, че поставих важен въпрос. Това, че отговорите са на друго ниво се отнася до способностите на форума. Очертава се мнение, че щом Русия взима литиевите находища на Украйна, нека САЩ вземат минералите на Гренландия. При това Дания е скучаеща и няма страст. Уви, изказаният отказ на Гренландия и Дания към Тръмп са слаб отговор без категорична подкрепа на ЕС. Имаме 4 години да видим.