КамелияМиладинов

Клетките се делят и увеличават обема си за сметка на материя извлечена от средата (най-общо казано), в която се намират. Да речем, зиготата (оплодената яйцеклетка) се дели за сметка на поемане на хранителни вещества от майката, която на свой ред приема храна отвън и т.н. Общата материя на вселената си остава същото количество с тази разлика, че ту е под формата на жива материя, ту под формата на нежива - кръговрат на веществата. Друг нагледен пример - бактерии върху хранителна среда - материята от хранителната среда служи за увеличаването на обема и деленето на бактериалните клетки, съответно хранителната среда постепенно се изчерпва.

Никъде в Библията не пише, че са имали само двама сина. Трима сина са споменати поименно, но не и като единствени - Каин, Авел и Сит са споменати като личности, около които са се случили важни за поколенията (включително и днешните) събития, с цел да се поучим от тях. Каин е първият убиец, Авел е първата жертва на убийство, а Сит дава начало на рода, от който ще се роди Йосиф, мъжът на Богородица и баща (макар не биологичен) на Исус. А че не са били единствените деца на Адам, се разбира от Битие 5:4 "...и от него се родиха синове и дъщери".

Може и да греша в твърдението си, че е създаден безсмъртен. Никъде не се споменава конкретно смъртен или безсмъртен е създаден. Може да се тълкува по различен начин. Но, интересното е следното: както и да е бил създаден, пред него е имало два избора и Бог е посочил, кой избор до какво ще доведе. Изборите са: да ядеш от плодовете на дървото на живота (даващи безсмъртие), които Бог не забранява (преди грехопадението) или да ядеш от плодовете за познаване на добро и зло, които Бог предупреждава, че водят до смърт. Т.е. е трябвало да се избира между живот и смърт. И човек е избрал смъртта. И въпреки това, вечен живот пак може да се придобие, по благодат, но това вече е друга тема, а и твърде много отклонихме поставената от автора тема. Може да отворим друга тема, ако Ви е интересно.

Дори и след грехопадението, човек има възможност за вечен живот, ако вярва в Бог - възкресението. Но трябва да вкуси телесна смърт, защото тялото (душата не) е станало смъртно след грехопадението.

Бог не е забранил на човек да яде от дървото на живота, а неговите плодове са за даване вечен живот. Единствената забрана е била да не яде от плодовете за познаване на доброто и злото. Защо е дадено дървото на живота? Логично е, че е на разположение на човек, след като няма забрана за яденето му. Забраната да не ядат от плодовете на живота идва едва след грехопадението, а не преди това. Дори да е създаден по естество смъртен (макар да не пише никъде подобно нещо), хранейки се с плодове от дървото на живота, ще си осигурява безсмъртие. Никъде не пише в прав текст дали е създаден смъртен или не. Но е имал възможност за безсмъртие, стига да не наруши забраната. Освен това "по Наш образ и по Наше подобие" също може да се тълкува като "безсмъртен като Бог". Има и по-нататък в Библията: "Духът който съм му дал не ще владее вечно в човека; в блуждаенето си той е плът; затова дните му ще бъдат сто и двадесет години. Битие 6:3

Не виждам логика в това Бог, който е създал човека, да изпадне в панически страх от него, само защото вече притежава знание. Бог можеше просто да убие Адам и Ева и да се приключи. Както по времето на Ной, Той запазва само Ной и семейството му, ь всички други хора биват унищожени, колко по-лесно би било да убие само първите две човешки същества, ако се страхува от знанието на човека. Целта на Бог е човек да продължи да съществува, но да избира път, който ще е полезен за самия него, път, който ще способства за неговото добруване, път на послушание спрямо Бог. А и плодовете за познаване на доброто и злото са само за познаване на доброто и злото, а не за всяко познание, т.е. Бог не забранява на човек да знае, а иска да го предпази от това да знае добро и зло. Бог е създал всичко така, че да бъде добро ("И Бог видя всичко, което създаде; и, ето, беше твърде добро" Битие 1:31) . Но как човек би разбрал, че това е добро, ако няма понятие за зло? Без да знае разликата, той просто ще се наслаждава на добруването си. Плодовете на забраненото дърво са един вид като символ, който посочва доброто и злото - от една страна посочва злото (да не се подчиняваш на Божиите заповеди) и вече знаеш и другата страна - доброто - да се подчиняваш на Бог. И си предупреден, че неподчинението води до смърт, съответно подчинението води до вечен живот. И подчинение тук не означава да бъдеш роб, а да се довериш на Бог, считайки, че Той най-добре знае кое е добро за теб и щом нещо ти е заповядал да не правиш, то значи, че има основателна причина, а именно - няма да е добре за теб. Както едно дете, имащо пълно доверие на своя родител, би послушало заръката му, вместо да си каже "Абе какво да го слушам, ще си правя каквото си знам, пък може и да не ме застигне опастността, за която ме предупреждава." Освен това, Бог е дал на човек да властва над творението: "И Бог каза: Да създадем човека по Нашия образ, по Наше подобие; и НЕКА ВЛАДЕЕ над морските риби, над небесните птици, над добитъка, НАД ЦЯЛАТА ЗЕМЯ и над всяко животно, което пълзи по земята." (Битие 1:26). Никъде не се казва, че му забранява да изучава творението. Да не говорим, че Адам и Ева са общували с Бог и, ако не са знаели нещо, спокойно са можели да го питат.

Да, след като вече е станал смъртен. Т.е. бил е създаден да живее вечно, нарушил е Божията заповед, следствието от което е да стане смъртен. За да не стане така, че да вкуси от дървото на живота, след като вече е сгрешил (т.е. хем да е грешник, хем да е вечен), е изгонен.

Откъде е очевидно, че ги е създал смъртни? Не се казва такова нещо. Но, след като са отстъпили от заповедта и са станали хем знаещи добро и зло, хем смъртни, Бог ги гони, за да не ядат от дървото на живота. А това, че "никак няма да умрат, а ще станат като богове, знаещи" го казва змията.

А не допускате ли, че са знаели какво е смърт, макар да не са я изпитали върху себе си. Бог не би говорил с думи, които те не разбират. Животните имат инстинкти за самосъхранение, без да знаят какво е смърт, колко повече хората, макар и първите. Те избират да послушат дявола, а не Бог. Има и друго: Бог знае, че дори да ядат от плодовете, дори да разберат що е зло и добро, дори да умрат, има начин пак да се върнат към Него, чрез съзнателен избор (вече ще са напълно наясно, от опит, що е добро и що е зло) направен в този ни земен живот. Просто ще стане по трудния начин, а не по лесния (ако му се бяха доверили). А и за един вярващ, не е толкова трудно да изтърпява изпитания, защото има надежда, че ако устои, ще получи за награда вечен живот. Бог е играел роля на родител за Адам и Ева. Днешните родители, в стремежа си да предпазят децата си, им дават множество заръки, заедно с пояснения, защо им заръчват това или онова. Често, обаче, децата не слушат, своенравни са. И после идват плачещи. Трупат собствен опит. Така и тук, само че в по-големи мащаби. Разкаянието е един вид нашия плач пред Бога - да съжалим искрено, че не сме послушали думите му. И Той, като благ родител, ни прощава. Може ли и още един въпрос? Ако не Ви досаждам, разбира се. Винаги ми е било интересно: Защо невярващи в Бог, говорят за Него така сякаш съществува? Според мен във всеки е заложен стремеж към Бог, но някои все още търсят логични отговори на своите въпроси, за да повярват. Лично Вас, какво Ви кара да не допускате съществуването Му? Това, че вселената може да съществува и без Бог ли? Или пък това, че не ви се връзват нещата, които четете за Бог? Допускали ли сте поне за миг, че е възможно Бог да съществува или сте убеден, че не съществува? Питам, не за да се заяждам. Наистина ме интересува.

"Моралът го дава бог именно за малодушните, които не могат да се самоконтролират, затова дано поне се плашат..., от бог. Другите имат вътрешен императив - лична самозабрана да се върши съзнателно зло." Малодушен - слабоволен, нерешителен, страхлив. Не мисля, че във Вашия коментар става дума за малодушните, а за безскрупулните.

17. а от дървото за познаване добро и зло, да не ядеш...(Битие 2) Тук има и продължение "защото в деня, когато ядеш от него, непременно ще умреш". Т.е. Той обяснява защо им дава такава заповед - за тяхно добро. "Когато ти заповядат, нямаш право на избор" - напротив, имаш право на избор (да се подчиниш или да не се подчиниш ), но с определени последствия.

Зависи какво ни очаква след смъртта - ако лошите хора вярват, че ще бъдат съдени за лошотията си, поне мъничко биха се замислили дали да вършат зло. Но ако със смъртта всичко приключва, спокойно могат да са си лоши до края си.

Не става въпрос да е предпочитал да са тъпи, а да им е дал свободата да направят своя избор. Не е бил доволен, че са избрали смъртта пред живота. И не защото Той ще е ощетен от избора им, а защото те самите ощетяват себе си. Колкото за малодушните - ако няма живот след смъртта, то всичко свършва и за умрелия няма никакво значение как е живял, какво е постигнал, т.е. няма нужда да се плашим от смъртта. След нея няма да можем да разсъждаваме и съответно да съжаляваме за каквото и да било. Но, ако не всичко приключва със смъртта, то тогава носим отговорност за действията си. Т.е. вярата в Бог изисква отговорност, и в никакъв случай не е признак на малодушие.

Тук се сещам за законите за запазване на енергията и импулса във физиката. Те не описват статичност, без процеси в системата, а описват динамичност, но въпреки това енергията/импулсът се запазват. Така и Бог не е нещо статично в смисъл, че не прави нищо и няма движение в Него, но въпреки делата си, остава същият - равен на Себе си. "Божият дух се носеше над водата" - Битие, глава 1, стих 2. За Него са присъщи действия - създаде, направи, каза, видя, заповяда, разкая, разгневи, до завист ревнува (за духа, който е вложил в нас)... Но не става по-голям или по-малък, по-красив или по-грозен,по-бърз или по-бавен, по-умен или по-глупав, по-добър или по-лош, а си остава същия.

А бащата на генетиката - Грегор Мендел е бил монах. Няма причина учените да се плашат да допуснат, че Бог съществува. Това, че човечеството успява да обясни процесите, стоящи зад дадено явление, което преди се е считало за чудо, не значи, че липсва Творец, а че този Творец е вложил определени закони, по които да се случват нещата. Науката разкрива Божиите дела, макар и мнооого малка част от тях. Но самият Бог, ни е дарил със съзнание, именно, за да ги разберем и да се възхитим на силата, на разума, на безпогрешността, на славата на Твореца. Така Той ни дава възможност да го опознаваме - като наблюдаваме делата му. А ние го отричаме, защото, видиш ли, нямало доказателства за съществуването Му. Е, доказателството за съществуването на Творец е наличието на творение. Заобиколени сме отвсякъде с доказателства. Но си затваряме очите, защото ни е по-спокойно да смятаме, че няма по-горен от нас, пред когото да отговаряме. Аз лично, си представям, че Големият взрив е едно мащабно разделяне на материя от антиматерия под действие на Божествената енергия. А колкото за 6-те дни на сътворението, има един цитат от Библията, че "за Господ един ден е като хиляда години и хиляда години са като един ден." Т.е. за Него не представлява трудност за един ден да сътвори неща, за които на нас ни се струва, че са необходими хиляда години. Самите физици говорят за забавяне на времето. Значи не бива да се учудват, че за Бог времето тече различно.